Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община копривщица
A246 Горска чучулига Lullula arborea
Изтегляне 2.6 Mb.
|
A246 Горска чучулига Lullula arborea Разпространение и биология: Разпространен навсякъде в хълмистите, нископланинските и равнинните райони с разредени гори и храсталаци на по-голямата част от територията на страната с изключение на равнинните земеделски райони в Дунавската равнина, Добруджа, Тракийската низина и Бургаската низина (Янков 2007). Населява разредени горски участъци, просеки, поляни, сечища, пожарища, покрайнини на гори, открити места с горски участъци, групи дървета и храсти. В равнините и предпланините заселва стари овощни градини, лозя, склонове и дерета, обрасли с редки дървета и храсти. Отделни двойки гнездят и в покрайнините на населените пунктове. Гнездото си прави на земята, където снася 3-6 яйца. Мъти само женската в продължение на 2 седмици. Още толкова продължава след ембрионалното развитие на малките. Отглежда до три поколения годишно. Храни се с насекоми и техните ларви и различни семена (Нанкинов 2009). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2230 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционните намерения в устройствените зони „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне 498 дка от местообитанието на вида. Очакваното значително човешко присъствие, вкл. и на МПС, е допълнителен фактор и ще предизвика значително безпокойство. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A379 Градинска овесарка Emberiza hortulana Разпространение и биология: Разпространен на по-голямата част от територията на страната, по-плътно в Добруджа, Лудогорието, Черноморското крайбрежие, Странджа, Сакар и Източните Родопи, по-петнисто и разпръснато в Дунавската равнина, периферните части на Тракийската низина, Западна България и др. Не се среща в средно високите и високите части на планините, в районите с преобладаващо зеленчукопроизводство и др. (Янков 2007). Среща се обикновено в пасища и други открити тревни пространства с храсти и силно разредени групи дървета; окрайнини на гори или силно разредени горски участъци, граничещи с пасища и разредени храсталаци; малки обработваеми полета със синори и храсти между тях; открити често каменисти хълмове с храсти; доста често в културния ландшафт – лозя, овощни градини, полезащитни пояси и алеите от крайпътни дървета. Гнездящ и мигриращ, моногамен вид. Гнездото е на земята и го строи само женската. Снася 4-5 яйца най-рано в края на април и началото на май веднъж в годината. Инкубацията е 11-12 дни. Малките остават в гнездото 12-13 дни. Храни се с безгръбначни и семена (Иванов 2011). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 220-980 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A242 Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Разпространение и биология: С петнисто и в по-малка степен разпръснато разпространение в равнинни и нискохълмисти райони в различни части на страната, основно в Крайморска Добруджа, районите около Дервентските възвишения, Сакар и северните части на Източните Родопи, Тракийската низина и долината на р. Струма с прилежащите Ӝ части на Южен Пирин и Славянка. С изолирани или разположени в съседни квадрати находища и в други части на страната (Янков 2007). Мъти в равнинните и някои хълмисти и полупланински райони, като през гнездовия период прониква и до 1600 m Предпочита тревните местообитания с добре развита тревна растителност. Гнезди също и по запустели земи, ливади, пасища, канавки и обработваеми полета, засети с жито, люцерна и други земеделски култури. Гнездяща, мигрираща и зимуваща птица. Пролетната миграция започва рано, веднага след стопяването на снеговете (февруари) а есенната е разтеглена в 4 месеца от август до ноември. Пръв в гнездовата територия се появява мъжкия и започва да пее. Женската идва по-късно. Гнездото е на земята, често под храст. Женската снася 2-6 яйца. Мъти предимно тя около 12-16 дни. Понякога отглеждат по две люпила в годината. Храни се с насекоми, плевелни семена, нежни тревни стъбла, листа и семена на културни растения (Нанкинов 2009). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 1-9 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние, но лесно възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A229 Земеродно рибарче Alcedo atthis Разпространение и биология: С групово и линейно разпространение, свързано с речната мрежа (средните и долните течения) и с други водоеми в равнинните и хълмистите части на цялата страна, в някои предпланински и планински райони (Предбалкан, Западни Родопи). По-ясно групирано покрай р. Дунав, Черноморското крайбрежие, Източните Родопи и значителни части от Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле и др. Почти отсъства в Добруджа. Разпространението се колебае силно на места според динамиката на речните брегове (срутване, заравняване и т.н.) (Янков 2007). Обитава бавнотечащи малки и средно големи, богати на риба реки с дървета и откоси по брега, езера, блата, по-рядко естуари и морски брегове. Копае дълбоки около метър дупки в брега, където в гнездовата камера отглежда малките си върху натрупани костици от риба (Svensson 1999). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 5 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние, но лесно възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A224 Козодой Caprimulgus europaeus Разпространение и биология: С петнисто разпространение на по-голямата част от територията на страната без някои райони с оскъдна храстова и дървесна растителност в Дунавската равнина, Тракийската низина, източната част на Добруджа, Бургаската низина и др. В редица райони е с по-разпръснато разпространение, като находищата понякога са отделени значително от по-плътно заетите територии (Янков 2007). Обитава редки иглолистни гори на песъчливи почви, често със сухи, нарядко обрасли блата и поляни с ниски иглолистни, по по-редки смесени и широколистни гори с поляни и сечища. Среща се и в храстови местообитания, габърови, келявгабърови и дъбови гори. Гнездящо прелетен вид. в България пристига през май и отлита до септември. Зимува в Африка (Шурулинков и др. 2014; Svensson 1999). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 300-350 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на козодоя. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (пасища и ливади). Също така изграждането на „къмпинг” и „ски-писта би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 2.2 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A243 Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение в равнинни и нискохълмисти райони на цялата страна, основно в Сакар, Крайморска Добруджа, Сливенската котловина, северно от Бургас, Източните Родопи, Бесапарските ридове и други части от Тракийската низина, Карловското поле, каменистите хълмисти райони около Софийското поле, Златията и южната част на Струмската долина. Единични гнездовища в Дунавската равнина, Добруджа и Югоизточна България. Разпространението обусловено от разпокъсаността на предпочитаните степни, вторично–степни и полустепни участъци (Янков 2007). Обитава Разнообразни открити местообитания, голи или с оскъдна тревиста растителност. Предпочита сухи каменисти степи и пасища. Среща сe и в крайморски дюни, обработваеми площи и пустеещи земи. Пристига през април. Към началото на май женската строи наземно гнездо и снася 3–5 бели или жълтеникави, изпъстрени със светлокафяви точки яйца. Мътенето продължава 11–13 дни. Малките напускат гнездото на 10–11-дневна възраст. Възрастните хранят малките с наземни насекоми, червеи, ларви и др (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 40-50 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние, но лесно за възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A104 Лещарка Bonasa bonasia Разпространение и биология: С петнисто разпространение предимно в ниските и средно високите части на Стара планина (от Чупрене до Котленска планина), Рила, Пирин, Западните Родопи (на изток до към с. Женда, Кърджалийско), Витоша, Осоговска планина, Беласица, Славянка. Неравномерно разпределен на заетата територия, мозаично до горната граница на гората (Янков 2007). Обитава смесени, иглолистни и широколистни гори с подлес, сечища и поляни, в нашите планини до горната граница на гората. Населява богати на храна горски участъци в близост до водни източници. Постоянен вид за страната. През гнездовия период е много привързан към районите, които обитава. През останалото време на годината извършва незначителни миграции в зависимост от количеството на храната. Брачните двойки се образуват през есента и/или напролет. Токуването е през март-април. Гнездото представлява добре маскирана трапчинка, най-често под храст, дърво или до повален ствол, постлана с треви, листа и сухи клонки. Снася 6-12 яйца, мътенето продължава около три седмици. Скоро след излюпването малките са способни да ходят и да търсят храна. Напролет се хранят с ресите на дърветата, а през лятото с дребни горски плодове, семена, пъпки, клонки и листа, насекоми, ларви и червеи (Симеонов и др. 1990). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 100-200 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A084 Ливаден блатар Circus pygargus Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение в цялата страна. по-плътно заета почти цялата територия на Югоизточна България между Сакар и Източна Стара планина, с изключение на гористия район на Странджа. Гнездовищата групирани в съседни квадрати и в източната част на Тракийската низина, Златията и др. Разпръснато в Добруджа, Софийското поле и други места (Янков 2007). Обитава Разнообразни влажни зони (включително влажни ливади, блата, торфища), към които проявява силно изразена привързаност. В България често гнезди в обработваеми площи, най-често засети с пшеница. Извън размножителния сезон връзката с влажните зони значително отслабва. Гнезди поединично или в разредени колонии. Мигрира поединично или по двойки, особено през есента, понякога формира малки ята с други ястребови птици при пресичане на големи водни площи. Храни се с яйца и малки на наземно гнездящи птици, гризачи, малки зайци, гущери, едри насекоми (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Видът се среща в ЗЗ само по време на прелета и скитанията на птиците.Съдържа между незначителна част от националната популация. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A122 Ливаден дърдавец Crex crex Разпространение и биология: С петнисто разпространение предимно в Северна и Западна България и с разпръснати находища в южната и източната част на страната. най-плътно в Софийското поле, Понор, Врачанска планина, Западна Стара планина, полетата южно от Витоша, в Краище, Предбалкана и др. В останалите части на страната по-разпръснато и на по-малка територия – влажни долинни места в Дунавската равнина и Добруджа, по-широки речни долини в Източна Стара планина, в района на бившето Стралджанско блато, Бургаската низина, Тракийската низина, на отделни места в Родопите, Рила, Пирин, Странджа и др. Редица находища не се заемат ежегодно, поради което разпространението се мени (Янков 2007). Обитава влажни и мезофитни тревни съобщества с доминиране на Poa pratensis, Alopecurus pratensis, Gallium aparine и др., между 500 и 1800 m н. в., но е установен и на 2500 m н. в. Мъжките са силно териториални. Площта на индивидуалните участъци е средно 8,9 ha. Храни се с насекоми – предимно скакалци, също с червеи и голи охлюви (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2-16 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние, но лесно за възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на ливадния дърдавец. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (пасища и ливади). Също така изграждането на „къмпинг” и „ски-писта би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе преки и косвени отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A092 Малък орел Hieraaetus pennatus Разпространение и биология: Петнисто и разпръснато в почти цялата страна, в гористи райони в равнините, в ниските и средно високите части на планините. Предимно в Източна България, с най-плътно разпространение в Източните Родопи, Сакар и хълмистите райони по поречието на р. Тунджа, Източна Стара планина, Странджа, Добруджа и отчасти Лудогорието. Гнездовища в съседни квадрати и в Средна гора, долината на р. Струма, Тракийската низина. В Западна България предимно с разпръснати единични находища. Почти отсъства от Дунавската равнина (Янков 2007). Обитава стари широколистни гори в полупланинските и хълмисти райони до около 2000 m н. в. и ниските части на по-високите планини. Двойките заемат гнездовата територия в края на март, началото на април. Брачният полет е характерно, вълнообразно гмуркане. Гнездото е разположено в стари широколистни или смесени гори, рядко гнезди на скали. Снася 2 яйца. Мътенето продължава 36–39 дена, а малките остават в гнездото около 50 дена. Храни се с лалугери и други гризачи, птици (гълъби, дроздове, чучулиги, синигери), влечуги и др., които лови в гори и открити пространства (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A080 Орел змияр Circaetus gallicus Разпространение и биология: Разпръснато и групово в цялата страна, по-плътно в откритите, сухи и богати на влечуги райони на Източните Родопи, Източна Стара планина, Огражден, Южен Пирин и прилежащите части от долината на р. Струма, Сакар, Дервентските възвишения, планините около Софийското поле, Врачанска планина, Искърския пролом, граничната част между Тракийската низина и Родопите, Ломовете и др. На места и във високите части на планините (Янков 2007). Разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до открити терени, пасища и ливади. Гнезди по дървета, главно широколистни. Строежът на гнездото е от края на април до началото на май. Снася едно яйце. Излетели малки са наблюдавани в края на юли и началото на август. Храни се предимно със змии, гущери и жаби, по-рядко с дребни бозайници и насекоми (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 3 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A465 Планински кеклик Alectoris graeca graeca Разпространение и биология: Петнисто във всички високи планини – Западна и Централна Стара планина, Рила, Пирин, част от Западни Родопи, Витоша, Осоговска и Малешевска планина и Беласица. Отделни находища или такива в съседни квадрати и в северната част на Искърския пролом, по долината на р. Струма, в Славянка, Средна гора, до Сливен и др. (Янков 2007). Обитава храстови съобщества, скалисти терени в планините, обикновено между 900 и 2500 m н. в. Моногамен, наземно гнездящ вид. От края на април до юни женската снася 8–14 яйца, които мъти 24–26 дни. На 7–10-ия ден малките могат да летят. Извън гнездовия сезон живее на ята, а през размножителния период – на двойки. Храни се предимно с растения – семена, плодове и зелени стъбла, листа и пъпки. Извършва вертикални миграции и през зимата се спуска в по-ниски участъци (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 6-56 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана, но е на границата на района разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A255 Полска бъбрица Anthus campestri Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение в равнинни, хълмисти и нископланински райони в цялата страна, по-плътно в най-източната ѝ част. Основната част от популацията заема открити сухи пасищни терени в Добруджа и по Черноморското крайбрежие, Източна Стара планина, Сакар и хълмистите райони около поречието на р. Тунджа, Източните Родопи и значителна част от Тракийската низина. Разпръснато в Дунавската равнина, Софийското поле, поречията на Струма и Места и др. (Янков 2007). Обитава сухи, горещи и открити терени и пасища с рядка тревна растителност, степи, оясъчни дюни, екстензивно използвани ниви и пустеещи земи. Среща се до към 1000-1300 m н.в. Моногамен вид, но нерядко се наблюдава полигания. Гнездото е в ямка на земята, е рядко в туфа трева. Строи женската, снася в края на май и началото на юни. Люпилото е от 3-6 яйца, мътенето продължава 12 дни, а малките остават в гнездото 13-14 дни. Храни се предимно с насекоми (Иванов 2011). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 50-100 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A442 Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение, по-плътно в Източна и Централна Стара планина, гористите райони около Варна, в Странджа и по-разпръснато в Западна Стара планина, Средна гора, Витоша, Рило-Родопския масив, Дунавската равнина, Тракийската низина, поречието на р. Тунджа и др. (Янков 2007). Обитава главно стари, предимно естествени широколистни гори, съставени от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дъб (Quercus spp.), бук (Fagus silvatica, Fagus orientalis) и др. Сравнително по-рядко стари овощни градини, дървесни плантации, градски паркове и градини. Находищата са от морското равнище до 800 m н. в., по-рядко до 1500 m н. в. Разполага гнездото си в хралупи (включително изкуствени гнездилки), обикновено на 3 – 6 m височина. През май снася 4 – 7 яйца. Има 1 – 2 люпила. Женската мъти в продължение на 12 – 14 дни (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 70-90 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значителна стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A234 Сив кълвач Picus canus Разпространение и биология: С петнисто разпространение на територията на цялата страна, обхващащо по-цялостно Странджа, Източна и Западна Стара планина, Средна гора, Витоша и планините около нея, Пирин, Централните Родопи, Черноморското крайбрежие, поречията на реките Дунав, Искър и другите по-големи реки в Дунавската равнина, Тунджа, Арда, Струма и др. Разпръснато в Западните погранични планини, Подбалканските котловини и т.н. (Янков 2007). Обитава първични букови и дъбови гори до 1000 – 1200 m н. в., и лонгози. Вторично – крайречни и други гори със стари дървета, градски паркове, овощни градини. Извън гнездовия период се среща до горната граница на горите. Гнездовата камера е в ствол с диаметър над 35 cm и на височина 0,85 – 15 m. Формирането на двойките, размножаването и отглеждането на малките е от март до средата на юни. Има люпила от края на април до началото на юни (5 – 9 яйца), мъти 17 – 18 дни, малките излитат 24 – 31 дни след излюпването; в Лудогорие напуснали гнездото млади индивиди на 31.05. и 17.06. Трофично зависи от изобилието на мравки, а през зимата от насекоми ксилофаги и ларвите им. Посещава и хранилките за птици. Привързан е към гнездовите райони. Териториите на двойките в стари и богати на мравки гори най-често е 200–400 ha (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 68-150 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана, но е на границата на района на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A231 Синявица Coracias garrulus Разпространение и биология: С почти плътно разпространение в равнинните и някои нископланински части на страната, особено покрай р. Дунав, в северната и източната част на Дунавската равнина, включително Лудогорието и Добруджа, както и южно от Стара планина в почти цялата Тракийската низина (от Пазарджик до Бургас), Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения и др. Отделни изолирани или групирани в съседни квадрати находища в Предбалкана, Подбалканските котловини и западната част на страната (долините на реките Струма и Места, Софийското поле и др.) (Янков 2007). Обитава равнинни и хълмисти терени с единични стари дървета, оврази, суходолия, земни и льосови стени. Биология. Гнездата са в хралупи на дървета (орех, дъб, върба) на височина 3 – 7 m или под земята в песъчливи или льосови брегове. В тях изкопава „тунел“ с дължина до 2 m, който завършва с гнездова камера. Строежът на гнездото започва в началото на май. Снася 4 – 6 (3 – 7) бели яйца. Мътенето продължава 17 – 20 дни. Малките напускат гнездото след около 25 –3 0 дни (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 30-40 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана, но е на границата на района на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A429 Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Разпространение и биология: Почти повсеместно разпространен, с изключение на средно високите и високите части на планините и на някои изцяло гористи хълмисти и предпланински райони (Янков 2011). Гнезди в открити, културни ландшафи, овощни градини, паркове, полезащитни пояси, лозя и широколистни гори. Храни се с насекоми и плодове. Снася между 4 и 7 яйца като обикновено отглежда само едно поколение в периода април – юни. Яйцата се снасят през април и се мътят 11-12 дни и от двамата родители през деня, но само от мъжкия през нощта. Гнездото си прави в стъблото на дърво или негови дебели и сухи клони, така че вътрешността му да бъде с поне 20 см широчина. Една хралупа се ползва само веднъж тъй като в нея се натрупват паразити. Често обаче, птицата може да прави по няколко гнезда на едно и също дърво през следващи години. Обикновено гнездото се прави от мъжката птица без да се постила никакъв гнездови материал (Svensson 1999, БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 45-270 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана с широк обхват а на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A091 Скален орел Aquila chrysaetos Разпространение и биология: Разпространен петнисто предимно в по-високите части на планините (основно в Централна и Западна Стара планина, Рила, Пирин, Родопите и някои от Западните погранични планини), но и в някои по-ниски планини и хълмисти райони (Странджа, Източна Стара планина, Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения и др.) (Янков 2007). Обитава два типа местообитания: труднодостъпни скални комплекси (85%) и широколистни гори. Сигурните гнездови находища са от 200 до 2400 m н. в. Размножителният период започва през първата половина на март. Женската снася 1–2 яйца през април. Малките се излюпват към края на май, а излитат от гнездото около 15 август. Предпочитана храна са сухоземните костенурки. В гнездата са намирани остатъци и от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 3 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и с широк обхват а на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A103 Сокол скитник Falco peregrinus Разпространение и биология: С разпръснати гнездовища, по-групирани в съседни квадрати в планинските и полупланинските райони – главно в Стара планина, Предбалкана, Рила, Пирин, Западни и Източни Родопи, Западните погранични планини и планините в Краище, на Витоша, но по плата и в Дунавската равнина. В планините рядко над горната граница на гората (Янков 2007). Обитава скалисти райони – проломи, единични отвесни скали; много рядко в населени места. Рядък или напълно отсъства по време на гнездене в алпийската зона. Гнезди по скални корнизи, ниши и площадки на отвесни скали. Използва и стари гнезда на гарвани, скални орли, белоопашати мишелови и др. Рядко гнезди по високи човешки постройки, в населени места или в близост до тях. През есента и зимата по-често навлиза в селища при ловуване. Брачният период започва през март– април. Тогава женската снася най-често 3–4 яйца, в повечето случаи снесени направо върху субстрата. Мътенето продължава 29–30 дни. Малките остават в гнездото около 45 дни. Храни се основно с птици (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и с широк обхват а на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A238 Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение на по-голямата част от територията на страната, по-плътно в планините, районите с равнинни гори и по поречията на някои от по-големите реки (Дунав, Тунджа, Марица, Струма, Арда и др.). С отделни находища в Дунавската равнина, Тракийската низина и други по-ниски райони (Янков 2007). Местообитанията на вида се намират в гори, близо до свежа вода (реки и езера). Видът се храни по високите дървета, като се движи постоянно и има добра видимост. В размножителния период, прави дупка около 5 см в прогнили дървета или дебели клонове. Снася 4 до 7 яйца, които мъти 11-14 дни. Средният пъстър кълвач се храни предимно с насекоми и техните ларви, които намира като дълбае клоните или кората на дърветата. Храни се също и с дървесен сок (Симеонов и др. 1990). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 110-200 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и с широк обхват на на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A081 Тръстиков блатар Circus aeruginosus Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение в ниските части на по-голямата част от страната, по-концентрирано в централната част на Тракийската низина, поречието на р. Тунджа, Бургаската низина, на места по Черноморското и Дунавското крайбрежия и прилежащите им райони и в Софийското поле. Отделни изолирани находища и на други места в страната (Янков 2007). Обитава блата, езера и устия на реки с гъста растителност от тръстика и папур. По време на миграции и зимуване обитава различни естествени и изкуствени влажни зони в ниските части на страната. Преобладават единично гнездещите двойки, но са познати и малки гнездови колонии. Гнездото е трудно достъпно, разположено ниско сред гъста блатна растителност. Отглежда 4–5 малки, които излитат през юли (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Видът е преминаващ през зоната, среща се само по време на пролетната и есенна миграция в незначителна численост. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A220 Уралска улулица Strix uralensis Разпространение и биология: Концентриран в буковия пояс на Централна Стара планина и съседните части на Същинска Средна гора. Има единични гнездови наблюдения в Западна Стара планина, Врачанския Балкан и Добруджа. Останки от женски екземпляр са намерени в Странджа между през 1999 г., без да е посочено по-точно мястото на находката (Янков 2007). Обитава стари букови и елово-букови гори на 1250–1650 m н. в., отдалечени от селища, в съседство със сечища и ливади. Моногамна птица, двойката вероятно се запазва до живот. Гнезденето започва в началото на март. Използва гнезда на грабливи птици, също дънери, хралупи и къщички. В Централна Европа снася 2–4 яйца през втората половина на март или в април, мътенето трае 27–29 дни. Младите птици напускат гнездата на месечна възраст, но летят добре след още 1 седмица. Летящи млади в неоптилно оперение се появяват в средата на май. Активна и денем. Гнездовата територия е над 400 ha. Тя остава постоянна, целогодишно и във времето, ако средата не бъде нарушена. В Централна Европа храната включва главно гризачи и насекомоядни бозайници, по-малко птици и насекоми (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 6-8 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана, но е на границата на района на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A320 Червеногуша мухоловка Ficedula parva Разпространение и биология: С петнисто разпространение, съсредоточено основно в буковия пояс на Стара планина (на изток до Сливенска планина). С изолирани находища и в Рила, Осоговска планина, Беласица, Странджа и др. (Янков 2007). Обитава главно стари букови гори с естествена структура на 600–1550 m н. в. В Странджа гнезди във вековна гора от благун. Брачни песни са регистрирани от средата на май до началото на юли. Хранене на малки е установено през целия юли, а между 20 юли и 10 август често се наблюдават групи (семейства); някои двойки имат второ люпило. Гнездото е в хралупа или дупка в стъбло или в клон. Малките, на брой 5–6, излитат на 13-ия ден. Размерът на гнездовите територии в Централна Стара планина варира в зависимост от естествения характер на горите от 7–8 до 25–30 ha. Храни се с насекоми. Улавя плячката в кратък кръгов полет. Наблюдавана е да търси храна и по земята. Прелетите са през април–май и края на август–октомври (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 30-50 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A236 Черен кълвач Dryocopus martius Разпространение и биология: С петнисто разпространение в планинските гористи части на страната – Рило-Родопския масив, Стара планина, Средна гора, Витоша и околните ѝ планини, Странджа и др. Разпръснато или групирано в съседни квадрати в равнинните райони с гори (Лудогорие, Добруджа, крайбрежието на р. Дунав и някои части на Дунавската равнина, Тракийската низина и др.) (Янков 2007). Предпочита обширни стари иглолистни, букови и смесени гори (до 2100 m). Двойките не се разпадат за зимата. Размножителният период започва от средата на февруари до средата на март. Гнездовата камера се издълбава в ствола на дърво с диаметър над 40 cm и на височина над 4 m, или се използват стари гнездови камери и хралупи за нощуване. Снася през април (3–6 яйца), мъти 12–14 дни, малките излитат 24–31 дни след излюпването; гнезди повторно при загуба на люпилото. Храната включва бръмбари корояди, ларвите им и мравки. Участъците на двойките в стари иглолистни гори е около 300 ha, в букови – 400 и в дъбови 500–600 ha. Сходни данни има за Централна Европа и Русия. В гори с малко отмиращи и едроразмерни дървета участъкът е на площ 1000–1600 hа (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 90-150 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Очакват се незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида свързани с безпокойство при увеличаване на човешкото присъствие в зоните „къмпинг“, „ски писта“ и „резервоар“. Поради това оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A339 Черночела сврачка Lanius minor Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение във всички по-ниски и по-безлесни райони, по-плътно в северната и източната част на страната. Отсъства в гористите райони, в средно високите и високите части на планините (Янков 2007). Обитава открити пространства и пасища, осеяни с редки дървета и храсти или неголеми изкуствени насаждения в тях; естествени гори и стари тополови насаждения край реките; окрайнини на гори, граничещи с пасища или обработваеми площи; алеи от стари дървета покрай пътищата, полезащитни пояси и овощни градини, лозови насаждения с единични дървета или граничещи с неголеми горски масиви и редки изкуствени насаждения. Моногамен вид, гнезди по единично или в рехави гхрупи. Гнездото обикновено е на 5-12 m от земята в основно разклонение на дървото. Гнезди в близост до грабливи и вранови птици. Снасянето започва през втората половина на май и продължава и през юни. Мътилото съдържа (4) 5-7 яйца, снася веднъж в годината. Мъти основно женската. Инкубацията е 15-16 дни. Малките излитат в края на юни и началото на юли. Храни се с едри насекоми и дребни бозайници, птици и гущери, както и с плодове – череша, черница (Иванов 2011). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 22-186 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A307 Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Разпространение и биология: С петнисто и разпръснато разпространение на територията на цялата страна, по-плътно по Черноморското крайбрежие, Източните Родопи, централната част на Дунавската равнина, Ломовете и долината на Суха река в Добруджа, Софийското поле и прилежащите планински райони, долините на реките Струма и Места и други хълмисти райони и ниски планини (Янков 2007). Гнездяща и мигрираща птица. Първите птици напролет се появяват през април. Есенното отлитане започва в края на юли, но е разтеглено до началото на октомври. Местообитанията му са свързани с храстите и подлеса. Среща с е в покрайнините на редки горски участъци, сечища, поляни, просеки, пасища и ливади, полезащитни пояси, паркове, овощни градини, селски дворове. Гнездото е сред храстите на височина до 3 m над земята. Мътилото е от 3-6 яйца, инкубацията е 2 седмици, както и следембрионалното развитие на малките. Храни се с насекоми и техните ларви, паяци, различни плодове и плевелни семена (Нанкинов 2009). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 350-450 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционните намерения в устройствените зони „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне 49,8 ha от местообитанието на вида. Очакваното значително човешко присъствие, вкл. и на МПС, е допълнителен фактор и ще предизвика значително безпокойство. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A085 Голям ястреб Accipiter gentilis Разпространение и биология: Широко разпространен с разпръснати единични гнездовища, по-групирани предимно в гористите планински и полупланински райони, също и в хълмистите равнини. Отсъства от някои равнинни райони с обширни земеделски площи поради липсата на подходящи горски местообитания (Янков 2007). Обитава високостъблени гори в планините и равнините, крайречни гори; стари паркове в градската и крайградската зона. В много райони на България гнезди в иглолистни култури, които понастоящем са едно от типичните размножителни местообитания на вида. Нерядко гнездата се намират в близост до селища. Размножителният период e през март – началото на април. Строи големи собствени гнезда, но използва и стари гнезда на други хищни или вранови птици. Обикновено всяка двойка има по 2-3 гнезда в гнездовата си територия, които птиците използват през различни години. През април снася 2-5 яйца, най-често 3-4. Мъти 35-38 дни. Младите напускат гнездото на около 40 дни след излюпването си. Храни се с дребни и средно големи птици (диви и домашни) и бозайници (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 16 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционните намерения в устройствената зона „ски-писта” в местността Крива река ще засегне 20 ha от потенциално местообитание на вида (високостъблена иглолистна гора в имоти 10.280, 10.259, 10.304, 10.336). Очакваното значително човешко присъствие, вкл. и на МПС в района на УЗ „ски писта“ е допълнителен фактор и ще предизвика значително безпокойство. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A053 Зеленоглава патица Anas platyrhynchos Разпространение и биология: В цялата страна без високите части на планините, преобладаващо гористите или други райони, лишени от средни и по-големи влажни зони с крайбрежна растителност. В Родопите и на места в Рила достига до пояса на иглолистните гори, включително до вековни гнездовища като Баташкото блато (Янков 2007). По-често срещана около големите влажни зони покрай реките Дунав, Тунджа, Марица и Черноморското крайбрежие. Гнездото е на земята. Размножителният период започва още през зимата, когато се формират двойките и брачните игри. Снася 9 – 13 яйца, има едно поколение годишно през периода януари-август. Храни се с водни безгръбначни, семена, корени, зелени части на растенията. Обитава най-разнообразни по тип и размер водоеми, включително в градски паркове и градини (напр. Южния парк в София). Не мигрира на дълги разстояния. Придвижванията зависят от метеорологичните условия и наличието на незамръзнали водоеми (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 1-9 гнездящи двойки. Тя съдържа незначителна част от националната популация. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A123 Зеленоножка Gallinula chloropus Разпространение и биология: С неравномерно петнисто разпространение в равнинните и низинните части на цялата страна, най-широко покрай р. Дунав и в Дунавската равнина, Тракийската низина, по Черноморското крайбрежие, по поречията на по-големите реки. На места и в по-ниските части на планините, в преобладаващо гористи (Странджа) или сухи каменисти (Източни Родопи) райони, където гнезди и в много малки влажни зони с блатна растителност (Янков 2007). Храни се със семена, издънки, коренчета, насекоми и охлюви, които събира от повърхността на водата и по брега. Обитава блата, езера, реки и канали с бавно течаща вода и обилна водна растителност. Гнездото е изградено от растения и най-често се намира непосредствено над водната повърхност. Снася 5 – 11 яйца, има до 3 поколения годишно през периода април-август (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 1 гнездящa двойка. Тя съдържа незначителна част от националната популация. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A086 Малък ястреб Accipiter nisus Разпространение и биология: Разпръснато и групово на почти цялата територия на страната с изключение на някои земеделски райони. По-плътно в гористите части, особено в планините, полупланинските и хълмисти райони, но и в Лудогорието и дори в Добруджа, където гнезди в полезащитните пояси и суходолията (Янков 2007). Ловува дребни пойни птици (врабчета, синигери), но може да улавя и по-едри жертви (сойки). Гнезди по дървета в гори, но и в градски паркове със стари големи дървета. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. У нас се среща целогодишно. През зимата е многоброен и в населените места (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 19 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционните намерения в устройстевнате зона „ски-писта” в местността Крива река ще засегне 20 ha от потенциално местообитание на вида (високостъблена иглолистна гора в имоти 10.280, 10.259, 10.304, 10.336). Очакваното значително човешко присъствие, вкл. и на МПС в района на УЗ „ски писта“ е допълнителен фактор и ще предизвика значително безпокойство. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A087 Обикновен мишелов Buteo buteo Разпространение и биология: Среща се в цялата страна, като през размножителния период не е установен в обширни безлесни райони с преобладаващи обработваеми площи. По-чест в полупланинските райони, където има разнообразни местообитания от гори, ливади, пасища и обработваеми земи. Храни се основно с полевки и други дребни гризачи, но също така и с насекоми, земни червеи, влечуги, земноводни и дребни пойни птици. При липса на друга храна се храни и с умрели животни. Обитава гори в близост до открити пространства, мозаечни местообитания от ливади, пасища, орна земя с ивици от дървета и крайречни гори. У нас се среща целогодишно. Птиците от Северна Европа зимуват в южните част на континента, включително и в България. През зимата е многоброен в открити земеделски райони, често в близост до пътища и магистрали. Гнездото е разположено в короната на дървета, най-често в окрайнини на гора, но понякога и в по-малки групи от дървета сред открити пространства. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 29 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на обикновения мишелов. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (пасища и ливади). Също така изграждането на „къмпинг” и „ски-писта би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A230 Обикновен пчелояд Merops apiaster Разпространение и биология: Разпространен на почти цялата територия на ниските равнинни и хълмисти части на страната – по-силно групиран в съседни квадрати в Дунавската равнина, Лудогорието, Добруджа, Тракийската низина, Подбалканските котловини, Източни Родопи, Сакар, Източна Стара планина, долините на реките Струма и Места и др (Спасов и др. 2007). Обитава открити топли райони, земеделски земи, хълмисти открити терени с пасища, храсти и единични дървета или горички, често до реки със стръмни брегове или пясъчни кариери. Гнездящо прелетен (главно май-август). Зимува в Южна Африка (Svensson 1999). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 85 гнездящi двойки. Тя съдържа незначителна част от националната популация. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A099 Орко Falco subbuteo Разпространение и биология: У нас се среща най-вече в Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина. Храни се в полет с насекоми и дребни пойни птици. Обитава крайречни гори, ивици от дървета сред пасища и обработваеми земи, често в близост до водоеми. Предпочита низините и хълмисти райони, но отделни двойки гнездят и в планините. Гнездото е на дърво, най-често заема гнезда на вранови птици. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-август. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през септември-октомври (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 8-14 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A136 Речен дъждосвирец Charadrius dubius Разпространение и биология: Среща се по Черноморското крайбрежие и по поречията на големите реки в ниските части на страната. Отсъства в планините и сухите райони на Добруджа и Лудогорието. Храни се с насекоми и други дребни безгръбначни животни. Обитава чакълести и пясъчни брегове на водоеми, включително по морския бряг и кариери за чакъл. При наличие на подходящи местообитания се среща и в покрайнините на населените места. Гнезди на земята. Яйцата се сливат отлично с камъчетата и пясъка и е трудно да бъдат забелязани, затова често биват смачквани по невнимание от преминаващи хора. Снася до 4 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември-октомври (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 1-4 гнездящи двойки. Тя съдържа незначителна част от националната популация. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A096 Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Разпространение и биология: разпространен в цялата страна, включително във високопланинската безлесна зона. Отсъства само в обширни горски масиви без открити площи. Храни се гризачи (предимно полевки), насекоми и дребни птици. Обитава открити пасища, ливади, обработваеми земи в близост до скални масиви, ивици от дървета или самотни дървета. Среща се и в градска среда, където гнезди по високи сгради в близост до паркове, градини и други незастроени площи. Гнезди в скални ниши, по дървета в гнезда на вранови птици, по стълбове от електропреносната мрежа и по високи сгради. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юли. Постоянен вид (БДЗП 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 13-57 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Популацията на вида в ЗЗ не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). Изтегляне 2.6 Mb. Сподели с приятели:
|