Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда


Мониторинг на питейна вода - ХЕИ София – окръг



страница9/15
Дата02.03.2017
Размер1.51 Mb.
#16114
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15

Мониторинг на питейна вода - ХЕИ София – окръг.

Изследването се проведе на база интервю с представител на ХЕИ София – окръг през юли 2004 г.


Съгласно Наредба № 9, органите на Държавния санитарен контрол проверяват чрез постоянен и периодичен мониторинг съответствието на подаваната към консуматорите питейна вода по показателите за качество, определени в приложение към наредбата, и честота, определена съгласно разработените програми за мониторинг. В изпълнение на това задължение ХЕИ София – окръг извършва постоянен мониторинг на 413 централни водоизточника чрез над 800 пункта за пробонабиране. Постоянният мониторинг се извършва съвместно с ВиК – Окръжно и ВиК – Ботевград 2 пъти годишно. При извършване на постоянния мониторинг се изследват 13 показателя.
ХЕИ – София окръг извършва и периодичен мониторинг на по-голям брой показатели веднъж годишно, или по-често в големите населени места. На практика, честотата на провеждания мониторинг е средно 4 пъти годишно.

Информацията от провеждания мониторинг на питейната вода се съхранява в база данни между пет и десет години.


Разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 9 задължава ВиК и ХЕИ да осигуряват достъп на потребителите до обективна и актуална информация за качеството на питейната вода. Така формулирана, разпоредбата за информиране е неясна и не задължава изрично компетентните органи по собствена инициатива да уведомяват обществеността за състоянието на изследваната питейна вода. В резултат на това, единствените справки, изпращани от ХЕИ до медиите веднъж седмично съдържат информация за броя на направените проверки и съставените актове на нарушителите, но не и за резултатите от замерванията. Гражданите се информират за чистотата на питейната вода само като се обаждат в ХЕИ в случаите на съмнение от замърсяване.
Според чл. 14 от Наредбата, регионалните органи на ДСК и водоснабдителните организации имат задължение да обменят данните от провеждания от тях мониторинг за качествата на питейната вода и съвместно да изготвят обобщени годишни доклади за регионите. Докладите се изпращат в МРРБ и Министерството на здравеопазването за поддържане на национална информационна система за качеството на питейната вода и изготвяне на тригодишен обобщен национален доклад. Първият подобен доклад трябва да обхваща периода 2002-2004 г. Нямаме данни ХЕИ София - окръг да изпълнява задължението си за изготвяне на годишни доклади въз основа на провеждания мониторинг.
Внимание !!!

Според резултата, получен от прилагането на методологията на The Access Initiative, оценката на ХЕИ Благоевград е по-висока от тази на ХЕИ София – окръг. Тази разлика е следствие основно от оценката на индикатора “обхват на получателите на информация”. Необходимо е да отбележим, че с този индикатор се оценява не състоянието на достъп до информация за водата при поискване, а усилията, които съответната институция полага, по собствена инициатива да предоставя на обществото информация за качеството на водата.


Колегата от “Природа назаем”, провел проучването в ХЕИ Благоевград е поставил най-високата оценка по този показател, като е аргументирал позицията си с факта, че ХЕИ предоставя периодично информация за състоянието на водата на медиите, която информация стига до потребителите посредством разбираеми прес съобщения.
Екипът на ПДИ, провел проучването в ХЕИ София – окръг е поставил най-ниската възможна оценка на този показател, тъй като ХЕИ предоставя информация, периодично (всеки вторник), единствено на Българска телеграфна агенция (БТА) и то само относно броя на направените проверки и съставените актове на нарушителите, но не и за резултатите от замерванията. Това означава, че за да достигне тази оскъдна информация до потребителите е необходимо журналист от местна медия да направи справка в БТА.
В същото време в ХЕИ Благоевград, както и в София – окръг не съществува достъп до данните за състоянието на водата чрез Интернет или печатни издания на ХЕИ. По тази причина предоставянето на, по-качествена и на повече медии, информация в случая Благоевград съвсем естествено обуславя и по-високата оценка относно обхвата на получателите на информация отколкото в случая София – окръг. Положението в София – окръг би могло да се подобри значително, ако ХЕИ започне да изпраща редовно на повече медии, по-подробна информация за качеството на питейната вода.


Мониторинг на въздуха




Правна рамка

Качеството на атмосферния въздух, като основен компонент на чистата и здравословна околна среда, на която гражданите имат право по Конституция, е уредено на първо място в Закона за опазване на околната среда - глава ІІІ “Опазване и ползване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците”, раздел VІ “Опазване на атмосферния въздух”. Съгласно чл. 55 от ЗООС опазването на чистотата на атмосферния въздух осигурява, следните сметнати от законодателя за важни неща:



  1. защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;

  2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.

Следващата и последна разпоредба от раздела указва, че опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма и на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е приет 1996 г., а последните му изменения са в сила от 1 януари 2004 г. Законът е доста кратък за българската законодателна практика – 44 разпоредби, събрани в 13 страници, но този факт се обяснява с големия брой въпроси предоставени за уреждане на изпълнителната власт чрез подзаконови нормативни актове, приемани основно от министъра на околната среда и водите и/ или министъра на здравеопазването26. В съдържателен план законът урежда необходимите стандарти в:



    • определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух;

    • ограничаването на емисиите;

    • както и правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух.

На централно ниво Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) определя като компетентни органи министърът на околната среда и водите и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), докато на местно ниво такива са кмета на общината и директорът на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).


Качеството на атмосферния въздух се следи чрез Национална система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда27, чието ръководство се осъществява от ИАОС. В същото време чл. 20, ал. 2 от ЗЧАВ дава възможност на общинските органи съгласувано с министъра да изграждат местни системи за наблюдение и контрол на качеството на въздуха в райони на тяхна територия. Показателите обект на наблюдение са изброени в самия закон – чл. 4, ал. 1 ЗЧАВ.
Детайлната уредба на осигуряване качеството на измерванията и на регистриране, обработка и съхранение на резултатите от измерванията е направена с приетата от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването Наредба № 7 от 03.05.1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.

Информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух е обявена за държавна собственост и се съхранява в МОСВ и в неговите органи според чл. 23, ал. 1 от ЗЧАВ. Така данните от постоянните измервания например постъпват едновременно в съответната РИОСВ и в Изпълнителната агенция в София.


По отношение достъпа до информацията, събрана от мониторинга на атмосферния въздух ЗЧАВ предвижда тя да се публикува в официалните бюлетини28 и да е достъпна без заплащане за всички. Всяка допълнителна информация от наблюдения, измервания, обработка на данни и други се заплаща от заинтересуваното лице по тарифа, одобрена от Министерския съвет (чл. 23, ал. 2 и 3 ЗЧАВ). Разпоредбата на чл. 23 от ЗЧАВ обаче е от 1996 г., докато действащият ЗООС е приет 2002 г. и по тази причина основателно възниква въпросът какво е съотношението между цитираната норма от ЗЧАВ и чл. 28-29 от ЗООС, според които наличната първична и наличната предварително обработена информация се заплащат по реда на ЗДОИ, а за предоставянето на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай. В тази връзка струва ни се правилно е ЗЧАВ да се прилага дотолкова доколкото е по-благоприятен за гражданите т.е. по отношение информацията подлежаща на публикуване и безплатен достъп за всички. Що се отнася до останалата информация за качеството на въздуха, наречена в ЗЧАВ “допълнителна информация”, то заплащането следва да се извършва по реда на чл. 28 и 29 ЗООС в зависимост от вида на информацията.
Законодателната уредба на опазването и контрола на чистотата на въздуха ясно показва, че основните функции в тази област се осъществяват от МОСВ и по-специално регионалните му структури в лицето на РИОСВ29. По тази причина следва да отбележим и разпоредбите относно достъпа до информация в съвсем наскоро издадения и заменил досега действащия такъв Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, издаден от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 65 от 27.07.2004 г. Според Правилника РИОСВ организира процеса на достъп на обществеността до информацията за околната среда чрез:

а) предоставяне на достъп до информация за околната среда на обществеността;

б) редовно предоставяне на информация, свързана с дейността на инспекцията на средствата за масово осведомяване;

в) поддържане на регистри на подадените заявления за достъп до информация;

г) поддържане и осигуряване на ефективното функциониране на информационните центрове за обществеността;

д) създаване и поддържане на Интернет-страницата на РИОСВ;

е) издаване на информационни материали, свързани с дейността на РИОСВ, включително годишните доклади за състоянието на околната среда.

В по-общ информационен план Правилника възлага на РИОСВ още организирането на кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда и тяхното провеждане на регионално ниво, както и включване на обществеността в процеса на взимане на решения, свързани с опазване на околната среда.




Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница