Планирани или предвиждани природозащитни инициативи, които биха могли да се отразят на статуса на територията в бъдеще

Планирани или предвиждани природозащитни инициативи, които биха могли да се отразят на статуса на територията в бъдеще.

4. 
   Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона.
   

Предмет на опазване в ЗЗ «Западна Стара планина и Предбалкан» са 38 типа природни местобитания, 12 от които са приоритетни за опазване, съгласно Директивата за хабитатите.

В съответствие с геоботаническото райониране (Бондев 1982 г.), инвестицион-ното предложение за МВЕЦ “ЖИВИНА” попада в Европейска широколистна горска област (Лавренко 1968 и др.), Илирийска (Балканска) провинция (Adamavich 1909; Китанов, 1976), Предбалкански окръг, Белоградчишки район. Окръгът заема пространството от западната ни граница до горната част на водосбора на р. Янтра. Отличава се с изключително голямо видово и растително разнообразие, както следва:

• 
  добре са застъпени реликтни и ендемични видове;
  

• 
  в пукнатините на сенчестите скали в горите: силивряк Haberlea rhopodaensis, сръбска рамонда Ramonda serbica, водния габър Ostrya carpiniflora, турска леска Corylus colurna;
  

• 
  на сухи терени: маклен Acer mospelianum, мизийски бук Fagus sylvatica ssp. moesiaca – под чиито склоп расте и реликтния вид лавровишня Prunus laurocerasus;
  

• 
  срещат се илирийските флорни елементи Silene velchevii, Eranthis bulgaricus, Sedum steftscho, Chamaecytisus neicheffii, Crocus reficulatus;
  

• 
  македоно-тракийските флорни елементи Medicago rhodopaea, Chamaecytisus frivaldskyanus, Seseli rhodopaeum, S.degenii, Oenante millefolium;
  

• 
  други балкански ендемити.
  

• 
  с доминиране горун Q. petraea, габър Carpinus betulus, мизийски бук Fagus sylvatica ssp. moesiaca с примес турска леска Corylus colurna;
  

• 
  на припечни места, билни части на варовити хълмове – деградирали гори от маклен Acer monspelianum, мъждрян Fr.ornus, келяв габър C .orientalis;
  

• 
  по повърхността на cкалите: терциерния реликт рамонда Ramonda serbica, а в сенчести гористи места Eranthis bulgaricus (на хълма Връшка чука).
  

По поречието на р. Горни Лом, следвайки нагоре съществуващия черен път (екопътека) след първата МВЕЦ от каскада „Горни Лом” до предвиденото място за заустване на МВЕЦ „ЖИВИНА” и съществуващата сграда и малко след тях, при направения полеви оглед е установено доминирането в по-голяма или по-малка степен на следните растителни видове (най-вече по поречието на реката и в по-малка степен от другата страна на пътя):

• 
  Дървесен етаж: леска (Corylus avellana), планинска eлша (Alnus viridis), върба (Salix alba, Salix. sp.), на места воден габър (Ostrya carpinifolia), клен (Acer campestre), бук (Fagus sylvatica), салкъм (Robinia pseudoacacia).
  
• 
  Храстов етаж: в по-голяма степен доминира къпина (Rubus hirtus), шипка (Rosa canina), планинска елша (Alnus viridis), а в по-малка степен по открити места – тревистият бъз (Sambucus ebulus).
  
• 
  Тревен етаж: в по-голяма степен доминират копривата (Urtica dioica), лютиче (Ranunculus repens и Ranunculus sp.), обикновена млечка (Euphorbia cyparissias), ежова главица (Dactylus glomerata), теменуга (Viola arvensis), а в по-малка степен дива ягода (Fragaria vesca), глухарче (Taraxacum officinale), на места до реката и покрай нея голям репей (Arctium lapa).
  

При предвидената площадка за водохващането горската растителност се разрежда, като отляво, между моста и предвиденото водохващане има само една редица от дървета граничещи с открити площи. От дясната страна, между речното корито и пътя (екопътеката) има малка ценоза от смесени дървесни видове: бук (F. sylvatica), няколко акации (Robinia pseudoacacia), елша (Alnus viridis), леска (Corylus avellana), а най-долният етаж е гъсто обрасъл с коприва (Urtica dioica) и орлова папрат (Pteridium aquilinum). Има голяма вероятност част от тази растителност (без бук) да бъде унищожена по време на строителството на площадката на водохващането, вкл. една възрастна акация, но от другата страна на брега.

Трасето на напорния водопровод е предвидено да преминава от левия бряг на реката (вече отгоре – надолу) под пътя, след това в петата на съществуващия горски път (екопътеката) от страната на ската, като по цялото си трасе следва ската на пътя. В периметъра на предвижданото трасе (предимно от лявата му страна по ската, а в някои участъци и по него) доминира храстова и тревна флора. Храстовия етаж, който ще бъде засегнат е с редуване най-вече от много млади елши (Alnus viridis), шипка (Rosa canina), къпина (Rubus hirtus), фиданки клен, фиданки акация, леска (Corylus avellana), млади букови фиданки, на места няколко фиданки бял бор. По-встрани остават някои възрастни дървесни екземпляри бук (Fagus sylvatica), а по-надолу няколко брези (Betula pendula). В тревния етаж по трасето на напорния водопровод и около него добре доминират дивата ягода (Fragaria vesca), лютиче (Ranunculus repens и Ranunculus sp.), млечка (Euphorbia cyparissias), теменуга (Viola arvensis), на места ежова главица (Dactylus glomerata) – тук житните са много слабо представени.

Растителността в периметъра, където ще бъде изградена площадката за централата, по брега в непосредствена близост до реката е представена от леска (Corylus avellana), планинска eлша (Alnus viridis), бяла върба (Salix alba), клен (Acer campestre), фиданки бук, по към пътя преминава в храстова – къпина (Rubus hirtus) и шипка (Rosa canina), а до самия път и там където ще е по-голямата част от площадката има ценоза на ливадна власатка (Festuca pratensis) и ежова главица (Dactylus glomerata).

В периметъра на инвестиционното предложение попадат следните местообитания, които има вероятност да бъдат засегнати пряко или косвено от инвестиционното намерение.

• 
  91 ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) – крайречни гори в низините и планините. Към местообитанието се отнасят крайречни заливни гори, или галерии доминирани основно от Salix alba. Местообитанието може да се срещне фрагментирано около реките в ниския планински пояс (500 – 1000 м.) и в средния планински елово-буков пояс (1000 – 1500 м.), подобно на наблюдавания случай.
  
• 
  6510 Низинни сенокосни ливади – мезофилни сенокосни ливади от клас Molino – Arthenatheretea. Развиват се на богати почви – най-често на алувиално-ливадни и смолници в низините на реките, влажните долове и котловинните полета. В цялата страна до 700 – 1200 м н.в. Съобщества, доминирани от житни треви и с много богато разнотревие. Повечето от тях се косят 1 – 2 пъти годишно след края на активния вегетационен период.
  
• 
  9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum – букови гори, развиващи се на бедни, понякога ерозирали, кисели – във Врачанска планина и на карбонати, сухи до свежи почви. Заемат както сенчести, така и припечни изложения. Преобладаващ дървесен вид е Fagus sylvatica. Като съпътстващи дървесни видове с единично участие се срещат Sorbus aucuparia, Populus tremula, Pinus sylvestris.
  

При изграждането и експлоатацията на МВЕЦ „ЖИВИНА” са възможни следните преки и косвени въздействия върху местообитанията в зоните:

Пряко унищожаване на местообитания вследствие на строителни работи, свързани с изкопаване на земна маса, изсичане и изкореняване на естествена или полуестествена растителност, депониране на отпадъци от строителната дейност върху естстествена или полуестествена растителност, промяна на хидрологичния режим на крайбрежната растителност по време на експлоатация, увреждане при създаване и поддържане на инфраструктура.

Унищожаване на индивиди при пряко унищожаване на техни местообитания, включително при строителство и поддържане на инфраструктура в границите на естествено разпространение на популациите им, възможна смъртност при увеличаване на популациите на инвазивни видове – врагове или конкуренти на растителни видове, предмет на опазване на зоната, фрагментиране на местообитанията.

Опасност от пожари при строителството и експлоатацията на МВЕЦ, може да доведе до пряко унищожаване на видове и местообитания – обект на опазване на зоната.

Залпови замърсявания на водите и почвите вследствие на аварии на новоизградените съоръжения, водят до смъртност на индивиди, влошаване параметрите на средата, унищожаване на местообитания и опасност от пожари.

При строителство и експлоатацията на подобни обекти, при биологична рекултивация след полагане на съоръжения, е възможно внасяне на чужди, инвазивни, плевелни и рудерални видове растения, които променят видовата структура на местообитанията, влошават природозащитното състояние и могат да бъдат врагове и конкуренти на видове растения, обект на опазване в зоната, както и на типични за местообитанията видове.

Създаването на антропогенни ландшафти, трайно уврежда уникалността на природните компоненти и силно снижава възможностите за устойчив тип туризъм, който цели да експонира природните дадености на района, каквото представляват местообитанията – предмет на опазване в зоната.

2. 
   
   Каталог: old -> reports
   reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
   reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
   reports -> Доклад оценка за степента на въздействие върху защитени зони bg 0001040 "западна стара планина и предбалкан"
   reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
   reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
   reports -> Информация за дейността на риосв – Монтана за периода 11. 07. 2008 г. 17. 07. 2008 г
   reports -> Програма за управление на дейностите по отпадъците, отчетна книга за заверка, необходимите документи за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Съставен е акт на управителя на фирмата
   reports -> Програма за опазване на околната среда. Извършена е и проверка на държавно лесничейство Лом по приложение на Закона за лечебните растения. При проверката не са констатирани нарушения на злр
   
   
   
   Изтегляне 1.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: