Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

4. Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

• 
  Защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър”
  

К BG 0000574

ЗЗ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и местообитания на дивата флора и фауна, която припокрива ЗЗ по Директива за птиците. Утвърдена с Решение на МС № 122/02.03.2007 г.

Площ: 39283.80 дка.
Характеристика

Защитената зона обхваща територии, заети от естествени обитания по двата бряга на р. Ахелой на юг от с. Александрово до вливането и в Черно море, пясъчните дюни на югозапад от гр. Несебър и част от акваторията на Черно море. Надморска височина е от 0 до 92 м, а средната 44 м.

По- голямата част от защитената зона опазва основно обширни плитки заливи (код1160), други морски местообитания и няколко различни типа дюни. Една малка част от зоната e със запазени крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (код 91F0).

Малка част около устието на р. Ахелой е заета от селскостопански земи – ниви, лозя, градини и полета, а крайбрежната ивица - предимно с псамофилна растителност. В района е осъществена интензивна залесителна дейност, като голяма част от дюните са залесени с насаждения от тополи (Populus), акация (Robinia pseudoacacia), черен бор (Pinus nigra) и аморфа (Amorpha fruticosa). По бреговете на р. Ахелой все още са запазени стари тополи и тръстикови полета.

* Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

* Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

* Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• 
  Защитена зона „Поморие”
  

К BG 0000620

ЗЗ по Директива 92/43 за опазване на природните местообитания и местообитания на дивата флора и фауна, която припокрива ЗЗ по Директива за птиците. Утвърдена с Решение на МС № 122/02.03.2007 г.

Площ - 20 851.50 дка.
Характеристика

Защитената зона обхваща в по-голямата си част Поморийско езеро - свръхсолено езеро с естествен произход - лагуна на морския бряг, част от територията на което е превърната в солници. От морето е отделено с пясъчна коса, като единствената му връзка с него е канал с шлюз. Основната част на Поморийското езеро е открита водна площ без растителност по бреговете. Солниците представляват множество хиперхалинни басейни със средна соленост на водата около 50 ‰. Басейните са отделени едни от друг с дървено-насипни диги, на места слабо обрасли с европейска солянка (Salicornia europaea). В отделни участъци около тях се среща халофитна тревна растителност главно от свит изворник (Puccinellia convolute), европейска солянка и др., както и плитководия с водолюбива растителност по бреговете, където преобладават теснолистен папур (Typha angustifolia) и обикновена тръстика (Phragmites australis). Западно от езерото и в южната му част са разположени малки блата, обрасли изцяло с водолюбива растителност, където освен теснолистния папур и обикновената тръстика се срещат широколистен папур (Typha latifolia) и езерен камъш (Shoenoplectus lacustris) (Бондев 1991; Янков 1993).

* Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

* Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

* Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• 
  Защитена зона „Поморийско езеро”
  

J BG 0000152

ЗЗ по Директива 2009/147/EO за опазване на дивите птици. Утвърдена с Решение на МС № 122/02.03.2007 г. Обявена със Заповед № РД-78/2009 г

Площ - 9215.28 дка.
Характеристика

Защитената зона обхваща Поморийстото езеро - лагуна на морския бряг, част от която е превърната в солници. Устието на р. Ахелой, разположено северно от езерото, също е включено в мястото, тъй като редовно се ползва от водолюбиви птици. Поморийското езеро е обявено за защитена територия през 2001 година, като защитената зона обхваща 80 % от територията му. През 2003 година мястото е обявено за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската конвенция. От 1989 г. е ОВМ, а от 1998 г. е определено за КОРИНЕ място поради европейското му значение за опазване на редки и застрашени видове птици.

Поморийското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В езерото и прилежащите му територии са установени 204 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 91 са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 72 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Езерото е едно от най-важните места в страната за гнезденето на саблеклюна (Recurvirostra avocetta), кокилобегача (Himantopus himantopus), белочелата рибарка (Sterna albifrons), речната рибарка (Sterna hirundo), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis) и на морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus). Езерото е разположено на миграционния път Via Pontica и е ключово място за почивка по време на прелет за значителни количества дъждосвирци, гмуркачи, гмурци и др., които са под закрила на Бонската конвенция. През зимата тук редовно се концентрира 1% от черноморската популация на немия лебед (Cygnus olor). По време на миграция и през зимата в Поморийското езеро се срещат и 3 световно застрашени вида - къдроглавият пеликан (Pelecanus crisрus), белооката потапница (Aythya nyroca) и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala).

* Опазване и поддържане на местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в зоната, за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

* Възстановяване на местообитания на видовете птици, предмет на опазване в зоната, за които е необходимо подобряваане на природозащитното им състояние.
Предмет на опазване:

Птици, включени в Прилоложение I на Директива 2009/147/ЕО (Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие)

Червеногуш гмуркач (Gavia stellata)

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Ушат гмурец (Podiceps auritus)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Голям воден бик (Botaurus stellaris)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Лопатарка (Platalea leucorodia)

Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii)

Поен лебед (Cygnus cygnus)

Mалка белочела гъска (Anser erythropus)

Белоока потапница (Aythya nyroca)

Малък нирец (Mergus albellus)

Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala)

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Осояд (Pernis apivorus)

Черна каня (Milvus migrans)

Мoрски орел (Haliaeetus albicilla)

Египетски лешояд (Neophron percnopterus)

Белоглав лешояд (Gyps fulvus)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Голям креслив орел (Aquila clanga)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus)

Сoкол скитник (Falco peregrinus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Сив жерав (Grus grus)

Голяма пъструшка (Porzana porzana)

Средна пъструшка (Porzana parva)

Малка пъструшка (Porzana pusilla)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Kокилобегач (Himantopus himantopus)

Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus)

Златиста булка (Pluvialis apricaria)

Бойник (Philomachus pugnax)

Голяма бекасина (Gallinago media)

Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus)

Tънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Дългоклюна чайка (Larus genei)

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica)

Каспийска рибарка (Sterna caspia)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Кoзодой (Caprimulgus europaeus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon)

Водно шаварче (Acrocephalus paludicola)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Ням лебед (Cygnus olor)

Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Сива гъска (Anser anser)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Фиш (Anas penelope)

Сива патица (Anas strepera)

Зимно бърне (Anas crecca)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Шилоопашата патица (Anas acuta)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Клопач (Anas clypeata)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Kачулата потапница (Aythya fuligula)

Планинска потапница (Aythya marila)

Обикновена гага (Somateria mollissima)

Ледена потапница (Clangula hyemalis)

Траурна потапница (Melanitta nigra)

Кадифена потапница (Melanitta fusca)

Звънарка (Bucephala clangula)

Среден нирец (Mergus serrator)

Голям нирец (Mergus merganser)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Керкенез (Falco tinnunculus)

Сoкол орко (Falco subbuteo)

Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Лиска (Fulica atra)

Стридояд (Haematopus ostralegus)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula)

Сребриста булка (Pluvialis squatarola)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Tрипръст брегобегач (Calidris alba)

Малък брегобегач (Calidirs minuta)

Сив брегобегач (Calidris temminckii)

Kривоклюн брегобегач (Calidirs ferruginea)

Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina)

Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus)

Средна бекасина (Gallinago gallinago)

Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa)

Mалък свирец (Numenius phaeopus)

Голям свирец (Numenius arquata)

Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus)

Малък червеноног водобегач (Tringa totanus)

Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis)

Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos)

Камъкообръщач (Arenaria interpres)

Чайка буревестница (Larus canus)

Малка черногърба чайка (Larus fuscus)

Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Пчелояд (Merops apiaster)

Брегова лястовица (Riparia riparia)

• 
  Защитена зона „Емине”
  

J BG 0002043

ЗЗ по по Директива 2009/147/EO за опазване на дивите птици. Утвърдена с Решение на МС № 122/02.03.2007 г. Обявена със Заповед № РД 560/21.08.2009 г.

Площ - 667 505.15 дка.
Характеристика

Защитената зона обхваща най-източната част на Стара планина от с. Паницово на запад до нос Емине на изток. На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бургаския залив. При нос Емине брегът представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliurus spina-christi), както и вторични гори от дъб (Quercus spp.) (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнинната част преобадават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. 26 % от площта на зоната е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.

На територията на ЗЗ „Емине” са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. В защитената зона намират подходящи местообитания 79 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 73 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През ЗЗ „Емине” преминава прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично „място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в най-източната и част, поради факта, че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните често летят направо през Бургаския залив. Гористата част се използва от мигрантите – главно грабливите птици за хранене и нощуване. Равнинните части южно от планинските склонове се използват от нощувалите и прелитащите мигранти за набиране на височина. Значителни количества бели щъркели и пеликани прелитат и над акваторията, пресичайки Бургаския залив. Крайбрежните скали и акваторията на ЗЗ „Емине” са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморския буревестник (Puffinus yelkouan). ЗЗ „Емине” е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), горската чучулига (Lullula arborea), полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata), средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius), синявицата (Coracias garrulus), малкия креслив орел (Aquila pomarina), късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), черногърбото каменарче (Oenanthe pleshanka), речната рибарка (Sterna hirundo) и белочелата рибарка (Sterna albifrons). През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи (Gavia arctica), кафявоглави потапници (Aythya ferina) и други водолюбиви птици.

* Опазване и поддържане на местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в зоната, за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

* Възстановяване на местообитания на видовете птици, предмет на опазване в зоната, за които е необходимо подобряваане на природозащитното им състояние.
Предмет на опазване:

Птици, включени в Прилоложение I на Директива 2009/147/ЕО (Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие)

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Лопатарка (Platalea leucorodia)

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Осояд (Pernis apivorus)

Черна каня (Milvus migrans)

Червена каня (Milvus milvus)

Белоглав лешояд (Gyps fulvus)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Голям креслив орел (Aquila clanga)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Царски орел (Aquila heliaca)

Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Сoкол скитник (Falco peregrinus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Сив жерав (Grus grus)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Kокилобегач (Himantopus himantopus)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica)

Каспийска рибарка (Sterna caspia)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Бухал (Bubo bubo)

Кoзодой (Caprimulgus europaeus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Белочела сврачка (Lanius nubicus)

Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana);

Среден морелетник (Stercorarius parasiticus)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Ням лебед (Cygnus olor)

Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Фиш (Anas penelope)

Зимно бърне (Anas crecca)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Шилоопашата патица (Anas acuta)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Kачулата потапница (Aythya fuligula)

Планинска потапница (Aythya marila)

Обикновена гага (Somateria mollissima)

Звънарка (Bucephala clangula)

Среден нирец (Mergus serrator)

Голям нирец (Mergus merganser)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Северен мишелов (Buteo lagopus)

Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)

Сoкол орко (Falco subbuteo)

Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Лиска (Fulica atra)

Стридояд (Haematopus ostralegus)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Чайка буревестница (Larus canus)

Mалка черногърба чайка (Larus fuscus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Пчелояд (Merops apiaster)