Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол
Изтегляне 1.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.13В предвидените зони за озеленяване да се препоръча използване на местни видове дървета и храсти.
- 1.16Забрана за унищожаване на дървесна растителност в УЗ Ткн, гр. Никопол.
- Проучени алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително „нулева алтернатива“
- Картен материал с местоположението на всички елементи на плана спрямо защитените зони и техните елементи
- Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 Наредбата за ОС
Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи меркиАнализът на възможните въздействия върху видовете и природните местообитания, предмет на опазване в ЗЗ, в резултат от прилагането на ОУП на община Никопол, показва следните възможни смекчаващи мерки за защитени зони Персина и Никополско плато, които са основно засегнати от евентуална реализация на всички устройствени зони, предвидени в плана: 1.11Забрана за промяна на предназначението на териториите (ЗЗзаб по смисъла на Приложение 2 към чл. 68 от Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове) – за устройствени зони с режим, противоречащ на предмета и целите на опазване на околната среда в защитените зониПп: 0.373 Жм: 185.2 ЗЗдоп: 185.2, 185.3, 131.6, 0.221, 56.41, 56.2, 56.1, 56.29, 56.28, 56.27, 56.26, 56.25, 56.24, 56.23, 56.22, 56.21, 56.20, 55.1, 55.27, 55.28, 55.3, 55.4, 55.22, 55.23, 55.24, 55.2, 55.26, 55.29, 55.30, 55.31, 55.8, 55.9, 55.37, 55.38, 55.17, 55.19, 55.20, 55.18, 55.16, 55.15, 55.21, 55.32, 55.33, 55.11, 55.13, 55.12 Цел на мярката:
1.12Всички предвидени ПУП на устройствени зони в ОУПО Никопол да бъдат подлагани на процедура по екологична оценка и оценка за съвместимост.Цел на мярката: Предотвратяване или минимализиране на отрицателните въздействия, произтичащи от реализацията на всички устройствени зони, предвидени в ОУПО Никопол. 1.13В предвидените зони за озеленяване да се препоръча използване на местни видове дървета и храсти.Цел на мярката: Предотвратяване или минимализиране на отрицателните въздействия, произтичащи от реализацията на ОУПО Никопол. Ограничаване на възможността за навлизане на чужди и инвазивни видове растения и животни. 1.14При рекултивацията и възстановяването на депа за битови отпадъци/сметища за биоремедиация да бъдат използвани само местни видове, които влизат в състава на типичните природни местообитания, срещани в съответните участъци преди появата на депата/сметищата.Цел на мярката: Предотвратяване на навлизането на инвазивни видове и запазване на типхичния характер на природните местообитания. 1.15Всички новопроектирани временни или постоянни пътища в УЗ Ткн, гр. Никопол, свързани с проучване и експониране на културното наследство, както и за развитие на туризма, да бъдат на разстояние най-малко 100 m от съществуващи колонии на европейския лалугер.Цел на мярката: Опазване на популацията на европейския лалугер. 1.16Забрана за унищожаване на дървесна растителност в УЗ Ткн, гр. Никопол.Цел на мярката: Опазване на популациите на горски видове прилепи. 1.17Всички инвестиционни намерения в УЗ Ткн, гр. Никопол, да бъдат подложени на Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост с предмета и целите на ЗЗ „Персина”.Цел на мярката: Минимизиране на въздействията върху структурата и функциите на ЗЗ „Персина”. Опазване на целевите видове. Проучени алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително „нулева алтернатива“Предварителният проект на ОУП на община Никопол не разглежда различни алтернативи за отделните елементи и изграждането на отделните обекти. При направения анализ на очакваните въздействия върху предмета и целите на защитени зони Обнова – Караман дол, Никополско плато и Персина, се установи, че част от елементите на ОУПО могат да окажат средно до значително по степен въздействие върху целеви природни местообитания. Снижаването на това въздействие до незначителна степен или неговото цялостно премахване е възможно при прилагане на алтернативно решение, подробно аргументирано в т. на настоящия доклад, засягащо забрана за промяна на предназначението на устройствени зони (ЗЗзаб), които поради предвидения си режим трайно биха променили или отнели площи от потенциални местообитания на целеви видове и природни местообитания и които биха предизвикали фрагментиращ ефект за част от популациите. Предложената от нас алтернатива за ЗЗзаб за устройствени зони с режим, противоречащ на предмета и целите на опазване на околната среда в защитените зони, е следната (по УЗ с посочени номера на имоти): Пп: 0.373 Жм: 185.2 ЗЗдоп: 185.2, 185.3, 131.6, 0.221, 55.1, 55.2, 55.3, 55.4, 55.8, 55.9, 55.11, 55.12, 55.13, 55.15, 55.16, 55.17, 55.18, 55.19, 55.20, 55.21, 55.22, 55.23, 55.24, 55.25, 55.26, 55.27, 55.28, 55.29, 55.30, 55.31, 55.32, 55.33, 55.37, 55.38, 56.1, 56.2, 56.20, 56.21, 56.22, 56.23, 56.24, 56.25, 56.26, 56.27, 56.28, 56.29, 56.41. Изброените УЗ са посочени с контур върху проектното решение на ОУПО, представено в Приложение 1 към настоящия доклад – схема „Територии с устройствен режим, противоречащ на предмета и целите на опазване на защитени зони по Натура 2000“. В отделна схема „Алтернативен вариант на ОУПО“ е представен предложеният тук алтернативен вариант, като върху проектното решение на ОУПО с контур са очертани УЗ, предложени за запазване на общото си предназначение по опорен план, като е отразено какво е то към момента (Приложение 2). За останалите устройствени зони задължително при съгласуване на всеки конкретен ПУП да се извършва оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на зоната. Не се налагат други промени в местоположението на обектите на ИП, включени в ОУПО, както и параметрите на застрояване, начина на техническо изпълнение и др. Така предложената алтернатива е съвместима с предмета и целите на опазване на защитените зони и по-специално на двете засегнати – Персина и Никополско плато. Нулева алтернатива Според т. 8 на допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони „нулевата алтернатива“ е описание на настоящото състояние и последиците от него в случаите, когато инвестиционните намерения, които се прилагат, не могат да бъдат осъществени. Елементите на биологичното разнообразие и в частност състоянието на растителността и природните местообитания на територията на община Никопол са сравнително значимо повлияни от човешката дейност. Основните фактори са с антропогенен характер и включват интезивно земеделие, животновъдство, горско стопанство, хидромелиоративни мероприятия и др. На територията на общината има и добре развита селищна мрежа. Интензивната паша в миналото, както и разширяването на обработваемите площи, са довели до навлизането на рудерални и нитрофилни видове във флористичния състав на съобществата. Тези процеси ще продължат и в бъдеще. Предвидените дейности в ОУПО за опазване и експониране на културното наследство могат да се съчетаят с възстановяване на природни местообитания, което би имало положително въздействие. Но като цяло по отношение на природните местообитания, безгръбначните, земноводните и влечугите, рибите, бозайниците и птиците, нулевата алтернатива е съвместима с предмета и целите на опазване на шестте защитени зони. Картен материал с местоположението на всички елементи на плана спрямо защитените зони и техните елементи
Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 Наредбата за ОСЗаключенията за степента на отрицателно въздействие върху защитените зони са съобразени с изискванията и критериите на чл. 22 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Въз основа на тези критерии и от направения анализ на очакваните въздействия можем да направим заключението, че Предварителният проект на ОУП на община Никопол ще окаже средно до значително по степен въздействие върху природни местообитания 6250* Панонски льосови степи в защитени зони Персина и Никополско плато, както и за природно местообитание 1530* Панонски солени степи и солени блата – предложено за включване в предмета на опазване на защитена зона Никополско плато. При осъществяване на смекчаващи мерки (забрана за промяна на предназначението на няколко устройствени зони и задължителното подлагане на процедура по ЕО и/или ДОС на всички бъдещи ПУП), въздействието ще бъде сведено до незначително. По отношение на защитена зона Обнова – Караман дол осъществяването на ОУПО Никопол без прилагане на смекчаващи мерки също ще има незначително отрицателно въздействие. Предложените смекчаващи мерки в т. ще гарантират пълното отстраняване на очакваното въздействие или неговото снижаване до незначителна степен при всички засегнати целеви видове от фауната в оценяваните ЗЗ. За снижаване на всички очаквани въздействия до незначителна степен или цялостното им премахване е предложено алтернативно решение на ОУП (т. ), което заедно с прилагане на предвидените допълнителни мерки за намаляване на въздействието, посочени в този Доклад (т. ), няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на шестте защитени зони от Натура 2000 и е съвместим с предмета и целите на опазване в тях.
Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на ОУП и че не е налице друго алтернативно решениеНе са налични обстоятелства по чл. 33 ЗБР и не са необходими компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информацияЗа оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания на бозайниците и птиците. Това са маршрутният (или трансектен) метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността. Посетени са подземни местообитания, убежища на прилепи (в т.ч. пещерата „Нанин камък”, важно размножително убежище на многобройна смесена колония). За оценка на актуалното състоянието на растителните съобщества и природни местообитания са използвани данните, събирани в периода 1998 – 2002 г. при работата по докторската дисертация на доц. д-р Росен Цонев, както и от последващи проекти (план за управление на ПП Персина, инвентаризация на лечебните растения в община Никопол и мн. др.). ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. BENDA, P., T. IVANOVA, I. HORÁČEK, VL. HANÁK, J. ČERVENÝ, J. GAISLER, A. GUEORGUIEVA, B. PETROV, VL. VOHRALÍK. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria.- Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245–357. 2. BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx 3. Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trendsand conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No.12). 373pp. 4. Davies, C., Moss, D. & O’Hill, M. 2004. EUNIS Habitat classification revised 2004. European Environment Agency, European Topic Centre on Nature Protection and Biodiversity. 5. Demerdzhiev D.,S. Stoychev, D. Dobrev,S. Spasov, S. Oppel 2014. Studying the demographic drivers of an increasing Imperial Eagle population to inform conservation management. Biodivers Conserv. DOI 10.1007/s10531-014-0841-0. 6. Edicions and BirdLife International, 695pp 7. http://natura2000.moew.government.bg/ 8. 10. Kouzmanov,G. 1996. L`Aigle pomarin Aquila pomarina en Bulgarie. – In: Meyburg, B.-U. & R. D. Chancellor eds. Eagle Studies.World Working Group on Birds of Prey (WWGBP), Berlin, London & Paris, 319-326.; 11. Mueller-Dombois, D. & Ellenberg, H. 1974. Aims and methods of vegetation ecology. Wiley, New York. 1213. Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the „Dutch Case‟“. In:European IBA Workshop. 29 March – 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99. 14. PANDURSKA R. 1998. Reproductive behaviour and conservation status of nursery colonies of Myotis myotis (Borkhausen, 1797) in Bulgaria.- Myotis, 36: 143-150. 15. PAPADATOU E., R. K. BUTLIN, R. PRADELC, J. D. ALTRINGHAM. 2009. Sex-specific roost movements and population dynamics of the vulnerable long-fingered bat, Myotis capaccinii.- Biological Conservation, 142: 280–289. 16. PETROV B. 2006. Distribution and status of Myotis bechsteinii in Bulgaria (Chiroptera: Vespertilionidae).- Lynx n.s., Praha, 37: 179-195. 17. 19. POPOV V. V.2015. Presence-only Habitat Suitability Modelling Using Unclassified Landsat ETM+ Imagery: Fine-resolution Maps for Common Small Mammal Species in Bulgaria. Acta zool. bulg., 67 (1), 2015: 51-67. 20. Ragyov D., Biserkov V., Gradev G., Ivanov I., Stoynov E., Stoyanov G, Domuschiev D., Dixon A. Past and Present Status of the Saker Falcon, Falco cherrug (Aves: Falconidae) in Bulgaria. Acta Zoologica Bulgarica. 66 (3), 2014, 299-308, ISSN: 0324-0770, IF 0.309. 2. Svensson L. 1999. Bird guide. Publ. HarperCollins. United Kingdom ISBN 0-00-219728-6 23. van der Maarel, E. /ed/ 2005. Vegetation ecology. Blackwell Science Ltd. 24. Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied inIBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March – 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLifeInternational, 12-16. 25. АНОНИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръководоство за определяне и установяване на Благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Диркетива 92/43/ЕИО (Wageningen International, Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, финансиран от MATRA BBI 26. Асьов, Б. & Петрова, А. /ред./ 2012. Конспект на висшата флора на България. Хорология и флорни елементи. Българска фондация Биоразнообразие, София. 28. БДЗП 2015. Определител на гнездящите птици в България. http://bspb.org/bg/definer.html. 08.10.2015. 30. Бисерков, В. и др. /гл.ред./ 2011. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания (http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/). 31. Бисерков В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Електронното издание на Червената книга на Република България е разработено в рамките на проект на Българската академия на науките, който е финансиран от ПУДООС при МОСВ. 32. Бондев, Ив. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с обяснителен текст. Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, София. 33. Бондев, Ив. 2002. Геоботаническо райониране. – В: Копралев, И. (ред.), География на България. Физическа и социолно-икономическа география, стр. 336-351. ФорКом. 34. Ботев Б. и Ц. Пешев (ред.) 1985. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. София. БАН. 35. Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Част I. Костенурки (Testudinata) и гущери (Sauria). – Известия на Царските природонаучни институти в София, 6: 150-207. 36. Буреш, И., Й. Цонков. 1934. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Част II. Змии (Serpentes). – Известия на Царските природонаучни институти в София, 7: 106-188. 37. Велчев, В. (гл. ред.) 1982-1989. Флора на НР България. Том 8-9. БАН, София. 38. Ганчев, Ив., Бондев, Ив., Ганчев, Сл. /ред./ 1964. Растителност на ливадите и пасищата в България. 39. Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране на България. В: Географски институт при БАН. 2002. География на България. 40. Големански. В. и др. (ред.) 2011. Червена книга на Република България. Том 2. (http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/) 41. Делипавлов, Д., Чешмеджиев, И. 2003. Определител на растенията в България. Акад. изд. на Аграрния университет, Пловдив. 42. Доклади за видове, предмет на опазване в ЗЗ BG0000442 „Река Мартинка”: http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000442&siteType=HabitatDirective 43. ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикациина Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език) 44. Иванов Б. 2011 Фауна на България. Aves. Част 3. Академично издателство Проф. Марин Дринов, София 2011 45. ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици. София. 46. Йорданов, Д. (отг. ред.) 1963-1979. Флора на НР България. Том 1-7. БАН, София. 47. Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Кар- патска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”. 48. Кожухаров, Ст. /ред./ 1992. Определител на висшите растения в България. Наука и изкуство, София. 49. Кожухаров, Ст. /ред./ 1995. Флора на Р България. Том 10. Акад. изд. „Марин Дринов”, София. 50. Костадинова И. И М. Михайлов (съст.) 2002. Ръководство за Натура 200 в България. Природозащитна поредица, Кн. 5. БДЗП, София, 80с. 53. МОСВ 2015. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. http://www.eea.government.bg/zpo/bg/result1.jsp. 54. Нанкинов Д. 2009. Изследвания върху фауната на България. Птици – Aves. Изд. ЕТО, София 2009 56. Павлов, Д. 2006. Фитоценология. ЛТУ, София. 57. ПЕТРОВ Б. 2010. Летен мониторинг на прилепите (Mammalia: Chiroptera) в България по методиката на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.- непубликуван доклад по договор с Изпълнителна агенция по околна среда, МОСВ, 29 с. 58. Петров Ц. 1997. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна поредица, Кн. 2, БДЗП, Пловдив. 59. Петров Ц., П. Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров. 1991. Разпространение, численост и мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. Муз. Ю. България, T. 17, 25-32. 60. Петров, Б. 2008. Прилепите – методика за изготвяне на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Нац. природонаучен музей – БАН, 88 стр. 65. Пещерите в България: http://hinko.org/ и http://caves.4at.info/index.php 68. Симеонов С., Мичев Т., Нанкинов Д. 1990. Фауна на България. Том 20. Aves. Част 1. Издателство на Българска академия на науките, София 1990 Цонев, Р. 2002. Флора и растителност в Средна Дунавска равнина между долините на реките Вит и Студена. Докторска дисертация, СУ „Свети Климент Охридски“, Биологически факултет, София. Шурулинков, П, Цонев, Р., Николов, Б., Стоянов, Г. и Асенов, Л. 2005. Птиците на Средна Дунавска равнина. Зелени Балкани – София. 69. Шурулинков П., Даскалова Г, Делов В., Далакчиева С, Борисов Б., Стоянов Г., Ангелов И., Цветков П. 2014. Методика за мониторинг на гнездящите видове птици. Оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г." Проект „Избор на изпълнител за теренни проучвания на разпространение и численост на гнездящите видове птици в България“. 70. Янков П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София. 71. Янков П. (ред.) 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ. Природозащитна поредица. Кн. 4. София Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони – в приложениеДокументите по чл. 9, ал. 2 и 3 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони са предоставени в Приложение 3 към настоящия доклад. Каталог: doc -> naturaconsult -> OUP Nikopol naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „ naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия OUP Nikopol -> Информация naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация Изтегляне 1.78 Mb. Сподели с приятели:
|