Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община копривщица


Описание и анализ на степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитените зони



страница6/12
Дата04.02.2017
Размер2.6 Mb.
#14239
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

6Описание и анализ на степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитените зони


При оценката на въздействието върху видовете, предмет на опазване в защитената зона по Натура 2000, в настоящия Доклад, е използвана следната скала за оценка степента на отрицателно въздействие:

0 – Няма въздействие;

1 – Слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

2 – Средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване;



3 – Значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи или компенсаторни мерки.

6.1Описание и анализ на въздействието върху типовете местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони


Природни местообитания

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

Характеристика на местообитанието: Ксеротермни и мезоксеротермни тревни съобщества, най-често на варовикова основа, от разреда Festucetalia valesiacae. Местообитанието заема слабо наклонени и стръмни терени (5º -25º) с различно изложение. Почвите са плитки – до средно мощни, сухи, неерозирани. Местообитанието включва както континентални или субконтинентални пасища и ливадни степи, така и многогодишни тревни съобщества на каменисти склонове от субсредиземноморските региони. Много от тези съобщества са вторични – на мястото на унищожени гори. Видовият им състав е много разнообразен. Най-често доминират Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa spp., Festuca valesiaca и др. В състава на тези растителни съобщества се срещат голям брой видове орхидеи.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Общото проективно покритие на видовете в съобществата, отнасящи се към местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), варира в границите 90-100 %. Сред типичните видове за местообитанието, освен доминиращите, могат да се посочат още Anthoxanthum odoratum, Bromus spp., Eryngium campestre, Petrorhagia prolifera, Teucrium chamaedrys, Carex caryophyllea, Filipendula vulgaris, Sanguisorba minor, Carlina vulgaris, Galium verum, Thymus spp. В някои участъци се наблюдава слаба рудерализация като следствие от паша. В повечето случаи обрастването с дървета и храсти (Crataegus monogyna, Rosa canina, Ulmus minor ) в отделните участъци не надвишава 10% от тяхната площ. Средната пасищна натовареност е умeрена, като в отделни места има изключения. Сериозна заплаха за местообитанието представлява масовото настаняване на орлова папрат.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание ще бъдат засегнати при евентуално реализиране на устройствените зони с предназначение за къмпинг. Въздействието ще се изразява в директна загуба на местообитание и може да се оцени като средно по сила (оценка 2 съгласно скалата).

6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините

Характеристика на местообитанието: Затворени ксерофитни до мезофитни, многогодишни тревни съобщества с доминиране на Nardus stricа, заемащи силикатни почви в планинския и високопланинския райони и отнасящи се към съюза Potentillo-Nardion. Те се характеризират с разнообразен и богат видов състав и широко разпространение в страната, свързано с горния субалпийски подпояс (над 2000-2100 m н.в.), иглолистния горски пояс (между 1600 и 2100 m н.в.) и като изключение достигат до пояса на бука около 1600 m н.в. Деградиралите необратимо местообитания, най-често вследствие на прекомерна паша, не се включват в тази единица.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Общото проективно покритие на растителността в местообитание 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините в зоната варира в границите 85-95%. Доминантен вид в съобществата е Nardus stricta, съпътстван от Agrostis capillaris, Bruckenthalia spiculifolia, Carex caryophyllea, Festuca nigrescens, Hypericum perforatum, Lotus corniculatus, Potentilla erecta, Trifolium repens, Thymus vandasii, Veronica chamaedrys, Viola dacica, Leontodon autumnalis. Обрастването на местообитанието с храсти и дървета (Juniperus communis, Pinus sylvestris, Rubus idaeus, Rosa canina) е средно под 10% от площта му, а пашата е слаба до умерена. Към настоящия момент състоянието на местообитанието в зоната може да се определи като стабилно.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

Характеристика на местообитанието: Растителни съобщества, разпространени в поречията на реките, които представляват разнообразни смесени фитоценози с височина на тревите 1-1,5 (2) m. Обикновено заемат тесни ивици край течащите води и по влажните брегове. Като екологични групи преобладават хигрофити и хигромезофити. За предпланинските и нископланинските райони в пояса на мезофилните гори (между 800 и 1300 m н.в.), към които се отнася и територията на община Копривщица, е характерен подтипа на нитрофилните съобщества от клас Galio-Urticetea.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Местообитание има разкъсано разпространение и е привързано към бреговете и разливина на множеството водни течения, представляващи притоци от различен порядък на р. Тополница и р. Стрелчанска Луда Яна. Почвите са преовлажнени, алувиални. Проективното покритие на растителността е отпорядъка на 80-100%. В териториите, заети от местообитанието, са регистрирани типични представители като например Cardamine rivularis, Geum coccineum, Lysimachia nummularia, Deschampsia caespitosa, Mentha aquatica, Mentha longifolia, Urtica dioica, Juncus conglomeratus, Scyrpus sylvaticus и други. Естествен фактор, обуславящ във висока степен уязвимостта на местообитанието през последните години, са климатичните флуктуации. Сериозна заплаха е също така и изграждането на водохващания и други хидротенически съоражения край реките, което е свързано с директна загуба от територията на местообитанието в тези участъци и косвено с други неблагоприятни влияния като понижение на почвената влажност в района и др.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

6510 Низинни сенокосни ливади

Характеристика на местообитанието: Мезофилни сенокосни ливади от клас Molinio-Arrhenatheretea (съюз Arrhenatherion, Deschampsion) с много богат видов състав. Местообитанието е представено върху мощни, през по-голямата част от годината умерено влажни почви, а през пролетния и есенния сезон и преувлажнени почви. Заема заравнени или със слаб наклон терен в непосредствена близост до речните течения и на места формира комплекси с местообитание 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. Подпочвената основа са делувиални наслаги.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Общото проективно покритие на видовете в съобществата варира в границите 90-100 %. Сред типичните видове за местообитанието често срещани са Alopecurus pratensis, Cirsium canum, Festuca pratensis, Lysimachia nummularia, Leucanthemum vulgare, Moenchia mantica, Prunella vulgaris, Rhinanthus rumelicus, Sanguisorba officinalis, Trifolium dubium и др. Повечето участъци, отнасящи се към местообитанието, са подложени на умерена паша и редовно косене. Като цяло местообитанието може да се оцени като стабилно. Като основна заплаха за неговата устойчивост може да се посочи потенциалната възможност за усвояване на територии от него за обработваеми земи.

Оценка на въздействието: Ограничени територии, отнасящи се към описаното местообитание ще бъдат засегнати при евентуално реализиране на устройствените зони с предназначение за къмпинг. Въздействието ще се изразява в директна загуба на местообитание и влошаване на неговите структура и функции и може да се оцени като средно по сила (оценка 2 съгласно скалата).

6520 Планински сенокосни ливади

Характеристика на местообитанието: Богати на видове мезофилни тревни съобщества в планинския пояс между (800) 1200 и 1800 (1900) m н.в., възникнали на мястото на унищожени в миналото мезофилни гори. Те са представени от сенокосни ливади и планински пасища, които са динамично свързани помежду си и се развиват при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност. Доминиращи видове обикновено са Agrostis capillaris, Festuca rubra agg., F. nigrescens, F. pratensis, Cynosurus cristatus. В синтаксономичен аспект тези съобщества се отнасят към клас Molinio-Arrhenatheretaea, разред Arrhenatheretalia и съюз Cynosurion cristati. В резултат на интензивна паша като следствие от утъпкване и промяна в почвената структура се увеличава значително участието на Nardus stricta. Други подвижни и рудерални видове, които се свързват с процесите на рудерализация в планинските пасища и ливади са Carlina acanthifolia, Luzula campestris, Carduus nutans, Cirsium ligulare, Rumex acetosa, Sieglingia decumbens и др.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Общото проективно покритие е близко до 100%. Съобществата, отнасящи се към типа на сенокосните ливади заемат главно заравнени терени или такива със слаб наклон. Видовият им състав е богат и разнообразен, поддържан с умерено по интензивност сенокосене. В разливите на реките, където почвата е по-богата, в състава на съобществата участват с високо обилие детелини (главно Trifolium repens и T. pratense). Типа на планинските пасища се отличава с различна степен на рудерализация. На много места Nardus stricta се проявява като съдоминант или субдоминант, а видове като Carlina acanthifolia, Rumex acetosa, Luzula campestris, Cirsium ligulare и Sieglingia decumbens имат висока срещаемост. Към настоящия момент антропогенното натоварване върху пасищата може да се определи като слабо.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание ще бъдат засегнати при евентуално реализиране на устройствените зони с предназначение за къмпинг, воден резервоар и ски-писта. Въздействието ще се изразява в директна загуба на местообитание и влошаване на неговите структура и функции и може да се оцени като средно по сила (оценка 2 съгласно скалата).

7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища

Характеристика на местообитанието: Местообитанието е представено от торфищни комплекси, които заемат понижени места на релефа или такива със слаб наклон, постоянно овлажнявани от стичащи се води. Подпочвената скала е силикат, почвите са средно мощни, преовлажнени. Преовлажняването на терените се получава в резултат от акумулиране на водата на повърхностни и плитки подпочвени води от съседните по-високи участъци. Растителността е влаголюбива и с богат видов състав, сред който се отличават с доминиращо участие мъхове от род Sphagnum, Carex spp. и по-ограничено кафяви мъхове.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Местообитанието заема изключително ограничени територии в границите на ЗЗ BG0001389 Средна гора, от които малко по-малко от половината са на територията на община Копривщица. От общото проективно покритие на мъховете в местообитанието над 50% се пада на Sphagnum spp. Общото проективно покритие на растителните съобщества възлиза на 98-100 %. От типичните видове за местообитанието често срещани са Carex acuta, Carex rostrata, Deschampsia caespitosa, Drosera rotundifolia, Eriophorum vaginatum, Eriophorum latifolium, Epilobium palustre, Geum coccineum, Potentilla erecta, Sphagnum spp. и др. Доминанти в съобществата са Eryophorum latifolium и Molinia caerulea. В мъховата покривка преобладава Sphagnum subsecundum. В границите на местообитанието са установени представителни популации на Hamatocaulis vernicosus (Приложение 2 на Директива 92/43, Приложение 2 на ЗБР) и Drosera rotundifolia (Приложение 3 на ЗБР). Не се наблюдава обрастване с дървета и храсти, с изключение на характерните за местообитанието видове, чието обилие е в допустими граници. Околностите на местообитание 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища е място за слаба до умерена паша на коне, крави и овце. Утъпкването от животни създава неблагоприятна перспектива за устойчивост на местообитанието. Сериозна потенциална заплаха е ксерофитизацията на средата. При нарушаване на режима на овлажняване, това местообитание е обречено на гибел.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание, могат да бъдат косвено засегнати при евентуално реализиране на устройствената зона с предназначение за къмпинг. Очакваното въздействие се изразява в утъпкване, което може да се получи в резултат на повишеното присъствие на туристи в района. Евентуалното влошаване на структурата и функциите на местообитанието може да се оцени като слабо по сила (оценка 1 съгласно скалата).

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

Характеристика на местообитанието: В местообитанието се включват отвесни скали или с голям наклон (65°-90°) силикатни скални стени с пукнатини по тях. Растителност по пукнатините на силикатните скали в планините, отнасяща се към съюз Silenion lerchenfeldianae и разред Androsacetalia vandelii. Растителността по гранитните скални комплекси варира главно в зависимост от изложението. Тя е съставена от отворени скални групировки с разнообразен флористичен състав.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Местообитанието е в добро състояние, няма следи от антропогенна дейност.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

Характеристика на местообитанието: Пионерни съобщества от съюзите Sedo-Scleranthion и Sedo albi-Veronicion dillenii, колонизиращи повърхността на сухи силикатни, голи, вътрешни – извън крайбрежието – скали в равнинните, хълмистите и планинските райони до 1000 m н.в. Съобществата са отворени и се доминират от лишеи, мъхове и представители на сем. Crassulaceae.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Местообитанието е в добро състояние, няма следи от антропогенна дейност.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

8310 Неблагоустроени пещери

Характеристика на местообитанието: Неблагоустроени и недостъпни за широката публика пещери. Растителността е изключително бедна и е представена само от обраствания от мъхове и водорасли около входовете на пещерите, и ограничено папрати.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: На територията на община Копривщица има една пещера, която се намира югоизточно от гр. Копривщица – Детелиновата пещера. Тя е с дължина 12 m, денивелация от 4 m и дълбочина -4 m.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

Характеристика на местообитанието: Местообитанието е представено от букови гори, развиващи се на бедни (понякога ерозирали), кисели, сухи до свежи почви. Заемат както сенчести места, така и слънчеви изложения, обикновено при голям наклон. На територията на ЗЗ BG 0001389 Средна гора буковите гори от този тип се намират в долната част на диапазона, който обхваща местообитанието в страната. Това се отразява върху видовия състав на горите, които са монодоминантни букови, но в състава им имат променливо участие Carpinus betulus и Quercus dalechampii, а на места присъства и Betula pendula. Тревният синузий е добре развит. В него участват Calamagrostis arundinacea, Deschampsia flexuosa, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Oxalis acetosella, Poa nemoralis, Pteridium aquilinum и др.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: Местообитанието е с ограничено разпространение в ЗЗ BG 0001389 Средна гора и обединява няколко участъка, разположени на труднодостъпни места със значително разкритие на основната скала. Съобществата са с преобладаващ семенен произход и възраст, варираща в широки граници. Средната възраст на насажденията е 70 години, а бонитетът им – преобладаващо III (трети). Средното покритие на първия дървесен етаж е около 70%. Освен обикновения бук (Fagus sylvatica), с единично участие са представени зимен дъб (Quercus dalechampii) и обикновен габър (Carpinus betulus). Плановият дърводобив в близкото минало е основна причина за формираната възрастова структура на местообитанието. Заплахата от пожари е постоянна, поради системно опожаряване в съседни отворени местообитания.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

Характеристика на местообитанието: Местообитанието включва мезофилни букови гори, развиващи се на неутрални или близки до неутрални почви, в условията на типичен планински климат. Преобладаващият дървесен вид е Fagus sylvatica, който понякога в по-ниските части формира смесени широколистни гори с участието на Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Betula pendula, Carpinus betulus, Fraxinus excelsior, Populus tremula, Sorbus aucuparia и Ulmus glabra. В тревния етаж доминират видове като Galium odoratum, Anemone nemorosa, Lamiastrum galeobdolon, Cardamine bulbifera, Aremonia agrimonoides и Melica uniflora.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: В границите на ЗЗ BG 0001389 Средна гора разглежданото местообитание обединява голям брой насаждения с преобладаващо семенен произход. Възрастта на дърветата варира в широки граници, като средната възлиза на 70 години. Плановият дърводобив в близкото минало е основният фактор, изиграл роля във формирането на възрастова структура на горските съобщества в местообитанието. Значителни площи са заети от млади и средновъзрастни хомогенни насаждения, докато в труднодостъпните места са се запазили масиви с над 140 годишна възраст. Бонитетът на насажденията в преобладаващата част от местообитанието е II (втори). Средното проективно покритие на дървесния етаж е 80 %. Освен Fagus sylvatica, с единично участие са представени още Quercus dalachampii, Carpinus betulus, Betula pendula, Populus tremula, Prunus cerasus, Sorbus torminalis, както и Salix caprea в по-младите насадждения. Заплахата от пожари е постоянна, поради системно опожаряване в съседни тревни местообитания.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

Характеристика на местообитанието: Смесени мезофилни гори с преобладаване на Quercus dalechampii и Carpinus betulus. На места в състава на дървесния етаж взема участие и Fagus sylvatica, Tilia cordata, T. platyphyllos и др. и по-рядко Quercus cerris и Q. frainetto. Тревният синузий най-често съставят Cardamine bulbifera, Aegopodium podagraria, Festuca heterophylla, Melica uniflora, Galium odoratum и Mercurialis perennis.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: В рамките на зоната местообитанието обединява голям брой съобщества с издънков произход, формирани в резултат на многовековно нискостъблено стопанисване на този тип гори. Средното проективно покритие на дървесния етаж е 80 %. Средната възраст на гората e 60 години. Основният дървостой е съставен от Quercus dalechampii и Carpinus betulus, с участие на Quercus frainetto, Quercus cerris и Fagus sylvatica и др. Характерен елемент в подлеса по южните склонове е бодливия залист (Ruscus aculeatus). Заплахата от пожари е постоянна, поради системно опожаряване в съседни отворени местообитания. В отделни малки участъци по края на гората се наблюдава навлизането на бял бор (Pinus sylvastris) или акация (Robinia pseudoacacia), с които са провеждани противоерозионни мероприятия в района.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.

91W0 Мизийски букови гори

Характеристика на местообитанието: Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона 100-1000 (1300) m н.в. Мизийските букови гори са с термофилен характер и с участие на видове от съседно разположени дъбови, габърови, липови и др. широколистни гори. В тревния етаж най-често преобладават Melica uniflora, Cardamine bulbifera, Luzula forsteri, Sanicula europaea, Euphorbia amygdaloides, Aremonia agrimonoides, Galium odoratum, Lamiastrum galeobdolon и др.

Състояние на местообитанието в ЗЗ: В границите на ЗЗ BG 0001389 Средна гора местообитанието се подрежда на второ място сред горските местообитания с доминиращ вид обикновен бук. На територията на община Копривщица обаче, то е с много ограничено разпространение, главно покрай десни притоци на р. Стрелченска Луда Яна, в близост до южната граница на общината. Средното проективно покритие на дървесния етаж е 70 %. Основният дървостой е съставен от бук (Fagus sylvatica) с единично участие на зимен дъб (Quercus petraea), габър (Carpinus Betulus) и др. Средната възраст на гората e 60-70 години. В структурата на първия дървесен етаж на насажденията с възраст над средната се разграничат и разновъзрастни групи. Бонитетът на насажденията в преобладаващата част от местообитанието е III (трети). Плановият дърводобив в близкото минало е основният фактор, изиграл роля при формирането на възрастовата структура на местообитанието. Антропогенното въздействие върху местообитанието е значително, поради високата гъстота на транспортна и промишлена инфраструктура в него. Съществува постоянна заплаха от пожари. Системно се опожаряват прилежащите тревни съобщества, от които огънят преминава низово през цели насаждения. За територията на цялата защитена зона строителството и инфраструктурата представляват съвременна заплаха, поради извършването на минна дейност по открит способ, функционирането на редица водо- и електропреносни съоръжения, гъстата пътна мрежа.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание няма да бъдат засегнати от планираните дейности и устройствени зони в проекта за ОУП на община Копривщица – оценка 0.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница