Белошипаветрушка(Falco naumanni). Обитава скали и земни стени във вътрешността на страната, в миналото – и в населени места и крайречни стари дървета. Колониален вид, гнезди в ниши, площадки или кухини в сгради или дървета. Представителността на вида в зоната е с категория „A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100%, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на полевите проучвания. Дребна хищна птица с бърз и маневрен полет. При гнездене се придържа около избраното място. ИП ще се реализира на терени, които не са подходящи за обитаване на вида, поради което същия може да се среща там инцидентно. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида.
Белоглав лешояд(Gyps fulvus). В Източни Родопи се среща по скалисти места. по р.Арда между Кърджали и Маджарово: 1 гнездеща двойка през 1978 г., до 1985 г. 1-4 гнездещи двойки, през 2005 г. 36 гнездещи двойки. Известни са и единични гнезда (включително до пътища). Мършояден, зависим от свободно пасящи домашни животни и от ветеринарно-санитарното обслужване. Представителността на вида в зоната е с категория „A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е забелязан по време на полевите проучвания, единствената вероятност е по време на есенна миграция. Много едра птица, търси храна рееки се с часове. Много е плашлива и избягва населени места. ИП ще се реализира на терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Изграждането няма да отнеме територии на видове, с които се хранят лешоядите, и няма да повлияе върху хранителната база предвид спецификата на хранене на вида, а имено с мъртви животни. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
Блестящ ибис (Plegadis falcinellus). Блестящият ибис е птица от семейство Ибисови. Птиците от този вид имат дълъг, извит надолу клюн, с който ловят различни водни безгръбначни. Природозащитен статус – „критично застрашен”. Среща се у нас с изолирани гнездови находища. Блестящият ибис обитава мочурливи терени, като в България гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната. Съгласно „Атлас на гнездящите птици в България” - изд. на БДЗП, 2007, единственото сигурно размножаване на вида по Черноморското крайбрежие е ЗМ „Пода” и Мандренското езеро от Бургаските влажни зони. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (земеделска земя), е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени, липсват водни площи и подходящи места за гнездене, хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му.
Бяла лопатарка (Platelealeucorodia) - това е птица от семейство Ибисови. Лопатарката достига дължина до 1 м и тегло около 1 - 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни. Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа. В България се среща в резервата Сребърна. Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид за нашата страна.Живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения. Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Природозащитен статус – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена. В района на ЗЗ „Балчик” има вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (земеделска земя), е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени, липсват водни площи и подходящи места за гнездене, хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. ИН ще се реализира изцяло върху сухи почви и изхвърлени стройтелни маси достигащи до няколко метра, терена е неподходящ за обитаване от вида. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията й.
Сив жерав (Grus grus). Сивият жерав е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Когато летят на големи групи, жеравите образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай. Гнезди в Северна Европа — предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. У нас за последно е наблюдаван в Шабленското езеро през 2007 г. Съгласно Атласа на гнездящите птици в България (изд. на БДЗП - 2007 г.), след 1960 г. съществува минимална вероятност за размножаване на вида единствено в Шабленско езеро и Баташко блато (Патев 1950, Боев 1985). Към настоящето сивият жерав е основно преминаващ и рядко зимуващ виду нас. Природозащитен статус – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG0002061 е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Въпреки високата представителност на популацията в зоната, няма данни за наличие на гнездящи двойки от вида в района. В обхвата на ЗЗ „Балчик” има вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида сив жерав, по време на миграция на голяма височина. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (земеделска земя), е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени, липсват водни площи и подходящи места за гнездене, хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. ИН ще се реализира изцяло върху сухи почви и изхвърлени стройтелни маси достигащи до няколко метра, терена е неподходящ за обитаване от вида. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му.
Малък сокол (Falcocolumbarius). Малкият сокол или още чучулигар, е сравнително дребна птица от семейство Соколови, срещаща се и в България. Размерите са му подобни на керкенеза, размаха на крилете достига около 60 см. Тялото му е сравнително тънко и елегантно. Прелетна птица, среща се в по-голямата част на Европа, Мала Азия и някои части на Азия. В Европа гнезди на Скандинавския полуостров, в балтийските страни и Русия, на север от Москва. В Ирландия, Исландия и западните части на Великобритания води уседнал начин на живот, а в цялата останала част на Европа и Мала Азия може да бъде срещнат като зимуващ вид. Обитава тундра, полутундра и иглолистни гори, по време на зимните миграции може да се срещне и в друг тип области, но като цяло не силно залесени. На територията на България се среща главно по време на зимния период от годината и е обявен за защитен вид „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ЗЗ „Балчик” има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция и зимуване. Малкия сокол се храни с дребни пойни птици, тоест неговото присъствие ще е свързано с наличието на такива основно през зимния период на годината. Територията, в която ще се реализира ИП е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени, част от разглежданата площ предлага възможност за изхранване на вида малък сокол. С реализация на ИП ще се отнемат 3,6 % от местата за ловуване в ЗЗ „Балчик”. Предвид тези факти и това че вида главно може да се наблюдава през зимата когато няма присъствие на хора по терените за игра, те се явяват свободни за ловуване, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Синявица (Coracias garrulus). Синявицата е включена в Световния червен списък под категория„Полузастрашен” (NT). В страната видът се среща през гнездовия сезон и по времена миграция. Гнездовата популация в Европа е оценена на 53000-110000 двойки,като за България е 2500-5500 двойки. Мигрира в края на август-началото насептември и в края на април- май.В разглеждания терен липсват подходящи условия за гнездене, не е подходящ за обитаване от вида, предвид характера на почвената покривка е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени. При проведеното проучване е в дните 13,25 април, 05, 08, 10 и 15 май и 05 и 15 юни не са забелязани птици от вида. Синявицата е хралупогнездяща птица, тоест в разглежданата територия трябва да се срещат стари дървета с хралупи, скални масиви по черни долини или стълбове с кухина. В територията, предмет на ИП вида е малко вероятно да се среща като гнездящ. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 2500-5500 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.057 % от популацията за цялата страна. Предвид горното, очакваното въздействие върху вида ще е само свързано с преминаващите и търсещи храна птици без да повлияе отрицателно на популацията, основно на не повече от 1- 3 птици;
Горска чучулига (Lullula arborea) -Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност SPEC 2 Изтощен” в Европа. Размерът на националната популация е 40000-80000 двойки, като разпространението и числеността на вида в страната са стабилни. Среща се почти повсеместно (с неравномерна численост) в хълмисти, нископланински и низинни райони с разредени гори и храсталаци, без обширните масиви от обработваеми ниви, в Дунавската равнина, Тракийската низина. Обитава горски поляни и открити територии в близост до гори. Среща се и в по-малки ливади, поляни, пасища и просеки сред обширни горски масиви. Установени са два пеещи индивида в покрайнините на имотите. Предвид характера на терена, ИН предлага подходящи местообитания за обитаванеи размножаване на горската чучулига, вероятно на не повече от 2-3 дв. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 40000-80000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.005 % за цялата страна.
Полска бъбрица(Anthus campestris) - Според данни от „Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е рамките на 1200-3500 двойки. Видът е оценен като „SPEC 3 Намаляващ” в Европа. Тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Видът гнезди по сухи припечени песъчливи и каменисти терени и пасища с рядка тревиста растителност. Характерните му местообитания са: 34 „Степи и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени”, 35 „Тревни съобщества по сухи силикатни терени”, по обрасли с тревна растителност” 16 „Крайбрежни (морски) плажове и пясъчни дюни”, по-рядко по 15 „Засолени терени с халофитна растителност”. Среща се и около неголеми обработвани по традиционен начин земеделски площи, 81 „Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури)” или 87 „Пустеещи земи”. Допълнителен натиск върху вида през последните години се нанася от разораването на поляните и пасищата по редица Европейски програми и проекти, с което се унищожават и без това малките по площ местообитания на този вид. Предвид характера на терена, ИНпредлага подходящи местообитания за обитаване и размножаване на полската бъбрица, вероятно на не повече от 5-6 дв. полската бъбрица. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 1500-3500 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.24 % за цялата страна.
Червеногуша мухоловка (Ficedulaparva) - това е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България с природозащитен статус „уязвим”. Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. Обитава главно стари букови гори с естествена структура и 600–1550 m н. в. В Странджа гнезди във вековна гора от благун. Общата численост в страната е 700–1000 двойки при средна плътност 1 двойка/50–100 ha; в Централна Стара планина има 400–500 двойки. Храни се с насекоми. Улавя плячката в кратък кръгов полет. Наблюдавана е да търси храна и по земята. Предвид характера на терена че е силно антропогенно повлиян със значително нарушени терени и липсва подходящ биотоп, ИП не предлага подходящи местообитания за обитаване и размножаване на червеногушата мухоловка, вероятност за наблюдение по време на миграция. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Предвид тези факти, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията й.
Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Видът е широко разпространен и многочислен не само в района, но и в цялата страна. Територията, предмет на настоящия ДОСВ, предлага условие за обитаване от вида, което се потвърждава и от констатираните птици по време на проучванията. Среща се основно по крайпътните храстови местообитания, полезащитни пояси и границите на обработваемите площи. Червеногърбата сврачка e птицa, свързани предимно с дървесно-храстовия растителен комплекс в съседство с открити площи, където се храни. По време на орнитологичните проучвания са наблюдавани три двойка в района на ИП. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 300000-700000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.0005 % за цялата страна. С реализацията на ИН ще се отнеме част от територия от ЗЗ подходяща за обитаване от вида. Предвид тези факти, би могло да се очаква някакво отрицателно въздействие върху популацията на вида, но то ще бъде минимално и в рамките на емкостта на екосистемата и няма да е на повече от 1-3 двойки;
Ръждив ангъч (Tadorna ferruginea). Наричан е още червен килифар, е сравнително едра птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид. В миналото е имал по-широко разпространение, но днес е „критично застрашен” у нас. Почти изчезнал като гнездяща птица в повечето места. Среща се главно в малки водоеми във вътрешността на Добруджа и по Черноморието. Около половината от гнездящите двойки обитават откритите терени на Североизточна България, като най-голяма плътност на гнездови находища има около гр. Главиница, Силистренска област. Гнезди и в района около Бургас както и прилежащите до Карнобат и Айтос микроязовири. Сегашната численост на вида възлиза на 15–20 гнездящи двойки. Обитава езера, рибарници и язовири с открита водна площ в открити степни и селскостопански площи. Храни се с насекоми, мърша, семена, понякога по полето далеч от водата. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061, е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени, не предлага подходящи места с наличие на водоеми, така вероятноста да се наблюдават птици от вида е само като преминаващи. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus). Белоопашатия мишелов е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Прелетна птица, гнездяща в България. Природозащитен статус – включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е 150- 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Белоопашат мишелов гнезди на високи дървета с голяма корона или по скали, такива условия няма в разглежданата територия. В района на ИП има вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. По данни на БДЗП в района на ИН има 1 дв. вероятно гнездяща, според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 650-750 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.14 % за цялата страна. Територията, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за обитаване гнездене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици от вида белоопашат мишелов. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му, единствено повлияна би била възможността за ловуване в определена площ от ИН, но в съседство има подобни територии предоставящи подобни условия;
Малка бяла чапла (Egretta garzeta). Малката бяла чапла е птица от семейство Чаплови (Ardeidae). Обитава блата, езера, микроязовири, канали на напоителни системи, оризища, рибарници, както и равнинни гори, понякога отдалечени от влажни зони. Мигрира на малки ята. Гнездещо-прелетнен, преминаващ и по изключение зимуващ вид. Природозащитен статус у нас – „уязвим”. Обитава сладководни езера и блата, заливни и дъбови гори, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и през зимата се среща и в крайбрежни бракични водоеми, язовири, канали за напояване. Гнезди винаги в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в тръстика или по върби и тополи. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061, е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е много слабо представена, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията и;
Осояд(Pernis apivorus) - това е птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Гнездещо-прелетен, широко разпространен у нас в миналото вид, с природозащитен статус – „уязвим”. Специализирана насекомоядна птица - храни се основно с оси, стършели и др. насекоми и ларвите им, както и с дребни птици, влечуги и гризачи. Предпочита високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 m н. в., в близост до открити пространства. Многоброен по време на миграция по Черноморското крайбрежие, особено в края на август и началото на септември. Според „Атлас н гнездящите птици в България” видът е „Уязвим” на национално ниво, включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Размерът на националната популация е 450-550 двойки, с нарастващо разпространение и численост. Разпръсната разпространение из цялата страна (с ниска численост), по-гъсто в Източни Родопи, Източна Стара планина, Странджа, Суходолията в Добруджа, по поречието на р.Струма и др. Гнезди в местообитания 4 Гори (основно в 41 Широколистни листопадни гори и 43 Смесени гори, а в по високите части на планините и в 42 Иглолистни гори). Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават по-големи ята от вида по време на миграция, но на голяма височина, безопасна за вида от дейностите провеждани на територията на ИН. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене, хранене, нощувка и почивка на екземпляри вида осояд. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Розов пеликан (Pelecanusonocrotalus). Розовия пеликан е едра водоплаваща птица, срещаща се и в България. Размаха на крилата му достига 2,70 м. Розовият пеликан се среща в Мала Азия, Африка и Европа. У нас се смята за изключително рядък, включен в „Червената книга”, като изчезнал вид. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061, е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават преминаващи ята от вида по време на миграция. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени и не предлага подходящи места за обитание на мигриращи или скитащи птици от вида розов пеликан. Няма водоеми за изхранване и гнездене, а при необходимост от почивка и нощувка в района биха предпочели акваторията на Черно море намираща се в близост. Предвид този факт, както и поради липсата на местообитания, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
Къдроглав пеликан (Pelecaniscrispus). Къдроглавият пеликан е вид от Световния червен списък на Световния съвет за защита на природата (IUCN), включен в категория „Уязвим” (VU). Европейската му гнездова популация е оценена на 1600 – 2000 двойки, а тази в България е от 49 – 128 двойки, гнездящи единствено в резерват „Сребърна”. Мигриращата популация в България представлява 37 % от европейската прелетна популация на вида (Костадинова, 2007). Характерно за миграцията на вида е, че започва по-късно от тази на розовия пеликан и е най-интезивна през късната есен (ноември – декември). Основната предпоставка при избора на места за зимуване на къдроглавия пеликан е свързана с наличието на незамръзващи стоящи водоеми с богати рибни ресурси и спокойни места за нощуване. Последните трябва да представляват суша сред големи акватории, които да предпазват птиците от безпокойство на хора, диви свине, хищници и пр. Отрицателни въздействия в местата за зимуване и концентрации по време на миграция на вида, обобщени от Crivelli et al. (1988) са антропогенен натиск, сблъсъци в жици и стълбове за високо напрежение, омазутяване на отделни индивиди, отстрелване и др. Не по-малко влияние оказват и влошеното качество на водите, промените във водния режим, косенето и унищожаването на тръстиката. (Мичев, Т., Н. Камбурова (съст.). 2012. План за действие за опазване на къдроглавия пеликан (Pelecanuscrispus) в България 2013-2022 г. София, МОСВ). Територията, в чиито обхват ще се реализира ИП, е силно повлияна и напълно компрометирана от човека по отношение на биологичното разнообразие. Заета е изцяло от рудерални тревисти и/или храстови видове, без условия за обитаване от вида. В разглеждания терен напълно липсват тръстикови масиви, плаващи острови от тръстика или друга растителност и прочие, които биха били подходящи за местообитания и гнездене на къдроглавия пеликан. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061, е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Няма водоеми за изхранване и гнездене, а при необходимост от почивка и нощувка в района биха предпочели акваторията на Черно море намираща се в близост. Предвид този факт, както и поради липсата на местообитания, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
