Доклад за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Земноводни и влечуги Червенокоремна бумка (Bombina bombina) , Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) , Южна блатна костенурка
- (Testudo hermanni) , Леопардов смок (Elaphe situla) , Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)
- Червенокоремна бумка (Bombina bombina)
- Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
- Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
- Костенурки Обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis) и южна блатна костенурка
- Западноевразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.
- Тревисти степни съобщества на сухи варовити терени
- Сухотревни съобщества на силикатни терени
- Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.
- Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
- Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata).
- Леопардов смок (Elaphe ( Zamenis) situla )
- Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
- Риби , включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- Безгръбначни животни
- Твърдокрили (Coleoptera)
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП – 0 незначително Земноводни и влечуги Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Леопардов смок (Elaphe situla), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано със заустване на поток непречистени битовофекални води, които биха застрашили местообитанията на червенокоремната бумка (Bombina bombina), голямия гребенест тритон (Triturus karelinii) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis) и южната блатна костенурка (Mauremys caspica), които са застрашени в по голяма степен в местата за размножаването им. Червенокоремна бумка (Bombina bombina) В България е разпространена в ниските части на страната до около 250m н.в., в Дунавската равнина, Тракийската низина, Северното Черноморие и отделни находища по Южното Черноморие. Обитава естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и наводнени коловози. Предпочита водоеми с обилна растителност. От водоемите се отдалечава на малки разстояния, като следва влажни местообитания. Най-близкото и местообитание в защитената зона е ез Алепу. Активна е денем и привечер, но през брачния период и през голямата част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни животни. Размножителният период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Хибернацията е от ноември до март-април. Видът е разпространен в границите на защитената зона, като се среща във влажни места покрай р. Ропотамо, езерата Алепу, Аркутино с прилежащите към тях малки локви в малък радиус от тези локви, като размерът на територията в която се срещат се определя от влажността на субстрата. Не се среща на територията на ИП поради отдалечеността на предвидените за реализирането му имоти от водоеми и започналото застрояване. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху нея и местообитанията и ще бъдат незначително. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП - 0 незначително Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - Среща се почти в цялата страна до около 1500m н.в. Обитава застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Сухоземната фаза обитава окрайнини на гори и храсталаци в близост до водоемите за размножаване (до около 300m от тях в зависимост от влажността на субстрата). Среща се и около езерата Алепу, Аркутино, Стамополу и р. Ропотамо. Във водата се храни с ларви на комари и други насекоми, дребни ракообразни, тубифекс и др. На сушата яде дъждовни червеи, голи охлюви, бавноподвижни членестоноги и техните ларви. Копулацията е от март до май. Оплодените яйца се залепват по подводните растения. Инкубацията е около две седмици. Метаморфозата настъпва след около три месеца. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите). В стандартния формуляр на защитената зона е отбелязан като типичен. Не се среща на територията на ИП. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП - 0 незначително Костенурки Обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis) и южна блатна костенурка (Mauremys caspica) - И двата вида костенурки са постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Местообитанията им в защитената зона са езерата Алепу, Аркутино и Стамополу, азмаците покрай р. Ропотамо и водното и тяло, подържан резерват Вельов вир и дерето на запад от залива Света Параскева. Всички тези места са отдалечени от предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти и изолирани от тях чрез пътища, горски площи и трудно проходими храсталаци. Всички местообитания на обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis) и южната блатна костенурка (Mauremys caspica) в границата на защитената зона са разположени в защитени територии по смисъла на ЗЗТ, в които са наложени ограничения в дейностите по силата на този закон и въздействия от свързани с инвестиционното предложение дейности в тях не се очакват. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с пресушаване или замърсяване на някой от тези обекти и не представлява заплаха за тях. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху обикновената блатна костенурка (Emis orbiсularis) и местообитанията и ще бъдат незначителни. Двата вида сухоземни костенурки шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) са често разпространени в защитената зона. Сухоземните костенурки в България обитават следните основни естествени обитания (според класификацията на палеоарктичните хабитати на Devillers&Devillers, 1996):
По голямата част от местообитанията им са в границите на резерват Ропотамо, в равните части на запад от нос Кая, западната част на дюните на плажа на север от устието на р. Ропотамо и южната част на дюните на плажа Аркутино, между р. Ропотамо и подържан резерват Вельов вир, между в.с Дюни и Андрея баир, западно от пътя Бургас – Царево, между в.с. Свети Тома и недовършените сгради за международен колеж на фондация Людмила Живкова и на север от предвидените за реализирането на инвестиционното предложение площи и сградите на ДЛС Ропотамо, южно от паркинга при моста на р. Ропотамо. Популациите им са фрагментирани от пътя Бургас Царево, р. Ропотамо, три езера и места със стръмни склонове, както във всеки един от тези участъци съществува малочислена популация, като възможностите за обмен на генетичен материал между отделните популации са силно затруднени. През пролетта и есента са активни почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер, поради което в активния туристически сезон директните срещи с хора през деня са редки. Предвидените за реализирането на инвестиционното имоти не се обитават от сухоземни костенурки и от двата вида тъй като територията е била част от къмпинг „Перла” а по късно в 70те години на миналия век е започнало строителството на резиденция Перла, с което тази част от защитената зона е станала неподходяща за обитаването и от двата вида костенурки. С урбанизирането на територията не се очакват въздействия върху тях и местообитанията им тъй като строителството ще се извърши на територия, в която вече са построени сгради и техническа инфраструктура и въпреки не сменения статут на практика е урбанизирана. Движението на хора ще бъде основно на юг към гр. Приморско, а на север поради трудно проходимия терен движението ще бъде ограничено, като очакванията са движението на север да бъде в обсега на проекта за екопътека до тракийското светилище Беглик таш на Община Приморско. Сухоземните костенурки са с примитивна нервна система, слабо са чувствителни към шумови въздействия, наблюдавани са отделни екземпляри в градини, дворове в малките селища в района – Лозенец, Велика, Фазаново и Писменово. Самото човешко присъствие не е фактор за оцеляването им, а унищожаването на обитанията им чрез пожари, подмяна на състава на растителността и превръщането на необработваемите земи в обработваеми, застрояване с висока плътност на територии в които е установено обитаването им, реализиране на трудно преодолими за тях инфраструктурни проекти и директното им улавяне и унищожаване. По данни на коалиция „За да остане природа в България” основния фактор за фрагментация на популациите на влечугите в района е отсечката на пътя Бургас – Царево преминаваща през защитената зона. При направена от тях проверка са намерени коруби на 48 убити на пътя костенурки и кости на много птици. Въз основа на по-горе изложеното може да се направи заключение, че въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху двата вида сухоземни костенурки и местообитанията им ще бъдат незначителни. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП - 0 незначително Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata). Обитава скалисти терени, обрасли с тревна и храстова растителност, каквито не се засягат от инвестиционното предложение. В Стандартният Натура формуляр, видът е отбелязан като рядък „R”. По литературни данни, видът е типичен за Струмската долина. За южното Черноморско крайбрежие е характерен пъстрия смок (Elaphe sauromates), който е самостоятелен вид, но според по- старата класификация е подвид на ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata sauromates – Ковачев (1912). Подходящи за него обитания в защитената зона са сухите скалисти места със сухи тревни съобщества между устието на р. Ропотамо и моста на южния бряг на реката. Катери се добре по дърветата и в горски местообитания прекарва голяма част от времето в короните на дърветата. Повечето от от подходящите местообитания са на територията на резерват Ропотамо. Активен е от април до октомври. През пролетта и есента е активен и през деня, но през горещите летни дни през деня се крие в дупки на гризачи, хралупи и под камъните. В храната му преобладават гризачи, птици и яйцата им и по-рядко гущери. Видът не е установяван в периода на проучването и няма данни за това. Вероятно още с обособяването на къмпинг Перла е бил прогонен от района на инвестиционното предложение. Леопардов смок (Elaphe (Zamenis) situla) – Разпространен е в южната част на Струмската долина, подножието на Западни Родопи (единично, непотвърдено находище при Асеновград) и Южното Черноморие; среща се до около 650 m н.в. Липсват всякакви данни за популацията му в защитената зона и в стандартния и формуляр е отбелязана като налична (P). Обитава сухи, каменисти или скалисти терени (с добре развит микрорелеф) с ксерофитни треви и храсти. Среща се и в разредени гори. Подходящи местообитания за него са площите на север от сградата на бившата резиденция Перла между ламаринените складове и южния бряг на р. Ропотамо и западно от пътя Бургас-Царево между селищното образувание Узунджата и южните склонове на Андрея баир. Нощен вид. Понякога излиза и рано сутрин или надвечер (много рядко в обедно време – рано напролет при облачно и влажно време). Движи се сравнително бавно. Храни се с дребни гризачи, земеровки, рядко новоизлюпени птици и гущери. Ловува в дупки на гризачи, по-рядко на повърхността. Видът не е установен в периода на проучването и няма данни за това. Вероятно още с обособяването на къмпинг Перла е бил прогонен от района на инвестиционното предложение. И за двата вида най-голямата заплаха е прякото им унищожаване от хора или прегазване от МПС. Тъй като не се срещат в предвидените за реализирането на инвестиционното предложение имоти и са активни рано сутрин или привечер директните срещи с хора ще бъдат много редки, като при долавяне на движенията на движещите се хора те ще се укрият в храсталаците на безопасно разстояние от източника на шум. При разясняване на мястото и значимостта на змиите на земята въздействията върху тях ще бъдат незначителни. Тъй като инвестиционното предложение ще се реализира в район в който е вече налично строителство няма да бъдат отнемани територии от местообитанията на тези два змии. Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Обща оценка на въздействието от реализирането на ИП - 0 Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Подлежащи на опазване в защитената зона са черноморско азовска селда (Alosa immaculate), уклей (Брияна, облез) (Chalcalburnus chalcoides), виюн (Misgurnus fossilis) и европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus). С реализирането на инвестиционното предложение не се предвиждат дейности водещи до пресушаването или замърсяването на водни обекти. В района е положена битовофекална канализация, заустваща в ПСОВ Китен-Приморско. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни за целия клас риби. Безгръбначни животни Бисерна мида (Unio crassus), (Правокрили) обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), (еперуди), еуфидриас (Euphydryas aurinia), тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria), лицена (Lycaena dispar), (Твърдокрили (Coleoptera), еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis), обикновен сечко (Cerambyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morimus funereus), миризлив отшелник (Osmoderma eremita), кипърски скарабей (Propomacrus cypriacus) и алпийска розалиа (Rosalia alpina); Видовете от тази систематична категория, не се срещат на територията на ИП. Представителят на шипогърдите скакалци обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е обитател на сухи тревисти съобщества. Негативните въздействия върху вида са свързани с възникването на пожари и тотално унищожаване на местообитанията му. Пеперудата еуфидриас (Euphydryas aurinia) обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Гъсениците се хранят с обикновено синьоглавче (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa), жълта тинтява (Gentiana lutea), орлови нокти (Lonicera peryclimenum) (Tolman & Lewington 1997). Видът е с локално разпространение и се среща по южното Черноморие в източната част на защитената зона. В случая са заплашени местообитанията на ларвата, поради изискванията за определен вид растителност. Тъй като в четирите имота в които ще се извършат строителни дейности не се срещат изброените растителни видове територията определено не е местообитание на този вид пеперуди. Ларвата на тигровия молец на Джърси обитава засолените блата представляващи хабитат 1530, където се храни с блатната растителност, а имагото открити пространства покрай гори, реки и потоци. Среща се и в паркове на урбанизирани територии и сметища, а сред видовете с които се хранят гъсениците са рудерални растения като коприва, жиловлек, къпини и малини. Другият вид пеперуди Лицената е най често срещаният вид. Среща се по влажни и по-рядко в сухи тревисти места, покрай канавки изкопи потоци и други източници на влага. Наблюдавана е и в крайните квартали на гр. Бургас. Ларвата се храни основно със зелените листа на растения от семейство лападови. Територията в имотите и около тях са нискостеблени издънкови насажденя от благун и цер, дървопроизводителна площ, която не е местообитание на вида. Бръмбарът миризлив отшелник (Osmoderma eremita) обитава предимно хралупите на стари дървета, които растат на слънчеви места. Този вид бръмбар лети лошо - на къси разстояния и може да измине само от 300 до 1000 метра. Около 70% от насекомите през целия си живот така и не напускат родното дърво. Видът е застрашен поради изсичането на старите дървета. Тези насекоми могат да се срещнат и в градските паркове и алеи, където също има гниещи дървета. Счита се, че най-голямата популация на вида в Европа сега се намира в Латвия и Швеция. И в четирите предвидени за реализиране на инвестиционното предложение имота старите дървета са изсечени, поради което не са местообитания на вида. Останалите три вида твърдокрили обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) са видове чиито ларви се хранят изключително с изгнила дървесина от мъртви дървета. Местообитанията на тези видове са влажни букови гори, каквито имотите определено не представляват и въздействията върху тези три вида от реализирането на инвестиционното предложение върху тях и местообитанията им са категорически изключени. Предполагаемите местообитания им са дълбоките дерета в западната част на защитената зона, между с. Ново Паничарево и яз Ясна поляна, с обрасли с източен бук брегове и изобилно количество повалена дървесна маса. Представителят на бръмбарите скарабеи Propomacrus cypriacus е вид чийто местообитания са сред пасмофилната растителност по пясъчните дюни и не се среща в предвидените за реализирането на ИП площи. Най-значимото за него местообитание в защитената зона е в района на бившия къмпинг Аркутино между пътя Бургас – Царево, водонапорната кула сградата на мотела и морския бряг. По-голямата част от местообитанията му са на територията на резерват Ропотамо. Не се очакват въздействия върху него и местообитанията му. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с употребата на пестициди и инсектициди. След възстановяването на растителната покривка територията ще продължи да изпълнява функциите си на местообитание за различните видове безгръбначни, предимно членестоноги и гастроподи. Съставът на инсектофауната ще бъде близък до този в необработваемите земи, горите, ливадите пасищата. Каталог: prilepi -> files files -> Доклад Септември, 2006 София Изготвен от: Ивайло Борисов prilepi -> Прилепите в България Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||