Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП на община Царево върху вида могат да бъдат оценени като незначителни, тъй като с прилагането на плана ще бъдат засегнати малки площи (<1%) от потенциални местообитания в които видът не е установен.
Не се очакват въздействия свързани с промяна на действителната численост на популацията му, както и увреждане на ефективно заети местообитания в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Потенциално засегнат вид
|
Численост в ЗЗ
|
Очаквана численост след реализиране на ИОУП
|
Местообитание на вида
|
Вид на въздействията
|
Намаляване площта на местообитанията
|
Фрагментация на популацията
|
Унищожаване на укрития
|
Смъртност на индивиди
|
Пъстър пор (Vormela peregusna)
|
Наличен без даннии
|
Без промени
|
Степни местообитания
|
<1%
|
0
|
0
|
0
|
Обща оценка на въздействието от реализирането на плана- Незначително (0)
Прилепи:
Предмет на опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа” са 12 вида включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.
Местообитанията с които е свързан жизненият цикъл на прилепите се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология:
убежища (roosts) – местообитания в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножението, отглеждането на малки и копулацията.
хранителни (ловни местообитания) (foraging habitats) -местообитания в които ловуват
летателни пътища (flayways)-местообитания по които прилепите преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и или по пътя от едно убежище към друго по време на сезонните миграции (migratory flyways)
По отношение на убежищата видовете прилепи в България са разделени на две големи групи (по Иванова 2005)
1. Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви -целогодишно обитават само подземни убежища и факултативно пещеролюбиви -размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг убежища (най-често различен тип постройки)
2. Не-пещеролюбиви:характерно е че един вид използва различен тип убежища през различните сезони:
скални- през лятото обитават цепки в скалите, данни за зимуването им почти липсват, често и синантропни;
горски през лятото обитават хралупи/или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища;
синантропни- през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища
В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи предмет на опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа” по отношение на убежищата.
Различните видове убежища са отбелязани както следва
З зимно
Л лятно
Р размножително.
Таблица 8 Местообитания на видовете прилепи, предмет на опазване в ЗЗ BG0001007 „Странджа”
Вид
|
Подземни
убежища
|
Хралупи
|
Цепки в скалите
|
Сгради
|
Пещеролюбиви
|
облигатно
|
Остроух нощник (Myotis blythii)
|
Л; Р; З
|
|
|
Л
|
Дългопръст нощник (Myotis capaccini)
|
Р,З
|
-
|
-
|
-
|
Голям нощник (Myotis myotis)
|
Л; Р; З
|
|
|
Л
|
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
|
Р,З
|
-
|
-
|
-
|
Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)
|
Р,З
|
-
|
-
|
-
|
Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)
|
Р,З
|
-
|
-
|
-
|
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)
|
Р,З
|
-
|
-
|
-
|
Факултативно
|
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
|
Л; Р; З
|
|
|
Л; Р
|
Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
|
Р,З
|
-
|
-
|
Л, Р
|
Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
|
Л; Р; З
|
|
|
Л; Р
|
Не- пещеролюбиви
|
Горски
|
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)
|
З
|
Л
|
(Л)
|
-
|
Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)
|
З
|
Л; Р
|
(Л)
|
|
От представените в таблицата данни могат да се направят следните заключение по отношение на убежищата на прилепите предмет на опазване в защитената зона.
Всички видове прилепи предмет на опазване в защитената зона ползват за зимуване подземни убежища.
Представените в стандартния формуляр видове, без широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и дългоухия нощник (Myotis bechsteinii) използват за размножение също подземни убежища.
Maлкият подковонос (Rhinolophus hipposideros), който е факултативно пещеролюбив прилеп използва като размножителни и летни убежища постройки (подпокривни пространства и стари необитаеми постройки)
Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus), който е горски прилеп използва като летни убежища хралупи в стари дървета и цепки в скалите. Спад в численоста на обитаващите защитената зона прилепи или пълното им изчезване е възможно поради следните въздействия;
Преки въздействия:
Избиване, прогонване и безпокойство в убежищата поради невежество и суеверия.
Палене на огън в привходни части на пещерите; влизане с факли в пещерите;
Иманярска дейност в пещерите, свързана с чести посещения, шум и прогонване на прилепите.
Прогонване и избиване на прилепи в постройки при ремонтни дейности.
Унищожаване на убежища:
Изсичане на стари гори и единични хралупати дървета.
Унищожаване на скални венци и пещери при разработване на кариери, строежи на пътища и др.
Използването на пещерите като бунища или за стопански цели - кошари, мандри, гъбарници и др.; каптирането на водни пещери и затварянето на изходите им.
Превръщането на пещерите в туристически обекти.
Унищожаването на убежища в постройки при извършване на ремонтни дейности.
Препятствия и унищожаване на летателните пътища и коридори
Бариери: вятърни паркове, изградени на миграционни пътища;
Промяна на ориентирите - промяна на „линейните” елементи на ландшафта;
Резултатите по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” дават следните данни за състянието на прилепната фауна в защитената зона и позволяват да бъдат прогнозирани въздействията върху всеки един вид които ще бъдат както следва:
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);
Биологични особености;
Рядък вид, срещащ се в горски ландшафти, предимно в планинските и полу-планинските райони. Обитава обрасли с гори райони, главно в планините. Съобщаван е за Черноморец и Малко Търново (Benda et al, 2003), Пловдив (Бъчваров, 1963) .
Води скрит начин на живот и рядко може да бъде наблюдаван. Ловува в покрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове като лети ниско и бавно. Храни се с малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата.
През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дърветата. Мъжките обикновено живеят поединично, но понякога се присъединяват към колониите на женските.
Зимува главно в подземни убежища. У нас предпочита студени пещери, с температура около 0 градуса. Може да се намери близо до входа на пещерата дори при много студено време. Зимува както поединично, така и в големи колонии, съставени от индивиди от двата пола. Понякога мигрира. Известни са придвижвания до 290 км.
Копулацията е през есента и зимата. Ражда през юни по едно (рядко две) малки. Полова зрелост при женските настъпва на втората година. Максималната продължителност на живота е 23 години.
Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен (С), с численост от 863 до 1538 индивида.
В рамките на полевите проучвания по проект по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са установени общо 9 находища. При картирането в зоната не са открити размножителни колонии. В литературата също липсват данни за такива. Площта на потенциалните местообитания по индуктивен модел е оценена на 67452ha (57.05% от площта на защитената зона).
Площта на местообитанията с високо качество по индуктивен модел е оценена на 18822.1ha, (15.9% от площта на защитената зона).
Същите са в гори с установени поне 2 живи стари дървета /1 ha, разположени на запад от пътя Царево – Резово.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 241,6331ха или 0,35823% от общата площ на потенциалните обитания на вида . Новообразуваните устройствени зони в които е предвидено строителство засягат предимно терени на изток от пътя Царево – Резово извън границата на терени картирани като потенциални и местообитания с високо качество. Като се има предвид, че като потенциални обитания са оценени площи в които има поне 2 стари дървета на хектар и че частта от защитената зона в която се предвижда устройствена намеса включва само земи извън потенциални местообитания вероятността да бъдат засегнати убежища на вида е незначителна.
Това позволява въздйствията върху широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.
Определящи за вида ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите в защитената зона.
Дългоух нощник (Myotis bechsteini);
Биологчни особености;
Отделни индивиди се срещат почти из цялата страна. Видът е установен за пръв път в България при устието на р. Камчия. До 1985 г. са известни седем находища, а до края на 2006 г. – 34 находища. Най-висока е плътността на територии с надморска височина между 1000 m и 1400 m (средно 8,2 индивида от 12 находища), в райони с обширни и компактни горски масиви (Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа). Рядък е в Дунавската равнина, липсва в откритите части на Тракия.
Видът е типичен обитател на старите широколистни гори. Най-висока е числеността му в мезофилни горски масиви с постоянен водоем, в низинните с преобладаване на различни видове дъб и полски ясен, а в планините – на бук. Единични индивиди живеят в хралупи на дървета с диаметър на стъблото 13–20 cm на 0,7–5 m височина oт земята. Колонии са установявани само в по-стари дървета с диаметър 40–55 cm на височина 5–12 m.
Храни се летейки на малка височина в покрайнини на гори, просеки и групи дървета, облитайки отделните дървета и храсти като често събира храна от различни субстрати. В храната преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни и по-малко дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета.
Като летни убежища ползва почти само хралупи на дървета и рядко жилищни постройки и пещери.
Зимните убежища са пещери и галерии с висока влажност и температура между 4 и 11 градуса, по рядко при по-ниска от 1 до 7 градуса. Виси поединично или на малки групи (3-5 екземпляра). По-рядко се завира в цепнатини.
Понякога сменя убежищата си през зимата. В зимните групи често преобладават мъжките (до 75%).
Копулацията се извършва в периода между есента и пролетта. Формирането на размножителни колонии започва през средата на май, като групи от 15-35 мъжки, бременни женски и млади се заселват в хралупи на дървета. Максималната продължителност на живота е 21 години.
Мъжките живеят най-често поединичнo, а женските – на малки групи (5–10 индивиди) или колонии (10-30 индивиди). Женските са изключително привързани към района на хралупата където са родени. Индивидуалният ловен участък е малък – 0,6–1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония.
Видът е стационарен, като рядко извършва по-големи миграции (максимално до 60 km) (Kerth, Petit, 2005). В България е установена вертикална миграция от 770 m между убежището до мястото на хващането. През юни се ражда по 1 малко, което суче около 3 седмици. Размножителните колонии се разпадат през втората половина на август. От края на август до края на септември бехщайновите нощници (около 90% мъжки индивиди, 10% женски индивиди) се струпват по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори .
Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен, с численост от 2500 до 4200 индивида.
При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната са установени 10 места за струпване и не и не са открити размножителни колонии в зоната, но в литературата има данни за 3 такива с 25 женски в тях.
Площта на потенциалните местообитания е оценена по индуктивен модел на 74035 ha (62,6 % от площта на защитената зона).
Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 706.3 ha (1.3 % от площта на защитената зона).
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 137,5747ха или 0,18422% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони в които е предвидено строителство засягат само площи извън границата на терени картирани като потенциални и местообитания с високо качество. Терените, картирани като обитания с високо качество попадат на териториите на резерватите Узунбуджак и Витаново (последният на територията на община Малко Търново), които остават като терени за природозащита. В поречията на реките Велека и Резовска, които са част от обитанията с високо качество устройствена намеса не се предвижда. Като се има предвид, че като потенциални обитания са оценени площи в които съгласно устройствените планове има поне 5 стари дървета на хектар и че частта от защитената зона в землищата на гр. Ахтопол и селата Варвара, Синеморец и Резово в която се предвижда устройствена намеса включва само земеделски земи извън потенциални местообитания на вида същите ще останат незасегнати. В землищата на селата Бродилово и Кости предвижданията на ИОУП са само относно съществуващите селскостопански дворове и животновъдни ферми които се отреждат в зони Пп.
Това позволява въздйствията върху дългоухия нощник (Myotis bechsteini) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.
Определящи за вида ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите в защитената зона.
Остроух нощник(Myotis blithii);
Биологчни особености; - Често срещан в ниските части на страната вид. Предпочита райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори и храсталаци Среща се и в паркове в по-големи населени места (Пловдив (Benda et al., 2003). Избягва обширните степни пространства. Пещеролюбив вид, който обитава пещерите през цялата година. Образува големи летни и зимни колонии. Често колониите са смесени с други видове прилепи. Храни се с едри насекоми нощни пеперуди, бръмбари, скакалци, които лови в полет или събира от земята. Летните му убежища са пещери, тъмни части на сгради, ниши и подпокривни пространства. Зимува в пещери които подържат температура над 3о до 12-15o C.
Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 км едно от друго.
За размножителни убежища ползва подземни обитания, пещери и галерии. Ражда в края на май - началото на юни. Малките започват да летят 3-4 седмици след раждането. Копулацията започва след приключване на лактацията.
Само около 10% от женските участват в размножаването през първата си година.
Установената максимална продължителност на живота е около 30 години.
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като разпространен вид с численост от 51 до 100 индивида.
При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени зимуващи индивиди. При картирането са установени 5 екземпляра в 1 лятно находище. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по дедуктивен модел е оценена на 2521.2 ha (2.1% от площта на защитената зона).
Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 107578 ha (91,0% от площта на защитената зона).
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Общата засегната площ при прилагането на ТУП от 1997г е 40,4944ха или 0,0376% от общата площ на потенциалните обитания на вида. Новообразуваните устройствени зони не засягат зимни убежища на вида, тъй като видът не е установен като зимуващ в защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища в които се размножава, тъй като видът е облигатно пещеролюбив и се размножава само в подземни убежища. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в предвидените с проекта за ИОУП устройствени зони не е заплаха за него.
Това позволява въздйствията върху остроухия нощник (Myotis blithii) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в ИОУП на Община Царево.
Голям нощник (Myotis myotis);
Биологчни особености; - Доста често срещан вид, обитаващ най-често пещерите в карстови райони. Съобщван е и за големи населени места, Пловдив, под мост близо до града (Heinrich, 1936). Образува многочислени, шумни, летни колонии. Ловува в разредени гори, паркове и ливади. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности – най-често от земята. В състава на храната му влизат едри насекоми, които лови в полет (напр. нощни пеперуди) или събира от земята (бръмбари, щурци и др). Средният размер на ловната територия на един прилеп е около 0,5 кв.км. При ловуване лети на височина 5 - 8 м.
Летните му убежища са пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. Обикновено виси свободно по таваните на пещерите. В Северна Европа размножителни колонии са открити в сгради, най-вече в тавански помещения; зимува в пещери, мини и мазета, рядко в мостове (Stutz 1999). Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища (понякога над 200 км), като използва редица временни междинни убежища. У нас най-дългата регистрирана миграция е 40 км.
През лятото мъжките живеят предимно поединично, а женските формират колонии, където раждат и отглеждат малките. Тези размножителни колонии се намират в малки, сухи и проветриви пещери или в привходни части на по-големи пещери, често смесени с други пещерни видове прилепи. Числеността на колониите може да достигне до няколко хиляди женски. По данни от нашата страна половата структура на колониите е 80 - 90% репродуктивни женски и до 10% възрастни мъжки. Раждат в края на май - началото на юни по едно голо и сляпо малко. Малките се раждат обикновено рано сутрин. На следващата нощ, майките, за да отидат на лов, ги оставят на малки групи с няколко женски. Малкото започва да лети след 40 - 50 дни, а става самостоятелно след 2 месеца. Полова зрелост женските достигат на 3-месечна възраст, а мъжките на 15-месечна.
Копулацията е главно през есента, по–рядко през пролетта когато женските посещават мъжките.
Само около 10% от женските участват в размножаването през първата си година. Максималната продължителност на живота е над 25 години, но най-често около 5 години.
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като рядък вид (R) с численост от 51 до 100 индивида.
При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната е установен 1 индивид в известните находища за зимуване на вида. В известните лятни находища в зоната са установени 5 екземпляра. Находищата в които са установени индивиди са на територията на община Малко Търново.
Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на 1974.3 ha (1.7% от площта на защитената зона).
Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на 107578 ha (91,0% от площта на защитената зона).).
Потенциалните ловни местообитания включват открити места, разредени гори, паркове, ливади и населени места.
В урбанизираните райони потенциално съществуват и некартирани летни убежища в подпокривни пространства на сгради.
Сподели с приятели: |