Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Поради отсъствието му от защитената зона реализирането на проекта за ИОУП ще бъде без въздействия за вида.
Приморска мряна (Barbus plebejus) син (Barbus bergi) – Обитавa реките от Черноморския водосборен басейн. Среща се в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно.
В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са установени речни участъци с дължина 813,935км, потенциални обитания на приморската мряна (Barbus bergi) син. Barbus plebejus в рамките на зоната.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Не се предвижда заустване на непречистени отпадни води в Страндажанските реки или нарушения на хидроложкия им режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им.
Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида (0)
Мандренска брияна (Chalcalburnus chalkcoides)- Видът се среща във водоемите в югоизточна България брияната от р. Хаджийска на юг да р. Резовска. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа”, е включена като като разпространен вид (С) без данни за популацията ѝ. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” в защитената зона са установени речни участъци с дължина 1611км с площ 734 ха, в които видът се среща. Над 90% от дължината на водните течения в зоната са нефрагментирани от хидротехнически съоръжения
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Не се предвижда заустване на непречистени отпадни води в Страндажанските реки или нарушения на хидроложкия им режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им.
Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида (0)
Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)- Широко разпространен вид в цялата страна. Обитава бавнотечащи реки или стоящи води, като се придържа в крайбрежните плитки зони. Характерна особеност на вида е, че полага хайвера си в мантийната празнина на сладководни миди (Unio, Anodonta), където той се инкубира. Така, присъствието на Горчивката е свързано с присъствието на миди. Храни се микроводорасли.
В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа”, е включена като като разпространен вид (С) без данни за популацията ѝ. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са установени речни участъци с дължина 1392,2км, в които видът се среща. Над 90% от дължината на водните течения в зоната са нефрагментирани от хидротехнически съоръжения
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Не се предвижда заустване на непречистени отпадни води в Страндажанските реки или нарушения на хидроложкия им режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им. Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат <1% (0,02%) от площта на потенциалните местобитания на вида в защитената зона
Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху вида (0)
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Потенциално засегнат вид
|
Численост в ЗЗ
|
Очаквана численост след реализиране на ИОУП
|
Местообита
ние на вида
|
Вид на въздействията
|
Замърсяване на обитания
|
Пресушаване
|
Влошаване на хранителната база
|
Карагьоз (Alosa immaculata)
|
Разпространен С
|
Без промени
|
Черно море
лимани
|
0
|
0
|
0
|
Резовски карагоз (Alosa tanaica)
|
рядък вид (R)
|
Без промени
|
Черно море
лимани
|
0
|
0
|
0
|
Приморска мряна (Barbus plebejus)
|
Разпространен С
|
Без промени
|
Равнини реки
|
0
|
0
|
0
|
Мандренска брияна (Chalcalburnus chalkcoides)
|
Разпространен С
|
Без промени
|
Равнини реки
|
0
|
0
|
0
|
Европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus
|
Разпространен С
|
Без промени
|
Равнини реки
|
0
|
0
|
0
|
Прилагането на плана ще бъде с незначителни въздействия върху представителите на рибите.
Въздействия върху безгръбначните:
В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа”, като целеви видове са включени 13 вида безгръбначни:
Бисерна мида (Unio crassus) - представител на клас миди (Bivalvia) обитаващ дълбоки течещи водоеми с пясъчно дъно. В стандартния формуляр на защитената зона видът е включен като рядък с численост до 232119 индивида.
При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” За периода 2011-2012 г. са установени 3 геореферирани находища. В изследваните 22 трансекта от по 100 м2 са установени общо 20 екземпляра (20 черупки) от целевия вид. Средната стойност на обилието на вида в зоната е 0,009 екз./м2 (Ab = 0,009±0,01). Предпочитаните от вида хабитати с песъкливо-тинест-глинест характер на дъното заемат около 90 % от общата дължина на реките в ЗЗ. От 10% до 50 % от тях са в неблагоприятно състояние.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП
Поради изискванията за водна среда с определени характеристики бисерната мида (Unio crassus) не се среща на територията на предвидените с ИОУП устройствени зони с възможно строителство в тях.
В плана не се предвиждат корекции на речни участъци, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което прилагането му не е свързано с негативни въздействия върху вида.
Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат 1,266ха (1,45%) от площта на потенциалните местобитания на вида в защитената зона. Заетата площ от 1,266ха е по-малка от засегнатат от естествени промени (маловодие, изместване на коритото след поройни дъждове и наводнения, затиняване, поява на острови и др.) площ на речните корита и не е от значение за подържането на благоприятни природозащитен статус на вида.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии
Потенциално засегнат вид
|
Численост в ЗЗ
|
Очаквана численост след реализиране на ИОУП
|
Местообита
ние на вида
|
Вид на въздействията
|
Замърсяване на обитания
|
Пресушаване
|
Използване на пестициди
|
Бисерна мида (Unio crassus)
|
232119i
|
Без промени
|
Водни обекти
|
0
|
0
|
0
|
Обща оценка на въздействието от прилагането на плана - 1 слабо
Твърдокрили (Coleoptera)
Представителите на твърдокрилите обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) са видове чиито ларви се хранят изключително с изгнила дървесина от мъртви дървета. Местообитанията на тези видове са широколистни гори урбанизирането на каквито не е предвидено. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” в защитената зона са установени 3 геореферирани находища на обикновен сечко (Cerambyx cerdo), 6 на буковия сечко (Morimus funereus), 16 на бръмбара рогач (Lucanus cervus), и 1 на алпийската розалия (Rosalia alpina). Подходящите местообитания на видовете обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) са гори с поне 1 дърво във фаза на старост и наличие на гнила дървесина. Картираните подходящи за 4те вида местообитания са гори извън границите на терените в които е предвидена устройствена намеса в землищата на населените места от община Царево в границите на ЗЗ Странджа.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Поради слаборазвитата нервна система при безгръбначните същите са слабочувствителни към шумови въздействия и човешко присъствие, но повечето от тях са силно чувствителни към промените в характеристиките на местообитанията им. Особено уязвими са видовете, чийто жизнен цикъл преминава през ларвен стадий, за който е необходима жизнена среда различна от тази на имагото и най-често, когато ларвния стадий преминава във водна среда.
Негативните въздействия които са особено опасни по-отношение на насекомите Insecta са: 100 Култивация (Превръщането на необработваемите земи в обработваеми), 102 косене, сечи, 180 изгаряне, 700 замърсяване, 701 замърсяване на води, 702 замърсяване на въздуха, 920 пресъхване и 948 пожар. Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони с възможност за застрояване обхващат прилежащи на населените места земеделски земи и не засягат земи от горския фонд. Поради отдалечеността на предвидените в плана устройствени зони с възможно застрояване в община Царево от горски обитания, които се обитават от описаните в стандартния формуляр твърдокрили, предмет на опазване в защитената зона негативни въздействия върху тях не се очакват.
В случая въздействията от прилгането на плана върху тези видове и местообитанията им ще бъдат незначителни.
Mиризлив отшелник (Osmoderma eremita) - обитава предимно хралупите на стари дървета, които растат на слънчеви места. Този вид бръмбар лети лошо - на къси растояния и може да измине само от 300 до 1000 метра. Около 70% от насекомите през целия си живот така и не напускат родното дърво. Видът е застрашен поради изсичането на старите дървета. Тези насекоми могат да се срещнат и в градските паркове и алеи, където също има гниещи дървета. Счита се, че най-голямата популация на вида в Европа сега се намира в Латвия и Швеция. В стандартния формуляр е включен като като рядък вид (R). В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът е установен в 2 геореферирани находища. Определената при картирането обща площ на потенциалните местообитания на вида, гори във фаза старост (75-120 г.) в защитената зона е 40354,58 ha. Същите попадат в границите на защитените територии, обявени по ЗЗТ.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;
Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони с възможност за застрояване обхващат прилежащи на населените места земеделски земи и не засягат земи от горския фонд. Поради отдалечеността на предвидените в плана устройствени зони с възможно застрояване в община Царево от горски обитания, които се обитават от вида негативни въздействия върху него и обитанията му не се очакват.
В случая въздействията от прилгането на плана върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни (0).
Еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis)
Еднорогият бръмбар (Bolbelasmus unicornis) е обитател на широколистни и покрайнини на широколистни гори – територии, като задължително условие е те никога да не са преставлявали обработваеми земи. Хранителните му обитания са територии съвпадат с находищата на трюфели и други подземно растящи гъби. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като като много рядък вид (V). В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен. Определената при картирането обща площ на потенциалните местообитания на вида, гори със стари дървета 1 клас над средната за насажденията в защитената зона е 173,23 ha. Същите попадат в границите на трудно достъпни места и защитени територии, обявени по ЗЗТ.
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП
Основната заплаха за вида са сечите в горите с последващо разораване и превръщането им в обработваеми или застрояване. обработваеми земи. Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони с възможност за застрояване обхващат прилежащи на населените места земеделски земи и не засягат земи от горския фонд. Поради отдалечеността на предвидените в плана устройствени зони с възможно застрояване в община Царево от горски обитания, които се обитават от вида въздействия върху него и обитанията му не се очакват.
В случая въздействията от прилгането на плана върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни (0).
Оценка на типовете отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Потенциално засегнат вид
|
Численост в ЗЗ
|
Очаквана численост след реализиране на ИП
|
Местообитание на вида
|
Вид на въздействията
|
Подмяна на видовия състав на растителността
|
Унищожаване на обитания
|
Използване на пестициди
|
Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)
|
рядък вид (R)
|
Без промени
|
гори
|
0
|
<1%
|
0
|
Бръмбар рогач (Lucanus cervus)
|
рядък вид (R)
|
Без промени
|
гори
|
0
|
<1%
|
0
|
Буков сечко (Morimus funereus)
|
рядък вид (R)
|
Без промени
|
гори
|
0
|
<1%
|
0
|
Алпийска розалия (Rosalia alpina)
|
рядък вид (R)
|
Без промени
|
гори
|
0
|
0<1%
|
0
|
Mиризлив отшелник (Osmoderma eremita)
|
рядък вид (R)
|
Без промени
|
гори
|
0
|
0
|
0
|
Еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis)
|
много рядък вид (V)
|
Без промени
|
гори
|
0
|
0
|
0
|
Обща оценка на въздействията от прилагането на плана (0) незначителни
Правокрили (Orthoptera)
Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) Представител на късопилните скакалци обитаващ каменисти или пясъчни, сухи местообитания (склонове, сипеи, пасища и т.н.) в средно-голяма надморска височина предимно между 800 и 1600 м н.в. за западната форма (0-700 за източната форма).
Възрастните се появяват през лятото. Те остават на земята, особено в подножието на засипаните с чакъл и камъни места и се укриват в близката растителност. Заплахи за вида са горски пожари, използване на инсектициди, загуба на местообитания (деградация поради захрастяване, залесяване, инфраструктурни проекти). В някои случаи инфраструктурните проекти могат да доведат до поява на нови местообитания, подобно на това на фигурата
Фиг 3 Местообитание на обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) – Гърция
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като като разпространен вид (С) без данни за числеността на популацията му.
В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са установени 23 находища. Общата площ на потенциалните местообитания е 98690,12 ха, а общата площ на ефективно заетите местообитания е 13742,51ха. Потенциални и оптимални обитания в които видът е установен са картирани в източната част на защитената зона.
Като заплахи, влияния и критерии върху благоприятното състояние на вида са определени:следните дейности:
Използването на инсектициди в горското и селското стопанство;
Пожари в местообитанията на вида;
Застрояване в местообитанията на вида;
Залесяване с нетипични видове и засаждане на монокултури;
Паша в местообитанията на вида;
Интензивноста на коситбата в местообитанията;
Състоянието на тревните и храстови площи в местообитанията на вида;
Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП
Съобразно критериите за определяне на благоприятното състояние на вида Критерий 4. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния видът) видът е в благоприятно състояние при 90% съхраненост на обитанията му в благоприятно състояние. Картирано е застрояване в размер на 0,4% в потенциални местообитания.
В проекта за ИОУП на община Царево се предвижда устройствена намеса <1% в потенциални обитания на вида което няма да промени състоянието му и въздействията върху него и местообитанията му могат да бъдат определени като незначителни.
.
Оценка на типовете отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Потенциално засегнат вид
|
Численост в ЗЗ
|
Очаквана численост след прилагане на ИОУП
|
Местообитание на вида
|
Вид на въздействията
|
Подмяна на видовия състав на растителността
|
Унищожаване на обитания
|
Използване на пестициди
|
Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides)
|
Разпространен С
|
Без промени
|
Сухи тревни и скалисти площи
|
0<1%
|
<1%
|
0
|
Обща оценка на въздействията от прилагането на плана (0) незначителни
Пеперуди (Lepidoptera)
Като целеви видове в стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа” са 3 вида пеперуди.
Тигрова пеперуда (Euplagia quadripunctaria). Европа е често срещан вид, като имагото е най-масово от края на май- до юли. Гъсениците и имагото обитават различни местообитания засолени степи, засолени равнини, засолени блата и плитки засолени езера, силно повлияни от панонския климат с високи температури и засушаване през лятото тип местообитания, 1530, 6260, покрайнини на гори, сметища, градски паркове (Лондон), като не се отдалечава от водни обекти реки и потоци. (ЕЕА). В България е често разпространен вид (Бешков). Може да бъде наблюдавана както денем така и нощем. Среща в основните райони за пеперуди (Бешков) като Попинци, Долината на р. Арда, Калиманци, Златни пясъци, Триград, Ропотамо и др. Ларвите и се срещат по често разпространени и рудерални растения по влажни места, сметища, градски паркове и др като коприва (Urtica dioica), мъртва коприва (Lamium purpureum) самобайка (Glechoma hederacea), малини (Rubus idaeus), бял равнец (Achillea millefolium) (Fisher, Brian). Единствено на остров Родос се наблюдават струпвания в големи количества на имагото.
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като като разпространен вид (С) с численост от 668481 до 983550 индивида.
При полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І, Обособена позиция 1: Картиране и определяне природозащитното състояние на безгръбначни животни” видът е установен в 110 геореферирани находища. Чрез софтуера MaxEnt е определена площтта на потенциалните местообитания на вида в ЗЗ BG0001007 „Странджа”, която е 105 022,86 ha, респективно 88,83% от площтта на зоната.
Потенциални и оптимални обитания в които видът е установен са картирани в източната част на защитената зона.
Сподели с приятели: |