Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони за инвестиционно предложение
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
Изтегляне 3.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Морски бозайници (Phocoena phocoena, Tursiops truncatus)
- 1355 Видра
- Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко територията на ЗЗ. Не се засягат местообитания на вида. Без въздействие
- Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Без въздействие
- Без въздействие
- Без въздействие . 2635 Пъстър пор ( Vormela peregusna )
1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Статут: ЗБР – Прил. II, III; Дир.92/43/ЕЕС – Прил. II, ІV; Бернска конвенция – Прил. II; Червена книга на Р България – EN; IUCN – VU; CITES – Прил. ІІ. Разпространение у нас. Среща се в цялата страна до около 1300 м н.в., с изключение на Северозападна България и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Местообитания. Обитава както и открити пространства с разпръсната дървесна и храстовидна растителност, така и разредени гори и храсталаци. Биология. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места се наблюдават сезонни миграции – в началото на лятото към по-гористи места, а в края на лятото към по-открити. Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Копулацията обикновено е през април и първата половина на май. Яйцата се снасят в началото на лятото, а малките се излюпват в края на лятото или началото на есента. Местообитания, численост, и природозащитно състояние в зоната и територията на инвестиционното предложение. В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). По време на изследванията във връзка с проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” видът не е установен в зоната, а природозащитното му състояние (ПС) е оценено, като „неблагоприятно - незадоволително“. В териториалния обхват на ИП попада нищожна площ от потенциалните местообитания на вида (около 1 м2). По време на проведените през 2015 г. полеви изследвания видът не беше наблюдаван. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга (около 0,0001 хa), въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - фрагментация на местообитанията Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - прекъсване на биокоридори Проектираното трасе не пресича обекти, които биха могли да имат функция на биокоридори за вида. Въздействие не се очаква (степен 0). - безпокойство: Вероятно видът е слабо чувствителен към възможните източници на безпокойство (шум, светлинно замърсяване, човешко присъствие и др.). Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида в зоната не може да се очаква (степен 0). - смъртност: Проектираното пътно трасе практически е извън защитената зона, но разстоянието между него и границата на зоната е само няколко метра. В частта от зоната, която граничи с пътя, попадат главно слабо пригодни местообитания на вида, но те представляват компактни, големи по площ полигони. Не е ясно дали в тези полигони съществува популация на вида, обаче с оглед принципа на предпазливост допускаме, че има вероятност за прегазване на отделни екземпляри по време на експлоатацията на пътя. Въздействието може да се оцени като незначително (степен 1), но въпреки това е необходимо прилагане на мерки. 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Статут: ЗБР – Прил. II, III; Дир.92/43/ЕЕС – Прил. II, ІV; Бернска конвенция – Прил. II; Червена книга на Р България – EN; IUCN – EN; CITES – Прил. ІІ. Разпространение у нас. Среща се в цялата страна до около 1400 м н.в., с изключение на Добруджа и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Местообитания. Обитава широколистни гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати дървета и храсти и др. Най-многочислена е в разредени дъбови гори в хълмисти и нископланински райони. Биология. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места през лятото се наблюдават ежедневни миграции – към „дъното“ на речните долини (сутрин) и обратно към по-високите части на склоновете (привечер). Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Обикновено се размножава двукратно през годината, като първата копулация е през април или май, а втората през юли или август. Малките са излюпват в края на лятото или през есента, като във втория случай понякога не напускат „гнездото“, а остават там да зимуват. Местообитания, численост, и природозащитно състояние в зоната и територията на инвестиционното предложение. В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). По време на изследванията във връзка с проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” видът не е установен в зоната, а природозащитното му състояние (ПС) е оценено, като „неблагоприятно - незадоволително“. В териториалния обхват на ИП попада нищожна площ от потенциалните местообитания на вида (около 1 м2). По време на проведените през 2015 г. полеви изследвания видът не беше наблюдаван. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга (около 0,0001 хa), въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - фрагментация на местообитанията Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - прекъсване на биокоридори Проектираното трасе не пресича обекти, които биха могли да имат функция на биокоридори за вида. Въздействие не се очаква (степен 0). - безпокойство: Вероятно видът е слабо чувствителен към възможните източници на безпокойство (шум, светлинно замърсяване, човешко присъствие и др.). Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида в зоната не може да се очаква (степен 0). - смъртност: Проектираното пътно трасе практически е извън защитената зона, но разстоянието между него и границата на зоната е само няколко метра. В частта от зоната, граничеща с пътя, попадат пригодни и слабо пригодни местообитания на вида, които формират компактен, голям по площ полигон. Не е ясно дали в този полигон съществува популация на вида, обаче с оглед принципа на предпазливост допускаме, че има вероятност за прегазване на отделни екземпляри по време на експлоатацията на пътя. Въздействието може да се оцени като незначително (степен 1), но въпреки това е необходимо прилагане на мерки. 5194 Пъстър смок (Elaphe sauromates) Статут: ЗБР – Прил. II, III; Червена книга на Р България – EN; Дир.92/43/ЕЕС – Прил. II, ІV; Бернска конвенция – Прил. II. Разпространение у нас. Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България (източно от Пазарджик), Черноморието, Дунавската равнина, източната част на Предбалкана и Добруджа. Местообитания. Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Биология. Храни се с гризачи, земеровки, дребни птици и яйца, по изключение и с гущери. Ловува в дупки на гризачи или на повърхността и често се катери по дърветата. Задушава жертвата като се увива около нея. Размножаването у нас не е проучено. В източните части на ареала копулацията е през май, а яйцата се снасят през юни-юли. Малките се излюпват в края на лятото. Половата зрялост настъпва на третата или четвъртата година. Местообитания, численост, и природозащитно състояние в зоната и територията на инвестиционното предложение. В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). По време на изследванията във връзка с проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” видът не е установен в зоната, а природозащитното му състояние (ПС) е оценено, като „неблагоприятно - незадоволително“. В териториалния обхват на ИП попада нищожна площ от потенциалните местообитания на вида (около 1 м2). По време на проведените през 2015 г. полеви изследвания видът не беше наблюдаван. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга (около 0,0001 хa), въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - фрагментация на местообитанията Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - прекъсване на биокоридори Проектираното трасе не пресича обекти, които биха могли да имат функция на биокоридори за вида. Въздействие не се очаква (степен 0). - безпокойство: Вероятно видът е слабо чувствителен към възможните източници на безпокойство (шум, светлинно замърсяване, човешко присъствие и др.). Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида в зоната не може да се очаква (степен 0). - смъртност: Проектираното пътно трасе практически е извън защитената зона, но разстоянието между него и границата на зоната е само няколко метра. Частта от зоната, която граничи с пътя представлява голям, компактен полигон с оптимални местообитания на вида. Като се вземе предвид това, както и способността на пъстрия смок да изминава относително големи разстояния, е ясно, че реализацията на ИП ще окаже пряко въздействие върху популацията на вида в защитената зона. По време на строителството е възможно унищожаване на отделни екземпляри, но това ще има временен характер. По време на експлоатацията на пътя може да се очаква системно прегазване на екземпляри. Въздействието ще доведе до промяна на ПС на вида в зоната по „Критерий 4. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)“ (конкретно „Показател 4.4. Смъртност в резултат от пътен трафик“) от „благоприятно“ към „неблагоприятно - незадоволително“ и може да се оцени като значително (степен 3). Необходимо е прилагане на мерки. 1293 Леопардов смок (Elaphe situla) Статут: ЗБР – Прил. II, III; Червена книга на Р България – EN; Дир.92/43/ЕЕС – Прил. II, ІV; Бернска конвенция – Прил. II; IUCN – LC. Разпространение у нас. Среща се в южната част на Струмската долина, на север до „входа“ на Кресненското дефиле; изолирани находища са известни от Южното Черноморие и района на Асеновград. Местообитания. Обитава сухи и каменисти терени с добре развит микрорелеф, обрасли с храсти и разредени гори; също раздробени земеделски земи (малки по площ лозя, овощни градини и др.). Биология. Нощен вид. Храни се с дребни гризачи, земеровки, новоизлюпени птици, гущери и др. Копулацията е през май, а яйцеснасянето през юни или юли. Малките се излюпват след 1,5-2 месеца. Половата зрялост настъпва на третата или четвъртата година. Местообитания, численост, и природозащитно състояние в зоната и територията на инвестиционното предложение. В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че видът е много рядък (V). По време на изследванията във връзка с проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” видът не е установен в зоната, а природозащитното му състояние (ПС) е оценено, като „неблагоприятно - лошо“. В териториалния обхват на ИП попада нищожна площ от потенциалните местообитания на вида (около 1 м2). По време на проведените през 2015 г. полеви изследвания видът не беше наблюдаван. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга (около 0,0001 хa), въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - фрагментация на местообитанията Предвид нищожно малката площ от местообитанията, която се засяга, въздействие върху вида не може да се очаква (степен 0). - прекъсване на биокоридори Проектираното трасе не пресича обекти, които биха могли да имат функция на биокоридори за вида. Въздействие не се очаква (степен 0). - безпокойство: Вероятно видът е слабо чувствителен към възможните източници на безпокойство (шум, светлинно замърсяване, човешко присъствие и др.). Предвид нищожно малката площ от потенциални местообитания, която се засяга, въздействие върху вида в зоната не може да се очаква (степен 0). - смъртност: Проектираното пътно трасе практически е извън защитената зона, но разстоянието между него и границата на зоната е само няколко метра. В частта от зоната, която граничи с пътя, попадат само слабо пригодни местообитания на вида – изолирани, малки по площ полигони, в които съществуването на леопардов смок е малко вероятно. С оглед на последното смятаме, че смъртност на екземпляри не може да се очаква, нито по време на строителството, нито по време на експлоатацията на пътя, т.е. въздействие върху вида в зоната няма да има (степен 0). Бозайници (Mammalia) Характеристика на територията на инвестиционното предложение, като местообитание на бозайниците Реализирането на инвестиционното предложение, заедно с всички предвидени за изграждане пътни съоръжения, не засяга пряко територията на ЗЗ. Пътя е в близост до зоната и преминава покрай земеделски земи, някои от които са изоставени. Трасето пресича северния отводнителен канал на Поморийското езеро, който се явява южна граница на ЗЗ и се влива в Черно море. Морски бозайници (Phocoena phocoena, Tursiops truncatus) Двата вида делфини - афала (Tursiops truncatus) и муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) сa редки обитатели на откритите морски пространства, каквито реализрането на инвестиционното предложение не засяга и въздействия върху тях не се очакват. 1355 Видра (Lutra lutra) Разпространение у нас. Среща се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. С най-голяма плътност е популацията в Югоизточна България. Местообитание. Обитава течащи (реки и бреговете на планински потоци) и стоящи сладководни водоеми (езера, блата, язовири) в цялата страна. Биология. Като вид с полуводен начин на живот, видрата е силно привързана към водоеми с добри рибни запаси, които са основен хранителен ресурс за вида. Храни се главно с риба, жаби, охлюви, насекоми, раци, яйца на малки птици. Предимно нощно животно. Леговищата са разположени в дупки около водните басейни - в брега, над нивото на водната повърхност. Размножителният период е около февруари-март. Оценка на популацията в зоната. Според стандартният формуляр в границите на зоната се срещат 0-1 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ, 2013), плътността на популацията на вида в зоната е 0.16 индивида на километър, или капацитета на зоната е 5 индивида. Площта на водоемите и на бреговете им, подходящи за обитаване от видрата е 2967 дкa. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ, 2013) и според теренните ни проучвания, в района на ИП попадат местообитания на вида, без да се засягат пряко. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко територията на ЗЗ. Не се засягат местообитания на вида. Без въздействие. - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Без въздействие. - прекъсване на биокоридори ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Трасето ще пресече северния отводнителен канал на Поморийското езеро, който донякъде може да се разглежда като биокоридор, посредством правоъгълен водосток (както при сегашното положение) 2Х150/150, запазвайки потенциалната му функция на биокоридор за вида. Без въздействие. - безпокойство Трасето преминава по следата на съществуващ път с тежък трафик, в антропогенно натоварен район. В същото време едно от находищата на вида, установено при теренните проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ, 2013), е на около 200 м от пътя. Това показва, че местната популация е привикнала към безпокойство в резултат на трафика. Въздействието ще е незначително, тъй като шума при строителството и експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото положение. - смъртност на отделни индивиди Трасето не преминава през потенциални местообитания на вида. Единственото място, където е възможно излизане на индивиди на пътното платно, е при пресичането на северния отводнителен канал. С прилагането на подходящи мерки, рискът от смъртност на това място ще се намали. Въздействието ще е незначително. 1335 Лалугер (Spermophilus citellus) Разпространение у нас. Среща се почти в цялата страна. Навсякъде има мозаечен характер. Населява открити тревисти местообитания в широк диапазон надморски височини: от Черноморското крайбрежие до 2100 - 2400 m. (Рила и Стара планина). Видът достига висока плътност – максималната регистрирана плътност за страната е от порядъка на 100 - 120 екз/ha. В миналото ареалът на лалугера е обхващал цялата територия на България и е бил с висока плътност на популациите. През последните десетилетия обаче числеността и площта на населяваните територии са намалели в резултат на сукцесионни промени, настъпили вследствие силното намаляване броя на пашуващи селскостопански животни. Тази тенденция е характерна за целия ареал на вида, поради което в консервационно отношение европейския лалугер е категоризиран като уязвим от IUCN. Местообитание. Като правило в населяваните от него местообитания формира относително обособени популационни групировки - “колонии”. Степен вид – обитава райони с добре развит почвен слой - основно сухи тревни съобщества, пасища, необработваеми площи, агроценози. Отделни популаци са установени в планински ливади на Белмекен и по билото на Стара планина. В планините достига на височина до 2500 м.н.в. Биология. Характеризира се със строга периодичност на жизнената дейност в течение на годината, като ражда един път годишно и спи зимен сън без пробуждане. Храни се с различни треви и техните семена, понякога с насекоми. Не прави запаси. Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - вида е отбелязан като представен (P). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ, 2013) в зоната са установени 4 колонии, като относителното обилие на вида в зоната е 2.75 лалугерови дупки/100 метров трансект (при направени 10 стометрови трансекти на случаен принцип в изследваните местообитания с установени лалугери). Колониите са установени северозападно от гр. Ахелой. Потенциалните местообитания на вида в зоната са 4925 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ, 2013), в района на ИП попадат местообитания на вида, без да се засягат пряко. При теренните проучвания се установи, че полигоните с тези местообитания представляват изоставени ниви, обрасли с висока плевелна растителност, и са на практика непригодни за вида. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Без въздействие. - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Без въздействие. - прекъсване на биокоридори ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Терените от двете страни на трасето биха могли да изпълняват биокоридорна функция, но те не свързват полигони с потенциални местообитания, каквито липсват както южно от зоната, на територията на ЗЗ Поморие, така и източно от трасето, между него и морския бряг. Без въздействие. - безпокойство ИП не преминава покрай местообитания на вида. Без въздействие. - смъртност на отделни индивиди ИП не преминава покрай местообитания на вида. Без въздействие. 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna) Разпространение. Рядък вид у нас, с разпространение от мозаичен тип. У нас се среща в изолирани места на цялата страна. По често е срещан в Северна и Западна България, но е намиран и до 1700 м.н.в. в Рила. Местообитание. Обитава открити степни терени, ниви, лозя, храсталаци. Видът обикновено не копае собствени, а разширява подземни леговища на по-едроразмерни гризачи. Обитава предимно открити пространства - степи, обработваеми площи и пасища, храсталачни места и окрайнини на редки гори. Разпространен е основно в райони, където обитават лалугера и хомяците, които са главната му храна. Биология. Разгонването започва в началото на февруари. Женската ражда 4-8 малки. Храни се с гризачи, главно лалугери, гущери, птици и др. Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - вида е отбелязан като представен (P). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ, 2013), вида не е регистриран в зоната, но не е изключено неговото присъствие, предвид наличие на подходящи местообитания (с площ 3862 дка) и хранителна база. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ, 2013) и теренните ни проучвания, в района на ИП попадат местообитания на вида, без да се засягат пряко. Тези местообитания представляват изоставени ниви, обрасли с висока плевелна растителност, и са субоптимални за вида, поради непригодността им за лалугера - основна плячка на пъстрия пор. Въздействия: - пряко унищожаване на местообитания ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Без въздействие. - фрагментация на местообитанията ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. не засяга местообитания на вида. Без въздействие. - прекъсване на биокоридори ИП не засяга пряко територията на ЗЗ, респ. Не се засягат местообитания на вида. Терените от двете страни на трасето, които биха могли да се разглеждат като потенциални местообитания на вида, са разделени и в момента от съществуващия път. С изграждането на новото трасе и съспътстващите го отводнителни съоръжения връзката между тези терени ще се подобри. - безпокойство Трасето преминава по следата на съществуващ път с тежък трафик, в антропогенно натоварен район. Местната популация, ако такава е налице, е привикнала към безпокойство в резултат на трафика. Въздействието ще е незначително, тъй като шума при строителството и експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото положение. - смъртност на отделни индивиди ИП не преминава покрай ефективно заети местообитания на вида. Терените от двете страни на трасето са субоптимални за пъстрия пор, ето защо вероятността от сблъсък е малка. Въздействието върху популацията в зоната ще е незначително. Безгръбначни (Invertebrata) Характеристика на територията на инвестиционното предложение, като местообитание на безгръбначните Реализирането на инвестиционното предложение, заедно с всички предвидени за изграждане пътни съоръжения, не засяга пряко територията на ЗЗ. Пътя е в близост до зоната и преминава покрай земеделски земи, някои от които са изоставени. Трасето пресича северния отводнителен канал на Поморийското езеро, който се явява южна граница на ЗЗ и се влива в Черно море. Каталог: ovos Изтегляне 3.59 Mb. Сподели с приятели:
|