Картен материал с местоположението на всички елементи на плана спрямо защитените зони и техните елементи

10Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 Наредбата за ОС

Въз основа на тези критерии и от направения анализ на очакваните въздействия можем да направим заключението, че Предварителният проект на ОУП на община Копривщица ще окаже средно до значително по степен въздействие върху животниски и растителни видове, предмет на опазване в защитени зони BG000139 „Средна гора” по Директива 92/43 ЕИО и ЗЗ BG0002054 „Средна гора” по Директива 2009/147 ЕО:

• 
  Загуба на територии на консервационно значими местообитания – 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6510 Низинни сенокосни ливади и 6520 Планински сенокосни ливади чрез директното им площно унищоване при евентуално изграждане на някои от планираните обекти.
  
• 
  Косвено отрицателно въздействие, върху съседно разпространени планински сенокосни ливади (6520) и находища на консервационно значимите видове Hamatocaulis vernicosus и Drosera rotundifolia, свързано с общо засушаване на почвата.
  
• 
  Повишаване на безпокойството и промяна в естествените характеристики на местообитания на следните видове птици от Приложение І на Дир. 79/409 на ЕС: кръстат орел, ловен сокол, късопръст ястреб, черен щъркел, осояд и червеногърба сврачка.
  
• 
  Унищожаване на лалугерова колония и съответно значително редуциране на хранителната база на следните видове птици от Приложение І на Дир. 79/409 на ЕС: кръстат орел., малък креслив оре.
  
• 
  Ефект на фаргментация се очаква при мечката (Ursus arctos) вследствие на реализацията на проекта за къмпинг и ски-писта в м. Крива река и м. Крецул поради неговата близост до миграционния коридор на ежегодно мигриращите майки с мечета от зона „Централен Балкан“ през планинския праг Козница, и като следствие нарушаване на свързаността на местообитанието на вида. Отнемането на площи от ефективно заето местообитание на лалугера (Spermophilus citellus).
  

11Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на ОУП и че не е налице друго алтернативно решение

12Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

За оценка на актуалното състоянието на растителните съобщества и природни местообитания през месец август 2015 са проведени теренни изследвания в цялата територия на община Опан, при които са използвани маршрутен метод и метод на отчетните площадки. В резултат на прилагането на тези методи е събрана конкретна информация за:

• 
  флористичното разнообразие на растителните съобщества, природните местообитания и екосистемите като цяло;
  
• 
  обилието на отделните видове, които участват в тяхното изграждане;
  
• 
  моментното състояние на на растителните съобщества, природните местообитания и екосистеми;
  
• 
  някои естествени и антропогенни фактори, които активно участват във формирането на съвременния облик на растителността на територията на общината;
  
• 
  информация за разпространението на редки и застрашени растителни видове, както и консервационно значими местообитания.
  

Теренните проучвания са проведени през месеците юли и август 2015 г. Допълнително са използвани данните от теренни проучвания на авторите от 2006 г. до 2015 г. включително. Използвани са следните общи и специфични източници на информация за видовия състав на екосистемите в териториятана община Копривщица, методите за прогноза и оценка на въздействието:

1. 
   BENDA, P., T. IVANOVA, I. HORÁČEK, VL. HANÁK, J. ČERVENÝ, J. GAISLER, A. GUEORGUIEVA, B. PETROV, VL. VOHRALÍK. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria.- Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245–357.
   
2. 
   BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx
   
3. 
   Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trendsand conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No.12).373pp.
   
4. 
   Davies, C., Moss, D. & O’Hill, M. 2004. EUNIS Habitat classification revised 2004. European Environment Agency, European Topic Centre on Nature Protection and Biodiversity.
   
5. 
   Demerdzhiev D.,S. Stoychev, D. Dobrev,S. Spasov, S. Oppel 2014. Studying the demographic drivers of an increasing Imperial Eagle population to inform conservation management. Biodivers Conserv. DOI 10.1007/s10531-014-0841-0.
   
6. 
   Edicions and BirdLife International, 695pp
   
7. 
   http://natura2000.moew.government.bg/
   
8. 
   Iankov P., Tz. Petrov, T. Michev, L.Profirov. 1994. Past and present Status of the Lesser Kestrel Falco naumanni in Bulgaria. – In: Meyburg, B.-U. & R.D.Chancellor eds. 1994. Raptor Conservation Today, WWGBP/ The Pica Press, 133-137.
   
9. 
   Kouzmanov, G., G. Stoyanov,R. Todorov. 1996. Sur la Biologie et la Protection de l‟Aigle royal Aquila chrysaetos en Bulgarie. – In: Meyburg, B.-U.& R.D. Chancellor eds. 1994. Raptor Conservation Today, WWGBP/ The Pica Press, 505-515.
   
10. 
    Kouzmanov,G. 1996. L`Aigle pomarin Aquila pomarina en Bulgarie. – In: Meyburg, B.-U. & R. D. Chancellor eds. Eagle Studies.World Working Group on Birds of Prey (WWGBP), Berlin, London & Paris, 319-326.;
    
11. 
    Mueller-Dombois, D. & Ellenberg, H. 1974. Aims and methods of vegetation ecology. Wiley, New York.
    
12. 
    Naumov, B. 2005. New Records of Some Herpetofauna Species in Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 57(3): 391-396.
    
13. 
    Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the „Dutch Case‟“. In:European IBA Workshop. 29 March – 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99.
    
14. 
    PANDURSKA R. 1998. Reproductive behaviour and conservation status of nursery colonies of Myotis myotis (Borkhausen, 1797) in Bulgaria.- Myotis, 36: 143-150.
    
15. 
    PAPADATOU E., R. K. BUTLIN, R. PRADELC, J. D. ALTRINGHAM. 2009. Sex-specific roost movements and population dynamics of the vulnerable long-fingered bat, Myotis capaccinii.- Biological Conservation, 142: 280–289.
    
16. 
    PETROV B. 2006. Distribution and status of Myotis bechsteinii in Bulgaria (Chiroptera: Vespertilionidae).- Lynx n.s., Praha, 37: 179-195.
    
17. 
    Petrova, A. & Vladimirov, V. /eds/ 2009. Red List of Bulgarian vascular plants. – Phytologia Balcanica 15 (1):63-94.
    
18. 
    Petrova, A. & Vladimirov, V. 2010. Balkan endemics in the Bulgarian flora. – Phytologia Balcanica 16(2): 293-311.
    
19. 
    Popov V. V.2015. Presence-only Habitat Suitability Modelling Using Unclassified Landsat ETM+ Imagery: Fine-resolution Maps for Common Small Mammal Species in Bulgaria. Acta zool. bulg., 67 (1), 2015: 51-67.
    
20. 
    Ragyov D., Biserkov V., Gradev G., Ivanov I., Stoynov E., Stoyanov G, Domuschiev D., Dixon A. Past and Present Status of the Saker Falcon, Falco cherrug (Aves: Falconidae) in Bulgaria. Acta Zoologica Bulgarica. 66 (3), 2014, 299-308, ISSN: 0324-0770, IF 0.309.
    
21. 
    SPASSOV N., K. GEORGIEV, V. IVANOV, P. STOEV. 1999. Study on the potentialecological corridors between the local populations of the brown bear in Bulgaria. Historia naturalis bulgarica. 10: 133-146.
    
22. 
    Svensson L. 1999. Bird guide. Publ. HarperCollins. United Kingdom ISBN 0-00-219728-6
    
23. 
    van der Maarel, E. /ed/ 2005. Vegetation ecology. Blackwell Science Ltd.
    
24. 
    Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied inIBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March – 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLifeInternational, 12-16.
    
25. 
    АНОНИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръковдоство за определяне и установяване на Благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Диркетива 92/43/ЕИО (Wageningen International, Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, финансиран от MATRA BBI
    
26. 
    Асьов, Б.& Петрова, А. /ред./ 2012. Конспект на висшата флора на България. Хорология и флорни елементи. Българска фондация Биоразнообразие, София.
    
27. 
    БДЗП 2015(а). Белошипи ветрушки гнездят на територията на „Лукойл Нефтохим“ до Бургас. http://bspb.org/bg/news/Beloshipi-vetrushki-gnezdqt-na-teritoriqta-na-Lukoil-Neftohim-do-Burgas.html. 08.10.2015.
    
28. 
    БДЗП 2015. Определител на гнездящите птици в България. http://bspb.org/bg/definer.html. 08.10.2015.
    
29. 
    Бешков, В., Е. Унджиян, С. Симеонов, А. Даракчиев. 1967. Нови данни за разпространението на някои земноводни и влечуги в България. – Известия на Зоологическия институт с музей, 25: 5-10.
    
30. 
    Бисерков, В. /гл.ред./ 2011. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания (http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/).
    
31. 
    Бисерков В. 2015. Червена книга на Република България. Електронното издание на Червената книга на Република България е разработено в рамките на проект на Българската академия на науките, който е финансиран от ПУДООС при МОСВ.
    
32. 
    Бондев, Ив. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с обяснителен текст. Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, София.
    
33. 
    Бондев, Ив. 2002. Геоботаническо райониране. – В: Копралев, И. (ред.), География на България. Физическа и социолно-икономическа география, стр. 336-351. ФорКом.
    
34. 
    Ботев Б. и Ц. Пешев (ред.) 1985. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. София. БАН.
    
35. 
    Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Част I. Костенурки (Testudinata) и гущери (Sauria). – Известия на Царските природонаучни институти в София, 6: 150-207.
    
36. 
    Буреш, И., Й. Цонков. 1934. Изучавания върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Част II. Змии (Serpentes). – Известия на Царските природонаучни институти в София, 7: 106-188.
    
37. 
    Велчев, В. (гл. ред.) 1982-1989. Флора на НР България. Том 8-9. БАН, София.
    
38. 
    Ганчев, Ив., Бондев, Ив., Ганчев, Сл. /ред./ 1964. Растителност на ливадите и пасищата в България.
    
39. 
    Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране на България. В: Географски институт при БАН. 2002. География на България.
    
40. 
    Големански (ред.) 2011. Червена книга на Република България. Том 2. (http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/)
    
41. 
    Делипавлов, Д., Чешмеджиев, И. 2003. Определител на растенията в България. Акад. изд. на Аграрния университет, Пловдив.
    
42. 
    Доклади за видове, предмет на опазване в ЗЗ BG0000442 „Река Мартинка”: http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000442&siteType=HabitatDirective
    
43. 
    ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикациина Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език)
    
44. 
    Иванов Б. 2011 Фауна на България. Aves. Част 3. Академично издателство Проф. Марин Дринов, София 2011
    
45. 
    ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици. София.
    
46. 
    Йорданов, Д. (отг. ред.) 1963-1979. Флора на НР България. Том 1-7. БАН, София.
    
47. 
    Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковс-ка, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Кар- патска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
    
48. 
    Кожухаров, Ст. /ред./ 1992. Определител на висшите растения в България. Наука и изкуство, София.
    
49. 
    Кожухаров, Ст. /ред./ 1995. Флора на Р България. Том 10. Акад. изд. „Марин Дринов”, София.
    
50. 
    Костадинова И. И М. Михайлов (съст.) 2002. Ръководство за Натура 200 в България. Природозащитна поредица, Кн. 5. БДЗП, София, 80с.
    
51. 
    Мичев Т., Ц. Петров, Л. Профиров, П. Янков, С. Гавраилов. 1989. Разпространение и природозащитен статус на скалния орел Aquila chrysaetos chrysaetos (L.), 1758 в България. – Изв. Муз. Ю. Булгария, 15, 79-87.
    
52. 
    Мичев, Т. и Ц. Петров 1979. Върху разпространението на кръстатия орел в България. Изв. на музеите от Южна България 5, 65-77.
    
53. 
    МОСВ 2015. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. http://www.eea.government.bg/zpo/bg/result1.jsp.
    
54. 
    Нанкинов Д. 2009. Изследвания върху фауната на България. Птици – Aves. Изд. ЕТО, София 2009
    
55. 
    Николов Б., И. Христов, П. Шурулинков, И. Никлово, А. Рогев, А. Дуцов, Р. Станчев. 2001. Нови данни за някои слабо изучени видове горски сови (Strix uralensis, Glaucidium passerinum, Aegolius funereus) в България. –наука за гората, Кн. 1/2, 75-86.
    
56. 
    Павлов, Д. 2006. Фитоценология. ЛТУ, София.
    
57. 
    Петров Б. 2010. Летен мониторинг на прилепите (Mammalia: Chiroptera) в България по методиката на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.- непубликуван доклад по договор с Изпълнителна агенция по околна среда, МОСВ, 29 с.
    
58. 
    Петров Ц. 1997. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна поредица, Кн. 2, БДЗП, Пловдив.
    
59. 
    Петров Ц. П. Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров. 1991. Разпространение, численост и мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. Муз. Ю. България, T. 17, 25-32.
    
60. 
    Петров, Б. 2008. Прилепите – методика за изготвяне на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Нац. природонаучен музей – БАН, 88 стр.
    
61. 
    Петров, Ц. 1979 Нови находища на ориенталското каменарче(Oenanthe isabelina Temm.) и уралската улулица(Strix uralensis Pall.)в България. Изв. на музеите от Южна България 6, 57-63.
    
62. 
    Петров, Ц. 1981. Птиците на Средна гора. Изв. на музеите от Южна България 7, 9-49.
    
63. 
    Петров, Ц. 1982. Орнитологични проучвания в Средна гора. Изв. на музеите от Южна България 8, 21-41.
    
64. 
    Петров, Ц. 1983 Орнитологични проучвания на Средна гора. Автореферат на дисертация, представена за присъждане на научна степен „Кандидат на биологичните науки“, Институт по зоология, БАН, София
    
65. 
    Пещерите в България: http://hinko.org/ и http://caves.4at.info/index.php
    
66. 
    Симеонов С. И Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и численост на бухала (Bubo bubo L.) в България. –Екология, 15, 60-65.
    
67. 
    Симеонов, С. и Ц. Петров 1982. Орнитоценологичен анализ на гнездовата орнитофауна в някои широколистни гори на България. Год. на СУ, Биол. Фак., Зоология, т. 71, кн. 1, 39-47
    
68. 
    Симеонов С., Мичев Т., Нанкинов Д. 1990. Фауна на България. Том 20. Aves. Част 1. Издателство на Българска академия на науките, София 1990
    
69. 
    Шурулинков П., Даскалова Г, Делов В., Далакчиева С, Борисов Б., Стоянов Г., Ангелов И., Цветков П. 2014. Методика за мониторинг на гнездящите видове птици. Оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г." Проект „Избор на изпълнител за теренни проучвания на разпространение и численост на гнездящите видове птици в България“.
    
70. 
    Янков П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, 10, БДЗП, София.
    
71. 
    Янков П. (ред.) 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ. Природозащитна поредица. Кн. 4. София
    

13Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони