Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „

X. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, вкл. доказателства за това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение, и че не е налце друго алтернативно решение

Няма такива.

XI. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

Проучването на местообитанията и видовете е проведено през м. декември 2017 и февруари 2018 г. Използвани са и данни от предишни проекти и проучвания в района на ИП, жп-линията и защитените зони – м. юни 2004, август 2008, юни 2009, август и ноември 2010, юли 2011, май и ноември 2012, януари, април, юли и септември 2013, ноември 2014, май, юни, септември и октомври 2015, февруари, юли и ноември 2016 г. За анализа на прилепното съобщество в обсега на дейностите по отделните компоненти са използвани непубликувани лични бази данни на Пандурски за период 2006 – 2014 г., отразяващи теренни проучвания върху прилепите в Тракийската низина и долината на река Тунджа.

Извършена е оценка на всички природни местообитания и видове, включени както в СДФ, така и тези, които са установени по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013).

По време на работата на терена бяха направени описания на растителността на характерни места с цел получаване на възможно най-пълна представа за съществуващите местообитания в района на проучването. Приложен е маршрутният метод за описание на определените съобщества. Геоботаническите описания са с видови имена по Кожухаров (1992), а оценките на растителните видове са съгласно петстепенната скала на Браун-Бланке (Guinochet 1973). За идентифицирането на природните местообитания са ползвани „Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България” (Кавръкова и кол. 2009), както и системата EUNIS (Davies et al. 2004). Латинските имена на макрофитните видове са по „Атлас на водни и водолюбиви видове растения в България” (Цонева и кол. 2012).

Изготвени са и карти на разпространение на хабитатите в обхвата на ИП в защитените зони. Картирането е извършено по дистанционния метод (Brainerd et al. 2007). С помощта на Quantum GIS 2.14.8-Essen, въз основа на сателитни изображения (Google Earth, 7.1.8.3036), бяха очертани ръчно, при максимално увеличение 1:2000, полигони с еднородни хабитати, координатна система WGS 84/UTM 35N. Принципите и методите на това картиране са базирани на методологията на CORINE land cover (Commission of the European Communities 1994). Използвани са и резултатите от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). По време на теренната работа е извършена верификация на предварително очертаните полигони. Впоследствие са нанесени необходимите корекции и е извършена класификация на хабитатите по EUNIS (Davies et al. 2004).

Проучването на терен на земноводни, влечуги и наземни бозайници бе извършено по маршрутния метод – с умерен ход изследователя оглежда терена от двете си страни. Специфични микрохабитати – напр. купчини камъни, локви, корита на чешми, бяха изследвани по-обстойно. Установени индивиди или следи от жизнената им дейност (стъпки, екскременти, убежища и пр.) бяха регистрирани с помощта на GPS устройства. В границите на изследвания район бе извършвана и оценка на пригодността на отделните терени като местообитания за животинските видове, вкл. за консервационно значими видове видове безгръбначни. Пригодността на засегнатите от ИП територии, като местообитания на видовете животни, е оценена и чрез съпоставка на литературни данни (и експертно мнение) със земното покритие на терена (според сателитни и самолетни снимки с висока резолюция, и едромащабни топографски карти).

При проучването на орнитофауната са изполвани маршрутния метод и стационарни наблюдения. При движението по маршрут се записва часа на наблюдение на отделните индивиди (с точност до няколко минути). Това дава възможност за определяне приблизителното им местоположение по данните от трака на GPS устройство. Птиците са установявани чрез преки визуални наблюдения и акустично по техните видово специфични звуци. При визуалните наблюдения са използвани бинокъл с приближение 10х50 и оптична тръба с с приближение 20-60х80.

Направена е верификация на пригодността на потенциалните местообитания на прилепите в обсега на обсега на железопътната линия. Използваните данни за тази група бозайници са събрани с помощта на методика за полева работа и анализ на видовия състав и активността на прилепите по препоръки, касаещи строителството на линейни инфраструктурни обекти: Limpens et al. (2005), National Roads Authority (2005), Mitchell-Jones (2004) и Петров (2008). Описаната по-долу методика и подход за полеви изследвания са прилагани многократно при теренни изследвания върху прилепи в Р. България.

За анализа на прилепното съобщество в обсега на дейностите по отделните компоненти са използвани непубликувани лични бази данни на Пандурски за период 2006 – 2014 г., отразяващи теренни проучвания върху прилепите в Тракийската низина, долината на река Тунджа и Черноморската област. Видовият състав на прилепите в района на инвестиционното намерение бе обект на поручване по време на международен проект под ръководството на Института по зоология, Лондон, Великобритания (Jones et al. 2011) чрез трансектния метод (проект iBats: http://www.bats.org.uk/pages/ibatsprogram.html).

Като специфичен метод за оценка на видовия състав и активността на прилепите повреме на цитираните по-горе проучвания е използван методът на регистрация и анализ на ехолокационните и социални ултразвуци с помощта на детектор тип Transect Tranquility. Получените записи са анализирани с помощта на специализирания софтуер BatSound 3.1 for Windows, като са отчитани следните основни звукови параметри: продължителност на отделните звуци (ms), времеви интервал между послредователни звуци (ms), звукова честота с максимална енергия (kHz), най-висока и най-ниска честота (kHz), както и специфичната форма на сонограмата.

Оценката на въздействието от реализацията на инвестиционно предложение ще бъде извършена съгласно „Алгоритъм за извършване на оценка за въздействие върху прилепите по процедурите на ОВОС и оценка за съвместимост”, разработен от Пандурски в методичното ръководство на Петров (2008).
Използвана литература

Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Зингстра, Х. и кол. (ред.). 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София.

Иванов, Б. 2011. Фауна на България. 30. Aves. Част III. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”. София, 2011 г.

Кавръкова, В. и кол., ред. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и Федерация „Зелени Балкани”.

Карапеткова, М. и М. Живков. 2006. Рибите в България. ИК “Гея Либрис”, София. 215 с.

Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. Наука и изкуство, София.

Нанкинов, Д. и кол. 1997. Фауна на България. 26. Aves. Част II. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, Изд. “Пенсофт”. София, 1997 г.

Стоянов, Г. и К. Дончев (непубл.). Провеждане на предварителни и теренни проучвания по проект “Разработване на план за управление на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002090 „Берковица”. Окончателен доклад. Кадастър Монт ООД, Монтана. Възложител: РИОСВ Монтана.

Froese, R. and D. Pauly (eds.). 2011. FishBase. World Wide Web electronic publication. Интернет адрес: www.fishbase.org.

XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3

Приложение XII.