Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда

1. Аварии.

Обща правна рамка

При аварийни и други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, ЗООС задължава лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите⁸, незабавно да уведомят компетентните органи⁹. Те от своя страна са длъжни незабавно да уведомят Министерство на здравеопазването и гражданите за настъпилото наднормено замърсяване, както и да предложат мерки за защита на човешкото здраве и имуществото.

Случаи

Анализирани три случая на аварийно замърсяване на околната среда. След запознаване със съответните правни норми и кратка история на случая се прави крайна оценка по методологията на Access Initiative.

В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България¹⁰ липсва специална разпоредба относно замърсяванията с нефт. Основният текст от закона в това отношение е разпоредбата на чл. 56, съгласно която Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема необходимите мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността при повреда, авария или друго морско произшествие в морските пространства на страната. Дейността по опазване на морската среда от замърсяване от кораби се осъществява от Изпълнителната агенция “Морска администрация”, която е администрация към министъра на транспорта и съобщенията.

На 30.09.2002 г. в условията на силен вятър товарният кораб “Муун Лейк”, изчакващ на рейд близо до пристанище Варна, е изхвърлен и засяда върху скалите в района на секретно военно поделение. По случая е назначена комисия от директора на Регионалната дирекция на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Проведена е спасителна акция от Военноморските сили за предотвратяване на разлив на гориво, която завършва успешно. Извършени са процедурите по обирането на замърсените води около кораба. Установено е изтичането на сантинните води, за което на капитана на кораба е наложена глоба за причиняването на разлив.

• 
  Въпреки че не се отличава с особена пълнота може да се твърди, че информацията своевременно е стигнала до публиката поне що се касае до ключовите технически моменти от развитието на инцидента. Ограничените източници на информация не спират медиите да търсят данни и да съобщават за основните етапи.
  
• 
  В същото време, не са изследвани потенциалните дългосрочни ефекти на инцидента. Не е разпространявана обширна информация за здравните и екологични аспекти на въздействието на инцидента. Анализи, изследвания, оперативни доклади на съответните институции не са обществено достъпни нито в Интернет, нито на хартиен носител. Информация за проведено разследване липсва. Единствените усилия на отговорните институции за разпространяването на информацията се заключават в стандартните съобщения на пресцентровете им до медиите, в твърде лаконичен стил.
  

Съгласно Закона за горите органите осъществяващи противопожарни дейности и опазване на горите от пожари са Национално управление по горите (НУГ), което е администрация към Министерство на земеделието и горите (МЗГ), както и териториалните поделения на НУГ – регионалните управления на горите (РУГ). Министерството на околната среда и водите (МОСВ) пък е органът, който реализира и поддържа противопожарните мероприятия в управляваните от него гори и земи от защитените територии. Кметовете на общини и кметства оповестяват местното население за възникналия пожар в землището на кметството.

В законодателството няма разпоредби, предвиждащи извършването на екологична оценка и/или оценка на здравния риск за населението, по време на пожар.
История

Горският пожар в Национален Парк Пирин през юли 2003 г. е считан за един от най-сериозните и същевременно най-широко коментирани и отразени от медиите екологични инциденти в България. Главната причина за това е, че освен самия пожар инцидентът включва и катастрофа на военен хеликоптер на ВВС, участващ в противопожарния екип, при която трагично загина 4-членният му екипаж. Установено бе, че пожарът е умишлен и че катастрофата на хеликоптера е причинена от технически и/или метеорологични фактори.
Оценка

• 
  Много добри са резултатите по отношение на информацията за инцидента в Интернет, както и мерките за информиране на мас-медиите по време на и след инцидента.
  
• 
  Не особено задоволително е качеството на информацията в разследващите доклади. От страна на МОСВ и МЗГ бяха открити единствено данни за доклади по отношение загубите на дървен материал, но не и за цялостните екологични и здравни последици.
  
• 
  По-подробни, са изготвените от МО и МВР доклади за катастрофата на хеликоптера и смъртта на 4-членния му екипаж.
  

МОСВ, МЗГ и техните поделения би следвало да вземат пример от МО и МВР, и да положат усилия за изготвяне на детайлни и своевременни екологични доклади при инциденти от национален мащаб, както и мерки за повишаване прозрачността при разследване на подобни инциденти, особено в националните паркове.

През юли 2001 г., за една нощ, в река Струма незаконно са изхвърлени около 1000 куб.м. фекални течни отпадъци от свинекомплекса на фирма “Кембароу-ММ-5” АД, разположен край Благоевград. Нейният комплекс представлява предприятие с пълен цикъл на преработка, вкл. кланица (едно от най-големите от рода си предприятия на Балканите, отглеждащо 35-40 хиляди свине).

• 
  Много добри са резултатите по отношение информирането на мас-медиите след инцидента. Задоволителен е резултатът по наличността на информация в Интернет, както и качеството на публичната информация по време на инцидента.
  
• 
  Сравнително задоволително е качеството на информацията в разследващия екологичен доклад, който обаче не съдържа анализ на здравните последици. Незадоволителни или направо отрицателни са резултатите по наличността на информация за разследващия екологичен доклад в Интернет и обхватът на обществената група, имаща достъп до него като цяло.
  
• 
  Информационни печатни материали за публично разпространение изобщо не са създавани от РИОСВ Благоевград във връзка не само с този инцидент, но и въобще по цялостната дейност на институцията.
  

РИОСВ Благоевград би следвало да положи усилия за повишаване прозрачността при разследване на екологични инциденти. Необходимо е в най-скоро време да бъде създаден действащ уебсайт на РИОСВ Благоевград и да започне издаване и разпространение на макар и елементарни печатни информационни материали.