Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „балчик" /BG0002061/, на ип за изграждане на „ваканционно селище „момчил голф и голф игрище"


Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ



страница10/10
Дата05.01.2017
Размер2.04 Mb.
#11887
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ


Заключенията за степента на отрицателно въздействие върху защитената зона са съобразени с изискванията и критериите на чл. 22 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Въз основа на тези критерии, заключението за вида и степента на отрицателното въздействие върху предмета и целите за опазване на защитената зона могат да се аргументират със следните изводи:

Отрицателното въздействие върху птици, предмет на опазване в защитена зона BG0002061 „Балчик” по директива 2009/147/ЕО ще бъде пряко, непряко в различна степен върху обитващите 33 видове птици (подробно разгрледани в т. 5.) обитаващи степни територи, пасища и храстовидни обраствания или ползващи ги за трофична база през част от годишните цикли. Въздействието ще е незначително за голямата част от птиците при спазване на мерките от раздел 6 на ДОСВ.

Със средно по степен въздействие са 3 вида птици - дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) и полската бъбрица (Anthus campestris,. за които е необходимо задължително да се приложат мерките в т. 6.1 за смекчаване на отрицателното въздействие.


Типове местообитания предмет на опазване



В стандартния формеляр на защитената зона не са посочени типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Има данни от други източници за наличие на терени с местообитание 62С0 * Понто-Сарматски степи от Приложение I на Директива 92/43/EEC. Мерките към ДОСВ предвиждат запазване на тези местообитания. Очаква се незначително въздействие върху местообитанията при спазване на мерките в ДОСВ.


Растителни видове – предмет на опазване в ЗЗ

В стандартния формеляр на защитената зона не са посочени растителни видове предмет на опазване.

В рамките на ИП са установени индивиди и популации на видове, предмет на опазване съгласно ЗБР - находище на тънколист божур Paeonia tenuifolia. Мерките към ДОСВ осигуряват опазване на тези находища и непромяна на растителните условия на средата.

Не се очаква значимо въздействие върху структурата и функциите на защитената зона.

Реализацията на инвестиционното намерение слабо засяга предмета и целите на опазване на защитената зона при изпълнение на предписанията и мерките от настоящия доклад, прилагане на алтернативите за реализация на ИП, разгледани в настоящия ДОСВ, които оказват най-малко отрицателно въздействие върху защитената зона, прилагане на мерки за рекултивация на нарушени терени в зоната и изпълнение на проекта за закриване и рекултивация на депо за ТБО Балчик.
Само при изпълнение на упоменатите в предния абзац условия инвестиционното предложение е съвместимо с предмета и целите на опазване на BG0002061 „Балчик” по директива 2009/147/ЕО и при прилагане на смекчаващите мерки.
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 от Закона за биологичното разнообразие и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 от същия - когато заключението е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и/или експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение.
Предвид направеното заключение, не са налице обстоятелства за прилагане на чл. 33 от Закона за биологичното разнообразие.

11. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи. Методиката за оценка се основава на изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като в детайлите са следвани изискванията на методичното ръководство на Европейската комисия за Оценка на планове и проекти, значително засягащи Натура 2000 места.

При прогнозите и оценките на въздействието е ползван многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на природни територии, защитени зони на редки, застрашени и защитени видове в България.

При определяне на параметрите, според които се оценява въздействието върху видовете, са използвани резултати от теренните наблюдения, литература посочена в раздел 12., резултатите от докладите по „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”. Взети са пред вид и методическите указания в „Оценка на планове и проекти значително засягащи НАТУРА 2000 места, Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и чл. (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО".


При разработването на оценката са използвани стандартните методи - трансектен или маршрутен метод и метод за точково броене за полеви изследвания, прилагани за определяне на видовия състав при птици и растителни видове. Не са срещнати трудности при набирането на необходимата информация.

Степента на въздействие е оценена на базата на стандартните критерии за оценка на въздействията, залегнали в Европейските директиви - дългосрочност, обратимост, периодичност, кумулативност, тип на въздействие (основно, вторично), възможност да бъдат приложени смекчаващи/компенсиращи мерки. Направените анализи и изводи са в съответствие с изискванията на Директивите на Европейския съюз, на всички международни конвенции, по които Република България е страна и хармонизираното българско природозащитно законодателство.

За оценка на кумулативният ефект върху защитената зона е ползвана базата данни на РИОСВ - Варна и МОСВ.

За направата на настоящия доклад в района на ИН е проведено проучване на гнездящите видове птици в три насоки – определяне на видовете птици, определяне на типовете местообитания и анализиране на получените данни.

Полевите наблюдения на обследваната територия са извършени през месеците – април, май и юни 2015 година, обхващат един пролетен сезон (2015 г.)

Картирането се проведе по стандартния трансектен метод на цялата обследвана територия по места с много добра видимост достигаща от всички страни.

Периодът и продължителността на полевите наблюдения са следните:


  • Месец април – 13 и 25

  • Месец май – 05, 08, 10 и 15

  • Месец юни - 05 и 15

Полевите наблюдения на гнездящите видове птици обхващат периода април-юни 2015 г., през който бяха извършени по осем посещения на всеки трансект.

Данните за птиците са събирани по стандартна методика за картиране на гнездящите видове. При проучванията на гнездящите птици е използван трансектен метод.

Методите за проучване на гнездящите видове са базирани на методиката дадена Европейския Атлас на Гнездящите видове и провеждания в България Мониторинг на обикновените видове птици. Те са предвидени да категоризират гнездовите съобщества проучвания район. Използвани са критериите за статута на видовете, предложени от Европейския комитет за Атласа на Гнездящите видове.

Отчитането започва не по – рано от един час след изгрев слънце и не по късно от 9:30 ч. Всеки трансект се изминава поне 2 пъти за периода на мониторинга, а всеки вид, който се регистрира се записва, като неговото поведение се отбелязва със символи. Тези данни са важни за оценката на гнездовия статут на регистрираните птици. Според поведение се оценява дадения вид като гнездящ или временно пребиваващ по трансекта на проучваното местообитание. Отделните видове могат да бъдат регистрирани визуално (по-подвижните или по-едрите) или установени по песен или обаждане (видовете със скрит начин на живот). Всяко посещение е обхващало по възможност най – дълго разстояние на терена на ИП.


12. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Апостолова, И., Славова, Л. 1997. Конспект на растителните съобщества в България, публикувани през периода 1891-1995. БАН, С.

  2. Бондев, И. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600000 с обяснителен текст. Унив. Изд. “Климент Охридски”, С.

  3. Бондев, И. 2002. Геоботаническо райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с.309-309;336-352.ФорКом, С.

  4. Велчев, В. 2002. Типове растителност. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 324-336. ФорКом, С.

  5. Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 373-375. ФорКом, С.

  6. Георгиев Д. и др. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Балчик” (BG 0002061), Натура 2000. МОСВ

  7. ГИС информация използвана за картиране местообитанията и оценка на националните площи/популации за нуждата на НАТУРА 2000

  8. Закон за биологичното разнообразие. ДВ. бр.77/2002 г.

  9. Йорданов, Д., В. Велчев, С. Кожухаров (ред.). 1963-1995. Флора на Народна Република България, т.1-10, С., БАН.

  10. Кавръкова В., Димова Д., Димитров М., Цонев Р., Белев Т. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите.

  11. Ковачев, В. 1925. Бозайната фауна на България. – Тр. Бълг. Научно-земед.стоп. И-т, (11), 1-68.

  12. Коева - Тодоровска, Й. 1985. Състояние и опазване на редките и защитени видове по Българското Черноморско крайбрежие. Год. Соф. Унив., Биол. Фак., 2-Ботаника, 79, 110-113.

  13. Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. С., Наука и Изкуство, 787с.

  14. Костадинова, И. (съст.), 1997. Орнитологични важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1. София, 1-176.

  15. Костадинова, И., С. Дерелиев. 2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001. Природозащитна поредица на БДЗП, 3.С.

  16. Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. Природозащитна поредица, 5. БДЗП, С.

  17. Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 585-614, С.

  18. Мичев, Т., Л. Профиров, И. Ватев, П. Симеонов. 1987. Радарни проучвания върху есенната миграция на пеликани, щъркели и жерави по българското черноморско крайбрежие. – В: Ботев, Б. (ред.), Съвременни постижения на българската зоология. С. 155-158. Изд. БАН, С.

  19. МОСВ, USAID, ППБР, WWF, NATURE CONSERVANCY, World RESOURCE INSTTUTE 1995. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. София, Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 128с.

  20. Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. Aves. Част II. С., АИ "Проф. М. Дринов".

  21. Патев, П. 1950. Птиците в България. БАН, С.

  22. Пешев, Ц. 1978. Бозайници. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 253-259. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.

  23. Пешев, Ц., Н. Боев. 1962. Фауна на България. Кратък определител. Народна просвета,С.

  24. Полеви теренни проучвания.

  25. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF,Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”, 128с

  26. Ръководство за екологична оценка на планове и програми. 2002. Проект “Практическо приложение на екологичната оценка на планове и програми в България” МАТО/BG/91, С.

  27. Симеонов, С. 1978. Птици. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 237-252. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.

  28. Симеонов, С., Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и численост на бухала Bubo bubo в България. – Екология, 15, 60-65.

  29. Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. Петър Берон.

  30. Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Птици. Т. 20. Aves. Част I. С., АИ "Проф. М. Дринов".

  31. Спиридонов, Ж., Н. Спасов. 1993. Едри бозайници. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 645-663., С.

  32. Стандартен НАТУРА 2000 формуляр.

  33. Червена книга на Н.P.България, 1984. т. 1. Растения, С., БАН, 446 с.

  34. Червена книга на Н.P.България, 1985. т. 2. Животни, С., БАН, 269 с.

  35. Янков П. (отг. Ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, стр.

ИЗГОТВИЛИ: ………………………………........................

/ Стоян Димитров Николов притежаващ: Диплома за висше образование по специалност „Биоразнообразие, Екология и Консервация”– орнитолог, експерт по биологично разнообразие, защитени територии и НЕМ/

………………………………………………

/ланд.архитект и инж.еколог Галина Атанасова Стоянова – експерт по растителен свят, защитени територии и НЕМ/






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница