Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община копривщица
Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на плана
Изтегляне 2.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Цели на опазване на ЗЗ Средна гора (BG0001389)
- Местообитанието е картирано и има оценка за ПС по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”
- Таблица 16. Други значими растителни видове, които се срещат в защитената зона
- Режими за опазване на местообитанията в ЗЗ BG0001389 Средна гора
5Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на планаТериторията на община Копривщица изцяло попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000: ЗЗ BG0001389 „Средна гора” по Директивата за местообитанията (Дир. 92/43 ЕЕС) и ЗЗ BG0002054 „Средна гора” по Директивата за птиците (Дир. 79/409/EEC). 5.1Защитена зона BG0001389 „Средна гора” по Директивата за местообитанията (Дир. 92/43 ЕЕС)Площта на зоната е 1,103,736.40 дка. Местоположението на центъра на зоната е със следните географски координати: Е 240 35’ 51” и N 420 35’ 11”. Защитената зона обхваща територии от 3 области – София, Пазарджик и Пловдив, и 14 общини – Антон, Ихтиман, Копривщица, Елин Пелин, Челопеч, Златица, Пирдоп, Чавдар, Мирково, Костенец, Панагюрище, Стрелча, Карлово, Хисаря. Защитената зона е обявена с Решение №661/16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с първоначална обща площ от 104979,12 ha. С Решение №811/16.11.2010 г. за изменение и допълнение на списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна към ЗЗ Средна гора (BG0001389) е добавена община Костенец и е коригирана общата площ на 110373,64 ha. С нея за свързани 23 защитени територии, към които се отнасят 7 природни забележителности (ПЗ), 1 поддържан резерват (ПР) и 15 защитени местности (ЗМ). Те покриват общо 2.45% от площта на зоната. Надморската височина варира от 361 m до 1567, като средната е 961 m. Зоната обхваща голяма част от Същинска Средна гора и Ихтиманска средна гора, както и скалистия пролом на река Тополница южно от с. Петрич. Тук са съхранени стари букови и дъбови гори, оформящи обширни хомогенни площи. Това е подходяща площ за реинтродукция на мечката. Това значително би увеличило числеността на балканската популация и ще даде добри възможности за генетичен обмен с рило-родопската популация. Зоната е една от малкото останали територии с жизнени популации на сухоземни костенурки в оградните планини на Тракийската низина. Сайтът опазва важни местообитания на лалугера (Spermophilus citellus). Основните негативни въздействия върху предмета и целите на опазване са следните: изграждане на малки ВЕЦ, променящи естествения хидрологичен режим на реките, сечи във вековни горски масиви, колекционерство и събирачество на костенурки, интензификация на човешките дейности и деградация на традиционните земеделски практики. Класовете земно покритие в ЗЗ са както следва: Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) – 8 %; Иглолистни гори – 3 %; Смесени гори – 8 %; Сухи тревни съобщества, степи – 8 %; Храстови съобщества – 9 %; Широколистни листопадни гори – 64 %; Общо покритие – 100 %.
Съгласно стандартния формулят на защитената зона в нея се опазват 24 природни местообитания, включени в Приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС, от които 6 са приоритетни за опазване (Таблица 15). Таблица 15. Природни местообитания, включени в Приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС съгласно стандартния формуляр на ЗЗ Средна гора (BG0001389) и картирани по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” (приоритетните за опазване местообитания са означени със „*” в колона 1).
В рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” са картирани и е определен природозащитния статут на 18 природни местообитания, от които 14 са общи със списъка в стандартния формуляр на зоната (Таблица 15). На територията на община Копривщица се срещат следните типове природни местообитания, от изброените по-горе: 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 6520 Планински сенокосни ливади; 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища; 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii; 8310 Неблагоустроени пещери; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 91W0 Мизийски букови гори. В резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” за територията на община Копривщица е посочено и присъствието на местообитания 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества и 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините. В резултат на направената справка и проведените полеви наблюдения разпространението на местообитания 6230* и 62D0 за община Копривщица трябва да се отнесе само към територията на най-високите върхове в Същинска Средна гора – вр. Богдан (1604 m) и вр. Буная (1572 m), докато местообитание 5130 трябва да бъде изключено от списъка на местообитанията, срещащи се е общината. Местообитание 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик по данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” е с изключително ограничено разпространение само по северната граница на отдел 97, подотдели б и в от територията на ДГС Копривщица. Съгласно изискванията за идентифициране на местообитанието, неговото разпространение се обуславя от доминиращото присъствие на Juniperus communis, но задължително в комбинация с варовикова основна скала. Съгласно доклада за разпространение и оценка на ПС на съответното природно местообитание, доминиращ вид е Juniperus communis, съпътстван от Rosa canina, Crataegus monogyna, Chrysopogon gryllus и др. Съгласно геоложкото картиране цялата централна част на община Копривщица се намира върху скали от Арденската група (магматизирани гнайси, амфиболити и гнайсошисти), които са с кисела реакция. Това причислява разглежданото местообитание към съобществата на обикновена хвойна на силикатни терени, които нямат консервационен статут. Поради тази причина местообитание 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик трябва да бъде изключено от списъка на местообитанията от Приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС, срещащи се на територията на община Копривщица. В състава на местообитание 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините участват мезофилни субалпийски растителни съобщества, които са типични за височинния диапазон между 1600 и 2500 m н.в. Те са свързани с горния субалпийски подпояс – с коренните съобщества на клека и производните им на сибирската хвойна, както и с иглолистните гори в долния субалпийски подпояс. Съобществата с доминиране на Nardus stricta, отнасящи се към местообитание 6230*, са разположени основно в горния субалпийски подпояс. Като изключение някои от тях могат да се открият по-ниско до около 1600 m н.в., достигайки пояса на бука. Главно в долния субалпийски подпояс, между 1500 и 1700-1800 m н.в., са разпространени фитоценозите на Agrostis capillaris, смесени предимно с Nardus stricta, които също се отнасят към местообитание 6230*. На много места тези ценози са възникнали на мястото на унищожени в миналото съобщества на Juniperus sibirica и Vaccinium myrtillus. Местообитание 62D0 е характерно за силно каменисти склонове с големи наклони (до 60-70°), между 1900 и 2500 m н.в. При унищожаване на горската или храстовата растителност, то може да се спусне до 1700-1600 m н.в. (рядко по-ниско). Най-представителни за растителността на местообитанието са фитоценозите на Festuca valida, F. paniculata, Bellardiochloa violacea, а в Стара планина и локалния ендемит Festuca balcanica ssp. balcanica. Описваните съобщества могат да са и вторични на мястото на унищожени гори в прилежащия им височинен диапазон. В обхвата на планираната ски-писта в проекта за ОУП на община Копривщица, попадат участъци, отнесени съответно към местообитания 6230* и 62D0. Те се намират при средна надморска височина от около 1000 м, което е значително под диапазона на разпространение на описаните по-горе местообитания, в средната част на буковия пояс, в непосредствена близост до р. Тополница и граничат с низинни и планински сенокосни ливади и ксерофилни тревни съобщества. Местообитанието, описано като 62D0, заема южен склон, а описаното като 6230* – северен. Коренната растителност, която в миналото е покривала и билните заравнености, е представена от букови гори. Няма литературни данни за присъствие на Juniperus sibirica във флористичния състав на растителността в близките околности. Това се потвърждава и от теренните наблюдения и може да се счита като косвено доказателство за липсата на връзка на тези съобщества с характерните и на много места доминиращи в субалпийския пояс храстови съобщества на Juniperus sibirica. В допълнение на изложеното може да се добави, че картълът (Nardus stricta), който в отделните микрогрупировки може да се представя като доминант или субдоминант, е вид с изключително широк екологичен диапазон. Той е отлично приспособен към утъпкване на почвата и паша и може да се използва като индикатор в това отношение за настоящо или минало антропогенно натоварване. Освен флористичните характеристики на растителните съобящества, с не по-малка тежест са и останалите характеристики на средата като надморска височина, едафични особености, наклон, антропогенно въздействие, исторически произход и др. Всички растителни съобщества, отнесени към местообитания 6230* и 62D0 притежават характеристики, които позволяват те да бъдат причислени към местообитание 6520 Планински сенокосни ливади. В него освен типичните сенокосни ливади попадат и съобщества, които са стопанисвани като пасища, което оказва значително влияние върху флористичния им състав и някои други техни характеристики. Съгласно Карта на растителността на България в М 1:600 000 (Бондев 1991) всички тревни съобщества в района на гр. Копривщица са отнесени към Формации Agrostideta capillaris, Nardeta strictae, Bellardiochloeta violaceae на мястото на гори от обикновен бук (код 44). От растенията, включени в Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС, на територията на ЗЗ Средна гора (BG0001389) се среща 1393 Hamatocaulis (Drepanocladus) vernicosus. Други значими видове растения, които се срещат в защитената зона са представени в Таблица 16: Таблица 16. Други значими растителни видове, които се срещат в защитената зона
В състава на местообитание 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища се срещат сфагнови мъхове. Всички представители на р. Sphagnum, които се срещат в България, са включени в Приложение 2а на Закона за биологичното разнообразие и Приложение 5 на Директива 92/43 на ЕЕС. Тяхното таксономично ниво на защита и опазване е род. Предмет на опазване са следните животински видове, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС: Бозайници: 1303 Rhinolophus hipposideros Maлък подковонос 1355 Lutra lutra Видра 1324 Myotis myotis Голям нощник 1304 Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос 1310 Miniopterus schreibersi Дългокрил прилеп 1316 Myotis capaccinii Дългопръст нощник 1323 Myotis bechsteini Дългоух нощник 1352 Canis lupus Европейски вълк 1354 Ursus arctos Кафява мечка 1335 Spermophilus citellus Лалугер 1307 Myotis blythii Остроух нощник 2635 Vormela peregusna Пъстър пор 1306 Rhinolophus blasii Средиземноморски подковонос 1321 Myotis emarginatus Трицветен нощник 1308 Barbastella barbastellus Широкоух прилеп 1305 Rhinolophus euryale Южен подковонос
1193 Bombina variegata Жълтокоремна бумка 1279 Elaphe quatuorlineata Ивичест смок 1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка 1219 Testudo graeca Шипобедрена костенурка 1217 Testudo hermanni Шипоопашата костенурка 1171 Triturus karelinii Голям гребенест тритон
1137 Barbus plebejus Маришка мряна 1134 Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка
1093 Austropotamobius torrentium Ручеен рак 4053 Paracaloptenus caloptenoides Обикновен паракалоптенус 4052 Odontopodisma rubripes Одонтоподизма 4045 Coenagrion ornatum Ценагрион 4046 Cordulegaster heros Кордулегастер 1078 Callimorpha quadripunctaria 1060 Lycaena dispar Лицена 4042 Polyommatus eroides Полиоматус 1088 Cerambyx cerdo Обикновен сечко 1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач 1089 Morimus funereus Буков сечко 1084 Osmoderma eremita Осмодерма 1087 Rosalia alpina Алпийска розалиа В ЗЗ се срещат и следните видове птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС A404 Aquila heliaca Kръстат (царски) орел A022 Ixobrychus minutus Mалък воден бик A094 Pandion haliaetus Oрел рибар A321 Ficedula albicollis Беловрата мухоловка A403 Buteo rufinus Белоопашат мишелов A075 Haliaeetus albicilla Белоопашат морски орел A433 Lanius nubicus Белочела сврачка A215 Bubo bubo Бухал A031 Ciconia ciconia Бял щъркел A097 Falco vespertinus Вечерна ветрушка A027 Egretta alba Голяма бяла чапла A246 Lullula arborea Горска чучулига A379 Emberiza hortulana Градинска овесарка A229 Alcedo atthis Земеродно рибарче A224 Caprimulgus europaeus Козодой A402 Accipiter brevipes Късопръст ястреб A104 Bonasa bonasia Лещарка A084 Circus pygargus Ливаден блатар A122 Crex crex Ливаден дърдавец A026 Egretta garzetta Малка бяла чапла A166 Tringa glareola Малък горски водобегач A089 Aquila pomarina Малък креслив орел A092 Hieraaetus pennatus Малък орел A023 Nycticorax nycticorax Нощна чапла A080 Circaetus gallicus Орел змияр A072 Pernis apivorus A255 Anthus campestris Полска бъбрица A082 Circus cyaneus Полски блатар A442 Ficedula semitorquata Полубеловрата мухоловка A234 Picus canus Сив кълвач A231 Coracias garrulus Синявица A429 Dendrocopos syriacus Сирийски пъстър кълвач A091 Aquila chrysaetos Скален орел A103 Falco peregrinus Сокол скитник A238 Dendrocopos medius Среден пъстър кълвач A083 Circus macrourus Степен блатар A081 Circus aeruginosus Тръстиков блатар A320 Ficedula parva Червеногуша мухоловка A338 Lanius collurio Червеногърба сврачка A236 Dryocopus martius Черен кълвач A030 Ciconia nigra Черен щъркел A073 Milvus migrans Черна каня A339 Lanius minor Черночела сврачка A307 Sylvia nisoria Ястребогушо коприварче Редовно срещащите се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС са следните: A249 Riparia riparia Брегова лястовица A005 Podiceps cristatus Голям гмурец A165 Tringa ochropus Голям горски водобегач A017 Phalacrocorax carbo Голям корморан A161 Tringa erythropus Голям червеноног водобегач A041 Anser albifrons Голяма белочела гъска A311 Sylvia atricapilla Голямо черноглаво коприварче A443 Parus lugubris Жалобен синигер A317 Regulus regulus Жъртоглаво кралче A235 Picus viridis Зелен кълвач A363 Carduelis chloris Зеленика A053 Anas platyrhynchos Зеленоглава патица A123 Gallinula chloropus Зеленоножка A244 Galerida cristata Качулата чучулига A283 Turdus merula Кос A168 Actitis hypoleucos Късокрил кюкавец A125 Fulica atra Лиска A055 Anas querquedula Лятно бърне A004 Tachybaptus ruficollis Малък гмурец A162 Tringa totanus Малък червеноног водобегач A086 Accipiter nisus Малък ястреб A087 Buteo buteo Обикновен мишелов A359 Fringilla coelebs Обикновена чинка A099 Falco subbuteo Орко A285 Turdus philomelos Поен дрозд A136 Charadrius dubius Речен дъждосвирец A179 Larus ridibundus Речна чайка A251 Hirundo rustica Селска лястовица A028 Ardea cinerea Сива чапла A329 Parus caeruleu Син синигер A153 Gallinago gallinago Средна бекасина A269 Erithacus rubecula Червеногръдка A096 Falco tinnunculus Черношипа ветрушка A214 Otus scops Чухал A054 Anas acuta Шилоопашата патица A271 Luscinia megarhynchos Южен славей Основните въздействия и дейности в и около Защитената зона с посочени техните кодове са следните: 623 Моторизирани превозни средства 701 Замърсяване на водите 101 Модифициране на култивационните практики 110 Използване на пестициди 120 Наторяване 240 Събиране / унищожаване на животни 250 Събиране / унищожаване на растения 511 Електропроводи 709 Други форми на замърсяване 502 Пътища, автомобилни пътища 423 Изхвърляне на инертни материали 530 Подобрен достъп до обекта 243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство 330 Солници 421 Изхвърляне на битови отпадъци 410 Индустриални или комерсиални зони 400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области 241 Колекционерство (насекоми, влечуги, земноводни.....) 180 Изгаряне 167 Експлоатация без повторно засаждане 166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета 164 Горскостопански сечи 230 Лов
163 Повторно засаждане 162 Изкуствено залесяване 160 Обща управление на горите 141 Изоставяне на пасторални системи 601 Курсове по голф 165 Отстраняване на подраст. В Стандартния формуляр на ЗЗ са дефинирани следните забрани, касаещи територии, заети от природни местообитания. Режими за опазване на местообитанията в ЗЗ BG0001389 Средна гора
Изтегляне 2.6 Mb. Сподели с приятели:
|