Доклад за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въздействия върху бозайниците (Mamalia)
- Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
- Видра (Lutra lutra).
- Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии
- Рисът (Lynx lynx) е вид
- Въздействия върху прилепната фауна
- Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви
- Не-пещеролюбиви
- Пещеролюбиви Облигатно
- Не- пещеролюбиви Горски
- Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
- Пъстър пор (Vormela peregusna)
б) Описание и анализ на въздействието на план, програма и проект/инвестиционно предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение Въздействия върху бозайниците (Mamalia): Предмет на опазване в ЗЗ „Ропотамо“ са следните видове от бозайниците: Европейски вълк (Canis lupus) - хищен бозайник от семейство кучета. До като през 1994 г популацията му в България е била около 400 индивида през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Обитава предимно по-високите гористи места в планините, но в Северна България слиза и в равнинните гори,като предимно по-младите слизат в по ниските места. Водят скрит начин на живот, като предимно през нощта излизат да си търсят храна. През брачния период избират закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода- поток, езеро, река. Числеността му в защитената зона е от порядъка на 0-1екземпляра. Видът не обитава защитената зона, а само през по-студени зими отделни екземпляри навлизат в територията на зоната. Възстановяването на местообитанията му в тази част на защитената зона, в която голяма част от територията са ловни полета на ДЛС Ропотамо е цел несъвместима със стопанската дейност на фирмата, а териториите защитени по ЗЗТ, в обхвата на защитената зона, са крайно недостатъчни по площ, фрагментирани спрямо зоната и не могат да изпълняват функциите на местообитания на този вид. По вероятно е местообитанията на вида да бъдат възстановени на територията между с. Ново Паничарево и яз. Ясна поляна, които са по-труднодостъпни и със запазени първични горски местообитания в дълбоките и със стръмни брегове дерета. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП – 0 - незначително Видра (Lutra lutra). Хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с водни басейни, особено такива богати на рибни запаси от които имотът е отдалечен и отделен чрез земеделски земи, горски площи, ливади и интензивно натоварен път. Авторът на тази част от доклада е наблюдавал видри в природната забележителност блато Алепу в тръстиките на северния бряг на северното водно тяло, което е по-близо до в.с. Дюни и е значително отдалечено от района в който ще бъде реализирано инвестиционното предложение. Следи от видри са наблюдавани и по бреговете на р.Ропотамо, на територията на резерват Ропотамо и извън нея в района на яз Ясна поляна. Реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже някакво въздействие върху състоянието и местообитанията на този вид поради отдалечеността им от имотите в обхвата на инвестиционното предложение. Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП - 0 незначително Рисът (Lynx lynx) е вид, все още недоказан категорично, на този етап, като обитател в защитената зона. Дори да приемем, че може да се среща там и този вид по подобие на вълка е твърде подвижен, за да се повлияе от ИП. Рисът се смята за изчезнал вид и последното съобщене за забелязан рис в района е от 1952г и от тогава няма следи от жизнената му дейност. Поради започналата урбанизация на района, както и експлоатацията от ДЛС Ропотамо на участъка между южната граница на резерват „Ропотамо” и плаж Перла за целите на ловното стопанство целта за възстановяване на местообитанията му в този участък са несъвместими. Въздействия върху прилепната фауна. ЗЗ „Ропотамо” BG0001001 е от съществено значение за опазване на местата за хранене, разможаване и зимуване на прилепите Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям нощник (Myotis myotis), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), обитаващи тази част на страната. Местообитанията, с които е свързан жизненият цикъл на прилепите, се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология: убежища (roosts) – местообитания в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножението, отглеждането на малки и копулацията. хранителни (ловни местообитания) (foraging habitats) -местообитания в които ловуват летателни пътища (flayways)-местообитания по които прилепите преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и или по пътя от едно убежище към друго по време на сезонните миграции (migratory flyways) Убежищата на обитаващите територията на България прилепи са разделени на две големи групи (по Иванова 2005) 1. Пещеролюбиви:_облигатно_пещеролюбиви'>Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви - целогодишно обитават само подземни убежища и факултативно пещеролюбиви - размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг убежища (най-често различен тип постройки) 2. Не-пещеролюбиви: характерно е, че един вид използва различен тип убежища през различните сезони: скални- през лятото обитават цепки в скалите, данни за зимуването им почти липсват Често и синантропни; горски през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища; синантропни - през лятото обитават различен тип постройки, зимуват най-често в подземни убежища. В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи предмет на опазване в ЗЗ „Ропотамо“ BG0001001 по отношение на убежищата. Различните видове убежища са отбелязани както следва: З – зимно; Л – лятно; Р - размножително.
От представените в таблицата данни могат да се направят следните заключение по отношение на убежищата на прилепите, предмет на опазване в защитената зона:
Трите вида факултативно пещеролюбиви прилепи използват като размножителни и летни убежища - постройки (подпокривни пространства и стари необитаеми постройки). Потенциално убежище е недовършения хотел в ПИ № 58356.73.6, но по време на направения оглед на сградата в нито едно от помещенията прилепи не бяха открити. Вероятно поради наличието на множество отвори и недовършени стени температурния и светлинния режим в нея са неблагоприятни за да служи като убежище на обитаващите района прилепи.
С реализирането на инвестиционното предложение не се засягат подземни обитания (пещери, минни галерии и подземни кухини) поради отдалечеността им от предвидените за реализирането му имоти. В ПИ № 58356.67.6, 58356.67.8, 58356.73.23 и 58356.73.6 преобладава млада, издънкова дървесна растителност като старите дървета с хралупи, използвани като убежища и за размножаване на двата вида горски прилепи са се съхранили предимно на територията на резерват Ропотамо и около ПР Вельов вир. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаването на скални образования с цепки ползвани като летни убежища на широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) и дългоух нощник (Myotis bechsteini). В недовършения хотел, прилепи като голям нощник (Myotis myotis) и остроух нощник (Myotis blythii), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветен нощник (Myotis emarginatus) не бяха открити. Голям нощник с численост около 2500 екземпляра зимува в абразивната пещера северно от Маслен нос (Петров). Maлкият подковонос (Rhinolophus hipposideros), който е един от най-малките прилепи, които се срещат в Бълагария обитава пещери, мазета, тавани, закътани части от сгради и минни галерии. През зимата не образува колонии като останалите подковоноси и може да бъде намерен с по няколко екземпляра на различни места в които зимува. Реализирането на инвестиционното предложение в известна степен може да бъде благоприятно за последните няколко вида при наличието на достатъчно голямо и неизползвано подпокривно пространство в сградите, което да им служи като дневно и зимно убежище. Предпочитани ловни местообитания (foraging habitats) за всички видове са открити водоеми (вкл бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, покрайнини на гори, самите гори и за синантропните видове синантропни структури -паркове и градини. Реализирането на ИП не е свързано с унищожаването на такива структури и въздействието върху ловните местообитания на прилепите предмет на опазване в защитената зона ще бъде незначително. Проучвания на летателните коридори, както на включените в стандартния формуляр прилепи, така и за останалите видове, почти не са правени и механизмът на ориентиране и какви летателни коридори използват за да достигнат до ловните си територии или алтернативните убежища не е изяснен. Предполага се, че ориентири могат да бъдат естествени или изкуствени линейни елементи на ландшафта като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и др. Реализирането на инвестиционното намерение не е свързано със значителни изменения на ландшафта на местността и въздействието върху летателните коридори на прилепите ще бъде незначително. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Обща оценка: Реализирането на ИП ще бъде с незначителни въздействия за всички представители на прилепите (Chiroptera). Делфини: Делфинът муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) и афалата (Tursion truncatus) са редки обитатели на откритите морски пространства в които дейности свързани с реализирането на инвестиционното предложение не са предвидени. Не се очакват въздействия върху двата вида делфини. Пъстър пор (Vormela peregusna). Рядък хищник, който се среща в югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания - гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Тъй като и четирите имота са на територия в която застрояването е започнало, в съседство с ловен участък, в тях няма условия за размножаване, хранене и укриване на пъстрия пор (Vormela peregusna). Видът е вписан в стандартния формуляр на защитената зона само като регистриран, без да има данни за наличието на популация. В района на бившата правителствена „Перла” не бяха открити следи от жизнената му дейност. Видът е подвижен, води нощен живот и през деня срещите с хора са малко вероятни. В случай на шумове от човешко присъствие близо до подземно убежище застрашеният индивид бързо ще се отдалечи на безопасно място. Каталог: prilepi -> files files -> Доклад Септември, 2006 София Изготвен от: Ивайло Борисов prilepi -> Прилепите в България Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||