V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитената зона

V. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитената зона

V.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони

- значително въздействие (3) - въздействие, което ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ от съответното природно местообитание/вид и би могло да промени функциите и/или структурата на природното местообитание/популация на вида в границата на защитената зона.

V.1.1. Защитена Зона „Ропотамо”, код BG0001001

Предмет на опазване в защитената зона са 33 природни местообитания (вкл. такива, новоустановени в зоната при изпълнение на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013). В изследвания район е установено само местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Субконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Q. frainetto. В предпланините участва и Q. petraea agg., а в Странджа – Q. polycarpa. Тези гори формират ксеротермния дъбов пояс между 150-600 (800) m в цялата страна. Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горски и канелени почви. Флористичният им състав е разнообразен и зависи от екологичните условия. Разграничават се три подтипа. В ЗЗ „Ропотамо“ е установен вторият подтип:

Към този подтип се включват ксеротермните и мезоксеротермни дъбови гори на хълмистите равнини, предпланините и ниските планини на Южна България. Тези съобщества са с разнообразен флористичен състав, най-често са смесени, но на повечето места доминира благунът (Quercus frainetto) или формира смесени съобщества с цера (Quercus cerris), а на по-голяма надморска височина, и с горуна (Quercus dalechampii). Тракийските смесени термофилни дъбови гори са с добро осветление (склоп 0,6-0,7) и са с участие на много дървесни, храстови и тревни видове. Дървесният етаж достига средно 8-12 m. Поради влиянието на антропогенната и естествена ерозия на почвата в тези ценози много често участва келявият габър (Carpinus orientalis), който може да образува втори дървесен етаж с височина около 3-4 m. В храстовия етаж често се срещат Colutea arborescens, Cornus sanguinea, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Juniperus oxycedrus, Lonicera etrusca, Paliurus spina-christi и др. В тревния етаж се срещат основно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори: Stipa bromoides, Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata subsp. lobata, Dictamnus albus, Festuca heterophylla, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre, Verbascum phoeniceum и др.

В рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) общата оценка за състоянието на местообитание 91М0 в защитена зона BG0001001 “Ропотамо” е неблагоприятно – лошо състояние. По Критерий 1. Площ в границите на зоната състоянието е определено като благоприятно, докато по Критерий 2. Структура и функции и Критерий 3. Бъдещи перспективи (Заплахи и влияния) е определено като неблагоприятно - лошо състояние. Основните причини са липсата на гори във фаза на старост, незначителното количество мъртва дървесина, неправилно планирани и изведени сечи в миналото, установената висока заплаха за нерегламентирано и неправилно добиване на недървесни горски ресурси.

Местообитание 91М0 не попада в границите на ИП. Част от полигон, зает от него се намира в близост до територията на ИП (фигура № III-1.). Оценката за състоянието му съвпада с тази на експертите, изготвили специфичния доклад за местообитанието в защитена зона BG0001001 “Ропотамо”.

Имота представлява в по-голямата си част паркинг на комплекса „Свети Тома” - изцяло обезлесен и засипан с трошена каменна настилка. В югозападната част на площадката е обособено заградено игрище за мини-футбол и баскетбол. В източната част от игрището се е обособила малка затревена площ от около 20-25 м² с вторична производна тревна рудерална растителност с преобладаване на троскот (Cynodon dactylion) и пасищен райграс (Lolium perenne). Не се засягат природни местообитания, вкл. 91М0.

Имота представлява паркинг на комплекса „Свети Тома” - изцяло обезлесен и засипан с трошена каменна настилка. Не се засягат природни местообитания, вкл. 91М0. Фрагментация няма да има.

Този фактор ще се прояви единствено при неспазване на нормативната база по отношение на отпадъците. Характерисириката на плана не предвижда подобно въздействие.

Въздействието е възможно само при използване на неместни и/или инвазивни видове при озеленителните мероприятия.

Известен от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува „смесени” размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 14000 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат малки площи с потенциални ловни местообитания на вида - тревисти места около съществуващия път. Липсват потенциални убежища (пещери).

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват убежища на вида. Такива не са установени и в зоната. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Широко разпространен вид в цялата страна. Среща се в планините до 1500 м. н.в. Пешерен вид, свързан предимно с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и др. Среща се често и в населените места. Ловува в близост до убежищата си – до 5 км. Лети относително ниско и ловува над сушата, водната повръхност и в скални райони. Относително социален вид, но през лятото мъжките се отделят и живеят поединично. Летните убежища са най-разнообразни: постройки, мазета, изкуствени галерии, пещери и т.н. Зимува поотделно или на редки групи с разстояние между отделните индивиди. Храни се с летящи насекоми. Формира размножителни групи през май-юни (Големански 2011, Попов & Седефчев 2003).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуваща полпулация в зоната е от 1 до 500 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно зимно находища на вида - два екземпляра в трафопост близо до яз. Ясна поляна. Съществуват литературни данни за още едно находище, в изоставени постройки на резиденция “Перла”. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 17282 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Потенциални убежища са сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) попадат потенциални убежища на вида - сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”. Видът обаче е нечувствителен към човешко присъствие дори в размножителните си убежища, при условие, че няма директно безпокойство (напр. навлизане на хора в убежището). Реализацията на плана не предполага такова. Безпокойство няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 500 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 4 находища на вида, с численост на размножаващата се полпулация 1211 индивида и зна зимуващата популация 21 индивида. Съществуват литературни данни за още едно находище, в изоставени постройки на резиденция “Перла”. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 12530 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Потенциални убежища са сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс „Свети Тома”.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) попадат потенциални убежища на вида - сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”. Видът обаче е нечувствителен към човешко присъствие дори в размножителните си убежища, при условие, че няма директно безпокойство (напр. навлизане на хора в убежището). Реализацията на плана не предполага такова. Безпокойство няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида "средни" подковоноси на територията на страната. Известен е от над 100 находища, като повечето от тях са между 0 - 700 m н.в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди. От известните до момента размножителни колонии 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10 - 60 km) (Големански 2011).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. По време на зимуване в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 2 летни находища на вида, с численост на размножаващата се полпулация 900 индивида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 10860 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.