Доклад за осв на план/програма: „Изменение на общ устройствен план (иоуп) на Община Царево доклад за оценка степента на въздействие на план/програма


Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП



страница22/33
Дата27.04.2017
Размер4.04 Mb.
#20084
ТипДоклад
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   33

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП на община Царево върху вида могат да бъдат оценени като незначителни, тъй като с прилагането на плана ще бъдат засегнати малки площи (<1%) от потенциални местообитания в които видът не е установен.

Не се очакват въздействия свързани с промяна на действителната численост на популацията му, както и увреждане на ефективно заети местообитания в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Намаляване площта на местообитанията

Фрагментация на популацията

Унищожаване на укрития

Смъртност на индивиди

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Наличен без даннии

Без промени

Степни местообитания

<1%

0

0

0


Обща оценка на въздействието от реализирането на плана- Незначително (0)

Прилепи:

Предмет на опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа” са 12 вида включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Местообитанията с които е свързан жизненият цикъл на прилепите се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология:

убежища (roosts) – местообитания в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножението, отглеждането на малки и копулацията.

хранителни (ловни местообитания) (foraging habitats) -местообитания в които ловуват

летателни пътища (flayways)-местообитания по които прилепите преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и или по пътя от едно убежище към друго по време на сезонните миграции (migratory flyways)

По отношение на убежищата видовете прилепи в България са разделени на две големи групи (по Иванова 2005)



1. Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви -целогодишно обитават само подземни убежища и факултативно пещеролюбиви -размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг убежища (най-често различен тип постройки)

2. Не-пещеролюбиви:характерно е че един вид използва различен тип убежища през различните сезони:

скални- през лятото обитават цепки в скалите, данни за зимуването им почти липсват, често и синантропни;

горски през лятото обитават хралупи/или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища;

синантропни- през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища

В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи предмет на опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа” по отношение на убежищата.

Различните видове убежища са отбелязани както следва
З зимно

Л лятно


Р размножително.
Таблица 8 Местообитания на видовете прилепи, предмет на опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа”


Вид

Подземни

убежища


Хралупи

Цепки в скалите

Сгради

Пещеролюбиви

облигатно

Остроух нощник (Myotis blythii)

Л; Р; З







Л

Дългопръст нощник (Myotis capaccini)

Р,З

-

-

-

Голям нощник (Myotis myotis)

Л; Р; З







Л

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Р,З

-

-

-

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Р,З

-

-

-

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Р,З

-

-

-

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)

Р,З

-

-

-

Факултативно

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Л; Р; З







Л; Р

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Р,З

-

-

Л, Р

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Л; Р; З







Л; Р

Не- пещеролюбиви

Горски

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

З

Л

(Л)

-

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

З

Л; Р

(Л)



От представените в таблицата данни могат да се направят следните заключение по отношение на убежищата на прилепите предмет на опазване в защитената зона.

Всички видове прилепи предмет на опазване в защитената зона ползват за зимуване подземни убежища.

Представените в стандартния формуляр видове, без широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и дългоухия нощник (Myotis bechsteinii) използват за размножение също подземни убежища.

Maлкият подковонос (Rhinolophus hipposideros), който е факултативно пещеролюбив прилеп използва като размножителни и летни убежища постройки (подпокривни пространства и стари необитаеми постройки)

Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus), който е горски прилеп използва като летни убежища хралупи в стари дървета и цепки в скалите. Спад в численоста на обитаващите защитената зона прилепи или пълното им изчезване е възможно поради следните въздействия;



Преки въздействия:

Избиване, прогонване и безпокойство в убежищата поради невежество и суеверия.

Палене на огън в привходни части на пещерите; влизане с факли в пещерите;

Иманярска дейност в пещерите, свързана с чести посещения, шум и прогонване на прилепите.

Прогонване и избиване на прилепи в постройки при ремонтни дейности.

Унищожаване на убежища:

Изсичане на стари гори и единични хралупати дървета.

Унищожаване на скални венци и пещери при разработване на кариери, строежи на пътища и др.

Използването на пещерите като бунища или за стопански цели - кошари, мандри, гъбарници и др.; каптирането на водни пещери и затварянето на изходите им.

Превръщането на пещерите в туристически обекти.

Унищожаването на убежища в постройки при извършване на ремонтни дейности.



Препятствия и унищожаване на летателните пътища и коридори

Бариери: вятърни паркове, изградени на миграционни пътища;

Промяна на ориентирите - промяна на „линейните” елементи на ландшафта;

Резултатите по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” дават следните данни за състянието на прилепната фауна в защитената зона и позволяват да бъдат прогнозирани въздействията върху всеки един вид които ще бъдат както следва:



Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);

Биологични особености;

Рядък вид, срещащ се в горски ландшафти, предимно в планинските и полу-планинските райони. Обитава обрасли с гори райони, главно в планините. Съобщаван е за Черноморец и Малко Търново (Benda et al, 2003), Пловдив (Бъчваров, 1963) .

Води скрит начин на живот и рядко може да бъде наблюдаван. Ловува в покрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове като лети ниско и бавно. Храни се с малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата.

През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дърветата. Мъжките обикновено живеят поединично, но понякога се присъединяват към колониите на женските.

Зимува главно в подземни убежища. У нас предпочита студени пещери, с температура около 0 градуса. Може да се намери близо до входа на пещерата дори при много студено време. Зимува както поединично, така и в големи колонии, съставени от индивиди от двата пола. Понякога мигрира. Известни са придвижвания до 290 км.

Копулацията е през есента и зимата. Ражда през юни по едно (рядко две) малки. Полова зрелост при женските настъпва на втората година. Максималната продължителност на живота е 23 години.

Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.



В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен (С), с численост от 863 до 1538 индивида.

В рамките на полевите проучвания по проект по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са установени общо 9 находища. При картирането в зоната не са открити размножителни колонии. В литературата също липсват данни за такива. Площта на потенциалните местообитания по индуктивен модел е оценена на 67452ha (57.05% от площта на защитената зона).

Площта на местообитанията с високо качество по индуктивен модел е оценена на 18822.1ha, (15.9% от площта на защитената зона).

Същите са в гори с установени поне 2 живи стари дървета /1 ha, разположени на запад от пътя Царево – Резово.



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 241,6331ха или 0,35823% от общата площ на потенциалните обитания на вида . Новообразуваните устройствени зони в които е предвидено строителство засягат предимно терени на изток от пътя Царево – Резово извън границата на терени картирани като потенциални и местообитания с високо качество. Като се има предвид, че като потенциални обитания са оценени площи в които има поне 2 стари дървета на хектар и че частта от защитената зона в която се предвижда устройствена намеса включва само земи извън потенциални местообитания вероятността да бъдат засегнати убежища на вида е незначителна.

Това позволява въздйствията върху широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Определящи за вида ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите в защитената зона.



Дългоух нощник (Myotis bechsteini);

Биологчни особености;

Отделни индивиди се срещат почти из цялата страна. Видът е установен за пръв път в България при устието на р. Камчия. До 1985 г. са известни седем находища, а до края на 2006 г. – 34 находища. Най-висока е плътността на територии с надморска височина между 1000 m и 1400 m (средно 8,2 индивида от 12 находища), в райони с обширни и компактни горски масиви (Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа). Рядък е в Дунавската равнина, липсва в откритите части на Тракия.

Видът е типичен обитател на старите широколистни гори. Най-висока е числеността му в мезофилни горски масиви с постоянен водоем, в низинните с преобладаване на различни видове дъб и полски ясен, а в планините – на бук. Единични индивиди живеят в хралупи на дървета с диаметър на стъблото 13–20 cm на 0,7–5 m височина oт земята. Колонии са установявани само в по-стари дървета с диаметър 40–55 cm на височина 5–12 m.



Храни се летейки на малка височина в покрайнини на гори, просеки и групи дървета, облитайки отделните дървета и храсти като често събира храна от различни субстрати. В храната преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни и по-малко дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета.

Като летни убежища ползва почти само хралупи на дървета и рядко жилищни постройки и пещери.

Зимните убежища са пещери и галерии с висока влажност и температура между 4 и 11 градуса, по рядко при по-ниска от 1 до 7 градуса. Виси поединично или на малки групи (3-5 екземпляра). По-рядко се завира в цепнатини.

Понякога сменя убежищата си през зимата. В зимните групи често преобладават мъжките (до 75%).

Копулацията се извършва в периода между есента и пролетта. Формирането на размножителни колонии започва през средата на май, като групи от 15-35 мъжки, бременни женски и млади се заселват в хралупи на дървета. Максималната продължителност на живота е 21 години.

Мъжките живеят най-често поединичнo, а женските – на малки групи (5–10 индивиди) или колонии (10-30 индивиди). Женските са изключително привързани към района на хралупата където са родени. Индивидуалният ловен участък е малък – 0,6–1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония.

Видът е стационарен, като рядко извършва по-големи миграции (максимално до 60 km) (Kerth, Petit, 2005). В България е установена вертикална миграция от 770 m между убежището до мястото на хващането. През юни се ражда по 1 малко, което суче около 3 седмици. Размножителните колонии се разпадат през втората половина на август. От края на август до края на септември бехщайновите нощници (около 90% мъжки индивиди, 10% женски индивиди) се струпват по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори .

Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.



В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен, с численост от 2500 до 4200 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната са установени 10 места за струпване и не и не са открити размножителни колонии в зоната, но в литературата има данни за 3 такива с 25 женски в тях.

Площта на потенциалните местообитания е оценена по индуктивен модел на 74035 ha (62,6 % от площта на защитената зона).

Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 706.3 ha (1.3 % от площта на защитената зона).



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 137,5747ха или 0,18422% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони в които е предвидено строителство засягат само площи извън границата на терени картирани като потенциални и местообитания с високо качество. Терените, картирани като обитания с високо качество попадат на териториите на резерватите Узунбуджак и Витаново (последният на територията на община Малко Търново), които остават като терени за природозащита. В поречията на реките Велека и Резовска, които са част от обитанията с високо качество устройствена намеса не се предвижда. Като се има предвид, че като потенциални обитания са оценени площи в които съгласно устройствените планове има поне 5 стари дървета на хектар и че частта от защитената зона в землищата на гр. Ахтопол и селата Варвара, Синеморец и Резово в която се предвижда устройствена намеса включва само земеделски земи извън потенциални местообитания на вида същите ще останат незасегнати. В землищата на селата Бродилово и Кости предвижданията на ИОУП са само относно съществуващите селскостопански дворове и животновъдни ферми които се отреждат в зони Пп.

Това позволява въздйствията върху дългоухия нощник (Myotis bechsteini) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Определящи за вида ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите в защитената зона.



Остроух нощник(Myotis blithii);

Биологчни особености; - Често срещан в ниските части на страната вид. Предпочита райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори и храсталаци Среща се и в паркове в по-големи населени места (Пловдив (Benda et al., 2003). Избягва обширните степни пространства. Пещеролюбив вид, който обитава пещерите през цялата година. Образува големи летни и зимни колонии. Често колониите са смесени с други видове прилепи. Храни се с едри насекоми нощни пеперуди, бръмбари, скакалци, които лови в полет или събира от земята. Летните му убежища са пещери, тъмни части на сгради, ниши и подпокривни пространства. Зимува в пещери които подържат температура над 3о до 12-15o C.

Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 км едно от друго.

За размножителни убежища ползва подземни обитания, пещери и галерии. Ражда в края на май - началото на юни. Малките започват да летят 3-4 седмици след раждането. Копулацията започва след приключване на лактацията.

Само около 10% от женските участват в размножаването през първата си година.

Установената максимална продължителност на живота е около 30 години.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен вид с численост от 51 до 100 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени зимуващи индивиди. При картирането са установени 5 екземпляра в 1 лятно находище. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по дедуктивен модел е оценена на 2521.2 ha (2.1% от площта на защитената зона).

Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 107578 ha (91,0% от площта на защитената зона).

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 40,4944ха или 0,0376% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони не засягат зимни убежища на вида, тъй като видът не е установен като зимуващ в защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища в които се размножава, тъй като видът е облигатно пещеролюбив и се размножава само в подземни убежища. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в предвидените с проекта за ИОУП устройствени зони не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията върху остроухия нощник (Myotis blithii) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.

Голям нощник (Myotis myotis);

Биологчни особености; - Доста често срещан вид, обитаващ най-често пещерите в карстови райони. Съобщван е и за големи населени места, Пловдив, под мост близо до града (Heinrich, 1936). Образува многочислени, шумни, летни колонии. Ловува в разредени гори, паркове и ливади. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности – най-често от земята. В състава на храната му влизат едри насекоми, които лови в полет (напр. нощни пеперуди) или събира от земята (бръмбари, щурци и др). Средният размер на ловната територия на един прилеп е около 0,5 кв.км. При ловуване лети на височина 5 - 8 м.

Летните му убежища са пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. Обикновено виси свободно по таваните на пещерите. В Северна Европа размножителни колонии са открити в сгради, най-вече в тавански помещения; зимува в пещери, мини и мазета, рядко в мостове (Stutz 1999). Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища (понякога над 200 км), като използва редица временни междинни убежища. У нас най-дългата регистрирана миграция е 40 км.

През лятото мъжките живеят предимно поединично, а женските формират колонии, където раждат и отглеждат малките. Тези размножителни колонии се намират в малки, сухи и проветриви пещери или в привходни части на по-големи пещери, често смесени с други пещерни видове прилепи. Числеността на колониите може да достигне до няколко хиляди женски. По данни от нашата страна половата структура на колониите е 80 - 90% репродуктивни женски и до 10% възрастни мъжки. Раждат в края на май - началото на юни по едно голо и сляпо малко. Малките се раждат обикновено рано сутрин. На следващата нощ, майките, за да отидат на лов, ги оставят на малки групи с няколко женски. Малкото започва да лети след 40 - 50 дни, а става самостоятелно след 2 месеца. Полова зрелост женските достигат на 3-месечна възраст, а мъжките на 15-месечна.

Копулацията е главно през есента, по–рядко през пролетта когато женските посещават мъжките.

Само около 10% от женските участват в размножаването през първата си година. Максималната продължителност на живота е над 25 години, но най-често около 5 години.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като рядък вид (R) с численост от 51 до 100 индивида.

При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната е установен 1 индивид в известните находища за зимуване на вида. В известните лятни находища в зоната са установени 5 екземпляра. Находищата в които са установени индивиди са на територията на община Малко Търново.

Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 1974.3 ha (1.7% от площта на защитената зона).

Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на 107578 ha (91,0% от площта на защитената зона).).

Потенциалните ловни местообитания включват открити места, разредени гори, паркове, ливади и населени места.

В урбанизираните райони потенциално съществуват и некартирани летни убежища в подпокривни пространства на сгради.




Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница