Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитена зона



страница3/10
Дата04.08.2018
Размер1.01 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4. Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение


Инвестиционното предложение попада на територията на Защитена зона „Странджа” BG BG0001007 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна и Защитена зона „Странджа” BG 0002040 по Директива 79/409/ЕЕС за съхранението на дивите птици, утвърдени с ПМС № 122/02.03.2007 г.

  • тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

  • тип В – Защитена зона по Директива за хабитатите;

  • тип С – Защитена зона и по двете Директиви

Странджа обхваща части от едноименната планина, разположена в най-югоизточната част на България. На юг и югозапад следва държавната ни граница с Турция, на изток - Черно море между град Царево и село Резово, а на север върви по рида Босна, който е главен вододел между река Велека и реките Ропотамо, Факийска, Изворска, Дяволска и Караагач. Главната река, протичаща през парка, е Велека с нейния водосборен басейн.

По-малка част от територията се пада на водосбора на граничната река Резовска. Долината на река Велека е обградена от ниски планински хълмове предимно обрасли със стари гори. Районът е слабо населен и сравнително слабо повлиян от човешкото присъствие.

Странджа се характеризира с голямо разнообразие на местообитанията, Растителността в ЗЗ „Странджа” се отнася към широколистните листопадни гори на умерения климат, широко разпространена в Европа, но в Странджа едификаторите и доминантите са от евксинската и субевксинската флора или са със значимо присъствие на такива флорни елементи. Високите части са обрасли с дъбови гори от източен горун (Quercus polycarpa), благун (Quercus frainetto), цер (Quercus cerris), смесени с източен бук (Fagus orientalis) и други дървесни видове. Естествените мезофилни гори от източен бук (Fagus orientalis) са с богат подлес от вечнозелени храсти и заемат доловете и сниженията по склоновете. В подлеса на буковите и горуновите гори се срещат някои терциерни реликти - странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), странджанска боровинка (Vaccinium arctostaphylos), характерни за южно-евксинската растителност, разпространена в Западното Закавказие, Колхида и Черноморското крайбрежие на Мала Азия, а за Европа съхранила се единствено в Странджа. Тук се срещат още странджанско бясно дърво (Daphne pontica), мушмула (Mespilus germanica) и др.

Съществено място заемат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип растителност: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена (Erica arborea), залиста (Ruscus aculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericum calycinum), храсталаците от грипа (Phillyrea latifolia), памуклийка (Cistus incanus), тамянка (Cistus salvifolius) и др. Вторичната растителност в резултат на антропогенното влияние е представена от келявия габър (Carpinus orientalis).

80% от цялата горска площ са заети от приоритетни горски хабитати. Те са от южноевксински тип и включват гори от източен бук със странджанска зеленика, гори от източен горун и благун, гори от източен бук с източен горун, гори от източен горун със странджанска зеленика, гори от източен бук с кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos), гори от източен бук с лавровишня (Laurocerasus officinalis) и колхидски джел (Ilex colchica), гори от източен горун и странджанска зеленика, гори от източен горун с кавказка иглика (Primula rosea), гори от източен горун с източен бук, български крайбрежни лонгозни гори, дъбови гори с лъжник (Quercus hartwissiana), гори от източен бук, габър и липа и гори с калуна (Calluna vulgaris) и хабитатите от субевксински тип, включващи гори от благун и цер и дъбово-габърови гори.

Ксеротермните тревни съобщества, заемащи обширни площи по крайбрежието и в западната част на парка, се отнасят към производната растителност, тъй като са формирани на мястото на унищожени в миналото гори.

Откритите пространства са представени с мезотермни ливади, пасища, горски поляни, смесени със степни растителни съобщества от пасищен райграс (Lolium perenne), обикновен сеноклас (Cynоsurus cristatus), броеничеста ливадина (Poa sylvicola) и със значително участие на едногодишни бобови и житни треви от средиземноморски и субсредиземноморски тип. Най-широко са разпространени съобществата на садината (Chrysopogon gryllus), белизмата (Dichantium ischaemum) и луковичната ливадина (Poa bulbosa). Изоставените ниви заемат голяма част от откритите простанства. Поречията са обрасли с крайбрежни храсталаци и горска растителност, главно бяла върба (Salix alba), тритичинкова върба (S. Triandra) и елша (Alnus glutinosa) и периодично заливани участъци с хигрофитна и хидрофитна растителност. За приустийните части на реките Велека и Резовска са много характерни крайречните (лонгозни) гори с преобладаване на полски ясен (Fraxinus oxycarpa). Сравнително малък е относителният дял на крайбрежните скали и пясъчни плажове с псамофитна растителност, както и на земеделските площи.

С високо консервационно значение са понтийските крайморски съобщества на кисели треви, морските заливи, крайбрежните естуари, западно-понтийските халофитни пионерни съобщества, западно-понтийските халофитни ливади, понтийските псамофитни съобщества, понтийските бели дюни, медитерано-понтийските клифове, западно-понтийските крайморски скалисти аерохалофитни съобщества, водните съобщества с преобладание на бърдуче (Nuphar lutea), елино-балканските терофитни съобщества, елино-балканските андропогонови степни съобщества, елино-мизийските крайречни влажни ливади с детелини, мезофилните пасища, сенокосните ливади и др.

В Странджа са описани 1666 вида и 54 подвида растения, което съставлява 47.6% от видовия състав в България.

Флората в Странджа се отличава с висок брой терциерни реликти – 63 вида.

Ендемитите са 55 вида. Локални за Странджа са търиловото великденче и йордановото подрумиче (Anthemis jordanovii), а за западното Черноморско крайбрежие - калиакренското плюскавиче (Silene caliacrae) и лепидотрихумът (Aurinia uechtritziana). Българските ендемити са представени от 6 вида и 3 подвида. Балканските ендемити са 39 вида и 5 подвида. Общо консервационно значими са 140 вида и подвида. От тях 4 вида са застрашени на световно ниво, други 11 - на европейско, 113 вида са включени в националната Червена книга, а 7 вида са редки за страната. Защитените растения са 74 вида, като 5 са строго защитени и по Бернската конвенция.
Цели на защитената зона са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


Качество и значимост

Добре запазени скални местообитания. Мястото е важно за съхранението на безгръбначната фауна. Много добре съхранени хабитати от дъбови гори, съчетани с естуари и стръмни скали. Важни места за хранене и размножаване на прилепите и други дребни бозайници.


Уязвимост

Странджа е слабо населена във вътрешността на територията си, но крайбрежието през последното десетилетие започна силно да се урбанизира. Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до по-интензивния дърводобив и до безпокойство на птиците в недостъпни преди това райони. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания за птиците. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местобитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите. Такива са скалното катерене, делта- и парапланеризма, иманярството, както и туристически дейности през гнездовия период. Развитието на инфраструктурата в района не винаги е съобразено с екологичните изисквания на поставените под защита екосистеми и може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания. Има инвестиционни намерения за изграждане на язовири по поречието на Велека, което ще окаже значително отрицателно влияние на обширни територии от Странджа. Особено опасни за мигриращите птици са плановете за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хилядите реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях и в резултат - намаляване на техните популации.



  • Предмет на защита в Защитена зона „Странджа” BG BG0001007

Типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

7220 *Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

6510 Низинни сенокосни ливади

8310 Неблагоустроени пещери

8330 Подводни или частично подводни морски пещери

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91S0 Западнопонтийски букови гори

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

91AA Източни гори от космат дъб

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна

6210*Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

1160 Обширни плитки заливи

1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 *Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества

6110 *Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

1130 Естуари

91G0 *Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

1410 Средиземноморски солени ливади

1340 *Континентални солени ливади



Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Европейски вълк (Canis lupus)

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

Голям нощник Myotis myotis

Видра (Lutra lutra)

Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Шипобедрена костенурк (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo Herman)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)



Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Карагьоз (Alosa pontica)

Резовски карагьоз(Alosa caspia bulgarica)

Блеч (Alosa maeotica)

Брияна (Chalcalburnus chalcoides)

Обикновен щипок (Cobitis taenia)

Горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Средиземноморска финта (Alosa fallax)

Харип (Alosa caspia nordmani)



  • Предмет на защита в Защитена зона „Странджа” BG 0002040

На територията на Природния парк Странджа са установени 260 вида птици, от които 75 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 112 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 71 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 96 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Странджа е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница