Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда


В. Залпово замърсяване на река Струма от голям свиневъден комплекс край Благоевград



страница7/15
Дата02.03.2017
Размер1.51 Mb.
#16114
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

В. Залпово замърсяване на река Струма от голям свиневъден комплекс край Благоевград



Правна рамка
Съгласно чл. 131, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) при аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Гражданска защита. Втората алинея на цитираната разпоредба въвежда задължение за директора на съответната басейнова дирекция25 и органите на местно самоуправление, получили информация за настъпило аварийно замърсяване надолу по реката, своевременно да уведомят водоползвателите и ползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването.
Контролът върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжение, според чл. 185-189 от ЗВ се осъществява от министъра на околната среда и водите, басейновите дирекции и министъра на здравеопазването.
При осъществяването на функциите по текущия и последващ контрол по опазване на водите от особена важност е разпоредбата на чл. 17, т. 1, б. “б” от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, съгласно която РИОСВ извършва проверки, наблюдения и възлага извършване на измервания от лабораториите към ИАОС, включително и за замърсяването на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания.
Подобна разпоредба обаче съществува и в Правилника за дейността, организация на работа и състав на басейновите дирекции. Според чл. 5, ал. 1, т. 12, б. “ж” за управление на водите в даден район, директорът на съответната басейнова дирекция организира контрола на замърсяването на водоприемниците и подземните води при аварийни ситуации и залпови изпускания.
Тук е мястото да отбележим факта, че в законодателен план липсва ясно разграничение на функциите и правомощията на РИОСВ и на басейновите дирекции по отношение опазването и контрола на водите в случаите на замърсяване на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания.
Хронология на случая
Замърсяването на река Струма от свинекомплексите край Благоевград е отдавнашен проблем на града. Особено тежък е случаят с фирма “Кембароу-ММ-5” АД. Нейният комплекс представлява предприятие с пълен цикъл на преработка, вкл. кланица. Това е едно от най-големите от рода си предприятия на Балканите, отглеждащо 35-40 хиляди свине към момента на възникване на най-тежкия до момента регистриран инцидент: незаконно изхвърляне през юли 2001 г. на около 1000 куб.м. фекални течни отпадъци в река Струма в разстояние само на 1 нощ. Независимо от редовните санкции от страна на РИОСВ Благоевград, нарушенията продължават на различни интервали и до настоящия момент.
Методология на изследването:
Изследването се проведе на база интервю с представители на РИОСВ Благоевград и представител на местна неправителствена организация, преглед на пресата от периода на възникване на инцидента, както и чрез преглед на уебсайта на ИАОС (РИОСВ Благоевград все още не притежава, за разлика от някои други РИОСВ, собствен уебсайт).
Приоритетните индикатори носят информация за следните ключови аспекти на обществения достъп до информация за регионални екологични инциденти (в случая относно замърсяването на река Струма от свинекомплекса “Кембароу-ММ-5” край Благоевград) и качеството на тази информация:



  • Качество на информацията публикувана в следствие на разследването;

  • Информация за аварията достъпна в Интернет;

  • Информация за разследването достъпна в Интернет;

  • Усилия от страна на РИОСВ Благоевград за информиране на медиите по време на аварията;

  • Усилия за информиране на медиите след аварията;

  • Качество на достъпната информацията по време на аварията;

  • Качество на достъпната информацията, събрана по време на разследването.

Останалите индикатори, които тук условно наричаме стандартни, дават представа за следните показатели:




  • Съществуване на база данни с резултати от разследването;

  • Получатели на информацията по време на аварията;

  • Получатели на информация относно проведеното разследване;

  • Навременност на информацията за проведеното разследване, предоставена при поискване;

  • Навременност на информацията, предоставената на обществеността по време на аварията;

  • Предприети мерки след инцидента за създаване на информационни печатни материали, насочени към различни целеви групи.


Основни изводи и препоръки:
По отношение на приоритетните индикатори бе установено твърде вариращо положение. Много добри са резултатите единствено по отношение на мерките за информиране на мас-медиите след инцидента. Сравнително задоволително е качеството на информацията в разследващия екологичен доклад, който обаче не съдържа анализ на здравните последици. Задоволителен е резултатът по наличността на информация в Интернет (на уебсайта на ИАОС), мерките за информиране на мас-медиите по време на инцидента, както и качеството на публичната информация по време на инцидента. Незадоволителни или направо отрицателни са резултатите по наличността на информация за разследващия екологичен доклад в Интернет (отсъства такава), както и по качеството на информацията изобщо налична в това отношение (отново поради липсата на здравен анализ, както и поради ограниченото разпространение на самия доклад).
Подобно е положението и при останалите (стандартни) индикатори. Много добър е резултатът по наличността на база данни (която обаче най-вероятно не е компютъризирана), по обхвата на обществената група, имаща достъп до информация по време на инцидента, по актуалността на информацията относно разследващия екологичен доклад, както и по навременното уведомяване на обществеността при настъпване на самия инцидент. Не е особено задоволителен обхватът на обществената група, имаща достъп до информация за разследващия екологичен доклад по инцидента. Отрицателен е резултатът за информационните печатни материали за публично разпространение – такива изобщо не са създавани от РИОСВ Благоевград във връзка не само с този инцидент, но и въобще по останалите дейности на тази институция.
РИОСВ Благоевград би следвало да положи усилия за повишаване прозрачността при разследване на екологични инциденти, вкл. и чрез коопериране с опитен в това отношение партньор, напр. неправителствена организация или частна агенция. Необходимо е също така в най-скоро време да бъде създаден действащ уебсайт на РИОСВ Благоевград и да започне издаване и разпространение на макар и елементарни печатни информационни материали.


Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница