Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"



страница3/10
Дата10.02.2018
Размер2.15 Mb.
#56342
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

3. Описание на елементите на инвестиционното предложение „ЗАСАЖДАНЕ НА ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ – СЪЗДАВАНЕ НА БИОЛОГИЧНА ОРЕХОВА ГРАДИНА”, което самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти/ инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитенАТА зонА или НЕЙНИТЕ елементи.

Имота представлява държавен поземлен фонд с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: изоставена нива с обща площ 52086 кв. м.

Реализирането на инвестиционното предложение е свързано с промяна на начина на трайно ползване на имота.

Инвестиционното предложение не засяга ползватели или собственици на земи нито в настоящия момент нито в бъдеще.



  • Техническа инфраструктура

Електрозахранване, осветление, електрически мрежи и съоръжения.

При създаване на трайните насаждения и по време на тяхната експлоатация, не се изисква електрозахранване. Не е необходимо изграждането на електрическа мрежа свързана с осветяване и други нужди сапътстващи фунционирането на разглежданите терени.



Водоснабдяване и канализация - мрежи и съоръжения.

Реализацията на проекта не изисква промяна в съществуващата и планирана транспортна (пътна) инфраструктура – имотите се намират в близост до село Цонево, ще се преминава по съществуващи черни пътища. Изцяло ще се ползват вече изградените селски пътища служещи за пребиране на селскостопанска продукция и за нуждите на местното население.

Не се предвижда изграждане на водоснабдителна инфрактруктура ако е необходимо ще се извършва само през първите две години, при необходимост напояването ще се извършва с водоноски. Не се предвижда водовземане и ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите.

На обекта няма да има постоянно работещи хора, поради което не се предвижда канализационна система. За временно пребиваващите на обекта работници ще се осигури бутилирана вода за питейни нужди и ще се монтира при необходимост химическа тоалетна. Производствени отпадъчни води няма.

По време на експлоатацията ще е необходима вода за напояване в периода на засаждане на дръвчетата, и при необходимост през първите две години. Нейното количество е определено на база нормата за поливане – всяко засадено орехово дръвче се полива при засаждане с 20 л вода, т.е. необходимото количество е 82 m3. При сушеви години необходимото количество вода за поливане е при млади дръвчета около 100 m3, а при плододаващи – 160 m3 на поливка. Извършват се 2-3 поливки.

Орехите се поливат наесен с 5-10, а напролет с 15-20 л вода. Следователно необходимото количество вода е 1,5 – 3 m3 през есента и 4,5 – 6 m3 през пролетта.



Елементите на инвестиционното предложение, които могат да окажат някакво въздействие върху защитената зона, спрямо която се прави оценката за съвместимост и въздействие, по време на строителството и по време на експлоатацията са:

При засаждането:

1. Създаването на ореховата градина, свързано с агромероприятията за подготовка почвата за засаждане:

2. Случайно навлизане на селскостопанските машини в съседните терени:

Освен това, теоретично по време на изграждането могат да възникнат:


  • при изкопни и насипни дейности – промяна в почвените условия на средата;

  • прогонване на животински видове по време на размножителния им период;

  • прогонване на животински видове, чувствителни към човешко присъствие;

  • унищожаване на яйца и ларви на земноводни, яйца на влечуги и някои видове водолюбиви и пойни птици.


При експлоатацията:

  • Косене на тревата, беридба и свързаното с това шумово натоварване;

  • Движението на хора и машини на територията на градината;

Освен това, междувременно могат да възникнат:

  • нарушаване на съседни местообитания;

  • прогонване на животински видове вследствие на човешкото присъствие;

  • унищожаване на бавно подвижни животински видове, на техните яйца или новородени;

  • отделяне на емисии от отработените газове на строителните машини и транспортна техника, прах от тяхното движение;

  • повишена опасност от пожари при засиленото антропогенно присъствие, опасност от инцидентни замърсявания;

  • въздействие върху животинския свят, шумови фактори и вибрации от работата на селскостопанските машини;

  • намаляване площта на трофичната база за някои видове птици и отнемане на местообитания на гнездещи и постоянно пребиваващи на територията птици и бозайници.

  • евентуално замърсяване със битови отпадъци.

Като резултат от всички тези въздействия, може да се очаква:

  • Отнемане от ефективното земно пространство и типове природни местообитания;

  • Кумулативен ефект върху видовете предмет на опазване;

  • Фрагментиране на местообитания.

Щрихираните възможни въздействия биха могли да доведат до незначителна загуба на екологични ниши, а при дейности, неотговарящи за изискванията, заложени в българското хармонизирано екологично законодателство и до негативно въздействие върху екосистемите в района.

Елементите на инвестиционното предложение и тяхното потенциално въздействие върху защитените зони.



Елементи на ИП

Характер на потенциалното въздействие

1.

Създаване на орехова градина

По време на обработката на почвата се засягат видовете населяващи до 60 см почвен хоризонт. Фрагментиране на съобщества и популации на растителни и животински видове.

Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ и прах.

Отнемане на хранителните местообитания и хранителната база.


2.

Движение на селскостопанската техника

Безпокойство на животински видове.

Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ.

Смъртност на бавноподвижни животни.


3.

Генериране на шум

Безпокойство на пребиваващи в близост животински видове най-вече в периода на размножаване.

Снижаване параметрите на зооценозите в прилежащите територии.



4.

Промени в ландшафта

Парцелите са изоставена нива, поради което няма да има съществена локална (визуална) промяна в съществуващите елементи на ландшафта.

5.

Общо антропогенно натоварване на средата

Снижаване параметрите на зооценозите в прилежащите територии.


Ореховите насаждения ще бъдат разположени в южната част от землището на селото ще се реализират върху земеделски земи в един имот с трайно предназначение земеделска и трайно ползване – изоставена нива. Реализацията на ИП ще отнеме предимно обработваеми сухоземни площи от защитената зона, с много - бедно в количествено и качествено отношение биоразнообразие.

Реализацията на инвестиционното предложение предвижда създаване на трайни насаждения от орехови дървета. В момента разглежданата територия представлява, изоставена нива като очакваното количество на ореховите фиданки е около 625 бр.



В зоната на инвестиционното предложение не се установяват приоритетни природни местообитания или такива, поддържащи значимо видово разнообразие и биопродуктивност.

Реализацията на инвестиционното предложение не предвижда отвоюване на площи от ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000133, самото то се намира на границите на зоната, и е в близост до регулацията на селото. Разглежданите терени се намират изцяло в обработваеми площи, загубили с времето на експлоатация възможността да бъдат представени с приоритетните видове местообитания в зоната. При първоначалното засаждане на дърветата и тяхното развитие и експлоатация не се очакват отрицателни въздействия върху растителните и животински видовете предмет на опазване в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000133.

При създаването на насъжденията и по време на тяхното отглеждане ще се използват методи на обработка, като ще се използват нови съвременни машини. С цел подобряване качеството на продукцията и спазване на нормите за био продукция ще се ползват селскостопански машини с високи технологични и екологични показатели. По този начин ще се ограничи замърсяването на околните терени, недопускане на авариини замърсявания и замърсяване елементите на зоната. След израстването на ореховите дървета, обработката на терена ще е свързана с мероприятия по косене, не повече от 2-3 пъти през годината, като ще се следи тези дейности да са съобразени с размножителните периоди на видовете птици и други населяващи територията.

Не се очаква инвестиционното предложение самостоятелно или в комбинация с другите ИП да окаже значително въздействие върху защитените зони като цяло и тяхните елементи. В местата на реализация на ИП не се очаква негативно въздействие върху видовете обитаващи района и типовете местообитания. Прогнозното въздействие би било свързано само с безпокойство по време на агро техническите и по време на беридба мероприятия. Поради факта, че ИП ще се реализира в терени силно повлияни от антропогенния натиск, в близост до населено място, натоварен особенно по време на селскостопанските агромероприятия, всичко това вече е оказало своето негативно влияние на видовете и местообитанията и с реализация на насъжденията не се очаква влошаване на условиятаза обитаване.
4. Описание на защитенАТА зонА, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отчитане при разработване на инвестиционното предложение СЪЗДАВАНЕ НА ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ – ОРЕХИ” - Защитени зони BG0000133 „КАМЧИЙСКА И ЕМЕНСКА ПЛАНИНА” И BG 0002044 „КАМЧИЙСКА ПЛАНИНА”.


4.1. Защитена зона BG0000133 „КАМЧИЙСКА И ЕМЕНСКА ПЛАНИНА”

Защитена зона BG0000133 „Kамчийска и Eменска планина” обхваща 636784.68 дка площ попадаща в източната територия на Стара планина наречена Камчийска планина.


4.1.1. Цели на опазване:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


4.1.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните типове природни местообитания и видове предмет на опазване:
ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EИО:

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) Riparian mixed forest of Quercus robur, Ulmus laevis and Ulmus minor, Fraxinus excelsior or Fraxinus angustifolia along the great rivers (Ulmenion minoris)

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens Pannonian woods with Quercus pubescens

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests

91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods
БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната:

Mustela eversmannii Степен пор

*Canis lupus Европейски вълк

* Lutra lutra Видра

Myotis blythii Остроух нощник

Myotis capaccinii Дългопръст нощник

Myotis emarginatus Трицветен нощник

Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос

Rhinolophus hipposideros Maлък подковонос

Spermophilus citellus Лалугер

Vormela peregusna Пъстър пор
РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната:

Barbus meridionalis Черна (балканска) мряна

Barbus plebejus Маришка мряна

Cobitis taenia Обикновен щипок

Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка

Sabanejewia aurata Балкански щипок
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната:

Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка

Testudo graeca Шипобедрена костенурка

Testudo hermanni Шипоопашата костенурка

Triturus karelinii Голям гребенест тритон

Bombina variegata Жълтокоремна бумка

Elaphe quatuorlineata Ивичест смок
БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната:

Morimus funereus Буков сечко

* Rosalia alpina Алпийска розалия

*Callimorpha quadripunctaria



Lucanus cervus Бръмбър рогач

Cerambyx cerdo Обикновен сечко

Unio crassus Бисерна мида 

Vertigo moulinsiana Вертиго

Vertigo angustior Вертиго

Coenagrion ornatum Ценагрион

4.2. Защитена зона BG 0002044 „КАМЧИЙСКА ПЛАНИНА”

Със заповед № РД-132 от 10 февруари 2012 г. „Камчийска планина” е обявена за Защитена зона, тя обхваща 888972.31 дка площ попадаща в източната територия на Стара планина наречена Камчийска планина.

Предмет и цели на опазване
4.2.1. Цели на опазване:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.



4.2.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните видове птици предмет на опазване:

ПТИЦИ : Видове, включени в приложение I на Директива 2009/147/ЕС:

Ловен сокол Falco cherrug

Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka

Египетски лешояд Neophron percnopterus

Черна каня Milvus migrans

Oрел рибар Pandion haliaetus

Малък орел Hieraaetus pennatus

Скален орел Aquila chrysaetos

Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata

Малък креслив орел Aquila pomarina

Орел змияр Circaetus gallicus

Степен блатар Circus macrourus

Полски блатар Circus cyaneus

Тръстиков блатар Circus aeruginosus

Белоглав лешояд Gyps fulvus

Белошипа ветрушка Falco naumanni

Червена каня Milvus milvus

Голям креслив орел Aquila clanga

Осояд Pernis apivorus

Малък нирец Mergus albellus

Поен лебед Cygnus cygnus

Тундров лебед Cygnus columbianus bewickii

Бял щъркел Ciconia ciconia

Черен щъркел Ciconia nigra

Голяма бяла чапла Egretta alba

Mалък воден бик Ixobrychus minutus

Къдроглав пеликан Pelecanus crispus

Розов пеликан Pelecanus onocrotalus

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus

Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla

Полска бъбрица Anthus campestris

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Kръстат (царски) орел Aquila heliaca

Белоопашат мишелов Buteo rufinus

Късопръст ястреб Accipiter brevipes

Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea

Градинска овесарка Emberiza hortulana

Черночела сврачка Lanius minor

Ливаден блатар Circus pygargus

Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria

Вечерна ветрушка Falco vespertinus

Горска чучулига Lullula arborea

Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra

Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos

Козодой Caprimulgus europaeus

Ливаден дърдавец Crex crex

Червеногърба сврачка Lanius collurio

Сокол скитник Falco peregrinus

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius

Бухал Bubo bubo

Сив жерав Grus grus

Земеродно рибарче Alcedo atthis

Синявица Coracias garrulus

Сив кълвач Picus canus

Черен кълвач Dryocopus martius

Малък горски водобегач Tringa glareola


Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC:

Голям корморан Phalacrocorax carbo

Жълтокрака чайка Larus cachinnans

Речна чайка Larus ridibundus

Голям горски водобегач Tringa ochropus

Бял ангъч Tadorna tadorna

Малък гмурец Tachybaptus ruficollis

Зеленоглава патица Anas platyrhynchos

Голям гмурец Podiceps cristatus

Черноврат гмурец Podiceps nigricollis

Голяма белочела гъска Anser albifrons

Кафявоглава потапница Aythya ferina

Качулата потапница Aythya fuligula

Звънарка Bucephala clangula

Обикновен пчелояд Merops apiaster

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus

Речен дъждосвирец Charadrius dubius

Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos

Малък ястреб Accipiter nisus

Сива чапла Ardea cinerea

Ням лебед Cygnus olor

Обикновен мишелов Buteo buteo

Орко Falco subbuteo

Тъмногръд брегобегач Calidris alpina

Сива патица Anas strepera

Фиш Anas penelope

Зимно бърне Anas crecca

Шилоопашата патица Anas acuta

Среден нирец Mergus serrator

Лиска Fulica atra

Зеленоножка Gallinula chloropus

Характеристиките на зоната са представени по http://natura2000.moew.government.bg

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитенАТА зонА
По отношение на въздействието върху ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина”, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и BG0002044 „Камчийска планина”, обявена по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици, би могло да се очаква такова да се отрази основно върху:


  • запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

  • осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете обект на опазване;

  • опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

  • природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

5.1. Описание и анализ на въздействието на ИП „Засаждане на трайни насаждения – създаване на биологична орехова градина” върху типовете природни местообитания и видове – предмет на опазване в защитени зони - BG0000133 „Камчийска и Еменска планина”, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и ЗЗ BG0002044 „Камчийска планина”, обявена по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици.

За целите на ДОСВ е посетена многократно територията на ИП, при което е взето под внимание разположението и характеристиката на ПИ 030022 спрямо околните терени и установеното видовото разнообразие.

Периодът на проучването обхваща месеците декмври 2016 г. – май 2017 г., като през посоченото време са проучени зимуващите и гнездящите видове птици. По време на зимният период терена е посетен 20 – 22 декември 2016 г. и 5 – 6 януари 2017 г., а след полуаване на писмо с № 26-00-244(6) от 20.03.2017 г. е проведено и проучване на гнездящите видове през 15-16 април и 15 – 16 май 2017 г. Методите са базирани на методиката дадена в Европейския Атлас на гнездящите видове и провеждания в България Мониторинг на обикновените видове птици. Методиката по която е правено проучването включваше комбиниран точков и трансектен метод, който дава възможност да се наблюдава и проучва цялата територия на ИП.

По време на обходите и наблюденията не са установени видове предметна опазване в двете защитени зони BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” и BG0002044 „Камчийска планина”.

Проведено е и ботаническо проучване на терена предвидена за създаване на ореховата градина, изцяло е обходен терена за наличие на консервационно значими защитени видове и такива предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина”. Периодът на проучването обхваща месец април и май 2017 г., като обекта е посетен 5 пъти. Бяха избрани 3 точки 4/4 метра за обследване на видовете по стандартен метод, разположени в различни части на имота, тъй като растителната покривка е от еднотипни видове не се наложи избирането на повече пробни площадки.

ИП е разположено на територия, която е заета изцяло с тревни видове, а в съседство преобладават дървестни, храстови и рудерални видове растителност.

Характерни за терена на ИП са тревните растителни и рудерални видове заети разглежданата територия след обработване на земята, ивата е орана и дискованапрез годините, като в момента се наблюдава т едногодишни и многогодишни видове. Ролята на човека при обработката на почвата е от изключително значение както за естествените растителни видове така и за възможноста от настаняване на други характерни за района. Теренните проучвания показват нарушаване на целостта на терените през изминалите периоди в следствие на обработването, така терена се явява компроментиран от човешката намеса.

ИП попада по границата но изцяло в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина”, в землището на село Цонево. В тази защитена зона има 12 типа местообитания, предмет на опазване: 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae), 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi, 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) Riparian mixed forest of Quercus robur, Ulmus laevis and Ulmus minor, Fraxinus excelsior or Fraxinus angustifolia along the great rivers (Ulmenion minoris), 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus, 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens Pannonian woods with Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests, 91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range и 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods

При обследването са следеше за наличие на местообитание 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites), което представлява ксеротермни до мезоксеротермни тревни съобщества, на варовикова основа, от разреда Festucetalla valesiacae. Представени са както от континентални или субконтинентални пасища или ливадни степи, така и от многогодишни тревни съобщества на каменисти склонове от суб средиземноморски региони. Много от тези съобщества са вторични - на местото на унищожени гори.Видовият им състав е изключително разнообразен. Най – често доминират Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa spp., Festica valesiaca и по рядко многогодишни Bromus spp. В територията, прилежаща към тази на ИП, не се среща този тип местообитание, не са открити описаните растителни видове. Терена попадащ на територията на ИП изцяло е зает от тревна растителност от видовете

В по- голямата си част ИП е покрито с плътна тревната покривка предимно от широко разпространени видове, (Matricaria tryihopylla, Achillea spp., Elymus repens), някои сенколюбиви, както и рудерални такива (Galium aparine, Euphorbia amygdaloides, Vincetoxicum hirundinaria, Aethusa cynapium и др.). Тъи като разглежданият имот представлява в момента изоставена обработваема площ се формирала растителност, също от широко разпространени видове, най-често доминирана от тяснолиста ливадина (Poa angustifolia), с участието на някои плевелни видове (Bromus sterilis, Convolvulus arvensis, Centaurea solstitialis, C. calcitrapa, Arctium lappa, Torilis arvensis, Lactuca seriola, Dasypyrum villosum, Conium maculatum) и някои характерни видове пелини (Artemisia spp.).

По време на теренното проучване не са установени защитени от Закона за биологичното разнообразие видове растения, както и такива които попадат в предмета на опазване на ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина”. Не е установено природно местообитание 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites), както и не са установени видове орхидеи като Orchis simia, Orchis purpurea, Orchis morio, които са характерни за такива терени.
През 2002 г. в България стартира процесът по определяне на места, отговарящи на изискванията, поставени от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора и Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици. До края на 2007 г. с решения на Министерски съвет са приети 114 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 20,3 % от територията на България и 228 защитени зони за опазване на природните местообитанията, покриващи 29,5 % от територията на България. Общо в България са приети от Министерски съвет 332 защитените зони от НАТУРА 2000, покриващи общо 34,34 % от територията на страната.

Екологични проблеми по отношение на флората и фауната в зоните, могат да бъдат в резултат на:



  • нарушения на местообитанията на растителните и животинските видове, промени в екосистемите в района в следствие от засилена урбанизация в района. Последствията могат да бъдат унищожаване на цели растения или промени в плътността на популациите, безпокойство на животинските видове, унищожаване на места за гнездене, хранене, почивка, фрагментация на местообитанията, интродуциране на неместни видове, които са по-конкурентноспособни от местните такива и могат да ги изместят от техните екологични ниши.

  • промяна на биоразнообразието и замърсяване на крайречните и водните екосистеми вследствие унищожаването на част от растителността, фрагментиране на местообитания и хабитатите, унищожаването на места за гнездене, храна и почивка на животински видове, интродуциране на неместни видове в следствие замърсяване на водните обекти с отпадъчни води, зауствани от остарелите и амортизирани ПСОВ и канализационните системи които заустват във водните обекти без необходимото пречистване.

  • дифузно замърсяване на местообитанията и хабитатите, промяна на биоразнообразието в екосистемите, мигриране на замърсителите по хранителните вериги, и промяна на биоразнообразието в екосистемите в резултат от интензивното земеделие в районите и наторяването на земеделските терени с азотни и фосфорни торове, органични торове и препарати за растителна защита;

  • унищожаване на отделни растения, месторастения и места за гнездене, в резултат на ерозиране в близост на хидротехническите съоръжения, и вследствие неправилното изсичане и оголване на терените.

  • замърсяване на почвите и растителността, унищожаване на отделни растения или намаляване на плътността на популациите, засягане на местообитания на застрашени и редки видове, намаляване на видовото разнообразие, безпокоене и прогонване на животни и птици, места за гнездене и хабитати на различни видове, и намаляване на биоразнообразието в резултат от създаването и наличието на нерегламентирани сметища. При интродуцирането на нови животински видове характерни за сметищата, се създава опасност за хората и домашните животни от разпространение на болести и зарази в околните територии.

  • преки въздействия от присъствието на строителна техника на площадки за бъдещо строителство - унищожаване на части или цели растения, нарушаване на растителната покривка или части от нея от строителната техника, нарушаване на целостта и засипване на тревната растителност с почва от изкопно-насипните дейности, и при временното съхраняване на хумусния слой, от строителните и металните отпадъци на терена по време на строителните дейности на всички видове обекти. Преките въздействия върху фауната са свързани с нарушаване на хабитатите, безпокойство и прогонване на животинските видове, унищожаване на местата за гнездене и промяна на биоразнообразието.

  • промяна в биоразнообразието на крайречните територии в следствие унищожаване на част от растителните и животинските популации, места за гнездене и промяна в състава на екосистемите при наводнения.

Устойчиво управление на биологичното разнообразие и опазване на местообитания и видове с европейско и национално значение от Националната екологична мрежа и извън нея ще доведе до подобряване на състоянието на екосистемите, ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие.

Вероятни въздействия върху типовете природни местообитания и растителни видове и рискове.

Преки въздействия:

Унищожаване на местообитания

Пряко унищожаване на местообитания вследствие на строителни работи, свързани с изкопаване на земна маса, депониране на отпадъци от строителната дейност, увреждания при създаване и поддържане на инфраструктурата.



Унищожаване на индивиди

Възможно е унищожаване на части от популации на растителни видове при пряко въздействие на техни местообитания, включително при строителство и поддържане на инфраструктурата в границите на естествено разпространение на популациите им, или фрагментиране на местообитанията на видове.



Прегради за нормално функциониране на местообитанията (фрагментация)

Възможно е при извършване на строителни работи, изграждане на укрепителни съоръжения, при ненавременното оползотворяване и извозване на строителни отпадъци, сериозно нарушаване на водния режим, в следствие на което е възможно да се получат прегради, а оттам липса на свързаност на отделните части на дадено местообитание. При определени условия те могат да предизвикат мащабна фрагментация, с което може да се влоши тяхното природозащитно състояние.


Косвени въздействия:

Повишена опасност от пожари

При експлоатация и поддържане на инфраструктурата, съществува опасност от пожари. Същите са възможни и при движението на по-големи човешки, включително и туристически потоци, следствие от което се достига до пряко унищожаване на индивиди на растителни видове и местообитания – обект на опазване в зоната.



Нахлуване на чужди растителни видове в природните местообитания

При строителството и експлоатацията на обекти, при създаването на зелени площи, при ползване на сгради и съоръжения и при придвижването на големи групи хора, е възможно внасяне на чужди, инвазивни, плевелни и рудерални растителни видове, които променят видовата структура на местообитанията и местообитанията на растителните видове, влошават природозащитното състояние и могат да бъдат конкуренти на растителни видове, обект на опазване в зоната, както и на типични за местообитанията видове. Създават се предпоставки за генетична ерозия на видове с чужди такива, близки в родствено отношение до тях.


При оценка на въздействието върху видовете и местообитанията, предмет на опазване в защитените зони е възприета утвърдената 10-степенна скала на оценка, с която се отчитат различните параметри на значимост на въздействията, спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие:

Табл. 5.1.1. Стандартни показатели за оценка на степента и типовете на въздействие



Оценка

Критерии

0

Дейността не оказва въздействие

1

Дейността има много слабо отрицателно въздействие

2

Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия

3

Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия

4

Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия

5

Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия

6

Дейността може да предизвика синергични въздействия

7

Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъда премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.

8

Дейността може да предизвика значителни вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.

9

Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългосрочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.

10

Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългосрочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.

При прилагането на изнесената по – горе матрицата могат да бъдат диференцирани 5 прага на въздействие:



Степен

Критерии

0

Реализацията на проекта не оказва въздействие.

От 1 до 3

Слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строителството и експлоатацията;

От 4 до 6

Средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване, ограничаване или премахване;

От 7 до 9

Значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки.

10

Реализацията на проекта предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие, което не може да бъде премахнато или сведено до допустимо чрез смекчаващи/компенсаторни мерки. При тази степен на въздействие се прилага нулевата алтернатива.


5.1.1. Анализ на въздействието на ИП „Засаждане на трайни насаждения – създаване на биологична орехова градина”, върху видове и местообитания, предмет на опазване в защитени зони BG 0002044 „Камчийска планина”.


  • Птици на територията на защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”, попадащи в Приложение І на Директива 2009/147/ЕО:


Бухал (Bubo bubo) – предмет на опазване в защитена зона BG0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида - постоянен вид. До средата на XX в. Твърде чест в равнини и планини до 1700 m н. в. Най-често в места със 100–300 m н. в., по-често в карстовия пояс на Предбалкана. Числеността е определяна на 120–150 до 420–490 гнездещи двойки. Обитава слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката. Петрофилен вид, обитаващ скалните венци и ниши.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен гнездещ с численост около 3 - 3 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. 3 двойки, а през 2012 г., в обхвата на зоната не са установени гнездящи птици от вида бухал. Изпълнението на Плана няма да допринесе за пряко унищожаване на индивиди на територията на ЗЗ. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове. Представителността на вида в зоната е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна, но ИП се намира извън гнездова територия. По данни на БДЗП в района на ИН има 1 дв. вероятно гнездяща, според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 420-490 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.2 % за цялата страна. Установено гнездене има в района на язовир Елешница в южната му част отстояща на около 3 км в южна посока. Бухала се явява върховен хищник за района, при него липсва конкуренция от други видове. При реализация на ИН с засаждане на дърветата ще се отнеме малка част от местата за ловуване на територията на ЗЗ „Камчийска планина” равняваща се на 0,005 %. Като се има в предвид че разглежданата територия е с бедно видово разнообразие поради ниската хранителна база и липзващите места за обитаване, и това че се обитава само от дребни пойни птици които не са предпочитана храна за бухала, може да заключим че терените в съседсто предлагат много по - добри условия за обитаване. Предвид посочените факти, както и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 1 – дейността има много слабо отрицателно въздействие;
Бял щъркел (Ciconia ciconia) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида - гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ вид. В края на XIX в. Е широко разпространен (Reiser, 1894). В средата на 80-те години на миналия век са установени само 5 422 гнездещи двойки. При последното преброяване (2004–2005) са регистрирани 4818 двойки. В Бургаския залив през есента на 1981 г. Са установени общо 227 000 мигриращи Местообитания. Предимно населени места в ниските части на страната и в близост до реки, оризища, влажни ливади, язовири и др. През 1994–1995 г. Вън от населените места са наблюдавани само около 8 % от общия брой гнезда.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG0002044 „Камчийска планина” според Стандартният формуляр на зоната видът е гнездещ с численост от около 2 двойки и концентрация от 274463 птици. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина” през 2007 г. са регистирани 22 дв. , а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени 3 -7 гнездящи двойки птици от вида. Представителността на вида в зоната е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна, но ИП се намира извън гнездова територия. В района на ИП има вероятност да се наблюдават прелитащи ята от вида по време на миграция на голяма височина, безопасна за вида от дейностите провеждани на територията. Но територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие.
Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида - вида е  сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Оперението е подобно на другите видове чучулиги - маскировъчно, с много фин рисунък от кафяво, черно и жълто. Крилете са сравнително къси и закръглени, лети бързо и добре с характерния за чучулигите накъсан полет. Краката са добре развити и се придвижва по земята ходейки, а не подскачайки, както го правят останалите видове от разреда. Гласът й е характерен и приятен. Среща се в страните около Средиземно море, в Европа и Африка. Счита се за вид предпочитащ топлия климат, въпреки, че гнезди в Европа, чак до Австрия, Германия и други по-северни страни. В България е защитен вид, включен в Червената книга. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Не се качва много нависоко в планините. Според данни от „Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 3000-5000 двойки. Влиза в категория „Застрашен” на национално ниво и „SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите на разпространението на вида са стабилни, а числеността му е оценена като „стабилна, на места нарастваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са: 34 Степи и сухолюбиви, тревни съобщества по варовити терени, 35 Тревни съобщества по сухи силикатни терени (най-често пасища) и 87 Пустеещи земи, по-рядко – 81 Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури) (люцернови полета) или в по-малки тревни площи сред ниви.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен с численост от около 2 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина” през 2007 г. са регистрирани 0 – 2 дв., а през 2012 г., в обхвата на зоната не са установени гнездящи двойки птици от вида. Видът не е наблюдаван по време на орнитологичните обходи в района на ИП. Представителността на вида в зоната е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна, но ИП се намира извън гнездова територия. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 3000-5000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да се отрази върху гнездящи двоики, а само с отнемане на част от територия от ЗЗ подходяща за обитаване равняваща се на 0,005 %. Предвид посочените факти, както и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 1 – дейността има много слабо отрицателно въздействие;
Горска чучулига (Lullula arborea) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида - обитава смесени и широколистни келяви горички на границата между откритите пространства и гората, сухи тревни съобщества и храсталаци. Представена е с добра численост през гнездовия период в цялата страна, а също и в защитените зони. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. Изсичането на храсти и урбанизирането на открити терени намалява площта на гнездовите и трофични местообитания на вида.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина”- според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен гнездещ с численост около 110 - 800 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. 383 – 2475 дв., а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени между 13 – 27 гнездящи птици от вида. Представителността на вида в ЗЗ „ Камчийска планина” BG0002044 е с категория „В, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 40000-80000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.005 % за цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на орнитологичните обходи в района на ИП, но е подходящ за обитаване от 1-3 гнездящи двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да се отрази върху гнездящи двоики, а само с отнемане на част от територия от ЗЗ подходяща за обитаване равняваща се на 0,005 %. Предвид тези факти, се очаква въздействие върху популацията на вида в зоната на не повече от 1-3 дв. Въздействието се оценява на 2 – Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия;
Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Черногърбото каменарче е птица от семейство Мухоловкови. В България се среща само в района на Северното черноморие. Предпочита пустинни области с малко растителност като в района на Калиакра. Зимува в Източна Африка. Гнезди в процепи в скалите, дупки в земята или под голям камък. Представителността на вида в зоната е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина”- според Стандартният формуляр на зоната видът е размножаващ се с численост около 2 - 10 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. са установени 2 дв. - 10, а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени 1 – 2 гнездящи птици от вида. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват камъни и скални образувания подиодящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие.
Земеродно рибарче (Alcedo atthis) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – среща се във влажните зони и брегове около водни площи, където се размножава и храни.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен гнездещ с численост около 29 - 29 двойки и зимуващи 1 – 1 птица. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на BG 0002044 „Камчийска планина” - през 2007 г. са установени 6 – 51 дв., а през 2012 г., в обхвата на зоната не са установени гнездящи птици от вида. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват реки или водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие.
Ръждив ангъч (Tadorna ferruginea) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Наричан е още червен килифар, е сравнително едра птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид. В миналото е имал по-широко разпространение, но днес е „критично застрашен” у нас. Почти изчезнал като гнездяща птица в повечето места. Среща се главно в малки водоеми във вътрешността на Добруджа и по Черноморието. Около половината от гнездящите двойки обитават откритите терени на Североизточна България, като най-голяма плътност на гнездови находища има около гр. Главиница, Силистренска област. Гнезди и в района около Бургас както и прилежащите до Карнобат и Айтос микроязовири. Сегашната численост на вида възлиза на 15–20 гнездящи двойки. Обитава езера, рибарници и язовири с открита водна площ в открити степни и селскостопански площи. Храни се с насекоми, мърша, семена, понякога по полето далеч от водата.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” – според Стандартният формуляр на зоната видът е размножаващ се с численост около 2 - 2 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на BG 0002044 „Камчийска планина” - през 2007 г.са установени 2 дв., а през 2012 г. в обхвата на зоната не са установени гнездящи птици от вида. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие
Козодой (Caprimulgus europaeus) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – обитава гори в близост до сечища. Активен е привечер и през нощта. Храни се с насекоми, ловува над открити площи, сечища и изредени гори.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е размножаващ се с численост около 110 - 911 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на BG0002094 „Адата Тунджа - през 2007 г. са установени между 110 – 911, а през 2012 г., в обхвата на зоната не са установени гнездящи птици от вида. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват подходящи за обитаване от вида терени. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие
Червена каня (Milvus milvus) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Червената каня е включена в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България няма сигурни данни за гнезденето на вида. В Европа гнезди основно в Западна и Централна Европа. В страната се среща рядко само по време на миграция с единични птици, основно по черноморското крайбрежие. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията на ИП е отдалечена от основните миграционни коридори на реките Батова и Суха, което прави присъствието на вида сравнително много рядко. Верояноста е да се наблюдава по време на есенна миграция еденични екземпляри, рядко на групи от няколко птици.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е размножаващ се с численост около 1 - 1 двойки и с концентрация 30 – 44 птици. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на BG 0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. са установени 1 двойка, а през 2012 г. в обхвата на зоната не са установени гнездящи птици от вида. В района на ИП има вероятност да се наблюдават представители на вида по време на миграция на голяма височина, след израстване на орехите могат да се използват за нощувка. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие
Малък креслив орел (Aquila pomarina) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – гнезди в гори в близост до речни долини, пасища и поляни.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е гнездещ с численост около 3 - 6 двойки и с концентрация от 8152 птици. В Доклада за гнездящите птици на територията на BG 0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г.е регистрирана 1 двойка, а през 2012 г., са описани 1 – 6 гнездящи птици от вида. В района на ИП има вероятност да се наблюдават представители на вида по време на миграция на голяма височина, след израстване на орехите могат да се използват за нощувка. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. След израстване на дърветата могат да окажат положителна роля като място за нощувка по време на миграция. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие
Малък орел (Hieraaetus pennatus) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – среща се като гнездещ в защитените зони. Обитава стари широколистни или смесени гори.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” - според Стандартният формуляр на зоната видът е гнездещ с численост около 4 - 5 двойки и с концентрация от 38 птици. В Доклада за гнездящите птици на територията на BG0002044 „Камчийска планина”- през 20007 г. са установени 4 двойки, а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени между 2 - 5 дв. гнездящи птици от вида. В района на ИП има вероятност да се наблюдават представители на вида по време на миграция на голяма височина, след израстване на орехите могат да се използват за нощувка. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. След израстване на дърветата могат да окажат положителна роля като място за нощувка по време на миграция. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Осояд (Pernis apivorus) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – мигриращ вид. Обитава горските екосистеми. Откритите сухи тревни и храстови фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида. Възможна е загуба на места за хранене следствие промяна на предназначението на земеделските земи.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” – според Стандартният формуляр на зоната видът е гнездещ с численост около 11 - 11 двойки и с концентрация 4717 – 4717 птици. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. са установени 11 дв., а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени 4 - 8 гнездящи птици от вида. В района на ИП има вероятност да се наблюдават представители на вида по време на миграция на голяма височина, след израстване на орехите могат да се използват за нощувка. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. След израстване на дърветата могат да окажат положителна роля като място за нощувка по време на миграция. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;

Полски блатар (Circus cyaneus) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – наблюдаван главно през зимните месеци. Ловува в земеделски земи и открити площи.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” – в стандартният формуляр на зоната видът е представен с концентрация от 90 до 90 птици. В Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона липсват данни за вида. В района на ИП има вероятност да се наблюдават представители на вида по време на миграция и зимуване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – гнезди в стари гори, овощни градини и паркове.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” – според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен гнездещ с численост около 800 - 1000 двойки. В Доклада за гнездящите птици на територията на BG0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. са установени 800 – 100 двойки, а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени между 3 - 6 дв. гнездящи птици от вида. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват дървета и дървесна растителност. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Сив кълвач (Picus canus) - предмет на опазване в защитена зона BG 0002044 „Камчийска планина”.

Описание на вида – гнезди в стари гори, градски паркове, вилни зони.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002044 „Камчийска планина” – според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен гнездещ с численост около 34 - 47 двойки. В Доклада за гнездящите птици на територията на BG0002044 „Камчийска планина”- през 2007 г. са установени 34 – 47 войки, а през 2012 г., в обхвата на зоната са установени между 8 - 16 гнездящи птици от вида. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват дървета и дървесна растителност. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница