Гражданско сдружение “Обществен барометър” работи в областта на антикорупцията на регионално ниво и следи проблемите свързани с високите цени и качеството на водата в района на Сливен. От тях получихме следната информация:
На 31.07.2001г. съгласно Договор за възмездно право на ползване върху водностопански системи, цялата водопреносна и канализационна система на област Сливен (с изключение на язовир “Асеновец”) преминава в ръцете на частните водни сдружения “Асеновец” ООД и “Чиста вода” ООД - Сливен. Основният проблем при изпълнение на задълженията на частните дружества е липсата на договори с абонатите. Потребителите нямат информация за това, какви точно са задълженията на частните дружества, какви са санкциите в случай на подаване на питейна вода, неотговаряща на изискванията за качество.
Липсата на технологична дисциплина е основна причина за екологичната катастрофа на 17-18.06.2002 г., когато след поройните дъждове, причинили размътване на язовир “Асеновец” в продължение 20 часа тече жълто-кафява течност и никой от компетентните органи не издава заповед да се спре водата, за да се прекрати поне замърсяването на водопроводната система. ХЕИ отказват информация на “Обществен барометър”, с мотива, че е конфиденциална и не се дава на граждани, макар, че по реда на ЗООС и ЗДОИ са длъжни да информират по своя инициатива засегнатите лица. “Напълнихме шише с вода от чешмата. Занесохме в ХЕИ и там ни казаха: “Ще ви го изследваме, ако си платите”, сподели Юрий Иванов от "Обществен барометър".
ачеството на питейната вода в страната като стока, доставяна и продавана на потребителите чрез водопровода, според действащото законодателство се следи “на входа” от регионалните поделения на ХЕИ, а отговорност за качеството на водата като продукт (“на изхода”) имат водоснабдителните компании. ХЕИ следи и за качеството на съществуващите и новоразкриваните водоизточници.
Съгласно чл.18 от Правилника за прилагане на закона за народното здраве питейните води в страната подлежат на държавен санитарен контрол. Основни контролни функции относно качеството на питейните води са възложени на Хигиенно-епидемиологичните инспекции по места в качеството им на специализирани органи на държавния санитарен контрол./ чл.5 от Правилника за дейността и устройството на ХЕИ, Издаден от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.1999 г./.
Действащият подзаконов нормативен акт, който определя изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели е Наредба № 9 от 16.03.2001 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Наредбата задължава както ХЕИ, така и водоснабдителните организации (като например “Асеновец”, “Чиста вода” – гр. Сливен, Софиискa вода, ВиК дружествата) чрез постоянен и периодичен мониторинг да проверяват съответствието на подаваната към консуматорите питейна вода по определени в наредбата показатели.
По смисъла на наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека и отговаря на минимума изисквания по отношение на микробиологичните и химичните показатели, определени в приложението. Съгласно чл. 10 от Наредбата, в случай, че питейната вода представлява потенциална опасност за здравето, поради несъответствие с изискванията за качество, органите на ДСК следва да забранят или ограничат употребата й. В тези случаи, ХЕИ преценяват дали съществува здравен риск и изискват от водоснабдителните организации предприемане на действия за възстановяване качеството на питейната вода с оглед защита здравето на потребителите. Винаги, когато несъответствията представляват опасност за здравето, водоснабдителните организации и органите на ДСК са длъжни да информират потребителите за предприетите действия.
Случаи
Мониторинг на питейна вода – ХЕИ Благоевград Качеството на питейната вода в Благоевград се следи редовно и комплексно от градската ХЕИ от над десет години насам. В това отношение има създадена добра организация в цялата страна. Наблюдава се комплекс от параметри, сред които физични, химични, микробиологични и радиологични. Пълен задължителен анализ на всеки водоизточник се прави на максимум 5 години, а за тежки метали и микробиология – поне на всеки 2 седмици или дори по-малко, според броя на ползвателите и значението на дадения водоизточник. Проверяват се и данните от водоснабдителната компания.
Относно изследването Изследването се проведе на база интервю с представители на ХЕИ Благоевград, в това число и лабораторния отдел към същата ХЕИ. Понастоящем ХЕИ Благоевград все още няма действащ уебсайт, но такъв е в процес на разработка.
Приоритетните индикатори носят информация за следните ключови аспекти на обществения достъп до екологична информация (в случая за качеството на питейната вода в Благоевград) и нейното качество:
Предприети мерки от ХЕИ - Благоевград за създаване на печатни материали за качеството на питейната вода в района;
Навременност на предоставяне на информацията при поискване от страна на гражданите.
Основни изводи и препоръки: До известна степен обратно на първоначалните предположения, бе установено доста добро положение по отношение на повечето приоритетни индикатори. Качеството на питейната вода в Благоевград се следи редовно и в пълен обхват от параметри, което гарантира и нейното високо качество. Много добра е актуалността на информацията, като за някои параметри (напр. химически състав) тя се предоставя на всеки 2 дни на база току-що отчетени стойности, за микробиологични показатели е 5 дни, а за тежки метали – 1 месец поради необходимост от изпращане на пробите в лаборатория в София. Задоволителен е достъпът на обществеността до данните относно качеството на питейната вода– те са достъпни безплатно на място в самата ХЕИ Благоевград, но би трябвало броя на източниците да се увеличи поне до 2-3 места. Достъп от Интернет до такива данни в момента няма, и този проблем следва да намери разрешение в най-близко време.
Добро състояние на достъпа до информация показват и повечето от останалите (стандартни) индикатори, особено редовността на наблюденията, наличността на база данни (която обаче е само на хартиен носител и би следвало да се компютъризира), мерките за предоставяне на информация на мас-медиите относно състоянието на питейната вода, обхвата на получателите на информацията, както и навременността на предоставяне на информацията при поискване от обществеността. Изключение правят информационните печатни материали – такива не са правени от ХЕИ Благоевград. В това отношение агенцията би следвало да положи повече усилия, тъй като в други сфери от дейността си (напр. превенция на СПИН и наркомании, качество на храни и др.) ХЕИ Благоевград публикува и разпространява множество материали.