Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"


Степен пор (Mustela eversmanii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”



страница7/10
Дата10.02.2018
Размер2.15 Mb.
#56342
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Степен пор (Mustela eversmanii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”


Описание на вида – среща се от откритите пространства на Централна Азия и Русия до Югоизточна Полша, Украйна, Молдова и Румъния; изолирано в Чехия, Южна Словакия, Източна Австрия, Унгария и Североизточна Сърбия.

Реликт от плейстоцена, с пулсиращ в холоцена по климатични и антропогенни причини ареал. България е южната периферия на ареала в Европа. У нас се среща най-вероятно подвидът M. e. eversmanii. Обитава източната и централна част на Северна България върху около 20 000 km2: основно в Добруджа, на запад до Чомаковци (Червен бряг) и Кнежа (Й. Кошев, лично съобщ. – 2007 г.); на югоизток – Източна Стара Планина до Бероново, Дъскотна и Айтоски проход; несигурно съобщение за Софийско (Н. Коджабашев, лично съобщ. – 2001 г.). Численост – около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност в Добруджа 1 индивид/5,5 km2 и на останалата територия при плътност 1 индивид/12 km2. Наблюдаван е рядко (в Добруджа над 16 съобщения, извън този район само 5–6 известни съобщения).

Остепнени пространства, също и земеделски земи, където прави скривалища в синурите и крайречните храсти и горички; ливади и сечища. Използва речните долини и проходи за екологични коридори.

Полигамен. Полово зрял на 10–11 месеца. Разгонване: февруари–март, бременност 36–38 дена, ражда 7–12 малки. Използва дупките на лалугери, хомяци, слепи кучета (които разширява), на лисици и язовци или прави свои леговища; по-рядко – в скални цепнатини, коренища, сеновали. Изминава 4–7 km на денонощие. В Украйна плътността е 0.05–6 индивида/10 km2, през зимата обитава до 3 km2. Основна плячка – лалугери, хомяци, мишевидни гризачи.



Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000133 Камчийска и Еменска планина -


Степният пор не е регистриран по време на теренната работа в зона BG0000133.

Видът е рядък, води скрит начин на живот и е нощноактивен.

Приблизителната численост на степния пор на територията на зона BG0000133, изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./12 км², е 0,5 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 6,31 км²).

Площта на потенциалните местообитания на степния пор на територията на ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 631,27 хектара, т.е. приблизително 6,3 км². Подходящите местообитания представляват едва приблизително 1 % от общата площ на зоната. В заключение може да се каже, че зона BG0000133 предлага относително малко по площ, и пространствено не свързани подходящи за целевия вид местообитания, които обаче разгледани в контекста на разпространението на целевия вид в района и съседно разположените зони, имат своето значение за поддържането на вида в района на зоната и околността й.

Наличието на находища на оптималната плячка на степния пор – лалугера, обуславя доброто състояние на местообитанията по отношение на хранителната база на хищника в отделни части на зоната.

Като цяло хранителната база на степния пор в зона „Камчийска и Еменска планина” може да се разглежда като относително добра. Тя включва както оптималната плячка (лалугера), така и субоптимална плячка: полевка и други гризачи и въпреки че оптималните за тези видове територии покриват относително нисък процент от зоната, те са съсредоточени в подходящите за целевия вид местообитания. В пригодните за степния пор местообитания има добро покритие на хранителната база, поради което може да приемем природозащитното състояние по този параметър за благоприятно.

Отделните ядра от потенциални местообитания на степния пор в рамките на зона „Камчийска и Еменска планина” имат много добра свързаност помежду си посредством биокоридори, площта на които възлиза на 2342,58 хектара. Допълнително липсата на непреодолими бариери с антропогенен характер не изключва вероятността от разселване и генетичен обмен между пространствените групировки на вида от отделните ядра с потенциални местообитания.

Пашата на домашни животни в пригодните за степния пор местообитания е недостатъчна, като това създава субоптимални условия за хранителната база на вида. В някои полигони, пашата липсва, което води до сукцесионни процеси, които са причина за влошаване на потенциалните местообитания на оптимална за степния пор плячка (лалугер). Стимулирането на пасищното животновъдство в границите на зоната, където има подходящи условия за това, би допринесло за запазване и разширяване на подходящите за целевия вид местообитания.



Карта с разположението на потенциалните находища на вида

Разглеждания терен на ИП би служил на вида за обитаване и изхранване. В светло зелен цват на картата са посочени потенциалните местообитания на вида. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и теренните проучвания, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти, а след реализациа на ИП ще се обособи като орехова градина. Подходящите площи в ЗЗ се равняват на 631,27 ha, а отнетата площ се равнява на 0,8 %, което е малко и няма да окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Mustela eversmanii. Терена няма да загуби възможностите за изхранване на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.


  • Лалугер (Spermophilus citellus) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 Камчийска и Еменска планина”

Описание на вида – Наричан още суяк, е вид дребен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). За разлика от родствената катерица, лалугерът води наземен начин на живот. Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи и населени места;

Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина” - при полевото изследване (картиране) на целевия вид са картирани 61 потенциални според местообитания като в 5 от тях са установени находища (лалугерови колонии).

Общата площ на регистрираните находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 93,8 ха и субоптимални местообитания е 1080,5 ха. Изчислената площ предоставя достатъчен ресурс за съществуването на стабилни популации на Европейски лалугер.

В резултат на направения индуктивен модел общата площ на потенциалните местообитания за целевия вид е както следва: оптимални местообитания е 623,7 ха и субоптимални местообитания е 8465,1 ха. Изчислената площ предоставя достатъчен ресурс за съществуването на стабилни популации на Европейски лалугер.

В изследваните местообитания на находища на вида (n = 5) са направени трансекти на случаен принцип за определяне на структурното и функционалното състояние на хабитата. По отношение на разхвърляната дървесна и храстова растителност тя е под 5% във всички местообитания или 100 % от случаите което определя природозащитното състояние по този параметър на вида като благоприятно.

Средното проективно покритие на тревната растителност на местообитания, където са регистрирани лалугери (n = 5) и в които са извършени случайно разположени трансекти, са с преобладаване на над 50 % в различни съотношения на видове от семейства Житни (Poaceae), Сложноцвети (Asteraceae) и Бобови (Fabaceae). В повечето случаи разпределението на тревната растителност е било трудно да се определи поради края на вегетативния сезон (месец септември), и определено от полевия екип извършващ теренното проучване като „мозаечно“.

Природозащитното състояние по този параметър на вида определяме като благоприятно.

По този параметър природозащитното състояние на Европейския лалугер в защитената зона е неблагоприятно-незадоволително.

При направения анализ се установи, че в защитената зона съществуват достатъчно на брой биокоридори между заселените и потенциалните местообитания на вида.

По този параметър природозащитното състояние на Европейския лалугер е благоприятно.

Карта с ефективно заетото местообитание на вида

Съгласно предоставеният от МОСВ материал и направеното проучване, няма засягане на местообитания на вида. Терена предлага подходящи условия свързани с възможностите за изхранване и обитаване. Ако тези площи се отнесът към установените по проекта 84651 дка, то ИП ще отнеме 0,006 % от оптималните местообитания за вида. От картата се вижда че ИП се намира на голямо разстояние от локализираните колоний, така няма да се окаже каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Spermophilus citellus. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.


  • Предмет на опазване в защитени зони ЗЗ BG0000133 Камчийска и Еменска планина” са следните видове земноводни и влечуги:

  • Обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis) - предмет на опазване в защитени зони ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина”, вид костенурки представляват постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата, за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си.

Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина - общо потенциалното местообитание на вида е 5776,20 ha (клас 1 – 4443,45 ha; клас 2 – 1062,59 ha; клас 3 – 270,16 ha). Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 1332,76 ha.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 5 екземпляра, от които 1 мъжки. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,08 екз. на 1000 м (Ab = 0,07±0,03). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,03 екз. на 1000 м, а максималният – 0,13 екз. на 1000 м.

Установеното обилие по време на теренните изследвания е 0,08 екз. на 1000 м, но общият брой на намерените екземпляри е твърде малък.

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са:

В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;


  • Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - предмет на опазване в защитени зони ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина” - е вид сухоземна костенурка, срещаща се у нас. Видът е бил широко разпространен в миналото, но днес е застрашен от изчезване не само у нас, но и в световен мащаб. Видът е приоритетен за опазване съгласно редица международни природозащитни документи. В момента най-високата му плътност е установена в Южна България – Източни Родопи, Сакар планина, Странджа, южните части на долината на р. Струма и др. В останалите части на страната, поради съществуващите заплахи, популациите му са силно разпокъсани. Сухоземните костенурки обитават най-често нископланински, хълмисти райони, обрасли с храсти и разредени дъбови гори, каквито терена на ИП не предоставя. Хранят се предимно с растителна храна и са активни през светлата част на денонощието.

Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина - Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки с обща площ 16,54 ha.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 0 екземпляра, от които 0 мъжки, 0 женски и 0 неполово зрели. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Средната стойност на обилието на вида е 0 екз. на 1000 м (Ab = 0±0). Минималният отчетен брой на костенурките е 0 екз. на 1000 м, а максималният – 0 екз. на 1000 м.

Показатели, които е трудно да се оценят в рамките на краткосрочни наблюдения. За зони с установени под 30 екз. състоянието на популацията, в това число обилие, полова и възрастова структура се счита за неблагоприятно – незадоволително. Имайки предвид ниската численост на вида в дадени райони, отсъствието му е трудно доказуемо. Поради тази причина, за зоните без установени екземпляри е възприета концепцията за недостатъчност на информацията и състоянието на популацията (в това число обилие, полова и възрастова структура) е оценено като „неблагоприятно – незадоволително“. Маршрутите с нулеви стойности са изключени от анализа.

Този показател се изчислява като се раздели броя на мъжките на броя на женските индивиди. Показателят е трудно оценим в рамките на краткосрочни наблюдения поради разликата в сезонната активност на двата пола. При системни изследвания в Източни Родопи половата структура е приблизително 1:1, за района на Кресна 2,45:1 и до 7:1 за Гърция. Възприетата референтна стойност тук е от 1:1 до 4:1 за всяка оценявана площадка.

Показателят е трудно оценим в рамките на краткосрочни наблюдения поради факта, че по-дребните екземпляри се забелязват много по-трудно за разлика от по-едрите, възрастни животни.

Площите по този критерий са изчислени спрямо потенциалното местообитания на вида в зоната (с изключение на Показател 2.1.).

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са:

1) Отсъствие (клас 0): 61961,97 ha (97,30% от цялата територия на зоната);

2) Слабо пригодни (клас 1): 1699,95 ha (2,67%);

3) Пригодни (клас 2): 16,54 ha (0,03%);

4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%).

Предвид по-голямата точност на индуктивния модел тези площи на местообитанията се приемат за референтни. В случай, че в границите на зоната: попадат само слабопригодни местообитания (клас 1), състоянието се счита за „неблагоприятно – лошо”; ако присъстват и пригодни местообитания (клас 2), състоянието се счита за „неблагоприятно – незадоволително”; ако присъстват над 5% оптимални местообитания (клас 3), състоянието се счита за „благоприятно”.

В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават представители на вида. Територията, в която ще се реализира ИП предлага подходящи места за обитаване. Очакваното влияние ще е краткотрайно по време на събиране на реколтата. Реално терена няма да промени естествения си характер с изключение на засадените орехи, костенурките ще могат да обитават разглежданата територия. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 2 – Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия;


  • Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 Камчийска и Еменска планина”.

Описание на вида – вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae). Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 кг тегло (източния подвид е по-едър) и 28 см дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България. В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. H. Boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 м, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти. Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие. Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.

Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина - Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по- малки с обща площ 421,79 ha.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 8 екземпляра, от които 6 възрастни и 2 неполово зрели. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,09 екз. на 1000 м (Ab = 0,09±0,05). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,01 екз. на 1000 м, а максималният – 0,14 екз. на 1000 м.

Показатели, който е трудно да се оценят в рамките на краткосрочни наблюдения. За зони с установени под 30 екз. състоянието на популацията, в това число обилие, полова и възрастова структура се счита за неблагоприятно – незадоволително. Имайки предвид ниската численост на вида в дадени райони, отсъствието му е трудно доказуемо.

За съответната зона липсват предварителни данни за плътността и обилието на T. hermanni. Установеното обилие по време на теренните изследвания е 0,09 екз. на 1000 м, но общият брой на намерените екземпляри е твърде малък.

В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават представители на вида. Територията, в която ще се реализира ИП предлага подходящи места за обитаване. Очакваното влияние ще е краткотрайно по време на събиране на реколтата. Реално терена няма да промени естествения си характер с изключение на засадените орехи, костенурките ще могат да обитават разглежданата територия. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 2 – Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия;

В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават представители на вида. Територията, в която ще се реализира ИП предлага подходящи места за обитаване. Очакваното влияние ще е краткотрайно по време на събиране на реколтата. Реално терена няма да промени естествения си характер с изключение на засадените орехи, костенурките ще могат да обитават разглежданата територия. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 2 – Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия;




  • Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 Камчийска и Еменска планина”.

Описание на вида – това е земноводно със стройно, източено тяло, което завършва с дълга, странично сплесната опашка. По време на размножителния период, който е през април – май, мъжкият голям гребенест тритон носи на гърба си надлъжен назъбен гребен, откъдето е и името на вида. Големият гребенест тритон е хищник. Той се храни с водни насекоми и техните ларви, с охлюви, червеи, попови лъжички и др. дребни животни. Среща се в блата, езера и бавно течащи реки, които периодично напуска през лятото. Напролет женският тритон снася яйца, които прикрепва към подводни растения.

Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 Камчийска и Еменска планина” - Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност са значително по-малки, с обща площ 7485,14 ha.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 19 екземпляра (ларви). Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Улов с капани не е провеждан, поради което обилието на вида не може да се изчисли коректно.

Критерий, който е трудно да се оцени в рамките на краткосрочни наблюдения. За зони с установени под 10 екз., състоянието на популацията, в това число обилие, полова и възрастова структура, е счетено за неблагоприятно – незадоволително. Имайки предвид особеностите на сезонната активност и скрития начин на живот на вида, отсъствието му е трудно доказуемо. Поради тази причина, за зоните без установени екземпляри е възприета концепцията за недостатъчност на информацията и състоянието на популацията (в това число обилие, полова и възрастова структура) е оценено като „неблагоприятно – незадоволително“. Във всички останали случаи (при намерени 10 и повече екземпляра, независимо от възрастта, пола и това дали са намерени във водата или на сушата) състоянието на популацията е счетено за „благоприятно“ (в това число обилие, полова и възрастова структура).

По време на полевите изследвания в зоната са установени 19 екземпляра, но няма възрастни тритони уловени в капани, поради което обилието не е изчислено.

Благоприятно състояние.

В изследваната зона не са установени възрастни тритони.

В изследваната зона са установени 19 ларви.

В изследваната зона са установени 7 находища.

За изследваната зона няма предварителни данни, поради което настоящата стойност 12,69% от площта на потенциалните местообитания се приема за референтна.

За изследваната зона няма предварителни данни, поради което настоящата стойност 89,59% от площта на потенциалните местообитания се приема за референтна.

В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница