Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"
Изтегляне 2.15 Mb.
|
За определяне въздействието на ИП е използвана информация по проект за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ и получената информация от МОСВ. При анализирането са представени графики с разположение на разглеждания ПИ 030022, защитените зони и местоположението на типовете природни местообитания. За всеки тип природно местообитание в защитената зона е приложена графика на неговото местоположение и разпространение, както и описание представено по проекта. За част от типовете природни местообитания няма данни по проекта за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, както и не е получена от МОСВ при предоставянето на официалните данни.
Ксерофилни пионерни съобщества върху плитки варовикови или алкални почви с преобладаване на пролетни едногодишни и сукулентни растения, най-често Sedum album, S. acre, S. hispanicum от съюз Alysso alyssoidis-Sedion albi. Формират неголеми петна в карстовите райони в ниските – до 700-1000 m н.в., континентални региони на страната. Растения: Alyssum alyssoides, Acinos arvensis, Arabis recta, Arenaria serpillifolia, Cerastium spp., Erophila verna, Jovibarba heuffelii, Holosteum umbellatum, Medicago minima, Minuartia setacea, Poa bulbosa, Paronychia cephalotes, Saxifraga tridactylites, Scleranthus annuus, Sedum spp., Sempervivum spp., Teucrium montanum, Syntrichia ruralis, Grimmia pulvinata. Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на верифицираната територия е 16,09 ха. ,а площта на картираното местообитание 6110* след теренни изследвания е 0,14 ха. В резултат на картирането се установи, че местообитание 6110* е разпространен върху площ от 9,41 хa, която е близка по стойност на приетата по Стандартен формуляр - 8,28 ха. В зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава фрагментиране в рамките на местообитанието. Това също е обусловено от прорастването на млади гори от келяв габър, мъждрян и други дървесни и храстови видове. Площта на верифицираната територия е 100,92 ха. От тази площ 16,61 ха са потвърдени като природно местообитание 6110*. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 6110 е представенo с обща площ от 60,43 хa в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”. Това се равнява на 0,12% от общата площ на защитената зона (50158,59 ха). Установява се увеличаване на площта на местообитанието с 5,81 ха (10,64%) спрямо референтната площ. Разликата в площите е резултат от по-точното картиране и прилагането на различен подход на определяне на разпространението в сравнение с 2007 г. Местообитанието се характеризира с наличие на голям брой открити варовикови субстрати с мъхове и лишеи. Те са разположени както по ръба на скалните венци, така и по скални разкрития, заобиколени от тревна растителност. Повече от 90% от площта е в благоприятно състояние. Природното местообитание се характеризира с много голям брой типични видове – само висшите растения са 28: Achillea clypeolata, Acinos arvensis, Alyssum alyssoides, Alyssum saxatile, Arabis recta, Arabis sagittata, Asplenium ruta-muraria, Asplenium trichomanes, Cerastium glomeratum, Convolvulus cantabrica, Cystopteris fragilis, Erophila verna, Helianthemum nummularium, Hieracium pilosella, Linum tenuifolium, Melica ciliata, Medicago minima, Minuartia glomerata, Minuartia setacea, Potentilla cinerea, Scilla autumnalis, Sedum acre, Sedum album, Sedum maximum, Teucrium chamaedrys, Teucrium montanum, Thlaspi perfoliatum, Vincetoxicum hirundinaria. От типичните видове сред мъховете се среща Grimmia pulvinata. Сред типичните видове могат да се открият и редица лишеи. Местообитание 6110 в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” проявява типичната си структура и видов състав. Общата оценка „неблагоприятно-незадоволително състояние” се дължи на същата оценка единствено по параметър „Типични видове растения”,. По всички останали параметри оценката е „благоприятно състояние”. Установеното увеличаване на площта на местообитанието спрямо референтната площ може да се обясни с по-точното картиране и прилагането на различен подход на определяне на разпространението в сравнение с 2007 г.. Препоръчваме за референтна стойност на площта на местообитанието да се използва новата стойност, получена в резултат на картиране на местообитанието Този тип природно местообитание се среща върху плитки варовикови или алкални почви. В района на ИП не се срещат подобни терени, липсват варовикови почви. Разглеждания имот изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи). Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не покрива критериите за този тип природно местообитание. Предвид тези факти не би могло да се очаква отрицателно въздействие върху природно местообитание 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на местообитание 6210 по дедуктивен модел е 3173,57 ха. Площта на верифицираната територия е 574,27 ха, а площта на картираното местообитание 6210 при теренните изследвания е 94,00 ха. В резултат на картирането се установи, че местообитание 6210 е разпространен върху площ от 2470,20 ha, като тази стойност може да се приеме за референтна. Тенденцията през последните 10 години е за намаляване площта на местообитанието. Това се дължи на намалялата паша и обрастването на местообитанието с дървесни и храстови видове. В по-голяма част от територията, заета от местообитание 6210, разпространението на Chrysopogon gryllus и видове от род Stipa са под 90% от покритието на площта. Процесът на настаняване на дървесни и храстови видове е интензивен и на отделни места сумарното покритие е над 30%. Може да се приеме, че сумарното проективно покритие на ценозите в местообитание 6210 е под 80%. Срещат се Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum, Festuca spp., Bromus spp., Poa spp., Stipa spp., Trifolium spp. и др. Местообитанието влиза в комплекси с местообитанията 6220, 91H0 и 91М0.
Разпространение на местообитание 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) С зелен цвят е посочено местоположението на типа местообитание 6210 * в защитената зона и разположението на ПИ. Разпространено е на много места в цялата зона, концентрирани в близост до населени места. Това показва че е с сравнително добре представено в ЗЗ. При направените посещения и проучвамне на разглеждания терен не бяха установени видове като Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum, Festuca spp., Bromus spp., Poa spp., Stipa spp., Trifolium spp. Установените площи възлизат на 2470,20 ha, а отнетата площ от имота спрямо ЗЗ се равнява на 0,1 %. При направеното проучване се установи че този тип природно местообитание е вече компроментирано от човека и е променило естествения си характер. Не са открити орхидеи (периода на обследване 1- 15 май съвпада с масовият цъфтеж на характерни орхидей за района) и други видове предмет на опазване в зоната, също такива определящи този тип местообитание, така може да се заключи че то е нарушено. При реализирането на ореховата градина ще се отнеме 0,1 %. от природно местообитание 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), което вече е компроментирано с променен видов състав на територията на ЗЗ. Но предвид това че терена предлага възможности за възстановяване при спазване на посочените мерки, оценката на въздействието по десетобалната скала – 1 Дейността има много слабо отрицателно въздействие.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на верифицираната територия е 84,6 ха. От тази площ 56,29 ха са потвърдени като природно местообитание 8210. В резултат на настоящата теренна работа се установи, че местообитанието 8210 е разпространен върху площ от 56,29 ha. В Стандартния формуляр площта на природно местообитание 8210 e 63,68 ха и е приета за референтна. По-малката площ установена от теренни изследвания вероятно се дължи на по-точното картиране. Тенденцията, обаче през последните 10 години, е за намаляване площта на местообитанието. Това се дължи на площите, които са изключени за разработването на двете кариери в м. „Сини вир” и над с. Добромир. Част от полигоните, където се е срещало местообитанието, са изцяло унищожени от двете кариери – над местността „Сини вир“ и над с. Добромир. След като това е станало и през последните 6 години, когато е обявена зоната, съществува реална опасност това да се случи и в съседния полигон, в непосредствена близост до кариерата в м. „Сини вир“, където е установено местообитание 8210. Основните проблеми за местообитание 8210 са настаняването на дървесни видове, като Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, и някои храстови видове, като Jasminum fruticans и др. Основен проблем за съществуването на местообитанието могат да се окажат интересите за тяхното превръщане в кариери за добив на варовик или строителството на фотосоларни паркове. Този тип природно местообитание се среща по отвесните или с голям наклон варовикови скални стени, както и острите скални гребени, които често се формират между циркусите. В района на ИП не се срещат подобни терени, липсват скали и скални образувания. Разглеждания имот изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи). Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не покрива критериите за този тип природно местообитание. Предвид тези факти не би могло да се очаква отрицателно въздействие върху природно местообитание 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на верифицираната територия е 12,98 ха., от тази площ 7,99 ха са потвърдени като природно местообитание 8210. В резултат на настоящата теренна работа се установи, че местообитание 8230 е разпространен върху площ от 13,99 ha, като спрямо тази от Стандартния формуляр се различава с около 19 ха по-малко. В зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава фрагментация в рамките на местообитанието. Това е обусловено от прорастването на млади гори от келяв габър, мъждрян, жасмин, люляк и др. В местообитание 8230 в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” се срещат типични видове растения. Такива са Sedum acre, Sempervivum erythraeum, Silene compacta, Rumex acetosella, мъхове и лишеи. Местообитанието влиза в комплекси с 8210, 9180 и 91S0. С изключение на най-стръмните, почти отвесни скали върху местообитанието се срещат дървесни и храстови видове – Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Corylus colurna, Citisus sp. и др. с над 10% покритие. Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), съответно няма как да попада в природно местообитание 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii и не подлежи на анализиране.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - за зоната липсва информация по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), съответно няма как да попада в природно местообитание 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines * и не подлежи на анализиране.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - общата площ на метообитанието в границите на зоната е 8645,80 ха. В резултат на настоящото верифициране на терен се установи, че местообитание 91G0* е разпространено върху площ от 8645,80 ха, която е приета като референтната стойност. Според направена анкета с местни лесовъди и експертна оценка тенденцията през последните 20 години е за намаляване площта на местообитанието. Най-често това е причинено от голи сечи под електропроводи и продуктопроводи, направата на дивечови ниви и непълноценно възобновени сечища. Като цяло процесът е бавен, но е над 1% годишно за цялата площ на местообитание 91G0*. В зона „Камчийско-Еменска планина” се наблюдава изменение на склопеността/пълнотата на местообитание 91G0*. Поради извършването на възобновителни сечи пълнотата на места се свежда до 3-4. Средната склопеност/пълнота на първия дървесен етаж е над 4. При местообитание 91G0* в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран от обикновен габър и от източен горун. Участието на източния горун и обикновен габър най-често е около 60%. Поради провежданите сечи средната възраст се снижава и тя е под 70 г. Над 60% от площта на местообитанието отговаря на показателя. Има неправилно планирани и изведени сечи. Установени са на места бракониерски сечи без марка и с високи отрези на пъновете. Въздействието върху площта на местообитанието е над 1%. През последните 10 години има залесявания с бяла ела и черен бор, които са неместни видове за района. Независимо от това площта със залесени неместни са върху площ по-малка от 1% годишно от площта на местообитанието. В зоната се намират многобройни по площ култури от бял и черен бор. Наблюдава се непрекъснато присъствието на хора. Всички тези обстоятелства допринасят за увеличаване опасността от големи горски пожари, макар местообитание 91G0* да се намира в близост до сенчести, северни и влажни долове. Местообитание 91G0* се среща в комплекс с 91S0 и по-рядко с 9180 и 91M0. В местообитание 91G0* в Защитена зона „Камчийско-Еменска планина” се наблюдава бавна смяна на източния горун и благуна с цер или обикновения габър, както и с келяв габър и мъждрян. Въздействието на този параметър е повече от 1% годишно върху площта на местообитанието. Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), съответно няма как да попада в природно местообитание 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus и не подлежи на анализиране.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на верифицираната територия на местообитание 91M0 по дедуктивен модел е 2364,48 ха, което е 9,4% спрямо площта по Стандартен формуляр. Картата на разпространението на местообитание 91M0 в границите на зоната е създадена след обединяване на резултата от полигоните изчертани след направата на дедуктивен модел, верифициране по време на теренната работа и полигоните идентифицирани чрез индуктивния модел. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 24117,48 ха. В резултат на настоящото картиране се установи, че местообитание 91М0 е разпространено върху площ от 24117,48 ха, докато посочената в Стандартен формуляр референтната стойност е 25191,02 ха. Тенденцията през последните 20 години е за силна динамика в площта на местообитанието. Наблюдава се процес на естествено самозалесяване по поляни, изоставени ниви, пасища и трайно настаняване под склопа на иглолистни култури. В същото време местообитанието е обект на засилени сечи. Част от тези сечи са с възобновителен характер, но по-голямата част са с чисто комерсиална цел за добив на дърва и особено на висококачествени трупи в горите над 120 г. Оставащите сечища най-често се превръщат в издънкови гори и намален дървесен състав. Особено уязвими са видове като турската леска, брекинята, скорушата, дивата череша и някои други благородни широколистни. При местообитание 91М0 в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” Подтип 3 – Гори на източен горун, съставът на първия дървесен етаж е формиран от цер, благун и източен горун. В състава влизат турска леска, източен бук, обикновен габър, брекиня, планински ясен и др. Участието на източния горун най-често не надвишава 20-30%. В зоната се намират многобройни по площ култури от черен бор и по-малко смесени култури от бял и черен бор, както и от дугласка ела. Зоната е с активен ловен туризъм, включително международен. Наблюдава се перманентно присъствието на хора. Всички тези обстоятелства допринасят за увеличаване опасността от големи горски пожари. В зоната има почивни станции, зони за отдих, хижи, а в непосредствена близост до зоната в с. Юнец и вилно селище. В района на язовирите има активен любителски риболов, а зоната е място за лов, включително международен ловен туризъм. ДЛС „Шерба” и ДГС „Айтос” предлагат условия както за национален, така и за международен ловен туризъм. Има изградени ловни бази, които функционират целогодишно. На територията има няколко големи комплекса за отдих, които също работят през цялата година. На много места има изхвърлени битови отпадъци от туристи, особено в деретата около пътища, населени места и почивни станции. Районът е известен със засилена иманярска дейност, след която остават множество изкопи и отпадъци. Районът е с инвенститорски интерес за построяването на вилни и курортни селища, както и за реконструирането на наличния сграден фонд. В зоната преминават редица асфалтови пътища от националната пътна мрежа, свързващи отделните населени места и курортни обекти. Има множество локални асфалтови пътища и макадан. В източния край преминава първокласният автомобилен път Бургас-Варна. Предвижда се построяването на аутобан в близост до този първокласен път върху площи предимно от местообитание 91М0. В близост северно от Старо Оряхово се намира действаща кариера за добив на пясък. Тя е върху територия на местообитание 91М0 и е с тенденция за разширяване. През зоната са изградени няколко електропровода и продуктопровод. Въздействието на пашата е повече от 1% годишно върху площта на местообитанието. Макар екстензивно и на неголеми по брой стада, пашата оказва въздействие върху подраста и периферията на гората. Установени са нарушения в околните гори, свързани с утъпкване на отделни участъци. Това от своя страна води до загуба на естествено възобновяване в гори от 91М0. В района се практикува интензивно ловуване на дива свиня. Животните се подхранват, за да се задържат в ловния участък. При свръх разселване на популацията животните се дохранват с жълъди, корени и т.н., като унищожават наличния дъбов подраст. В местообитание 91М0 в Защитена зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава смяна на източния горун и благуна с цер или с обикновен габър, както и с келяв габър и мъждрян. Местообитание 91М0 се среща в комплекс с 91G0, 91S0 и по-рядко с 9180 и 91Z0. По-голяма част от описваните параметри за местообитание 91М0 в Защитена зона „Камчийска и Еменска планина” са в неблагоприятно-лошо или в неблагоприятно-незадоволително състояние. Това се дължи както на проблемите, които са установени в тези гори, така и на строгите критерии за оценка на показателите. Районът е с традиции в ловния туризъм – национален и международен. Тази практика има планове да продължи, което неминуемо ще се отразява неблагоприятно върху състоянието на горите от местообитание 91М0. Съществуват инвеститорски интереси за построяване на вилни и курортни селища, както и за подновяването на съществуващите. Основните проблеми са изсичането на тези гори, без да са съобразени наличните възможности за естествено семенно възобновяване и превръщането им в млади издънкови гори с влошен дървесен състав – с по-малко дъбове и други дървесни видове. Голяма част от тези гори са застрашени от смяна с мъждрян, келяв габър и обикновена леска. Възможност за съхраняването на тези гори е интензивно подпомагане на естественото семенно възобновяване на дъбовите гори, отгледни грижи за съхраняване на дъбовия подраст и младиняци, постепенна трансформация на деградиралите борови култури и възстановяването на естествената местна растителност. Голяма опасност е разширяването на съществуващата действаща кариера над с. Старо Оряхово, както и разкопаването на нови такива. Недопустимо е съществуването на подобни кариери в защитена зона. Необходимо е регламентиране на туристическата дейност и строги екологосъобразни критерии при изграждането и възстановяването на нови туристически обекти в зоната. Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), липсват дървета и горска растителност, съответно няма как да попада в природно местообитание 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests и не подлежи на анализиране.
Това са крайречни гори върху богати алувиални почви. Представени са от 2 подтипа: - Монодоминантни гори на Alnus glutinosa с единично участие на Fraxinus oxycarpa (съюз Alno-Pandion) в долните течения на реките от Черноморско-Средиземноморския басейн. Почвите са богати, много влажни до преовлажнени, дълбоки, с признаци на оглеяване и намалена проветривост. Понякога съобществата на черната елша са с прекъснато, ивичесто разположение покрай реките, поради което имат характер на “галерии”. - Силно фрагментирани на малки участъци – крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra и по-малко от Salix fragilis, които принадлежат към съюза Salicion albae. Растения: Alnus glutinosa, Fraxinus oxycarpa, Cornus sanguinea, Sambucus nigra, Rubus hirtus, Frangula alnus, Hedera helix, Periploca graeca, Carex remota, C. sylvatica, Symphytum officinale, Parietaria officinalis, Sparganium ramosum, Iris pseudacorus, Equisetum maximum, Leucojum aestivum. Salix alba, S. fragilis, S. triandra, S. purpurea, Populus nigra, P. alba, Ulmus laevis, U. minor, Quercus robur, Morus alba, Аmorpha fruticosa, Clematis vitalba, Humulus lupulus, Vitis sylvestris, Calystegia sepium, Solanum dulcamara, Rubus caesius var. aquaticus, Erigeron annuus, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Althaea officinalis, Euphorbia lucida, Stachys palustris, Symphytum officinale, Glycyrrhiza echinata, Cirsium arvense, Iris pseudacorus, Phragmites australis, Typha latifolia, Leucojum aestivum. Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на картираното местообитание 91E0* след теренни изследвания е 94,5 ха. Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 94,44 ха. В резултат на настоящото картиране се установи, че местообитанието 91Е0* е разпространено върху площ от 94,44 ха, която е приета за референтната стойност. Тенденцията през последните 20 години е за намаляване площта на местообитанието. Наблюдава се процес на изсичането или унищожаването му за добив на инертни материали под и над с. Дюлино. Заеманата площ на местообитанието е намаляваща. Като цяло процесът е над 1% годишно за цялата площ на местообитание 91Е0*. В защитена зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава намаление на склопеността/пълнотата на местообитание 91Е0*. Процесът е антропогенен, поради изсичането и унищожаването на част от местообитанието. В настоящия момент пълнотата в изсечената част на това местообитание е под 0,5. Така средната склопеност/пълнота на първия дървесен етаж е под 0,5. При местообитание 91Е0* в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран от Salix alba с участие на Fraxinus oxycarpa, Populus alba, Salix fragilis и по-рядко Alnus glutinosa. На места се среща като самостоятелна формацията от Salix purpurea. Местообитание 91Е0* се среща в комплекс с 91F0. Участието на бялата върба е различно в отделните полигони. Като цяло е около или над 0,3. Установени са Amorpha fruticosa и Robinia pseudoacacia. Тяхното участие е незначително в настоящия момент, но в бъдеще може да се очаква тяхното бързо и по-голямо разпространение. Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), липсват дървета и горска растителност, съответно няма как да попада в природно местообитание 91E0 * Алувиални гори Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) и не подлежи на анализиране.
Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), липсват дървета и реки, съответно няма как да попада в природно местообитание 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) и не подлежи на анализиране.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - за зоната липсва информация по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), липсват дървета и дървесна растителност, съответно няма как да попада в природно местообитание 91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range и не подлежи на анализиране.
Общата площ на метообитанието в границите на зоната е 140,05 ха. В резултат на настоящата работа на терен се установи, че местообитание 91H0* е разпространено върху площ от 140,05 ха, която е приета като референтната стойност. Тенденцията през последните 20 години е за динамика в площта на местообитанието. В някои сечища преди 30-40 г. косматият дъб, церът и благунът са изместени от келяв габър и мъждрян. Заеманата площ на местообитанието е намаляваща. В зона „Камчийско-Еменска планина” се наблюдава изменение на склопеността/пълнотата на местообитание 91H0*. Поради извършване на сечи, установени на терен, пълнотата на първия дървесен етаж на места е сведена до 0,2-0,3. Средната склопеност/пълнота на първия дървесен етаж е около 0,5. При местообитание 91H0* в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран от космат дъб, цер и по-рядко от благун. Участието на косматия дъб е от 10 до 50%. Участието на келявия габър, мъждряна, обикновената леска, обикновения дрян и други горски храстови видове е увеличаващо се. В миналото са планирани и изведени неправилно сечи, които са довели до увеличаване на площите с мъждрян, келяв габър и храсти. Това в момента води до изключване на ценни гори като местообитания на 91H0*. Съществува опасност от частично изсичане на голо на горите от това местообитание. След направена анкета с местни лесовъди се установи, че през последните 10 години няма залесявания с eкзоти и неместни видове в местообитание 91H0*. Независимо от това площта със залесени площи от черен бор като неместен вид в местообитанието е над 1%. Тенденцията е към подобряване на този показател заради смяната на културите от черен бор с местни видове. В зоната се намират многобройни по площ култури от черен бор. Месторастенията са най-често припечни, много сухи и на недостъпни места. Зоната е с активен ловен туризъм, включително и международен. Наблюдава се непрекъснато присъствието на хора – ловци, иманяри, пастири. Месторастенията са силно пожароопасни. Паша на домашни животни крави, овце, кози и коне има в южната и западната част на зоната и край населените места. Установени са нарушения в околните гори, свързани с утъпкване на отделни участъци. Това от своя страна води до загуба на естествено възобновяване в горите от 91H0* и прилежащите им поляни. В отдалечените и недостъпни площи в централната част на зоната пашата е предимно от диви прасета. В района се практикува интензивно ловуване на дива свиня. Животните се подхранват, за да се задържат в ловния участък, и имат поведение на полудиви животни. При свръхувеличаване на популацията животните се дохранват с жълъди, корени и т.н., като по този начин унижожават повсеместно наличния дъбов подраст. Не е установено естествено семенно възобновяване с космат дъб в рамките на горските насаждения. В местообитание 91H0* в Защитена зона „Камчийска и-Еменска планина” се наблюдава смяна на дъбовете. Сменят се церът, благунът и косматият дъб с келяв габър, мъждрян, обикновена леска и по-рядко със сребролистна липа. Процесът е повсеместен. Местообитание 91H0* влиза в комплекси с 91М0, по-рядко с 9180 и 91Z0, както и не много често с храстовото местообитание 40А0 и тревното местообитание 6210. По-голяма част от описваните параметри за местообитание 91H0* в защитена зона „Камчийска и Еменска планина” са в неблагоприятно-лошо или в неблагоприятно-незадоволително състояние. Това се дължи както на проблемите, които са установени в тези гори, така и на строгите критерии за оценка на показателите. Основните проблеми за местообитание 91H0* са изсичането на горите без да са съобразени наличните възможности за естествено семенно възобновяване и превръщането им в млади издънкови гори с влошен дървесен състав – с по-малко дъбове и други дървесни видове. Голяма част от тези гори са застрашени от смяна с мъждрян, келяв габър и обикновена леска. Втората голяма опасност са разширяване на кариерите за варовик в северозападната част на зоната до с. Добромир и местността „Сини вир”, южно от Цонево. Месторастенията са били местообитание на 91H0*. Съществува голяма непосредствена опасност от разширяване на двете кариери и откриването на нови. Недопустимо е съществуването на подобни кариери в защитена зона. Друга потенциална опасност може да бъде изграждането на фотосоларни паркове. Възможност за съхраняването на тези гори е временната ненамеса в старите кайрячни гори. Могат да се проведат различни отгледни грижи за съхраняване на дъбовия подраст и младиняци, като на места може да се направи постепенна трансформация на деградиралите борови култури и възстановяването на естествената местна растителност. Да се забранят залесяванията с неместни видове и неместен произход. Районът е с традиции в ловния туризъм – национален и международен. Тази практика има планове да продължи, което неминуемо ще се отразява неблагоприятно върху състоянието на горите от местообитание 91H0*. Съществуват инвеститорски интереси за построяване на вилни и курортни селища, както и за подновяването на съществуващите. Иманярската дейност също може да бъде спряна с по-строги санкции към подобно престъпление. Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), липсват дървета и дървесна растителност, съответно няма как да попада в природно местообитание 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens Pannonian woods with Quercus pubescens и не подлежи на анализиране.
Въздействие върху тип природно местообитание предмет на опазване в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - площта на верифицираната територия на местообитание 91Z0 по дедуктивен модел е 37,77 хa, което е 19% спрямо площта по Стандартен формуляр. Спрямо дедуктивния модел верифицираната площ е също около 19%. Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 304,23 ха. В резултат на настоящото картиране се установи, че местообитание 91Z0 е разпространено върху площ от 304,23 ха (тази стойност е приета за референтна), докато посочената в Стандартен формуляр референтната стойност е 197,59 ha Според направена анкета с местни лесовъди и експертна оценка, тенденцията през последните 20 години е за увеличаване площта на местообитанието. Най-често това е причинено от голи сечи под електропроводи и продуктопроводи, направата на дивечови ниви и непълноценно възобновени сечища, където липата е изместила другите дървесни видове. В зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава увеличение на склопеността/пълнотата на местообитание 91Z0. Средната склопеност/пълнота на първия дървесен етаж и при възраст около 10 год. е над 0,6. При местообитание 91Z0 в ЗЗ „Камчийска и Еменска планина” съставът на първия дървесен етаж е формиран най-често от сребролистна липа с участие на източен горун, цер, явор, обикновен габър и от източен бук. Участието на сребролистната липа е увеличаващо се за сметка на другите дървесни видове. Поради общо обедняване на дървесния състав, състоянието на местообитанието може да се приеме за неблагоприятно-незадоволително. През последните 10 години има залесявания с бяла ела и черен бор, които са неместни видове за района. Независимо от това, залесяванията с неместни видове са по-малко от 1% годишно от площта на местообитанието. В зоната се намират многобройни по площ култури от бял и черен бор. Зоната е с активен ловен туризъм, включително международен. Наблюдава се непрекъснато присъствието на хора. Всички тези обстоятелства допринасят за увеличаване опасността от големи горски пожари, макар местообитание 91Z0 да се намира в близост до сенчести, северни и влажни долове. В местообитание 91Z0 в защитена зона „Камчийска и Еменска планина” се наблюдава бавна смяна на източния горун, благуна, цера и обикновения габър със сребролистна липа, съчетано на места с келяв габър и мъждрян. Местообитание 91Z0 се среща в комплекс с 91М0 и по-рядко с 9180, 91G0, 91S0, 8210 и 8230. Наличието на сукцесионни процеси е повече от 1% годишно върху площта на местообитанието, но в полза на 91Z0. По този начин едно местообитание като 91Z0 придобива по-добро състояние за сметка на влошаването на другите местообитания с участие на дъбовете. Разглеждания ПИ 030022 изцяло попада в 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), липсват липови гори, съответно няма как да попада в природно местообитание 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods и не подлежи на анализиране.
Описание на вида – световно застрашен вид, с много широк индивидуален участък, с голяма подвижност в него. Включен в Приложение II на Директива 92/43/EEC. Към настоящия момент няма точни данни за числеността му у нас. От 1992 г. насам осезателно се чувства присъствието му, най-вече по забелязани следи и остатъци от разкъсани и изядени диви животни – сърни, елени, диви свине и кози. През лятото избягва да е в близост до човешките селища като обитава предимно високите и гористи части на планините, но през зимните месеци слиза в низините, преследвайки диви и дамашни копитни животни. Нападенията от вълци върху стадата са чести и в много от случаите успешни, поради липса на надеждни методи за охраната им (масивни и здрави постройки за нощуване на животните, обучени пастирски кучета). Поради тези причини често местното население ползва непозволени методи за борба с вълка. Въпреки това България е една от малкото страни в Европа, където съществуват здрави популации на вида. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - Проучването на зоната е направено по трансектен и анкетен и метод през летния период. Методът симулирано виене, също беше използван. По никой от използваните теренни методи не беше установено присъствие на вида. Единствената информация за наблюдавани вълци в района на зоната е по анкетата до общини и ДГС, направена по проекта. Според тези данни, в периода 2008 – 2012 г. се съобщава за няколкократни наблюдения на единични вълци в райони в непосредствена близост до границите на зоната (на около 4-5 км на юг от границите и). Към тези данни е необходимо да се подходи внимателно, тъй като опитът на екипа показва, че в райони на страната, в които вълкът не е с постоянно присъствие и висока плътност, местните хора сравнително лесно бъркат вида с чакали или скитащи кучета с „вълчи“ екстериор. Все пак може да се приеме, че видът присъства рядко и временно в зоната. Остава неясно, кои са причините да няма постоянно присъствие на вида, при наличието на отлично покритие на пригодните местообитания.В зоната няма ефективно заети местообитания, но има висок процент на пригодните местообитания и местообитания подходящи за размножаване. Зоната е проучена през летния период и не е установено присъствие на вида. Според анкетирани местни хора в района не се срещат вълци. Според анкетата до общини и ДГС, - наблюдения на единични вълци. Не е установено присъствие на вида на терен. В зоната има пригодни за размножаване местообитания, за които не бяха регистрирани признаци, че се използват. Прилагането на метода на симулирано виене, не даде резултат – не бяха получени отговори от вълци. Според модела на пригодните местообитания 462,47 км2 са потенциално пригодни за вида, което е 72,63% от цялата площ на зоната. Според модела на ефективно заетите местообитания вида не присъства в зоната. Въпреки високия процент на пригодните местообитания, според анкетираните местни хора видът не присъства в зоната от години. Общата площ на местообитанията, подходящи за сърцевинни зони е 98,49 км2 или 21,30% от площта на пригодните местообитания. Това са местата, подходящи за устройване на леговище и отглеждане на малките в летния период. Такива места има в западната, южната и централната част на зоната. Според модела на основния хранителен потенциал 216,37 км2 или 33,98% от зоната са с висок потенциал и 286,28 км2 или 44,96% е със среден. Допълнителният хранителен потенциал за вида, изразен в присъствието на дивия заек е с висок потенциал върху 14,32 км2 или 2,25% от площта на зоната и със среден потенциал върху 491,30 км2 или 77,15% от площта й. Суб-оптимални, свързващи местообитания има в източната и югоизточната и северната част на зоната. Тези местообитания са с площ 105,19 км2 или 16,52% от общата площ на зоната. Те осигуряват свързаност на зоната със ЗЗ „Екокоридор Камчия-Емине” на запад, „Емине-Иракли” на югоизток и биокоридор на юг, който е изключително близо до границата на зоната и осигурява свързаност със ЗЗ „Айтоска планина”. Освен доброто покритие на свързващите местообитания, оптималните местообитания във и около зоната (основно на юг) са с много добро покритие и напълно свързват посочените по-горе зони помежду им. 
Карта с разположението на най – подходящите места за обитаване на вида Присъствието на вълка на територията на разглеждания терен е на случаен принцип. ИП се намира близо да населено място и терени с интензивно земеделие. В зелен цват на картата са посочени най – подходящите места за обитаване на вида, далеч от разглеждания терен. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, няма да има засягане на потенциални местообитания на вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, а след реализациа на ще се обособи като орехова градина. Подходящите площи в ЗЗ са достатъчно отдаличени, така че ИП няма да окажет каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Canis lupus. Терена няма да загуби възможностите за обитаване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – това е вид хищен бозайник от семейство Порови. У нас се среща покрай големите язовири, вътрешните реки и река Дунав. Населява различни, богати на риба водоеми – реки, езера, язовири, блата и горски реки, като най-често се среща в малки реки със стръмни и подкопани брегове. Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините. Естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15–20 km: със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна рибна фауна и минимум маса от 40 kg/hа, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Диги и корекции на реки, замърсяване на водите, намаляване на рибата, пресушаване на блата, изсичане на дървесна и храстова крайбрежна растителност. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Описание на вида – дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи. В България се среща подвидът M. B. Oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник (Myotis myotis), от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа. Остроухият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 км едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. При полет остроухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци (Tettigonidae). Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 5 екземпляра. Установени са общо 4 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 646.5 ha (1.0% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 57222 ha (89,9% от площта на защитената зона). Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 429 ha (0,7% от площта на защитената зона). Разглеждания терен на ИП би служил на вида за изхранване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, пещери и скални масиви, съответно не се предлагат подходящи места за обитаване и размножаване. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 57222 ha (89,9% от площта на защитената зона), а отнетата площ се равнява на 0,009 % което е нищожно малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis blythii. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – в България се срещат главно в карстови райони с надморска височина до 400 m. Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник (Myotis daubentonii) в по-северните райони. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата – в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4-6°C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – липсва информация Разглеждания терен на ИП би служил на вида за изхранване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, пещери и скални масиви, съответно не се предлагат подходящи места за обитаване и размножаване. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 57222 ha (89,9% от площта на защитената зона), а отнетата площ се равнява на 0,009 % което е нищожно малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis capaccinii. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – в България се среща в цялата страна. Смята се, че трицветният нощник не извършва дълги миграции. Най-дългата известна е на разстояние 100 км, като най-често летните и зимните жилища са на разстояние до около 40 км. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. Копулацията при трицветния нощник протича в края на лятото. През май женските се събират в размножителни колонии, наброяващи от 20 до 1000 екземпляра. Продължителността на живота достига 20 години. Трицветният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 51-54 kHz. При хранене увисва във въздуха и събира храната си, главно насекоми и паякообразни, от листата на дървета и храсти, като може да прекара във въздуха повече от 2 часа без кацане Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – у нас е установено, че зимуват само единични екземпляри. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2556 екземпляра. Установени са общо 6 находища.Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1156.5 ha (1.8 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 47832 ha (75,1 % от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната. Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 2302 ha (3,6 % от площта на защитената зона). Разглеждания терен на ИП би служил на вида за изхранване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, пещери и скални масиви, съответно не се предлагат подходящи места за обитаване и размножаване. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 47832 ha (75,1 % от площта на защитената зона), а отнетата площ се равнява на 0,01 % което е нищожно малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Myotis emarginatus. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – Това е най-едрият вид подковоноси. Големият подковонос обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура, като температурата в зимните му убежища трябва да е поне 4°C. Продължителността на живота е до 30 години. Големият подковонос е стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 км. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии, наброяващи между 50 и 300, в редки случаи до 500 екземпляра. Лети сравнително бавно, но е много маневрен. Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. За ориентация големият подковонос използва ехолокация, като издава ултразвуков сигнал, съставен от дълга част с постоянна честота 81- 83 kHz и две кратки честотно модулирани части. Среща се в цялата страна без най-високите части на планините (рядко над 1600 м н. В.). Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - В зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2 екземпляра. Установени са общо 2 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 530.3 ha (0.8% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 13545 ha (21,3% от площта на защитената зона). Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 7525 ha (11,8% от площта на защитената зона). Разглеждания терен на ИП би служил на вида за изхранване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, пещери и скални масиви, съответно не се предлагат подходящи места за обитаване и размножаване. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 13545 ha (21,3% от площта на защитената зона), а отнетата площ се равнява на 0,03 % което е нищожно малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus ferrumequinum. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – Това е един от най-малките прилепи, които се срещат в България, разпространени по цялата страна. Обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища. Включен е в Червения списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Незастрашен (Least Concern LC) и в Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II. Европейската популация като цяло е намаляваща. Малкият подковонос е изчезнал локално в някои северни райони. Основните заплахи са безпокойството и унищожаването на убежища, използването на инсектициди и климатичните промени, които могат да повлияят негативно на северните популации. В България числеността му се оценява на 20 000 индивида. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” – в известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 14 екземпляра. Установени са общо 6 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 210.3 ha (0.3% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 14066 ha (22,1% от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за изчезнали находища на вида в зоната.Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 7540 ha (11,8% от площта на защитената зона). По време на проекта не беше събрана информация за загинали екземпляри в зоната. Разглеждания терен на ИП би служил на вида за изхранване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, липсват дървета, пещери и скални масиви, съответно не се предлагат подходящи места за обитаване и размножаване. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 14066 ha (22,1% от площта на защитената зона), а отнетата площ се равнява на 0,03 % което е нищожно малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus hipposideros. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – пъстрият пор, известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор, е рядък дребен хищник, който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи, полупустини и пустини. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - пъстрият пор не е регистриран по време на теренната работа в зона BG0000133. Видът е рядък, води скрит начин на живот и е нощноактивен. Това е една от основните причини видът да е слабо проучен у нас. Приблизителната численост на пъстрия пор на територията на зона BG0000133, изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./10 км², е 1 индивид (при изчислена площ на пригодните местообитания 10,18 км²). Площта на потенциалните местообитания на пъстрия пор на територията на ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 1017,7 хектара, т.е. приблизително 10 км². Подходящите местообитания представляват едва приблизително 2 % от общата площ на зоната. В заключение може да се каже, че зона BG0000133 предлага относително малко по площ, и пространствено не свързани подходящи за целевия вид местообитания, които обаче разгледани в контекста на разпространението на целевия вид в района и съседно разположените зони, имат своето значение за поддържането на вида в района на зоната и околността й. Оценка на ефективно заетите от целевия вид местообитания на територията на зона BG0000133 не може да бъде осъществена поради липса на достоверни сведения за наличието на вида в зоната. Като цяло не е целесъобразно да се оценява площта на ефективно заетите местообитания при силно ограничена във времето теренна работа с труден за регистриране вид. Наличието на находища на оптималната плячка на пъстрия пор – лалугера, обуславя доброто състояние на местообитанията по отношение на хранителната база на хищника в отделни части на зоната. Според изготвения на базата на теренните данни модел, териториите, които предлагат оптимална плячка за пъстрия пор и тези със субоптимален хранителен потенциал в значителна степен се припокриват. Като цяло хранителната база на пъстрия пор в зона „Камчийска и Еменска планина” може да се разглежда като относително добра. Тя включва както оптималната плячка (лалугера), така и субоптимална плячка: полевка, сляпо куче и др., но оптималните за тези видове територии покриват относително нисък процент от зоната. В пригодните за пъстрия пор местообитания обаче има добро покритие на хранителната база, поради което може да приемем природозащитното състояние по този параметър за благоприятно. Потенциалните местообитания на пъстрия пор в рамките на зона „Камчийска и Еменска планина” имат по-скоро разпокъсан характер и между тях няма връзка отговарящи на изискванията чрез биокоридори. В зоната, обаче, няма непреодолими бариери за вида, представляващи антропогенни конструкции или територии, а само субоптимални местообитания, предимно горски местности, които не възпират напълно придвижването на целевия вид, а само намаляват вероятността от такова. Пашата на домашни животни в пригодните за пъстрия пор местообитания е недостатъчна, като това създава субоптимални условия за хранителната база на вида. В някои полигони, пашата липсва, което води до сукцесионни процеси, които са причина за влошаване на потенциалните местообитания на оптимална за пъстрия пор плячка (лалугер). Стимулирането на пасищното животновъдство в границите на зоната, където има подходящи условия за това, би допринесло за запазване и разширяване на подходящите за целевия вид местообитания. При теренната работа почти не беше регистрирана коситба. Липсата и на коситба в условията на недостатъчна паша, води до влошаване на местообитанията за оптималната плячка на целевия вид. При теренната работа по проекта не беше възможно системното събиране на сведения за използването на родентициди. Наличието на земеделски площи по принцип предполага използване на родентициди, поради което може да се приеме, че в зона „ Камчийска и Еменска планина” е вероятно използването на такива. Регистрираните опожарени участъци в ЗЗ “Камчийска и Еменска планина” са пренебрежимо малки и не засягат потенциални местообитания на целевия вид. Въз основа на наблюдения за толкова кратък период не би следвало да се правят категорични изводи по отношение на тази заплаха за местообитанията на целевия вид. 
Карта с разположението на потенциалните находища на вида Разглеждания терен на ИП би служил на вида за обитаване и изхранване. В светло зелен цват на картата са посочени потенциалните местообитания на вида. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, а след реализациа на ИП ще се обособи като орехова градина. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 1017,7 ha, а отнетата площ се равнява на 0,5 %, което е малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Vormela peregusna. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
|
