Доклад за оценка степента на въздействие на план за


V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитената зона



страница6/18
Дата06.01.2017
Размер2.76 Mb.
#12125
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитената зона

V.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони


За определяне степента на въздействието са възприети четири степени за оценка, което позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на въздействието:

- без въздействие (0) - не се засягат типове природни местообитания, видове и техните местообитания, които са предмет на опазване в защитената зона.

- незначително въздействие (1) - въздействие, което ще бъде краткосрочно и/или ще засегне незначителна площ от природно местообитание или вид, и засегнатата площ/част от популация е достатъчно малка, за да не предизвика промяна във функциите и/или структурата на природното местообитание/популация на вида в границата на защитената зона.

При все това тези въздействия се вземат под внимание и по експертна оценка могат да се предложат мерки за да се предотвратят или смекчат, когато е възможно.

- средно въздействие (2) - въздействие, което ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ от природно местообитание или вид, но няма да промени функциите и/или структурата на природното местообитание/популация на вида в границата на защитената зона.

Тези въздействия се отчитат и в комбинация с други фактори, които са задължителни при определянето на смекчаващите мерки с цел предотвратяване или намаляване на въздействието.

- значително въздействие (3) - въздействие, което ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ от съответното природно местообитание/вид и би могло да промени функциите и/или структурата на природното местообитание/популация на вида в границата на защитената зона.



При значително въздействие задължително се прилагат адекватни, изпълними и контролируеми мерки за смекчаването му. В случай, че оценката на ефекта от прилагането им покаже, че степента на въздействие не се променя, се предлагат и разглеждат алтернативни решения.
По отношение на земноводните и влечугите е приложена специфична скала за оценка на въздействието, тъй като методичният подход за тяхното оценяване (според резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013; вж. методиките за определяне БПС на съответните видове) се различават значително от тези при другите групи животни и природните местообитания. Възприетите тук степени при оценката на степента на въздействие са дефинирани по следния начин:

Степен 0 – без въздействие. Не се очаква въздействие върху вида, тъй като той не се среща в гранците на засегнатата защитена зона (не е регистриран по време на проведените собствени полеви изследвания; няма литературни данни за присъствието му в тази територия; няма потенциални местообитания на вида в защитената зона според съответния специфичен доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“; МОСВ 2013).

Степен 1 – незначително въздействие. Очакваното въздействие ще бъде краткосрочно, пространствено ограничено (в рамките на не повече от 1% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната, определена в съответния специфичен доклад, според резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и няма да доведе до промяна на природозащитното състояние на вида в рамките на защитената зона по нито един от критериите. Въздействието може да бъде естествено компенсирано от екосистемата или ограничено чрез прилагане на мерки. Необходимостта от прилагане на мерки се основава на експертна преценка, освен в случай, че ПС на вида в рамките на защитената зона е определено като „неблагоприятно - лошо“ (според съответния специфичен доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“; МОСВ 2013), когато прилагането на мерки и/или алтернативни решения е задължително.


Степен 2 – средно въздействие. Очакваното въздействие ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ (повече от 1% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната, определена в съответния специфичен доклад, според резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), но няма да доведе до промяна на природозащитното състояние на вида в рамките на защитената зона по нито един от критериите. Задължително е прилагането на мерки (и/или алтернативни решения в случай, че ПС на вида в разглежданата защитена зона е „неблагоприятно - лошо“), които биха могли да сведат степента на въздействие до 1 - незначително въздействие.

Степен 3 – значително въздействие. Очакваното въздействие ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ (повече от 1% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната, определена в съответния специфичен доклад, според резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), като ще доведе до промяна на природозащитното състояние на вида в рамките на защитената зона по един или повече от критериите.

При значително въздействие задължително се прилагат адекватни, изпълними и контролируеми мерки за смекчаването им. В случай, че оценката на ефекта от прилагането им покаже, че степента на въздействие не се променя, се предлагат и разглеждат „алтернативни решения”.

V.1.1. Защитена Зона „Ропотамо”, код BG0001001


Описание и анализ на въздействието на плана/ИП върху природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ

Предмет на опазване в защитената зона са 33 природни местообитания (вкл. такива, новоустановени в зоната при изпълнение на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013). В изследвания район е установено само местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори.


91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори

Описание

Субконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Q. frainetto. В предпланините участва и Q. petraea agg., а в Странджа – Q. polycarpa. Тези гори формират ксеротермния дъбов пояс между 150-600 (800) m в цялата страна. Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горски и канелени почви. Флористичният им състав е разнообразен и зависи от екологичните условия. Разграничават се три подтипа. В ЗЗ „Ропотамо“ е установен вторият подтип:


Подтип 2 Субсредиземноморски (тракийски) смесени дъбови гори.

Към този подтип се включват ксеротермните и мезоксеротермни дъбови гори на хълмистите равнини, предпланините и ниските планини на Южна България. Тези съобщества са с разнообразен флористичен състав, най-често са смесени, но на повечето места доминира благунът (Quercus frainetto) или формира смесени съобщества с цера (Quercus cerris), а на по-голяма надморска височина, и с горуна (Quercus dalechampii). Тракийските смесени термофилни дъбови гори са с добро осветление (склоп 0,6-0,7) и са с участие на много дървесни, храстови и тревни видове. Дървесният етаж достига средно 8-12 m. Поради влиянието на антропогенната и естествена ерозия на почвата в тези ценози много често участва келявият габър (Carpinus orientalis), който може да образува втори дървесен етаж с височина около 3-4 m. В храстовия етаж често се срещат Colutea arborescens, Cornus sanguinea, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Juniperus oxycedrus, Lonicera etrusca, Paliurus spina-christi и др. В тревния етаж се срещат основно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори: Stipa bromoides, Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata subsp. lobata, Dictamnus albus, Festuca heterophylla, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre, Verbascum phoeniceum и др.



Оценка в границите на ЗЗ

В рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) общата оценка за състоянието на местообитание 91М0 в защитена зона BG0001001 “Ропотамо” е неблагоприятно – лошо състояние. По Критерий 1. Площ в границите на зоната състоянието е определено като благоприятно, докато по Критерий 2. Структура и функции и Критерий 3. Бъдещи перспективи (Заплахи и влияния) е определено като неблагоприятно - лошо състояние. Основните причини са липсата на гори във фаза на старост, незначителното количество мъртва дървесина, неправилно планирани и изведени сечи в миналото, установената висока заплаха за нерегламентирано и неправилно добиване на недървесни горски ресурси.



Оценка в района на ИП

Местообитание 91М0 не попада в границите на ИП. Част от полигон, зает от него се намира в близост до територията на ИП (фигура № III-1.). Оценката за състоянието му съвпада с тази на експертите, изготвили специфичния доклад за местообитанието в защитена зона BG0001001 “Ропотамо”.


Очаквани въздействия:

1. Унищожаване на природни местообитания в мястото на строителство.

Имота представлява в по-голямата си част паркинг на комплекса „Свети Тома” - изцяло обезлесен и засипан с трошена каменна настилка. В югозападната част на площадката е обособено заградено игрище за мини-футбол и баскетбол. В източната част от игрището се е обособила малка затревена площ от около 20-25 м2 с вторична производна тревна рудерална растителност с преобладаване на троскот (Cynodon dactylion) и пасищен райграс (Lolium perenne). Не се засягат природни местообитания, вкл. 91М0.



2. Фрагментация на природни местообитания.

Имота представлява паркинг на комплекса „Свети Тома” - изцяло обезлесен и засипан с трошена каменна настилка. Не се засягат природни местообитания, вкл. 91М0. Фрагментация няма да има.



3. Замърсяване на района със строителни и битови отпадъци.

Този фактор ще се прояви единствено при неспазване на нормативната база по отношение на отпадъците. Характерисириката на плана не предвижда подобно въздействие.



4. Нахлуване на неместни и/или инвазивни видове

Въздействието е възможно само при използване на неместни и/или инвазивни видове при озеленителните мероприятия.


Мерки: Да не се допуска използване на неместни и/или инвазивни видове
Описание и анализ на въздействието на плана/ИП върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ

1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Известен от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува „смесени” размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища (Големански 2011).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 14000 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат малки площи с потенциални ловни местообитания на вида - тревисти места около съществуващия път. Липсват потенциални убежища (пещери).


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват убежища на вида. Такива не са установени и в зоната. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Широко разпространен вид в цялата страна. Среща се в планините до 1500 м. н.в. Пешерен вид, свързан предимно с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и др. Среща се често и в населените места. Ловува в близост до убежищата си – до 5 км. Лети относително ниско и ловува над сушата, водната повръхност и в скални райони. Относително социален вид, но през лятото мъжките се отделят и живеят поединично. Летните убежища са най-разнообразни: постройки, мазета, изкуствени галерии, пещери и т.н. Зимува поотделно или на редки групи с разстояние между отделните индивиди. Храни се с летящи насекоми. Формира размножителни групи през май-юни (Големански 2011, Попов & Седефчев 2003).



Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуваща полпулация в зоната е от 1 до 500 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно зимно находища на вида - два екземпляра в трафопост близо до яз. Ясна поляна. Съществуват литературни данни за още едно находище, в изоставени постройки на резиденция “Перла”. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 17282 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Потенциални убежища са сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.


3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) попадат потенциални убежища на вида - сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”. Видът обаче е нечувствителен към човешко присъствие дори в размножителните си убежища, при условие, че няма директно безпокойство (напр. навлизане на хора в убежището). Реализацията на плана не предполага такова. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

В България е обикновен и често срещан вид в цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в. Обитава предимно карстови райони, обрасли с дървесна и храстова растителност. Използва различни подземни убежища (пещери, изкуствени галерии, бункери, катакомби), мазета и тавани на жилищни постройки. Често големите подковоноси обитават едно и също убежище заедно с други пещеролюбиви видове. Големият подковонос се храни в радиус от 2 до 10 km от убежището като използва открити пространства, окрайнини на горички, храсталаци, ливади, често в близост до водни площи. В хранителния спектър преобладават едри твърдокрили (Coleoptera) и пеперуди (Lepidoptera, особено сем. Noctuidae) и в по-малка степен ципокрили (Hymenoptera) и двукрили (Diptera). През лятото големите подковоноси използват алтернативни убежища и хранителни местообитания в радиус от около 15 km от лятното убежище. От средата на април до края на май женските формират размножителни колонии. Тяхната численост достига от няколко десетки до 700 екземпляра. Раждането на малките става в периода 1-25 юни, рядко по-късно. Зимува поединично или в колонии, които могат да достигнат от 50 до 600-800 екземпляра. Почти във всяка българска пещера през зимата могат да бъдат наблюдавани един до няколко зимуващи големи подковоноси. В България, големият подковонос не извършва далечни миграции. Сезонните предвижвания между летните и зимни убежища са на разстояние от 20 до 95 km (МОСВ 2013).

Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 500 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 4 находища на вида, с численост на размножаващата се полпулация 1211 индивида и зна зимуващата популация 21 индивида. Съществуват литературни данни за още едно находище, в изоставени постройки на резиденция “Перла”. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 12530 дка.


Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Потенциални убежища са сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс „Свети Тома”.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) попадат потенциални убежища на вида - сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”. Видът обаче е нечувствителен към човешко присъствие дори в размножителните си убежища, при условие, че няма директно безпокойство (напр. навлизане на хора в убежището). Реализацията на плана не предполага такова. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида "средни" подковоноси на територията на страната. Известен е от над 100 находища, като повечето от тях са между 0 - 700 m н.в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди. От известните до момента размножителни колонии 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10 - 60 km) (Големански 2011).



Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. По време на зимуване в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 2 летни находища на вида, с численост на размножаващата се полпулация 900 индивида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 10860 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница