Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони за инвестиционно предложение



страница27/27
Дата31.03.2018
Размер3.59 Mb.
#64276
ТипДоклад
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

7.3. Алтернативи за технологии


Проектът съобразява утвърдена технология за изграждане на пътища, категория на движение „много тежко”. Технологията за строителство на пътища е регламентирана в „Норми за проектиране на пътища” и Техническа спецификация за съответния габарит Г20 м. Не са проучвани и разглеждани от Възложителя и проектантите други алтернативи за технологии.

7.4. Прилагане на „нулева” алтернатива


Проектът за „Път I-9 „Слънчев бряг - Бургас” от км 212+233.06 до км 222+849.41 - реконструкция и изграждане на второ пътно платно и обход на гр. Поморие”, ще осигури добра транспортна връзка по Път І-9 в направеление „Курорт Слънчев бряг - гр. Бургас”.

Нулевата алтернатива означава забавяне изграждането на добра транспортна връзка по Път І-9 в направеление „Курорт Слънчев бряг – гр. Бургас”.

Основен принцип на Закона за пътищата в чл. 2, ал. 2 е, че пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението.

При „нулева” алтернатива съществуващите комуникационно-транспортни връзки ще продължават да бъдат все по-натоварени с допълнителен трафик, ще се увеличат задръстванията, а оттам и вредните въздействия върху околната среда. С изнасяне на движението извън гр. Поморие се очаква подобряване параметрите на населената среда: повишаване чистотата на атмосферния въздух, намаляване на емисиите на шум, намаляване предпоставките за инциденти с МПС и техните товари на територията на населеното място, през което в момента се осъществява движението на МПС по направлението „Курорт Слънчев бряг – гр. Бургас”.


По отношение на биоразнообразието нулевата алтернатива ще означава експлоатацията на съществуващия път в сегашните му параметри. Съществуващото трасе преминава през териториите на ЗЗ “Поморие” и ЗЗ “Поморийско езеро”, и е в близост до ЗЗ “Ахелой - Равда - Несебър” и ЗЗ “Емине”. Разглеждания участък от съществуващия път се отличава с тежък трафик, който е източник на шум, респ. безпокойство за редица видове птици, гнездящи в солниците, разположени от двете страни на пътя. Тъй като пътното платно не е обезопасено, то със сигурност в разглеждания район смъртността на видове, предмет на опазване в зоните, в резултат от сблъсък с МПС, е голяма. Това се обуславя от наличието на подходящи местообитания от двете страни на пътното платно, като при теренните проучвания се установи висока летателна активност на птици, гнездящи и/или хранещи се в солниците западно от пътя, към солниците източно от него и към морето и морското крайбрежие ( напр. белия ангъч, белочелата рибарка и др.). За ограничения период на теренните проучвания, без да се организира специално изследване, по трасето в този участък бяха установени сгазени един пъстър смок (Фиг. 7.4-1), един обикновен мишелов (Фиг. 5.1-3) и 12 обикновени блатни костенурки (в протежение на само 120 м).
Осъществяването на ИП е свързано с редица мерки, намаляващи неговото въздействие по отношение на биоразнообразието и защитените зони - шумозащитни съоръжения, предпазни стени, допълнителни проходи под платното за по-дребни животински видове. С неговата реализация ще се елиминират, или поне намалят, редица от съществуващите към момента отрицателни въздействия върху защитените зони и видовете, предмет на опазване в тях.

8. Картен материал с местоположението на обектите на инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементи


Приложение № 5 – картов материал.

9. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие съобразно критериите по чл. 22 на Наредбата

9.1. Защитена зона BG0001036 „Ахелой-Равда-Несебър”


Степен на повлияност върху защитената зона

Реализацията на инвестиционното предложение не засяга териториалната цялост на Защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър”.


Област и степен на въздействие

Типове природни местообитания

Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху природни местообитания, предмет на опазване в зоната.


Видове, предмет на опазване

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната.


Можем да заключим, че реализацията на инвестиционно предложение за „Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас” от км 212+233.06 до км 222+849.41 – реконструкция и изграждане на второ пътно платно и обход на гр. Поморие” ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър”.

9.2. Защитена зона BG 0000620 „Поморие”


Степен на повлияност върху защитената зона

Реализацията на инвестиционното предложение засяга 76.315 дка от площта на Зашитена зона „Поморие”, което представлява 0.366% от територията ѝ. ИП ще окаже незначително въздействие върху териториалната цялост на защитената зона.


Област и степен на въздействие

Типове природни местообитания

Реализацията на инвестиционното предложение не засяга природни местообитания, предмет на опазване в зоната.


Видове, предмет на опазване

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната.


Можем да заключим, че реализацията на инвестиционно предложение за „Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас” от км 212+233.06 до км 222+849.41 – реконструкция и изграждане на второ пътно платно и обход на гр. Поморие” ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Поморие”.

9.3. Защитена зона BG 0002043 „Емине”


Степен на повлияност върху защитената зона

Реализацията на инвестиционното предложение не засяга териториалната цялост на Защитена зона „Емине”. Не се очаква да бъде нарушена структурата на защитената зона – елементи на ландшафта и ключови местообитания, значими за миграцията, географското разпространение или свободното съществуване на видове, предмет на опазване в зоната.


Област и степен на въздействие

Реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в зоната.


Можем да заключим, че реализацията на инвестиционно предложение за „Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас” от км 212+233.06 до км 222+849.41 – реконструкция и изграждане на второ пътно платно и обход на гр. Поморие” ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете птици, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Емине”.

9.4. Защитена зона BG 0000152 „Поморийско езеро”


Степен на повлияност върху защитената зона

Реализацията на инвестиционното предложение засяга 66.055 дка от площта на Зашитена зона „Поморийско езеро”, което представлява 0.717% от територията ѝ. ИП ще окаже незначително въздействие върху териториалната цялост на защитената зона.


Област и степен на въздействие

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на ИП ще окаже незначително въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в зоната.


Можем да заключим, че реализацията на инвестиционно предложение за „Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас” от км 212+233.06 до км 222+849.41 – реконструкция и изграждане на второ пътно платно и обход на гр. Поморие” ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете птици, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона „Поморийско езеро”.

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение


Няма такива

11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация


Природни местообитания

Теренните проучвания на природните местообитания са извършени в периода м. май – м. юни и месец септември, 2015 г. Използвани са ортофотоснимки, достъпни на ГИС сървъра на МРРБ (http://212.122.182.101/MRRB/), в мащаб 1:5000, сателитни изображения на терена (Google Earth, 5.2.1.1588), данни от Информационата система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ (http://natura2000.moew.government.bg), литературни източници.

При инвентаризацията на флората е използван стационарният и маршрутния метод с трансектни преходи. При определянето на видовете е използван „Определител на висшите растения в България” (Кожухаров и др., 1992), Флора на НР България, т. I-IX, Флора на Р. България, т. X- XI, „Определител на растенията в България” (Делипавлов, 1992). При определянето на местообитанията е използвано “Ръководство за определяне на местообитанията с европейска значимост в България” (Кавръкова, В. и др., 2009) и други литературни данни;

За изходни данни са използвани стойностите, посочени в стандартните формуляри на зоните, както и допълнителни актуални данни и резултати, включително и методики от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013).

Извършено е картиране на растителната покривка в границите на обхвата на пътя, засягащ защитените зони.
Земноводни и влечуги

Теренните изследвания са проведени през м. май, юни и септември 2015 г. Проектираното пътно трасе е обходено изцяло.

Прогнозата за площите на засегнатите местообитания на отделните видове в защитените зони е получена чрез използване на ГИС-софтуер, както следва:

1. Пресичане на векторния слой на габарита на проектирания път с предоставените от МОСВ слоеве с потенциални местообитания на видове. Получените по този начин площи са възприети, като пряко унищожаване на местообитания на видове, но със съответната корекция (виж забележката по-долу).

2. Пресичане на векторния слой на обхвата на строителните работи, от който предварително е изваден габаритът, с предоставените от МОСВ слоеве с потенциални местообитания на видове. Получените по този начин площи са възприети, като временно увреждане на местообитания на видове.

Забележка. За ЗЗ „Поморие“ в моделите на потенциалните местообитания (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”) съществуващият път не е изключен от картираните местообитания. Поради това тук е направена корекция, която се изразява в седното:

- очертаване на сегашния път върху национално ортофото 2010-2011 г.;

- пресичане на така получения векторен слой с всеки от слоевете с картираните потенциални местообитания на целеви видове в ЗЗ „Поморие“.

В резултат на това са получени нови стойности за общите площи на потенциалните местообитания на видовете, различни от тези в съответните доклади по цитирания проект. В представените по-горе оценки на очакваната загуба на потенциални местообитания, за референтни са приети получените нови стойности.

Оценката на възможната фрагментация на местообитания е направена на база картите на потенциалните местообитания на видовете по споменатия проект.

Оценките на възможните прекъсвания на биокоридори, безпокойство и смъртност се основават на експертно мнение.


Бозайници

Проучването на терен на тази група следва по принцип същата методика, както и тази при проучването на земноводни и влечуги - основни методи и подходи за преки теренни изследвания (преки наблюдения, наличие на следи от жизнената дейност, регистрация на убежища, издавани звуци и др.). Периода на проучването е м. май – м. юни и м. септември, 2015 година. При движението по трансекта се записват всички установени индивиди от целевите видове, както и от всички останали бозайници (без прилепи). Местоположението на установените индивиди се отбелязва с помощта на GPS устройство.


Птици

За оценка състоянието на орнитофауната са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания на птиците. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността. Проучването е проведено в периода април – декември 2014 г. и месеците май, юни и септември 2015 г. Обхванати са гнездовият и миграционен сезон на птиците.



Безпокойството и увредените местообитания на птиците са изчислени на база обхват на трасето – пряко увредени местообитания и буфер 200 м – безпокойство. Процентът от увредените площи за всеки един от видовете птици, върху които се очаква въздействие, е спрямо класовете земно покритие (по стандартния формуляр) в зоната, подходящи за вида – трофични, гнездови, местообитания за укритие и др.
Използвана литература:

Бисерков, В., Б. Наумов, Н. Цанков, А. Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев. 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани. 196 с.

Бондев, И. 1997. Геоботаническо картиране. В: Йорданова, М., Д. Дончев. География на България, Акад. Изд., 283-304.

Велчев, В. (отг. ред.). 1982. Флора на НР България. Т. 8. Изд. БАН, София.

Велчев, В. (отг. ред.). 1989. Флора на НР България. Т. 9. Изд. БАН, София.

Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране на България. В: География на България. Географски институт при БАН. 2002.

Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Зингстра, Х. и кол. (ред.). 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София.

Иванов, Б. 2011. Фауна на България. 30. Aves. Част III. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”. София, 2011 г.

Йорданов, Д. (отг. ред.). 1963-1979. Флора на НР България. Т. 1 – 7. Изд. БАН, София.

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Белев, Т., Раковска, К. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България”. Второ преработено и допълнено издание. София, Световен фонд да дивата природа, Дунавско-Карпатската програма и федерация „Зелени Балкани”.

Караиванов, Н. 2004. Орнитоценологични изследвания в агроекосистемите и откритите тревни фитоценози. В: Сб. Научна конф. с межд. у-тие "Ст. Загора 2004", 3-4 юни 2004. т.V: 354-359.

Карапеткова, М. и М. Живков. 2006. Рибите в България. ИК “Гея Либрис”, София.

Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. Наука и изкуство, София.

Кожухаров, С. (отг. ред.). 1995. Флора на Р България. Т. 10. Акад. изд. акад. М. Дринов, София.

Мичев, Т. и кол. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Второ преработено и допълнено издание. София, Екотан.

МОСВ. 2013. Обща информация и данни получени в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Доклади, методики и схеми за мониторинг на целеви видове и природни местообитания от Натура 2000. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, МОСВ, 2013. Интернет адрес: http://natura2000.moew.government.bg/Home/Documents.

Нанкинов, Д. и кол. 1997. Фауна на България. 26. Aves. Част II. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, Изд. “Пенсофт”. София, 1997 г.

Симеонов, С. и кол. 1990. Фауна на България. 20. Aves. Част I. Акад. Изд. на БАН. София, 1990 г.

Стоянов, Г. и К. Дончев (непубл.). Провеждане на предварителни и теренни проучвания по проект “Разработване на план за управление на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002090 „Берковица”. Окончателен доклад. Кадастър Монт ООД, Монтана. Възложител: РИОСВ Монтана.

Чешмеджиев, С., Н. Петков (съст). 2014. План за действие за опазване на белооката потапница (Aythya nyroca) в България (2014 - 2023 г.). София, БДЗП. 61 с.

Янков, П. (ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. БЗДП, 2007 г.

BirdLife International. 2001. Threatened birds of Asia: the BirdLife International Red Data Book. Cambridge, UK: BirdLife International.

BirdLife International. 2012. IUCN Red List for birds. Интернет адрес: http://www.birdlife.org.

Georgiev, K. and P. Iankov. 2009. International species action plan for the semi-collared flycatcher Ficedula semitorquata in the European Union. Prepared by: BirdLife International, оn behalf of the European Commission.

Handrinos, G. and A. Akriotis. 1997. The Birds of Greece. Christopher Helm, London.

Iñigo, A. and B. Barov. 2010. Action plan for the lesser kestrel Falco naumanni in the European Union. SEO/BirdLife and BirdLife International for the European Commission. 55 p.

Ivanov B., N. Karaivanov, St. Nonev. 1998. Breeding Birds Communities in the Steppe Habitats of Dobrudja, Bulgaria. Acta zool. Bulgarica 50 (2-3): 67-77.

Jonsson, L. 2006. Birds of Europe with North Africa and the Middle East. A&C Black Publishers Ltd., London.

Pearson, D. and C. Lack. 1992. Migration patterns and habitat use by passerine and near-passerine migrant birds in eastern Africa. Ibis 134(1): 89-98.

Ragyov, D. et al. 2007. Peregrine (Falco peregrinus) in Bulgaria – General Review. In: Sielicki, S. and J. Sielicki (eds.). 2007. Peregrine Conference Poland 2007. Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”, BirdLife Hungary /MME/, Raptor Protection of Slovakia /RPS/, “Milvus Group” Bird and Nature Protection. 19 – 23 September 2007, Piotrowo/Poznań (Abstr.).

Ragyov, D. et al. 2008. Peregrine in Bulgaria – general overview. In: J. Sielicki, J. and T. Mizera (eds.). Peregrine Falcon Populations – status and perspectives in the 21st Century. European Peregrine Falcon Working Group, Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”. Turul, Warsaw 2008, Pages 345-360.

Ragyov, D. et al. 2009. Saker Falcon Falco cherrug Reintroduction in Bulgaria: Feasibility Study. SESN. Sofia, 2009.

Stojanov, A., N. Tzankov, B. Naumov. 2011. Die Amphibien und Reptilien Bulgariens. Frankfurt am Main, Chimaira, 588 pp.
Национално законодателство

  1. Закон за опазване на околната среда (ДВ бр. 91/2002 г., изм. и доп. ДВ бр. 98/2002 г.; ДВ бр.86/2003 г.; ДВ бр.70/2004 г.; ДВ бр.74/2005 г.; ДВ бр.77/2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 98/2014 г.)

  2. Закон за защитените територии (Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., ……посл. изм. и доп. ДВ бр. 66/2013 г.)

  3. Закон за биологичното разнообразие (ДВ бр. 77/2002 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 66/2013 г.)

  4. Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/2007 г., посл. изм. и доп ДВ бр. 94/2012 г.).


Директиви на ЕС, свързани с ОС:

1. Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

2. Директива 2009/147/ЕО (79/409/ЕИО от 2 април 1979 г.) за опазване на дивите птици.

12. Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3


Приложение № 6

Списък на приложенията:
Приложение № 1 Писмо изх. № 6548/08.02.2013 г. РИОСВ Бургас
Приложение № 2 Писмо изх. № ОВОС-45/03.09.2015 г. МОСВ
Приложение № 3 Ситуация на пътното трасе за първи и втори участък от км 212+233.06 до км 222+849.41, проектна разработка 2012 г.

Приложение № 4 Ситуация на пътното трасе за втори участък, варианти решения (червен и син вариант) за обход на гр. Поморие, предпроектна разработка от 2008 г.

Приложение № 5 Картен материал с местоположението на инвестиционното предложение спрямо защитените зони

Приложение № 6 Документи по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за ОС на експертите изготвили Докладът за ОСВ


Приложение № 7 Писмо изх. № 8676 от 04.11.2015 г. на РИОСВ Бургас


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница