Доклад за одобрение от Възложителя 10 Декември 2010 г. Изготвил: Венцислав Василев Алфеус еоод

Изготвил: Венцислав Василев

Алфеус ЕООД

Възложител: Сдружение за дива природа Балкани

Въведение

Настоящото проучване е изготвено в рамките на проект Гори и влажни зони в България - интегрирани инструменти за смекчаване на глобалното затопляне и опазване на природата, изпълняван от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ с финансовата подкрепа на Програма за малки проекти на Глобалния екологичен фонд (GEF – SGP)

• 
  Чисто развитие (ЧР)
  

Чрез този механизъм държавите могат да постигнат своите цели за намаляване на емисиите като закупуват въглеродни кредити от държави извън Приложения 1. (предимно развиващи се държави). Невлизащите в приложение I държави нямат ограничения в емисиите на парникови газове а разполагат с финансови стимули за разработване на проекти за намаляване на емисиите парникови газове, с което да получават "въглеродни кредити", които могат да бъдат продадени в страни от приложение I. Тези въглеродни кредити се приравняват към единици, наречени Сертифицирани намалени емисии (Certified Emission Reductions – CER)

• 
  Съвместно изпълнение (СИ)
  

Чрез този механизъм всяка страна от Приложение 1 към Протокола от Киото може да инвестира в Проекти със съвместно изпълнение за намаляване на емисиите на парникови газове във всяка друга страна от Приложение 1 (включително България) като алтернатива на ограничаването на емисиите от своята територия. Емисиите от тези проекти се приравняват към Единици редуцирани емисии (Emission Reduction Units – ERU).

Страната А е изправена пред големи разходи за намаляване на емисиите на своя територия и затова инвестира в проект, който с по-малко разходи намалява емисиите в страна Б (страни в преход като България могат да бъдат подходящ реципиент). Страната А получава кредит за намаляване на емисиите а страна Б получава чужди инвестиции и технологии. Така се постига общата цел за намаляване на емисиите по икономически изгоден начин. Не само правителствата, но и стопански субекти могат да участват пряко в тези проекти.

• 
  Търговия с емисии (ТЕ)
  

Международната търговия с емисии предвижда търговия с намалени емисии или предписани количествени единици ПЕЕ (AAUs) на международно равнище. Така страните, които намаляват или ограничават емисиите си под договорените за тях равнища, ще могат да продават свободните емисионни кредити на страни, за които е трудно или по-скъпо да изпълнят собствените си задължения.

1. Проучване на регулираните пазари за търговия с емисии, към които могат да се разработят проекти за гори и влажни зони

Обща информация

Регулираният пазар на въглеродни емисии осигурява механизъм за замърсителите на околната среда да закупуват права за емитиране на парникови газове над определения им лимит. Търговията с емисии е замислена като допълнение към националните действия за изпълнение на количествените задължения за ограничаване и намаляване. При схема на търговия от типа „лимит и търговия” (cap-and-trade) субектите (компании или държави, например) имат лимит, горна граница, на емисиите. Участниците в такава схема могат да надвишат лимита си, но в този случай трябва да закупят квоти за емисии на парникови газове от други замърсители, които не са превишили своя и имат неоползотворени квоти. Квотите могат да бъдат придобити от местното правителство или генерирани от проекти за намаляване на парникови газове, реализирани дори извън съответната държава. Нещо повече, такива проекти дори не е задължително да бъдат осъществени на същия континент. Те могат да бъдат изпълнени и в развиващи се страни, тъй като, от глобална гледна точка, няма значение къде ще бъде осъществено редуцирането на емисии на парникови газове.

• 
  Разпределение на квотите чрез Национален план за разпределение;
  
• 
  Издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация;
  
• 
  Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;
  
• 
  Регистър на транзакциите;
  
• 
  Контрол на изпълнението и налагане на санкции.
  

Различните въглеродни инструменти се търгуват на борси като BlueNext, Climex, ECX и Nordpool. Тези възможности са достъпни чрез специализирани брокерски компании или по-големи финансово-инвестиционни посредници, които имат търговията с въглеродни еденици в портфолиото си. Те често предоставят и експертни съвети за стратегии за изпълнение на задълженията при участие в схема от типа „лимит и търговия”.

Търговията с емисии като пазарен инструмент става все по-популярна. Европейската схема за търговия с емисии (EU ETC) днес е най-голямата многонационална и многосекторна борсова схема за търговия с въглеродни емисии в света. Борсата се определя като успешна от повечето пазарни участници, тъй като пазарът е ликвиден и се счита, че бе постигнато реално ограничаване на парниковите газове (най-вече чрез търговия на единици от проектно-базираните механизми).

Национална схема за зелени инвестиции

С последните промени в Закона за опазване на околната среда, одобрени от МС на 17 март 2010 г., се полагат основите на Национална Схема за зелени инвестиции (НСЗИ).

Националната схема за зелени инвестиции включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за зелени инвестиции чрез Националния доверителен екофонд /НДЕФ/, мониторинга и контрола по изпълнението на такива проекти и верификацията от страна на независими акредитирани организации на изпълнението и постигнатите резултати от проектите за зелени инвестиции.
Средствата от продажбата на част от свободните предписани емисионни единици (ПЕЕ) ще се използват за подпомагане на проекти, програми и дейности, за които няма налично друго подпомагане и осъществяването им е затруднено или невъзможно. Това се отнася особено за проекти в областта на енергийната ефективност в частния и общинския сектор, транспорта и горското стопанство. НСЗИ може да подпомага и всякакви други проекти, водещи до директно или индиректно намаляване на емисиите на парникови газове, в сектори като възобновяеми енергийни източници, ко-генерации, смяна на горивна база, управление и третиране на отпадъците, улавяне и оползотворяване на метан от сметища и пречиствателни станции, а също и за разработване на стратегии, планове и програми, както и проекти за адаптация към въздействията от изменението на климата.

Тип на дейностите за които може да се кандидатства

За България най-приложими са възможностите за проекти в рамките на Националната схема за зелени инвестиции, както и на механизма „Съвместно изпълнение” (Joint Implementation).

Подходящите проекти за финансиране по Националната схема за зелени инвестиции са свързани с повишаване на енергийната ефективност, увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, в частност използване на биомаса, улавяне и оползотворяване на метан, залесяване, презалесяване и промени в земеползването, разработване и внедряване на екологични технологии, които стимулират повишаването на енергийната ефективност или използването на възобновяеми енергийни източници, разработване и въвеждане на политика за смекчаване на изменението на климата с цел изпълнение на задълженията по Протокола от Киото, образователни мерки и научни изследвания, повишаване информираността на широката общественост по въпроси, свързани с изменението на климата, разработване и въвеждане на мерки за адаптация към изменението на климата.

Към момента на изготвяне на националния доклад все още се очаква влизане в сила на подзаконова нормативна уредба и по-подробни правила и изисквания за проектите по НСЗИ.

Чрез проекти по Механизма за съвместно изпълнение могат да се генерират Единици редуцирани емисии (ERU), които да бъдат продадени на подходящ купувач – най-често правителствен или инвестиционен фонд с интерес към такива проекти. ERU също така могат да се предложат чрез борсови посредници за търговия например на борсата EU ETC.
Няма изчерпателен списък на типовете дейности/проекти, които могат да се финансират в рамките на Съвместно изпълнение. Особен интерес представлява една категори проекти, която според секретариата на РКОНИК се нарича „Ползване на земите, промени в ползването на земите и горско стопанство” (LULUCF - Land Use, Land-Use Change and Forestry). LULUCF дейностите са легитимни в рамките на механизма Съвместно изпълнение и следователно са допустима дейност за България. Практическият опит от реализация на такива проекти по механизма СИ обаче е минимален. Повечето такива проекти са реализирани в страни от третия свят чрез механизма Чисто развитие.
Проектите с малък размер, каквито са потенциалните проекти в България са обект на специален документ Provisions for Joint implementation small-scale projects, публикуван от Надзорния комитет на механизма Съвместно изпълнение, към секретариата на РКОНИК.
Съгласно този документ, проектите за залесяване/ управление на гори / земеделски или други земи попадат в Тип 3 (Малки проекти, които водят до редуцирани емисии по-малки или равни на 60'000 т. СО2 еквивалент на година).
Повечето одобрени и финансирани до момента проекти попадат в две категории – Възобновими енергийни източници и Енергийна ефективност. Ето някои примери за вече реализирани проекти в България:

• 
  Редица проекти за когенерационни инсталации за електро- и топло- производство, реализирани от топлофикационни дружества и ТЕЦ.
  
• 
  Проекти за производство на енергия от ВЕИ вкл. изграждане на ветроенергийни паркове.
  
• 
  Проекти за подобряване на енергийната ефективност в производствени предприятия.
  
• 
  Газификация на градове като София, В. Търново, Лясковец и др.
  

Според наличната в момента информация в България все още няма одобрен или изпълнен проект за редуциране на емисии чрез въглеродно свързване в гори и влажни зони.

Списък на всички проекти може да се открие на интернет страницата на РКОНИК: http://ji.unfccc.int/JI_Projects/ProjectInfo.html
Това не означава че проекти свързани с гори и влажни зони нямат шанс. Тяхната подготовка обаче е значително по-трудна поради естеството на проекта, по-сложното и комплексно изчисление на обема редуцирани емисии и необходимостта да се осигури дългосрочно задържане на въглерод в биомасата.

Няколко важни принципа в СИ проектите:

• 
  Принцип на допълнителния ефект (Addittionality)
  

Според Протокола от Киото, проектита със съвместно изпълнение (СИ) трябва да генерират редуцирани емисии, които са в допълнение към тези които биха се генерирали без проекта.

Тук идва и първата трудност – да се определи и защити т.нар. базов сценарий. (виж по-долу)

• 
  Принцип на базовия сценарий
  

Под базов сценарий (baseline scenario) се разбира нивото на антропогенни емисии или тяхното редуциране чрез поглъщане на парникови газове, които биха възникнали при липсата на проекта. С други думи базовият сценарий е хипотетичната референтна ситуация към която следва да се сравнява тоталният ефект от проекта.

Базовият сценарий трябва да отчита емисиите на всички парникови газове, сектори и източници в рамките на проектната територия.

• 
  Изтичане
  

Изтичане (Leakige) се нарича нетното изменение на антропогенните емисии от източници или поглъщане, което възниква извън територията на проекта, но което има връзка директно с проекта.

Страните по проекта са длъжни да оценят потенциалното изтичане, което може да възникне като страничен ефект от проекта. Например проект за възстановяване на гори може да измести съществуващи земеделски или промишлени дейности на друго място, без обаче това да намали емитираните парникови газове от тези дейности.

Въведени са указания как да се определи базовия сценарий, както и да оценява и калкулира потенциалното изтичане (Guidance on criteria for baseline setting and monitoring, JISC 4, Annex 6, paragraph 15)

Оценката доколко проекта отговаря на принципа за допълнителност, дали правилно са калкулирани базовият сценарий и потенциалното изтичане се извършва от акредитирана независима организация (accredited independent entity – AIE)

Примери за акредитирани организации са: TÜV SÜD Industrie Service GmbH (TÜV-SÜD) Bureau Veritas Certification Holding SAS (BVC Holding SAS) Det Norske Veritas Certification AS (DNV) Повече информация за процедурите за акредитация и актуален списък на акредитираните организации може да се намери на официалната страница на РКОНИК относно механизма СИ: http://ji.unfccc.int/AIEs/List.html

Минимални площи и стойности на проектите

Съгласно ръководството за изпълнение на Съвместно изпълнение (публикувано от Joint Implementation Supervisory Committee / UNFCCC секретариат), за малки се считат проекти, които водят до намаляване на въглеродните емисии с до 60’000 т./г.
Различните купувачи на въглеродни кредити и фондове за финансиране на проекти СИ поставят различни ограничения в долната граница на обема. За примери по-долу са дадени няколко въглеродни фонда, които имат сключени споразумения или имат заявен интерес към България:

• 
  Прототипен въглероден фонд към Световна банка – проекти над 50’000 т. СО2е / г.
  
• 
  Датска програма за финансиране на СИ – над 30’000 т. СО2е / г.
  
• 
  Австрийска програма за финансиране на СИ - над 50’000 т. СО2е / г.
  
• 
  Холандска програма SenterNovem - над 20’000 т. СО2е / г.
  
• 
  Японска програма JCarbon - над 50’000 т. СО2е / г.
  

Тези изисквания поставят ограничения към проектите, свързани с горско стопанство и други форми на ползване на природните територии, тъй като проектът трябва да се реализира на значителни като площ и нееднородни територии.

Вероятно съществуват и възможности за финансиране на по-малки проекти от фирми и фондове-посредници. Тези възможности обаче следва да се проучат с пряко запитване до потенциални купувачи (Приложение 1 към настоящия доклад).

Процедури и документи за кандидатстване,

Всички проекти СИ трябва да отговарят на някои задължителни критерии, които касаят най-вече процедурите за тяхното одобрение и финансиране:

• 
  Страната трябва да е подписала/ратифицирала Протокола от Киото
  
• 
  Общото количество на разрешените за емитиране емисии (на страната като цяло – т.нар. Квота емисии парникови газове) трябва да е изчислено и регистрирано
  
• 
  Да има изграден и функциониращ национален регистър за емисиите парникови газове
  
• 
  Националните инвентаризации на ПГ да са изготвени ежегодни и да са предадени в секретариата на РКОНИК.
  
• 
  Да има изградена национална система за оценка на емисиите и погълтителите на ПГ
  
• 
  Да се извърши верификация от независима акредитирана институция на това какви са очакваните обеми на редуцирани емисии на парникови газове в резултат от проекта, т.е. да бъде проверено изчислението на размера на въглеродния кредит, генериран от проекта
  

Според Ръководството за изпълнение на проекти СИ, съществуват две основни процедури за одобрение на проекта:

Ускорена процедура (Track 1) – определянето на допустимост на даден проект с критериите на СИ, мониторинга и верификацията на редуцираните емисии са обект на национални правила и процедури само в случай, че държавата-домакин на проекта отговаря на следните 6 критария:
- Страната е подписала Протокола от Киото

- Страната има дефиниран обем емисии, калкулирани в съответствие с решение 13/CMP.1

- Налице е национална система за оценка на антропогенните емисии от източници и антропогенно премахване на емисии чрез поглъщане на въглерод от всички парникови газове, които не се контролират от Протокола от Монтреал.

- Налице е национален регистър в съответствие с Чл. 7 (4) от Протокола.

- Ежегодно е внасяно актуално проучване в съответствие с Чл. 5 (2) и Чл. 7 (1)

- Страната внася допълнителна информация относно дефинирания обем емисии съгл. Чл. 7 (1).

Изискванията за страната-домакин на проекта са същите както за страната-инвеститор. България все още не е допустима по Процедура 1 но основните подготвителни стъпки са извършени през 2009 – 2010 г. За страната вече има изготвена Инструкция за одобряване на проекти по процедура 1 на механизма “Съвместно изпълнение.

Процедура 2 (Track 2) – външна подробна верификация и одобрение на проекта, които повишават административните разходи на проекта и удължават времето за неговото одобрение. Валидирането се извършва от акредитирана организация, което струва в рамките на 10’000 – 20’000 EUR.
В резюме, Процедура 2 включва следните стъпки:

• 
  Акредитирана независима организация извършва одит на проектнатната документация и определя дали проекта покрива критериите на механизма СИ, като решението става публично достояние.
  
• 
  Двама представителя на Управителния съвет за СИ и двама допълнителни експерта оценяват доклада от акредитираната организация.
  
• 
  УС на СИ или друга страна, въвлечена в проекта могат да поискат допълнителна оценка на проекта. Ако това не се случи до 45 дни, доклада се счита за окончателен.
  
• 
  Участниците в проекта извършват мониторинг на редуцираните емисии или въглеродното свързване съгласно мониторингов план, изготвят мониторингов доклад и го изпращат на акредитираната независима организация.
  
• 
  Акредитираната независима организация верифицира редуцираните емисии и публикува доклада за верификация
  
• 
  Двама члена на УС на СИ оценяват доклада за верификация.
  
• 
  УС на СИ или друга страна, въвлечена в проекта могат да поискат допълнителна оценка на доклада за верификация. Ако такава не се поиска до 15 дни, доклада се счита за окончателен.
  

По информация, публикувана от Министерство на околната среда и водите (информационна брошура „Съвместно изпълнение: Как да разработим проект за предотвратяване на изменението на климата и да извлечем полза от получените въглеродни кредити”), пътят на проекта, приложим за България е следния:

Етап 1 – Иницииране / формулиране на проекта
Етап 2 – Разработване на проектната документация (Project Design Document – PDD)
Етап 3 – Одобрение от страната домакин
Етап 4 – Сключване на догговор за закупуване на емисии (Emissions Reduction Purchase Agreement)
Етап 5 – Изпълнение и мониторинг на проекта

Информация за различните схеми за финансиране – критерии, изисквания, период на действие

Тук е обобщена информация за различните фондове, които финансират проекти за редуциране на емисии и са приложими в България. Разгледани са само тези фондове, които допускат финансиране на въглеродно свързване в гори и влажни зони.

Купувачите на единици редуцирани емисии са от различно естество:

• 
  Правителства: До момента България има подписани двустранни споразумения за търговия с емисии с правителствата на Австрия, Белгия, Дания, Холандия, Финландия.
  
• 
  Държавни Институции: Международната Финансова Корпорация (МФК), Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР), Световна банка (чрез инструменти като Прототипен Въглероден Фонд);
  
• 
  Частни институции: Борсови търговци, BHP Billiton, Nobel Carbon Credits, Essent и др.
  

Фонд	Описание	Контакт
Multilateral Carbon Credit Fund (съвместна инициатива на ЕБВР и ЕИБ)	Допустими проекти Въглеродните кредити могат да се генерират от разнообразни проекти, включително: Енергия от ВЕИ – вятър, води, биогас, биомаса Енергийна ефективност в индустрията (когенерация) и строителството Избягване на аварии и изтичане при добива и обработката на природен газ и нефт. Преминаване към въглеродно-неутрални горива Поглъщане на емисии парникови газове (въглеродно свързване в гори)	Jan-Willem van de Ven, Head of the MCCF Secretariat Phone: (+44)2073387821 begin_of_the_skype_highlighting     (+44)2073387821      end_of_the_skype_highlighting Email: vandevej@ebrd.com European Bank for Reconstruction and Development One Exchange Square, London EC2A 2JN, United Kingdom Kristin Lang, Deputy Head of the MCCF Secretariat Phone: (+352)437987009 begin_of_the_skype_highlighting(+352) 4379 8 7009end_of_the_skype_highlighting Email: lang@eib.org European Investment Bank 100, boulevard Konrad Adenauer, L-2950 Luxembourg West zone Carbon manager: Haskoning, cmwest@ebrd.com
Прототипен Въглероден фонд на Световна банка	PCF финансира разнообразни пилотни проекти за редуциране на въглеродните емисии в рамките на механизмите Чисто развитие и Съвместно изпълнение. .	Carbon Finance Unit, ENV The World Bank, 1818 H Street, NW, Washington, DC 20433, USA phone 202.473.9189 fax 202.522.7432 helpdesk@carbonfinance.org
BioCarbon Fund на Световна банка	Това е специализиран фонд на Световна банка за демонстрационни проекти, които свързват въглеродни емисии в горски екосистеми и земеделски култури. Фондът е публично-частна инициатива, администрирана от WB, която цели ценово-ефективно поглъщане на въглерод, съчетано с опазване на биоразнообразието и социални ползи. Фондът може да одобрява разнообразни проекти, свързани с подобряване на управлението на земите и горското стопанство. Такива са залесяване, попълване, редуциране на емисии от обезлесяването, земеделски ползвания.	Carbon Finance Unit, ENV The World Bank, 1818 H Street, NW, Washington, DC 20433, USA phone 202.473.9189 fax 202.522.7432 helpdesk@carbonfinance.org
Italian Carbon Fund (ICF)	ICF финансира проекти в широк диапазон, включително въглеродно свързване. Фондът е създаден от правителството на Италия по споразумение със Световна банка.	Carbon Finance Unit, ENV The World Bank, 1818 H Street, NW, Washington, DC 20433, USA phone 202.473.9189 fax 202.522.7432 helpdesk@carbonfinance.org
Danish Carbon Fund	Фондът обединява финансов ресурс от Правителството на Дания и няколко големи датски енергийни компании по споразумение със Световна банка	Carbon Finance Unit, ENV The World Bank, 1818 H Street, NW, Washington, DC 20433, USA phone 202.473.9189 fax 202.522.7432 helpdesk@carbonfinance.org

Форми на собственост на площите по проектите

Индикативен икономически анализ на потенциални проекти

Индикативен анализ на потенциален проект ще бъде разгледан в Приложение 2 към настоящия доклад.

2. Проучване на доброволните пазари за търговия с емисии

Обща информация

Доброволните пазари за въглеродни емисии са създадени преди регулирания пазар. Първият проект за компенсация на въглеродни емисии е започнат през 1989 г. когато Американската електрическа компания AES Corp. е инвестирала в проект за залесяване с 50 милиона дървета в Гватемала с цел свързване на атмосферен въглерод. След примера на AES, и други компании са направили подобни инвестиции за ограничаване на въглеродния си отпечатък с рекламни или благотворителни цели. За истински доброволен въглероден пазар обаче можем да говорим след 2005-06 г. Емисионните единици (кредити), които са обект на търговия при доброволния пазар са известни като Доброволни емисионни редукции (Voluntary Emission Reductions (VERs).

Основни движещи сили на инвеститорите в доброволния пазар са Корпоративната социална отговорност и PR стратегиите на големите компании, които се явяват и основни замърсители (емитери на парникови газове).

Стандарти и сертификати

Едно от предимствата на доброволния пазар е, че не се налага да се съобразява с никакви законови ограничения, поради което всяка институция, бизнес или неправителствена организация може да участва. От друга страна, недостатък е липсата на прозрачност и общи измерители, които да дават информация доколко е ефективно в крайна сметка ограничаването на емисиите, търгувано на доброволния пазар. Този недостатък може до голяма степен да бъде преодолян с въвеждането на въглеродни стандарти и регистри на сделките.

Към момента са разработени редица стандарти като:

• 
  Voluntary Carbon Standard (VCS)
  

Това е стандартът с най-разпространено приложение към момента (48% от обема на въглеродните сделки по доклад на Forest Trend / New Carbon Finance от 2009 г.) VCS  е стандарт за качество за доброволен баланс на въглеродни кредити (единици).  Той се основава на Протокола от Киото  за Чисто развитие  (CDM).   VCS поставя критерии за валидиране, измерване и мониторинг на проектите за балансиране на въглеродни кредити в организациите. Целта е корпорациите, организациите и отделните лица могат да докажат, че техните кредити са от надежден източник и не се търгуват многократно или двойно отчетени. Комитета по  VCS  работи в тясна връзка с Международната организация по стандартите (ISO), по  ISO  14064 част 2 (ISO  стандарт за докладване емисии на парникови газове), който е включен във  VCS  2007  и в  14064  част 2, 14064 част 3 и 14065, използвани като референтни документи за разработване на Доброволния стандарт за въглеродни кредити.

• 
  Gold Standard (GS)
  

Gold Standard е асоциация на над 60 неправителствени организации, които разработват правила и добри практики в сферата на възобновимите енергийни източници и енергийна ефективност. Стандартът покрива 12 % от въглеродните сделки в света през 2009 г.

• 
  California Action Reserve (CAR)
  

Първоначално възниква като регистър на щата Калифорния за сделки за търговия с емисии. Впоследствие (2008 г.) се разработва и сертификат за офсетни проекти (проекти за редуциране на емисии) от различен тип. Има пазарен дял от 10%.

• 
  American Carbon Registry (ACR),
  

Възниква през 1997 г. като независим регистър за сделки и проекти с въглеродни емисии. След 2008 г. разработва собствени стандарти за проекти, първоначално в горския сектор. Като регистър приема и проекти, сертифицирани по други признати стандарти. Има пазарен дял от 9 %

• 
  Chicago Climate Exchange (CCX),
  

Стандартизирана система от правила и критерии, които се прилагат за проекти в девет категории. Сертифицирането се извършва от външни независими оценители и сертифицираните проекти се въвеждат в общ регистър, чрез който се «продават» на заинтересовани инвеститори.

• 
  Climate Community and Biodiversity Alliance (CCBA)
  

Представлява система от критерии за изготвяне на проекти в сферата на устойчивото управление на земите. Комбинира критерии, свързани с въглеродната фиксация с критерии, свързани с допълнителните ползи за биоразнообразието и местните общности. Управлява се от Climate Community and Biodiversity Alliance (CCBA) – международна асоциация на бизнес и НПО. Сертификатът обикновено се прилага в комбинация с VCS.

• 
  Carbon Fix,
  

Основан през 2007 г. стандартът се отнася единствено до проекти за залесяване, агролесовъдство и управление на гори. Освен редуцирането на емисии се разглеждат и допълнителните социално-икономически ползи от проекта.

• 
  Social Carbon
  

Основан е в Бразилия от Ecologica Institute. Стандартът използва набор от аналитични инструменти за оценка на социалните, екологични и икономически условия и въздействия от проекта върху местните общности. Въведена е система за мониторинг, която изследва параметри свързани с дългосрочното въздействия от проекта.

• 
  ISO 14064
  

Стандартът ISO 14064 за калкулиране и вериициране на емисии на парникови газове е публикуван през м. Март 2006 от ISO (International Organization for Standardization). Целта на стандарта е да въведе интегриран набор от инструменти за програмите, насочени към редуциране на въглеродни емисии и търговия с емисии.

• 
  VER+.
  

Стандартът е предложен от германската организация за стандартизиране и одити TUV. Предназначен е за разработчици на проекти, които възнамеряват да предложат редуцираните емисии на доброволния пазар но в същото време да приравнят и сертифицират проектите си по най-добрите практики от механизмите СИ и ЧР.
Според анализа State of the Voluntary Carbon Markets 2010 на Ecosystems Marketplace, Bloomberg New Energy Finance, разпределението на пазарния дял на отделните стандарти може да се опише в следната диаграма:

Консултантски организации

След стартирането на схемите за търговия с въглеродни емисии и с постепенното зараждане на пазарен интерес към тях, съвсем естествено се появяват и консултантски / посреднически фирми, чиято цел е да подпомагат пазарните участници срещу процент от сделките или фиксирани такси.
От гледна точка на организации, които имат инициативата да предложат проекти, които водят до редуциране на въглеродните емисии (продавачи от пазарна гледна точка), най-важното и трудно е да си осигурят купувачи/ инвеститори. Важна е ролята на консултантските фирми именно в осъществяването на връзката с потенциални купувачи. Такива могат да бъдат:

• 
  Правителства: Австрийско правителство, Белгийско правителство, Датско правителство, Холандско правителство, Финландско правителство;
  
• 
  Държавни Институции: Международната Финансова Корпорация (МФК), Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР), Прототипен Въглероден Фонд;
  
• 
  Частни институции: Борсови търговци, BHP Billiton, Nobel Carbon Credits, Essent и др.
  

В условията на икономическа криза много консултантски фирми и борсови посредници добавят търговията с въглеродни емисии в портфолиото си търсейки нова бизнес ниша. При изборът обаче е важно да се провери опитът на фирмата към момента – разработени / успешно реализирани проекти.

Линкове ним някои от действащите в България консултанти са посочени по-долу без списъкът да претендира за изчерпателност и без да препоръчва приоритетно някоя от посочените фирми:
http://uk.camcoglobal.com/bg/carboncreditsbul.html

http://www.global-carbon.com/bg/projects.html

http://www.esdb.bg/

http://kdfenergy.com/bg/index.php

Минимални суми и количества въглеродни емисии,

Трудно е да се определи минимален размер на проект или минимално количество въглеродни емисии, които могат да бъдат обект на сертифициране като въглеродна сделка. Като общо правило, големите проекти са по-ефикасни по отношение на вложените средства и са по-атрактивни за едрия бизнес, който по правило има интерес към този пазар. Също така има неизбежни разходи по разработването на проекта, сертифицирането и управлението. Колкото по-малък е проекта, толкова по-голям е делът на тези непреки разходи в сравнение с преките инвестиционни разходи. (Тук могат да бъдат посочени резултатите от сравнителния анализ Transaction costs and forest management carbon potential, Duke University, USA, 2009)

Съществуват някои конкретни ограничения в минималния праг според различни финансови институции.
Например Отдела за въглеродно финансиране (Carbon Finance Unit) на Световната банка изисква даден проект доказано да води до редуциране на въглеродните емисии с минимум 50'000 т./г.
В доклад на Forest Trends / New Carbon Finance се разглеждат следните категории проекти според обема и са дадени приблизителни данни за пазарния дял:

• 
  Микро (под 5’000 т. CO2е/ година) – 3%
  
• 
  Малки (5’000 – 20’000 т. CO2е/ година) – 9%
  
• 
  Средни (20’000 – 100’000 т. CO2е/ година) – 24%
  
• 
  Големи (100’000 – 500’000 т. CO2е/ година) – 17%
  
• 
  Много големи (над 500’000 т. CO2е/ година) – 46%
  

Типове дейности, които се финансират.

Основните обеми на сключените емисионни сделки/проекти са в секторите на възобновимите енергийни източници и инсталациите за прихващане и употреба на метан от сметищата. За целите на настоящото проучване са разгледани подробно възможните типове проекти в сектора на горското стопанство и ползванията на природни територии. Съвкупно този сектор заема около 12% от обема на нерегулирания емисионен пазар.

Различните стандарти, приложими към доброволния пазар имат известни различия в типологията на дейностите, които подлежат на сертифициране (и съответно са интересни за инвеститорите).
Така например VCS определя следните категории, които могат да се приемат за общовалидни:

• 
  Залесяване, възстановяване на гори и възстановяване на растителност
  

Вклюва залесяване на първоначално не-горски земи, възстановяване на опожарени, деградирали и ерозирали терени и др.

• 
  Управление на земеделските земи
  

Тук спадат (1) подобрено управление на земеделските култури, за което може да се демонстрира, че ограничава емисиите чрез задържане на въглерод в почвите, редуцират емисии на азотни окиси и/или на метан, (2) подобрено управление на тревните съобщества, което ограничава емисиите и (3) конверсия към екстензивно ползване.

• 
  Подобрено стопанисване на горите
  

Включва (1) от конвенционални дърводобивни сечи към сечи, които имат ограничено въздействие (Reduced Impact Logging), (2) преустановяване на сечите, (3) увеличаване на турнуса (възраст за сеч) и (4) конверсия чрез подмяна на горските култури с такива, които задържат по-голямо количество въглеродни емисии за по-дълъг период (например подмяна на тополови или борови монокултури с естествена широколистна гора с дълъг турнус).

• 
  Ограничаване на емисиите от обезлесяване и деградация – целта е да се спре превръщането на горски в негорски площи, което би се случило без финансовото подпомагане.
  

Включва (1) преустановяване на обезлесяването в площи, които са предвидени от съответните институции за превръщане в земеделски или урбанизирани терени, (2) спиране на непланираното обезлесяване/ деградация по границата на гората и (3) спиране на непланираното мозаично обезлесяване/ деградация на гората.
Докато проектите, свързани с горското стопанство имат вече своята история и за тях има набран значителен опит, управлението на влажни зони е все още дискусионна тема поради по-сложните и неясни методи за калкулиране на редуцираните емисии.
Необходимо е да се докаже, че по отношение на предлагания проект не съществува ефекта т. нар. изтичане (leekage) – повишени емисии на въглерод от площите извън проектата територия, свързани с проекта (например, преместване на интензивни промишлени, горскостопански или селскостопански дейности извън проектната територия само за да се спечели финансирането).

Методически особености относно проектите за въглеродно поглъщане в естествени, полу-естествени екосистеми и земеделски площи

Съществуват редица публикувани методики за изчисляване на количествата на погълнати въглеродни емисии в различните типове проекти, които целят да повишат свързването на атмосферни парникови газове в биомаса (в горски, тревни, земеделски площи и др.).

Oсновните методически насоки за разработване на проекта могат да се базират върху Ръководството по методическите въпроси относно земеделски, горски и други проекти свързани с ползването на земи на VCS (Tool for AFOLU Methodological Issues)
Основните методически стъпки са:
Стъпка 0: Определяне на конкретната методика която да се следва в зависимост от особеностите на проекта и схемата за сертифициране
Предварителната (ex-ante) оценка на базовата ситуация и на ефекта от проекта трабва да се извърши по одобрена методика, приложима за конкретния тип проект. Всички значими източници на емисии, свързани с проекта, както и фактора изтичане трябва да бъдат оценени за базовия и за проектния сценарий. За значими източници на парникови газове в проектната територия по правило се считет тези, които надхвърлят 5% от ефекта на проекта.
Стъпка 1: Определяне на допустимостта на територията
Допустимостта на територията се определя в зависимост от конкретната схема за сертифициране. Например VCS изисква проектите за залесяване и възстановяване на рстителността (ARR) да се извършват на територии, върху които не е извършвано изкуствено премахване на естествени екосистеми поне в последните 10 г. Също така тероториите, които кандидатстват за сертифициране като проект за редуциране на емисии от обезлесяване и деградация (REDD) трябва да са били горска територия като начин на трайно ползване поне в последните 10 г.
Стъпка 2: Опрефеляне на граници на проекта
Това включва определяне на:

• 
  Географски граници на проектната територия
  
• 
  Кредитен период на проекта
  
• 
  Естеството на емитерите и погълтителите на парникови газове върху които проектът ще има ефект
  
• 
  Въглеродните резервоари, от значение за проекта
  

Стъпка 3: Оценка на въглеродните резервоари

• 
  Жива биомаса: надземна част на дърветата, надземна недървесна растителност, подземни части;
  
• 
  Нежива биомаса: дървесина и дървесни продукти, мъртва дървесина, почва
  

Макар че тук говорим за “въглеродни резервоари”, в някои случаи количествата свързани азотни съединения и емисиите N2O също трябва да се имат предвид, например при внасяне на значителни количества естествени или изкуствени торове, както и ако се използват азот-фиксиращи култури.

Стъпка 4: Установяване на базов сценарий

• 
  Проектите за подобрено стопанисване на горите трябва да вземат предвид настоящите и минали горскостопанки дейности.
  

Стъпка 5: Оценка и мерки за управление на изтичането assess and manage leakage

Стъпка 6: Оценка и мониторинг на нетното редуциране на емисии в резултат от проекта

Конкретни методики и модели за изчисление на въглеродното поглъщане са разработвани от редица водещи научни институти и организации.
Европейският горски институт (European Forest Institute - EFI) има разработени цифрови модели CASFOR CO2FIX, чиято инсталация, ръководства за употреба и методическа база могат да се изтеглят свободно от интернет.
От интернет страницата на Отдела за въглеродно финансиране на Световна банка може да бъде изтеглен TARAM V1.4 (Tool for Afforestation and Reforestation Approved Methodologies).

3. Проучване на международния опит с проекти за търговия с емисии за гори и влажни зони

Конкретни реализирани проекти и техния обхват

Основният дял на проектите от този тип, финансирани в глобален обхват се пада на проекти за залесяване, и то в тропическите гори. Причините за това са няколко:

• 
  Ниски разходи за земята и труда, което прави проектите ценово-ефективни
  
• 
  Висок прираст поради климатичните особености в сравнение с умерените ширини.
  
• 
  При проектите за залесяване, особено на големи еднородни площи е много по-лесно да се изчисли обема на редуцираните емисии.
  

Одобрени и финансирани проекти за залесяване все пак има и в Европа – например в Албания.

Проекти, свързани с намаляване на емисиите чрез подобрено управление на гори, влажни зони или други екосистеми до момента не са се случвали в България. Такива проекти като цяло в света са малко. Има примери от САЩ, страни от Южна Америка, Азия и Африка. Те касаят основно проекти, които попадат в категорията REDD - Reduced Emissions from Deforestation and Degradation (Редуцирани емисии от обезлесяване и деградация).
Факт е обаче, че много от новите стандарти, които се появяват след 2005 г. за сертифициране на проекти за доброволния пазар, включват в своите методики и оценката на такива дейности. Също така стандартите като VSC, CCBA и CarbonFix включват по-широк набор критерии, които разглеждат екосистемните ползи наред със самата редукция на емисии.
Към момента изглежда по-реалистично да се осигури финансиране на такива проекти на доброволния пазар на емисии.

4. Комуникация с МОСВ и ИАГ – разработвани схеми и проекти (Схема за зелени инвестиции), обмен на информация със заинтересованите страни.

Комуникация с отговорните държавни институции в рамките на настоящия проект

Комуникацията с МОСВ и ИАГ ще бъде отразена в Приложение 3 – Протоколи от срещи

Източници на информация:

Министерство на околната среда и водите – раздел от интернет страницата на МОСВ, посветен на проектите Съвместно изпълнение

JI Rulebook – правила, практики и процедури по проектите Съвместно изпълнение

Carbon Finance at World Bank – каталог на финансовите схеми с участие на Световна Банка

Европейски институт по горите – официална интернет страница

Приложение 1 – Запитване за интерес към проект

Приложение 2 – Индикативен икономически анализ на проект

Приложение 3 – Протоколи от срещи

Каталог: co2 -> wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд методика за изчисляване на съхранението и фиксирането на co
2012 -> Доклад за извършената работа по Договор между сдп балкани и Шеарис оод (Таня Георгиева-Шнел) в рамките на проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс около Драгоманското блато в България

Изтегляне 330.57 Kb.

Сподели с приятели: