Доклад за осв на план/програма: „Изменение на общ устройствен план (иоуп) на Община Царево доклад за оценка степента на въздействие на план/програма



страница25/33
Дата27.04.2017
Размер4.04 Mb.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   33

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока численост има в окрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори.

Видът е включен в стандартния формуляр като като разпространен (С) в 46 находища.



Отрицателно действащи фактори. Земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори, събиране за храна от някои групи от населението и за „лечение”, въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също строителството на магистрали, газопроводи и др., застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в Югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни (Бешков 2011).

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” в зоната са установени 59 екземпляра, от които: 36 мъжки, 15 женски и 7 неполово зрели. За моделиране площта на потенциалното местообитание на вида е използван софтуерът MaxEnt. За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела.

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са:

Отсъствие (клас 0): 5314,40 ha (4,50% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 73562,55 ha (62,22%);

Пригодни (клас 2): 34865,83 ha (29,49%);

Оптимални(клас 3): 4482,24 ha (3,79%).

Изследвани са 83 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 796928.48 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,28 екз. на 1000 м (Ab = 0,28±0,28). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,06 екз. на 1000 м, а максималният – 1,03 екз. на 1000 м.



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони засягат предимно територии в източната част на защитената зона, определени чрез моделиране, като ефективно заето местообитание, в които вече е реализирано строителство и са одобрени ПУП-ПРЗ. Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат <1% (0,05%) от площта на потенциалните местобитания на вида в защитената зона.

С прилагането на проекта за ИОУП възможностите за урбанизиране са <1% от площта на потенциалните местобитания на вида, като при обилие на вида от 0,06екз до 1,03 екз. на 1000 м при предвидените градоустройствени показатели в източната част на защитената зона ще останат достатъчно големи незастроени площи гарантиращи запазването на вида. Видът, както и останалите представители на влечугите е с примитивна нервна система и е слабо чувствителен към шумови въздействия и човешко присъствие. Наблюдавани са отделни екземпляри в градини дворове в малките селища в района – Лозенец, Велика, Фазаново, Писменово, Ясна поляна и урбанизираната част от местността Буджака край Созопол.

Определящи в защитената зона ще останат въздействията върху вида основно от дейностите в селското стопанство, комасация и залесяване на голини и поляни в териториите от горския фонд.

С прилагането на плана не се очакват въздействия върху числеността на вида, но при предвиденото намаляване на потенциалните обитания с > от 1% общите въздействия могат да бъдат определени като слаби (1).
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Числе

ност в ЗЗ



Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Намаляване площта на местообитанията

Фрагментация на популацията

Пожари

Пряко унищожаване

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Разпространена С ,46 находища

Без промени

храсталаци гори сухи тревни площи

<1%

0

0

0

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Разпространена С, 52 находища

Без промени

храсталаци гори сухи тревни площи

<1%

0

0

0

Обща оценка на въздействията - 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4)


Обикновена блатна костенурка (Emis orbikularis).

Този вид костенурки представляват постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. В стандартният формулар на защитената зона е включена като разпространенa (С) в 27 находища. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът е регистриран с точни географски координати, посредством пряко наблюдение на индивиди (възрастни, неполово зрели, яйца, останки от намерени мъртви екземпляри), като в зоната са установени 116 екземпляра, от които 4 мъжки, 4 женски и 3 неполово зрели. Чрез моделиране площта на потенциалното местообитание на вида с използване на софтуерът MaxEnt като пригодни местообитания са определени долните течения на реките Велека, Резовска и Силистар с притоците им и прилежащите им територии до 30 м от оста на реката и няколко стоящи водоема в източната и западната част на защитената зона.

За крайното описание на потенциално разпространение са използвани резултатите от модела при разпределение на следните категории:

На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са:

Отсъствие: 101412,91 ha (85,78% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни: 7156,26 ha (6,05%);

Пригодни: 7578,84 ha (6,41%);

Оптимални: 2077,01 ha (1,76%).

Средната стойност на обилието на вида е 1,23 екз. на 1000 м (Ab = 1,23±1,71). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,06 екз. на 1000 м, а максималният – 6,48 екз. на 1000 м.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Реализирането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на водни тела и не предствалява заплаха за местообитанията на вида. Не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, предизвикващи фрагментация на обитанията на вида. В проекта за ИОУП териториите които са с висок консервационен статус, устията на реките Велека и Силистар се отреждат като зони за природозащита. В поречията на останалите водоеми устройствени зони с режим допускаш застрояване не се предвиждат. Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат <1% (0,3%) от площта на потенциалните местобитания на вида в защитената зона. Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП върху местообитанията на обикновената блатна костенурка (Emis orbikularis) ще бъдат незначителни (0).


Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Пресушаване на водеми

Замърсяване на водеми

Обикновена блатна костенурка (Emis orbikularis)

Разпространена С в 27 находища

Без промени

водни площи с бавнотечащи и застояли води

0


0

Обща оценка на въздействията – от 0 незначителни (по 5 степенната скала от 0 до 4)



Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)- В стандартният формулар на защитената зона е включена като разпространенa (С) в 11 находища. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” присъствието в защитената зона на южната блатна костенурка (Mauremys caspica) е регистрирано с точни географски координати, посредством пряко наблюдение на индивиди (възрастни, неполово зрели, яйца, останки от намерени мъртви екземпляри). Установени са 79 екземпляра, от които 77 възрастни и 2 неполово зрели. Отчетената стойност на обилието на вида е 1,70 екз. на 1000 м (Ab = 1,70±1,60). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,10 екз. на 1000 м, а максималният – 4,80 екз. на 1000 м.

На база индуктивното моделиране с използване на софтуерът MaxEnt е определена площта на потенциалните местообитания на южната блатна костенурка (Mauremys caspica) и площите на отделните класове на пригодност в защитената зона, които се разпределят както следва:

Отсъствие (клас 0): 100854,23 ha (85,31% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 12860,24 ha (10,88%);

Пригодни (клас 2): 3379,62 ha (2,86%);

Оптимални(клас 3): 1130,93 ha (0,96%).

От потенциалните обитания 6,68% са подходящи за обитаване речни участъци с прилежащите им територии до 30 м от оста на реката.

Оптималните за вида обитания са в долното течение на реките Велека, Резовска и Силистар.



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Реализирането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на водни тела и не предствалява заплаха за местообитанията на вида. Не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, предизвикващи фрагментация на обитанията му. В проекта за ИОУП териториите които са с висок консервационен статус, устията на реките Велека и Силистар се отреждат като зони за природозащита. В поречията на останалите водоеми устройствени зони с режим допускаш застрояване не се предвиждат. Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат <1% (0,9%) от площта на оптималните и пригодни местобитания на вида в защитената зона. Въздействията от прилагането на проекта за ИОУП върху местообитанията на южната блатна костенурка (Mauremys caspica) ще бъдат незначителни (0) тъй като с прилагането му се засягат <1% от подходящите за нея обитания.


Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Пресушаване на водеми

Замърсяване на водеми

Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)

регистрирана (С) в 11 находища

Без промени

водни площи с бавнотечащи и застояли води

0


0

Обща оценка на въздействието от реализирането на плана 0 незначително


Земноводни (Amphibia)

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

В България е разпространена в ниските части на страната до около 250m н.в., в Дунавската равнина, Тракийската низина, Северното Черноморие и отделни находища по Южното Черноморие. Обитава естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и наводнени коловози. Предпочита водоеми с обилна растителност. Потенциалните и местообитания в защитената зона са горните течения на протичащите през защитената зона реки и прилежащите им малки водоеми.

Бумката е активна денем и привечер, но през брачния период и през голямата част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни животни. Размножителният й период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Хибернацията е от ноември до март-април. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа” е включена като налична Р, без данни за числеността ѝ и находищата.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” присъствието в защитената зона на червенокоремната бумка (Bombina bombina) е регистрирано с точни географски координати, посредством пряко наблюдение на индивиди (възрастни, неполово зрели, яйца, останки от намерени мъртви екземпляри). В рамките на полевите проучвания не е установена в защитената зона. .

На база индуктивното моделиране определените площи на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са:

Отсъствие (клас 0): 115956,02 ha (98,08% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни (клас 1): 2036,43 ha (1,72%);

Пригодни (клас 2): 222,81 ha (0,19%);

Оптимални(клас 3): 9,76 ha (0,01%).

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;.

Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат <1% (0,04%) от площта на оптималните и пригодни местобитания на вида в защитената зона. Не се предвиждат инфраструктурни проекти, представляващи бариери за разпространението на вида.

Въздействията от прилагането на плана върху червенокоремната бумка (Bombina bombina) и местообитанията ѝ ще бъдат незначителни.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИОУП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Пресушаване на водеми

Замърсяване на водеми


Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Налична Р без данни

Без промени

водни площи

0

0

Обща оценка на въздействието от прилагането на ИОУП - 0 незначително


Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - Среща се почти в цялата страна до около 1500m н.в. Обитава застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Сухоземната фаза обитава окрайнини на гори и храсталаци в близост до водоемите за размножаване (до около 300m от тях в зависимост от влажността на субстрата). Във водата се храни с ларви на комари и други насекоми, дребни ракообразни, тубифекс и др. На сушата яде дъждовни червеи, голи охлюви, бавноподвижни членестоноги и техните ларви. Копулацията е от март до май. Оплодените яйца се залепват по подводните растения. Инкубацията е около две седмици. Метаморфозата настъпва след около три месеца. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите).

Заплахите за вида са предимно от антропогенен произход, тъй като в случай на естествено пресъхване по време на сушавия период и с пресъхването на водоемите възрастните индивиди се заравят дълбоко в грунта или се одтеглят по течението на водните тела, които обитават. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като рядък R и установен в 6 находища.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са установени 11 екземпляра, от които 8 възрастни (3 мъжки и 5 женски), 1 неполов зрял и 2 ларви. Изследвани са 83 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 796928,48 м. Улов с капани е проведен в 4 водоема. Изчислената стойност на обилието на вида е 0,20 екз. на 10 часа престой на капан (Ab = 0,20). Находищата в които е установен са на територията на Община Малко Търново.

На база индуктивното моделиране с използване на софтуерът MaxEnt е определена площта на потенциалните местообитания на южната блатна костенурка (Mauremys caspica) и площите на отделните класове на пригодност в защитената зона, които се разпределят както следва:

Отсъствие: 7096,25 ha (6,00% от цялата територия на зоната);

Слабо пригодни: 20324,25 ha (17,19%);

Пригодни: 65990,04 ha (55,82%);

Оптимални: 24814,49 ha (20,99%).



Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Реализирането на плана не е свързано с генериране и заустване на производствени и битовофекални води и допускане на замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий.

Не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, предизвикващи фрагментация на обитанията на вида. Негативни въздействия от прилагането на проекта за ИОУП върху местообитанията на големия гребенест тритон (Triturus karelini) не се очакват тъй като с прилагането му не се засягат водоеми, които са подходящи обитания за него. Въздействията от реализирането на проекта за ИОУП ще бъдат незначителни за вида.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии


Потенциално засегнат вид

Численост в ЗЗ

Очаквана численост след реализиране на ИП

Местообитание на вида

Вид на въздействията

Пресушаване на водеми

Замърсяване на водеми


Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Регистриран

6 находища



Без промени

водни площи с бавнотечащи и застояли води

0

0

Обща оценка на въздействията - 0 незначителни


Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Реализирането на плана не е свързано с пресушаването или замърсяването на водните обекти в защитената зона, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. Въздействията върху всеки един вид ще бъдат както следва:



Карагьоз (Alosa immaculata) син. (Alosa pontica) - Вид селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Хайверът е пелагичен и се носи по течението на реката до излюпването на личинките. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен (P) без данни за популацията му. Обитава частта от защитената зона която е морска акватория, а като потенциални места за размножение са определени теченията на реките Велека, Резовска и Силистар. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен в реките в защитената зона. Картирани са 11,103км потенциални местообитания в границите на лиманите на Странджанските реки.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Не се предвижда заустване на непречистени отпадни води в реките в защитената зона или нарушения на хидроложкия им режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им. Не се предвижда устройствена намеса в акваторията на Черно море.



Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида (0)
Резовски карагоз (Alosa tanaica) - Вид селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Хайверът е пелагичен и се носи по течението на реката до излюпването на личинките. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като рядък вид (R) без данни за популацията му. Обитава частта от защитената зона която е морска акватория, а като потенциални места за размножение са определени теченията на реките Велека, Резовска и Силистар. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен в реките в защитената зона и местообитания в тях не са картирани. Навлизането й за размножаване в реките Ропотамо, Велека и Караагач не е потвърдено през последните 3 десетилетия. Картирани са 23км потенциални местообитания в границите на лиманите на Странджанските реки.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Не се предвижда заустване на непречистени отпадни води в реките в защитената зона или нарушения на хидроложкия им режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им. Не се предвижда устройствена намеса в акваторията на Черно море.



Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида (0)
Распер (Aspius aspius) - В миналото видът е съобщаван за р. Дунав и прилежащите блата, както и в долните течения на някои от притоците - Искър, Вит и Осъм. Срещал се е и в реките от Егейския басейн - Струма (при Симитли и към гара Пирин), Марица, Тунджа, Въча, както и в р. Камчия. Обитава долните течения на постоянни реки, но се среща и в естуарни води. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен (P) без данни за популацията му. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен в реките в защитената зона и местообитания не са картирани. Видът не се среща в ЗЗ BG0001007 „Странджа”, нито в съседни зони. Присъствието на вида в ЗЗ BG0001007 „Странджа”, не е доказано с никакви данни.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   33


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница