Предмет на опазване в ЗЗ „Западен Балкан” са следните видове птици

Предмет на опазване в ЗЗ „Западен Балкан” са следните видове птици:

Латински имена	Български имена
Lanius minor	Черночела сврачка
Glaucidium passerinum	Врабчова кукумявка
Ficedula parva	Червеногуша мухоловка
Dryocopus martius	Черен кълвач
Ficedula semitorquata	Полубеловрата мухоловка
Lanius collurio	Червеногърба сврачка
Aquila chrysaetos	Скален орел
Aquila heliaca	Kръстат (царски) орел
Aquila pomarina	Малък креслив орел
Buteo rufinus	Белоопашат мишелов
Accipiter brevipes	Късопръст ястреб
Circaetus gallicus	Орел змияр
Neophron percnopterus	Египетски лешояд
Milvus migrans	Черна каня
Ciconia nigra	Черен щъркел
Ciconia ciconia	Бял щъркел
Sylvia nisoria	Ястребогушо коприварче
Coracias garrulus	Синявица
Strix uralensis	Уралска улулица
Aegolius funereus	Пернатонога кукумявка
Bubo bubo	Бухал
Crex crex	Ливаден дърдавец
Tetrao urogallus	Глухар
Bonasa bonasia	Лещарка
Falco peregrinus	Сокол скитник
Caprimulgus europaeus	Козодой
Dendrocopos medius	Среден пъстър кълвач
Alcedo atthis	Земеродно рибарче
Anthus campestris	Полска бъбрица
Picus canus	Сив кълвач
Falco cherrug	Ловен сокол
Dendrocopos leucotos	Белогръб кълвач
Falco naumanni	Белошипа ветрушка
Hieraaetus pennatus	Малък орел
Pernis apivorus	Осояд
Dendrocopos syriacus	Сирийски пъстър кълвач
Emberiza hortulana	Градинска овесарка

Gallinula chloropus	Зеленоножка
Falco subbuteo	Орко
Charadrius dubius	Речен дъждосвирец
Vanellus vanellus	Обикновена калугерица
Gallinago gallinago	Средна бекасина
Buteo buteo	Обикновен мишелов
Falco tinnunculus	Черношипа ветрушка

В Защитената зона са установени общо 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида, в категориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 –22 и в SPEC3 – 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук.

Защитената зона по Директивата за хабитатите „Западна Стара планина и Предбалкан”, код BG0001040 включва планинските вериги на Стара планина от Искърският пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Във високите части преобладават нефрагментирани горски райони със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори.

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

3. 
   ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ (* Местообитания, приоритетни за опазване):
   

4. 
   ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ:
   

Черночела сврачка (Lanius minor)

Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)

Червеногуша мухоловка (Ficedula parva)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Kръстат (царски) орел (Aquila heliaca)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Египетски лешояд (Neophron percnopterus)

Черна каня (Milvus migrans)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Синявица (Coracias garrulus)

Уралска улулица (Strix uralensis)

Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)

Бухал (Bubo bubo)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Глухар (Tetrao urogallus)

Лещарка (Bonasa bonasia)

Сокол скитник (Falco peregrinus)

Козодой (Caprimulgus europaeus)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Сив кълвач (Picus canus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos)

Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Осояд (Pernis apivorus)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Орко (Falco subbuteo)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Средна бекасина (Gallinago gallinago)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)

Видра (Lutra lutra)

Рис (Lynx lynx)

Европейски вълк (Canis lupus)

Кафява мечка (Ursus arctos)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

Голям нощник (Myotis myotis)

C. Земноводни и влечуги:

Консервационно значимата херпетофауна, посочена в предмета и целите за опазване ан ЗЗ BG00001040 «Западна Стара планина и Предбалкан», включва 5 вида земноводни от Приложение II към Директива 92/43/EEC:

Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

D. Риби:

Консервационно значимата ихтиофауна, посочена в предмета и целите за опазване на защитена зона BG00001040 «Западна Стара планина и Предбалкан», включва 7 вида риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC:

Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis)

Обикновен щипок (Cobitis taenia)

Балкански щипок (Sabanejewia aurata)

Малка кротушка (Gobio uranoscopus)

Балканска кротушка (Gobio kessleri)

Горчивка (Rhodeus amarus)

Главоч (Cottus gobio)

Според експертна оценка, основана на GIS анализ на местообитанията на вида в страната, защитената зона «Западна Стара планина и Предбалкан» (BG00001040) покрива около 20.4% от общата площ на местообитанията на главоча Cottus gobio на територията на България и е една от зоните с голямо значение за опазването на този вид в страната. Според относителната площ на потенциалните местообитания на останалите видове, ЗЗ e важна и за опазване на националните популации на черната мряна (обхваща около 1.4% от общата площ на потенциалните местообитания на черната мряна в България), балканската кротушка (около 2.8% от площта на местообитанията) и малката кротушка (около 2.4% от площта на местообитанията).

Поточен рак (Austropotamobius torrentium)

Голям сечко Cerambix cerdo

Алпийска розалиа Rosalia alpina

Буков сечко Morimus funereus
По т.4 на чл.22. Област и степен на въздействие

Могат да бъдат повлияни местообитания и видове, предмет на опазване в защитена зона Западна Стара планина и Предбалкан (BG0001040).

В територията предвидена за инвестиционното предложение попадат няколко приоритетни типове природни местообитания, включени в ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” (BG0001040):

• 
  91 ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) – крайречни гори в низините и планините. Към местообитанието се отнасят крайречни заливни гори, или галерии доминирани основно от Salix alba. Местообитанието може да се срещне фрагментирано около реките в ниския планински пояс (500 – 1000 м.) и в средния планински елово-буков пояс (1000 – 1500 м.), подобно на наблюдавания случай.
  
• 
  6510 Низинни сенокосни ливади – мезофилни сенокосни ливади от клас Molino – Arthenatheretea. Развиват се на богати почви – най-често на алувиално-ливадни и смолници в низините на реките, влажните долове и котловинните полета. В цялата страна до 700 – 1200 м н.в. Съобщества, доминирани от житни треви и с много богато разнотревие. Повечето от тях се косят 1 – 2 пъти годишно след края на активния вегетационен период.
  
• 
  9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum – букови гори, развиващи се на бедни, понякога ерозирали, кисели – във Врачанска планина и на карбонати, сухи до свежи почви. Заемат както сенчести, така и припечени изложения. Преобладаващ дървесен вид е Fagus sylvatica. Като съпътстващи дървесни видове с единично участие се срещат Sorbus aucuparia, Populus tremula, Pinus sylvestris.
  

На територията на предложението не са отбелязани растителни видове и популации, приоритетни за опазване в ЕМ Натура 2000. Крайречните тераси и горите по склоновете предоставят местообитания за видове земноводни, птици и безгръбначни животни от Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС, както и за други видове с консервационна значимост.

При строителството и експлоатацията на МВЕЦ „ЖИВИНА” на р. Равна (Бърза), землище на с. Горни Лом, общ. Чупрене, са възможни следните негативни въздействия върху местообитания и растителни видове:

• 
  Пряко унищожаване на местообитания по време на строителството – незначително по отношение на местообитание 91ЕО, което води до загуба на не повече от 0.0003 % от съществуващата площ в зоната и много слабо до незначително по отношение на местообитание 9110, което води до загуба на не повече от 0,005 % от съществуващата площ в зоната.
  

• 
  Косвено незначително влияние, основно по време на строителството на обекта по отношение на местообитания 91ЕО, 6510 и 9110. Отразява се в незначително влошаване на Блaгоприятното Природозащитно Състояние на тези местообитания, по отношение на параметрите „Структура и функции”.
  

• 
  Повишен риск от пожари и аварии свързани с разливи на петролни продукти.
  

• 
  Макар и незначителен, риск от навлизане на инвазивни видове растения, които са свързани с евентуални рекултивационни мероприятия. По-значителен риск съществува за местообитание 6510.
  

• 
  Възможен е кумулативен ефект при прекомерно увеличаване на броя на инвестиционните предложения в зоната, най-вече в района на р. Горни Лом, при изграждане на нови подобни обекти над разглежданото инвестиционно намерение.
  

Реализацията на Инвестиционното предложение ще доведе до незначително влияние (загуба на малка площ, потенциални рискове от пожари и аварии), за местообитания 91ЕО, 6510, 9110. По-голямата част от местообитанията и преобладаващата част от видовете в Защитените зони няма да бъдат засегнати, дори и незначително, при строителството и експлоатацията на МВЕЦ „ЖИВИНА”. За местообитанията, които ще бъдат засегнати, степента на въздействие е много слаба до незначителна, и до голяма степен може да бъде предотвратена със смекчаващи мерки. Относително слаба е очакваната степен на въздействие по отношение на земноводните и пренебрежимо малко по отношение на влечугите, птиците и бозайниците. Най-значими са потенциалните въздействия върху ихтиофауната, но те не засягат консервационно значими видове. Значимостта на въздействието върху речната пъстърва има отношение към предмета и целите за опазване в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” само дотолкова, доколкото този вид, макар и представен със силно деградирала популация, е важен за речната екосистема. Потенциалното негативно въздействие от реализацията на ИП върху речната пъстърва може практически изцяло да бъде компенсирано с препоръчаните смекчаващи мерки. При това положение се очаква запазване на благоприятния консервационен статус на разгледаните хабитати и видове.

• 
  По време на строителството потенциалните въздействия са с ниска интензивност, краткотрайни, обратими.
  
• 
  По време на експлоатацията потенциалните въздействия върху местообитания и видове, предмет на опазване в двете ЗЗ, са с ниска интензивност, обратими.
  

Няма да има значимо въздействие от реализацията на инвестиционното предложение, както по време на строителството, така и при експлоатацията, върху целостта на защитените зони «Западна Стара планина и Предбалкан» BG0001040 (по Директива 92/43 ЕЕС) и «Западен Балкан BG0002002 (по Директивата за птиците), с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели за опазване на консервационно значими видове и природни местообитания. Очаква се повишен общ антропогенен натиск и потенциална опасност от замърсяване с битови и строителни отпадъци на околната среда в ограничена територия в близост до строителните обекти.

Екологичната мрежа Натура 2000 има за цел опазване на естествените територии в Европа, но не и цялостна забрана на човеш ката дейност в тях. Предполага се, че при определени условия и параметри на застрояване ще могат да се изградят природосъобразни обекти, като се реализират мерки за опазване на компонентите на средата от замърсяване, модификации и унищожаване.

В Защитените зони трябва да бъде регулирано ползването на природните ресурси за рекреация и за стопански цели.

Доброто информиране и ангажирането на ползвателите в Защитените зони с предмета и целите, както и с ценните местообитания и видове растения и животни биха смекчили въздействията върху хабитатите и популациите на видовете, предмет на опазване в зоната.

Предвид вида и обхвата на инвестиционното предложение, за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху местообитания и видове, предмет на опазване в защитената зона, се предлагат поредица от смекчаващи мерки, които почти напълно могат да неутрализират потенциалните неблагоприятни въздействия при условие, че не се реализират едновременно други аналогични ИП.

1. 
   Да се маркират с трайна маркировка и стриктно да се спазват точни маршрути за подходите към строителните обекти на терена, както и при оформянето на коритото на бъдещия водоем, за да се предотврати допълнителното унищожение на растителност и нарушаване на прилежащи терени. Да се предвидят и маркират с трайна маркировка местата за временно депониране на инертни материали от изкопните дейности. Да се предвидят и маркират местата за временно складиране на строителните материали със същите изисквания; да не се засягат под каквато и да е форма, включително депониране на земна маса и строителни материали, прилежащите терени на предвидените за строителство площи, сумарно възлизащи на 2.550 дка;
   
2. 
   Временно депонираните земни маси, строителни отпадъци и строителни материали да са добре покрити с подходящи и здраво прикрепени покривала.
   
3. 
   Да не се допуска паркиране на лични МПС и друга транспортна техника в границите на местообитание 6510.
   
4. 
   Да не се извършват каквито и да било корекции на речното корито, изграждане на подпорни съоръжения по дължината му, бентове, прагове и др. освен предвидените съоръжения за конструкцията на водохващането (преливаем яз, рибен проход и др.).
   
5. 
   Строителството да се извърши във възможно по-кратки срокове, извън активния вегетационен период (април – септември) и извън размножителния период на консервационно значимите видове - земноводни, влечуги, птици и бозайници. Ако строителството се осъществява по време на активния вегетационен период, да се осигури редовно оросяване на пътищата по време на сухите периоди.
   
6. 
   Да не се допуска внасянето в защитената зона на чужди растителни и животински видове. След обратното засипване на траншеята, изкопана за напорния водопровод, да не се извършва биологична рекултивация, а нарушената площ да се остави на естествен отбор. Ако се налага укрепване на скатовете, да се използват подходящи растителни видове от района. Да не се допуска реализирането на каквото и да било озеленяване.
   
7. 
   Движението на обслужващия персонал на МВЕЦ „ЖИВИНА”, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията, да става само по съществуващите и обозначени пътеки, в зоната.
   
8. 
   Да не се допускат разливи на горива и смазочни масла от строителните машини. Забрана за ремонтни дейности по транспортна техника, строителна механизация и лични МПС в района.
   
9. 
   Да се спазват правилата за противопожарна безопасност и да не се опожарява растителност. За сградата на централата да се разработи противопожарен план и мерки за опазване на горите около обекта. Да се набавят необходимия брой пожарогасители и инструменти.
   
10. 
    Строго да се спазват нормативните изисквания за събиране, съхраняване и транспоритране на всички видове отпадъци, генерирани по време на строителството и функционирането на МВЕЦ „ЖИВИНА”. При наличието на външни съдове за битови отпадъци, последните задължително да имат здраво затварящи се капаци, които след употреба да се затварят с цел предотвраряване разнасянето на отпадъци от животни.
    
11. 
    Да се проведе инструктаж на персонала по прилагане на смекчаващите мерки по време на строителството и подготвителните работи и в последствие – на персонала, отговарящ за функционирането и поддръжката на МВЕЦ „ЖИВИНА”.
    
12. 
    Да бъде обозначено със специални знаци предмета и предназначението на опазване в зоната, като и ограничителните режими.
    
13. 
    Да не се допускат едновременно строителство с други подобни инвестиционни предложения, които засягат местообитания и видове – предмет на опазване на зоната и се намират по поречието на р. Равна (Бърза), в землището на с. Горни Лом, и чието въздействие може да има кумулативен или синергичен ефект с оказваните въздействия от строителството на настоящото инвестиционно предложение.