Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за



страница6/9
Дата07.05.2017
Размер1.03 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

6. 5. Растителен и животински свят


Растителен свят

Концесионната площ е разположена в незаливната тераса на западния бряг на р. Тополница, като на изток е ограничена чрез дига от речното корито, а по западната и граница преминава полски път, който я отделя от обработваемите земи.

Дървесната растителност е представена основно в коритото на р. Тополница и покрай преминаващия по западната граница на концесионната площ полски път.

В коритото на реката покрай дигите дървесните видове са представени от

бяла върба (Salix alba), сива върба (Salix cinerea), тритичинкова върба (Salix triandra), крехка върба (Salix fragilis), бял бряст (Ulmus laevis), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), черна елша (Alnus glutinosa), черна топола (Populus nigra), бяла топола (Populus alba), хибридна топола (Populus euroamericana), киселица (Malus sylvestris) и джанка (Prunus cerasifera).

Между обработваемите земеделски земи и концесионната площ растат и отделни дървета с чужд произход салкъм (Robinia pseudoacacia), яворолистен ясен (Acer negundo), американски ясен (Fraxinus americana), пенсилвански ясен (Fraxinus pennsylvanica) и айлант (Ailantus altissima).

С храсти са обрасли предимно дигите на р. Тополница, места покрай пътя за с. Величково и отделни участъци в западната част на учасък 1. Храстовата растителност е представена в по-голямата си част от инвазивния вид аморфа (Amorfa fruticosa), червена върба (Salix purpurea), ракитница (Tamarix tetranda), шипка (Rosa canina), къпина (Rubus sp), кучешки дрян (Cornus sanguinea) и птиче грозде (Ligustrum vulgare).

В коритото на р. Тополница, в склона на дигите заливаемите по време на пълноводие брегове са обрасли с широкоразпространени хигрофилни видове: теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia), разперена дзука (Juncus effusus), равна класица (Alopecurus aequalis), сенникоцветен водолюб (Butomus umbellatus), живовлякова лаваница (Alisma plantago-aquatica), пълзящо лютиче (Ranunculus repens), полски хвощ (Equisetum palustre), обикновена блатия (Lythrum salicaria), вълча острица (Carex otrubae), блатно великденче (Veronica beccabunga), водно пипериче (Polygonium hydropiper), водна мента (Mentha aquatica) и др.

Тази част от концесионната площ, която е била обработвана е обрасла с най-широко разпространенени рудерални видове, като 80% от тях заема едногодишния пелин (Artemisia annua), съпътстван от обикновен щир, (Amaranthus retroflexus), хибриден щир (Amaranthus hybridus), обикновен лопен (Verbascum thapsus), полско птиче просо (Lithospermum arvense), синя метличина (Centaurea cyanus), бодлива метличина (Centaurea calcitrapa), троскот (Cynodon dactylon), полски синап (Sinapis arvensis), синя жлъчка (Cichorium intybus), бял равнец (Achillea millefolium), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), обикновено безсмъртниче (Xeranthemum annuum), теснолист жиловлек (Plantago laoceolata), широколист жиловлек (Plantago major), бучиниш (Conium maculatum), тревист бъз (бъзак) (Sambucus ebulus), обикновена коприва (Urtica dioica), и др.

Разкриването на баластриерата и изземването на минната маса ще засегнат само площите, които са били в миналото обработвани и са обрасли с широкоразпространени рудерални видове, без да се засягат находища на редки и ендемични растителни видове, както и такива със специален природозащитен статус съгласно закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Животински свят

В зоогеографско отношение, според подялбата на Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), землищата на селата Юнаците и Величково попадат в Горнотракийския подрайон на Среднобългарския зоогеографски район. Този подрайон се характеризира със смесени фаунистични елементи и комплекси, в състава на които влизат разнообразни зоогеографски категории. Долините на реките Марица и Тунджа са естествени коридори за навлизане от юг на средиземноморска фауна. Двата основни хорологични комплекса: Палеарктичния и Медитеранския (Средиземноморския) са представени от различни по обхват и разпространение зоогеографски форми и категории, сред които по масови са палеарктичните, евро-сибирските, южно-европейските и субмедитеранските видове.

Разпространението на животинските видове е свързано и с особеностите на релефа, който обуславя различни растителни пояси, обитавани от различни фаунистични комплекси.

Бозайната фауна е представена основно от степни и обитаващи откритите простраснтва и агроландшафти видове. Голяма част от тях са активни през нощта, а през деня са скрити в подземни убежища, гъсти треви или храсти. За горнотракийския район най-характерни са европейска къртица (Talpa europaea), източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), обикновена полевка (Microtus arvalis), сляпо куче (Spalax leucodon), европейски лалугер (Spermophilus citellus) и полска мишка (Apodemus agrarius). Широко разпространен е и европейският див заек (Lepus europaeus).

От хищните видове по разпространени са язовец (Meles meles), черен пор (Putorius putorius, лисица (Vulpes vulpes), чакал (Canis mesomelas, невестулка (Mustela nivalis, видра (Lutra lutra) и пъстър пор. Представителите на копитните дива свиня (Sus scrofa) и сърна (Capreolus capreolus)са по-редки и обитават заетите с естествени гори и храсталаци площи. За мочурливите места са характерни водният плъх (Arvicola terrestris), малката водна земеровка (Neomys anomalus) и оризищната мишка (Micromys minutus).

В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Марица и в Източните Родопи по р. Арда. Много видове птици срещащи се тук са от европейско природозащитно значение. Предимно тук се срещат черен лешояд, балканския щипок, турската боа и др. В района се срещат бял щъркел (Ciconia ciconia), обикновен мишелов (Buteo buteo), осояд (Pemis apivorus), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Cicaetus gallicus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), малък креслив орел (Aquila pomarina), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), ловен сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus), лещарка (Bonasa bonasia), ливаден дърдавец (Crex crex), турилик (Burhinus oedicnemus), козодой (Caprimulgus europaeus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias garrulus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopus syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopus medius), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), горска чучулига (Lullula arborea), полска бъбрица (Anthus campestris), голям маслинов присмехулник (Hippolais olietorum), ястребовогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), белочела сврачка (Lanius nubicus), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), градинска овесарка (Emberiza hortulana), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), сива овесарка (Milaria calandra).

От клас Земноводни (Amphibia) в Тракийския район се срещат 13 вида. Повечето от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Сирийската чесновница и алпийският тритон са включени в Червената книга на България.

Oпашатите земноводни са представени от дъждовника (Salamandra salamandra), обикновения малък тритон (Triturus vulgaris), големият тритон (Triturus cristata), големия гребенест тритон (Triturus karelinii), а по високите места и от алпийския тритон (Triturus alpestris). От безопашатите земноводни се срещат голямата водна жаба (Rana ridibunda), планинската водна жаба (Rana temporaria), жабата дървесница (Hyla arborea), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina), жълтокоремна бумка (Bombina variegata), червенокоремната бумка (Bombina bombina), зелена крастава жаба (Bufo viridis), кафявата крастава жаба (Bufo bufo) и сирийската чесновница (Pelobates syriacus).

От влечугите в Тракийския район най-чести са гущерите (Sauria) от семейство (Lacertidae) ливадния гущер (Lacerta agilis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata) и зеления гущер (Lacerta viridis),

Храсталаците и сухите тревисти пространства са естествени обитания на влечугите: смок мишкар (Elaphe longissima), смокът стрелец (Colubr caspius), шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), а в поречието на р. Марица в което влиза и р. Тополница сивата водна змия (Natrix tessellata) и жълтоухата водна змия (Natrix natrix).

Бавнотечащите участъци на реките и язовирите се обитават от обикновената блатна костенурка (Emis orbicularis).

Защитени природни територии и зони

В землищата на селата Юнаците и Величково няма защитени територии по смисъла на ЗЗТ. Най-близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ в Община Пазарджик на територията, на която е концесионната площ са:



Защитена местност „Воденичарска кория” - местност с характерен ландшафт и местообитание на защитени видове птици, с площ 2,20 ха в землището на с. Сбор.

Режимът на опазването и включва забрани за сечи, освен санитарни и отгледни, паша на домашни животни строителство, разкриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в нея.

Защитената местност е разположена на около 10 км на север от границите на концесионната площ.

Защитена местност „Огняново — Синитевски рид - с площ 146.24 ха в землищата на селата Огняново и Синитево.

Защитената местност е обявена с цел:

Опазване на полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) и псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea;

Опазване на защитени, редки и застрашени растителни видове;

Опазване на защитени, редки и застрашени животински видове;

Режъмът на опазването и налага следните забрани:

Забраняват се всякакви сечи, с изключение на сечи за отстраняване на неместни и инвазивни видове и сечи в съществуващите горски култури. Забранява се пашата на домашни животни.

Забранява се всякакво строителство, включително прокарване на нови пътища.

Забранява се разкриването на нови и разширяването на съществуващи кариери кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които изменя както естествения облик на местността.

Забранява се ловуването.

Забранява се промяната на начина на трайно ползване на земите.

Забранява се търсенето, проучването и добивът на подземни богатства.

Забранява се изграждането на ветроенергийни системи.

Забранява се изграждането на фотоволтаични инсталации.

Забранява се изземането на почвени маси.

Забранява се делта- и парапланеризмът.

Забранява се залесяването.

Защитената местност е разположена на повече от 15 км югоизточно от концесионната площ.

В съседната Община Септември по-близо до концесионната площ са следните категории защитени територии по смисъла на ЗЗТ:

Защитена местност „Езерото” - с площ 5,8 ха, в землищата на селата Семчиново и Симеоновец.

Обявенa е през 2003 година за опазване на естествена гора и характерения ландшафт.

Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка.

Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ.



Защитена местност „Златин дол”- с площ 8,3ха, в землището на с. Семчиново .

Обявенa е през 2003 година за опазване на естествена гора и характерения ландшафт.

Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка.

Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ.



Защитена местност „Коритата”- с площ 10,7ха, в землището на с. Варвара .

Обявенa е през 2003 година за опазване на гората и характерения ландшафт.

Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка.

Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ.



Защитена местност „Марина”- с площ 1,5ха, в землището на с. Варвара.

Обявенa е през 2003 година за опазване на вековни дървета от зимен дъб и характерен ландшафт.

Режимът на опазването и включва следните забрани:

1. Забранява се всякакви дейности, които водят до повреждане или унищожаване на дърветата. 2. Забранява се късането или изкореняването на тревисти растения и храсти.

3. Забранява се влизане, преминаване и паркиране на моторни превозни средства.

4. Забранява се разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния и режим.

5. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни.

6. Забранява се паша на домашни животни.

7. Забранява се всякакво строителство.

Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ.

Защитена местност „Милеви скали”- с площ 115.1 ха, в землищата на селата Драгиново, Семчиново и Симеоновец.

Обявенa е през 2003 година за опазване на естествена гора и характерения ландшафт.

Режимът на опазването и включва забрани за извеждането на сечи, освен на санитарни и ландшафтни, с оглед за подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите, пашата на домашния добитък през всяко време и забрана за откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка.

Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ.



Защитена местност „Свети Георги”- с площ 5,7ха, в землището на с. Варвара.

Обявенa е през 1987 година за опазване на естествено находище на блатно кокиче.

Режимът на опазването и включва следните забрани:

1. Забранява се разораване на земите.



2. Забранява се промяна на водния режим.

3. Забранява се замърсяване с химически вещества.



4. Забранява се паша на добитък.

5. Забранява се късане и изкореняване на блатното кокиче и другата растителност.



6. Забранява се други дейности, с които се нарушава нормалния растеж и развитие на блатното кокиче.

Разрешава се коситба след 30 юни и меероприятия за възстановяване, при необходимост на естествения воден режим.

Защитената местност е разположена на повече от 15км на югозапад от концесионната площ.

Концесионната площ отстои от защитените територии по смисъла на ЗЗТ в Община Пазарджик и съседната Община Септември на разстояние значително по-голямо от обхвата на въздействията, които ще възникнат по време на разкриването на баластриерата и експлоатацията и, поради което реализирането на инвестиционното предложение не е в противоречие с режимите за опазването им.


Защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000

Землищата на селата Юнаците и Величково на чиято територия е концесионната площ са разположени извън границите на защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000. Концесионната площ отстои средно на 4 км. от най-близките защитени зони:



ЗЗ Река Марица” BG0000578 по Директива 93/43/ЕЕС

ЗЗ „Рибарници ЗвъничевоBG0002069 по Директива 72/409/ЕЕС
ЗЗ „Река МарицаBG0000578 обхваща площите в коритото на р. Марица и някои мочурливи и заляти с вода участъци по течението и от гр. Белово до границата с република Турция. Територията е представена предимно от открити площи, горските терени са рядкост и обикновенно присъстват като изкуствено засадени петна от топола. Биокоридора включва Защитена местност Мъртвицата и ЗЗ „Марица-Пловдив” по директива 92/43/ЕЕС. ЗМ Мъртвицата е част от старото корито на реката. Откритото водно огледало покрива около 1 декар, обграден от гъста растителност представена от върба, елша и топола. Почти няма блатна растителност (дзука и тръстика). Влажните зони и приспособената изкуствено засадена растителност са оградени с ограда, като на територията им има ловджийски заслон, осигуряващ известна охрана на района. Зоната включва две изкуствени езера за развъждане на риба - Три водици и Звъничево, в които водният режим е регулиран и позволява концентрирането на голямо разнообразие от зимуващи птици. Голяма част от зоната е запустяла обработваема територия, доскоро използвана за пасища. ЗЗ „Марица-Пловдив” включва речното корито, растителността по бреговете и водните площи на езерата образувани от добива на пясък. Езерата за добив на инертни материали са 5. Има няколко езера, които събират около себе си зимуващите птици. 95% от крайречните брегове са обезлесени. Защитената зона включва 5 защитени местности, по-важни от които са Злато поле и Долната Ова.

Злато поле е стара меандра зависима от едновремешния добив на пясък. Водният режим в тази част е почти независим от нивото на реката и се поддържа от извори и два малки притока. Източната част често пресъхва през лятото. Голяма част от обработваемата земя е запустяла и сега се използва за паша на добитък.

Долната Ова е влажна ливада, разположена в обработваемата земя близо до реката. Защитената зона е важен биокоридор свързващ другите зони в цяла южна България. Важна е ролята му на некрайбрежно място за зимуване, като тук колонията на Корморана пигмей наброява 4000-6000 индивида.

Някои участъци на зоната по горното течение опазват едно от последните запазени места, където коритото на Марица е непроменено и където се развива крайречна растителност. Мястото предлага условия за развитие на бялата водна лилия (Nymphea alba). Зоната включва защитена територия обявена за да опазва блатното кокиче (Leucojum aestivum) - едно от малкото места където числеността е задоволителна. Части от зоната са представени от изкуствени влажни зони, като нивото на водата в тях е от изключителна важност за орнитофауната в района. Когато езерата за развъждане на риба се използват около тях се наброяват 170 различни видове птици.

Сред най-сериозните заплахи за речното биоразнообразие е промяната на естествения воден режим, дължащо се на корекции на речното корито, поливане на посеви, сеч на гори. Силно негативно влияние оказват и заплахи, като изземане на инертни материали, строеж и експлоатация на мини ВЕЦ и корекции на речното корито. Натиск се оказва и върху дървесната растителност - легално и нелегално изсичане и прочистване на горите. Важни заплахи са още замърсяването с битови и промишлени отпадъци, бракониерството, неконтролируем риболов, липса на вода през летиния сезон и палене на суха растителност. Популацията на блатното кокиче (Leucojum aestivum) е заплашена от дренирането на влажните поляни и неконтролируемо бране. Частите от защитената зона предствени от изкуствени влажни зони са застрашени от дрениране и затлачване с наноси.
Защитената зона се обявява с цел:

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


Защитена Зона „Рибарници Звъничево” BG0002069

ЗЗ Рибарници Звъничево е разположена западно от Пазарджик в района между реките Марица и Тополница в землищата на селата Бошуля, Величково, Юнаците, Драгор, Мокрище, Звъничево и Ковачево. Представлява комплекс от екстензивно ползвани рибарници и малки водоеми, разположени от двете страни на река Марица, както и влажни ливади, оризища и обработваеми площи, разположени между реките Марица и Тополница, коритата на двете реки и мястото на заустване на река Тополница в Марица. Различните басейни на рибарниците са обрасли на 36% до 65% с водолюбива растителност, основно с тръстика (Phragmites australis), езерен камъш (Scirpus lacustri), триръбест камъш (Scirpus triqueter) и морски болбосхьонус (Bolbochoenus maritimus), широколистен папур (Typha latifolia) и теснолистен папур (Typha angustifolia), острици (Carex sp. div.), дзуки (Juncus) и др.

Откритите водни площи са частично обрасли с дяволски орех (Trapa natans), жабешка водянка (Hydrocharis morsus-ranae), плаваща лейка (Salvinia natans), плаващ роголистник (Ceratphyllum demersum), ръждавец (Potamogeton spp.) и др. Бреговете на река Марица са обрасли с крайречни гори от върби (Salix alba, S. fragilis), тополи (Populus nigra, P. alba) и елша (Alnus glutinosa).

В защитената зона са установени са 96 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 10 вида, в SPEC3 - 21 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

ЗЗ „Рибарници Звъничево” е единственото място в Тракийската низина, където гнезди белобузата рибарка (Chlidonias hybridus) и едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид и за световно застрашената белоока потапница (Aythya nyroca), гнездящи тук в значителна численост. Комплексът има голямо значение по време на прелет и зимуване за много водоплаващи и водолюбиви птици. Той е със световно значение за опазването на голямата бяла чапла (Egretta alba), която се струпва тук в количества надвишаващи 1% от биогеографската и популация. Застрашеният от изчезване в света малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) редовно използва територията като място за хранене през зимата. Сивият жерав (Grus grus) също е наблюдаван в рибарниците по време на миграции.
Прогноза и оценка на въздействията върху растителността

Очаквани въздействия. Оценка на въздействията

Сред установените видове няма защитени и такива с консервационна значимост. Съществуващите видове се отличават с лесната си приспособимост към измененията на средата, висока репродуктивна способност и малки изисквания към условията на съществуване. Въздействието на инвестиционното предложение върху растителната покривка ще бъде свързано с нарушение на площта на растителните съобщества и местообитанията на видове и техните популации. При изкопните дейности ще бъде унищожена растителността в границите на концесионната площ

При откривните и добивни работи ще бъде пряко и дълготрайно унищожена основно възникналата след преустановяването на обработката на почвата плевелна растителност в земеделските площи в границите на концесионната площ.

Дървесните видове по границите на концесионната площ основно хибридни тополи няма да бъдат засегнати. След разкриването на баластриерата и иземване на минната маса до водоносния пласт добивните дейности ще се извършват под вода, поради което въздействията в съседните територии в резултат на емисии на прах и замърсители от добивната и транспортна дейност ще бъдат незначителни.

В участък 1 ще бъде унищожена и храстова растителност главно червена върба (Salix purpurea), ракитница (Tamarix tetranda), шипка (Rosa canina), къпина (Rubus sp), птиче грозде (Ligustrum vulgare) и инвазивния вид аморфа (Amorfa fruticosa). Засегнатата храстова растителност е с висок потенциал на самовъзпроизводство

Общо ще бъде нарушена територия на около 287 дка, заемана от вторично възникнали растителни съобщества с доминиране на широкоразпространени рудерални плевелни видове и отделни храсти от широкоразпространени храсти. Очакваните нарушения ще бъдат частично възстановени с предвидените рекултивационни мероприятия и в процеса на самовъзстановителната способност на растителните съобщества в средносрочен период от време след провеждането им.

В процеса на експлоатацията на находището след достигане на водоносния хоризонт по границите на добивната площ ще се появят участъци с хигрофилна растителност тръстика.

Частичната биологична рекултивация, която е предвидена като втори етап от рекултивационните мероприятия включва изпълнениено на лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия при което ще се появи дървестна и храстова растителност през първите три години от изпълнението на техническата рекултивация. Предвидено е изготвяне на рекултивационен проект при който ще бъдат залесени и затревени част от площите с иззета минна маса.

Избраните по проекта за биологична рекултивация растителни видове, схеми и начини за залесяване, както и предвидените агротехнически и горскостопански мероприятия ще бъдат направени съобразно климатичните, почвени и теренни условия и съгласно задачите, които трябва да се изпълнят с рекултивацията, залегнали в съответната наредба за рекултивация.

В състава на дървесните видове ще бъдат включени местни видове характерни за терените с по-високи подпочвени води.

Част от концесионната площ ще се превърне в безотточно езеро с растяща по бреговете му хигрофилна растителност, а чрез залесяване и по пътя на естественото самовъзстановяване ще се появат характерните за крайречните терени бяла върба (Salix alba), сива върба (Salix cinerea), тритичинкова върба (Salix triandra), крехка върба (Salix fragilis), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), черна елша (Alnus glutinosa), черна топола (Populus nigra), бяла топола (Populus alba) и хибридна топола (Populus euroamericana).
Прогноза и оценка на въздействията върху фауната

Предвижданите дейности и технологии за реализацията им предвиждат съществени промени в сухоземния ландшафт. В процеса на добивните работи ще се очаква нарушаване на местообитания на животински видовете и отнемане на част от трофичната им база.


Клас Бозайници (Mammalia). Предпоставки за наличие на постоянни местообитания на едри бозайници в непосредствената територия в района на ИП липсват (значими масиви от горска растителност).

За района няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни, които да бъдат повлияни от инвестиционното предложение.



Очаквани въздействия

В процеса на усвояване на териториите за съответното строителство е възможно да бъдат унищожени някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници, предимно насекомоядните и дребните. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид ниската чувствителност на тези животни към подобни въздействия и бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии.

Въздействие върху едрите бозайници от повишените шумови характеристики от добивните дейности, човешкото присъствие и движение на моторни превозни средства не се очаква поради отдалечеността на местообитанията им от района на инвестиционното предложение. Поради съседството на вече реализирани инвестиционни предложения- оранжерия, помпени станции и пътя за с. Величково територията не е местообитание за представителите на едрите бозайници.

Към края на експлоатационния период с възникването на крайбрежна хигрофилна растителност и храсталаци е възможно заселване на 1 двойка на територията на концесионната площ. Освен за видрата реализирането на инвестиционното предложение ще бъде благоприятно и за други бозайници, които са характерни за мочурища и крайречни таритории, за които ще се предоставят условия за заселването им -представителя на полевките воден плъх (Arvicola terrestris), малката водна земеровка (Neomys anomalus) и оризищаната мишка (Micromys minutus).



Клас Птици (Aves)

В района са характерни представители, обитаващи откритите пространства, агроландшафтите и покрайнините на населените места. Наличието на обраствания с тополи и храсталаци в коритото на р. Тополница е предпоставка за значително видово разнообразие на орнитофауната и наличие на местообитания на постоянно или временно пребиваващи птици в териториите, които ще се засегнат от експлоатацията на концесионната площ.



Оценка на въздействията

За някои видове, предимно на тези хранещи се със семена реализацията на инвестиционното предложение ще има отрицателно въздействие в непосредствения район на добивните площи. Предвид видовото разнообразие не се очаква да бъдат нанесени значими промени в популациите на засегнатите видове птици. Тези територии ще бъдат загубени като трофична база за широкоразпространени и лесно приспособими към нови местообитания видове.

Очакваните въздействия могат да бъдат:

° пряко нарушаване на местообитания;

° дълготрайно ликвидиране на мястото, като възможност за обособяване на местообитания;

° ограничени възможности за ползване на мястото като хранителна база;

влошаване условията за обитаване в съседни територии;



° локално повишаване на шумовата характериста от дейността и транспортния трафик.

° промяна на състава на орнитофауната и заселване на водолюбиви видове птици

Очакванията са за най-значими въздействия върху орнитофауната в резултат на трайна промяна на местообитанието

За хранещите се със семена видове площта ще бъде загубена, като след втората година с появата на хигрофилна растителност по бреговете на завирената площ частично местообитанието ще може да бъде използвано.

След преминаването към подводен добив в завирените участъци ще бъдат създадени условия за размножение и обитаването на новообразувания водоем от представители на насекомите от Разред Diptera, като най- многобройни ще бъдат от семейство Chironomidae, поради което надводната повърхност ще бъде облитана от насекомоядните птици, които ще бъдат компенсирани с новосъздадена трофична база.



С трайното нарушаване на местообитанието постепенно ще бъде създададен нов тип местообитание, което ще предизвика промяна на орнитофауната в обхвата на концесионната площ като за сметка на обитателите на откритите пространства, агроландшафти и крайселищни площи ще се появат водолюбиви видове птитици, някои от които трайно ще се заселят. Очаква се появата на обитатели на близките защитени зони, в това число и на птици със статут на защитени от българското и международното законодателство.
Клас Земноводни (Amphibia)

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени производствени и битовофекални води, замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий. След изземването на повърхностния слой и достигане до водоносния хоризонт, постепенно концесионната площ ще се превърне в езеро с благоприятни условия за представителите на земноводните. Очаква се новообразувалия се водоем да бъде обитаван от голямата водна жаба (Rana ridibunda), жабата дървесница (Hila arborea), жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и по-вероятно от двата вида тритони ще се засели малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris), който е по-разпространен вид, а за зелената крастава жаба (Pseudepidalea viridis) ще се създадат условия за размножаване.


Клас Влечуги (Reptilia). Характерът на територията и предпочитаните от видовете местообитания определя наличието на местообитания и представители от:

Сем. Сухоземни костенурки (Testudinidae), Приложения 2 и 3 на ЗБР;

Сем. Слепоци (Anguidae)

Сем. Гущери (Lacertidae)

Сем. Смокови (Colubridae)
Местообитания на сухоземните костенурки (Testudo hermanni, T. gracea) са възможни в необработваемите земеделски земи където са развити горски, тревни и храстови съобщества от драка. Същите се характеризират с по-дълбока почвена покривка и по-богата хранителна база, поради което видовете се придържат към тях. Не се очаква да бъдат фрагментирани популациите на двата вида сухоземни костенурки, тъй като местообитанията им са по-отдалечени от концесионната площ и отделени от обработваеми земеделски земи. В коритото на р. Тополница, която е отделена чрез дига от концесионната площ се срещат сивата водна змия (Natrix tessellata) и жълтогушата водна змия (Natrix natrix).

Очаквани въздействия

В процеса на добивните работи се очаква нарушаване на местообитания на някои от видове влечуги предимно представители на гущерите и отнемане на част от трофичната им база.

Въздействията ще са преки, но с възможности за краткосрочно възстановяване на местообитанията на повечето от видовете в съседни територии. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации. След изземването на повърхностните запаси и преминаването към подводен начин на изземване на минната маса ще се създадат условия за заселване на двата вида водни змии, като за тях реализирането на инвестиционното предложение ще бъде свързано с разширяване на местообитанията им и положителни въздействия.
Риби (Pisces)

Концесионната площ е разположена в незаливната тераса на западния бряг на р. Тополница, от която е отделена чрез преминаващата покрай източната и граница дига. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на непречистени води в р. Тополница. Всички изкопни дейности ще бъдат на територия извън речното корито. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с изграждане на прагове, и други прегради в реката затрудняващи естественото придвижване на рибите от един в друг речен участък, както и увреждане на мръстилища и други важни за оцеляването на популациите им места.

След изземването на повърхностните слоеве от запасите и достигането на водоносните хоризонти разработваните участъци на концесионната площ ще бъдат завирени от валежите и постъпващите подземни води. В процеса на експлоатация двата разработвани участъка ще се превърнат в езера в които по естествен или с човешко участие първоначално ще се появят най-невзискателните по отношение на съдържание на кислород видове.

След приключване на добивната дейност и частичната рекултивация, с появяването по бреговете на хигрофилна растителност, ще бъдат създадени условия за появата и на други характерни за стоящите водоеми видове, лин, шаран, червеноперка. При дълбочина на водоемите 25м и липсата на възможност за източване им условията за отглеждане на риба със стопански цели ще бъдат неблагоприятни, а дейността неефективна. В случая новосъздадените езера ще бъдат по-подходящи за развите на спортния и любителски риболов.


Описание и анализ на въздействията защитените територии

Защитени територтии по смисъла на ЗЗТ

Реализирането на инвестиционното предложение поради обхвата на въздействията от дейностите свързани с разработването на находището „Лозница 2“ които ще бъдат в границите на концесионната площ не засяга най-близките защитени територии в района. Всички дейности и въздействия ще бъдат в границата на концесионната площ без да бъдат в противоречие с режима на опазването им.

Най-близката защитена територия по смисъла на ЗЗТ отстои на 10км от концесионната площ, на разстояние значително по-голямо от обхвата на въздействията от експлоатацията на концесионната площ.

По тези причини всички въздействия вързани с разработването на находището „Лозница 2“ върху защитени територтии по смисъла на ЗЗТ ще бъдат незначителни.


Защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000.

За оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „Река Марица” BG0000578 по Директива 93/43/ЕЕС и ЗЗ „Рибарници Звъничево” BG0002069 по Директива 72/409/ЕЕС е разработен доклад за Оценка на съвместимостта, като самостоятелна, но неразделна част от от доклада за ОВОС съгласно чл. 4 и чл. 38 на Наредба за ОС.

Двете защитени зони са отдалечени на повече от 4км от концесионната площ „Лозница 2“. Всички въздействия от реализирането на инвестиционното предложение са с незначителен обхват и не се предвиждат други дейности свързани с реализирането на инвестиционното предложение на територията им.

Районът на инвестиционото предложение е отдалечен от местообитанията на водолюбиви, грабливи и чувствителни видове птици предмет на оапзване в ЗЗ „Рибарници Звъничево”. Разкривката и изземването на строителните материали от находището поради оттдалечеността му от защитената зона няма да засегнат типове местообитания предмет на опазване в ЗЗ „Река Марица” .

Ще бъдат засегнати местообитания на широкоразпространени и лесноприспособими към други територии птици, без да се очаква трайното им прогонване от района на инвестиционното предложение.

Реализирането на инвестиционното предложение поради отдалечеността на по-чувствителните видове няма да доведе до фрагментиране на популациите им.



1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница