Доклад за оценка на въздействие върху околната среда на инвестиционно предложение за

Очаквано въздействие върху КАВ

Пряко въздействие върху КАВ в района ще се появи по време на строителството на обекта и предизвиканите от това неорганизирани емисии на общ суспендиран прах. Този тип въздействия имат временен характер и се прекратяват след завършване на строителството.

Трайни въздействия върху КАВ от строителството и експлоатацията на обектите не се очакват.

2. 
   Повърхностни и подземни води
   
   1. 
      Повърхностни води
      

2. 
   Подземни води. Хидрогеоложки условия и фактори за формирането на подземните води
   

За подземните води съществуват много класификации, но в основата на всички стои геоложкия строеж - средата за формиране и акумулация на подземните води. Районът на инвестиционното намерение в геоложко отношение е изграден от горнокредни вулкано-седиментни наслаги. Последните са представени от незакономерно редуващи се тънкопластови мергели, варовици, псамитови до бомбени туфи и лави на алкални трахити и базалтоиди. Те са подложени на значително тектонско въздействие, в резултат на което са нагънати и разкъсани от дизюнктивни нарушения.

Към единични тектонски структури са привързани извори с малък дебит, които по време на сухия период изсъхват.

3. 
   Земи и почви
   

Според генерализираната схема на почвите в България по FAO, почвите в района на разглеждания обект могат да се характеризират по следния начин:

Типове: Лесивирани (Luvisols, LV);

Подтип: хромови/канеленовидни (hromic, LVx).
У нас те са известни като почви на сухите гори и храсталаци, разпространени предимно в Южна България. Канелените почви са образувани върху карбонатните скали на Чирпанските възвишения, Асеновградското подножие на Родопите, възвишенията между Хасково и Димитровград, Ямболско, Тополовградско и Източна Стара планина. Релефът в тези региони е предимно хълмист, осигуряващ добър дренаж на терените.

Естествената растителност на канелените почви е от нискостъблени гори и храсталаци, редини и пасища. Доминират съобществата на косматия дъб, благуна, пърнара, някои средиземноморски видове. Често срещани са разредените гори от източен габър, драка, смрадлика и тревни съобщества от кафтарика. Около 40 % от някогашните гори върху канелените почви са обезлесени и превърнати в обработваеми площи.

Почвообразуването при тези почви дълго време е протичало без прекъсване като ферсиалитно. Затова канелените почви са твърде стари и с много реликтови белези. Ферсиалитизацията, която протича главно през сухия период, обуславя образуването на железни съединения, които оцветяват почвата в канелен и червеникав цвят.

В площта се разкриват горнокредни и кватернерни скали.

В района на обекта не съществуват условия за развитие на физико-геоложки явления и процеси (свлачища и срутища), дестабилизиращи общата устойчивост на терена.

4. 
   Растителен и животински свят. Защитени природни територии
   

Не се засяга площ обявена за защитена територия по Закона за защитените територии. Реализирането на проекта няма пряко или косвено да засегне елементи от Националната екологична мрежа /НЕМ/, тъй като е извън означените местоположения на приоритетни бозайници, птици, растителни видове и хабитати.

По отношение на птиците риска от инциденти е оценен на незначителен т.к. района не е местообитание на птици и не попада в очертанията на миграционни коридори. На площадките, на която ще бъде монтиран ветрогенератор не се намират в пределите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ и не попада в границите на защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000. Най-близко разположената зона, върху която инвестиционното намерение би могло да окаже някакво въздействие е ЗЗ „Река Мочурица“ BG0000196 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местобитания и дивата флора и фауна. Границите, предмета и целите и на опазване на ЗЗ „Река Мочурица“ BG0000196 са представени в Натура 2000 Стандартен формуляр за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто – територии от значение за общността и за специални консервационни зони (СКЗ) В него са описани предмета и целите на опазване (съгласно чл.8ал.1, т.2 на ЗБР), животинските и растителни видове предмет на опазване и режимите на опазване, а също са описани забраните за дейности в нея.

ЗЗ „Река Мочурица“ BG0000196 обхваща долината покрай течението на едноименната река, някои нейни притоци и хълмистата област на изток между с. Крумово градище и гр. Карнобат. На север зоната обхваща териториите между реките Мочурица и Мараш, като следва течението на р. Мочурица на югоизток и при Карнобат променя посоката си на югозапад и достига землищата на с. Веселиново и гр. Ямбол. По- голямата част от реката е с диги, като двата бряга на много места са обрасли с тръстика (Phragmites communis). На места се срещат обраствания с върба (Salix alba), а по-голямата част от речното корито е обрасла с храсти. Реката е подходяща за възстановяване като важен биокоридор. В зоната съществува потенциална опасност от промяна на предназначението на земята, използвана за гори и пасища. Зоната е особено чувствителна и с висока степен на уязвимост по отношение на изсичането на крайречната растителност, което негативно влияние върху местообитанията и хидромоморфологията на реката.

Тя отстои на около 5 /пет/ километра северно от настоящия проект.

Предмет на защита в ЗЗ „Река Мочурица“ са 2 типа местообитания, 5 вида бозайници включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС и други 3 вида, включени като др. значими, и 2 вида земноводни, 4 вида влечуги, 2 вида риби и 7 вида безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС.

В Стандартния формуляр на ЗЗ „Река Мочурица“ BG 0000196 са включени както следва:
Птици, включени в Приложение I на Директива 79/409

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus)

Голям воден бик (Botaurus stellaris)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Голяма пъструшка (Porzana porzana)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Козодой (Caprimulgus europaeus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Малка пъструшка (Porzana pusilla)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Малък горски водобегач (Tringa glareo)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Осояд (Pernis apivorus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Синявица (Coracias garrulous)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Средна пъструшка (Porzana parva)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Черна каня (Milvus migrans)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Домашна кукумявка (Athene noctua)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Зелен кълвач (Picus viridis)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Качулата чучулига (Galerida cristata)

Крещалец (Rallus aquaticus)

Лиска (Fulica atra)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Малък брегобегач (Calidris minuta)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Малък червеноног водобегач (Tringa tetanus)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Обикновен пчелояд (Merops apiaster)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Полска чучулига (Alauda arvensis)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Селска лястовица (Hirundo rustica)

Сив брегобегач (Calidris temminckii)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Средна бекасина (Gallinago gallinago)

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)

Чухал (Otus scops)
Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Видра (Lutra lutra)

Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni)

Европейски вълк (Canis lupus)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Маришка мряна (Barbus plebejus)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
Бисерна мида (Unio crassus)

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides)

Ценагрион (Coenagrion ornatum)

Лицена (Lycaena dispar)

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Morimus funereus)

Алпийска розалиа (Rosalia alpine)

С реализиране на проекта по никакъв начин няма да се повлияят природните местообитания от ЗЗ, тъй като най-близките такива са на повече от 5 км. Характера на ИП – поставяне на ветрогенератори, не е свързано с внасяне на нови инвазивини видове растителност, които биха могли (макар и теоретично) да проникнат до екологично чувствителната зона. На практика за реализиране на инвестиционното предложение – поставяне на тринадесет броя ветрогенератори и подстанция, в четиринадесет отделни имота, отдалечени един от друг в землището на с. Железник, няма да се увреди настоящото състояние на терена. Т.е. площите ще си останат пасища. Не се предвижда да се уврежда налична ценна растителност, пряко ще се засегне по около 1000 кв. м. от всеки имот. С това няма да се нарушава състоянието на терена, тъй като останалата площ ще си остане пасище.

Поставяне на ветрогенераторите и съпътстващите ги устройства (трафопост, малка цистерна за вода и кабелното трасе – свързващо генераторите) няма да доведе до повреждане на растителност. За всеки от тях мястото на поставянето им е предварително подбрано. В случая само ще се ползва правото да се постави по един ветрогенератор, което ще заеме площ от около 1000 кв. м. във секи един от изброените по-горе имоти.

Макар, че с описаното до тук се изяснява, че върху защитените зони няма да се окаже въздействие, тъй като естеството на инвестиционното предложение не позволява това, за отстраняване на вероятно въздействие се препоръчват следните мерки:

1. да се определят подходи за тежката техника към петната, на които ще се поставят тринадесетте ветрогенератора;

2. да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от техниката при поставяне на перките.

На терена (петната за поставяне на устройствата) не се констатира наличие на гнезда, както на редки, така и на обикновени видове птици. Тъй като площта е отдалечена от човешко присъствие и не попада в терени за отглеждане на домашни животни обекта няма да бъде обграждан. Целта е да не се препятства свободното предвижване на диви животни. Обслужването на устройствата не е свързано с постоянно присъствие на хора. То ще се обслужва от един човек и ще се посещава периодично (веднъж седмично).

На територията, предвидена за строителство, няма местообитания на животински видове (в т.ч. и птици), включени в Приложение № 2 на ЗБР.

По време на строителството ще се извърши пряко въздействие върху растителността локално на терен само на четиринадесетте петна където ще се ситуират перките и подстанцията.

Поради вида, мащаба и разположението на инвестиционното предложение не може да се очаква отрицателно въздействие върху други защитени зони или защитени територии.

Не е разглеждан въпросът относно времето за възстановяване на засегната популация, тъй като чрез реализацията на настоящото инвестиционно предложение такива няма да бъдат засегнати

1. 
   Защитени природни територии и зони
   

- Защитена местност Лаликото –Западно от село Венец е рядко находище в страната на българския ендемит Урумово лале. Видът е с ограничено разпространение на територията на страната и е включен в Червената книга. ЗМ се намира на разстояние 10 км. Северозападно и предвид характера на ИП не може да се окаже въздействие.

-Защитена местност “Хисаря” в землището на гр. Айтос е обявена с цел опазване на естествени местообитания на растителния вид айтоски клин и неговите съобщества; Територията опазва растителен вид и предвид характера на ИП, върху неговото опазване няма да се получи отражение. Отстои на повече от 20 км Североизточно.

4. 
   Ландшафт
   

Клас Планински ландшафти;

Тип Ландшафти на умерено-влажните планински гори;

Подтип ландшафти на нископланински, ридово-хълмисти широколистни

гори и вторични ливади;

Подтип ландшафти на нископланинските иглолистно-широколистни

гори;

Тип Ландшафти на нископланинските ливади.

При реализирането на обекта не се очаква цялостно нарушение на ландшафта, тъй като няма да има големи изкопни и насипни работи. Ще настъпят само промени във визуалното възприятие на обекта, след монтажа на ветрогенераторите.

• 
  Вид на въздействие: Видът на въздействие на обекта по този показател е пряко и постоянно. Предвижда се цялостна промяна на микроландшафта, която включва площадките за монтиране на ветрогенераторите с размери 25 х 25 м и пътни трасета с ширина 4 м за връзка с полския път;
  
• 
  Обхват на въздействие: Обхватът на въздействие е ограничен на територията на площадките, но визуално ще се промени структурата на ландшафта на прилежащия район;
  
• 
  Продължителност на въздействие: Продължителността на въздействие върху ландшафта ще трае до влизане на обекта в експлоатация;
  
• 
  Мерки: Мерките за въздействие върху ландшафта в имоти №, №: 280001, 280002, 280003, 280004, 280005, 280006, 280007, 280008, 280009, 280013, 280014, 280015, 280016, 280017 в землището на село Железник, община Карнобат, област Бургас, се изразяват в добре планирани действия за монтиране на съоръжения за производство на ел. енергия посредством силата на вятъра.
  

4. Фактори на околната среда

1. Отпадъци

При строителството ще се генерират минимално количество твърди строителни отпадъци. От Община Карнобат (при необходимост) ще се поиска разрешение за депонирането им на посочено от тях място.

- Строителни отпадъци:

По време на строителството се очаква да се генерират смесени строителни отпадъци от използваните строителни материали – 17 01 07 (смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки несъдържащи опасни вещества). При изкопните работи ще се отделят в минимални количества почва и камъни (20 02 02) и други бионеразградими отпадъци (20 02 02). Тяхното количество по предварителни проучвания няма да е повече от 0,315 м³ дневно.

На практика нито един вид от генерираните отпадъци не подлежи на предварително третиране преди да бъде предаден за депониране по съществуваща схема на общината.

Не се очаква генерирането на опасни отпадъци при нормалната експлоатация на обекта.

2. Физични фактори. Шум. Вибрации

В района на Община Карнобат няма производства, които да създават техногенни източници на радиоактивно замърсяване.

В Община Карнобат не се извършва системен мониторинг на радиационния фон но изследванията правени до сега показват, че той е далеч под ПДК и е в рамките на нормалния.

Нейонизиращи лъчения

Източници на вредни нейонизиращи лъчения в границите на оценяваната територия могат да бъдат съоръжения на съобщителната инфраструктура и на енергийната система.
Електромагнитни излъчвания

Източници на електромагнитни излъчвания са въздушните електропроводи, преминаващи на територията на Общината, както и отделните възлови станции.

По отношение на електропроводите с високо, средно и ниско напрежение, няма данни за излъчваните електрически и магнитни полета в ХЕИ, Министерството на здравеопазването и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Не е извършван мониторинг на тези излъчвания, дори еднократно при изграждането и въвеждането на откритите и закрити разпределителни устройства. Не е извършван и мониторинг на работната среда в тези обекти.

Въздействие върху акустичната обстановка от шума и вибрациите.

Източник на шум и вибрации с периодично и краткотрайно действие ще бъде багера по време на изкопните и насипни работи;

Източник на шум и вибрации с постоянно действие ще бъдат ветрогенераторите по време на експлоатацията.

Работещите механични системи генерират звукови вълни от вибрациите на отделните и механизми и устройства при движението им, триенето, удрянето и т.н. Шумът е неизбежен и при работа на ветрогенераторите. Освен механичен шум, при тяхната работа се емитира допълнително и аеродинамичен шум, причинен от въртенето, вибрациите, триенето и другите видове взаимодействия на роторните лопати с обтичащия ги въздушен поток. Този вид шум зависи главно от оборотите на ротора и от начините на аеродинамичното му управление.

Съвременните мегаватови турбини се въртят със сравнително ниски обороти (10 - 30 оборота в минута), при номиналната си мощност и генерират шум с интензивност от 100 dB /А/. На разстояние 200-400 метра, шумът се редуцира почти наполовина, до около 40-60 dB /А/, а на 400-600 метра е под 40-15 dB /А/.

На основание гореизложеното, може да се направи следното заключение:

► При реализирането на ИП за монтиране на 13 броя ветрогенератори, ситуирани на различно отстояние един от друг в землището на с. Железник, не се очакват негативни въздействия от излъчвания шум.

Мотивите са:

• 
  Предложението предвижда производство на електроенергия от възобновим източник – енергията на вятъра;
  
• 
  Инвестиционното предложение е в съответствие със Закона за енергийната ефективност, Закона за енергетиката и Енергийната стратегия на България;
  
• 
  Шумът от ветрогенераторите ще бъде от порядъка на 40-45 dB /А/ на границата на парцелите, почти идентичен с шума от пътна отсечка;
  
• 
  Нивото на шум извън селищни територии не се нормира;
  
• 
  За сравнение - съгласно Хигиенни норми №0-64 за пределно допустими нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони, допустимото ниво на звуковото налягане за нови терени до главни пътни артерии е 55 dB /А/ през деня и 45 dB /А/ през нощта.
  

6. 
   Културно-историческо наследство
   

До момента при разработването на терена като нива не са открити паметници на културата. При изкопните работи на дълбочина 2 м може да се появят археологически материал или исторически паметници, поради което е необходимо да се спазват изискванията на законодателството за археологическите разкопки. Според действащия „Закон за паметниците на културата и музеите” - чл. 18, ал. 1: „когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно Общината или най-близкия музей”.

3. 
   Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:
   

1. 
   Реализация на инвестиционното предложение
   

1. 
   Санитарно - хигиенни условия на околната среда. Изменение на санитарно - хигиенните условия от реализирането на проекта. Засегнато население – оценка на здравния риск за населението от реализирането му
   

Процесът на използване на вятърната енергия за производство на електроенергия е екологосъобразен и не е източник на емисии в атмосферния въздух, почвите и водите. Практическото население няма да бъде подложено на здравен риск от реализирането на проектите по отношение на замърсяването на жизнената среда с вредни вещества, шум, вибрации и др. излъчвания.

Спазени за изискванията на Наредба №7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и Наредба №14 от 15 юни 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.

Рискът за населението от реализиране на обект „Съоръжения за производство на ел. енергия посредством силата на вятъра” е сведен до минимум.

2. 
   Значимост на въздействието върху околната среда от строителството и експлоатацията на „Поставяне на съоражения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра в имоти с №, №: 280001, 280002, 280003, 280004, 280005, 280006, 280007, 280008, 280009, 280013, 280014, 280015, 280016, 280017, землище на село Железник, община Карнобат, област Бургас“. Въздействието от строителството на изкопа и фундамент на плоча се оценява като пряко, краткотрайно, незначително по отношение на атмосферния въздух.
   

Мотивите са:

- Процесът на използване на вятърната енергия за производство на електроенергия е екологосъобразен и не е източник на емисии в атмосферния въздух, почвите и водите;

- Шумовите емисии ще бъдат незначителни и не се очакват негативни въздействия от излъчвания шум;

- Останалата по-голяма част от имотите ще се използва по предназначение като пасище, мера или нива - за земеделски култури.

- Въздействието върху атмосферния въздух се оценява като незначително за фазата на строителство. При експлоатацията не се очаква въздействие, поради характера на технологията.

- Въздействие върху качествата на водите – не

- Въздействие върху ландшафта – да. Промяна във визуалното възприятие.

А. Източници на неорганизирани емисии:

При работа на багера при изкопните работи, очакваните емисии няма да окажат отрицателно въздействие върху атмосферния въздух, защото работата на багера е еднократна до половин машиносмяна и при опитен багерист, изкопа ще се направи за няколко часа.

• 
  Източник на шум и вибрации с периодично и краткотрайно действие ще бъде багера по време на изкопните и насипни работи;
  
• 
  Източник на шум и вибрации с постоянно действие ще бъде генератора по време на експлоатацията.
  

• 
  Предложението предвижда производство на електроенергия от възобновим източник – енергията на вятъра;
  
• 
  Инвестиционното предложение е в съответствие със Закона за енергийната ефективност, Закона за енергетиката и Енергийната стратегия на България;
  
• 
  Реализирането на ИП е в съответствие с изпълнение на ангажиментите на България по международни конвенции и договорености, по които е страна: VІІ рамкова Конвенция на ЕС, Протокола от Киото, Програма АЛТЕРНЕР, „Бяла книга „възобновяеми източници” и Доклада MOMBAUR;
  
• 
  Избраните ветрогенератори правят възможно запазването на звуковите нива в рамките на ограниченията, поставени от нормативните разпоредби;
  
• 
  Шумът от ветрогенераторите ще бъде от порядъка на 40-45 dB /А/ на границата на парцелите, почти идентичен с шума от пътна отсечка;
  
• 
  Нивото на шум извън селищни територии не се нормира;
  
• 
  За сравнение - съгласно Хигиенни норми №0-64 за пределно допустими нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони, допустимото ниво на звуковото налягане за нови терени до главни пътни артерии е 55 dB /А/ през деня и 45 dB /А/ през нощта.
  

Въздействието от строителната площадка се оценява като „незначително” по отношение на атмосферния въздух, повърхностните и подземни води, геоложката основа и почвата, растителен и животински свят, а също и свързаните с тях фактори на околната среда, при съобразяване с дадените препоръки и предложените мероприятия.

1. 
   Обхват на въздействието
   

Въздействието от строителната площадка върху атмосферния въздух и атмосферата се ограничава до границите на площадката от обслужващите МПС, максимално до 20 м от линейния източник – МПС, по време на строителството до 100 м от източника и при асфалтополагането до 200 м от него.

Териториалният обхват на потенциалното въздействие от експлоатацията на „Съоръженията за производство на ел. енергия посредством силата на вятъра” ще се ограничи в района на обектите.

Не се предвижда отрицателни въздействия. Квалифицира се като въздействие с ниска степен и сложност.

Въздействието е краткотрайно и обратимо. Честотата на повторяемост е малка.

Въздействието по отношение на акустичната обстановка се ограничава до границите на парцелите на 20 метра от него в западна, северна, южна и източна посоки.

Шумът, който ще се емитира при строителството от обслужващата строителна механизация при изкопите, доставките на строителни материали и товаренето на строителни отпадъци по време на строителството и от експлоатацията на „Съоръженията за производство на ел. енергия посредством силата на вятъра”, ще бъде в границите на пределно допустимите нива.

Като се има предвид релефната характеристика на района, предвижданото използване на по-голяма част от терена по предназначение като земеделска земя, шумовите характеристики от строителната механизация и от експлоатацията на обектите, очакваната промяна в шумовото натоварване на района е в границите на допустимите норми.

2. 
   Вероятност на поява на въздействието
   

3. 
   Продължителност, честота и обратимост на въздействието
   

Реализирането на обекта, съгласно описаните в раздел 5 мероприятия, изпълнението на показателите, по застрояването и устройство на територията, гарантират минимизиране на отрицателните ефекти, обратимостта на процесите и намаляне на честотата на повторяемост на отрицателните ефекти.

4. 
   Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителните въздействия върху околната среда
   

Ще се предвидят препоръки в ДОВОС , залегнали в становищата дадени от РИОСВ Бургас.

С тяхното изпълнение, считаме, че въздействието от строителството и експлоатацията на обекта върху атмосферния въздух, водите, геоложката основа и почвата, растителния и животински свят и защитените природни територии, ландшафта, санитарно - хигиенните условия на околната среда по отношение на замърсители ще се редуцира няколкократно и ще бъде незначително. Рискът от отрицателно въздействие ще бъде минимизиран.

4. 
   Заключение
   

Мотивите са:

*Във фазата на строителството и монтажа на отделните компоненти на ветрогенераторите, въздействието върху атмосферния въздух и атмосферата е незначително. При експлоатацията на обектите, въздействие върху атмосферния въздух няма да има;
*Дейностите, свързани с експлоатацията на обектите няма да доведат до отрицателно въздействие, върху повърхностните и подземни води, и във връзка с това и върху останалите компоненти на околната среда;
*Експлоатацията на обектите за производство на електроенергия от възобновим източник, използвайки силата и напора на вятъра няма да доведе до генериране на битови и промишлени отпадъци и неблагоприятно въздействие от тях, поради характера на технологията;
*Инвестиционното предложение е в съответствие със Закона за енергийната ефективност, Закона за енергетиката и Енергийната стратегия на България;
*Реализирането на ИП е в съответствие с изпълнение на ангажиментите на България по международни конвенции и договорености, по които е страна: VІІ рамкова Конвенция на ЕС, Протокола от Киото, Програма АЛТЕРНЕР, „Бяла книга „възобновяеми източници” и Доклада MOMBAUR.

В ДОВОС ще предложим на уважаемия ЕЕС при РИОСВ–Бургас, при изпълнение на заложените в ПУП и предложените в Доклада за ОВОС мероприятия, да съгласува инвестиционно предложение за: „Поставяне на съоражения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра в имоти с №, №: 280001, 280002, 280003, 280004, 280005, 280006, 280007, 280008, 280009, 280013, 280014, 280015, 280016, 280017, землище на село Железник, община Карнобат, област Бургас“