Описание и анализ на степента на въздействие на план, програма и проект/инвестиционно предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

ЗЗ „Комплекс - Ропотамо“ е зона тип J и припокрива защитена зона ЗЗ „Ропотамо“.

Предмет на опазване в ЗЗ „Комплекс - Ропотамо“ са местообитания 80 на вида птици чиито местообитания подлежат на опазване съгласно чл.6, ал.1, т.3 от ЗБР и 60 вида птици които се струпват в значителни количества по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция за които териториите в които се струпват подлежат на опазване съгласно чл.6, ал.1, т.4 от ЗБР. Видовете птици, които се опазват в защитената зона „Комплекс Ропотамо” са предимно водолюбиви птици, които обитават влажни зони, вкл. морски крайбрежия и други видове, обитаващи гори ливади, храсталаци и пасища.

При анализа на очакваните въздействия върху видовете птици и местообитанията им, предмет на опазване в защитената зона, видовете ще бъдат разгледани по екологични групи – водолюбиви, обитатели, на морския бряг, грабливи и лешояди, обитатели на горите и обитатели на откритите площи, а не по азбучен ред както е в стандартния формуляр на защитената зона. Начинът на разглеждането в ДОСВ на птиците може да изглежда хаотичен, но се основава на научен подход, при който може да бъде бъде определена възможността за и степента на въздействие върху птиците и местообитанията им, докато начинът на подреждане на птиците в стандартния формуляр е механичен.

Трипръстият брегобегач (Calidris alba), малкият брегобегач (Calidris minuta), кривоклюният брегобегач (Calidris ferruginea) и тъмногръдият брегобегач (Calidris alpina) са видове, които само зимуват у нас и се срещат по време на мигрция. Срещат се в плажните ивици, непосредствено до прибойната зона, където търсят храна. Въздействията върху тях ще бъдат незначителни тъй като се срещат само извън курортния сезон.

Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), среденият корморан (Phalacrocorax aristotelis) и големият корморан (Phalacrocorax carbo) са видове, които не гнездят в района, а се срещат само като зимуващи. От значение за тях са откритите водни площи с достатъчно количество риба, каквато е акваторията на Черно море и скалите на които излизат да си сушат крилете. Поради обрастването на по-голямата част от ез. Стамополу с хидрофилна растителност същото се посещава от отделни птици, като от сладководните базсейни за тези видове с по-голямо значение са ез. Алепу и долното течение на р. Ропотамо.

Речната чайка (Larus ridibundus), чайката буревестница (Larus canus), малката черногърба чайка (Larus fuscus), трипръстата чайка (Rissa tridactyla) и белокрилата рибарка (Chlidonias leucopterus) са птици, които се срещат предимно преди началото и след приключването на курортния сезон в пясъчната ивица, Черно море и въздушното пространство над тях. Опитът от строителството на резиденция „Перла” и хидротехническите съоръжения в района, вълноломът и буната показват, че дейностите по време на строителството ще бъдат без негативни въздействия върху тях, а тъй като се срещат предимно извън активния курортен сезон и увеличаването на броя на плажуващите в района също ще бъде без негативни въздействия върху тях. За речната чайка (Larus ridibundus) се счита, че урбанизацията е с благоприятни последствия включително и с ръст на популацията, тъй като благоприятства за по-доброто оцеляване на зимуващите за сметка на използването от тях на хранителния ресурс от сметища, ниви и антропогенизирани ландшафти (Julliard, Lebreton 1998).

Сребристата чайка (Larus argentatus) е зимуващ за България вид, обитаващ крайбрежието на морета и Атлантическия океан в северна Европа, а местният за България вид е жълтокраката чайка (Larus cachinans), като до скоро двата вида бяха считани за един вид, но по-късно обитаващите северните части на Европа бяха определени като (Larus argentatus), които само през зимата слизат до България, а обитаващите нашата страна като (Larus cachinans) (AER TAC 2003). Тези два вида са обитатели на населени места и за тях урбанизацията е с благоприятни въздействия. Гнездят върху покривите на сградите на населените места по крайбрежието и отглеждат малките си върху тях (Dolbeer et al 1989). С разрастването на населените места са заели нова екологична ниша, като за сметка на намаляващите рибни запаси значителен дял от храната им заемат хранителните отпадъци по улиците (Шурулинков 2009), кошовете за смет и общинските сметища, а не са редки случаите когато крадат храната от ръцете на хората, тераси и прозорци на сгради. Със застрояването на територията благоприятните въздействия ще се изразят в разширяване на възможните територии за гнездене и отглеждане на малките и увеличаване на броя на източниците на храна.


Общ изглед на бивша резиденция „Перла“
Червеноклюната потапница (Netta rufina), кафявоглавата потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), планинската потапница (Aythya marila), ледената потапница (Clangula hyemalis), траурната потапница (Melanitta nigra) и кадифена потапница (Melanitta fusca) са видове, които не гнездят, а се срещат само по време на миграции и зимуване. До 1979г в езерото Стамополу е гнездяла белооката потапница (Aythya nyroca), която не е сред птиците предмет на опазване и включени в заповедта за обявяване на защитената зона.

По време на строителството въздействия както върху тези птици, така и върху местата за зимуване няма да има поради недоловимостта на въздействията от дейностите по време на строителството в местата за зимуване. По време на експлоатацията въздействията ще бъдат незначителни тъй като по време на курортния сезон потапниците ще бъдат в местата, в които се размножават - влажни зони в Северна Европа.

Средният нирец (Mergus serrator), и големият нирец (Mergus merganser) са зимуващи видове, които се срещат на около 50-100м от прибоя в района на почти всички плажове включително и плажовете на големи градове като Бургас и Варна. За тези два вида реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия поради отдалечеността на местата в които зимуват от имотите, в които ще се извършва строителството, а по време на експлоатацията в курортния сезон същите ще бъдат в местата за размножаване – морското и океанското крайбрежие на Северна Европа.


Открити площи в езеро Стамополу ,обитавани от размножаващи се лебеди
Поен лебед (Cygnus cygnus): Вид, който е характерен за водоеми в паркове и реки протичащи през големи градове в северна Европа, като в много от тях птиците се подхранват от жителите им подобно на гълъбите в някои площади. Безпокойство на птиците е възможно само при доближаване на много малко разстояние, провеждане на стрелби и взривни дейности, като поради невъзможността за доближаване на птиците от хора и изключването на възможността за провеждане на стрелби и взривни дейности безпокойство на птиците не се очаква. Въпреки, че близките до ез. Стамополу площи са силно застроени пойният лебед (Cygnus cygnus) успешно се размножава в него. Заплаха за вида са прякото му унищожаване чрез отстрелване или по друг начин и унищожаване на местообитанията му чрез пресушаване, опожаряване на крайбрежната растителност или замърсяване на водоемите. Подобни дейности не се предвиждат с реализирането на инвестиционното предложение поради което въздействията върху вида от реализирането му ще бъдат незначителни.

Представителите на гмурците Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) - Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena) и Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis) се срещат предимно като зимуващи видове във водите на Черно море на около 50 -100м от морския бряг. В миналото червеногушият гмурец е гнездял в езерото Аркутино, но след построяването на мостика за наблюдение е престанал да гнезди. В блатото Стамопуло откритата водна площ е незначителна поради което гнезденето на останалите видове е малко вероятно.

Предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти са отдалечени от близките до открити водни площи обраствания с растителност, поради което въздействията както върху тези видове, така и върху възможните за гнездене места ще бъдат незначителни. Определящи ще останат въздействията от най-близко до тях разположените хотелски сгради.

Двата вида пеликани розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) обитават водоеми с по-големи открити водни площи и достатъчно риба за изхранването им. Такъв водоем в защитената зона е единствено езерото Алепу, което се обитава през лятото от малък брой птици, а по- време на миграции и зимуване в него временно се задържат до около 300 птици. И двата вида не гнездят в защитената зона.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия и за двата вида.

Черен щъркел (Ciconia nigra)- видът се среща само по време на миграция. Отделни птици се задържат през пролетта в откритите площи южно от подържан резерват Вельов вир и източно от Веселата скала след което птиците напускат района. Гнезденето на вида, който се храни предимно с риба не е потвърдено.

Бял щъркел (Ciconia ciconia) - среща се предимно като преминаващ видът по време на миграция. Мястото в което се задържат щъркелови ята по време на миграции са ливадите северозападно от ез. Алепу в северната част на защитената зона на около 1км на югозапад от пречиствателната станция на в.с. Дюни. Видът е синантропен и поради липсата на населени места едно гнездо е регистрирано на около 500м южно от в.с. Дюни в северната част на защитената зона. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без негативни въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона.

Представителите на чаплите се задържат за по дълго време в различните сезони на годината, като срещат скитащи и ювенилни птици, за които влажните зони в защитената зона са от значение като места за търсене на храна, почивка и зимуване, но не гнездят в тях. От значение за тях са езерата Алепу, Аркутино и Стамополу, както и азмаците покрай р. Ропотамо. Най близко до имотите в които ще бъде реализирано инвестиционното предложение е ез. Стамополу, на около 0.6 км, като птиците се задържат в откритите водни площи и тези с ниска влаголюбива растителност. Местата, в които се задържат са отдалечени от четирите предвидени за реализирането на инвестиционното предложение имота и отделени с дървесна растителност и храсталаци, поради което въздействията от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат недоловими за тях.

Голям воден бик (Botaurus stellaris) и малък воден бик (Ixobrychus minutus) – Най-близкото подходящо местообитание за тях в защитената зона са обрастванията с хигрофилна растителност в ез. Стамополу. Двата вида са птици, които водят скрит в обрастванията с водолюбива растителност начин на живот (BirdLife International 2012), поради което са трудно откриваеми. И двата вида са нощни птици, които през деня са скрити на недостъпни за човека места в блатата, в които шумовете от брега са недоловими, а достигането до тях е възможно само с плавателен съд. Обикновено присъствието им в района се отчита нощем по време на токуване. Заплаха за двата вида са прякото им унищожаване чрез ловуване и унищожаване на местообитанията чрез пресушаване, опожаряване на крайбрежната растителност или замърсяване на водоемите (BirdLife International 2012). Подобни дейности не се предвиждат с реализирането на инвестиционното предложение поради което въздействията върху вида от реализирането му ще бъдат незначителни.

Обикновения буревестник (Puffinus yelkouan) е зимуващ вид, който не гнезди и не се среща в гнездовия период в България. Среща се над открити водни площи и над Черно море и скали непосредствено на морския бряг. Площта в която ще се реализира инвестиционното предложение не попада в местата в които видът може да бъде видян по време на зимуване. Тъй като рядко само отделни зимуващи птици могат да бъдат видени извън курортния сезон въздействията по време на експлоатацията ще бъдат незначителни.

Двата вида гмуркачи червеногушият гмуркач (Gavia stellata) и черногушият гмуркач (Gavia arctica) са неразмножаващи с в България птици, които обитават водемите в северна Европа и блатата в тундрата. Пристигат за зимуване у нас след като водоемите на север замръзнат. Мигрират на широк фронт и рядко през зимата се срещат малки ята- до 20 птици в ято. Въздействията върху тях и местообитанията им ще бъдат незначителни, тъй като местата, в които могат да бъдат видяни по време на зимуване са отдалечени от строителните площадки, а тъй като са само зимуващи видове по време на курортния сезон, когато легловата база ще бъде максимално запълнена ще бъдат в размножителните си райони - Северна Европа.

Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon) - Среща се рядко. Предполагаемият брой на гнездещите в защитената зона двойки е 2. Подходящи обитания за него са обрастванията с тръстика в азмаците на р. Ропотамо и езерата Алепу, Аркутино и Стамополу. Същите са отдалечени от предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти и изолирани с дървесна растителност. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху него и местообитанията му.

Представителите на блатарите - тръстиков блатар (Cyrcus aeruginosus) полски блатар (Cyrcus cyaneus) и ливаден блатар (Cyrcus pygargus) не гнездят в района, а степният и полският блатар не гнездят и на територията на страната. Регистрирани са само като прелетни и преминаващи видове. По време на зимуване единични наблюдения имаме за между в.с. Дюни и ез.Алепу и над ез. Стамополу. Срещат се след приключване и преди началото на туристическия сезон. По данни от стандартния формуляр в защитената зона гнезди 1 двойка тръстиков блатар. Подходящи места за гнездене има около ез Алепу. Наблюдаван е от авторите на доклада извън туристическия сезон над тръстиките в ез. Стамополу. Въпреки че близо до южната част на езерото значителни площи са застроени видът продължава да се среща тъй като над обрастванията с тръстика шумовите въздействия са недоловими. Предвидените за реализирането площи са отдалечени и отделени с ивица с дървесна растителност от обрастванията с тръстика, поради което въздействията върху блатарите ще бъдат незначителни.

Повечето от останалите водолюбиви птици са ловни обекти, за които от съществено значение е опазването на местообитанията им, а числеността им се подържа висока посредством регулационни мерки предвидени чрез прилагането на закона за лова и дивеча.

Наличието на обрасла с широколистна гора и храсталаци територия между р. Ропотамо и имотите, в които ще бъде реализирано инвестиционното предложение, както и открити тревни пространства предполага обитаването и от различен брой характерни за широколистния пояс и откритите площи, предмет на опазване в защитената зона.

Въздействията върху всеки един от тези видове птици ще бъдат както следва:

Осояд (Pernis apivorus) - Според данни от стандартния формуляр в защитената зона гнездят 2 двойки. Не гнезди в имотите, в които се предвижда строителство. Най често може да бъде видян над предвидените за реализирането на инвестиционното предложение на голяма височина по време на миграция, когато прелита над всички селища по Черноморското крайбрежие. Счита се за доста толерантен към човека вид (Roberts et al., 1999).

Черна каня (Milvus migrans) не гнезди в защитената зона. Среща се рядко по време на миграция, след приключване на туристическия сезон, когато районът е обитаван само от местни жители и ползващи пристана риболовци. Броят на гнездещите двойки черна каня (Milvus migrans) в България е 140-160, като основният гнездови район е между Източните Родопи и Странджа (Янков). Местата на гнездене са отдалечени на повече от 50km от района на бившата резиденция „Перла”. Въздействията върху нея и местообитанията и ще бъдат незначителни.

Морски орел (Haliaeetus albicilla) според данните от стандартния формуляр в защитената зона гнезди 1 двойка и 1-2 индивида прелитат по време на миграции. Подходящо местообитание са алувиалните гори в резерват Ропотамо. Тъй като имотите в миналото са били част от къмпинг „Перла”, а на територията им се е извършвало строителство видът не се среща в тях. Въздействията върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Предпочита по-влажни терени и обикновено местообитанията му не съвпадат с тези на другите два вида ястреби. Обитава гористи местности в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. Не е регистриран като гнездящ вид в защитената зона по данни от стандартния и формуляр. Среща се рядко по време на миграция извън туристическия сезон. Въздействията върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Малък креслив орел (Aquila pomarina) - според данните от стандартния формуляр в защитената зона гнезди 1 двойка. Подходящи за гнездене са високите места на запад и на север от Подържан резерват Вельов вир и в района на Андрея баир. Най-многочислен е от мигриращите видове, които могат да се видят високо над предвидената за застрояване територия. Не гнезди в района на бившата резиденция „Перла”. Въздействията върху него и местообитанията му от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни.

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), голямият креслив орел (Aquila clanga), малкият орел (Hieraaetus pennatus) царският орел (Aquila heliaca), белошипата ветрушка (Falco naumanni), вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и соколът скитник (Falco peregrinus) са рядко срещащи се видове, които не гнездят на територията на защитената зона. Срещат се рядко по време на миграция на голяма височина. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху тях и местообитанията им ще бъдат незначителни, тъй като не обитават района на бившата резиденция „Перла”.

Малък сокол (Falco columbarius) – зимуващ вид който се среща рядко над откритите площи и храсталаците. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху него и местата, в които зимува ще бъдат незначителни.

Бухал (Bubo bubo)- В защитената зона гнезди 1 двойка бухали (Bubo bubo). Видът гнезди по стари дървета и изоставени кариери, понякога съвсем близо до населени места. Увеличаването на броя на гнездещите двойки често се дължи на благоприятни за него човешки дейности, прокарване на пътища, разкриване на кариери и нарушения на ландшафта. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за вида, тъй като не гнезди в имотите в които ще бъде реализирано инвестиционното предложение.

Блатна сова (Asio flammeus)- не гнезди в защитената зона, като рядко се срещат отделни преминаващи индивиди. Води нощен начин на живот и през деня не може да бъде видяна в района на бившата резиденция „Перла”. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за нея и местата в които ловува.

Козодой (Caprimulgus europaeus)- По данни от стандартния формуляр на защитената зона широколистните гори в нея се обитават от 10 до 99 двойки. През нощта се среща и в населените места, предимно, обори, торища и сметища, където търси насекоми. Поради нощният му начин на живот няма да бъде подложен на отрицателни въздействия.

Полубеловрата мухоловка (Ficedula sernitorquata) обитава по-гъстите алувиални гори покрай р. Ропотамо, като по данни от стандартния формуляр в защитената зона гнездят от 10 до 110 двойки. Не гнезди в близките до сградата на резиденцията и недовършения хотел площи, като в тях се среща само случайно. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за нея и местообитанията и.

Сирийският пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) е най-разпространеният от кълвачите в защитената зона. Среща се предимно в населените места и по-рядко в ивици от дървета и групи дървета извън населените места. Тъй като в защитената зона броят на урбанизираните места е незначителен предполагаемият брой на гнездещите в защитената зона двойки е от 1 до 5. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде благоприятно за вида тъй като ще доведе до увеличение на площта на местообитанията му.

Белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos) е рядък вид за зоната, като предпочита стари гори с мъртви дървета с изгнила дървесина обитавана от личинки на бръмбарите с които се храни. В защитената зона гнезди 1 двойка. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за вида.

Сивият кълвач (Picus canus) е по-рядък вид, обитаващ широколистни гори и много рядко долита непосредствено в имотите, които ще бъдат застроени. Дейностите в бъдещите сгради ще бъдат с незначителни въздействия върху него и местообитаният му тъй като се среща и в населени места, паркове и градини. Въздействията, които са негативни и водят до прогонването му са сечите на хралупати дървета, каквито не се предвиждат с реализирането на инвестиционното предложение.

От останалите видове най-разпространен е средният пъстър кълвач (Dendrocopos medius), който също се среща в широколистни гори, като гнезди в хралупи издълбани в стари дървета. Предполагаемият брой на гнездещите двойки в защитената зона е 20. За него, както и за по-рядко срещащите се кълвачи реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия тъй като съществуващата дървесна растителност ще бъде максимално запазена. Сечите на дървета ще бъдат в границите на предвидените по ЛУП на Община Приморско възобновителни сечи. Представителите на кълвачите не показват чувствителност към човешкото присъствие, срещат се в урбанизирани територии и при запазване на дървесната растителност и подходящо парково озеленяване въздействията върху тях ще бъдат незначителни.

Черен кълвач (Dryocopus martius) В защитената зона гнездят 2 двойки. Освен в горите се среща и в населените места, може да бъде видян в парковете и градините на големи населени места като Варна и Бургас.

Горската чучулига (Lullula arborea), големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), червеногърбата сврачка (Lanius collurio) и черночелата сврачка (Lanius minor) са птици, които обитават храсталаци, полянки покрай гората или поляни с редки храсти. Най-близките подходящи местообитания за тях са площите с редки храсти на север от предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти, между ламаринените халета и пътя за клетките на мобилните оператори в района на връх Китка, около Лъвската глава, изоставените овощни градини на север от Андрея баир и в северната част на защитената зона между в.с. Дюни и ез Алепу. С изключение на горската чучулига останалите видове се срещат и в населените места, паркове, градини и индустриални зони. За тези птици реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия.

Полската бъбрица (Anthus campestris) гнезди в каменисти и припечни места, с незначителна растителност и плажни дюни, каквито имотите, в които предстои да бъде реализирано инвестиционното предложение не представляват. Подходящи местообитания за нея са дюните на плажовете в устието на р. Ропотамо, в местността Аркутино, пред езерото Алепу, плаж Приморско север и скалистите места в района на Лъвската глава. Поради застрояването между ез. Стамополу и гр. Приморско плажът се използва интензивно, между дюните са монтирани няколко леки търговски обекта и за полската бъбрица (Anthus campestris) този плаж не е място където гнезди. Тъй като по-голямата част от територията на защитената зона е заета от широколистни гори предполагаемият брой на гнездещите в нея двойки е 3. С реконструкцията на старите постройки и построяването на нови с курортно предназначение сгради ще се натовари плажната ивица непосредствено пред тях, между пристана за лодки и северната буна, като поради отдалечеността си пясъчните дюни ще бъдат неизползваеми за обитателите в новопостроените сгради. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху нея и местообиранията и.

Малкият ястреб (Accipiter nisus), соколът орко (Falco subbuteo) и обикновеният мишелов (Buteo buteo) са представени с по една гнездеща двойка в защитената зона. Срещат се по-често по време на миграция и зимуване. Местата в които могат да бъдат видяни са на дървета по пътя Бургас-Царево и пътя между бившата резиденция Перла и гр Приморско и в откритите площи между в.с. Дюни и ез. Алепу, бившия къмпинг Аркутино, на изток от светилището Беглик таш, около Долмените и между ламаринените халета и вр. Китка. Инвестиционното предложение ще се реализира в имоти, които на практика са урбанизирани, без да се засягат места, в които ловуват зимуващите птици и по тези причини очакваните въздействия върху тези три вида ще бъдат незначителни.

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) - гнезди често в изоставени гнезда на свраки, електрически стълбове селскостопански постройки, даже по високи сгради в градовете, но не гнезди в защитената зона. Наблюдаван е от експерта изготвил тази част от доклада в центъра на гр. Балчик и над пристанище запад Бургас. Единични зимуващи птици могат да бъдат видяни в северната част на защитената зона, между в.с. Дюни и ез. Алепу и между гр. Приморско Долмените. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за нея и местообитанията и, като очакванията са за по-скоро положителни въздействия свързани с предоставяне на нови възможности за гнездене и увеличение на гризачите и дребните пойни птици с които се храни.

Обикновен пчелояд (Merops apiaster) – не гнезди в предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти и близо до тях поради липсата на отвесни бреговете в които да копае дупки за гнездене. Предполагаемият брой гнездещи в защитената зона двойки е 34. По време на миграция може да бъде видян над всички населени места по Черноморското крайбрежие. Често мигриращите птици почиват на електропроводи, понякога и на такива преминаващи през индустриални зони. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за него и местообитанията му.