транспортиране до площадката на машини, строителни материали и оборудване за съоръженията

Насипни работи – пътна основа от натрошен камък по транспортните алеи;

Отводнителни работи – дренажни тръби, подложен бетон, арматура, облицовки на отводнителни елементи;

Направа на инфраструктурни инженерни мрежи;

Външни и вътрешни ел и ВиК мрежи;

Монтаж на оборудване и съоръжения;

За строителните работи се използват следните суровини и материали:

• 
  Изкопните маси ще се използват за насипи при извършване на рекултивацията на увредени терени от стара изоставена кариерна дейност, както и за подобряване на пътища за достъп до трасето;
  
• 
  Строителни материали: несвързващи материали; битумни свързващи материали; дренажни тръби – РVС; бетонни тръби; сглобяеми бетонни елементи за отводнителни улеи; бетон – различни класове; арматура; кофраж; тухли; керемиди; вароциментови разтвори; гипс; метални елементи; предпазна ограда; бои, лакове и покрития; облицовъчни материали и керамика; стъкло; кабели с различни сечения; водопроводни полиетиленови и полипропиленови тръби; пътни знаци и други. За строителството на довеждащата улица се предвижда нова настилка с използване на: плътен асфалто-бетон; неплътен асфалто-бетон; битуминизиран трошен камък; несортиран трошен камък.
  

Количествата на използваните суровини и материали ще бъдат определени при изработване на техническите проекти.

По време на строителството се използва ограничено количество вода и електричество, в т.ч. за оросяване на подходите през сухи периоди, за ограничаване запрашаването при движението на строителната и транспортна техника.

По време на експлоатация, при текущи ремонтни дейности, се използват част от същите суровини и материали - вароциментови разтвори; гипс; метални елементи; бои, лакове и покрития; облицовъчни материали и керамика; стъкло; кабели с различни сечения; водопроводни полиетиленови и полипропиленови тръби.

При зимни условия за нормална експлоатация на подхода по улицата ще се осигуряват необходимите количества пясък, луга и др.

Експлоатацията на комплекса е свързана с класически туристически дейности и отдих – пребиваване на хора, приготвяне на храни, атракции и спортни занимания. Основните суровини и материали са вода и електрическа енергия.

Селище	Екатте	Община	Област
гр. Балчик		Балчик	Добрич
с. Оброчище		Балчик	Добрич

Типовете класове земно покритие в ЗЗ „Балчик” са посочени в Таблица № 11:

ЗЗ „Балчик” се намира в Североизточна България на Черноморското крайбрежие югозападно от град Балчик, непосредствено до града. Обхваща част от Добруджанското плато и клифа на юг до курорта Албена. На северозапад граничи с международен път Е87, а на североизток с гр. Балчик. На територията му попада квартал «Момчил». Преобладават откритите тревни пространства – земеделски земи и пасища с преобладаване на степни съобщества с катраника /Artemisia alba/ и брегова овсига /Bromus riparius/. Ограничено се срещат дъбови гори от космат дъб /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Q. virgiliana/ и храсталачните съобщества.

В ЗЗ „Балчик” са установени 136 вида птици, от които 42 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 65 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 40 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 56 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита.

Цели на защитената зона:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Предмет на опазване в ЗЗ „Балчик” са:

• 
  43 вида птици по Директива 79/409/EEC(Приложение I), както следва -Белоглав лешояд(Gyps fulvus), Белоопашат мишелов(Buteo rufinus), Белошипа ветрушка(Falco naumanni), Блестящ ибис(Plegadis falcinellus), Бухал(Bubo bubo), Бял щъркел(Ciconia ciconia), Бяла лопатарка(Platalea leucorodia), Вечерна ветрушка(Falco vespertinus), Голям креслив орел(Aquila clanga), Горска чучулига(Lullula arborea), Градинска овесарка(Emberiza hortulana), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Кръстат (царски) орел(Aquila heliaca), Къдроглав пеликан(Pelecanus crispus), Късопръст ястреб(Accipiter brevipes), Късопръста чучулига(Calandrella brachydactyla), Ливаден блатар(Circus pygargus), Ловен сокол(Falco cherrug), Малка бяла чапла(Egretta garzetta), Малък креслив орел(Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Малък сокол(Falco columbarius) Орел змияр(Circaetus gallicus), Орел рибар(Pandion haliaetus), Осояд(Pernis apivorus), Полска бъбрица (Anthus campestris), Полски блатар(Circus cyaneus), Розов пеликан(Pelecanus onocrotalus), Ръждив aнгъч(Tadorna ferruginea), Ръждива чапла(Ardea purpurea), Сив жерав(Grus grus), Синявица(Coracias garrulus), Скален орел(Aquila chrysaetos), Сокол скитник(Falco peregrinus), Степен блатар(Circus macrourus), Тръстиков блатар(Circus aeruginosus), Червена каня(Milvus milvus), Червеногуша мухоловка(Ficedula parva), Червеногърба сврачка(Lanius collurio), Черен щъркел(Ciconia nigra), Черна каня(Milvus migrans), Черногърбо каменарче(Oenanthe pleschanka), Ястребогушо коприварче(Sylvia nisoria);
  
• 
  10 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC – Голям горски водобегач(Tringa ochropus), Голям корморан(Phalacrocorax carbo), Голям ястреб(Accipiter gentilis), Жълтокрака чайка(Larus cachinnans), Малък ястреб(Accipiter nisus), Обикновен мишелов(Buteo buteo), Орко(Falco subbuteo), Сива чапла(Ardea cinerea), Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus), Шилоопашата патица(Anas acuta);
  
• 
  13 вида птици посочени в Други значими растителни и животински видове в НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр за защитената зона – Белогуш дрозд (Turdus torquatus), Поен дрозд(Turdus philomelos), Кос(Turdus merula), Черногушо ливадарче(Saxicola torquata), Син синигер(Parus caeruleus), Сива овесарка(Miliaria calandra), Въртошийка(Jynx torquilla), Качулата чучулига(Galerida cristata), Планинска чинка(Fringilla montifringilla), Обикновена чинка(Fringilla coelebs), Зеленика(Carduelis chloris), Обикновено конопарче(Carduelis cannabina), Полска чучулига(Alauda arvensis)
  

По време на проучването са установени общо 13 вида, като 12 от тях са определени като гнездящи (Янков, 2007). Броят на видовете от отделните разреди е съответно:

дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra, сивото каменарче Oenanthe oenanthe,

0. 
   Обработваеми площи
   

Тази категория попадат засъдените земеделски площи с зърнено - зитни култури. Като цяло са с най – малко установени видове по вид и численост, като в тях се наблюдаваха ловуващите обикновени мишелови Buteo buteo. Тук се отчетоха и няколко

двоики полски чучулиги Alauda arvensis.


Установени гнездящи видове обект на опазване в защитената зона през 2012 г. и данни за видовете предмет на опазване към 2007 г.

Вид	Численост на гнездовата популация /дв./ оценка 2007 г.	Данни от пробни площадки – проучване 2012 г. /дв./
Орел змияр Circaetus gallicus	-	1
Белоопашат мишелов Buteo rufinus	-	1
Черношипа ветрушка Falco tinnunculus	-	1
Турилик Burhinus oedicnemus	-	1
Бухал Bubo bubo	1
Синявица Coracias garrulus	-	2
Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra	-	7
Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla	-	1
Горска чучулига Lullula arborea	+	4
Полска бъбрица Anthus campestris	+	13
Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka	35	-
Червеногърба сврачка Lanius collurio	+	14

Резултатите от двата вида проучвания се различават, но и допълват.

Установените видове птици и при двете проучвания са: дебелоклюна чучулига, червеногърба сврачка, горска чучулига, полска бъбрица и късопръста чучулига.

Видовете птици орел змияр, белоопашат мишелов, черношипа ветрушка, турилик, синявица и червеногърба сврачка, са установените само при проучването направено в границите на защитената зона в рамките на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Не за всички от тези видове има условия за гнездене, укритие, ловуване или за друг вид ползване на територията, предмет на ИП.

Видовете полска чучулига, сива овесарка, ястребогушо коприварче, градинска овесарка, обикновена чинка, обикновено конопарче, сиво каменарче и обикновен мишелов, са установени при теренното проучване на територията, предмет на ИП. От тях само сивото каменарче не е в предмета на опазване на защитената зона.

Дебелоклюната чучулига гнезди основно в пасищата в централната и югозападна част на защитената зона, като се концентрира в определени части от защитената зона и не се срещат равномерно навсякъде в нея.

Регистрираните индивиди на дебелоклюната чучулига, черночелата сврачка, полската бъбрица и по-голямата част от регистрираните индивиди на червеногьрбата сврачка и полската чучулига са установени на територията на инвестиционното предложение и в непосредствено съседство с нея.

Предвид краткия период за наблюдение не може да се твърди, че територията, предмет на ИП не се обитава от останалите видове птици, предмет на опазване в зоната, които не са установени по време на полевите проучвания. Територията е подходяща като място за ловуване на видовете грабливи птици - малкък ястреб, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, керкенезът, малък креслив орел, орел змияр и други грабливи птици, гнездящи или не в защитената зона. Големия корморан и жълтокраката чайка вероятно не гнездят в зоната, но преминават през района или го ползват краткосрочно.

Възможното въздействие на ИП върху ЗЗ „Балчик”, код BG0002061 по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици, би могло да се очаква върху:

• 
  запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
  
• 
  осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете обект на опазване;
  
• 
  опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

Локализацията и характера на дейностите при строителството и експлоатацията на ИП няма да повлияят в еднаква степен на местообитанията на всички видове птици, предмет на опазване в зоната

Ваканционно селище „Момчил голф и голф игрище” ще се изгради в земеделски площи с начин на трайно ползване „пасище” и „друг вид зем. земя. Техногенните елементи – сгради, трасета и пътища ограничават биологичното разнообразие. Като цяло значителни части от територията са загубени за видовете, предмет на опазване /особено на степните/ поради цялостна трансформация или рудерализация на степните съобщества. Преобладаващата част от някогашната степна растителност от местообитание 62С0 * Понто-Сарматски степи, са отстранени или ограничени, вследствие засипване на района със строителни отпадъци и разкривките на пробните площадки за добив на черупчест варовик. В момента по част от територията на инвестиционното предложение има предимно рудерална, най-вече тревиста и ниска поединична храстова и дървесна растителност от местни и инвазивни видове. Преобладават треви от сем. житни (Poaceae), а дървесно – храстовата растителност е представена от видове, като махалебка (Prunus mahaleb), джанки, диви ябълки и круши (P. cerasifera, Malus sylvestris, Pyrus pyraster, P. amygdaliformis ), черници (Morus alba), също храсти - глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa spp.), трънки (Prunus spinosa), къпини (Rubus caesius, R. discolor, R. loydianus) и др.

Част от растителната покривка (около 30 – 35 %) в разглежданате територия на ИН е значително повлияна от човека. Деиностите по проучване и добив са довели до значително нарушаване на терена и унищожаване на степните форми и растения характерни за района. С нерегламентираното изхвърляне на всякъкъв вид отпадъци се завишава с пъти възможността за естествено възобновяване на терените от степен характер. На територията има и множество черни пътища край които се изхвърлят отпадъци, а с предвижването на МПС се разрушава хумосния слой почва.

Нарушените терени без природозощитна стойност са дадени на фигурата по-долу

Общо в територията са установени:

• 
  Нарушени терени 311,7 дка
  
• 
  Рудерализирали терени без хабитатна стойност и без наличие на редки и защитени видове – 265,2 дка
  
• 
  Обработваеми земеделски земи – 35 дка
  

В източната част на ИН се наблюдава силно засушаване предизвикано от неизвесна причина спирайки развитието на растителните видове.

На схемата е дадена територията в лошо състояние със 85-99% съхнене на растителността.

От наличното дървесно видово разнообразие и факта, че дърветата на територията на ИП се срещат предимно поединично и на малки групи, показва, че повечето дървесни видове са пионерни, или по-непретенциозни към почвените условия, поради което са се самонастанили върху насипите. В терените без човешка намеса тревната покривка е предимно от широко разпространени видове, част от тях с ранно пролетно развитие (Corydalis solida, Viola hirta Lamium maculatum), някои сенколюбиви, както и рудерални такива (Galium aparine, Euphorbia amygdaloides, Vincetoxicum hirundinaria, Aethusa cynapium и др.). В склона към вилните зони се е сформирала тясна ивица от тревиста растителност, също от широко разпространени видове, най-често доминирана от пирей (Elymus repens), тяснолиста ливадина (Poa angustifolia), с участието на някои плевелни видове (Bromus sterilis, Convolvulus arvensis, Centaurea solstitialis, C. calcitrapa, Arctium lappa, Torilis arvensis, Lactuca seriola, Dasypyrum villosum, Conium maculatum) и някои характерни видове на сухотревните съобщества мозаечно разпръснати (Dichantium ischaemum, Eryngium campestre, Convolvolus cantabriaca, Stipa capillata, Falcaria vulgaris, Teucrium chamaedrys, Hypericum perforatum, Salvia amplexicaulis, Silene densiflora, Centaurea cyanus и др.).


Пряко въздействие :

Въздействието върху популациите на засяганите видове птици в района предвиден за промяна на хабитата може да се определи като до голяма степен необратимо. Основно въздействие се очаква по време на размножителния сезон и по време на миграция, когато площите предоставят необходимите условия за обитаване на птиците.

В незначителна до средна степен могат да бъдат повлияни видове установените, на територията на инвестиционното предложение и в предмета на опазване на зоната - дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) и полската бъбрица (Anthus campestris). Необходими са мерки за смекчаване на въздействието.

На част от видовете като червеногърба сврачка (Lanius collurio), градинска овесарка (Emberiza hortulana) и ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), горска чучулига (Lullula arborea) отнемането на техните местообитания няма да даде значително отражение върху популацията им в зоната. Тези видове ще бъдат засегнати в незначителна степен, тъй като, те могат да заемат съседни територии и подобни местообитания и не са тъй силно чувствителни към човешко присъствие.

Инвестиционното предложение няма да се отрази негативно на хищните птици, предмет на опазване в зоната, тъй като няма да бъдат засегнати техни местообитания. Ще бъде отнета територия, в която основно мишеловите биха могъли да ловуват, но терените в близост предоставят възможност за обитаване и хранене. Още повече, че със закриването и рекултивацията на бившото сметище на Балчик ще се установят нови около 480 дка пасища, които компенсират напълно площите за хранене. Отсъствието на високи дървета, които се използват за гнездене правят територията за неподходяща за гнездене от хищните видове. Вероятно единствено ще бъде нарушена ловната територия на малкия ястреб, но в близост няма разположени гнезда на вида, съответно няма да има ограничения на гнездящите двойки по време на размоножителния период, когато птиците се нуждаят от подходящи места за ловуване.

Пряко ще бъдат засегнати пойните птици по време на миграция. Пребиваването на видовете птици е свързано с използването на терена за почивка и хранене. Приоритетни за опазване в зона „Балчик” от пойните птици са видовете: полска бъбрица, дебелоклюна чучулига и късопръста чучулига. Със закриването и рекултивацията на тепо за ТБО Балчик разположено в близост се създават условия за почивка и хранене на пойните птици с размери равностойни на предвидените за урбанизация в ИП.

Не се очаква намаляване на количествените параметри на популациите на видовете и честотата на срещане на тези видове в съответния зоогеографски район и в ареала им, в следствие на реализацията на ИП. Тези видове са широко застъпени и в съседните на площадките територии. Част от видовете има ниска степен на синатропизация и се очаква след реализацията на ИП да се настанят в терените предвидени за голф /натоварването с хора е много ниско/.

За ограничаване на вредното въздействие ще е добре ако съоръженията бъдат изградени в нарушените терени, които заемат една голяма част от разглежданата територия. Нарушения участък е лишен от растителност, която би могла да се разглежда като потенциално местообитание на птиците, предмет на опазване в зоната. В този участък на инвестиционното предложение няма вероятност от увреждане или унищожаване на наземни местообитания за птици, поради липса на големи петна от степни територии.

Реализацията на ИП ще има известен отблъскващ/прогонващ ефект върху несинантропните видове, главно по време на строителството, вследствие на повишените нива на шум и засиленото човешко присъствие.

По време на експлоатацията не се очаква дейностите на инвестиционното предложение да предизвикат съществено негативно въздействие върху елементите на околната среда, тъй като се предвижда да се вземат всички мерки за опазване въздуха, водите, почвата и околните терени от замърсяване. Възможните негативни въздействия върху птици, разпространени във терените на ИП и в съседство са косвени, свързани със безспокойство – шумово и светлинно замърсяване. Това въздействие се очаква да бъде незначително до средно за малък район с естествени природни територии от изток и от запад на ИП /от север и юг са разположени вилни зони, обработваеми земеделски земи и кариери/ Ареалът на въздействие ще бъде сравнително малък и локално проявен.

Непреки въздействия върху потенциалните местообитания в зоната на ИП са възможни поради евентуална опасност от възникване на пожари при експлоатация и поддържане на съоръженията на терена и от движението на големи човешки потоци.

Непряко въздействие върху местообитанията на птици са възможни и поради нахлуване на чужди видове въпреки, че това по време на затревяването и подържането на зелените площи трябва да се вземат превантивни мерки в целия имот, която ограничава взаимодействието с околните терени. Но все пак, за целта при строителство и експлоатацията на урбанизираната територия много внимателно ще се подходи при избора на видове за озеленяване и затревяване. Внасяне на чужди, инвазивни и синантропни животни и инвазивни, плевелни и рудерални видове растения включително и чрез обработваните на тревните площи, също могат да променят видовата структура на местообитанията, да влошават природозащитното състояние. Те могат да бъдат врагове и конкуренти на видове растения и животни, обект на опазване в защитените зони, както и на типични за местообитанията видове.

Предотвратяването на възникване на пожари и потушаването на пожар е предмет на специализиран технически проект, част от проектната документация, в който са предвидени специални мерки намаляващи риска многократно, както и мерки за локализиране и потушаване на пожари.

• 
  
  Каталог: Doklad%20EO%2018-03-2008
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра”
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"
  Doklad%20EO%2018-03-2008 -> На общ устройствен план на община дългопол
  
  
  
  Изтегляне 2.04 Mb.
  
  Сподели с приятели: