Областни и регионални планове, програми и стратегии

2.4. Национални планове, програми и стратегии

• 
  Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022г.;
  
• 
  Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в Република България (актуализация за програмен период 2014-2020 г.);
  
• 
  Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г.;
  
• 
  Национален план за уплавление на отпадъците 2014-2020 г.;
  
• 
  Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030 г.;
  
• 
  Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.;
  
• 
  Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г.;
  
• 
  Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г.;
  
• 
  Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г.;
  
• 
  Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;
  
• 
  Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България;
  
• 
  Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013-2020 г.;
  
• 
  Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.;
  
• 
  Актуализиран Национален план за действие за управление на устойчивите органични замърсикели в Република България 2012-2020 г.;
  
• 
  Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници;
  
• 
  Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.;
  
• 
  Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г.;
  
• 
  Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.;
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г.;
  
• 
  Национална програма за развитие: България 2020;
  
• 
  Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г.;
  
• 
  Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.;
  
• 
  Национална здравна карта на Република България ;
  
• 
  Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие.
  

ИОУП на община Царево като стратегически документ, обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически цели, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчиво развитие.

В обхвата на плана попадат всички 13 населени места на територията на общината, от които два града – Царево (административен център) и Ахтопол и 11 села (с. Лозенец, с. Варвара, с. Синеморец, с. Резово, с. Кости, с. Българи, с. Бродилово, с. Изгрев, с. Велика, с. Фазаново и с. Кондолово.

В териториалните границите на община Царево попадат четири защитени зони част от екологичната мрежа Натура 2000 - BG0002040 „Странджа” за опазване на дивите птици и BG0001007 ЗЗ „Странджа“, BG0000143 „Караагач“ и BG0000208 „Босна“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Терените обхванати в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“ са както следва:

 BG0002040 „Странджа” за опазване на дивите птици – всички имоти в землища на гр. Ахтопол, с. Варвара, с. Синеморец, с. Резово, с. Кости, с. Българи, и с. Бродилово и части от землищата на, гр Царево, с. Изгрев и с. Велика, с обща площ 38021,6502ха

 BG0001007 ЗЗ „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна - всички имоти в землища на гр. Ахтопол, с. Варвара, с. Синеморец, с. Резово, с. Кости, с. Българи, и с. Бродилово и части от землищата на, гр Царево, с. Изгрев, с. Велика и с. Фазаново с обща площ 37845,19ха и 37 612,52 ха морска акватория.

 BG0000143 „Караагач за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, част от землището на с Лозенец с площ 13,80ха

Устройствени зони :

Устройствени зони за жилищно строителство Ж с разновидности:

- Жилищна устройствена зона със средна височина до 15 м. (Жс) – обхваща

- Жилищна устройствена зона с малка височина до 10 м. (Жм) - обхваща

- Жилищна устройствена зона с малкоетажно застрояване с намалени параметри и височина до 8 м. (1/Жм) - обхваща жилищната територия на

- Жилищна устройствена зона с малка височина до 10 м. и намалени устройствени параметри. (2/Жм) - обхваща;

- Рекреационни устройствени зони с разновидности;

- Ос- Рекреационни устройствени зони за курорт и допълващи го дейности

- Ов- Рекреационни устройствени зони за вилен отдих

- Ок Рекреационни устройствени зони за курорт и допълващи го дейности

- Од Територии предназначени за други ркреационни дейности (аквапаркове голфигрища и др атракции)

- Територии за спорт и атракции
- Предимно производствени устройствени зони (Пп) –;

- Гробищни паркове

- Територии за елементи на техническата инфраструктура- обхваща терени на транспорта и инженерната инфраструктура, както обособени терени за комунално стопанство

- Защитени местности и резервати;

- Територии за защита на недвижимо културно наследство - обхващат терени на единични и групови недвижими културни ценности и археологически обекти в селищните и извън селищни територии;

Устройство на извън урбанизирани територии – земеделски, горски, нарушени и защитени територии.

Вероятните въздействия от прилагането на плана са представени в таблицата по- долу.

Таблица 2 Потенциални въздействия от прилагането на ИОУП на Община Царево

Вид въздействие	Фаза на въздействие Трайност Периодичност	Възможни комбинирани въздействия
Пряко унищожаване на местообитания	Строителство; дългосрочно, постоянно и необратимо	-трайно увреждане и снижаване качеството на съседни местообитания при експлоатацията поради засилено човешко присъствие; - Прогонване на индивидите поради шумово и светлинно въздействие и/или засилено човешко присъствие. - прекъсване на важни екотони и прекъсване на достъпа до ключови местообитания; - Фрагментиране на местообитания и изолиране на малки площи подходящи местообитания.
Фрагментация на обитанията	Строителство и експлоатация - дългосрочно	- Пряко унищжаване на местообитания; - Прогонване на индивидите заради шумово и светлинно въздействие и/или засилено човешко присъствие.
Смъртност на индивиди	Строителство Експлоатация -краткосрочно по време на строителството - дългосрочно, периодично, необратимо по време на експлоатацията;	Унищожаване на популации на типични видове и влошаване на БПС и статуса на сигурност Фрагментирането и увреждането на местообитанията чрез прекъсване на важни екотони и достъпа до ключови местообитания Прекъсването на биокоридори за миграцията/разпространението на видовете
Прогонване на животни заради засилено човешко присъствие	Строителство/ експлоатация Дълготрайно Постоянно	Има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията, както и може да спомогне за увреждане и прекъсване на биокоридорите
Шумово замърсяване	Строителство/експлоатация Дълготрайно Постоянно	Чрез прогонване на чувствителните видове има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията.
Светлинно замърсяване	Експлоатация Дълготрайно Постоянно	Чрез прогонване на чувствителните видове има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията.
Пресушаване на влажни зони	Строителство/експлоатация Дългосрочно, постоянно, необратимо	Трайно увреждане качеството на местообитания поради: Унищожаване на местообитания Прогонване на индивидите заради шумово и светлинно въздействие и/или засилено човешко присъствие.
Нарушаване на водния баланс	Експлоатация Дългосрочно, постоянно, не обратимо докато курортните зони са действащи	Има комбинирано въздействие със унищожаване на местообитания, пресушаване на влажни зони и фрагментация.
Повишена опастност от пожари	Строителство/ експлоатация Временно Инцидентно	Може да доведе до временно (възстановимо) увреждане на местообитания и популации
Деградация на растителността и загиване на индивиди	Строителство/ експлоатация; краткосрочно по време на строителството дългосрочно, периодично, необратимо по време на експлоатацията;	- Унищожаване на популации на типични видове и влошаване на БПС; -Фрагментирането и увреждането на местообитанията чрез прекъсване на важни екотони и достъпа до ключови местообитания; -Прекъсването на биокоридори за играцията/разпространението на видовете.
Инженерни прегради за нормалното функциониране на местообитанията	Строителство/експлоатация Дълготрайно Постоянно	Има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията (прекъсване на екотони и достъп до ключови местообитания; фрагментация и изолиране на малки участъци от местообитания)
Изхвърляне на отпадъци	Строителство/ експлоатация Локално, средносрочно или дългосрочно, обратимо след премахване на въздействието	Има комбинирано десйтвие със замърсяване на водите, унищожаване на местообитания
Повишена опастност от пожари	Строителство/ експлоатация Временно Инцидентно	Може да доведе до временно (възстановимо) увреждане на местообитания и популации
Опастност от инцидентни замърсявания при аварии в изградената инфраструктура	Експлоатация Временно Инцидентно	Може да доведе до временно (възстановимо) увреждане на местообитания и популации
Нахлуване на чужди видове в природните местообитания	Строителство и експлоатация Дълготрайно Постоянно	Деградиране на обитанията
Увреждане възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони	Експлоатация Дълготрайно Постоянно	Увреждане на: - ландшафта; - възможностите за развитие на екологичен туризъм.

4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ (ОТЧИТАНЕ) ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА

4.1. Защитена зона BG0002040 „Странджа“ по Директива 2009/147/ЕИО за опазване на дивите птици;

ЗЗ „Странджа“ BG0002040 включва дялове от Странджа планина и нейните покрайнини, спускащи се в Черно море. Територията ѝ припокрива територията на ЗЗ „Странджа“ BG0001007 и Природен парк Странджа. Точните граници и списъкът с имотите влизащи в състава на защитената зона са описани в заповедта на Министъра на ОСВ РД 802 от 04.08 2008г ДВ бр 62 /2009г за обявяването ѝ. В защитената зона са установени 260 вида птици, от които 75 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 112 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 71 вида. Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 96 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ „Странджа” е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Долното течение на река Велека е „място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до по-интензивен дърводобив и до безпокойство на птиците в недостъпни преди това райони. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност.

Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания за птиците. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местобитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на гнездещите по скалите. Такива са скалното катерене, делта- и парапланеризма, иманярството, както и туристически дейности през гнездовия период. Развитието на инфраструктурата в района не винаги е съобразено с екологичните изисквания на поставените под защита екосистеми и може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания.

Територията е обявена за природен парк през 1995 г. с цел дългосрочното опазване на уникална природа във водосборните басейни на реките Велека и Резовска и устойчиво социално-икономическо развитие на региона. Природният парк включва 25 защитени територии със собствен статут – 5 строги резервата с буферни зони, един поддържан резерват, 12 защитени местности и 7 природни забележителности.

Предмет и цели на опазване на Защитена зона BG0002040 „Странджа”, за опазване на дивите птици;

Съгласно заповедтта с която е обявена защитената зона предмет на опазване в нея са следните видове птици:

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Обикновена гага (Somateria mollissima), Среден нирец (Mergus serrator), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Северен мишелов (Buteo lagopus), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Трипръст бегобегач (Calidris alba)

Малък брегобегач (Calidris minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster)