Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда



страница1/4
Дата22.10.2018
Размер397.47 Kb.
ТипДоклад
  1   2   3   4
Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда
(Резюме)
изготвен по методологията на

The Access Initiativе
І. Увод.
Грижата за околната среда е отговорност, която всички земни жители трябва да споделят, тъй като нарушаването на природния баланс чрез замърсяване на околната среда е предпоставка за множество негативни социални, икономически и здравословни последствия и може да бъде пагубно за бъдещето на цялото човечество. Ето защо борбата за прозрачност и правото на обществено участие при взимането на решения, както и достъпа до правосъдие се превръщат в необходими условия за добро управление на околната среда. Тези условия са изтъкнати в Принцип 101 от Декларацията за околната среда и устойчиво развитие през 1992 година (известна още като Декларацията от Рио). Практическото значение на Принципа е утвърдено с приемането на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, приета в Орхус, Дания на 25-ти юни 1998 г. Конвенцията е регионална - на държавите-членки на Икономическата комисия за Европа към ООН и е подписана от 40 страни. Към момента конвенцията е ратифицирана от 25 страни. Сред тях са: Белгия, Дания, Франция, Италия, Малта, както и Унгария, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния.
България подписа Орхуската конвенция при нейното откриване за подписване на 25 юни 1998 г. по време на Четвъртата министерска конференция "Околна среда за Европа". Конвенцията беше ратифицирана от Народното събрание на 2 октомври 2003 г. и влезе в сила за България на 16 март 2004 г. С този акт България се обяви за Партньорство за Принцип 10, което се планира и координира от глобалната коалиция от обществени организации Инициатива за достъп към Института за световни ресурси (The Access Initiative of the World Resource Institute)2. За да осигури ефективността на работата на обществените групи, които наблюдават прилагането на Декларацията от Рио в различни държави, Access Initiative разработва обща методология за оценка на съществуващото положение, въз основа на която да се дадат препоръки за подобряване на достъпа до информация, условията за обществено участие и достъпа до правосъдие по въпроси свързани с околната среда.
ІІ. Методологията разработена от Access Initiative.
Най-общо задачата на националните екипи от експерти се състои в извършване на оценка на работата на държавните институции в четири насоки:

а) Предоставяне на достъп до информация.

б) Насърчаване на общественото участие.

в) Осигуряване на достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда.

г) Оценка на усилията на държавата за повишаване капацитета на администрацията да изпълнява задълженията си, както и оценка на активността на неправителствени организации и граждани, да упражняват правата си.
Във всяка една от изследваните области националните екипи извършват две основни дейности: 1) анализират действащото законодателство и 2) оценяват чрез конкретни случаи как то се прилага на практика. Така например, при оценката на достъпа до информация в България нашият екип първо изследва правната рамка - разпоредбите на Конституцията, законодателната уредба и подзаконови нормативни актове. Впоследствие бяха подбрани и изследвани няколко характерни случая, чрез които беше оценено доколко администрацията практически изпълнява законовите си задължения по предоставяне на достъп до информация. За целите на доклада информация бе събирана посредством заявления за достъп до информация, интервюта с представители на компетентните органи, справки в Интернет и медиите.
Всеки конкретен случай се оценява с помощта на разработена система от индикатори3 – въпроси, с предварително зададени няколко възможни отговора (обикновено три или четири). На всеки отговор съответства цифрова стойност между 0 и 100, като при оценка на конкретните случаи по-високата стойност на индикатора означава по-добро изпълнение на задълженията.

След даване на стойности на всички индикатори, всеки конкретен случай получава усреднена оценка изразена в проценти, от която лесно могат да се открият слабостите и да се дадат препоръки за преодоляването им.


Подробното описание на методологията е достъпно на Интернет страницата на The Access Initiative: http://www.accessinitiative.org/pdf/methodology.pdf.

III. Българският екип.

В националният екип, работещ по проекта в България участваха Александър Кашъмов, Гергана Жулева, Дарина Палова, Кирил Терзийски и Николай Мареков от Програма Достъп до Информация и Петър Радев и Стоян Йотов от Сдружение "Природа назаем".


Програма Достъп до Информация (ПДИ)4 е учредена на 23 октомври 1996 г. в град София от журналисти, юристи, социолози и икономисти, решени да допринесат за установяването на информирано обществено мнение като подпомага упражняването на правото на информация; насърчава търсенето на информация чрез гражданско образование в областта на свободата на информация; работи за прозрачност на институциите на централната и местната власт.
ПДИ работи с изградена журналистическа мрежа в 26 града в страната за събиране на случаи на отказ на информация; систематизира и анализира случаи на неправомерен отказ на поискана информация - повече от 2000 случая; оказва правна помощ в индивидуални случаи; наблюдава практиките по предоставяне на информация и дава препоръки за усъвършенстването им; дава препоръки до държавните и общински органи за подобряване на нормативната уредба на достъпа до информация; разяснява правото на достъп до информация чрез медиите; организира работни срещи, семинари и конференции по проблемите на достъпа до информация; подготвя и разпространява информационни материали и публикации в централния и местния печат. ПДИ е съосновател и член на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIANet5).
Природа назаем (ПН) е българска природозащитна организация основана през 1992 г. Мисията и дългосрочните цели на Природа назаем са свързани с повишаване осведомеността на обществото по проблемите на околната среда и човешкото развитие; създаване и утвърждаване на нова ценностна система, основаваща се на принципите на устойчивото развитие; инвестиране в човешки ресурси чрез кампании, образователни проекти и разпространение на информация; приобщаване на българските граждански организации и българското общество към европейските и световни стандарти за съхраняване на околната среда, устойчиво развитие и активно гражданско участие; ефективно използване на материални и енергийни ресурси и промяна в моделите на производство и потребление; активно сътрудничество на местно ниво между граждански организации, бизнес и местни власти.
В изготвянето на доклада взеха участие и следните експерти:
- Александър Асенов, Black Sea Centre for Environmental Information and Education, Замърсяване на морската вода и крайбрежните зони на гр. Варна с нефт в резултат на авария с кораба Moon lake;

- Петър Пенчев, председател на Национално движение "Екогласност" - секция Монтана, Унищожаване на двигателите на ракетите СС-23 (старо въоръжение на Българската армия ) – с. Габровница;

- Юрий Иванов, председател на Гражданско сдружение "Обществен барометър" - Сливен, Състояние на водопреносната система в гр. Сливен.
ІV. Достъп до информация. Законодателна уредба.
Правото на достъп до информация е уредено най-общо в чл. 41 от Конституцията на Република България, приета през 1991 г.
1. Закон за Достъп до Обществена Информация. Правото на достъп до обществена информация е детайлно регламентирано с приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2000 г. Той дава право на всеки български гражданин, чужд гражданин или лице без гражданство, както и всяко юридическо лице да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.
ЗДОИ въвежда и задължение за държавните органи активно да публикуват определени категории актуална общественозначима информация. По силата на закона органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт са задължени да предоставят достъп до обществена информация не само при поискване, но и по собствена инициатива. Това изискване се отнася за информацията, която е събрана или станала известна при осъществяване на дейността на тези органи и която може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или тяхното имущество; опровергава разпространена недостоверна информация; представлява или би представлявала обществен интерес или трябва да бъде изготвена/предоставена по силата на друг закон.
Съгласно ЗДОИ всеки може да поиска достъп до информация устно или с писмено заявление като достъпът до обществена информация е безплатен. Заплащат се само материалните разходи по предоставяне на информацията в поисканата форма6. Със Заповед № 10 от 2001 г. на Министъра на Финансите са определени цени за предоставяне на поисканата информация според вида на носителя й.
Ограничения на правото на достъп до информация. Законовата рамка на ограниченията на правото на достъп до обществена информация беше завършена с приемането на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ и Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ през 2002 г. За съжаление действащото българско законодателство в момента не предвижда механизъм за прецизно балансиране между правото на информация и неговите ограничения във всеки конкретен случай (т.нар. тест за баланс на интереси). Като резултат от този законодателен пропуск на практика е възможно да се засекрети информация, която по силата на ЗДОИ и международните стандарти следва да се предоставя по инициатива на държавните органи, тъй като нейното съобщаване може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите.
2. Закон за опазване на околната среда /ЗООС/. В България специален закон, който регламентира за пръв път право на достъп до информация за околната среда, бе приетият през 1991 г. ЗООС. Сега действащият закон бе обнародван в Държавен вестник бр. 91 от 25.09.2002 г. Въпреки изявлението на вносителите, че приемането му е продиктувано от необходимостта за възприемане на международните стандарти, законът като цяло представлява отстъпление от степента на гаранция на тези стандарти, поне що се отнася до достъпа до информация, участието на обществеността и достъпа до правосъдие.
Новият ЗООС утежни режимът на достъп до информация за околната среда в няколко насоки:

  • Намален е броят на задължените да предоставят информация при поискване;

  • Отпадат част от задълженията за активно предоставяне на достъп до информация от страна на задължените субекти7;

  • В случай на замърсявания, производствени аварии и др. не са предвидени конкретни средства за уведомяване на населението;

  • Въведени са допълнителни ограничения на правото на достъп до информация /включително производствена или търговска тайна, определена със закон; информация, която представлява интелектуална собственост; информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й; информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията/.



За предоставяне на информация за околната среда ЗООС препраща към процедурата, предвидена в Закона за достъп до обществена информация.

ЗООС въвежда 3 вида информация за околната среда - наличната първична информация, наличната предварително обработена и нарочно обработена информация. Предоставянето на наличната първична информация и наличната предварително обработена информация за околната среда се заплаща при условията и реда на ЗДОИ. Заплащането на предоставянето на информацията, която е нарочно обработена, се договаря за всеки конкретен случай.


Задължени да предоставят информация за околната среда са:

  • Централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда – това са Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, Регионалните инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/, Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, басейновите дирекции, кметовете и областните управители.

  • Други органи и организации, които се разпореждат със средства от консолидирания държавен бюджет и събират, и разполагат с информация за околната среда – например Националният център за аграрни науки, Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели.


V. Достъп до информация. Практика. (аварии, постоянен мониторинг, доклади за състоянието на околната среда и собствен мониторинг).

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница