Доклад За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

“Нулевата алтернатива” означава да не се внедрява система за управление на отпадъците в петте общини – Луковит, Ябланица, Тетевен, Червен бряг и Роман, да не се изгражда регионален център за управление на отпадъци, вкл. съоръжение за депониране- депо за неопасни отпадъци. При “нулева алтернатива” ще се запази съществуващото положение – отпадъците да бъдат депонирани на сметища, които не отговарят на нормативните изисквания и имат изключително отрицателни последици за околната среда и хората.

През 2005 г., по договор с МОСВ, Консорциум Геокомплекс ООД изпълнява обществена поръчка с предмет “Комплексни геоложки, геофизични, инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания на територията на Република България за определяне площадки за отпадъци”. В първият етап на проучването са приоритизирани шест площадки за регионално депо в региона, включващ общини Луковит, Тетевен, Ябланица, Червен бряг и Роман. Проведени са предварителни геоложки и хидрогеоложки проучвания на площадките.

С изготвянето на концептуалния проект за изграждане на регионално депо за битови отпадъци – регион Луковит от Консорциум “Рамбол - Нирас – ЕкоПро Консулт” по проект Europe Aid/124484/D/SV/BG са разгледани две основни алтернативни площадки: Площадка №14- Луковит и площадка №16- Тодоричене.

След изготвяне на сценариите за управление на отпадъци в региона, изясняване на характеристиките на отпадъчния поток и възможните начини на третирането му, се избира вариант за смесено събиране на всички общински и домакински отпадъци, транспорт до регионален център с депо за твърди битови отпадъци, централизирано третиране на зелени и едрогабаритни отпадъци.

Установява се, че за изграждане на регионален център за управление на отпадъците- регион Луковит, вкл. с приемна зона, потенциална площадка за рециклиране, 4 бр. клетки и зона за компостиране е необходима площ от около 450 дка.. Терени - общинска собственост могат да бъдат осигурени само на площадка №14 – Луковит, която е приоритизирана..

Площадка “Тодоричене” е с площ около 150 дка, част от земите са частна собственост, голяма част от тях активни земеделски площи. В допълнение част от терена е зает с широколистна гора.

При разработване на транспортните схеми за извозване на отпадъците до депо –Луковит се установява, че за общини Тетевен и Ябланица е целесъобразно да се изградят претоварни станции. Разглеждат се две алтернативи: отделни претоварни станции съответно в двете общини или една претоварна станция, която да обслужва двете общини (Ситуирана в община Тетевен). Избрана е втората алтернатива и община Тетевен посочва площадка имот № 104008, местността „Байнов поток” от землището на с. Гложене, община Тетевен, област Ловеч.

Сравнение на алтернативните площадки за изграждане на РД

В по-ранен етап на проекта - предмет на инвестиционното предложение, са разгледани алтернативи за сценарий на управление на отпадъците в регион Луковит, както следва: съхранение и събиране на отпадъци; транспортиране, вкл. претоварване; управление по видове отпадъци (паркови, зелени, едрогабаритни, строителни и от разрушаване); сепариране; компостиране; начини на депониране.

Оценката на технологиите е направена в Том ІІ на ДОВОС, въз основа на информация за най-добрите налични техники (НДНТ), подготвена по силата на Чл.16 (2) на Директива 96/61/ЕС от 24.09.1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрола на замърсяването и чл. 99а (1) от ЗООС.

Технологията за депониране на битовите отпадъци е регламентирана от изискванията на екологичното законодателство и осигурената хигиенно-защитна зона, поради което в окончателния проект на консултанта не са коментирани алтернативи. Прието е на база на съществуващия опит депониране чрез разстилане в тънък слой с компактиране и ежедневно запръстяване. Другите методи за обезвреждане на отпадъци са разгледани теоретично в ДОВОС.

Принципно са разгледани две възможности за третиране на инфилтрата от депото: пречистване на инфилтрата на обекта в локално пречиствателно съоръжение до степен заустване в дере (ІІ-ра категория водоприемник). Този вариант изисква получаване на разрешително от Басейнова дирекция – Дунавски район – Плевен и емисионните показатели се определят по Наредба № 6/2000 г.; отвеждане на инфилтрата на обекта и битово-фекалните води чрез 600 л.м. канализация в шахта на градската канализация и от там в бъдеща ПСОВ Луковит или транспортиране до друга действаща ПСОВ с достатъчен капацитет. Избран е вариан с третиране в локална ПСОВ.

Според климатичното райониране на България (Л. Събев и Св. Станев,1959) територията на Община Луковит, област Ловеч се отнася към Умерено – Континентална климатична област. Климатичните фактори в района се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина. Климатът в този район се определя от същите фактори, както и в северната част на Дунавската равнина, главно под влияние на континенталните въздушни маси от умерените ширини, които нахлуват предимно откъм североизток. В тази връзка района на Община Луковит също притежава белези на значителна континенталност, която проличава в относително голямото годишно колебание на температурите. Пролетта в района настъпва сравнително рано. Датата на устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5°С настъпва в началото на месец март, а устойчивият преход на температурата на въздуха през 10°С на пролет е в началото на месец април.

Тетевенската община е разположена в Предбалканския климатичен район, като южните и части (високите места на Стара планина) се разполагат в Планинския климатичен район. Климатът е умерено-континентален. Тук пролетта е къса, лятото прохладно, а есента продължителна. Снежната покривка се задържа над 120 дни в годината.

Важни характеристики на климатичните условия в района са посоката и скоростта на вятъра. Голямото разнообразие на посоката и скоростта на ветровете в течение на годината се дължи на въздействието на постоянните и сезонните барични центрове, както и на различните траектории и мощност на циклоните и антициклоните. Анализът на данните показва, че при средногодишната честота на ветровете по посоки преобладаващите ветрове са с посока запад - югозапад и изток—североизток. Това е обусловено, както от преобладаващия пренос на въздушни маси от запад – северозапад.

Характерно за района на обекта е липсата на промишлени замърсители на атмосферния въздух. На територията на гр. Луковит няма стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух. В град Луковит има изградена газопреносна мрежа и всички общински обекти са газифицирани. На основание гореизложеното може да се направи крайният извод, че въздушният басейн над района на разглежданите имоти е слабо натоварен, близък до естествения фон.

3.2.Води (състояние на подземните води, СОЗ, съществуващ мониторинг)

3.2.1.Повърхностни води

Площадката на Регионален център за управление на отпадъци е позиционирана в Дунавския район за басейново управление на водите. Тя попада в повърхностно не силно модифицирано водно тяло, категория река от поречие Искър, със следните характеристики: име – Златна панега ISRWB24, код BG1IS100R024, дължина 38,267km, географско описание: р.Златна панега до вливане в р.Искър. Екологичното и химично състояние на водното тяло е оценено като «добро състояние». Поставената екологична цел за опазване на водното тяло в ПУРБ е «Запазване и подобряване на доброто екологично и доброто химично състояние до 2015г»

Основната хидрографска единица тук е река Златна Панега, водеща началото си от извора „Глава Панега”. Тя се влива в р. Искър и принадлежи на Искърския водосбор. На протичащата на около 1 km западно от проектната площадка река, се провеждат дългогодишни режимни наблюдения на отточния режим. Непосредствено отношение към инвестиционното предложение имат суходолието, формирани в района на площадката. Западно от площадката руслото му е преградено с цел изграждане на малки водоеми. Оттокът през месец април 2010 г е около 0,5 l/s. На територията на площадката няма постоянен повърхностен отток. При интензивни дъждове и бързо снеготопене се образува временен отток по склоновете на площ от около 191,4 dka, в т. ч. около 134,1 dka от самата площадка. Площадката не попада в I и II пояс на санитарно-охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Разглежданата територия не попада в крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги. Необходима е корекция на Добрин дол в участъка на североизточната граница на площадката с цел отвеждане на дъждовните води извън нея. Няма пряка връзка между временно формиралите се повърхностни и сезонните пукнатинно-порови води в северозападната част на площадката. При спазване на всички нормативни изисквания при проектиране и при реализация на проекта не се очакват промени в хидроложките условия на площадката и извън нея, нито в качеството на водите в бъдещия водоприемник на отвежданите от депото води.

Площадка Тодоричене също попада в повърхностно не силно модифицирано водно тяло, категория река от поречие Искър, със следните характеристики: име – Златна панега ISRWB24, код BG1IS100R024, дължина 38,267km, географско описание: р.Златна панега до вливане в р.Искър. В площадка № 16 - Тодоричене са оформени две сравнително плитки и широки дерета без постоянен отток, насочени в югозападна посока към р. Дъбенска, десен приток на р. Златна Панега.

Площадката е разположена в негативна релефна форма, образувана от двете дерета и обкръжаващите я от всички страни хълмове: Дурчов връх (239,20 m) и връх с височина 240,40 m на север и връх с височина 225,4 m на юг. Общият наклон на площадката е в югозападна посока, като в най-югозападната си част е отворена към р. Дъбенска. В района няма извори, кладенци или водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.

Площадка Претоварна станция Тетевен до село Гложене се намира във водосбора и в непосредствена близост до р.Вит. Съгласно изготвеният от ПУРБ в Дунавски район инвестиционното предложение – ПС Тетевен, попада в повърхностно не силномодифицирано водно тяло, категория река от поречие Вит със следните характеристики: Вит RWВ05, код ВG1VТ789R005, дължина 116,150 km, географско описание; р.Черни Вит от с.Дивчовото до гр.Тетевен, р.Бели Вит от с.Рибарица до гр.Тетевен, р.Калник от яз.Сопот до вливане в р,Вит. Екологичното и химичното състояние на водното тяло са оценено в добро състояние. Поставената екологична цел за опазване на водното тяло в ПУРБ е „Запазване и подобряване на доброто екологично и доброто химично състояние до 2015г.

Непосредствено отношение към инвестиционното предложение имат следните характеристики на локалните хидроложки условия: площадката се намира на лявата заливна тераса на реката - връзката между повърхностните води в реката и подземните води в терасните отложения е много активна и двупосочна; възможно е влияние на преминаващ през площадката локален поток, успореден на река Вит, при високи водни стоежи; площадката попада в проектен пояс IІІ и се намира на около 200 метра югозоподно от границата на пояс ІІ на санитарно-охранителната зона на КИ-Глава Панега, стопанисван от ВиК Ловеч; при спазване на всички нормативни изисквания при проектиране и при реализация на проекта не се очакват негативни промени в хидроложките условия на площадката и в качеството на водите.

Разглежданият район в регионален план принадлежи към Северобългарския артезиански басейн, а в локален план – към Луковитското понижение. Съгласно изготвеният от ПУРБ, регионалния център за управление на отпадъци с регионално депо за битови отпадъци на територията на Община Луковит, попада върху подземно водно тяло Карстови води в Предбалкана, със следните характеристики: код ВG1G0000К2S037 и площ 1485,608 кт². Химичното и количественото състояние на водното тяло са оценени в добро състояние. Поставената екологична цел за опазване на водното тяло в ПУРБ е „Запазване и подобряване на доброто състояние до 2015г,";

Досегашните проучвания на подземните води разграничават три хидрогеоложки единици: Палеоген с водовместващи скали - редуващи се мергели, пясъчници, алевролити и глини; Неоген с водовместващи скали варовито-алевритови глини, органогенни варовици и неиздържани прослойки и лещи от пясъци, по-рядко от чакъли; Кватернер, с водовместващи еолични, алувиални, делувиални образувания и техните смесени разновидности с представители: льосовидни глини, варовити песъчливи глини, чакъли, разнозърнести пясъци, песъчливи глини, песъчливо-чакълни и песъчливо-глинести отложения с различа водонаситеност и водоносност.

Подземни води на основната площадка са установени в два от прокараните проучвателни сондажи на дълбочина 6 – 6.5 метра в северозападната част на площадката, като водите имат лещовиден непостоянен характер и се формират временно в песъчливо напукани и изветрели зони.

За определяне на филтрационните параметри на основните хидрогеоложки единици са проведени експресни водоналивания в 7 сондажа, два от които със статично водно ниво. Въз основа на получените резултати от проучвателното сондиране се отделят две нискорангови хидрогеоложки разновидности: слабо проницаем пласт и много слабо проницаема зона.

Миграционните характеристики на хидрогеоложките единици са определени в лабораторни условия в 3 филтрационни колони с разтвор от хлоридни йони. В случай на непрекъснато изтичане на “сметищни” води /което е сериозна аварийна ситуация/ по цялата площ на бъдещото депо, част от тях ще се инфилтрират в дълбочина, а друга част ще се оттича повърхностно на юг, следвайки естествените релефни форми. В резултат на голямата сорбционна способност и малката проницаемост на геоложката основа, скоростта на разпространение на навлезлите в подповърхностното пространство замърсители ще е относително ниска. Прогнозните изчисления показват, че за 10 години те ще достигнат до дълбочина 8-9 m. В края на моделната симулация - след 200 години, се очаква замърсената зона да обхваща главно пространството под дъното на бъдещото депо до дълбочина 15-20 m. Даже и силно подвижните замърсители ще са проникнали едва на 5-6 m в ненарушената неводонаситена част на скалния масив. Получените моделни решения показват, че не съществува опасност постъпилите в подповърхностното пространство „сметищни води” да замърсят акумулираните в терасата на р. Златна Панега подземни води.

В обхват 1000м от границите на инвестиционното предложение няма водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и определени санитарно-охранителни зони.

В заключение по отношение на хидрогеоложките условия, територията на площадката отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7 oт 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (изд. от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г.): Площадката не попада в I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване; Няма незащитени водоносни хоризонти при максимално водно ниво на дълбочина, по-малка от 1 м под долния изолационен екран на депото; Не е препоръчително прокарване на сондаж за техническо водоснабдяване на площадката на депото, поради реална опастност от замърсяване на карстово-пукнатинния водоносен хоризонт, който се използва за питейно-битово водоснабдяване; Резултатите от математическите моделни изследвания показват, че при реализирането на една тежка аварийна ситуация след изграждането на ДТБО на площадка № 14 Луковит замърсяването на подповърхностното пространство ще е

Площадка ПС Тетевен се разполага в южната периферия на Северобългарския артезиански басейн. Съгласно изготвеният ПУРБ, инвестиционното инвестиционно предложение ПС Тетевен, като подобект на „Изграждане на регионално депо за битови отпадъци на територията на Община Луковит, включващо Общините Луковит, Ябланица и Тетевен - област Ловеч, Община Червен бряг - област Плевен, Община Роман - област Враца", попада върху подземно водно тяло Порови води в Кватернера - р.Вит, със следните характеристики: код ВG1G0000QаІ018 и площ 188,157 кт². Химичното и количественото състояние на водното тяло са оценени в добро състояние. Поставената екологична цел за опазване'на водното тяло в ПУРБ е „Запазване и подобряване на доброто състояние до 2015г.";

Тук са представени две хидрогеоложки единици: Горна юра - представена е от окарстени и напукани мергелни варовици, слабо варовити алевритови аргилити, глинести алевролити; Алувиални отложения на р.Вит - материалите изграждащи терасата са предимно разнокъсови чакъли- едри, средни и дребни на места с отделни валуни, в дълбочина на места предхождащи в чакълесто песъчливи глини.

Подхранването на подземните води се извършва от речните води, валежите при топенето на снеговете. По време на проучването нивото на подземните води е установено на дълбочина от повърхността 1,50- 5,98m.

Във връзка с ИП е представена информация от Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски Район - предвижданият терен за изграждане на претоварна станция за битови отпадъци попада върху подземното водно тяло „Порови води в Кватернера – р.Вит“ с код BG1G0000Qa1018, което е незащитено от замърсяване. Определено е като водно тяло, предназначено за питейно-битово водоснабдяване по чл.119 от Закона за водите (ЗВ) и се явява зона за защита на водите съгласно чл.119а, ал.1, т.1 от ЗВ. Районът се характеризира с наличие на карстови води с регионално разпространение и развитието на повърхностни карстови форми.

В заключение може да се направят следните констатации: Територията на площадката се намира в алувиалните отложения на заливната тераса на река Вит; Мощността на водоносния колектор изграден от чакъли с песъчлив запълнител е с мощност от 3.30 до 6.10 метра на територията на площадката; Връзката между повърхностните води в реката и подземните води в терасните отложения е много активна и двупосочна; Възможно е изграждането на сондаж за използване на техническа вода, при положение, че същия бъде изграден съгласно изискванията на ЗВ и нормативните документи към него; Площадката попада в пояс IІІ и се намира на около 200 метра югозоподно от границата на пояс ІІ на санитарно-охранителната зона на КИ-Глава Панега, стопанисван от ВиК Ловеч. Преди реализиране на строежа на ПС е наложително да се изпълнят горецитираните препоръки на Басейнова дирекция - Плевен; При спазване на всички нормативни изисквания при проектиране и при реализация на проекта при представената усложнена обстановка не се очакват негативни промени в хидрогеоложките условия на площадката и в качеството на водите.

Подземни води са установени в сондажите, прокарани в централната част на площадката. Те са акумулирани в глинесто-песъчливите седименти от Угърчинската свита. Появата им в района на площадката се установява на дълбочина 6,0 – 6,50 метра в ниските части на терена и 10,70 – 11,00 метра във по-високите. Подземните води са напорни - водните нива се установяват на дълбочини от 4,00 до 8,50 метра от котата на терена – формираният напор е 3,00 – 4,20 метра. По тип са порово-пукнатинни. Подхранват се от инфилтрация на повърхностни води в зоните с тънка кватернерна покривка. Поради преобладаващо глинестия характер на отложенията, водоносният хоризонт е с ниска водообилност и незначителни запаси. Дренирането на подземните води най-често е чрез малки извори, някои от които сезонни. Изходища на подземни води на територията на площадката и прилежащите терени не са установени. Те се проявяват на по-ниски хипсометрични нива, в ареала на долинните форми, отстоящи на около 200-300 m в северна и южна посоки от обследваната площадка.

Почвите в района са отнесени към тип Лесивирани почви (Luvisols, LS/, FAO, 1988), разновидност - почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти. Разпространени са върху хълмисто-ридов релеф с фраг­менти от слабо-издигнати денудационни повърхнини с врязани речни долини и оврази, които създават добър дренаж и условия за развитие на ерозия. Заемат и стари речни те­раси (III и IV), където общо са по-дълбоки и по-песъчливи. Характеризират се със сравнително добре оформен и хоризонти – хумусно-елувиален и елувиално-метаморфен. Мощността на хоризонт А варира 15- 30 см. Условията за отглеж­дане на земеделски култури са средни. Ерозията, кисела­та реакция и повърхностното сезонно преовлажняване на почвите са основните проблеми за използването и опазването им.

В геоложкия строеж на района около разглежданата основна площадка – Луковит площадка вземат участие седиментни отложения палеогенска, неогенска и кватернерна възраст.

При проведените комплексни инженерно-геоложки проучвания и изследвания на разглежданата площадка са поделене четири инженерно-геоложки разновидности: Глина, тъмнокафява, хумусна (пласт 1)-Глината изгражда горната част на естествената кватернерна покривка. Дебелината й е от 0,30 до 0,90 метра; Глина, кафява до светлокафява, с дребен чакъл и варовити повлекли и конкреиии (пласт 2) -Глината е с делувиален произход. Дебелината й се изменя от 0,5 - 3,40 метра по десния долинен
склон на дола до 3,60 - 5,50 метра в левия долинен склон; Мергели, сивосинкави, с прослойки от пясъчник (пласт 4)- Прослойките са разпределени неравномерно и са пространствено неиздържани. При проучването са достигнати само в пет проучвателни сондажа. Горнището им се разкрива на дълбочина 7,90 - 14,6 метра. Дебелината им е повече от 10,0 метра.

От направената картировка не са установени неблагоприятни физико-геоложки явления и процеси, които да са засегнали площадката и прилежащите й територии. Геоложкият разрез и физикомеханичните свойства на литоложките разновидности не създават условия за развитие на гравитационни геодинамични процеси и явления като свлачища, срутища и др.

Освен това: геоложката основа представлява геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло и да се характеризира с коефициент на филтрация отговарящ на нормативите и дебелина значително по-голяма от 1 m; проведени са геоложки и хидрогеоложки проучвания, включващи геоморфология на района, геоложки строеж, литоложки състав, физико-механични и деформационни характеристики, тектонски строеж, физико-геоложки процеси и явления в района на площадката, хидрогеоложки условия (в т. ч.режим на подземните води; наличие на водоносен хоризонт, основни параметри; взаимодействие между водоносните хоризонти и отделните техни части; химически състав на подземните води и оценка на тяхната агресивност; хидравлична връзка между повърхностни и подземни води; области на подхранване на водите; зона на аерация); носимоспособност и деформации на геоложката основа; устойчивост на терена; поведение при земетръс и други динамични въздействия; дълготрайност на естествените и изкуствените бариери; необходимост от допълнително заздравяване и отводняване на геоложката основа; условия за ограничаване миграцията на замърсителите в геоложката основа и водите; ниво на риска и опасност от аварии; надеждност на наличната естествена геоложка основа и на естествените материали за изолация) – изпълнени съгласно изискванията и представени в “Доклад за резултатите от проведените предпроектни (детаилни) геоложки, геофизични, инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания на площадка № 14 Луковит за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци”от „КОНКРЕДО” ООД.

В общи линии геоложката основа на ПС е подходяща за строителство. Следва да се има предвид, че условията за фундиране и строителство на съоръжението ще е значително затруднено от хидрогеоложките условия на площадката и качествата на строителната почва. Преди реализиране на строежа на ПС е наложително да се изпълнят препоръките на Басейнова дирекция – Плевен отразени в писмо с изх.№ 878 / 01.03.2010г;

Въз основа на проведените полско-проучвателни работи (инженерногеоложка картировка, проучвателно сондиране, геофизични изследвания) и резултатите от лабораторните изследвания в района на площадката се поделят следните инженерногеоложки разновидности: Глина, тъмнокафява, хумусна (пласт 1), изгражда горната част на естествената кватернерна покривка.. Поради високото хумусно съдържание и набъбващите свойства глината е негодна като земна основа за фундиране; Глина, кафява до светлокафява, с дребен чакъл и варовити повлекла и конкреции (пласт 2), с делувиален произход. Дебелината й се изменя от 1,50 – 2,20 метра в склоновата част на площадката (извън двете дерета) до 8,50 – 9,80 метра в негативните части на площадката образувани от двете дерета. Глината е с неравномерно разпределен дребен чакъл от ръбести варовикови късове и варовити повлекла и конкреции. Резултатите от лабораторните изследвания показват, че съгласно БДС 676-75 почвата се класифицира като “набъбваща”. Съгласно чл. 16, ал. 3 на НППФ (2-03-01) почвата се класифицира като “особена”. Съгласно чл.13 почвата се класифицира като “Група В”; Глина, сивозелевикава до бежова, с ръждиви петна, песъчлива, в зони до слабоспоен глинест пясъчник, изветряли (пласт 3, установена е във всички прокарани проучвателни сондажи с изключение на С-3, където са установени само глинести пясъчници.Резултатите от лабораторните изследвания показват, че съгласно БДС 676-75 почвата се класифицира като “набъбваща”. Съгласно чл. 16, ал. 3 на НППФ (2-03-01) почвата се класифицира като “особена”. Съгласно чл.13 почвата се класифицира като “Група В”.

Според геоботаническото райониране на страната, теренът попада в Европейска широко­листна горска област, Иларийска провинция, Дунавски хълмисто-равнинен окръг, Плевен­ски район. По-голямата част от горите са изсечени и превърнати в обработваеми земи.

Обща горите и масивите са ~60 дка.

Често се срещат различни видове кълвачи (Picidae), папуняк (Upupa epops), червеногърба сврачка (Lanius colurio), градинска овесарка (Emberiza hortulana), авлига (Oriolus oriolus), сврака (Pica pica), сойка (Garulus glandarius). Много голямо е богатството на грабливи птици – освен обикновени като керкенез (Falco tinnunculus) и обикновен мишелов (Buteo buteo), така и много редки и застрашени видове.

Площадката на ПС Тетевен в момента обхваща основно ливадна територия с характерни видове: полска чучулига – най-многобройния вид, горска чучулига, качулата чучулига, полска овесарка, обикновен скорец – хранещи се в тревостоя индивиди, в т. ч. и на ята, яребица и пъдпъдък. От влечугите се срещат – зелен гущер, стенен гущер, голям стрелец, обикновена водна змия и др. Площта е в непосредствена близост до тази на съществуващото сметище на гр. Тетевен.

3.5.7. Защитени територии и защитени зони.

Площадките не попадат в защитени територии и не контактуват с такива.

Претоварната станция попада в периферията на Защитенатна зона BG0002109 „Васильовска планина” по Директивата за птиците

В близост до площадките за депониране на отпадъците са: Защитена зона "Студенец" - код BG0000240, тип С (Защитена зона и по двете Директиви);.Защитенатна зона BG0001014 “ Карлуково “ по Директива 92/43/EEC за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.