Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда



страница3/15
Дата02.03.2017
Размер1.51 Mb.
#16114
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Процедура

С


Непроизнасянето в срок по заявление за достъп до информация представлява административно нарушение по смисъла на ЗДОИ, за което длъжностните лица се наказват с глоба. На практика обаче не ни е известен случай на прилагане на подобна санкция. Нещо повече, от проучване, проведено от ПДИ през 2002 г. научихме за случаи, в които са налагани наказания за предоставяне на информация. Това според нас е една от основните причини за големия брой мълчаливи откази през изминалите години /до 2003г./ – случаи в които служителите предпочитат да не рискуват и да не се произнасят с решение.
поред ЗДОИ всеки може да поиска достъп до информация устно или с писмено заявление. Компетентният орган трябва да вземе решение по заявлението за достъп до информация във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след регистриране му. Възможни са няколко удължавания на този срок, в случаите когато поисканата информация е в голямо количество, когато е необходимо уточняване на искането, или трябва да се поиска съгласието на трето засегнато лице по реда на чл. 29 и сл. от ЗДОИ.

Заплащане

Достъпът до обществена информация според ЗДОИ е безплатен. Заплащат се само материалните разходи по предоставяне на информацията в поисканата форма7. Със заповед № 10 от 2001 г. на Министъра на Финансите са определени цени за предоставяне на поисканата информация според вида на носителя й.




Ограничения на правото на достъп до информация

С приемането през 2002 г. на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ и Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, в общи линии законовата рамка на ограниченията на правото на достъп до обществена информация беше завършена. Успоредно с регламентирането на ефикасната защита на интересите и правата, свързани с националната сигурност, неприкосновеността на личния живот и др. следваше да бъде законово установен и балансът между тези ограничения и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация. Именно с ясното въвеждане на теста за баланс на интереси в правната материя, уреждаща правото на достъп до информация и неговите ограничения, можеше да се изпълни идеята на конституционния законодател, изтълкувана и от Конституционния съд, че правото на достъп до информация е принцип и може да бъде ограничавано само по изключение.




Решение № 7 по Конституционно дело № 1 от 1996 г.
Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания.

При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес.

Действащото българско законодателство в момента не предвижда механизъм за прецизно балансиране между правото на информация и неговите ограничения във всеки конкретен случай. Като резултат от този законодателен пропуск в описания по-долу случай Унищожаването на двигателите на ракетите “СС-23” в Габровница /виж стр. 58/ Министърът на отбраната използва възможността да засекрети информация, която по силата на ЗДОИ и международните стандарти следва да се предоставя по инициатива на държавните органи, тъй като нейното съобщаване може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите.


Достъп до информация за околната среда



Закон за опазване на околната среда: история
В България специален закон, който регламентира за пръв път право на достъп до информация за околната среда, бе приетият през 1991 г. Закон за опазване на околната среда /ЗООС/. Доколкото приемането му следваше приемането на Директива 90/313 и беше резултат от обществен натиск, той до голяма степен покриваше и дори надминаваше минималните стандарти на директивата. ЗООС от 1991 г. предвиждаше задължение за държавните органи, а в определени случаи и за търговците, да информират гражданите както по своя инициатива, така и при запитвания. Пропуските на ЗООС свързани с процедурата по предоставяне на информация и правото на обжалване на отказите, доколкото такива съществуваха, бяха попълнени с приемането на ЗДОИ.
Сега действащият Закон за опазване на околната среда бе обнародван в Държавен вестник бр. 91 от 25.09.02 г. Въпреки изявлението на вносителите, че приемането му е продиктувано от необходимостта за възприемане на международните стандарти, законът като цяло представлява отстъпление от степента на гаранция на тези стандарти, поне що се отнася до достъпа до информация, участието на обществеността и достъпа до правосъдие.
Новият ЗООС утежни режимът на достъп до информация за околната среда в няколко насоки:

  • Намален беше броят на задължените да предоставят информация при поискване в сравнение с отменения ЗООС8.

  • В новия закон отпаднаха и част от задълженията за активно предоставяне на достъп до информация от страна на задължените субекти9.

  • Макар че разпоредбата на чл. 23 въвежда задължение на органите незабавно да уведомят засегнатите граждани в случай на замърсявания, производствени аварии и др., не са предвидени конкретни средства за уведомяване на населението. В резултат на това, в много случаи на аварии и замърсявания, задължените органи формално изпълняват задълженията си по чл. 23 по информиране на засегнатото население, без да използват всички възможни начини за това.

  • Въведени бяха допълнителни ограничения на правото на достъп до информация /включително производствена или търговска тайна, определена със закон; информация, която представлява интелектуална собственост; информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й; информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията – чл. 22 ЗООС/.

В област, в която е налице по-голям от обикновения обществен интерес е неуместно да се въвеждат повече на брой и по-обхватни по обем ограничения на правото на достъп. Естествено е да се очаква обратното – ограниченията, свързани с търговската тайна, или интелектуалната собственост да имат стеснено приложение в сравнение със ЗДОИ.

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница