Доклад за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение

Реализацията на инвестиционното предложение не води до намаляване площта на обитанието на някой от вписаните в стандартния формуляр видове предмет на опазване в ЗЗ „Комплекс Ропотамо“, което не води до нарушаване на целостта им.

Птиците, които се срещат в четирите имота ще продължат да ги обитават и след реализирането на инвестиционното предложение, тъй като тези видове обитават лесопаркове, населени места, а след приключване на строителните дейности по голямата част от незастроената площ ще остане заета от дървесна растителност.

Реализирането на инвестиционното намерение няма да доведе до фрагментация на популации, на видове предмет на защита в зоната поради това, че на терена предвиден за осъществяването му не са регистрирани видове от популации, за които реализирането му представлява потенциал за фрагментацията им.

Реализирането на инвестиционното предложение предвижда предимно сезонно използване на курортните сгради, с краткосрочно използване на хотелите и ресторантите от пристигнали за определен срок посетители.

Очакваните въздействия свързани с експлоатацията на сградите с обществено предназначение хотели, ресторанти и магазини се свеждат до шум от автомобили, извършващи зареждането им с консумативи и стоки или извозващи отпадъците, ауспоухови газове и емисии от съоръжения за отопление или осигуряване на комфорт в стаите.

Въздействията от сградите с апартаменти се свеждат до шумови въздействия от личните автомобили на обитателите, битовофекални води и емисии от източници за отопление или климатични уреди. Всички въздействия ще бъдат сведени до допустимите за урбанизирани територии, като ще бъдат с обхват обема на сградите и границите на новосъздадената урбанизирана площ.

В случая не съществува възможност инвестиционното предложение да бъде въведено в експлоатация при надвишаване на допустимите стойности по отношение на шум и концентрации на веществата, които се емитират по време на експлоатацията.

Основното натоварване ще бъде през месеците юни, юли и август, когато пролетните миграции на прелетните птици ще са приключили и районът ще бъде с минимално човешко присъствие седмици преди започване на есенните. В случая прякото въздействие от експлоатацията на инвестиционното предложение по време на пролетните и есенните миграции на птиците ще бъде незначително.

Орнитологично важните места, в които се струпват голям брой птици по време на зимуване и миграции, и в които гнездят някои водолюбиви птици - езерата Стамополу, Аркутино, Алепу и азмаците покрай р. Ропотамо са отдалечени на разстояние, при което шумовите въздействия от дейностите в четирите имота ще бъдат недоловими. Най близкото от тези места – ез. Стамополу е оградено от трудно проходими храсталаци, дървесна и влаголюбива растителност, която действа като преграда против проникване и безпокойство на птиците в езерото. Поради сезонното ползване на сградите през зимния сезон, когато броят на зимуващите птици в района е най-голям, човешкото присъствие ще бъде минимално, а през летния сезон, когато се предполага запълване на капацитета на легловата база в акваторията на езерото ще са останали малък брой видове гнездещи птици.

Кумулативен ефект от въздействията

Строителството в имота ще се извърши в съответствие със Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и норми определени от Наредба №7 на МРРБ за ПНУОВТУЗ, предвиждащи минимални параметри на застрояване в неградските зони. Очакваните въздействия от реализирането на инвестиционното са в рамките на предвижданията по действащия ОУП на Община Приморско.

Очакваните емисии от сградите ще бъдат с незначителни концентрации в съответствие със съществуващото законодателство в Република България и кумулативен ефект няма да се формира.

Генерираният от дейностите в сградите шум ще бъде в рамките на нормите на Наредба №6/2006г на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната среда и кумулативен ефект по отношение на шума не се очаква.

По отношение на антропогенното присъствие, реализирането на инвестиционното предложение, както и всички други на територията на общините Приморско и Созопол се извършва в съответствие с чл.18 ал.1 и чл.19 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. До този момент на авторите на доклада не са известни нарушения на процедурите предвидени по чл.19 от същия закон, което е гаранция, че антропогенното присъствие на територията след реализацията на инвестиционното предложение ще бъде в границите на предвиденото по ОУП на Община Приморско.

Инвестиционните предложения, които са реализирани до сега, засягат територии, които са антропогенизирани, т.к. са на мястото на бившите къмпинги Аркутино и Перла и бившето селище Ченгер или прилежащи на тях площи.

Кумулативният ефект от реализиранто на всичките инвестиционни предложения/ планове програми се изразява в натрупване на всяко едно от въздействията които се генерират при реализирането на всяко едно от тях, както следва:

-намаляване на площта на обитания на видове птици предмет на опазване в защитената зона;

Нито едно от релизираните до сега или предвидени за реализиране инвестиционни предложения, включително и заявеното не засяга влажни зони водни обекти и морското пространство поради което кумулативен ефект, изразяващ се в намаляване на площи от местообитанията на водолюбивите птици не може да бъде отчетен.

Местообитания на птици-обитаващи пояса на широколистните гори:

Установените грабливи птици са с малка плътност, като тези, които гнездят в защитената зона са с численост 1двойка за малкия креслив орел (Aquila pomatina) и орелът змияр (Circaetus gallicus), белоопашатия морски орел (Haliaeetus albicilla), малкия ястреб (Accipiter nisus), бухала (Bubo bubo), обикновения мишелов (Buteo buteo), 2 гнездещи двойки осояд (Pernis apivorus), а числеността на най-разпространените горски птици, предмет на опазване в защитената зона е от 10 до 99 гнездещи двойки за козодоя (Caprimulgus europaeus), от 10 до 99 двойки за големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и от 10 до 110 двойки за полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata).

Щироколистните гори заемат 64% от защитената зона, което е 24752,83 дка. При реализирането на всички заявени до сега инвестиционни предложения, съгласно подадената информация ще бъдат застроени 165 дка гори, което е 0,66% от горите в защитената зона. При това застрояване на грабливите птици са предоставени от 12293,915 до 24587,83дка на гнездеща двойка, а за по разпространените минимум 223,52 дка за гнездеща двойка, което много над средното за страната. Въз основа на горното може да се твърди, че кумулативният ефект изразяващ се в отнемане на площин от гнездовите обитания, на гнездещите птици в широколистните гори, предмет на опазване в защитената зона ще бъде незначителен.

С рализирането на инвестиционното предложение строителство, в ниви ливади и други тревни местообитания не се предвижда, поради което не може да бъде отчетен кумулативен ефект изразяващ се в отнемане на местообитания на птиците предмет на опазване в защитената зона, обитаващи открити площи, агроценози, ливади и пасища.

Кумулативен ефект, изразяващ се в застрояване на площи, които могат да бъдат от значение за оцеляването на видовете предмет на опазване в защитената зона, тъй като могат да бъдат важни като места за размножение, зимуване, почивка при миграция или за укриване по време на линеене, когато птиците които линеят са безпомощни до израстването на махови пера;

Птиците, които се нуждаят от място за укриване, когато линеят, тъй като по-голямата част от перата им опадва в кратък срок са водоплаващи видове, а от обитаващите сушата, от място за укриване поради безпомощност е нужно на ливадния дърдавец (Crex crex). От прелетните птици струпвания при почивка и нощуване на сушата образуват, щъркели, лебеди, жерави и гъски. По-горе посочените видове за почивка и нощуване избират открити пространства, каквито не се засягат с реализирането на инвестиционното предложение, поради което кумулативен ефект не може да бъде отчетен.

Кумулативен ефект, водещ до прекъсване на миграционни коридори. Не се предвижда строителство на високи съоръжения, водещи до прекъсването на миграционните коридори на птиците и кумулативен ефект не може да бъде отчетен.

Кумулативен ефект изразяващ се в антропогенизиране на района:

Независимо дали ще бъде реализирано инвестиционото предложение или не рйонът е силно антропогенизиран, като антропогенизацията му е започнала с обособяването на къмпинг „Перла” през миналия век и продължила със строителството на резиденция „Перла” и предоставянето на концесия Решение №477 от 18 юни 2009г. върху част от крайбрежната плажна ивица морски плаж „Стамополу – Перла”, Община Приморско, Област Бургас Обн. ДВ. бр.48 от 26 Юни 2009г. в, която при предвиденото натоварване 8m² на човек от плажната ивица съгласно чл.27, глава VI „Устройство на територии за рекреационни дейности” от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в морския плаж „Стамополу – Перла” е възможно плажуване на 15250 души.

И в случай на нереализиране на инвестиционното предложение, независиомо дали ще бъде построена леглова база за 2000 души или не 15000 души ше плажуват, като в настоящия момент поради липса на леглова база половината от тях пристигат с автомобили и къмпират на палатки под дърветата в прилежащата на плажа част от защитената зона, а останалите от хотелите на гр. Приморско. В случая причина за антропогенизирането на района не е инвестиционното предложение на възложителя, а наличието на природна даденост и предоставения свободен достъп до тази част на защитената зона.

Кумулативен ефект водещ до прогонване на защитени видове птици от местообитанията им поради шум и безпокойство; Разположението на заявените и реализираните до сега инвестиционни предложения е с дисперсен характер. С изключение на предвиденото селищно образование „Перла” в ПИ 047012, 046001, 047006, 047009; 000446, 000363, 000283; 000274, на площ от 2127дка, за което РИОСВ Бургас вече се е произнесъл с Решение БС-50-ЕО/2008г всички други обекти са на разстояние от 3 до 5км и повече от района на бившата резиденция „Перла”, което е съвместимо с разстоянията между населените места в другите зони по птиците така, че в незастроените площи между тях възможностите за гнездене на защитени видове птици да се запазят.

По-голямата част от птиците, които са предмет на опазване в защитната зона са водолюбиви видове, хранят се с риба, растителността във водните басейни, които обитават или прецеждат водата пропускайки я през отвори на клюна, както е при патиците. С реализирането на ИП строителство в обхвата на водни обектии влажни зони не се предвижда и кумулативен ефект изразяващ се в намаляване на животинските видове служещи за храна на водолюбивите птици не може да бъде отчетен. Територията от горските площи, подлежаща на застрояване в случай, че бъдат реализирани всички заявени до сега инвестиционни предложения е незначителна по площ спрямо общата площ на горите в защитената зона и кумулативен ефект водещ до намаляване на животинските видове (земеровки, горска мишка, европейски див заек, гущери и др обитатели на горите) не може да бъде отчетен. Обитаващите горския комплекс птици, предмет на опазване в защитената зона, които са с най-голяма численост козодой и голям маслинов присмехулник се хранят с насекоми и безграбначни, за които не може да б ъде казано, че с реализирането на всички инвестиционни предложения може да бъде предизвикан кумулативен ефект , който да предизвка намаляване на насекомите и безгръбначните с които се хранят.

Ако бъдат реализирани всички до сега заявени инвестиционни намерения в защитената зона тяхната обща площ ще бъде 2301,757дка, което представлява 5,951% от защитената зона, предимно прилежащи към населените места територии и други без значителна консервационна стойност за видовете, които са предмет на опазване в нея.

Предмет на опазване в ЗЗ Ропотамо BG0001001 са 26 типа местообитания включени в Приложение 1 на ЗБР, 18 вида бозайници, 2 вида земноводни, 5 вида влечуги и 12 видa безгръбначни включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.92/43/EEC).

С изготвения План за регулация на ПИ №№58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.23, 58356.73.6 в местност “Беглик Таш” се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти (УПИ) и отделни квартали както следва:

• 
  УПИ І-73.6 /за имот 58356.73.6/, кв.30 - свободно застрояване за изграждане на 15 курортни сгради с апартаменти. Съществуващият в имота строеж “хотел” се запазва в съществуващия си вид с възможност да се довърши с незначителни преустройства;
  
• 
  УПИ І-73.23 /за част от имот 58356.73.23/, кв.31 – свободно застрояване. Съществуващата в имота сграда “Резиденция Перла” се запазва в същия си вид с възможност за незначителни вътрешни преустройства.
  
• 
  УПИ ІІ-73.23 /за останалата част от имот 58356.73.23/, кв.31 - свободно застрояване за изграждане на две курортни сгради.
  
• 
  УПИ ІV-67.8 /за имот 58356.67.8/, кв.31 – свободно застрояване за изграждане на една курортна сграда с апартаменти.
  
• 
  УПИ І-67.6 /за имот 58356.67.6/, кв.32 – свободно застрояване за изграждане на хотел с апартаменти.
  

В ПИ № 58356.73.23, който е застроен със сградите на бившата резиденция „Перла” с площ 13,341дка незастроената част е превърната в парков участък с преобладаване на декоративни дървесни видове. Същите са в напреднала възраст около 40 годишни, почти всички в добро състояние, плодоносят регулярно При озеленяването са засадени главно следните декоративни видове:

Освен тях се срещат и някои натурализирани производни видове като

В храстовия състав също има редица екзоти като

пръшлига (Spartium junceum)

влакнест шмак (Rhus typhina)

вечнозелен чимшир (Buxus sempervirens)

американски столетник (Agave Americana)

спиреа (Spirea sp.)

кисел трън (Berberis sp.)

бясно дръвче (Daphne oleoides)

теснолистна миризлива върба (Eleagnus angustifolius)

ракитовица (Tamarix sp.)

Тревната растителност, представена от пасищен райграс (Lolium perenne) и други паркови видове от семейство Poaceae, е силно рудерализирана. Освен теснолист живовлек (Plantago lanceolata) и ежова главица (Dactilis glomerata) се срещат и типични рудерални видове като къдрав лапад (Rumex crispus), обикновен пелин (Artemisia vulgaris), синя жлъчка (Cichorium inthybus), див морков (Daucus carota), обикновена луличка (Linaria vulgaris), германски ранилист (Stachys germanica), червенолюспест репей (Arctium tomentosum) и др. Както се вижда растителните формации в имота са създадени изкуствено и не могат да бъдат причислени към нито един от типовете природни местообитания, предмет на опазване в защитената зона.

Двата имота ПИ №58356.67.8 и №58356.67.6 с обща площ 20,921 дка, които са прилежащи на застроения ПИ 58356.73.23), са заети с ксеротермната горска формация на благуна (Querceta frajnetti) - около 90% с примес на цер (Quercus cerris), космат дъб (Quercus pubescens), келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxninus ornus) и клен (Acer campestre) (около 10% други видове). Храстовите видове са представени от глог (Crataegus monogyna), шипка (Rosa canina), драка (Paliurus spina Christi), кучешки дрян (Cornus sanguineа), къпина (Rubus caesius), птиче грозде (Ligustrum vulgare).

Тревната растителност в тях е слабо застъпена, поради голямото проективно покритие на дървесния и храстов етаж – на места над 90%. Същата е разположена главно покрай пътя, минаващ успоредно на морето или по просветлени полянки. От житните видове преобладават разнолистната власатка (Festuca heterophylla), луковичият ечемик (Hordeum bulbosum), сборна главица (Dactylis glomerata), червено подъбиче (Teucrium chamaedrys), алпийска детелина (Trifolium alpestre), дребноцветно прозориче (Potentilla micrantha) и др. Средиземноморските елементи са представени главно от смин (Jasminum fruticans), асфоделине (Asvodeline liburnica), озирис (Osiris alba), къпина (Rubus sanguineus), драка (Paliurus spina christi). Често срещани са и рудералите див морков (Daucus carota), кипарисовидна млечка (Euphorbia cyparissias), синя жлъчка (Cichorium inthybus) и др. Северната по-голяма част на ПИ № 58356.67.6 е заета от поляна заобиколена от формацията на благуна. Поради голямата почвена влажност в поляната една част от нея – около 2 дка е заета от дизентерийно шумкавче (Pulicaria dysenterica) – показател за силно влажните местообитания. Друга част е разоравана, а в последствие – изоставена на угар. От храстите преобладават къпина, заемаща около ½ дка, шипка, клен, както и много рудерални тревни видове, посочени по-горе. Двата имота са част от отдел 501д по утвърден ЛУП на ДЛС „Ропотамо” съгласно който издънковото благуново насаждение е с начин на стопанисване за превръщане, поради което са предвидени възобновителни сечи, а в ЛУП на общинските гори на община Приморско от 2010г. са включени в отдел 501ж, което е издънково насаждение в лошо състояние с предназначение за превръщане, с преобладаване на благун, цер и келяв габър и предвидени санитарни сечи.

Съставът на дървесната растителност позволява тази част от двата имота, която е заета от широколистна гора, да бъде причислена към тип местообитание 91МО Балкано-панонски церово-горунови гори. Те са част от съюза Quercion frainetto и от голямата полиморфна асоциация Quercetum frainetto-cerris s.l., представена от различни географски синвикарианти в различни части на Балканския полуостров. В България те могат да бъдат отнесени към географския синтаксон Quercetum frainetto-cerris threcicum. (Цонев еt al 2011).

Слабо застъпените тревна покривка и храсти, места с доминантен вид дизентерийно шумкавче (Pulicaria dysenterica), наличието на рудерални видове и обработката на земята, която е била извършвана в северната част на на ПИ №58356.67.6 не позволяват растителността в незаетите от дървесна растителност площи да бъдат причислени към който и да е тип местообитание подлежащо на опазване в защитената зона.

При застрояване на незаетата от дървесна растителност част от двата имота, което е възможно при заложените в ПУП-ПРЗ строителни параметри, и премахване на дървесна растителност в обема на предвидените по ЛУП отдел 501 по утвърден ЛУП от 2010г. на общинските гори на община Приморско, за които има Решение №58-ОС/2010г на МОСВ за извеждане на постепенно-котловинни сечи в дъбовите стопански класове на обща площ 523,7ха и голи в нискостъбления стопански клас и благуновия средно и нискобонитетен клас с обща площ 47,7ха въздействията върху тип местообитание 91МО Балкано-панонски церово-горунови гори ще бъдат незначителни.

Както се вижда от предоставения предотделен лист към отдел 501 са предвидени санитарни сечи, а в отдела 11,2 ха са недървопроизводствени площи - поляни, скали, камионен път, шосе и просеки, което позволява при зададените строителни параметри да бъде извършено застрояване без допълнителни сечи за освобождаване на площи с цел строителство.

Северната част на ПИ №58356.73.6 с площ 92,942 дка, в който е започнало строителство на сграда с курортно предназначение е заета от горска поляна, която не е засегната от строителните дейности. В нея преобладават разнолистната власатка (Festuca heterophylla), луковичен ечемик (Hordeum bulbosum), сборна главица (Dactylis glomerata), горски късокрак (Brachypodium silvaticum), овсига (Bromus sp.), четинест сеноклас (Cynosurus echinatus) и френски райграс (Arrenatherum elatius). Останалите тревисти видове са синя жлъчка (Cychorium inthybus), вълнест напръстник (Digitalis lanata), луличка (Linaria vulgaris), млечка (Euphorbia cyparissias), асфоделине (Asfodeline liburnica), жълт кантарион (Hypericum perforatum), градско омайниче (Geum urbanum), черновръх (Clynopodium vulgare) червено подъбиче (Teucrium chamaedrys), дребноцветно прозориче (Potentilla micrantha), щитоносна вратига (Tanacetum corymbosum) и др. От храстовите видове преобладава драката (Paliurus spina Christi).

В южната, лицева част на имота тревната растителност е значително рудерализирана. Около 100 кв. м., от имота е силно увлажнен участък, зает от тръстика (Phragmites australis) и дизентерийно шумкавче (Pulicaria dysenterica). Някои участъци, вторично са обрасли с къпина. Други храстови видове също с производен характер и сравнително млади по възраст /3-5 годишни/ са шипка (Rosa canina) и повет (Clematis vitalba).

Коренната растителност е представена от ксеротермната горска формация на благуна (Querceta frajnetti), - с примес на цер (Quercus cerres), граница (Quercus pubescens), трепетлика (Populus tremula), обикновен габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpnus orientalis), мъждрян (Fraxninus ornus), клен (Acer campestre), дива круша (Pyrus pyraster) и др. Храстовите видове са представени от глог (Crataegus monogyna), шипка (Rosa canina), драка (Paliurus spina Christi), кучешки дрян (Cornus sanguineus) и др. Тя е най-добре застъпена в южния край, граничещ с поляната и предната южна част на имота.

На югоизток се простира вторично създадена гора от морски бор (Pinus maritima) с примес на черен бор (Pinus nigra) на площ около 20 дка. И двата вида се култивират у нас главно в парковете поради декоративните им свойства и бързия растеж. В посочения участък видовете се развиват добре, като плодоносят ежегодно. Морският бор, който произхожда от средиземноморската област е широко разпространена култура в Южна България и по Черноморското крайбрежие, където намира добри условия за развитие. Видът е подтиснат в развитието си вследствие на неправилно засаждане /много нагъсто/. Това е довело до отмиране на част от короната им (10% суховършие) и отчупване на клони, които са навсякъде по земята. Поради голямата гъстота на посева тревна и храстова растителност почти няма, а от коренните дървесните видове се е запазил главно благуна. Имотът е част от отдели 503,з,ж по утвърден ЛУП на ДЛС Ропотамо, а по-късно в отдели 503д,л,6 по ЛУП на общинските гори на Община Приморско, в който отдел 503л е иглолистно насаждение с площ 6,9 дка и застроена площ, отдел 503₆ по стария ЛУП на общинските гори, а подотдели 503_{1,2,3,4,6,7,8 9} поляни_, съгласно приложения предотделен лист за отдел 503. В отдел 503 са предвидени груповопостепенни, санитарни сечи и прореждания.

Тъй-като в имота вече е извършено строителство и залесяване с иглолистна растителност и наличието на рудерални елементи навлезли вероятно още по времето, когато незаетите от дървесна растителност площи са се обработвали от жителите на изчезналото село Ченгер съставът на растителната покривка не позволява същата да бъде причислена към някой от типовете местообитания предмет на опазване в ЗЗ „Ропотамо”. Наличната в южната част на имота горска формация на благуна (Querceta frajnetti), - с примес на цер (Quercus cerres) и други дървесни храстови видов, която се отнася към тип местообитание 91МО Балкано-панонски церово-горунови гори няма да бъде засегната, тъй като в имота има достатъчно недървопроизводителни площи-поляни и вече застроена площ, при което строителните параметри могат да бъдат постигнати без да се извеждат сечи с цел застрояване. Инфраструктурата с цел прокарване на пътища, канализация и водопровод е вече положена, при строителството на недовършената сграда и действащата в миналото обслужваща сграда, поради което извеждането на сечи за полагането на инфраструктура не се налага. Тъй като с реализирането на инвестиционното предложение се предвижда реконструкция на незавършения хотел и изграждане на нови сгради, както басейни, спортни съоръжения и обособяване на места за паркиране в незаети от горска растителност площи, освен предвидените по ЛУП на общинските гори на Община Приморско, сечи в имота няма да бъдат извеждани.

Елементите на инфраструктурата водопровод, битовофекална канализация, подземен електропровод и трасе на път за достъп са изградени при строителството на сградата на бившата правителствена резиденция, недовършения хотел и сградите със спомагателно предназначение, което изключва въздействия върху някой от типовете местообитания предмет на опазване в защитената зона поради изграждане на инфраструктура.

Наличието на преовлажнени участъци и индикаторния вид за преовлажнени почви дизентерийно шумкавче (Pulicaria dysenterica) изключва възможността за наличие на тип местообитание 62A0 източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества в предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти.

Тъй като дървесната растителност, в предвидените за реализирането на инвестиционното предложение площи, се отнася към тип местообитание 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, местообитание 91AA* източни гори от космат дъб не е представено в тези имоти или съседните на тях и няма да бъде засегнато поради строителство или други причини.