Градинска овесарка (Emberiza hortulana) – Вид от Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност “SPEC 2 Изтощен” в Европа. Националната популация е в рамките на 25000-75000 двойки, като тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Среща се почти в цялата страна (без средно- и високопланински територии и райони с преобладаващо зеленчукопроизводство), С висока плътност в Източни Родопи. Обитава и гнезди основно в обширни пространства, обрасли с храсталаци и тревни съобщества и широколистни листопадни гори. Представителността на вида в зоната е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Дребна пойна птица, обитава синури, храсти и дървета извън населени места. В близост до територията на ИП видът е установен като гнездящ от 2 дв. но терените в съседство предоставят подходящи условия за обитаване на вида. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 25000-75000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.003 % за цялата страна. Реализацията на ИП ще доведе до пряко отнемане на гнездови местообитания, но околните терени са от същия характер като на ИП. Очакваното отрицателно въздействие върху популацията на вида ще е на не повече от 2 дв. по време на гнездене, представляващи 0.003 % за цялата страна.
Червена каня (Milvusmilvus). Червената каня е включена в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България няма сигурни данни за гнезденето на вида. В Европа гнезди основно в Западна и Централна Европа. В страната се среща рядко самопо време на миграция с единични птици, основно по черноморското крайбрежие. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията на ИП е отдалечена от основните миграционни коридори на реките Батова и Суха, което прави присъствието на вида сравнително много рядко. Верояноста е да се наблюдава по време на есенна миграция еденични екземпляри, рядко на групи от няколко птици. Разглеждания терен не предоставя подходящи условия за обитаване предвид характера на територията и силното присъствие на хора. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Голям креслив орел (Aquila clanga). Големият креслив орел е световно застрашен вид, включен в категорията „Уязвим”. Европейската гнездова популация е оценена на 810–1100 двойки. В България няма данни за сигурно гнездене и се среща рядко по време на миграция и зимуване, оценен е като критично застрашен.В проучвания район не са наблюдавани птици от вида. Представителността на вида вЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящ биотоп за обитаване на вида. Вероятността да бъде забелязан е по време на миграция и зимуване, няма възможност за изхранване.Предвид тези факти и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Късопръста чучулига(Calandrella brachydactyla) – вида е от по-дребните представители на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Пръстите на краката са относително къси, откъдето идва и името на вида. Нокътът на задния пръст е дълъг, подобно на другите видове. С изключение на южните популации тя е прелетен вид. Среща се в южна, западна и северна Европа, северна Африка и Азия, от Турция, през южна Русия, до Монголия. У нас е защитен вид, включен в Червената книга. Зимува в Индия, северна и централна Африка. Обитава открити и сухи равнини. Според „Атлас на гнездящите птици в България”(БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 1200-3000 двойки. Видът е оценен като „Уязвим” на национално ниво и „SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите в разпространението на вида в страната са „стабилни”, а числеността му е оценена като „стабилна, на места намаляваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са 34 Степи и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени и 35 Тревни съобщества по сухи силикатни терени (особено пасища), рядко по морски бряг. В проучвания район са наблюдавани 6 дв. птици от вида. Представителността на вида вЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 1200-3000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.3 % за цялата страна. Реализацията на ИП ще доведе до пряко отнемане на гнездови местообитания, но околните терени са от същия характер като на ИП. Очакваното отрицателно въздействие ще е на не повече от 6 гнездяши двойки представени с 0.3 % за цялата страна върху популацията на вида;
Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca) – Видът е Критично застрашен в България, SPEC 1 Рядък за Европа и Уязвим в световен мащаб. По данни от „Атлас на гнездящите птици в България” националната популация се равнява само на 25-30 двойки. Тенденциите в разпространението на вида са стабилни (с намаляване в едни и нарастване в други райони), а числеността е нарастваща. Основната част от популацията на вида е разположена в Югоизточна България – Сакар, Западна Странджа и долните течения на Тунджа и Марица, с ниска плътност (най-висока в Сакар). Видът гнезди в местообитания: 41 Широколистни листопадни гори и 83 Овощни градини, дървесни и храстови плантации (лозя в конкретния случай), 84 Ивици дървета храсти и мозайки от тях. Предпочита долове с високи стари дървета (особено тополи) в близост до пасища и други места с изобилие от лалугери (Spermophilus citellus). Инвестиционното предложение не засяга характерни за вида местообитания, тъй като на територията му липсват високи дървета. В проучвания район не са наблюдавани птици от вида. Представителността на вида вЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП не предоставя подходящ биотоп за обитаване на вида. Вероятността да бъде забелязан е по време на миграция и то от млади индивиди.Предвид тези факти и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Орел рибар(Pandion hаliaetus). Орелът рибар е дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae), срещаща се в Европа (включително България), Африка, Северна Америка, Австралия, Океания и Азия. В миналото е била често срещана и широко разпространена птица в Европа. В момента се среща в североизточните й части и някои райони на средиземноморието. Обитава райони с бистра вода и наличие на достатъчно количество риба. Ловува в езера, реки или понякога морски крайбрежия. Много са чувствителни към човешко присъствие и притеснения. По-северните популации на вида са мигриращи. По-голяма част от европейската популация зимува в западна Африка. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Видът е непосредствено свързан с големи водни обекти, където ловува риба и изгражда гнездата си. Представителността на вида вЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски земи), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Близоста на Черно море би могла да предостави възможност за изхранване по време на преминаване, но то е далеч от разглежданата територия. Има вероятност след улавяне на риба от морето, терена да служи за разкъсване и хранене. Предвид тези факти, се очаква минимално отрицателно въздействие върху изхранващите се птици, без да се промени популацията на вида в зоната;
Вечерна (червенонога) ветрушка (Falco vespertinus). Червеноногата ветрушка е включена в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България видът гнезди извънредно рядко. Среща се в цялата страна по време на миграция като най - големи численостти са наблюдавани по черноморското крайбрежие. Гнездовата популация в Европа е оценена на 29 000 - 36 000 дв., като по време на миграция през България преминават само около 4 % от птиците. Видът е с малък размер и притежава бърз и маневрен полет. За разлика от по-тежките реещи птици, червеноногата ветрушка е способна бързо да реагира и преодолява препятствия по пътя си. Представителността на вида вЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида само по време на миграция. Липсват групи по – високи дървета, както и колонии на вранови птици, който да се използват за гнездене. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски земи), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида или нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти, не се очаква отрицателно въздействие, без да се промени популацията на вида в зоната;
Ловен сокол (Falcocherug) - известен е също със старинното наименование крагуй, това е средно едра дневна граблива птица от семейство Соколови. Ловният сокол е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след северния сокол, с когото имат близко родство. Ловният сокол е вид на откритите пространства. Той е типичен вид за степите от централна Европа до централна Монголия. В Европа неговото типично местообитание са лесостепите в низините и предпланините, а на някои места и откритите планински била и плата. Ловният сокол предпочита степни и лесостепни райони, както и райони с обширни пасища с лалугери, полевки и други видове гризачи. Ловният сокол е строго защитен вид в България. Включен е в Червената книга на България в категорията „Критично застрашен”. Видът е включен в Приложение I на Директивата за птиците на Европейския Съюз( Bird Directive), Приложение II на Бернската конвенция (Bern Convention), Приложение II на CITES, както и в категория „Уязвим” от Световната Червена книга на IUCN. Най-голямата популация на ловния сокол в Европейския съюз се намира в Унгария. Тази страна е и един от малкото примери, където благодарение на успешни природозащитни мерки броят на двойките е увеличен от около 30 на над 200, при това – във време, когато видът намалява катастрофално навсякъде по света. Според Янков, П., Г. Стоянов, Д. Рагьов. 2013. План за действие за опазването на ловния сокол (FalcocherrugGray, 1834) в България, МОСВ, София, 91 с., в миналото вида е бил често срещана хищна птица в горите на Добруджа и по Черноморското крайбрежие. Не е изключена появата и на случайно наблюдавана скитаща се птица. Основни причини за трайно намаляване на популацията на вида у нас са струпването на значителни по въздействие и брой отрицателни фактори в относително кратък период през последните две десетилетия на ХХ в., които практически не са позволили на ловния сокол да се адаптира към промените. Популацията е засегната пряко чрез намаляване на броя на птиците, гнездовия успех, традиционните гнездови места, вследствие на ограбването на повечето гнезда за нуждите на соколарството. Същевременно са силно увредени ключови фактори за оцеляването й – местообитанията и хранителните ресурси, загубили своята ценност поради различни причини (вкл. увеличената конкуренция от страна на белоопашатия мишелов и сокола скитник). Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Към настоящият момент обаче няма данни за гнездене на ловен сокол в района, а вида може да се наблюдава в района на ИП единствено по време на миграция и зимуване.
Част от територията, в чиито обхват ще се реализира ИП, е силно антропогенно повлияна и напълно компрометирана от човека по отношение на биологичното разнообразие. Заета е изцяло от рудерални тревисти и/или храстови видове, без установени находища на редки или защитени растения и животни. В разглеждания терен напълно липсват лесостепни съобщества, групи дървесни видове и/или единични дървета в открити пространства и прочие, които биха били подходящи за местообитания, гнездене, хранителна база, място за нощуване или почивка на вида. Ловния сокол се храни основно с лалугери и средно големи птици от разредите гълъбови, вранови и др., такива видове няма отчетени по време на проучванията на ИН. Следователно терена на ИП не представлява подходящ биотоп за ловуване и обитаване на вида. Предвид тези факти и отсъствието му по време на орнитологичните обходи на територията, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на ловния сокол в зоната.
Черна каня(Milvus migrans). Черната каня е дневна граблива птица срещаща се в България. Живота ѝ по принцип е свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни. Повечето от подвидовете й, особено по-северните са прелетни. Европейските популации най-често зимуват в Африка, където се смесват с местните раси и подвидове. На територията на България е рядък и защитен от закона вид. Гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид за страната. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията на ИП е отдалечена от основните миграционни коридори на реките Батова и Суха, което прави присъствието на вида сравнително много рядко. Верояноста е да се наблюдава по време на есенна миграция с еденични екземпляри, рядко на групи от няколко птици. Разглеждания терен не предоставя подходящи условия за обитаване предвид характера на територията и силно присъствие на хора. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - Видът е приоритетен за опазване застрашен от изчезване (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е 4000-10000 двойки, със стабилни тенденции в разпространението и числеността (слабо нарастваща). С петнисто разпространение в цялата страна, по-плътно по Черноморското крайбрежие, долината на Струма, в Плевенско, около Варна, в Източни Родопи, Странджа и др. Обитава и гнезди основно по по-горещи и сухи терени в местообитания от типа 31 Храсталаци на местата с умерен климат (Rosa sp., Paliurus spina-christi Crataegus monogina и др.), в 32 Сухолюбиви храсталаци (Juniperus oxycedrus, Carpinus orientalis, Rubus sp. и др.). Намиран и в места с храсти в пределите на градове, села и индустриални зони. Представителността на вида вЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 4000-10000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.01 % за цялата страна. Реализацията на ИП ще доведе до пряко отнемане на гнездови местообитания на 1 дв., но околните терени са от същия характер като на ИП и предоставят същите условия за обитаване и гнездене. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
На територията на защитена зона BG0002061, „Балчик” предмет на опазване са 10 вида редовно срещащи се мигриращи птици, непопадащи в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС:
Малък ястреб(Accipiter nisus) – това е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae). Мъжкият има дължина на тялото 29-34 см, размах на крилете 59-64 см, а женската съответно дължина на тялото 35-41 см и размах на крилете 67-80 см. Тежи 150-300 гр. Има изразен полов диморфизъм, женската е по-едра и оперението и е в маскировъчни цветове. Прелетна птица. Среща се в Европа, Азия и Африка. Обитава гористи местности. Включен е в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Постоянен и преминаващ вид за страната. В миналото е бил широко разпространен и многоброен. Сега през гнездовия период се среща почти в цялата страна, с най-висока численост в планините и предпланините (Стара планина, Пирин, Славянка, Витоша) и Черноморското крайбрежие. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът е с дребни размери и маневрен полет, а като всяка хищна птица има добра ориентация и способност да преодолява препятствия по пътя си. В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават скитащи, зимуващи или хранещи се в близост птици. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушен терен и земеделска земя), е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени не предлага подходящи места за гнездене, но има вероятност да се наблюдават ловуващи птици от вида. В района на ИН има 1 дв. вероятно гнездяща, според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 1500-2000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида, то няма да е представено с повече от 0.05 % за цялата страна. Предвид тези факти, се очаква минимално отрицателно въздействие върху изхранващите се птици, без да се промени популацията на вида в зоната;
Жълтокрака чайка (Larus michahellis) - това е птица от семейство Чайкови. Среща се и в България като постоянен вид. Природозащитен статус – „незастрашен”. Като типичен морски вид някога тя е гнездила по скалите, плажовете и островите на Черноморското крайбрежие, но в момента е изявен синантропен вид. Едно от последните естествени гнездилища на средиземноморската жълтокрака чайка, които са се запазили и днес, са островите Свети Иван, Свети Петър и Свети Тома. Тук тези птици се размножават в шумни и многочислени колонии, наброяващи няколкостотин двойки. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG0002061 е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на орнитологичните проучвания, не са наблюдавани птици от вида, липсват водни площи и места за изхранване. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията и;
Сокол орко(Falco subbuteo - това е птица от семейство Соколови. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Соколът орко е самотник и заема с партньора си или сам голяма и обширна територия. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Не се среща в градски или заселени от човек зони. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид, европейските популации зимуват в централна и тропическа Африка. Хранят се предимно с дребни птици, които улавят по време на полет. Ловуването на сокол орко е уникален спектакъл в природата. Лети на сравнително голяма височина или по-често чака кацнал на някое високо място, когато се оглежда за плячка. Атаката започва когато соколът забележи, че потенциалната му жертва е навлязла във въздушното му пространство. Тогава излита рязко, спуска се пикирайки към нея и започва да я преследва. Скоростта и маневреността на полета му в това преследване са забележителни, до степен в която дори е трудно да бъде следен с поглед. Успява да настигне и улови във въздуха дори несъмнено най-добрите летци в птичия свят като лястовици, пчелояди и дори бързолети. Ако преследваната птица не успее по най-бързия начин да се скрие в гъсти храсталаци или гори, почти няма шанс да избяга. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид, вписан в Червената книга с категория „уязвим”. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът е с дребни размери и маневрен полет, а като всяка хищна птица има добра ориентация и способност да преодолява препятствия по пътя си. В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават скитащи и мигриращи птици. Но територията, в която ще се реализира ИП (земеделска земя и нарушен терен), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици от вида орко. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
