Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и местообитания на видовете – предмет на опазване в защитените зони

В резултат на теренните проучвания в обхвата на потенциалното въздействие на ИП е направено цялостно картитане на хабитатите (по EUNIS; Davies et al. 2004), резултатите от което са представени в Приложение 6. Установени са следните типове хабитати: C1.6 - Временни езера, изкуствени езера и басейни (Temporary lakes, ponds and pools); C2.3 Постоянни, плавно течащи реки и водоеми (Permanent non-tidal, smooth-flowing watercourses); E1.2 Пасища от многогодишни треви върху варовик и степи върху основна скала (Perennial calcareous grassland and basic steppes) Тук се отнася местообитание 6210; E1.6 Суб-нитрофилни пасища от едногодишни треви (Subnitrophilous annual grassland); E3.4 - Влажна или преовлажнени еутрофни и мезотрофни пасища (Moist or wet eutrophic and mesotrophic grassland); F3.1 – Храсталаци от умерените ширини (Temperate thickets and scrub); F9.1 Крайречни храсталаци (Riverine scrub); G1.1 Крайречни и галерийни гори, с доминирне на Alnus, Betula, Populus и Salix (Riparian and gallery woodland, with dominant Alnus, Betula, Populus or Salix). Тук се отнася местообитание 91E0; G1.C Изкуствени широколистни листопадни гори (Highly artificial broadleaved deciduous forestry) – в района на ИП това са насаждения от топола; H5.3 Насипи от минерални субстрати без или с рядка растителност (Sparsely- or un-vegetated habitats on mineral substrates ); H5.6 Утъпкани места (Trampled areas). Тук включваме съществуващите полски пътища; I1.1 Зърнени монодоминантни култури (Intensive unmixed crops).

Две от тези местообитания са от значение за европейската общност: 91ЕО* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae), подтип В (Фиг. 5.1) и 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (Фиг. 5.2), фрагменти от които се засягат пряко от елементите на инвестиционното предложение. Останалите местообитания не са обект на защита и нямат природозащитна стойност.
Местообитание 91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae), подтип В

Подтип В. Крайречни върбово-тополови гори. В това местообитание се включват крайречни, най-често смесени върбово-тополови, или чисти върбови или тополови гори в низините и равнините, в условията на континентален климат в Северна България. Най-голямо разнообразие имат в поречието на р. Дунав и по островите му. В долните и средни течения на големите притоци на р. Дунав - Искър, Огоста, Лом, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом, са се запазили на различни места като тесни ивици, доминирани главно от бяла върба или малки петна от бели и черни тополи. Развиват се на глинесто-песъчливи, богати най-често карбонатни алувиални (наносни) почви (Calcaric Fluvisols). Те са добре аерирани и богати на хумус, но хумификацията им периодично се прекъсва от заливанията и отлагането на нови наноси. Богати са на азот, с което се обяснява и наличието на много нитрофилни видове в състава на горската растителност. Терените се характеризират с различно по продължителност и височина на водния стълб заливане от „черешовите” води, с максимум в края на май до началото на юни. Основни едификатори в най-дълго заливаната част са Salix alba и Salix х rubens - хибрид на Salix alba и Salix fragilis. Заедно с тях често се срещат Populus alba и P. nigra, и по-рядко типичната Salix fragilis. На места е развит храстов етаж, в който участват Rubus caesius, Crataegus monogyna, Cornus sanguinea, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare и по-рядко Frangula alnus, Viburnum opulus. За върбовите гори е характерно, че се срещат често увивни растения - Clematis vitalba, Humulus lupulus, Vitis sylvestris. Флористичната структура на тревния етаж е много разнообразна и включва предимно хигрофити, нитрофили и много рудерали. На по-осветените и по-дренирани места височината на този етаж може да надмине 1,5 m.

В учасъците, заети от местообитание 91Е0* в обхвата на ИП са установени следните видове растения:

» Пряко унищожаване: Съгласно МОСВ (2013), площта на местообитанието в защитена зона „Карлуково” е 611.4 дка. Общата площ от местообитание 91Е0*, която ще се засегне при реализация на ИП, е 102.715 дка, възлизащо на 16.7%. Природозащитното състояние на местообитанието по Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната, е „благоприятно” (МОСВ 2013). Съгласно Зингстра и кол. (2009), отнемането на 16.7% от площта му ще промени състоянието в „неблагоприятно - лошо”. Това въздействие се определя като значително. Поради тази причина екипът изготвил ДОСВ предлага алтернативен вариант за площта, на която да се реализира ИП (Приложение № 7). При този вариант се изключват 98.734 дка от местообитание 91Е0*, като единствено засегнати ще бъдат 3.981 дка или 0.65% от местообитанието в зоната.

» Промяна на структурата и видовия състав: Не се очаква промяна на структурата и видовия състав на местообитанието извън засегнатите площи. Въздействие няма да има.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, нито едно ИП не засяга местообитанието, но липсват данни за 2 ИП.

Представляват ксеротермни и ксеромезотермни тревни съобщества от разреда Festucetalia valesiacae. Имат вторичен произход и се формират на мястото на изсечени в миналото широколистни листопадни гори. Формират пасищни територии по хълмистите терени. Най-често доминантни видове са Dichantium ischaemum, Chrysopogon gryllus, Stipa spp., Festuca valesiaca, Poa angustifolia и др. На някои места, предимно в района на Предбалкана, тези съобщества се характеризират с по-мезофилен характер. Важните места за орхидеи се определят, ако в конкретно местообитание се срещат голям брой орхидеи, ако е установена популация поне на един вид от тях, но той е нетипичен за тази територия, и ако сa установени един или няколко вида орхидеи, редки за тази територия.

» Пряко унищожаване: Съгласно МОСВ (2013), площта на местообитанието в защитена зона „Карлуково” е 54011.2 дка. Общата площ от местообитание 6210, която ще се засегне при реализация на ИП, е 70.465 дка, възлизащо на 0.13%. Природозащитното състояние на местообитанието по Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната, е „неблагоприятно - лошо”. Отнемането на 0.13% от площта му няма да промени състоянието му. Това въздействие се определя като незначително. При предложения алтернативен вариант за площта, на която да се реализира ИП (Приложение № 7), за да се намали въздействието върху 91Е0*, допълнително ще се намали и засегнатата територия, заета от местообитание 6210, с 3.771 дка. Така засегнатите площи от местообитание 6210 ще бъдат 66.694 дка или 0.12% от местообитанието в зоната.

» Фрагментация: Осъществяването на ИП ще фрагментира един полигон, като площта на оставащите фрагменти е 18.535 дка. Това предсравлява 0.03% от площта на местообитанието в зоната. Природозащитното състояние на местообитанието по Параметър 2.1. Фрагментация в рамките на местообитанието, е „благоприятно” (МОСВ 2013). Съгласно Зингстра и кол. (2009), фрагментация от 0.03% няма да промени състоянието му по този показател. Въздействието ще е незначително.

» Промяна на структурата и видовия състав: Характера на инвестиционното предложение не предполага промяна на структурата и видовия състав на местообитанието извън засегнатите площи. Въздействие няма да има.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, 4 ИП засягат местообитанието, като засегнатите площи възлизат на 552.166 дка (липсват данни за още 5 ИП). Заедно с настоящото ИП, тази площ ще е 622.631 дка, или 1.15%. Отнемането на тази площ няма да промени природозащитното състояние на местообитанието. Имайки предвид ниския процент засегната площ от настоящото ИП, кумулативното въздействие може да се определи като незначително.


Фигура 5.2. Местообитание 6210 в ЗЗ „Карлуково”
 Растителни видове, предмет на опазване в ЗЗ „Карлуково”

Предмет на опазване в Защитена зона „Карлуково” е 1 вид растение, 2377 Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum). В обхвата на ИП видът не е установен.

Предмет на опазване в Защитена зона „Карлуково” са 40 животински вида: 18 вида бозайници, от които 12 вида прилепи; 3 вида влечуги; 3 вид земноводни; 5 вида риби и 11 вида безгръбначни.

Концесията на находище „Девенци” и в частност участък „Западен”, който е на територията на защитената зона, не предвижда дейности в речното корито и бреговата ивица. Въздействия върху вида не се очакват.

Концесията на находище „Девенци” и в частност участък „Западен”, който е на територията на защитената зона, не предвижда дейности в речното корито и бреговата ивица. Въздействия върху вида не се очакват.

Концесията на находище „Девенци” и в частност участък „Западен”, който е на територията на защитената зона, не предвижда дейности в речното корито и бреговата ивица. Въздействия върху вида не се очакват.

Концесията на находище „Девенци” и в частност участък „Западен”, който е на територията на защитената зона, не предвижда дейности в речното корито и бреговата ивица. Въздействия върху вида не се очакват.

Концесията на находище „Девенци” и в частност участък „Западен”, който е на територията на защитената зона, не предвижда дейности в речното корито и бреговата ивица. Въздействия върху вида не се очакват.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), общата площ на потенциалните местообитания на вида в зоната е 27804.2 дкa, а отчетената стойност на относителната численост е 0.54 екземпляра на 1000 m. Природозащитното състояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“.

По време на проведените от нас теренни изследвания видът не беше установен в територията на ИП, но състоянието на потенциалните му местообитания (влажните зони и околностите им) може да се определи, като много добро.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: Цялата територия на ИП, която попада в зоната, представлява потенциално местообитание на вида, т.е. при реализацията на ИП ще бъдат унищожени 401.696 дка потенциални местообитания (около 1.44% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната), от които 3.29 дка са оптимални, 302.293 дка са пригодни, и 96.113 дка са слабо пригодни. Според МОСВ (2013) състоянието на вида по Показател 2.1. Обща площ на потенциалното местообитание е „неблагоприятно-незадоволително”. Отнемането на горецитираните площи няма да промени природозащитното състояние на вида в зоната. Въздействието може да се определи като средно.

» Фрагментация на местообитания: не се очаква.

» Фрагментация на популации: не се очаква.

» Смъртност: доколкото в територията на ИП попадат влажни зони със сравнително голяма обща площ, може да се допусне, че ще бъдат унищожени значителен брой екземпляри. Липсват числени критерии за определяне природозащитното съсътояние по Показател 4.3. Смъртност в резултат от пътен трафик, но за зоната той е оценен като благоприятен. Възможно е вследствие реализацията на ИП природозащитното състояние на вида в зоната да се промени на „неблагоприятно-незадоволително” по този показател.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, едно ИП ще засегне потенциални местообитания на вида - 24. Изграждане на МВЕЦ „Реселец” от съществуващо водохващане на р. Искър. Засегнатата площ ще е 7.627 дка (площ за водовземното съоръжение и/или сграда на МВЕЦ), като не се засягат оптимални местообитания (липсват данни за още 8 ИП). Природозащитното състояние на вида в зоната няма да се промени. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително.