Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП

Териториите в землищата на гр. Ахтопол и селата Варвара, Синеморец и Резово, както и прилежащите на селата Кондолово, Кости и Бродилово земеделски земи в които се предвижда устройствена намеса, са разположени извън границите на територии, картирани като ефективни и потенциални местообитания на вида. Не се засягат и важни за трите вида копитни, които са основната му, естествена плячка територии. Броят на годишно отстрелваните вълци се определя с ловоустройствените проекти и няма отношение към прилагането на ИОУП. Най-общо човешките дейности с негативно влияние върху вида се изразяват в сравнително интензивни сечи в различни части на зоната. Същите се извеждат единствено съгласно одобрените ЛУП и нямат отношение към прилагането на плана. Не се очакват въздействия върху числеността на популацията му, както и увреждане на местообитанията му в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни.

Подходящите обитания са водните течения и бреговете на реките Велека, Резовска, Силистар, Младежка, Айдере, Сухо дере, Карамлък и няколко малки реки, и по брега на Черно море. По-голямата част от обитанията в поречията на реките са на територията на община Малко Търново.

В ЗЗ BG0001007 „Странджа” дължината на скалистите морски крайбрежия, подходящи за обитаване от видрата са 55,81 км, а площта на бреговете им е 279,05 hа.

Заплахите за видрата (Lutra lutra) които водят до намаляване на числеността ѝ (Георгиев, Кошев 2005) са следните:

1. Пряко въздействащи негативни антропогенни фактори.

1.1. Застрелване на екземпляри. Значимост критична.

1.2. Убиване с различни видове капани. Значимост критична.

1.3. Разкопаване на дупки и унищожаване на млади. Значимост средна до висока.

1.4. Убиване от автомобили на шосета. Значимост ниска до средна.

1.5. Удавяне в риболовни уреди. Значимост висока.

1.6. Убиване от кучета. Значимост средна.

2. Косвено въздействащи негативни антропогенни фактори.

2.1. Разрушаване на местообитанията: добив на инертни материали, обезлесяване: сечи, опожаряване, паша, корекции на реки, строеж на ВЕЦ-ве. Значимост критична.

2.2. Замърсяване на водите. Значимост висока до критична.

2.3. Безпокойство. Значимост ниска до средна.

2.4. Унищожаване на хранителната база. Значимост висока.

2.5. Пазарен интерес към кожи. Значимост ниска, но критична в отделни райони (предстои проучване).

2.6. Интерес към органи от тялото със знахарска цел. Значимост ниска.

Прилагането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на местобитания на видрата в поречията на реките Велека, Резовска, Силистар, Младежка, Айдере, Сухо дере, Карамлък и останалите по малки реки.

Териториите около устията на реките Велека и Слистар, в които са картирани оптимални обитания остават отредени за територии за прородозащита и прилагането на ИОУП в тази му част остава благоприятно за ПС на вида. В проекта за разширение на ИОУП не се предвижда промяна на границите на разположените покрай р. Велека села Кости и Бродилово. Предидените устройствени зони Пп в землищата на селата Кости и Бродилово са бивши стопански дворове и животновъдни ферми. Плажовете и скалите по крайбрежието на Черно море се използват предимно нощем за придвижване на вида. Присъствието на хора през летния сезон в района на плажовете е голямо; в останалото време е малко до средно и не оказва значимо влияние на видрата. В Крайбрежните територии попадащи под закрила на ЗУЧК устройствени промени в проекта за ИОУП не се предвиждат и функциите им като биокоридори между реките Силистар, Велека и Резовска се запазват.

Видът е подвижен, трудно откриваем и директните срещи с човек са изключително редки. В ЗЗ BG0001007 „Странджа” бариери за видрата не са установени. Не се очакват въздействия върху числеността на популацията на видрата, както и увреждане на местообитанията ѝ в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни.

Предвидените устройствени зони на територията на BG0001007 „Странджа” са разположени извън територии, картирани като ефективно заето местообитание на вида. В рамките на ЗЗ BG0001007 „Странджа” липсват големи линейни съоръжения с изключение на второ и третокласни пътища от националната пътна мрежа, не представляващи непреодолимо препятствие за вида. Отреждане на територии за големи инфраструктурни проекто в проекта за ИОУП не се предвижда.

Промените в земеползването с прилагането на ИОУП засягат незначителни спрямо общата площ на ЗЗ BG0001007 „Странджа” терени. Поради трайна тенденция на обезлюдяване на селищата във вътрешната част на общината въпреки запазването на начина на ползване на земите поради неизпасване на пасищата, преустановяване на обработката на обработваемите земи и ниска интензивност на коститбата същите са подложени на деградация, като една от целите на ИОУП е да се направят стъпки за овладяване на тези тенденции. Всичко това позволява въздействията от прилагането на плана върху мишевидния сънливец (Myomimus roachi) да бъдат оценени като незначителни (0)
Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии

Потенциално засегнат вид	Численост в ЗЗ	Очаквана численост след реализиране на ИОУП	Местообитание на вида	Вид на въздействията
				Намаляване площта на местообитанията	Фрагментация на популацията	Унищожаване на укрития	Смъртност на индивиди
Мишевиден сънливец (Myomimus roachi)	V	≥ V	Храсталаци култивирани площи	0	0	0	0

Обща оценка на въздействията - 0 незначителни

Разпространението на лалугера на територията на страната е крайно неравномерно и петнисто. (Пешев,1955; Страка,1961). Местообитанията най-общо са открити тревисти и неразоравани терени, вкл. неразоравани ивици край пътища, в селскостопански площи и малки оврази. Предпочита ниска растителност, макар че съществуват колонии и в ливади с висока трева, пасища с рядко разхвърляни храсти (вкл. хвойна) и дървета.

Наблюдавани са като изключение случаи на обитавани от лалугери овощни градини, обраствания с боровинки и терен обрасъл с високостеблена хвойна, но в тези случаи винаги има в съседство терен с тревиста растителност (Стефанов 2006) Също така се наблюдават заселвания на изоставени в течение на няколко години орни площи и люцернови ниви (т.е. посеви с многогодишни култури). В равнинната част на страната, лалугерът се среща преимуществено по селските мери, като съседството на човека не му оказва негативно влияние. Не са редки наблюденията на колонии лалугери около населените места, непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. В планинските райони където се осъществява пасищно скотовъдство лалугери дори влизат във временните складови постройки на човека за хранене от складиран фураж. (Стефанов 2006)

Съгласно предоставения списък класове Корине Ландкавър използван за целите на Натура-2000 местообитанията на лалугера се покриват от класове № 231 (пасища), № 243 (селскостопански площи със значително участие на естествена растителност), № 321 (естествени ливади), № 333 (площи с разпръсната растителност) и № 322 (ниски храсталаци).

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа” е включен като много рядък (V), без данни за числеността на популациите му. Подробни изследвания върху разпространението на европейския лалугер са направени през 1977г от Кочев и Кочева.

При полевите проучвания през 1913 г по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” видът не е установен в защитената зона. Картирани са 38 потенциални според първоначалния модел местообитания, но в нито едно от тях няма установено находище. Събрани са множество данни за бивши находища на вида, в които присъствието на вида също не е потвърдено. Изчислената площ не предоставя достатъчен ресурс за съществуването на стабилни популации на Европейски лалугер. че в по-голямата си част територията на ЗЗ е гориста (непригоден хабитат) и много от съобщенията за присъствие на вида може да се дължат на грешно определени дупки на дребни бозайници, например дупките на Гюнтеровата полевка (Microtus guentheri strandzensis), които много наподобяват тези на лалугера.

Възможно е видът да обитава територията на ЗЗ (като се има предвид голямата територия и площта на потенциалните местообитания) особено нейните гранични зони, а също така и тези граничещи с Република Турция.

Разселващата способност на вида практически не е изследвана, но съществуват данни, съгласно, които лалугерите имат слаба разселителна способност. (Стефанов 2006). Разселване на лалугери и/или връзка между отдалечени колонии може да се осъществява чрез придвижване на животните по ивици неразорана земя покрай пътищата или по крайречни пасища и ливади, включителни и такива, които периодично се заливат, но на които в засушливи години временно могат да се заселват лалугери.

Освен поради обработката на земите, напуска обитанията си и поради прекратяването на изпасването на пасищата и промяната на вида и състоянието на тревната покривка.

Заплахи за вида, които водят до спад в числеността на популацииите му или пълното му изчезване са следните въздействия (Стефанов 2006).

• 
  Разораване на необработваеми земи;
  
• 
  Деградация на пасища поради намаляване на пасищното скотовъдство;
  
• 
  Пряко унищожаване на лалугера като вредител по селскостопанските култури;
  
• 
  Строителство;
  
• 
  Залесяване, на мери, пасища и ливади;
  
• 
  Използване за храна в някои райони;
  

Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП на община Царево върху вида могат да бъдат оценени като незначителни, тъй като с прилагането на плана ще бъдат засегнати малки площи (<1%) от потенциални местообитания в които видът не е установен.

Не се очакват въздействия свързани с промяна на действителната численост на популацията му, както и увреждане на ефективно заети местообитания в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни.

Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии

Потенциално засегнат вид	Численост в ЗЗ	Очаквана численост след реализиране на ИОУП	Местообитание на вида	Вид на въздействията
				Намаляване площта на местообитанията	Фрагментация на местообитанията	Унищожаване на колони	Смъртност на индив иди
Европейски лалугер (Spermophilus citellus)	V	≥ V	ливади, пасища сухи степи	≤ 1%	0	0	0

Обща оценка на въздействието от реализирането на плана- Незначително 0

Предвидените устройствени зони в територията на BG0001007 „Странджа” са разположени извън териториите, картирани като оптимални и суб-оптимални местообитания на вида.

Не се засягат площи, които са ефективно заети обитания от копитни сърна, благороден елен и такива които са допълнителна хранителна база, дива свиня и заек. В зоната антропогенното влияние на селищата (наличие на малко на брой селища) е слабо но по-засилена е горскостопанската и ловна дейност. Прилагането на ИОУП не води до увеличаване на населението в селищата в защитената зона, тъй като тенденциите в демографските процеси са за постепенно обезлюдяване, а интензивността на горскостопанската и ловната дейност се определят с лесоустройствените и ловоустройствените проекти. Въздействията върху вида с прилгането на ИОУП ще бъдат незначителни (0)
Таблична оценка с типове отрицателни възде йствия и засеганти параметри и критерии

Потенциално засегнат вид	Численост в ЗЗ	Очаквана численост след реализиране на ИОУП	Местообитание на вида	Вид на въздействията
				Намаляване площта на местообитания та	Фрагментация на популацията	Унищожаване на места за раждане	Смъртност на индив иди
Рис (Lynx lynx)	Наличен без даннии	Без промени	Гори и храсталаци	не	не	не	не

Обща оценка на въздействието от реализирането на плана- Незначително (0)
Делфини:

Делфинът муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) и афалата (Tursion truncatus) са редки обитатели на откритите морски пространства и частта от защитената зона, представляваща акватория на Черно море.

Проектът за ИОУП на община Царево предвижда устройствена намеса само в сухоземната част на защитената зона. ПС на тези видове ще продължи да се определя от други планове и програми, които нямат отношение към проекта за ИОУП на Община Царево. Доколкото качеството на морската среда е в зависимост от всички човешки дейности на брега въздействията от прилагането на вида върху морските бозайници делфин муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) и афала (Tursion truncatus) се свеждат до незначителни (0).

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа” пъстрият пор (Vormela peregusna) e включен като наличен (Р), без данни за числеността на популациите му. При картирането по проект „Картиране и определяне природозащитното състояние на бозайници, без прилепи, обособена позиция 4“, видът не е регистриран с преки методи по време на теренната работа в ЗЗ BG0001007 „Странджа”. Най-близата до ЗЗ BG0001007 „Странджа” актуална регистрация на целевия вид е в района на с. Горска Поляна, община Болярово в ЗЗ „Дервентски възвишения 2”, на повече от 50 км от западната граница на община Царево. Приблизителната численост на пъстрия пор на територията на ЗЗ BG0001007 „Странджа”, изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./10 км², е 3,3 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 3330,3 хектара, т.е. приблизително 33 км²).

Площта на потенциалните местообитания на пъстрия пор на територията на ЗЗ BG0001007 „Странджа”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 3330,3 хектара. Подходящите местообитания представляват приблизително 2,8 % от общата площ на зоната и представляват относително малки и отдалечени едно от друго „петна“. На територията на зоната такива местообитания са ливадите, изоставените земи и пасищата в близост до населените места.

Видът е нощно животно и през деня се укрива в подземни убежища, обикновено дупки от лалугери или други животни които разширява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Според анкетирани местни жители този гризач се е срещал в ЗЗ, но е изчезнал от години. Същевременно значителна част от тревните хабитати на територията на ЗЗ са заети от плътни колонии от гюнтеровата полевка - алтернативна жертва със сходни на лалугера биологични и екологични особености. Твърде възможно е в тези райони пъстрият пор успешно да се е адаптирал към ловуване на гюнтерова полевка и да се среща в близост до колониите на този вид гризачи.

Основните заплахи за вида са увреждане на местообитанията поради западане на пашата и коситба, захрастяване на пасищата и ливадите, пожари, химизация фрагментация и изолация на популациите, изчезване на лалугерите и едрите гризачи с които се храни, основно лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели (Спасов, Спиридонов, 1993) и използването на родентициди. Видът е активен през нощта, а през деня се укрива в подземни убежища, обикновено дупки от лалугери или други животни, поради което директни срещи с човека са много редки. Превръщането на пасища с лалугерови колонии в лозя е друга причина за влошаване състоянието на хранителната база през последните години. Липсата на интензивна коситба не следва да се приема като сериозна заплаха за местообитанията на пъстрия пор, като същевременно не се забравя, че тя е алтернатива на пашата що се отнася до поддържане на нисък тревостой в колониите на основната плячка на целевия вид. Единствено в пасището край с. Звездец в община Малко Търново пашата е категоризирана като интензивна.