Доклад за оценка степента на въздействие на план за


Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)



страница7/18
Дата06.01.2017
Размер2.76 Mb.
#12125
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18

1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища (Големански 2011).



Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 50 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Въздействие няма да има.


1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 m н.в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700 - 1400 m н.в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0 - 2 °С. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали). Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия. Извършва локални миграции, които рядко надвишават 50 km. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи (Големански 2011).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 21360 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат малки площи с потенциални местообитания на вида - 2 полигона, част от по-големия масив с дъбова гора, разположен западно и южно от имота. При теренните ни проучвания се установи, че посочените полигони са неподходящи като местообитание за вида - липсват стари, високи дървета, които да предоставят подходящи убежища - стара мъртва кора, цепнатини в стволовете и пр. (средната възраст на целия масив е около 40 години). Липсват и потенциални ловни местообитания.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

Бехщайновият нощник е обитател на стари широколистни и смесени гори. Известен е от 63 находища у нас, в планините до 1650 m н.в. Най-голяма е концентрацията на находища в пояса 0-300 m (24 находища, 42%) и в пояса 301-600 m (12 находища, 21%). Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 m. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Липсват данни за зимуването на вида в България. Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. В Западна Стара планина са установени вертикални миграции с цел размножаване и swarming. Най-често в края на май и началото на юни женските формират малки размножителни колонии (5-35 женски) в хралупи на дървета и раждат по едно малко. Кърменето продължава около 3 седмици, след което до около края на август младите прилепи живеят заедно с родителите си. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората преди и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района, откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Наблюдения върху хранителното поведение в България показват, че видът се храни недалеч от убежището си (50-450 m, много рядко по-далече). Предпочита окрайнини на гори, ловува около и над речни течения в горски масиви. Индивидуалният ловен участък е малък, 0.6 – 1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония (МОСВ 2013).

Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 100 и 3000 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 размножаващи се колонии, в които са били установени 8 женски екземпляра. Площта на потенциалните местообитания е 66480 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), дъбовата гора западно и южно от имота е потенциално местообитание на вида. При теренните ни проучвания се установи, че посочените полигони са неподходящи като местообитание за вида - липсват стари, сухи дървета, които да предоставят подходящи убежища - хралупи (средната възраст на целия масив е около 40 години).


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1307 Остроух нощник (Myotis blythii)

В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Видът е с азиатски произход и еволюционно е свързан със засушливи, топли и открити местообитания. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии, и само рядко единични прилепи са намирани в постройки. В много от случаите и през зимата, и през лятото обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis myotis. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади. У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април (МОСВ 2013).

Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени около 1500 размножаващи се и 4 зимуващи екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 84840 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат ловни местообитания на вида. Липсват потенциални убежища.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват убежища на вида. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Дългопръстият нощник е типичен обитател на карстовите райони. Среща се на територията на цялата страна, в планините до около 1500 m. Повечето находища са между 100 и 600 m н.в. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20-25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април (МОСВ 2013).

Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуващата полпулация в зоната е между 1000 и 3000 индивида. През зимния сезон в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 4 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени около 100 размножаващи се и около 50 зимуващи екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 27230 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Известни са 73 находища, разположени в цялата страна. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400 - 500 m н.в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н.в. в Централна Стара планина, 1550 m н.в. в Рила, 1560 m н.в. в Западните Родопи. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35°С. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 km) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери (Големански 2011).



Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. През зимния сезон в зоната обитават до 50 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 2 находища на вида (1 по литературни данни), в които са били установени около 900 размножаващи се екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 65760 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат ловни местообитания на вида. Липсват потенциални убежища.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват убежища на вида. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1324 Голям нощник (Myotis myotis)

В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7000 индивида. Често те са смесени с M. blythii. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището. Женските показват изключително висока филопатрия, като над 90% се връщат и се размножават в убежището, в което са се родили. Вероятно у нас извършват редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до ок. 100 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март (МОСВ 2013).



Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 100 и 3000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени около 1500 размножаващи се екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 84840 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат ловни местообитания на вида. Липсват потенциални убежища.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват убежища на вида. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1310 Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersi)

Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 m н.в. Среща се в карстови ландшафти в цялата страна. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50 - 150 km) (Големански 2011).



Оценка на популацията в зоната.

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуващата полпулация в зоната е между 1000 и 3000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 200 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени 1251 размножаващи се екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 27230 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на плана - за курортно строителство и допълващи дейности, с максимална височина 10 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.



4. Безпокойство.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница