Фигура 5: Историческо развитие на производството на електроенергия от вятър в страните-членки на EС-25 от 1990 до 2005 г. 19

Три типа гориво допринасят за общото производство на електроенергия, добивана от биомаса: твърда биомаса, биогаз и биоразградима част от общински твърди отпадъци. Представени са допълнителни детайли за твърдата биомаса и биогаза. Електроенергията, добивана от биомаса, представлява 2% от общото електропотребление на ЕС. Общото количество биомаса нарасна с 18% през 2002 г., с 13% през 2003 г., с 19% през 2004 г. и 23% през 2005 г. ²⁰ Става ясно, че през последните години напредъкът по отношение на биомасата значително се е увеличил. Ако нивото на растеж от 2004 г. може да бъде екстраполирано към 2010 г., общият дял на биомасата ще достигне 167 TWh, което съответства на производството от биомасата, необходимо за да се изпълни 21-процентовата цел за електричество от възобновяема енергия²¹. Въпреки това съществува риск делът на Нидерландия от 2005 г. да се окаже единствено краткотраен успех²².

Фигура 6: Историческо развитие на производството на електроенергия от твърда биомаса, биогаз и общински твърди отпадъци в страните-членки на ЕС-25 от 1990 до 2004 г. и екстраполация до 2010 г., при годишно ниво на растеж от 19%²³.

Електроенергията от твърда биомаса се произвежда главно чрез изгарянето на продукти и отпадъци от горското стопанство и земеделието в топлоелектроцентралите. Наред с напредъка при общата биомаса, развитието на твърдата биомаса значително се e увеличилo през 2004 и 2005 година. Годишните нива на растеж през последните години възлизат на 20% на ниво ЕС-25 през 2002 г., 13% през 2003 г. и 25 % през 2004 г.

Развитието, наблюдавано в EС-25, е показано във фигура 7. Между 2002 г. и 2004 г. към електрическата мрежа са добавени около 10 TWh допълнително производство. Най-големият дял към общото производство на възобновяема енергия от биомаса идва от Финландия и Швеция, следвани от Германия, Испания, Обединеното кралство, Дания, Австрия и Нидерландия.

Инфраструктурните бариери пред бъдещото развитие се оказват по-важни от икономическите. Планът за действие относно биомасата²⁴, насочен към увеличаване употребата на биомаса, се обръща към решаване на проблемите на настоящите пазари на биомаса в Европа. Този план също така определя и координирана програма за действия на Общността. Тези мерки включват подобряване на доставките и търсенето на биомаса, преодоляване на техническите бариери и развитие на изследователската и развойната дейност.

Безспорно, дългогодишните традиции в сектора на биомасата и значимостта на горската промишленост, наред с факта, че повечето централи са широкомащабни индустриални системи, работещи в режим, който комбинира топлина и електричество (CHP), са важни фактори в подкрепа на развитието на сектора на електроенергията от биомаса в скандинавските страни. Напредъкът в Германия се осъществява главно от системи със средно производство до 20 MW, където поради специфичната подкрепа за комбинираното производство на топлина и електричество все повече централи, използващи биомаса, работят в режим на когенерация .

Почти половината от страните-членки позволяват комбинирано изгаряне на твърда биомаса в традиционните електроцентрали. Както може да се види главно от примера на Англия и Унгария, тази възможност позволява особено високи нива на растеж. В Обединеното кралство електричеството от биомаса, произведено чрез комбинирани процеси на изгаряне, преобладава в общото производство на електроенергия от твърда биомаса през 2004 година и нараства с почти 75% (+1,4 TWh) през 2005 година. Понастоящем 630 000 тона биомаса се използват като гориво в трите най-големи централи със смесено горене в Унгария.

Фигура 7: Историческо развитие на производството на електроенергия от твърда биомаса (без общински твърди отпадъци) в страните-членки на ЕС-25 от 1990 до 2005 г. ²⁵

Предвид настоящите високи цени на петрола и на природния газ е излишно да се произвежда биогаз, за да се види после как просто изгаря във въздуха. През 2005 година в различните държави от Европейския съюз за енергийни нужди бяха произведени приблизително 5 Mtoe по този начин. Общият ресурс се оценява на повече от 20 Mtoe с текущото производство на отпадъци. Енергийната експлоатация на биогаза е не само въпрос на електропроизводство, но също така е и въпрос на обработка на отпадъците и проблеми на околната среда. Около половината от отпадъците на Европа просто се депонират.

Приблизително две трети от биогаза се използват за производство на електроенергия и една трета за производство на топлина. Производството на електроенергия от биогаз се оценява на 14,9 TWh през 2004 г. Половината от тази електроенергия се добива в заводи с комбинирано производство на топлина и електричество.

Биогазът е резултат от няколко различни вида процеси. Той може да се добива чрез улавяне на сметищата при биологичния разпад на отпадъците – което не е особено ефикасно от гледна точка на околната среда – или да се произвежда чрез разградител. Обработката се определя от вида на използваните отпадъци. Биогаз може да се добива от битови отпадъци или селскостопански отпадъци като тор и останки от земеделски култури. Биогазът може да се обработва в малки единични централи за биогаз, подобни на ферми, или колективни и централизирани централи. Тези централи, изградени главно в Дания, имат възможност да обработват едновременно различни видове отпадъци, главно тор и течен тор, смесени с други различни органични отпадъци. Специализираните централи за производство на биогаз са ефикасен начин за управление на биоотпадъците от селското стопанство и промишлеността, като мащабът на такива централи дава възможност и за ефективно използване на енергията от отпадъците. Развиването на тази технология има голям потенциал.

През последните десет години годишните нива на производство на електроенергия, добивана от биогаз, са високи и достигат 24% през 2002 г., 13% през 2003 г., 22% през 2004 г. и 15% през 2005 г.



Фигура 8: Историческо развитие на производството на електроенергия от биогаз
в страните-членки на ЕС-25 от 1990 до 2005 г. ²⁷

Electricity from biogas [GWh]

Електроенергия от биогаз [GWh]

Засилването на европейските екологични наредби относно ограниченията и данъците за депониране на отпадъците стимулира хората, които вземат решения, да намерят решения по какъв начин да се преработват органичните отпадъци веднага, щом са събрани, съобразени повече с енергията и околната среда. Около половината количество от европейските общински отпадъци все още се депонират на сметища, което означава разхищение на използваеми отпадъци и ценна енергия.

Освен за производство на топлина и електроенергия, биогазът може да се използва и като транспортно гориво. Швеция вече разполага със 779 автобуса, които се движат на биогаз, повече от 4500 автомобила, задвижвани с гориво, което представлява смес от бензин и биогаз или природен газ, както и с влакове, които работят по същия начин от миналата година.

Една четвърт от страните от ЕС оказват достатъчно съдействие в разработването на биогаза.

4.3. Фотоволтаична слънчева енергия

Общият фотоволтаичен капацитет на ЕС нараства с безпрецедентен средно годишен ръст от 70% през последните пет години, от 127 MWp²⁸ през 2000 г. до 1794 MWp в края на 2005 г. Внушителният растеж на общия инсталиран фотоволтаичен капацитет идва главно от Германия: 86% от настоящия инсталиран фотоволтаичен капацитет в ЕС е в Германия. Останалите европейки пазари показват коренно различни измерения. Нидерландия разполага с над 50 MWp инсталиран капацитет, а Испания с 58 MWp. Друг показател, нивото „пикова енергия на глава от населението“ на 25-те страни-членки, също подчертано нараства. Той се увеличи от 2,5 Wp на глава от населението през 2004 г. до 3,9 Wp на глава от населението през 2005 г. За сравнение: Япония (128 милиона жители) има инсталиран капацитет от 8,9 Wp на глава от населението, докато САЩ (291 милиона жители) разполага с инсталиран капацитет от 1,3 Wp на глава от населението.

Фотоволтаичната слънчева енергия е децентрализирана технология. Производството на електроенергия от фотоволтаични инсталации, разположени на покривите на сградите, има предимство да осигурява два пъти нивото на първичната енергия благодарение на термалното конвертиране на загубите в генериране на електричество заедно с намалени загуби при пренос и разпределение. Този сектор разполага с високотехнологичен компонент, модулен характер и висок дългосрочен потенциал²⁹.

4.4. Малки ВЕЦ

Сегашната европейска тенденция по отношение на разработване на централи с по-нисък капацитет не е особено динамична поради административни и екологични пречки. Въпреки това секторът разполага с реален потенциал, който може да прерасне в стабилна и гъвкава икономическа дейност.

Определението „малка ВЕЦ“ обикновено се отнася до водноелектрически централи с капацитет до 10 MW. В други региони на света енергийният праг, който разделя „големите“ и „малките“ водноелектрически централи, може да бъде много различен. В Китай например всички инсталации с мощност по-малка от 50 MW се определят като малки ВЕЦ. Този възобновяем енергиен източник се характеризира със значително различаващи се потенциали и разходи по електропроизводството в Европа.

Капацитетът от малки ВЕЦ в EС-25 нараства средно с 3,8 % годишно през последните четири години. Основните причини за бавното развитие са предимно достигнатите потенциали и високите административни бариери (например екологични разрешителни). Сравнено със ситуацията в EС-15, страните-членки, които са се присъединили към ЕС през май 2004 година, демонстрират по-динамично развитие в този сектор главно благодарение на развитието, което се наблюдава в Словения и Полша. Страните от ЕС-10 показват по-високи нива на растеж от около 8% между 2000 и 2004 година.

В световен мащаб геотермалният сектор е понастоящем четвъртият най-голям сектор за производство на електроенергия от възобновяеми източници, нареждайки се до водната енергия, енергията от биомаса и вятърната енергия. В края на 2004 година този сектор отбелязва 8,911 MW инсталирани системи по цял свят. Европа разполага с 9% от световния геотермален капацитет.

Най-голямо потребление на геотермална енергия в Европа обаче се отбелязва не в електроенергийния сектор, а при отоплението, като най-голям дял се използва в строителството чрез геотермални топлинни помпи³¹.

В ЕС производството на електроенергия от геотермални източници се използва главно в Италия, Португалия (Азорите) и Франция. Безспорен европейски лидер е Италия, с общ инсталиран капацитет от 790 MWe, което е над 95% от общия инсталиран капацитет в EС-25. Освен при тези водещи държави, нови развития могат да се отбележат в Австрия и Германия, които използват двойноциклична технология за производство на електричество и отопление едновременно.

Несъмнено промишлеността, използваща топлинни помпи е най-динамичният от всички геотермални сектори, но приложенията на топлоенергията не са предмет на настоящия доклад на Комисията. Развитието на геотермалната електроенергия до голяма степен ще се определя от възможностите за производство на електричество и топлина едновременно.



Фигура 10: Историческо развитие на производството на електроенергия от геотермални източници
в страните-членки на ЕС-25 от 1990 до 2004 г. ³²

Electricity from geothermal [GWh]

Електроенергия от геотермални източници [GWh]

5. Правно приложение на Директивата

Директивата, със своята цел да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници към общото производство на електроенергия, покрива 4 основни области: определяне на национални индикативни цели за потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, опростяване и усъвършенстване на административните процедури за новите производители на електроенергия от ВЕИ, справедливо отношение към производителите на електроенергия от ВЕИ, които искат да бъдат включени към националната електрическа мрежа, и определяне на взаимно признати гаранции за произход за електроенергията от възобновяеми енергийни източници. В допълнение, страните-членки и Комисията са длъжни да отчитат напредъка по постигането на националната индикативна цел, както и общата цел на ЕС относно дела на потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

Член 3, параграф 1 позволява на Комисията да контролира дали страните-членки са предприели необходимите стъпки за постигане на своите национални индикативни цели³³.

Всички страни-членки официално са транспонирали Директивата, което предполага, че като минимум страните-членки са приели първичното законодателство, което покрива главните разпоредби на директивата. В някои страни-членки за пълно транспониране ще е необходимо вторично законодателство.

Степента на точно транспониране и прилагане на Директивата е различна в страните-членки. Комисията започна процедури за нарушение срещу Австрия, Кипър, Гърция, Ирландия, Италия и Латвия. Основанията за тези процедури е обобщено в следващата таблица:

Изисквания	Причини за започване на процедура за нарушение
Член 9 – Общо транспониране- Законови, подзаконови и административни разпоредби	Непълно транспониране поради липса на вторично законодателство
Член 3 – Определяне на целта и необходими мерки за увеличаване дела на електроенергията от възобновяеми източници	Липса на ангажираност по отношение на поставената цел
Член 5 – Гаранция за произход	Не е напълно въведена система за гарантиране на произхода
Член 6 – Административни процедури	Сложни, непрозрачни и/или дискриминационни разрешителни процедури за издаване на лицензи за изграждане и експлоатация на централи за производство на електроенергия от възобновяеми източници.
Член 7 – Условия за достъп до електрическата мрежа	Неясни и дискриминационни условия относно достъпа до електрическата мрежа и във връзка с наредбите за споделяне/поемане на разходите по различните инвестиции по електрическата мрежа (включване, разширяване и укрепване).

Процедурите за нарушение относно Директива 2001/77/EО са възбудени или въз основа на оплаквания, получени от Комисията, или от Комисията въз основа на доклади от страните-членки или други данни за развитието на електроенергията, добивана от възобновяеми източници, представени пред службите на Комисията.

6. Заключения и бъдещи действия

Тенденцията, която днес се появява в Европейския съюз, е на повишено осъзнаване на трите основни фактора на възобновяемата енергия: устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките³⁴. В исторически план промишлеността се е развивала „отгоре надолу“ от стимули като субсидии и фискални мерки, които са изготвени с цел постигане на макроикономически и екологични цели. Нуждите от електроенергия от възобновяеми енергийни източници обаче се очертава като все по-важен стимул за индустрията „отдолу нагоре“. Растящите цени на електроенергията принуждават потребителите да обръщат внимание на други стратегии за доставяне на електроенергия. Нуждите от електроенергия ще продължават да нарастват, ако не се приложат активно мерки за енергийна ефективност. Разходите за електроенергия са се увеличили със средно 40% между 2004 и 2005 г., като най-високи са за търговските и промишлените потребители.

Производителите на електроенергия от възобновяеми източници се превръщат в основни участници на електроенергийния пазар. Необходима е правилна интеграция на възобновяемите енергии на вътрешния електроенергиен пазар. Принципът за достъп, предоставен на трета страна, е основен, за да се позволи на инвестициите във възобновяемите енергии да подкрепят електрическата мрежа и да привлекат нови инвеститори на пазара. Експлоатирането и инвестирането в производство, което ползва възобновяеми източници, са по-ефикасни, когато възобновяемите енергии бъдат изложени на сигналите на пазарната цена. Вътрешният пазар позволява обединяване на производството, като по този начин осигурява по-голяма ефикасност за широкомащабното и маломащабно производство на електроенергия от възобновяеми източници. Трансграничната търговия позволява продажби на електроенергия от един район, който разполага с излишък, към широката потребителска база или внос на електроенергия от по-големи разстояния. Това е от особено важно значение за райони с висока гъстота на централи за генериране на електроенергия от вятър.

Възобновяемите енергии могат да стабилизират променливостта на енергийния пазар. Европа не може да си позволи неуспех по отношение на политиката си за електроенергия от възобновяеми източници.

Някои страни-членки – Дания, Германия, Испания, Ирландия, Унгария, Нидерландия и Люксембург – явно са постигнали целите, които са заложили по директивата. Това се дължи основно на усилията на тези няколко държави ЕС да има всички възможности да постигне дял възобновяема електроенергия от 19% през 2010 година. Други страни-членки могат да постигнат националните си цели, ако засилят своите политики. Значителен брой страни-членки обаче показват намаляване в дяловете на производство на електроенергия от възобновяеми източници.

Вятърната енергия е явен успех, който отбелязва силен растеж в Европа и разполага с разрастващ се световен пазар. Биомасата – спящият великан – започва да се пробужда, а биогазът и източниците за комбинирано изгаряне също се увеличават през последните две години. Редом с настоящите политики, общият дял на електроенергията, добивана от възобновяеми източници, ще достигне 19% до 2010 година.

Приближаването към целта може да се определи като частичен успех, въпреки че все още има голямо поле за подобрения. Комисията иска да продължи усилията за постигане на устойчива тенденция в електроенергията и препоръчва следните действия.

Задължително е да се разработят незабавно осем основни полета на действие по отношение на електроенергията от възобновяеми източници:

1 Страните-членки са длъжни пълно и точно да приложат Директивата за електроенергия от възобновяеми източници.

2. Необходимо е незабавно премахване на административните пречки, несправедливия достъп до електрическата мрежа и сложните процедури.

3. Трябва да се извърши оптимизиране на схемите за подпомагане, както е определено в съобщението на Комисията COM (2005) 675 окончателен. Комисията ще преразгледа през 2007 година ситуацията на системите за подпомагане за възобновяемите енергии на страните-членки предвид оценката на тяхното представяне и нуждата от предлагане на хармонизирани схеми за подпомагане на възобновяемите енергийни източници в контекста на вътрешния електроенергиен пазар на ЕС. Докато националните схеми може все още да са необходими през периода на преход до момента, в който вътрешният пазар започне да работи на пълни обороти, хармонизираните схеми за подпомагане трябва да бъдат дългосрочна цел.

4. Раздвижване на сектора на биомасата чрез действията, посочени в Плана за действия за биомасата. Ще се отдели специално внимание за увеличаващото се използване на биомаса за комбинирано производство на топлина и на електроенергия.

5. Надеждност в дългосрочен план: през 2007 година Комисията ще предложи нова законодателна рамка за популяризирането на възобновяемите енергийни източници съгласно Пътната карта на възобновяемата енергия.

6. Комисията ще продължи да работи в тясно сътрудничество с властите, които отговорят за електрическата мрежа, европейските електроенергийни регулатори и индустрията на възобновяемите енергийни източници, за да се постигне по-добра интеграция на възобновяемите енергийни източници в електрическата мрежа и ще отдели специално внимание на изискванията, свързани с по-широката разработка на офшорната вятърна енергия, особено по отношение на трансграничните връзки на електрическата мрежа. Ще се проучат възможностите, предоставени от схемата за Трансевропейски енергийни мрежи. Трябва да започне работа по европейската офшорна електрическа мрежа.

7. Вътрешният електроенергиен пазар трябва да се развива по начин, съобразен с развитието на възобновяемите енергии. Либерализацията, в частност относно прозрачността, обособяването и по-високия капацитет на вътрешните връзки, също предлага възможност за нови участници с новаторски идеи да стъпят на пазара.