Морски бозайници (Phocoena phocoena, Tursiops truncatus)

Двата вида делфини - афала (Tursiops truncatus) и муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) сa редки обитатели на откритите морски пространства, каквито реализрането на плана/инвестиционното предложение не засяга и въздействия върху тях не се очакват.

У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна –основно копитни бозайници, но също зайци, гризачи, мърша, птици, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 ha. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 - 60 km. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 - 4 индивида на 10000 ha.

Според стандартния формуляр зоната се обитава от 1 индивид. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), една семейна двойка обитава зоната и съседните територии, подходящи за вида, с размер на глутницата (зимен период) от 4 до 6 индивида. Площта на подходящите местообитания е 26790 дка. Липсват местообитания, подходящи за сърцевинна зона (такива има в съседната, ЗЗ Босна).

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 m н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 km, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина (Големански 2011).

Според стандартния формуляр зоната се обитава от 10 - 15 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), относителната численост в зоната е 0.3 инд./км. Изчисления капацитета на зоната е 27 индивида, но вероятно е по-голям. Площта на потенциалните местообитания е 13457.7 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида - морското крайбрежие.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) попадат потенциални местообитания на вида - морското крайбрежие. Брегът в тази част обаче е висок, и естествения шумов фон (разбиващите се вълни) - също. Ако вземем предвид и предимно нощната активност на вида, както и адаптивността му към човешко присъствие (видът е установяван в близост до натоварени пътни артерии), безпокойството може да се оцени като незначително и няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално пребиваващи в района индивиди са привикнали.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ha. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 15001 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Приет е за изчезнал в началото на 40-те години на миналия век. След 1985 г. зачестяват съобщения за появата му в Средна Стара планина, Рила, Западни Родопи (Добростан и Дъбраш), Дунавска равнина и Лудогорие, Ропотамо, Странджа, Западни гранични планини. Наблюдаван (2000) южно от с. Стакевци, Западна Стара планина. В същия район присъствието му е доказано през 2004 - 2005 г. и в Осогово - 2009 г.. Очевидно тези рисове са част от формиралата се през последните 20 - 25 години в Източна Сърбия популация от саморазселили се от Карпатите животни, наброяваща към 30 индивиди. Обитава просторни горски масиви в планините. Предпочита стари естествени гори и скалисти места; ловува също в клековата и алпийската зона. Разгонването е през февруари - март. Малките, най-често 2 - 3, се раждат през май - юни. В търсене на ловна територия и на партньор младите животни, както и възрастните при оредяване на популацията или липса на храна, се срещат в нетипични места и извършват далечни странствания. Очаквана индивидуална територия в наши условия - 3000 - 10000 ha. Основна плячка са сърните, младите диви свине, зайците. Хранителният спектър включва още кошути и млади елени, кокошеви птици, гризачи. Напада също селскостопански животни. Вълкът е главният му конкурент и неприятел (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната и в близост до нея има две по-достоверни регистрации на вида (по литературни данни). Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 84080 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Според нас определянето на потенциалните местообитания е силно завишено, както се демонстрира от включването на ограден паркинг в категорията “оптимални местообитания”. Действително, както всеки едър хищник, рисът също може да измине големи разстояния при търсене на храна или при разселване, при което би могъл да се срещне в различни типове местообитания, които пресича. Подобни местообитания обаче не биха могли да се окачествят като потенциални за вида, поради неговото временно пребиваване в тях. При моделирането на потенциалните местообитания на вида не са взети предвид също така близостта на населените места, курортите и пътната инфраструктура, които се избягват от всички едри хищници, поне в нашата страна. Според нас донякъде пригодни за риса местообитания има единствено в района на язовир Ясна поляна.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) попадат около 55 дка потенциални местообитания на вида - дъбовия масив западно и южно от имота, или 0.065% от поенциалните местообитания на вида в зоната. Подобно въздействие върху потенциални местообитания на вид, чието присъствие в зоната не е доказано, се оценява като незначително.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м.н.в. (по изключение и по-високо). Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци, не е доказан за Северозападна България. Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета и др., като се придържа към по-влажните места. Храни се с различни водни и сухоземни безгръбначни животни. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата и се предшества от специфични брачни игри. Женската снася яйца, които залепва поединично по подводните растения. От яйцата се излюпват ларви, които до края на лятото метаморфозират и напускат водоемите. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 5 находища на вида - в блатата Алепу, Аркутино и Стомопло. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 97557.8 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсват специфични микрохабитати, които могат да се ползват за укритие, липсва и хранителна база. Отделни индивиди могат да преминават само транзитно през разглежданата площ.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като сухоземно местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници, при придвижването им от едно място на друго по време на сухоземната фаза. Рискът от смъртност тогава е незначителен, тъй като животните се придвижват нощно време, обикновено в дни с по-висока въздушна влажност. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително, тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.

Червенокоремната бумка се среща в низинните и равнините части на страната, както и в някой нискохълмисти райони на Дунавската равнина, Тракийската низина, Черноморското крайбрежие. Обитава блата, езера, язовири, бавнотечащи участъци на реки, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви и др. Среща се от морското равнище до около 450 м надм. в. (на Деветашкото плато). За разлика от жълтокоремната бумка, видът е представител на низинната фауна у нас. Активен е предимно през деня и привечер. Силно привързан към водата – не се отдалечава от нея. Най-често женските снасят между 80 и 300 яйца (Бешков и Нанев 2002). Презимуването става на сушата, като за целта се търсят различни укрития. Храната се състои от различни безгръбначни животни: инсекти, червеи и охлюви.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 6 находища на вида - около блатата Алепу и Аркутино. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 50370.3 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсват каквито и да било водни тела, липсват специфични микрохабитати, които могат да се ползват за укритие по време на придвижвания от едно водно тяло към друго, липсва и хранителна база. Отделни индивиди могат да преминават само транзитно през разглежданата площ - най-вече малки, разселващи се жабки.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като сухоземно местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници, при придвижването им от едно място на друго. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително, тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Много по-рядък е от другия вид сухоземна костенурка в най-североизточните части на България. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1450 м н.в. Предпочита хълмисти райони с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Най-висока е плътността на вида в нископланинския пояс с разредени храсти и широколистни гори в Южна България. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с и в широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта и есента. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н., и има сутрешен и следобеден пик на активност (Бисерков 2007). Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 2 до 3 пъти най-често между 4 и 5 (не рядко и по 8 и повече) яйца. Инкубацията продължава от 55 до 80 дни. При зазимяване се заравя в почвата.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 95333 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсват специфични микрохабитати, които могат да се ползват за укритие, липсва и хранителна база.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.