Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда
Изтегляне 1.51 Mb.
|
Достъп до правосъдиеС приемането на Конституцията от 1991 г. беше възприет общ принцип на защита на прогласените от нея права. Законът за опазване на околната среда /ЗООС/ за първи път предвиди възможност за съдебна защита както на индивидуалното право на достъп до информация за околната среда, така и в случаите на предприета оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ на проекти и дейности. В тези случаи жалбата се отправя до съдилищата, осъществяващи административно правосъдие, тъй като се оспорва отказа на информация, съответно решението по ОВОС. Макар че иск за вреди на околната среда е допустимо да се заведе на общо основание от увредения, в ЗООС от 1991г. бе изрично предвиден специален иск. Правото на всеки на достъп до съд по ЗООС от 1991г. бе въведено като механизъм за предотвратяване и ограничаване на административното бездействие, незаконни действия или дори укриване на информация отпреди 1989г. Емблематични казуси бяха Чернобил и Русе. Едновременно с това законът отразява стандартите на Директива № 13 / 1991г. на Европейската комисия. Сегашният Закон за опазване на околната среда, приет през 2001г., също предвижда съдебен контрол върху отказите да се предостави информация и върху решенията по ОВОС. По отношение на първия ЗООС препраща към общия ред по Закона за достъп до обществена информация. Неправителствени организации и граждани използват относително интензивно правото си на жалба по българското законодателство, което води постепенно до промяна в съдебната и административните практики. Според българското законодателство разноските по делото, изразяващи се в платените държавни такса, възнаграждения за вещи лица и адвокат, подлежат на възстановяване след влизане в сила на съдебното решение, т.е. след окончателното приключване на делото на всички редовни инстанции. В случая с административните дела те са две. Държавните такси не са високи по размер. След отмяната на новоприетата тарифа на Министерството на правосъдието от Върховния административен съд бяха възстановени размерите на таксите отпреди. Таксата по жалба на физическо лице или юридическо лице с нестопанска цел е 10 лева /5 евро/, докато за юридическо лице – търговец е 50 лева. Таксата по жалба пред втората /касационна/ инстанция е два пъти по-ниска, респ. 5 и 25 лв. Понастоящем тези такси могат да се платят единствено на гише в банка, тъй като в съдилищата няма гишета, където да се извършва плащането. В резултат на това хората и юридическите лица са принудени да плащат банкови комисионни в относително висок размер – от 2.50 – 4.00 лв. на вносна бележка. Отделно от това им се налага да чакат на опашки за плащането на тези суми, да попълват на ръка относително обемно количество данни, вкл. № на банковата сметка, БИН и банков код на обслужващата съда банка. Впоследствие тези данни се прочитат и набират отново на PC от банковия служител, така че цялата процедура отнема до 40 мин. След това вносната бележка се внася в съда заедно с писмена молба, така че технологичното време заедно с разстоянията е докъм 1 ½ час. Българското законодателство не предвижда възможност за безплатна адвокатска помощ по административни дела. По начало изискването за “правен интерес”, т.е. засегнатост от обжалвания административен акт не се прилага ограничително от съдилищата, макар че не липсват изключения. Правото на жалба се улеснява от липсата на строги формалности за реквизитите на жалбата и на изискване да бъдат изчерпателно изложени в нея или по-късно пред съдебната инстанция правните доводи. Съдът е длъжен да прегледа служебно спазени ли са всичките пет изисквания за законност на обжалвания административен акт. И без да е наведен довод за това, той е овластен да отмени или дори да прогласи нищожност на административния акт, ако намери такова основание. Проблем е обаче, че понякога тази служебна проверка на съда улеснява взимането на решение за отхвърляне на жалбата дори и при слаба защита на ответника. Това е така, защото все още доминиращ е възгледът, че основната задача на административното правосъдие е обезпечаването на ефективна администрация, а защитата на правата на засегнатите се явява второстепенна. Това води в съдебната практика до своеобразна “снизходителност” към закононарушенията на администрацията и подразделянето им на съществени, които обуславят отмяната на обжалвания акт, и несъществени, които се оставят без последствия. Въпросът с обезпечаването на правата на жалбоподателя посредством спиране на изпълнението на обжалвания административен акт или други подходящи мерки е различно разрешен по отношение на отказите на информация и решенията по ОВОС. Докато при последните обжалването спира изпълнението им съобразно общата разпоредба на Закона за административното производство, то при първите липсва каквато и да ефективна мярка. Ясно е, че на практика обжалването им не спира изпълнението, защото отказът на информация се изпълнява до влизането в сила на съдебното решение. Не са предвидени обаче в законодателството други подходящи мерки, които биха спомогнали за обезпечаването на правата на жалбоподателя. В България съществуват отделения в окръжните съдилища, които се занимават изключително с административно правосъдие, и Върховен административен съд /ВАС/, създаден през 1997г. Те извършват независима и безпристрастна правосъдна дейност, като особено забележителен е ВАС, който за краткото си съществуване се утвърди като авторитетна институция, доверието към него е високо, броят на жалбите пред него ежегодно расте и е изработил изключителна традиция на достъп до документацията му. Основните документи по всяко дело са достъпни в интернет, а обществото се уведомява за дела от обществен интерес. Независимо от всичко това трябва да се отчете и относително краткото време на съществуване на независимата и безпристрастна съдебна система, новостта на широкия и ефективен съдебен контрол върху административните актове, големите проблеми пред съдебната реформа – липсата на достатъчно съдии при наличния брой дела, на зали за заседания, на административен и технически капацитет, характерната за България като страна в преход относително висока степен на небрежно изпълнение на задълженията или корупция в институциите и техните администрации. Съдебните решения не се изпълняват ефективно в достатъчно голям брой случаи, което е може би най-големият проблем пред достъпа до правосъдие. В случаите на отказ на информация това се изразява в непредприемане на действия от осъдения административен орган по предоставяне на информация в съответствие със съдебното решение. В единствения известен случай, в който бе поискано от съда да наложи глоба на виновното лице, искането бе отклонено. Що се отнася до случаите на решение по ОВОС, в голям брой от случаите проектът, за който се отнася решението, продължава да се изгражда, независимо че по закон жалбата спира изпълнението на решението. По този повод са подавани жалби в прокуратурата, която отказва да действа /това трябва да се провери!/. В наказателния кодекс липсва достатъчно ясно формулиран текст, според който това деяние да е престъпление. Липсва и традиция по изискване на изпълнение на съдебните решения поради все още силната традиция на фаворизиране на лицата, които упражняват власт. Допреди 13 години техните действия или не подлежаха на съдебен контрол или въобще, или подлежаха, но не по съществото на спора, а преди 1989г. срастването на държавата с единствената партия и липсата на разделение на властите са естествено препятствие пред независимия контрол и респ. авторитета на съдилищата. Препоръки:
Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|