Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда
Участие на обществеността в процеса на приемане на административни правила
Изтегляне 164.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Б. Участие на обществеността в процеса на вземане на решения по политика, стратегия, план или програма, засягащи околната среда. (Екологична оценка).
- В. Участие на обществеността в процеса на вземане на решения по проекти за изграждане на съоръжение или осъществяване на дейност, засягащи околната среда. (ОВОС).
- Първият
- VІІ. Достъп до правосъдие.
- VІІІ. Усилия за повишаване капацитета на администрацията и обществеността. 1. Условия за свободно сдружаване/асоцииране.
- 2. Усилия за повишаване на капацитета на администрацията за предоставяне на информация за околната среда.
- 3. Обучения за държавни служители.
- 4. Наръчници за държавни служители.
- 5. Екологично образование в училищата.
- 6. Повишаване капацитета на гражданите.
- Препоръки Достъп до информация
- Участие на обществеността
- Повишаване капацитета на администрацията и гражданите
3. Участие на обществеността в процеса на приемане на административни правила.Уредено е единствено от Закона за енергетиката (ЗЕ), с който е създадена Държавната комисия за енергийно регулиране. Едно от задълженията на комисията е провеждането на процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в ЗЕ, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор.Б. Участие на обществеността в процеса на вземане на решения по политика, стратегия, план или програма, засягащи околната среда. (Екологична оценка). Участието на обществеността в одобряването на план или програма, засягащи околната среда е заложено в ЗООС под формата на право на гражданите да участват в обществено обсъждане на план или програма, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда (чл. 81, ал. 1). За тези планове и програми се извършва екологична оценка едновременно с изготвянето им и/или одобряване от държавни органи. Компетентните държавни органи, с чието становище и завършва екологичната оценка са министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ. Становището се издава въз основа на доклад за екологична оценка, изработен от регистрирани експерти. Недоумение буди разпоредбата от ЗООС, според която екологична оценка на планове и програми, свързани с отбраната и националната сигурност, не се извършва. Детайлна уредба на материята е извършена с приетата на 24.06.2004 г. от Министерски съвет Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка. Според Наредбата извършването на екологична оценка е или задължително16 винаги за определени планове и програми или се извършва преценка от компетентните органи. Гражданите участват в консултациите с обществеността, които възложителят на плана или програмата е длъжен да организира. Консултациите включват осигуряване на достъп и достатъчна техническа възможност за запознаване с проекта за план/програма, както и право на гражданите да изразяват становище. Впоследствие резултатите от проведените консултации трябва да бъдат отразени в доклада за екологична оценка, за да бъдат взети предвид в становището на министъра или директора на съответната РИОСВ. Заедно с консултациите с обществеността като форма за участие на гражданите Наредбата урежда и общественото обсъждане на доклада за екологична оценка. Такова обсъждане се прави, когато се изисква по силата на специален закон или когато са постъпили повече от две мотивирани негативни становища или предложения за алтернативи, отразени в доклада за екологична оценка или при провеждане на консултациите. Наредбата съдържа и детайлна уредба на реда за провеждане на обществено обсъждане, като отразяването на резултатите от обсъждането е гарантирано посредством воденето на протокол и прилагането към него на представените писмени становища. В. Участие на обществеността в процеса на вземане на решения по проекти за изграждане на съоръжение или осъществяване на дейност, засягащи околната среда. (ОВОС). Участието на обществеността в одобряването на проекти, засягащи околната среда, е уредено в ЗООС под формата на участие на гражданите в обсъждане на оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), която оценка се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности или технологии или техни изменения. Случаите, при които извършването на ОВОС е задължително според закона са инвестиционните предложения съгласно Приложение № 1, както и предложения с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно Приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение на компетентния орган, който както и при екологичната оценка е министърът или директорът на съответната РИОСВ. Решението се взема въз основа на изготвен доклад за ОВОС и е задължително за инвеститора на проекта. И тук, отново като при екологичната оценка, е валидна разпоредбата от закона, според която ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност, не се извършва. ЗООС обаче съдържа още една разпоредба по силата на която ОВОС не се провежда и това са случаите, когато по реда на специален закон инвестиционни предложения се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация. Детайлната уредба е извършена с приетата на 07.03.2003 г. от Министерски съвет Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Участието на обществеността е гарантирано от закона в два етапа от процедурата. Първият е участие в организираните от инвеститора консултации с компетентните органи и засегнатата общественост преди и по време на изготвянето на доклада за ОВОС. Вторият е участие в общественото обсъждане на вече изготвения доклад за ОВОС. Отразяване на резултатите от проведеното обсъждане. Според Наредбата за общественото обсъждане се води протокол от длъжностно лице, определено от кмета на общината (района, кметството), на чиято територия се провежда срещата. Към протокола се прилагат, предоставените преди или по време на обсъждането писмени становища. Освен предвиденото и в закона, задължение за инвеститора да предостави на компетентния орган протокола и всички становища, е въведено задължение за инвеститора да предостави на органа и собственото си писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултата на обсъждането. В случаите, когато в резултата на обсъждането са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, наредбата дава възможност на инвеститора по своя преценка да възложи допълване на доклада за ОВОС. Когато такова допълване е извършено, впоследствие е необходимо да бъде организирано и ново обществено обсъждане. Случаи А. Унищожаване на двигателите на ракетите СС-23 (старо въоръжение на Българската армия) – с. Габровница. През лятото на 2002 г. започва изпълнение на Меморандума, приет от Народното събрание, за унищожаване на 11 елемента от трите ракетни комплекса “СС-23”, ”Скът” и “Фрог”, които са били на въоръжение в Българската армия, като 10 елемента са унищожени на полигона край с. Змейово, Старозагорско. Остават за унищожение само твърдогоривните двигатели на ракетния комплекс “СС-23”, за които от Българската Академия на Науките (БАН) на 12.08.2002 г. разпространяват чрез Българската телеграфна агенция (БТА) “Съобщение на групата експерти от БАН и ХТМУ”, подписано от Председателя на БАН - акад. Иван Юхновски, с което учените изразяват несъгласие с метода за унищожение на ракетните двигатели като изтъкват че, изгарянето отдавна е отречено като метод в САЩ и не е приемливо за България. Експертната група изразява мнението, че методът на изгаряне е рисков за здравето на хората и може да има негативни екологични последствия. Гражданите искат да се проведе обществено обсъждане на изготвения от БАН доклад за Оценка на Въздействието върху Околната Среда (ОВОС), но държавата в лицето на Министерството на отбраната (МО) не разрешава, като го засекретява по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Министерството на околната среда и водите не заема ясна позиция. Започват масови протести на населението. Следва повече от година борба за достъп до засекретения доклад на БАН и запитвания до МОСВ и МО за съществуващото положение и опасност за населението. Природозащитниците не се отказват от търсене и огласяване на информацията по проблема, поддържайки общественото обсъждане цяла една година. В резултат двигателите на ракетите са изнесени в Словакия, гр. Новаки на специалната установка, където са ликвидирани вече словашките ракети СС-23. Б. Изграждане на АЕЦ “Белене”. Проучванията за избор на площадки за втора АЕЦ в България започват в началото на 70-те години. Като най-благоприятна е определена площадката край Белене на брега на р. Дунав. През 1992 г. строителството е спряно. Мотивите за спирането на проекта са икономически. През декември 2002 г., Министерският съвет решава да бъде размразено строителството на атомната централа. На 27.01.2004 г. на Интернет страницата на Националната електрическа компания (НЕК) е публикувано Уведомително писмо във връзка със строителството на АЕЦ Белене, като НЕК е посочен за инвеститор за изграждане на новата ядрена мощност. През м. март 2004 г. на Интернет страниците на НЕК и на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) се появява информация, че доклада за ОВОС е изготвен и са организирани срещи за общественото му обсъждане. Проведени са срещи за обществено обсъждане в градовете – Плевен, Белене, Никопол, Свищов и София. Според еколозите обаче в подготвения доклад за ОВОС на АЕЦ Белене не се дават никакви гаранции, че централата ще бъде напълно безопасна. Опорочена е и процедурата по ОВОС с избор на фирма, която да изготви оценката, защото тя е проведена в нарушение на Закона за обществените поръчки и ЗООС. В доклада липсват доказателства за минималното въздействие от реализацията на проекта върху околната среда, няма извършено изследване за рисковете от аварии и възможните топлинни замърсявания на река Дунав, не са взети предвид и потенциалните рискове от сеизмично опасния район, където се предвижда изграждането на АЕЦ. Още преди да са проведени всички срещи за обществено обсъждане на доклада за ОВОС, в резултат на подадено заявление до МС, Национално Движение Екогласност - Монтана получава копие от протоколно решение на МС, взето на заседание от 29.04.2004 г., с което се одобрява доклада на министъра на енергетиката за изграждане на АЕЦ на площадката Белене и се дава съгласие за изграждане на ядрена централа АЕЦ “Белене”. Решението е обжалвано от Националното движение пред Върховния административен съд като взето в нарушение на изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. В бр. 26 на в. “БАНКЕРЪ” от 03.07.2004 г., излиза статия със заглавие: ПРОЕКТЪТ ЗА АЕЦ “БЕЛЕНЕ” СТАНА “CONFIDENTIAL”. Според статията правителството е засекретило проекта за АЕЦ Белене, като достъпът до него е строго ограничен. Грифът “Строго секретно” е бил поставен върху книжата по ядрения проект въз основа на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Цялата информация е качена върху електронни носители, но достъп до АЕЦ-дисковете имали само тримата министри – на енергетиката, на икономиката и на финансите, натоварени от правителството да водят преговори с кандидатите. На секретно заседание на МС през юни правителството е приело програмата за изграждане на втората българска ядрена централа, фиксирани били дори и сроковете. В момента текат процедури за избор на финансов консултант и на инженер и архитект на проекта, обявени от НЕК по реда на Закона за обществените поръчки. С тях е свързан и последният скандал по проекта АЕЦ Белене – липса на прозрачност според част от кандидатите, отразен от медиите в началото на м. септември 2004 г. Дебата около изграждането на АЕЦ Белене продължава да тече, като оскъдната информация предоставяна от правителството води само до увеличаването на неяснотата по проекта. Предстои и първото съдебно заседание по делото срещу решението на МС за изграждане на централата. VІІ. Достъп до правосъдие. Правото на всеки на достъп до съд по ЗООС от 1991 г. бе въведено като механизъм за предотвратяване и ограничаване на административното бездействие, незаконни действия или дори укриване на информация. Сегашният ЗООС, приет през 2001 г., също предвижда съдебен контрол върху отказите да се предостави информация и върху решенията за оценка въздействието върху околната среда (ОВОС). Според българското законодателство разноските по делото, изразяващи се в платените държавни такса, възнаграждения за вещи лица и адвокат, подлежат на възстановяване след влизане в сила на съдебното решение, т.е. след окончателното приключване на делото на всички редовни инстанции. Държавните такси не са високи по размер. По начало изискването за “правен интерес”, т.е. засегнатост от обжалвания административен акт не се прилага ограничително от съдилищата, макар че не липсват изключения. Правото на жалба се улеснява от липсата на строги формалности за реквизитите на жалбата и на изискване да бъдат изчерпателно изложени в нея или по-късно пред съдебната инстанция правните доводи. Съдът е длъжен да прегледа служебно спазени ли са всичките пет изисквания за законност на обжалвания административен акт. И без да е наведен довод за това, той е овластен да отмени или дори да прогласи нищожност на административния акт, ако намери такова основание. В България съществуват отделения в окръжните съдилища, които се занимават изключително с административно правосъдие, и Върховен административен съд /ВАС/, създаден през 1997 г. Те извършват независима и безпристрастна правосъдна дейност, като особено забележителен е ВАС, който за краткото си съществуване се утвърди като авторитетна институция, доверието към него е високо, броят на жалбите пред него ежегодно расте и е изработил изключителна традиция на достъп до документацията му. Основните документи по всяко дело са достъпни в интернет, а обществото се уведомява за дела от обществен интерес. Съдебните решения не се изпълняват ефективно в достатъчно голям брой случаи, което е може би най-големият проблем пред достъпа до правосъдие. В случаите на отказ на информация това се изразява в непредприемане на действия от осъдения административен орган по предоставяне на информация в съответствие със съдебното решение. VІІІ. Усилия за повишаване капацитета на администрацията и обществеността. 1. Условия за свободно сдружаване/асоцииране. Свободата на гражданите да се сдружават е гарантирана от разпоредбата на чл. 44 от Конституцията на Република България. Процедурата за регистрация на сдружения с нестопанска цел е детайлно регламентирана в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации) подлежат на вписване в регистър в района на окръжния съд по седалището си. Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат и на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието. От създаването на регистъра към Министерството на правосъдието до сега в него са се регистрирали близо 3300 сдружения и фондации, като близо 300 от тях са екологични неправителствени организации. Съгласно чл. 4 от ЗЮЛНЦ държавата може да подпомага и насърчава само регистрираните в Централния регистър юридически лица с нестопанска цел чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в специални закони. На практика единственото облекчение за регистрираните юридически лица, извършващи дейност в обществена полза, е предвидено в Закона за местните данъци и такси, според който тези лица са освободени от данък за получените и предоставените дарения. В чл. 73 от Закона за опазване на околната среда е предвидено ежегодно със закона за държавния бюджет да се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми. Според разпоредбата на чл. 74 от ЗООС по предложение на кметовете на общини, в общинските бюджети ежегодно се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда. 2. Усилия за повишаване на капацитета на администрацията за предоставяне на информация за околната среда. ЗООС задължава конкретно Министъра на околната среда и водите да определи със заповед описанието на използваните от МОСВ и неговите поделения информационни масиви и ресурси, които съдържат информация за околната среда. Описанието на тези масиви се публикува в Интернет страницата на Министерство на околната среда и водите. Според ЗДОИ, ръководителят на всяка административна структура е задължен да определи служител или звено, което да приема заявленията за достъп до информация. В края на 2002 г., подобни служители са определени в 66% от институциите в страната. Най-често тези служители извършват няколко дейности - работят като деловодители, говорители, секретари, юрисконсулти, или извършват други административни услуги. Все още в много малка част от институциите (9,1%) именно тези служители са взимали решения по получените заявленията. Това пречи както на бързото и ефективно предоставяне на информация при поискване от заявител, така и на осигуряване на достъп до информация по собствена инициатива. С четири заповеди на министъра на околната среда и водите от 2003 г. е създаден специален вътрешен ред за предоставяне на достъп до информация за околната среда в рамките на МОСВ. Съгласно тези заповеди всички заявления се приемат от служителите в сектор “Обслужване на едно гише”, които ги разпределят към съответните дирекции/отдели в зависимост от характера на исканата информация. В МОСВ има информационен център с Интернет достъп за външни посетители, в който гражданите имат възможност да получат информация за околната среда В ИАОС от 2004 г. също съществуват вътрешни правила, уреждащи реда за предоставяне на достъп до информация за околната среда. 3. Обучения за държавни служители. Съгласно Закона за държавния служител ежегодно в държавния бюджет се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията. С тази цел е създаден Институт по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ). През последната година ИПАЕИ включи темата за правото на достъп до информация и неговите ограничения в няколко обучителни семинара за администрацията. Лектори от Програма Достъп до Информация участваха в шест от организираните обучения, на които бяха обучени над 200 държавни служители. В Министерството на околната среда и водите периодично се организират работни срещи и консултации с обучителен характер за служителите, които отговарят за предоставянето на достъп до информация. Служители на министерството участват и в обучения по въпроси, свързани с достъпа до информация, организирани от неправителствени организации. 4. Наръчници за държавни служители. В уеб страницата на МОСВ17 е публикувано "Ръководство за прилагане на Орхуската конвенция", от което може да се получи необходимата информация, свързана с въпросите за достъпа до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда и достъпа до правосъдие. През 2001 г. ПДИ подготви наръчник за местната администрация "Как да прилагаме Закона за достъп до обществена информация”. Нaръчникът беше издаден от Фондация за реформа в местното самоуправление. През 2004 г., в рамките на регионален проект “Свободата на информация – въпрос от обществен интерес” с водещата роля на Артикъл 19, Програма Достъп до Информация, преведе и издаде наръчник за държавни служители - “Свобода на информацията”. 5. Екологично образование в училищата. Необходимостта от въвеждане на екологично образование е отчетена и съобразена при старта на реформата е системата на народната просвета през 2000 г. С издадената от Министъра на образованието и науката Наредба № 2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание в учебната програма са предвидени основни теми на екологичното обучение. Обучение по екология се провежда както в задължителните изучавани предмети, така и в свободноизбираемата подготовка от първи до дванадесети клас, като за целите на обучението се използват одобрени от МОН учебници и учебни помагала. 6. Повишаване капацитета на гражданите. В уеб страницата на МОСВ18 е публикувано "Ръководство за прилагане на Орхуската конвенция". През 2003 г. ПДИ издаде и разпространи наръчник "Как да получим достъп до информация за околната среда", достъпен и на Интернет страницата на ПДИ. През 2004 г. Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа разпространи адаптирано ръководство за прилагане на Орхуската конвенция, издадено от ИКЕ на ООН през 2000 г. Препоръки Достъп до информация Прилагане на практика на “теста баланс на интереси”, въведен с чл. 20, ал. 4 от новия ЗООС. След провеждане на баланса и установяване, че ползата за обществото от узнаване на информацията надделява над вредата за защитения интерес, информацията трябва да бъде предоставена. Разширяване кръга на задължените субекти чрез включване в ЗООС на юридически и физически лица, чиято дейност или действия се отразяват на околната среда. Въвеждане на задължение за компетентните органи по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗООС да уведомяват населението при непосредствена опасност от съществено замърсяване или увреждане на околната среда. Въвеждане на конкретен ред, начини и средства за уведомяване на населението при замърсяване на околната среда или при непосредствена опасност от замърсяване. Въвеждане на задължение за извършване на екологична оценка/ оценка на здравния риск за населението при аварии и пожари. Ясно разграничение на функциите на РИОСВ и на басейновите дирекции в случаите на аварийни замърсявания и залпови изпускания във водни обекти. Създаване на база данни за случаи на аварийни замърсявания на околната среда. Активно информиране на населението за състоянието на питейната вода и качеството на атмосферния въздух. Изпълнение на задължението за създаване и поддържане на Интернет страници на РИОСВ. Издаване на печатни материали. Ежедневен бюлетин за качеството на атмосферния въздух на Интернет страницата на ИАОС – дневните показатели и по-подробна информация за регистрираните превишения. Предоставяне на информация за дневните показатели при устно запитване. Своевременно изготвяне на годишните доклади за състоянието на околната среда. Разпространение на докладите до медиите в лесноразбираем за широката публика вид. Одобрения план за собствен мониторинг да е достъпен на Интернет страницата на съответната институция (РИОСВ или МОСВ) и на ИАОС. Изпълнение на задължението за включване на данните, получени от собствен мониторинг в НАСЕМ. Участие на обществеността В ЗООС отмяна на чл. 81, ал. 5, според която екологична оценка на планове и програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност не се извършва. В зависимост от обема и сложността на изготвения доклад за ОВОС, ЗООС да предвижда възможност за по-дълъг срок за запознаване с материалите (чл. 97, ал. 4 ЗООС). Достъп до правосъдие В чл. 171 от ЗООС, който регламентира иск за преустановяване на нарушение, да се включат юридическите лица с нестопанска цел. Да се обезпечи ефективно изпълнение на съдебните решения. Да се обезпечат правата на жалбоподателя по време на процеса чрез подходящи мерки. Да се създаде възможност за плащане на държавни такси по жалбите пряко в съдилищата, а не чрез банки. Да се проформулира основната задача на административното правосъдие или в посока на приоритет на защита на правата на засегнатия, или чрез намиране на подходящия баланс. Повишаване капацитета на администрацията и гражданите Въвеждане на ред за искане и предоставяне на информация по електронен път. Предоставяне на налична информация в максимално кратки срокове, включително и при устни запитвания. Приоритет в работата на компетентните органи да бъде активното предоставяне на информация за околната среда. 1 Partnership for Principle 10 http://www.pp10.org 2 http://www.accessinitiative.org 3 CD-ROM Assessing Access to Information, Participation, and Justice for the Environment: A Guide. The Guide describes the methodology and includes more than 150 research questions designed to measure law and practice in the relevant areas. 4 http://www.aip-bg.org 5Freedom of Information Advocates Network http://www.foiadvocates.net 6 Възможните форми за предоставяне на информацията са: преглед на информацията, устна справка, копие на хартиен носител, копие на технически носител (чл. 25 от ЗДОИ). 7 Така например е премахнато важното задължение за уведомяване на населението при непосредствена опасност от замърсяване на околната среда /чл. 13а от отменения ЗООС/. 8 Виж също така чл. 109, т. 4 и чл. 125, т. 3 от ЗООС, Глава VІІ “Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. 9 Областни управители, кметове на общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Държавна агенция “Гражданска защита”, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране. 10 Законът е обн. в ДВ, бр. 12 от 11.02.2000 г., последно изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г. 11 Правилник за прилагане на Закона за народното здраве; Правилник за дейността и устройството на ХЕИ; Наредба № 9 от 16.03.2001 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. 12 Тримесечните бюлетини съдържат обобщена информация за състоянието на атмосферния въздух по контролирани замърсители, както и сравнителен анализ за състоянието на въздуха в опредлени населени места. 13 Закона за водите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства и Закона за управление на отпадъците. 14 В плана е отбелязано, че пробоотборните точки са съгласувани с РИОСВ – Враца и отговарят на изискванията на чл. 12 от Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. 15 21 на брой за сегашното НС - чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на НС. 16 Плановете и програмите, за които винаги се извършва екологична оценка са тези, които се изискват по чл. 85, ал. 1 от ЗООС и са описани подробно в Приложение № 1 от Наредбата. 17http://www.moew.government.bg/recent_doc/aarhus/naruchnik_prilaganeArCon.doc 18http://www.moew.government.bg/recent_doc/aarhus/naruchnik_prilaganeArCon.doc Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 164.5 Kb. Сподели с приятели:
|