Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП

Съобразно критериите за определяне на благоприятното състояние на вида Критерий 4. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния видът) видът е в благоприятно състояние. Картирано е застрояване в размер на 0,02% в потенциални местообитания.

В проекта за ИОУП на община Царево се предвижда устройствена намеса <1% в потенциални обитания на вида което няма да промени състоянието му и въздействията върху него и местообитанията му могат да бъдат определени като незначителни.
Оценка на типовете отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии

Потенциално засегнат вид	Численост в ЗЗ		Очаквана численост след реализиране на ИП	Местообитание на вида	Вид на въздействията
					Пожари	Унищожаване на обитания	Използване на пестициди
Тигрова пеперуда Callimorpha quadripunctaria	668481 -983550i	Без промени		Храсталаци Тревни съобщества	0	<1%	0

Обща оценка на въздействията от прилагането на плана (0) незначителни

Еуфидриас (Euphydryas aurinia) - В България e разпространенa локално до 2100 m н.в. в континенталния и алпийския биогеографски региони Видът обитава най-често тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Има едно поколение от април до юли според надморската височина. Има 4 стадия - яйце, ларва (гъсеница), какавида и имаго (пеперуда). Гъсениците са черни, грубо окосмени с фини разклонени шипчета, с бели стигми и бели точици между сегментите, с червеникави главова капсула и анален край. Хранят се със Succisa pratensis (ливадна синьоглавка, обикновено синьоглавче), самогризка (Scabiosa), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum). Ларвите зимуват на групи в паяжинно гнездо. Появявят се отново през март-април. Какавидират през април-май, имагинират април-юни в зависимост от надморската височина.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като като рядък вид (R) без данни за числеността му.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” видът не е установен. Определената при картирането обща площ на потенциалните местообитания на вида е 6 435,39 ha.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП

Съществуващите и предвидените устройствени зони заемат 6,1269ха (2,826%) от площите, картирани като ефективно заети и потенциалнии местобитания на вида в защитената зона. въздействията върху вида и местообитанията му могат да бъдат определени като слаби (1).

Гъсеницата се храни основно със зелените листа на растения от семейство лападови. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001007 „Странджа” е включена като рядък вид R, без данни за числеността ѝ.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І, Обособена позиция 1: Картиране и определяне природозащитното състояние на безгръбначни животни” видът не е регистриран в защитената зона.

Чрез моделиране посредством софтуера MaxEnt са определени потенциални местообитания на вида с площ 13 364,64 ha.

Заплахите за вида са свързани с тоталната промяна на местообитанията ѝ в които се развива ларвата, пожари, подмяна на видовия състав на насажденията, използване на пестициди и големи инфраструктурни проекти.

В проекта за ИОУП на община Царево се предвижда устройствена намеса <1% в потенциални обитания на вида което няма да промени състоянието му и въздействията върху него и местообитанията му могат да бъдат определени като незначителни.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия и засеганти параметри и критерии

Потенциално засегнат вид	Численост в ЗЗ	Очаквана численост след реализиране на ИП	Местообитание на вида	Вид на въздействията
				Пожари	Унищожаване на обитания	Използване на пестициди
Лицена (Lycaena dispar)	Редки	Без промени	Тревни съобщества	0	<1%	0

Обща оценка на въздействията от прилагането на плана - 0 незначителни
5.1.3. Защитена зона BG0000143 „Караагач“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания;

В границите на защитената зона попадат 13,80ха от землището на с. Лозенец. В проекта за ИОУП на Община Царево не се предвижда устройствена намеса на територията на ЗЗ BG0000143 „Караагач“. Всички земеделски земи и земи от горския фонд в землището на с. Лозенец на територията на защитената зона запазват предназначението си и начина на трайно ползване.

Предмет на опазване в BG0000143 „Караагач“са 3 типа природни обитания:

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium с обща площ в защитената зона 0,01905 ха.

2130 Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), с обща площ в защитената зона 0,91556ха.

6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, с обща площ в защитената зона 0,38496ха.

Оценка на въздействията от прилагането на ИОУП;

Загуба поради унищожаване от застрояване:

Проектът за изменение на ИОУП на Община Царево не предвижда устройствена намеса свързана със застрояване и/или изграждане на нови нфраструктурни обекти в границите на защитенаата зона или по гранични територии в които са представени по-горе посочените 3 типа природни обитания, които да доведат до нарушаване или друг вид увреждане на състава на растителността, определящи ги като такива, нито за промяна на покритието им в защитената зона.

Не се очакват промени в размера на площта на нито един тип от целевите за опазване в защитената зона местообитания, в резултат на прилагането на плана, поради което въздействията поради загуба на обитания ще бъдат незначителни (0).

Фрагментация на обитания:

Проектът за изменение на ИОУП на Община Царево не предвижда устройствена намеса свързана със застрояване и/или изграждане на нови нфраструктурни обекти в границите на защитената зона поради което няма да бъде предизвикана допълнителна фрагментация на нито един тип от целевите за опазване в защитената зона местообитание, в резултат на прилагането на плана, поради което въздействията поради фрагментирането им ще бъдат незначителни (0).

Проектът за изменение на ИОУП на Община Царево не предвижда устройствена намеса свързана със застрояване и/или изграждане на нови нфраструктурни обекти в границите на защитената зона. Всички земеделски, и необработваеми земи и горски площи в землището на с. Лозенец в границите на защитената зона според предвижданията на изменението на ИОУП на Община Царево запазват предназначението си. Определящи ще останат въздействията от практиките в селското и горското стопансто.

В периода на действие на плана нарушаване или друг вид увреждане на състава на растителността поради прилагането на плана, което да предизвика деградация и трансформация на някой от 3-те типа местообитания не сеочаква и въздействията от прилагането му ще бъдат незначителни (0).

Обща оценка незначителни (0).

5.1.3.2. Върху видовете предмет на опазване:

Бозайници:

Видра (Lutra lutra) По данни от стандартния формуляр защитената зона се обитава от 1 - 2 индивида. При картирането през 1913 г по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” в защитената зона са установени подходящи брегове с различна пригодност с обща дължина 2,62км и 0,27 ха площ., пригодени за обитаване от общо 1-2 видри и 30-37.

Оценка на въздействията от прилагането на проекта заИОУП;

Прилагането на плана не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект, местообитание на видрата. Видът е подвижен, трудно откриваем и директните срещи с човек са изключително редки. Предвидените в проекта за ИОУП устройствени зони в землището на с. Лозенец са на терени извън границите на защитената зона, а земеделските земи и горите запазват предназначението и начина си на трайно ползване. Не се очакват въздействия върху числеността на популацията ѝ, както и увреждане на местообитанията ѝ в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни (0).

Видът не е регистриран с преки методи в защитената зона. Поради малката площ и на пригодните местообитания в ЗЗ, по – вероятно е целевия вид да не се среща в рамките на зоната. Общата площ на подходящите за пъстрия пор местообитания в ЗЗ BG0000143 „Карагач” възлизат на 64,1ха. Приблизителната численост на пъстрия пор на територията на зона BG0000143, изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./10 км², е под 1 индивид (при изчислена площ на пригодните местообитания 0,64 км²)

В проекта за ИОУП на Община Царево всички територии в които е предвидена устройствена намеса в землищео на с. Лозенец са разположени извън границите на ЗЗ BG0000143 „Карагач”.

Определено въздействия от прилагането на проекта за ИОУП на община Царево върху вида и увреждане на потенциални местообитания в защитената зона няма да има тъй като проектът за ИОУП не предвижда смяна на статута на земи, с последващо застрояване в границите на защитената зона.

Не се очакват въздействия върху числеността на популацията му, както и увреждане на местообитанията му в резултат на прилагането на плана, поради което общите въздействия могат да бъдат определени като незначителни.

Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища, фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях. В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен, без данни за числеността му.

При картирането в зоната е установено 1 лятно находище, но не са установени находища за зимуване и размножителни колонии на вида.

Площта на потенциалните местообитания по индуктивен модел е оценена на 3 ha (4,3% от площта на защитената зона).

Новообразуваните устройствени зони в които е предвидено строителство засягат само площи в землището на с. Лозенец извън границата на защитената зона. Като се има предвид, че като потенциални обитания са оценени площи в които съгласно устройствените планове има поне 5 стари дървета на хектар и че проектът за ИОУП няма предвиждания в границите на защитената зона няма да бъдат засегнати убежища на вида.

Това позволява въздйствията върху широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus) и местообитанията му в ЗЗ BG0000143 „Карагач”. да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в проекта за ИОУП на Община Царево.

Определящи за вида ще останат въздействията от начина на стопанисване на горите в защитената зона.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени летни, зимни и размножителни находища на вида. индивиди. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 0 ha (0% от площта на защитената зона).

Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 4 ha (5,8% от площта на защитената зона).

Оценка на въздействията от прилагането проекта за ИОУП;

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища тъй като такива липсват в защитената зона. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в землището на с. Лозенец не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията върху остроухия нощник (Myotis blithii) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в в проекта за ИОУП на Община Царево.

Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

У нас е разпространен в цялата страна в места с надморска височина до 1500 м. При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, пaркове и градини.

Лети сред редки корони на дървета или малко над тях. Има сравнително висока летателна активност и може да ловува повече от два часа без да кацне. Храни се с дребни безгръбначни, които събира от листната повърхност на дървета и храсти. Хранителният му спектър включва паяци, мухи, мрежокрили и насекоми.

Летните му убежища са в пещери, тавани на жилищни постройки и по-.рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата температура в тях (36-40 градуса). Летните колонии са компактни и плътни. Често обитава летни убежища с подковоноси, също и с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник.

Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки групи при температура 5-10 грдуса.

В стандартния формуляр на защитената зона е включен като наличен, без данни за числеността му.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени находища за зимуване на вида. Установено е, че в България зимуват единични екземпляри и вероятността за зимуване на по-голям брой индивиди в защитената зона е незначителна.

Площта на потенциално най-благоприятните местообитания по индуктивен модел е оценена на е оценена на 1,1 ha (1,8 % от площта на защитената зона).

Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по индуктивен модел е оценена на 0,1 ha (0,2% от площта на защитената зона). Моделът не включва потенциални некартирани размножителни колонии на вида в урбанизирани райони. Потенциалните ловни местообитания включват всички горски и водни площи в защитената зона.

Всички предвидени в землището на с. Лозенец устройствени зони са разположени извън границите на защитената зона. С прилагането на плана няма да бъдат засегнати убежища тъй като такива липсват в защитената зона. Видът ползва като летни убежища, подпокривни пространства в урбанизираните райони и ловува на територията им поради което урбанизацията в землището на с. Лозенец не е заплаха за него.

Това позволява въздйствията върху трицветния нощник (Myotis emarginatus) и местообитанията му да бъдат оценени като незначителни даже и в случай на реализиране на строителство на 100% от допустимото в устройствените зони които се предвиждат в проекта за ИОУП на Община Царево.

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

Среща се в ниските части на цялата страна, но по-чест и многоброен е в Южна България.

Обитава богати на растителност места и по-рядко безслесни карстови райони. Храни се с насекоми, особено молци и бръмбари, уловени по време на полет.

През лятото населява пещери и скални цепнатини, естествени и изкуствени подземни кухини,често с проникваща светлина и непостоянна температура В северните части от ареала на разпространението си ползва като летни убежища и тавански помещения в сгради. Зимува в пещери с постоянна температура 11-12 градуса, където образува големи колонии смесени с други пещерни видове.

Заплахи за вида са изсичането на горите в Средиземноморския район, безпокойство в подземни местообитания, както и унищожаване на убежищата му (Kryštufek 1999). В някои страни съществува заплаха от безпокойство поради туристически посещения на пещери и използването на пещерите за стопански цели и животновъдство.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5” в зоната не са установени летни, зимни и размножителни находища на вида. индивиди. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 0 ha (0% от площта на защитената зона).

Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания по дедуктивен модел е оценена на 3 ha (4,9% от площта на защитената зона.