Доклад за напредъка по отношение на електроенергията от възобновяеми източници {sec(2007) 12} съдържание

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИTЕ ОБЩНОСТИ

COM(2006) 849 окончателен

{SEC(2007) 12}

1. Увод и обосновка

2. Цялостна картина. Накъде водят изпълняваните в момента политики?

3. Оценка на напредъка на национално ниво. Напредък на страните-членки

4. Развитие на електроенергията в различните сектори на ВЕИ: вятър, биомаса, водноелектрически централи, геотермална и слънчева енергия

4.1. Вятър. Разширяване на групата на тримата лидери и излизане на световния пазар

4.2. Биомаса

4.3. Фотоволтаична слънчева енергия

4.4. Малки ВЕЦ

4.5. Геотермална енергия

5. Правно приложение на Директивата

6. Заключения и бъдещи действия

ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Зелена книга - Последващи действия
Доклад за напредъка по отношение на електроенергията от възобновяеми източници

1. Увод и обосновка

Възобновяемите енергии обещават стратегически подобрения по отношение на сигурността на доставките, намаляват дългосрочната ценова променливост, която ЕС търпи като страна – платец на фосилни горива, и могат да подобрят конкурентоспособността на отрасъла на енергийните технологии в ЕС. В допълнение възобновяемите енергии намаляват замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове. Също така те улесняват подобренията в икономическите и социалните перспективи на селските и изолирани региони в индустриализираните държави и допринасят за задоволяване на енергийните нужди на развиващите се страни. Съвкупният ефект от всички тези предимства дава силен аргумент за подпомагане на възобновяемите енергии.

Съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2001/77/EО за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на вътрешния електроенергиен пазар¹, Комисията ще прецени напредъка, отбелязан от страните-членки при постигането на техните национални цели и съгласуваността с поставената цел за 21-процентов дял на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Това представлява главната цел на настоящия доклад.

2. Цялостна картина. Накъде водят изпълняваните в момента политики?

Целта на ЕС е до 2010 година 21% от електроенергията, произвеждана в 25-те страни-членки, да идва от възобновяеми източници. Тази цел е заложена в Директива 2001/77/EО за електроенергията от ВЕИ в ЕС, която определя диференцираните национални цели.

Директивата за възобновяемата електроенергия представлява историческа стъпка в развитието на добива на електроенергия от ВЕИ. Тя е главната движеща сила за прилагането на новите политики.

След публикуването на последния доклад на Комисията преди две години² е произведена 50% допълнителна възобновяема електроенергия (без електроенергията от водноелектрически централи). С помощта на текущите политики и полаганите усилия, очакванията са, че до 2010 година ще се достигне дял от 19%. С други думи, по всяка вероятност Европа почти ще достигне целта си за възобновяема електроенергия до 2010 година. Големите и малките водноелектрически централи (ВЕЦ) все още представляват най-големия възобновяем източник в енергийния сектор. През 2005 година този сектор допринесе с 10% към общото електропотребление. Поради факта, че водната енергия зависи от сушата или високите нива на валежи, в настоящия доклад се използва година с нормални нива на валежи, за да се избегне влиянието на климатичните условия. Съществуват и други възобновяеми енергийни източници, които не са описани в настоящия доклад, тъй като за момента тяхното навлизане е незначително. Енергии като електроенергията, добивана от слънчевата топлина, от вятъра и от приливите и отливите, обаче без съмнение ще изиграят важна роля през идните години³.

В този смисъл, постигнатите резултати могат да се определят като положителни благодарение на сериозните усилия на няколко активни страни-членки, но цялостните резултати не са достатъчно добри в много от страните-членки, които силно изостават в реализирането на националните си цели. Ще бъде необходимо да се положат много усилия, ако Европа желае да обърне посоката на развитие към по-устойчиво енергийно бъдеще.

Девет страни-членки се присъединяват към клуба на страните, които „се представят добре“, като някои от тях дори достигат поставената си цел предварително. Единадесет страни-членки обаче изглежда не успяват да осъществят своите национални ангажименти.

Страните-членки на ЕС-15 трябваше да транспонират Директива 2001/77/ЕО до месец октомври 2003 година. Десетте страни-членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 година, трябваше да транспонират тази директива до датата на присъединяване. След публикуването на последния доклад се въведоха няколко различни политики, приеха се енергийни закони и се приложиха нови наредби и правила.

В допълнение на количествените резултати във връзка с производството на електричество от възобновяеми енергии, този доклад отразява и до каква степен страните-членки успяват да приемат активни мерки за популяризирането на електроенергията от ВЕИ. По отношение на методологията на настоящия доклад трябва да се обърне внимание, че взетото предвид навлизане на пазара на електроенергия от ВЕИ е нормализирано⁸, тоест използвани са година с нормални нива на валежи и нормална година по отношение на вятъра, за да се избегне влиянието на климатичните условия (напр. суша и високи нива на валежи). На второ място, анализът е представен основно като процентно съотношение спрямо постигане на целта. Например в идеалния случай през 2004 година държавата е достигнала 40% от целта си и 50% през 2005 година⁹. Не всички страни-членки разполагат с данни за 2005 година, затова се представят данни както за 2004 г., така и за 2005 г.

Разглеждат се и нови елементи при рамката за подпомагане за 2005 година и първата половина на 2006 година. Освен на официалните политики се обръща внимание и на перспективите пред инвеститорите, тъй като това представя добра основа за оценка на жизнеспособността на пазара на възобновяема енергия в дадена страна и състоянието на пазара¹⁰. Според настоящото положение на достигнатото навлизане на пазара и приложените политики, страните-членки могат да бъдат класифицирани в пет категории:

1. Отлични резултати: на път да достигнат целта за 2010 година 

2. Настоящето развитие предоставя основателна възможност за постигане на целта за 2010 година 

3. Необходими са допълнителни усилия, за да се достигне целта за 2010 година 

4. Необходими са много повече допълнителни усилия, за да се постигне целта за 2010 година 

5. Изостава от осъществяването на задълженията си 

По-долу е даден кратък преглед на текущата ситуация във всяка една от страните-членки. Допълнителни подробности са предоставени при профила на всяка една отделна страна.

Сериозното отношение, с което се следват поставените цели, често показва неуспех или забавяне на правилното приложение на директивата за електроенергия от ВЕИ. Бавният растеж при електроенергията от ВЕИ често е резултат от отлагания в планирането и административни пречки, ограничен достъп до електрическата мрежа (субективни, неясни и дискриминиращи наредби за свързването и укрепването на електрическата мрежа), както и финансови причини.

Невъзможно е обсъжданията на постигнатите цели да се разграничат от отчитане на нивото на подкрепа. Подкрепата за електроенергия от ВЕИ значително се различава при различните страни-членки на ЕС. Предишният доклад на Комисията в подкрепа на електроенергията от ВЕИ¹³ прави подробна оценка на разликите. Вятърната електроенергия се ползва с много слаба подкрепа в девет от 25-те страни-членки. Там, където общата подкрепа, получена от производителите, е по-ниска от производствените разходи, не може да се очаква подем на възобновяемите енергии. При биомасата от горската промишленост половината от страните-членки не оказват достатъчна подкрепа, за да се покрият производствените разходи. В случая с биогаза при приблизително три четвърти от страните-членки подкрепата не е достатъчна за разработване.

Обсъждането на схемите за подпомагане трябва да бъде обвързано с проблема за административните спънки. За да се постигнат целите на навлизане на ВЕИ по рентабилен начин, е необходимо да се създаде процес, който лесно и навременно да улесни увеличеното производство на енергия от ВЕИ.

4. Развитие на електроенергията в различните сектори на веи: вятър, биомаса, водноелектрически централи, геотермална и слънчева енергия

Водната енергия остава преобладаващият източник на електроенергия¹⁴, въпреки че новите възобновяеми източници като вятъра и биомасата започват да оказват своето влияние. Големите ВЕЦ са установена технология с почти изцяло разработен потенциал в ЕС 25. Поради тази причина няма да бъдат предмет на настоящия анализ.

Европейският съюз остава световен лидер по отношение на електроенергията, добивана от вятъра, със 60% световен пазарен дял. Световният пазар на електроенергия от вятъра отбелязва стабилен растеж със значителен пазарен дял на растежа от страна на Азия (особено на Индия) и силно увеличение на нивото на северноамериканските инсталации¹⁵. През 2002 г. 80% от световния капацитет е инсталиран в Германия и Испания. През 2005 г. този дял е 56%. Понижението при внушителния годишен растеж на Германия се уравновесява от появата на други европейски пазари като Обединеното кралство, Португалия¹⁶ и Италия.

От 2000 година капацитетът на електроенергията, добивана от вятър, се увеличи с повече от 150% в ЕС. Количеството, заложено в Бялата книга на възобновяемите енергии¹⁷, от 40 000 MW е постигнато пет години по-рано. Вятърните електроцентрали с общ капацитет от 40 455 MW са произвели 82 TWh през 2005 г. Отличното представяне на сектора на вятърната електроенергия позволява промишлеността да увеличи поставената си цел до 75 000 MW през 2010 година.

Новата вятърна електроенергия представлява 33% от новия капацитет за произвеждане на електроенергия в ЕС. Останалите 67% са главно традиционните топлоелектроцентрали. Електроенергията, произведена от вятъра, представлява 2,6% общото електропотребление на Европейския съюз, което е равно на електропотреблението на Дания и Португалия, взети заедно. Средният годишен растеж на електроенергията, произведена от вятър, е 26% през последните 5 години.

Както е отбелязано в съобщението на Комисията от декември 2005 г. ¹⁸, една трета от страните на ЕС не оказват достатъчна подкрепа на електроенергията, добивана от вятър. В половината от страните-членки на ЕС вятърът не се използва достатъчно за производство на електроенергия. Основната причина за това бавно развитие не е умишлена политика, а забавяния в предоставянето на правомощия, нелоялни условия за електрическата мрежа и бавното укрепване и разширяване на електрическата мрежа. Всички тези фактори продължават да представляват заплаха за бъдещето на вятърната енергия.

Промишлеността е поставила нова цел от 75 000 MW до 2010 година. Този капацитет ще осигури приблизително 160 TWh, което ще представлява между 4% и 6% от европейското електропотребление през 2010 година. За целите на това начинание групата страни, които „показват добри резултати“, трябва да се разшири. Офшорният пазар със сигурност ще бъде ключов елемент за развитието на вятърната енергия през следващите няколко години.

Трябва да се стимулира интегрирането в електрическата мрежа на основните дялове енергия, генерирана от вятър. През 2005 година например вятърната енергия е задоволила 18% от нуждите от електроенергия в Дания.

Европейската енергийна промишленост, насочена към добиване на енергия от вятър, върви в крак с растежа на световния пазар. Германските и испанските индустриалци стават все по-малко зависими от растежа на своите вътрешни пазари, което се дължи на увеличаващите се дялове на експорта. Дания има възможност да поддържа 20 000 работни места в сектора на вятърната енергия благодарение на експортния си пазар. Според данни на Германската асоциация за вятърна енергия (BWE), вятърната енергийна промишленост на Германия е отбелязала оборот от 5,03 милиарда еуро през 2005 година. Половината от тази сума, т.е. 2,51 милиарда еуро, се пада на оборота от експорт. Същата ситуация се наблюдава и по отношение на работните места, при която експортът представлява 31 900 от 63 800 работни места във вятърната енергийна промишленост на Германия.

Растежът на световния енергиен пазар на вятърна енергия е съпътстван от промишлената реорганизация на този сектор. Тази реорганизация значително е променила ситуацията на вятърния енергиен сектор от 2002 година насам. Отбелязана е значителна промишлена консолидация с по-малко на брой, но по-големи играчи, особено на световния пазар. Средните и малките предприятия все още играят роля на по-регионално пазарно ниво.