Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за



страница4/9
Дата07.05.2017
Размер1.03 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

6.2. Повърхностни и подземни води


Районът на инвестиционното предложение попада в обхвата на Басейнова дирекция за управление на водите – Източнобеломорски район с център гр.Пловдив. Има разработен и приет План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2010 – 2015 г. Този „План за управление.” обобщава изискванията на приетата в страната законодателна и нормативна база по отношение на водите и следва да е основен документ при разглеждане на въпроси свързани с тяхното управление и експлоатация.

Районът на инвестиционното предложение попада в долната дясна част от водосбора на р.Тополница, последната явяваща се ляв приток на р. Марица.


Повърхностни води

Концесионната площ на находище „Лозница 2” обхваща част от дясната незаливна тераса на р.Тополница. Между концесионната площ и реката има изградена предпазна дига.

Река Тополница води началото си от централните части на Средна гора. Дължината й е 155 km. От тях 130 km са в планината и само последните 25 km са в Тракийската низина. Площта на водосборния й басейн е около 1789 km2. Реката е непресъхваща със снежно-дъждовен режим. Тя напуска Средна гора при с. Калугерово и навлиза в Тракийската низина, където в близост до гр.Пазарджик се влива в р. Марица. Има изградени няколко язовира в поречието й, като най-големият е язовир „Тополница” изграден между с.Поибрене и с.Мухово, с обем от 120 млн.m3.

По-големи притоци на реката са р.Бунайска, Крива, Мътивир, Елшишка.

Съгласно Плана за управление на речните басейни – том I (Източнобеломорски район) и том IV (Басейн на река Марица), може да се направи следната обобщена характеристика на повърхностните водни тела, които попада в обсега на инвестиционното предложение и съответно на тяхното състояние.

Районът на ИП попада в обхвата на повърхностно водно тяло - Река Тополница от язовир Тополница до вливане на р.Елшишка (с.Драгор) с код BG3MA800R159. Останалите две водни тела са потенциални приемници на въздействие – първо повърхностно водно тяло - Река Тополница от село Драгор до устие и р.Елшишка с код BG3MA800R158 като естествено продължение на р.Тополница и разбира се водно тяло р.Марица от р.Тополница до вливане на р.Въча и ГОК-9 и ГОК II с код BG3MA700R143, което представлява част от басейна на основната отводнителна артерия.

Река Тополница от язовир Тополница до вливане на р.Елшишка (BG3MA800R159) се определя като силно модифицирано водно тяло поради извършените мероприятия и изградени съоръжения за защита от наводнение, електропроизводство, земеделие.

Общото състояние се оценя по две степени – добро или лошо. От тази гледна точка и трите повърхностно водни тела се определят като такива с лошо общо състояние.

В разглеждания район към повърхностните водоизточници могат да се отнесе и периодичното действие на силно развитата напоителна мрежа в района, която основно влияе върху водния баланс през сухите (летни) периоди на годината.

Със значение за района са следните напоителни системи:



  • Напоителна система “Тополница”. Обхванатата площ е с граници: на запад - р. Тополница, на изток - р. Стряма и каналите на север “Лесичево-Стряма”, а на юг “Алеко-Потока”. Като основен водоизточник р. Тополница и каскада “Белмекен-Сестримо”. Съществува възможност за прехвърляне на води от основни канали на системата в канала “Алеко-Потока”, а с основния канал от изравнителя на яз.“Пясъчник” да се компенсират дефицити появили се при канала “Ениарк”.

  • Напоителна система “Алеко-Пазарджик”. Обхваща площите разположени в долното течение на реките Тополница, Луда Яна и Потока. Основният водоизточник е Баташкият водносилов път чрез канала “Алеко-Потока”.

Основни проблеми за състоянието на повърхностните водни тела от басейна на р. Марица, респективно за разглеждания район на ИП са следните:



  • точковите източници на замърсяване - заустени непречистени отп. води – канализации на населени места , заустени индустриални отпадъчни води , заустени отп. води от животновъдни ферми;

  • дифузното замърсяване – от земеделие и селскостопански дейности и проблеми с отпадъци, дейности в горите;

  • морфологични изменения – корекции на реки и изземване на инертни материали, разрушени диги;

  • водоползване – изземване на води за напояване.

Инвестиционното предложение не предвижда използването на водни количества, освен минимални такива за оросяване на транспортните връзки срещу запрашаване. Не се предвижда и отводняване на участъците от кариерата (практически невъзможно от икономическа гледна точка и нежелателно от екологична гледна точка).

Няма конкретни мерки, включени в ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, които да касаят разглежданото ИП.


Подземни води

Инвестиционното предложение попада в обхвата на две подземни водни тела, подялбата на които според наличната информация е доста условна. Последното се дължи на трудности при геоложкото обособяване на двете формации и по-точно на границата между тях поради приблизително общия им генетичен произход – продукт на речна акумулация.

Двете подземни водни тела залягат едно под друго. Като Неогена (представен от Ахматовската свита) има разкрития по северните граници със Средногорския масив, където отсъствуват кватернерни отложения.

Подземно водно тяло с наименование - Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина и код BG3G000000Q013 е едно от най-големите по площ ПВТ в Източнобеломорски басейн. Алувиалните (терасни и алувиални конуси) и пролувиални отложения са образувани от р. Марица, и нейните притоци : Тополница, Луда Яна, Пясъчник, Стряма, Стара река, Въча, Чая. Има площ от 2727 km². По тип водоносният хоризонт е безнапорен, представен от пясъци, глини, гравелити, валуни.

Средната дебелина на ПВТ е 1 – 20 m, a среденият коефициент на филтрация - 75 m/d.

Подземно водно тяло с наименование - Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район и код BG3G00000NQ018, заляга под кватернерните отложения и ома повсеместно разпространение. Ракрива се на повърхността обикновенно по периферията на полето. Има площ от 3825 km2 и водите в покритата от кватернера част са напорни. Литоложкият строеж на водоносния хоризонт е представен от глини, песъкливи глини, глинести пясъци, чакъли, конгломерати, брекчи, брекчо-конгломерати, алевролити.

Средна дебелина на ПВТ е от 1 до 580 m, а средният коефициент на филтрация - 75 m/d.

Химичното състояние на двете подземни водни тела е оценено като лошо, а количестеното им състояние е добро.

И двете тела попадат в уязвими зони, т.е. застрашени са от замърсяване с нитрати.

Значимите проблеми, променящи качеството на подземните води в басейна на р.Марица, вклщчително и за разглежданите две подземни водни тела са населените места без канализация, индустриалните площадки, рудниците, депата за отпадъци, хвостохранилищата като токови източници и земеделието като дифузен източник.

В близост до концесионната площ има две помпени станции, които се използват за водоснабдяване на селата в района. Това е ПС „ВеличковоИ и ПС „Юнаците”.

Няма конкретни мерки, включени в ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, които да касаят разглежданото ИП.

По време на изготвяне на геоложкия доклад за находище „Лозница 2”, няма провеждани специализирани изследвания за определяне на хидрогеоложките условия и хидрогеоложките параметри на кватернерните отложения в концесионната площ. С оглед на конфликта между определената площ на запасите и изискванията за опазване на водите от помпените станции е извършена корекция на блокировката на запасите и площта е редуцирана от около 730 dka до 290 dka, така че да не се засягат пояси на СОЗ.

При проучването е установено, че кватернерните отложения в находището са с дебелина от 14,40 до 19,50 m. Представени с в алувиален фациес. Под тях залягат плиценски седименти, представени от конгломерати, пясъчници, чакъли, пясъци и глини и формират Ахматовската свита – ahN2.

Границата между плиоценските и кватернерните отложения е твърде условна, поради аналогичния литоложки и фациален състав на скалите им и отсъствие на прекъснатост в седиментацията.

По данни от обяснителната записка за определяне на параметрите на СОЗ на ПС „Величково”, могат да се представи следната информация. Помпената станция се състои от два кладенеца с диаметър на експлоатационната колона 350 и 300 mm и дълбочина 50 m. До 2 m дълбочина е направена задтръбна циментация на задтръбното пространство и глинест тампонаж до 10 m. Сумарният дебит на системата е 25 l/s.

Разрезът е представен от алувиални наслаги с кватернерна и плиоценска възраст и включва чакъли, пясъци и валуни, прослоени с глинести пластове. Подземните води са в пряка хидравлична връзка с реката. Проводимостта на хоризонта е около 1500 m2/d. Подземният поток е с посока СЗ-ЮИ, с хидравличен градиент I=0.0015.

Единствените данни за подземните води, получени по време на допълнителното проучване на запасите в дълбочина, касаят замер на статично водно ниво. Допълнително прокараните 7 бр. сондажи са прокарани с диаметър 127 mm, ядково, без използване на промивка.Данните са обработени и е направен опит да се състави хидродинамична карта на находището. Очевидно е, че тази карта не потвърждава заложените в доклада за определяне на СОЗ изходни данни – посока на движение на подземните води. Последното показва, че може да се приеме, че няма да има влияние между добивните работи и рабатата на помпените станции. Допълнителна мярка в това отношение е отсъствието на водоотлив (осушаване на запасите) при отработване на запасите от баластра.


Въздействие върху повърхностните води свързани с реализацията на инвестиционното предложение. Оценка на въздействието.

Въздействието върху повърхностните води от реализацията на инвестиционното предложение може да бъде оценено като ограничено и с локален характер. Основна причина за това е отсъствието на водоотлив при отработване на запасите от баластра. На мястото на иззетите запаси ще се формират нови повърхностни водни тела (два броя) категория „Езеро”, водите от които ще са редуцурани подземни води в повърхностни. Поради сравнително бавното изземване на запасите водното ниво ще се поддържа в границите на това, като в „преди съществуващото подземното водно тяло”. Поради отсъствие на „съпротивлението на вместващата среда” свободната водна повърхност на езерата няма да има „наклона” на подземния воден поток и поради тази причина може да се очаква локално понижение на подземните води в северната част на концесионната площ, съизмерно с величината на капилярното покачване. Вариацията на подземните води през различните годишни сезони обаче е много по-голяма (от порядъка на няколко метра) спрямо капилярното покачване (от порядъка на няколко десетки сантиметра), така че по всяка вероятност реалното понижение трудно би могло да бъде отчетено или въздействието от него да се приеме за съществено.

По време на отработване на запасите, така формираните „нови” повърхностни води ще са замърсени с неразтворени вещества от частичното промиване на баластрата в часта на запасите, намиращи се под вода. Разпространението на замърсени с неразтворени вещества води се ограничава в зоната на добивните работи, понеже както бе спомената по-горе, няма да има водоотлив.

С оглед на опазване качествения състав на водите в района на добивните работи не трябва да се допускат разливи на гориво-смазочни материали, т.е. трябва да се използва изправна добивна и транспортна техника, и да не се извършва зареждане на машините на територията на баластриерата.

Препоръчва се да се провежда мониторинг на повърхностните води в района на концесионната площ. Това трябва да включва основно периодично опробване на водите от водите в ново образуваните езера за нефтопродукти и неразтворени вещества.
Въздействие върху подземните води свързани с реализацията на инвестиционното предложение. Оценка на въздействието.

Инвестиционното предложение не предвижда водовземане и ползване на подземни води за промишлени или битови нужди. И поради тази причина въздейстието може да се определи като несъществено и ограничено в границите на концесионната площ. Отпадъчните битово-фекални води ще се събират в изгребни ями и периодична замърсените води ще се предават в ПСБОВ.

Същите разсъждения, които се изложиха повърхностните води важи и за подземните води.

Съществено значение в случая има наличието на помпени станции за питейно – битово водоснабдяване и особенно ПС „Юнаците”, и основно, че няма реални данни за конструкцията на съоръженията, и необяснимото отсъствие на актуализиран проект за изграждане на СОЗ, съгласно изискванията на НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.

Съгласно ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ от тази наредба § 4. (1) Учредените СОЗ по реда на Наредба № 2 от 1989 г. за СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 68 от 1989 г.) се привеждат към изискванията на тази наредба по отношение границите и охранителните режими в пояси II и III в срок до 10 години от обнародването й в "Държавен вестник". Границата на най-вътрешния пояс на СОЗ не се променя.

Както бе спомената, не са извършени и някакви специализирани хидрогеоложки изследвания на площта на находището. В този смисъл трудно могат да се изпълнят препоръките на Басейнова дирекция и РИОСВ по отношение изясняване на хидрогеоложката ситуация в района.

Наличната информация по отношение технологията на отработване на находището и основно отсъствието на водоотлив (осушаване на запасите) и заустване на отпадъчни води ни дава основание да оценим въздействието върху подземните води като незначително.

Изискванията на нормативните документо за определяне на СОЗ (основно цитираната по-горе НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г.) каса е главно достигането на замърсители до водовземните съоръжения, а не промяна на количественото състояние на подземното водно тяло. Както бе споменато за повърхностните води, водните нива в новите „езера” особено в това от участък №2 ще е близко до естественото водно ниво на подземното водно тяло поради това, че е най-ниската част на отработвания участък. И от тази гледна точка не следва да се очаква въздействие върху количественото състояние на водите в обхвата на ПС „Юнаците”.

Препоръчва се да се провежда мониторинг на подземните води, като той се извърши на базата на изготвен и съгласуван с МОСВ проект с цел следене нивото на подземните води и съдържанието на неразтворени вещества и нефтопродукти.


Каталог: ovos


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница