Доклад за овос на ам "Струма"



Дата23.10.2018
Размер325.94 Kb.

Доклад за овос на АМ “Струма”



3.5. земни недра

3.5.1. Геоложки строеж в участък М2


(Геоложкият строеж е показан на картен лист 59–Перник и 71-Благоевград)
  • Геоложки строеж на Пернишки район (59-Перник)

В района попадат Витоша, Плана, Голо бърдо, Верила, Гологлавските възвишения, както и незначителна част от Лозенската планина. Площта се отводнява от р.Струма и Палакария и притоците им.


Геоложкият строеж е сложен. В NE част е южния ръб на Средногорската зона. Тук се разкриват ултраметаморфни скали (Огражденска надгрупа) покрити от диабазово-филитоидния комплекс; характерни свити от C2 и P, Петроханската теригенна група (T1) и Искърската карбонатна група; червеноцветни скали от Мизийската група (Комщицка свита), характерен разрез на J (Градецка/Полатенска свита и Костелска свита).

Средногорската зона има две подзони:

Витошко-Планската част на Маришката неоинтрузивна зона (в нея върху описания пъстър фундамент заляга мощен вулканогенно-седиментен комплекс - възраст K2, са се внедрили отделните наставки на Планския и Витошкия плутон) и

Най-западната част на Лозенската планина (със сходен строеж но с по-слабо проявен вулканизъм).

Неоавтохтонът на Средногорската зона е представен от задругите на Пернишкия басейн (Pg) и седиментите на Чукурово-Железнишкия, Софийския и Палакарийския басейн (N, Q).

В западната част на района има навлаци.

Верилският блок е изграден изцяло от скали на Огражденската (Прародопската) надгрупа, покрити от диабазово-филитоиден комплекс (P€-€). Всред неговите скали са образувани малки тела от Струмската диоритова формация (sPz1). Те се покриват на NE от Равулянската свита (raP2), а на W – от Скринската свита (skP). Върху тях следват Мървадолската свита (mvТ1), а нагоре – пълният разрез от Голобърдската единица (T).

Верилският блок е бил силно денудиран след австрийската фаза.

Голобърдската единица е изградена от свити на P (Равулянска – raP2, Скринска - skP и Ноевска – noP2, Киселичка – kiP2 и Непразнишка – neP2), които покриват Струмската диоритова формация, а в Любашката единица – скали на D. Следват свити на T: Мървадолската свита (mvT1), над нея Боснекската (boT1-2), Радомирската (raT2-3) и Русиновделската свита (rdT2-3). Разрезът на J е представен от Градецката (grJ2), Полатенската (pJ2), Яворецката (jJ2-3), Гинската (gJ3) и Нешковската свита (nJ3).


  • Геоложки строеж на Благоевградски район (71–Благоевград)

Основни геоложки формации

Трасето на магистралата в този участък минава през разнообразни по петрографски състав, произход и възраст скали. Най-старите от тях принадлежат на Струмската диоритова формация (СДФ) с възраст венд-долен палеозой. Палеозойските седиментни скали са представени от Скринската свита (P). Следват теригенни и карбонатни седименти с възраст T от Петроханската теригенна група (Мървадолска свита), Искърската и Мизийската групи и Градецката, Полатенската, Гинската, Нешковската и Костелската свита с възраст J2-J3.

Неозойските скали имат най-голямо разпространение. Включват седименти от две палеогенски задруги, неогенската Бараковска свита и кватернерни отложения с различен произход.

Състав и стратиграфски взаимоотношения на формациите

Палеозойски скали. Палеозойските скали са Струмската диоритова формация и Скринската свита (P).

Струмската диоритова формация (sδPz1) е съставена от диорити, кварцдиорити и плагиогранити със съответни жилна и дайкова фази. Скалите са едро- до среднозърнести, грусирани и лесно се поддават на изветряне. Пресичат зеленошистно метаморфозирани глинести шисти и диабази с горнопротерозойска-камбрийска възраст, които са извън обхвата на трасето. И едните, и другите са продукт на океанска островнодъгова обстановка.

Скалите на Струмската диоритова формация се разкриват между с.Долна Диканя и Дупница, на големи площи покрити от неогенски и кватернерни отложения.

Скринската свита (skP) се разкрива на W от с.Д.Диканя и 3 km на N от с.Делян (на запад от трасето). Съставена е от червеноцветни конгломерати с късове от струмски диорити, пясъчници и алевролити. Лежи трансгресивно върху СДФ и е покрита с леко несъгласие от скали на Т1. Свитата има дебелина около 200 m.



Триаски скали. Триасът е представен в пълен профил и включва Мърводолската, Любашката, Могелската, Боснекската, Радомирската, Русиновделската и Комщицката свита.

Мърводолската свита (mvT1) се разполага в основата на триаските седименти. Това са теригенни скали - розови до червени олигомиктови конгломерати с късове от кварц и кварцити (Бойночукски член). Отложенията на свитата имат дебелина до 200 m.

Следват с преходи:

Любашка свита (lТ1) - многократно редуване на тънкопластови мергели, алевритови варовици и варовити бежеви и сиви пясъчници. Дебелина на свитата 20-80 m;

Могилска свита (mgТ1-2) - кристалинни алохемни варовици, афанитови варовици и доломити. Дебелина на свитата до 30 m;

Боснекска свита (boТ2) - светлосиви до бели захаровидни пластови доломити. Дебелина на свитата 100-400 m;

Радомирска свита (raТ2-3) - тънкопластови ядчести варовици с тъмносив до черен цвят, прослоени от мергели, алевролити и аргилити, с резки литоложки долна и горна граници. Дебелина на свитата 150-250 m;

Русиновделска свита (rdТ3) - дебелопластови сиви доломити. Дебелина на свитата до 200-300 m, и

Комщицка свита (kmТ3) от Мизийската теригенна група - червеноцветни теригенни и карбонатни скали. Дебелина на свитата до 250 m.

Седиментацията през триаса се е осъществила в условията на карбонатна платформа. Разкрития на скали с възраст T има в Голо бърдо (между с.Студена и с.Д.Диканя), както и около с. Делян. Скалите са силно тектонизирани от многобройни разломявания с направление NW-SE и NE.



Юрски скали. Юрските скали лежат трансгресивно върху T при Старо село и са навлечени върху СДФ северно от с.Д.Диканя. Представени са от Градецката, Полатенската, Гинската, Нешковската и Костелската свита.

Градецката свита (grJ2) е в основата - пясъчници, гравелити и конгломерати. Дебелина на свитата до 6.5 m. Нагоре свитата прехожда в следващата

Полатенска свита (pJ2) - биокластични, песъчливи и глинесто-алевритни варовици. Дебелина на свитата 26 m.

Гинската свита (gJ3) следва с подводна прекъснатост - ядчести сиво-розови варовици (с дебелина около 2 m); и,



Нешковска (nJ3) и Костелска свити (kJ3) - с рязка граница - алевролити, мергели, аргилити и пясъчници във флишка алтернация. Дебелината на тези свити е до 700 m.

Отлагането на юрските седименти е станало в морски условия, при блоково разчленяване на дъното.



Палеоген. Разкритията на палеогена в сектора се ограничават в интервала от с.Драгичево до с.Студена. Представени са почти изцяло от пъстра подвъглищна задруга и задругата на тънкослойните аргилити и глинести мергели.

Пъстра подвъглищна задруга (6Pg32-3) - моласоподобни седименти - сивозелени или червеновиолетови конгломерати, пясъчници, алевролити и аргилити в неравномерна алтернация. Дебелина на задругата 350-500 m.

Задруга на тънкослойните аргилити и глинести мергели (8Pg33) малка част от нея се разкрива при с.Драгичево и запълва ядката на синклинална гънка.

Палеогенските седименти са средно-горноолигоценски и лежат трансгресивно и дискордантно върху скали на K2. Отложени са в лимнични условия. При с.Студена, по Пернишкия разлом, граничат с доломити (T).



Неоген. Неогенските седименти в този сектор се срещат като изолирани петна. Трасето ги пресича само при язовир “Дяково” в интервал от 3-4 km. Представени са от Бараковската свита.

Бараковска свита (bN1) - разнозърнести жълтеникави пясъчници и дребнокъсови конгломерати с понт-дакска възраст. Разполагат се с трансгресивна граница върху СДФ и палеоген. Те са континентални образувания. Свитата има дебелина 20-80 m.



Кватернер. Кватернерните отложения са с най-голямо разпространение в сектора. Имат разнообразен произход. Между тях преобладават:

• алувиалните и делувиално-пролувиалните: в руслото и заливните тераси на реките Струма, Тополница и Матица;

• наносни конуси по югозападния склон на Голо бърдо; и

• склонови насипи в подножието на височините и по разломите.

Делувиално-пролувиалните са предимно с плейстоценска възраст, докато алувиалните са холоценски. Представени са от чакъли (до валуни), разнозърнести пясъци и песъчливо-глинести наслаги, а в склона на Голо бърдо - и от карбонатни брекчи с дебелина до 50 m.


  • Тектонски строеж (източник: картен лист 59-Пк, 71-Бл)

Трасето на магистралата пресича район с характер на мозайка, съставена от фрагменти на допалеозойски, раннопалеозойски, херцински, австрийски и ларамийски гънки, навлаци и разломи, деформирани и преработени от късноалпийски и неотектонски движения. В резултат на последните са се образували Пернишкият грабен и Голобърдската единица (хорст), навлечена към S и SE върху Верилския блок. Структурите са с направление NW-SE.

Разломите - най-многобройни в Голобърдския хорст, надлъжни на него и с посока NW-SE (Пернишка разломна зона) и напречни - с посока NE. Има и съвсем млади кулисообразни меридионални разседи.

Надлъжните разломи ограничават грабените и хорстовете, а останалите дооформят вътрешния им дребноблоков строеж.



Тектоника на Пернишки район (обясн. текст, картен лист 59)

Строежът на областта е резултат на няколко тектонски фази: нагъване и метаморфизъм на Огражденската надгрупа (покрита от диабазово-филитоидния комплекс); нагъване и зеленошистен метаморфизъм и образуване на Струмската диоритова формация; пфалцка тектонска фаза (между T1 и горен Pz); раннокимерска тектонска фаза (между T и J); австрийска тектонска фаза; субхерцинска и ларамийска фаза и савска фаза.



Докамбрийски строеж – образуват се гънки (с посока N-NW и S-SE).

Раннопалеозойски строеж – образуват се кулисообразни антиклинали и синклинали (посока 140-170º и наклон към NE до 50-80º). В ядките на антиклиналите - гнайси и мигматити от Огражденската надгрупа, а в синклиналите – диабазово-филитоиден комплекс.

Къснохерцински и раннокимерски строеж – запазен фрагментарно. Характеризира се с нагъване и навличане и несъгласие между T и J2.

Австрийски, субхерцински и ларамийски строеж – Оформя областта. В Голобърдската единица се образуват няколко антиклинали и синклинали с посока N-NW÷S-SE (Кулонишко-Бумбарската синклинала, Боснекската антиклинала и Староселската синклинала). В Лозенската единица се образуват Шарбанската антиклинала, Манастирската антиклинала и Половрашката синклинала между тях.

Късноалпийски и неотектонски строеж – Образуват се палеогенски кон- и постседиментационни грабени, разломи и др. По време на ранния миоцен има движения по Пернишкия разломен сноп (посока N-NW – S-SE).

Неотектонските движения са имали голяма амплитуда по Искърския и Лозенския разлом (които ограничават от S Софийския грабен) и по Палакарийския разлом. В резултат на това са образувани дебели неоген-кватернерни наслаги в Софийския и Палакарийския грабен, разделени от неотектонския Витошко-Гуцалски хорст.



  • Полезни изкопаеми малки находища без промишлено значение.

Тектоника на район Благоевград (к.л. 71 Благоевград)

В тектонско отношение тук попадат части от Белчинския, Верилския и Влахинския блок (изградени от гнайсово-мигматитовия комплекс - Малешевска група и Тросковска група) и от Западнорилския блок (скали на гнайсово-мигматитовия комплекс и на Рупчоската група, всред които е внедрен Рило-Западнородопският батолит).

Късноалпийските и неотектонските структури са предопределени от развитието на разломи с посока NW и NE (Струмската и Западнорилската разломни зони, Клисурският, Говедарският, Рилският разломи и др.). В резултат на движения по тях са формирани Благоевградският и Говедарският грабен (Pg) и се е осъществило вътрешно-блоковото разпадане на Западнорилският блок.

3.5.2. Геоложки строеж в участък М3


(Източник: Геоложки строеж на Пернишки район – картен лист 59–Перник и геоложки строеж на Благоевградски район – картен лист 71- Благоевград)


  • Основни геоложки формации

Скалните разновидности, които доминират в сектора, принадлежат на кватернера, по-малко на неогена (Джерманска и Бараковска свита), за подложка на които служат допалеозойските метаморфити от Огражденската надгрупа, вендските интрузивни скали на Струмската диоритова формация (при Дупница и Бобошево) и палеогенските седименти от пъстрата подвъглищна и въгленосната задруги на Бобовдолския грабен между Дупница и Бобошево.


  • Стратиграфски взаимоотношения на формациите

Огражденска надгрупа. Включва полиметаморфни скали с докамбрийска възраст. Те са в основата на стратиграфския разрез. Поделени са на Тросковска и Арденска. група.

Тросковската група е представена от Четирската свита.

Четирска свита (čPB) - ортоамфиболити (с изходни скали предимно пироксенити, перидотити и габро). Присъстват и метадиабази и туфи. Дебелина на свитата до 500 m.

Формацията се разкрива в западния борд на Благоевградския грабен (на S от Благоевград). Горната й граница е тектонски усложнен литоложки преход.

Арденската група (PC) представлява гнайсово-мигматитов комплекс, включващ мигматити (биотитови и двуслюдени, очни, очно-ивичести и ивичести) и небулити, богати на пегматитови, аплитови и кварцови жили. Разпространена е на N от Тросковската група до с.Драгодан.

Метаморфизмът на скалите е в амфиболитов фациес до ултраметаморфизъм, с наложен ретрограден метаморфизъм в зеленошистен фациес и диафторитни изменения. Дебелината на комплекса не надминава 1000 m.



  • Струмска диоритова формация (СДФ) (sδPz1). Струмската диоритова формация включва магмени скали (габро, габродиорити, диорити и плагиогранити) с амфиболови пегматитови жили. Пресича диабаз-филитоидния комплекс (извън района) и е покрита от пермски седименти. Продукт е на океанска островнодъгова обстановка. Основните й разкрития в трасето са на N от Дупница.

Палеоген. Палеогенът е представен от три задруги:

Пъстра подвъглищна задруга с моласов състав (4Pg32-3) - полимиктови конгломерати и пясъчници, с прослойки от алевролити и аргилити. Контактите й с подложката (СДФ) са тектонски. Дебелината на задругата е около 200 m.

Въгленосната задруга (5Pg33) следва нагоре с преход. Представена е от пясъчници, песъчливи глини и дребнокъсови конгломерати с въглищни аргилити и въглища. С изчезването на въглищните пластове се преминава в следващата аргилитова задруга Дебелината на задругата е до 100 m.

Задругата на тънкослойните аргилити (6Pg33) е изградена от слабо битуминозни “хартиени” шисти с тънки прослойки пясъчници. Дебелина на задругата около 300 m.

Възрастта на седиментите е среден-горен олигоцен. Отложени са в лимнични условия. Разкриват се при г.Дупница и на SW в западния борд на трасето до с.Сопово. Покрити са трансгресивно и дискордантно от неоген и кватернер.

Неоген. Неогенът е представен от седименти с понтийска възраст, които се разкриват в левия борд почти по цялото трасе в сектора. Разполагат се трансгресивно върху пъстра подложка от по-стари скали, но най-често са ограничени от разломи. Поделени са на две свити - Джерманска и Бараковска.

Джерманската свита (džN1) е изградена от светли алевролити с неясна слоистост, с неиздържани прослойки от пясъчници, конгломерати и глини. Дебелина 500 m.

Бараковската свита (bN1) следва с преход. Той се бележи от появата на олистостромни образувания (гнайсов блокаж) и латерално зацепване на алевролитите със средно-грубозърнести пясъчници, които са една от основните литоложки разновидности на свитата наред с дребнокъсовите до гравийни конгломерати и брекчоконгломерати. Произходът на седиментите е алувиално-пролувиален. Дебелината на свитата е около 100-200 m.

Кватернер. Кватернерните седименти заемат по-голямата част от трасето на сектор М3 по цялата му дължина. Отложенията са с различна възраст и генезис.

Алувиални еоплейстоценски чакъли от много добре заоблени полимиктови късове с тухленочервен песъчливо-глинест пълнеж се разкриват на N от Благоевград до NW от Кочериново. В основата им залягат груби несортирани добре заоблени чакъли с песъчлив или песъчливо-глинест пълнеж. Нагоре в разреза късовете издребняват, като постепенно се налага песъчливо-глинестата маса. На места имат характерен тухленочервен цвят. Долната им граница е размивна. Дебелината им е до 50 m и се разполагат на височина 60-130 m над речното ниво.

Плейстоценски чакъли и валуни от надзаливните тераси на р.Рилска и р.Струма се наблюдават при Кочериново и на N от Мурсалево. Дебелината на плиоценските чакъли и валуни достига 12 m.

Холоценът е представен от генетично разнообразни отложения: пясъци и чакъли с коса слоистост от заливните тераси на р.Джерман, Струма, Рилска и техните притоци. Често образуват наносни конуси от чакъли с пясъчно-глинеста запълваща маса по цялото протежение на трасето. Големината на късовете в подножието на долинните склонове достига 0.5 m.

Делувиални образувания от ръбести чакъли със землеста спойка се наблюдават в подножието на склоновете и между конусите. Имат характера на брекчи до брекчоконгломерати с песъчливо-глинест, неравномерно разпределен пълнител.

Дебелината на делувиалните образувания варира в широки граници и зависи от интензивността на ерозията и денудацията.




  • Тектонски строеж (тектонска схема на картен лист 59-Пк , 71-Бл)

Основна структура е Благоевградският грабен (N-Q). Образуването му се контролира от разседи и отсед-разседи с посока N-NW (Струмски разлом), меридионални (Благоевградски разлом, Западнорилска разломна зона) и посока NE (разломи по р.Джерман, Клисурски разлом в северозападния склон на Рила).

Благоевградският грабен е наложен напречно на по-старите, ранно- и късноалпийски, разломно ограничени структури с направление NW-SE (Влахинския, Западнорилския и Верилския блок и Бобовдолския грабен). Разломи със същото NW направление усложняват оградните разломи на Благоевградския грабен с разсед-отседни движения.



Тектоника на Пернишки район (обясн.текст, картен лист 59)

Строежът на областта е резултат на няколко тектонски фази: нагъване и метаморфизъм на Огражденската надгрупа (покрита от диабазово-филитоидния комплекс); нагъване и зеленошистен метаморфизъм и образуване на Струмската диоритова формация; пфалцка тектонска фаза (между T1 и горен Pz); раннокимерска тектонска фаза (между T и J); австрийска тектонска фаза; субхерцинска и ларамийска фаза и савска фаза.



Докамбрийски строеж – образуват се гънки (с посока N-NW и S-SE).

Раннопалеозойски строеж – образуват се кулисообразни антиклинали и синклинали (посока 140-170º и наклон към NE до 50-80º). В ядките на антиклиналите - гнайси и мигматити от Огражденската надгрупа, а в синклиналите – скали на диабазово-филитоидния комплекс.

Къснохерцински и раннокимерски (3.4.) строеж – запазени фрагментарно. Характеризира се с нагъване и навличане и несъгласие между T и J2.

Австрийски, субхерцински и ларамийски строеж – Оформя областта. В Голобърдската единица са образувани няколко антиклинали и синклинали с посока N-NW÷S-SE (Кулонишко-Бумбарската синклинала, Боснекската антиклинала и Староселската синклинала).

В Лозенската единица се образуват Шарбанската антиклинала, Манастирската антиклинала и Половрашката синклинала между тях.



Късноалпийски и неотектонски строеж – Образуват се палеогенски кон- и постседиментационни грабени, разломи и др. По време на ранния миоцен има движения по Пернишкия разломен сноп (посока N-NW – S-SE).

Неотектонските движенияя са имали голяма амплитуда по Искърския и Лозенския разлом (ограничаващи от S Софийския грабен) и по Палакарийския разлом. В резултат на това са образувани дебели неоген-кватернерни наслаги в Софийския и Палакарийския грабен, разделени от неотектонския Витошко-Гуцалски хорст.



Тектоника на Благоевградски район (обясн.текст, картен лист 71)

Основна структура на E от р.Струма е Рило-Западнородопското подуване (усложнено от магматично предопределени субмеридионални антиклинали и синклинали), както и части от Влахинския, Белчинския, Верилския и Западнорилския блок (разпаднати на вътрешни блокове през неотектонския етап) и наложени върху тях грабени през палеогена (Бобовдолски, Доспейски, Падалскки и Лакатишки) и неоген-кватернера (Благоевградски и Говедарски).



Докамбрийски деформации

Строеж на Влахинския блок. Основна синметаморфна структура е Симитлийската гънка (ос NW-SE, потъваща към NE). Върху нея е наложена Лисийската антиклинала (ос NNW-SSE), усложнени от по-малки гънки, свързани с развитието на диабазово-филитоидния комплекс.

На E-SE от Благоевград, в Огражденската надгрупа, е оформена Благоевградската синформна структура (дъговидно извита, ос с посока NW-SE до E, източната й част е разкъсана от Рило-Западнородопския батолит, а западната – от Струмската разломна зона - погребана под неогена; усложнена от гънки с посока на осите NNW-SSE).



Строеж на Белчинския и Верилския блок. Двата блока са изградени от гнайсово-мигматитовия комплекс. Белчинският блок е навлечен върху Западнорилския. В Белчинския блок е Белчинската антиклинала (N-NW).

Строеж на Западнорилския блок. Изграден е от гнайсово-мигматитовия комплекс и Рупчоската група, всред които са внедрени гранитоиди. Плоскостни структури с посока 300-310º и наклон 30-70º (към SW) очертават Рило-Западнородопския батолит.

Мальовишката антиформа (с посока 310-330º) е основна макроструктура в СЗ Рила. Със синметаморфния стадий са свързани няколко антиклинали и синклинали (с посока N-NW) разположени между Сапарева баня и Голям Мечи връх.

Деформации, свързани с внедряването на южнобългарските гранито-иди. През каледоно-херцинския тектономагматичен цикъл е внедрено Мусаленското и Мечивръшкото тяло (от Рило-Западнородопския батолит), Калинския плутон, Бадинското тяло и Струмската диоритова формация. Мусаленското и Мечивръшкото тяло са внедрени между гранодиоритите и метаморфитите. Калинския плутон е внедрен между Чепеларската и Богутевската свита.
Ранноалпийски деформации

На W от Струма (между Бобошево и с.Каменик) е издигнатият Кознички блок. В него са запазени хорстове. От NE и SW Козничкият блок е ограничен от разломи (посока SE – Върбовишки разлом, и W-NW).

По лабилни контакти между по-старите гранити и метаморфитите са внедрени интрузии от моноклинален, пукнатинен тип (дребнозърнести биотитови и аплитоидно-пегматоидни гранити).

Късноалпийски деформации

Имат блоково-разломен характер (къснопалеогенски и неотектонски движения).

Основните разседни движения са по Струмската (и нейното продължение към NW) и Западнорилската разломна зона, Клисурския, Говедарския и субпаралелни на тях разломи. Първите разломи ограничават Бобовдолския грабен (по неговия източен борд са се проявили и блоково-навлачни следпалеогенски движения; причинени от следпалеогенска компресия с посока WSW-ENE - гънки на NW от Дупница и с.Блажиево).

През неотектонския етап Струмската разломна зона контролира развитието на Благоевградския грабен (към зоната са и разломите с посока 150-165º - Струмски и Благоевградски). Струмският разлом на S от Бобошево се пресича от Копривленския разлом. Продължение на Струмския разлом към N-NW са Бобошевският и Върбовишкият разсед (посока 330-360º). По Благоевградския разлом е пропаднало западното му крило (около 270 m). Западнорилската разломна зона през неогена и кватернера контролира развитието на Благоевградския грабен между гр.Рила и с.Бистрица (на юг от гр.Рила тя се разклонява на няколко разседа с посока S-SE). На E от Дупница Благоевградския грабен е ограничен от Клисурския разлом (50º).

С къснопалеогенските движения е свързано образуването на Падалския, Доспейския и Лакатишкия грабен по периферията на Западнорилския блок. Говедарският грабен (неоген-кватернер) между Белчинския и Западнорилския блок се ограничава от Черниискърския и Говедарския разлом.

През неотектонския етап се формира Рилската сводово-блокова структура. Едновременно с това тя се разпада на блокове по разломи (с посока NE и W-NW) от Западнорилската разломна зона, Клисурския и Говедарския разлом. В южната част на Западнорилския блок се отделя Капатнишкия блок (от NE ограничен от Рилския разлом по р.Илийна, Радовичка до Динков дол, а на W от с.Пастра е Падалския разлом), а от SW се отделя Влахинския блок. На север между Рилския разлом и няколко субпаралелни разлома (с посока NE) е част от Мусаленския блок. СЗ Рила се отделя като самостоятелен Мальовишки блок (от NNW е ограничен от основните разломни зони, а от S – от Рилския разлом и разломи по р.Манастирска-Леви Искър; на E те се съчленяват с Говедарския разлом и формират зона широка до 1 km).



3.5.3. Геоложки строеж в участък М4


(Геоложкият строеж е показан на картен лист 71-Благоевград и 83 – Разлог)

  • Основни геоложки формации

В разглеждания участък се разкриват три групи скали - допалеозойски метаморфити (Огражденска надгрупа), магмени скали с палеозойска и горнокредна възраст (Крупнишки и Севернопирински плутони) и седиментни скали с неогенска и кватернерна възраст (запълващи Симитлийския и Санданския грабен).


  • Стратиграфски взаимоотношения на формациите

  • Огражденска надгрупа

Огражденската надгрупа включва високометаморфни скали с докамбрийска възраст, поделени на две групи - Тросковска и Арденска група.

Тросковската група (PB) обхваща Докатичевската, Стариречката и Четирската свита.

Докатичевската свита (doPB) е в основата. Изградена е от амфиболити (гранатови, плагиоклазови) и биотит-амфиболови и биотитови гнайси, образувани за сметка на амфиболитите при гранитизационни процеси. По-голямата част от скалите е с ортопроизход. Дебелината на свитата е 500-700 m.

Стариречката свита (stPB) е гнайсова по състав, с единични тънки прослойки от амфиболити и двуслюдени лептинити. Дебелината на свитата е 200-400 m.

Четирската свита (čPB) е със състав, подобен на този на Докатичевската - гранатови, епидотови и кварцови амфиболити, но с повече лептинити, а в горните части и с биотитови и двуслюдени гнайси. Дебелината на свитата е около 900 m.

Малешевската група PC (корелат на Арденската група) представлява гнайсово-мигматитов комплекс със сложен гънков строеж. Като прослойки присъстват амфиболити и лептинити.

Огражденската надгрупа се разкрива между Благоевград и Симитли и между долините на р.Ощавска и Влахинска.


  • Родопска надгрупа

Чепеларската свита (tčPD) на Родопската надгрупа е представена от пачка гнайси (дребнозърнести, биотитови и двуслюдени) с прослойки от шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори, разположена между Крупнишкия и Западнопиринския плутон.

Палеозой

Палеозойските скали са представени от Крупнишкия плутон.



Крупнишкият плутон (krγPz2) е изграден от гранити (равномернозърнести биотитови, порфирни по калиевия фелдшпат). Тялото на плутона има площ около 30 km2. Има резки интрузивни контакти с вместващите го метаморфити. Сече се от магмени скали (K2) в околностите на вр.Круша (Севернопирински плутон). По Крупнишкия разлом (от NE) се опира в неогенски седименти.

Разкрива се на S и E от Крупник. Палеозойската възраст на плутона е приета условно.



Горна креда

С горнокредна възраст са скалите от Севернопиринския и Брезнишкия плутон.



Севернопирински плутон (dγK2). - Западната част на плутона се разкрива в Кресненското дефиле до долината на р.Ощавска (на S). Изграден е от гранити (равномерно- среднозърнести) до левкогранодиорити, кварцмонцонити и адамелити. В северната му периферия има порфироидни гранити. Вместен е дискордантно на по-старите структури (пресича и Аликочовия навлак), с контактни изменения на вместващите го докамбрийски и палеозойски скали. По радиоизотопни данни Севернопиринския плутон има възраст турон-долен сенон.

Брезнишкият плутон (brγK2) (на N от с.Брезница и на W от гр.Кресна) е апофиза или сателитно тяло на Севернопиринския плутон – гранити до гранодиорити и кварцмонцонити - вложено сред скалите на гнайсово-мигматитния комплекс.

Неоген. Неогенски седименти се разкриват в няколко изолирани грабена – Разложки, Ораново-Симитлийски, Сандански и Благоевградски.

Симитлийски грабен - в участъка попадат неогенските седименти в Симитлийския грабен представени от една задруга и три свити.

Въгленосната задруга (3N1) е в основата и лежи с размивна граница върху метаморфния комплекс. Разрезът й е от едрокъсови конгломерати, нагоре преминаващи в алтернация от разнозърнести пясъчници, глинести пясъчници, глини, въглищни аргилити и въглища (1 до 16 пласта с дебелина до 25 m). Общата дебелина на задругата е от 50 до 200 m.

Скали на задругата се разкриват при Арнаутска мах. извън обсега на трасето и в сондажи при Ораново.

Симитлийската свита (sN13) следва нагоре с преход. Представена е от неравномерна алтернация на пясъчници (дребно- до финозърнести), песъчливи глини и алевролити, с лещи от конгломерати в горните нива. Разкрива се на E от долината на р.Струма, от Крупник на E до с.Градево.

Сред седиментите на Симитлийската свита се вклиняват конгломерати (несортирани среднокъсови) с песъчлива спойка, отделени като Градевски член. Дебелината на Симитлийската свита е до 500 m.

Черничевската свита (čN13) латерално преминава в Симитлийската свита. Заема северозападната част на басейна. Изградена е от конгломерати (разнокъсови до валунни, слабо споени) с грубопесъчлива спойка, като по-дребнокъсовите са в основата. Късовете са от метаморфни скали (гнайси, амфиболити), гранити и кварц. Спойката е грубо песъчлива до глинесто песъчлива. Дебелината на Черничевската свита достига 600 m. За всички седименти е приета меотска възраст.

Калиманската свита (kaN13) се разкрива на E от долината на р.Струма (само в североизточната част на грабена) като различно широка прекъсната ивица между селата Градево и Горна Градешница, далеч извън обхвата на трасето. Отложенията са продукт на езерно-речна седиментация. Възрастта е определена като понт-дак. Дебелината на свитата е 500-600 m.

Разложкият, Санданският и Благоевградският грабен са встрани от трасето.

Кватернер. В района се разкриват само алувиални отложения по долината на р.Струма и притоците й (р.Бела). Кватернерните алувиални отложения са чакъли (дребнокъсови полигенни), пясъци (дребно- до грубозърнести) и глинести пясъци, на места с коса слоистост. Дебелината на алувиалните отложения в долината на р.Струма е до 15-20 m.


  • Тектонски строеж (тектонска схема на картен лист 71, 83)

Доалпийските структури са представени от различни, предимно изоклинални гънки в докамбрийския комплекс (направление NW-SE).

В ранния средноалпийски тектонски цикъл се оформят Влахинският (доминиран от Симитлийската гънка, която към NW преминава в Лисийската антиклинала), Пиринският (гънки с посока NNE) и Огражденският (гънки с посока NNW) блок, като последният е навлечен върху първите два (в посока NE) по Аликочовския и Брезнишкия навлак (в дефилето пресечени от горнокредния плутон).

През късноалпийско време продължават блоковите движения с онаследяване на по-ранни структури. Оформя се Брежанският грабен (след интензивното издигане на Лисийския хорст и пропадане на надлъжния NNW-SSE блок по дължината на Струмския разломен сноп).

В неотектонско време се развиват разломните зони, които съставят Струмския разломен сноп: Лисийската, Струмската, Западнорилската, Градешката, Гарапиринската и Западнопиринската разломна зона. Същото се отнася и за напречната (NNE-SSW до ENE-WSW) Брежанска разломна зона, по която е образуван Симитлийския грабен, и Пределската разломна зона (WNW-ESE), по която е образуван Разложкия грабен.

Вертикалната денивелация по отделните разломни зони е от 3.5÷4.0 km (по Западнопиринската и Западнорилската разломна зона) до няколкостотин метра (по Лисийската и др. разломни зони).

В неотектонския етап се активират разломните движения по Западнопиринската (меридионална) и Брежанската (напречната североизточна) разломни зони, с денивелации до над 3 km. Образуват се Санданският и Симитлийски грабен.



Разломите са с направление NNW-SSE (Струмска разломна зона), N-S (за Западнопиринска разломна зона) и NE-SW (Брежанска разломна зона). Активни в неотектонския етап са вторите две, като Крупнишкият и антитетичният му Градевски разломи са подчертано сеизмично активни.

Тук, съдейки по литературните данни, е регистрирано най-голямото за пределите на Европа земетресение – Крупнишко-Кресненското - с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер, през 1904 г.


Тектоника на Разложки район (обясн.текст картен лист 83 - Разлог)

Тектониката на областта е резултат на докамбрийски, херцински, ранноалпийски и късноалпийски (вкл.неотектонски) движения. По ранно-средноалпийския структурен план областта се отнася към четири тектонски единици: Влахински, Капатнишки, Огражденски и Пирински блок.



Доалпийски строеж. Резултат е предимно на докамбрийски движения. Всяка от ранно-средноалпийските тектонски единици (с различен тектонски стил и директриси) се е оформила като самостоятелна структурна зона още през докамбрийския етап.

Влахински блок. Строежът му се доминира от докамбрийската Симитлийска облегната гънка (посока NW-SE, шарнирът й потъва към NE). Към NW гънката постепенно преминава в линейната Лисийска антиклинала, оформена по време на нагъването на Фролошката диабаз-филитоидна свита. По време на раннокимерските движения целият докамбрийски блок (Лисийският фрагмент от фундамента) е бил включен като ядка на Белиридската антиклинала.

Капатнишки блок. Капатнишкото гранитоидно тяло е вложено несъгласно в скалите на Родопската надгрупа (Въчанска свита).

Огражденски блок. Блокът има сложен строеж. Доминира се от гънки (посока NNW-SSE), най-важна от тях е Малешевската антиклинала (на около 25 km на NNW-SSE) и Алибурунската антиклинала (вергентност към NE). Най-северната част на Огражденския блок е изградена от гнайсово-мигматитовия комплекс (двуслюдени и биотитови мигматити, гнайси и амфиболити).

Пирински блок. Северната част на Пиринския блок е изградена от Родопската надгрупа (запазени между Севернопиринския, Безбожкия и Централнопиринския плутон).

Незначителни разкрития от Чепеларската свита на Родопската надгрупа са запазени на W от Севернопиринския плутон (изграждат антиклинали и синклинали с посока NW-SE и NE-SW). Несъгласно спрямо този докамбрийски строеж са внедрени малки тела и дайки от южнобългарските Крупнишки гранитоиди (най-голям е Крупнишкият плутон - наклонен купол с полегата силоподобна апофиза).

Главните докамбрийски гънки в Северен Пирин (с посока NNE-SSW) са Синанишката (дълж.> 10 km) и Куртовската антиклинала. Те заемат по-голяма част от площта (ядките на антиклиналите са от Бойковската и Бойчевската свита, а бедрата – от Луковишката и Добростанската свита). Между тях кулисообразно са разположени Шаралийската и Разколската синклинала. Аналогична посока (NNE-SSW) имат Бъндеришката антиклинала и Демянишката синклинала (запазени като реликти на S от Банско). В резултат на интерференция на гънки с посока NNW-SSE и NW-SE е образувана напречната Яворовска антиклинала. В най-южната част на разкритията на Добростанската свита, върху изградената от нея изоклинална Шашка синклинала (с посока ENE-WSW) е обърната ядката на разположената на юг Петровска антиклинала, като е образуван Лиляновският синклиналоид (на S от областта).

Алпийски строеж

Ранноалпийски и средноалпийски строеж. Ранно-средноалпийският строеж на областта се маркира от Аликочовият и Брезнишкият навлак, по които е осъществено NE-вергентното движение на Огражденския върху Пиринския блок. Също такава възраст има и Кадийският навлак (по него е навлечен гнайсово-мигматичния комплекс от Огражденския блок върху Фролошката свита от Влахинския блок), а също и Памуклийският навлак (аналогично навличане към SWW на Тросковската група от Симитлийската облегната гънка върху Фролошката свита). Непосредствено на W от това навличане Фролошката свита е навлечена върху триаски червеноцвет. Възрастта на навличанията е допалеогенска (фосилизирани от палеогенски седименти).

Късноалпийски строеж. Късноалпийският строеж на областта се доминира от разломно-блокови движения. Тектономагматичните явления унаследяват по-старите съществуващи докамбрийски директриси. Например плутоните в Пиринския блок – Севернопирински, Безбожки (възраст K2) и Централнопирински (възраст Pg) - имат оси с посока NNE-SSW (резултат на унаследяване, както и на движения по Струмския и Местенския разломен сноп и отваряне на разломи с посока NNE-SSW). През късния еоцен блоковите движения са интензивни. Тогава се отлага Логодашката свита и се издига Лисийския хорст по Лисийската разломна зона (посока NNW-SSE и наклон 70-90º към W). Образуват се мощни брекчи и олистостроми.

През средния олигоцен блоковите движения са интензивни. Тогава се осушава и издига цялата област (по-интензивно се издига Лисийския хорст). По дължината на Струмския разломен сноп пропада надлъжен NNW-SSE блок, и се образува Брежанския, а северно от областта – Бобовдолския грабен.

В края на късния олигоцен (началото на миоцена) са последните интензивни вертикални блокови движения. Образува се главната денудационна повърхнина (пенеплен, ортоплен).

Неотектонски движения. Неотектонските движения са разломно-блокови. Те нарушават и денивелират първоначалния пенеплен (ортоплен). Развиват се най-пълно всички разломни зони от Струмския разломен сноп (Лисийската, Струмската, Западнорилската, Градешката, Гарапиринската и Западно-пиринската). Същото се отнася и за напречната (NNE-SSW до ENE-WSW) Брежанска разломна зона (по която е образуван Симитлийския грабен) и Пределската разломна зона (с посока WNW-ESE, по която е образуван Разложкия грабен).

Вертикалната денивелация по отделните разломни зони е различна: от 3.5-4.0 km (по Западнопиринската и Западнорилската разломна зона) до няколко стотин метра (по Лисийската и някои други разломни зони). В грабените се образуват мощни неогенски и кватернерни наслаги.

В края на плейстоцена, поради големите амплитуди по Западнорилската и Западнопиринската разломна зона и по Крупнишкия разлом, Благоевградският и Санданският грабен са се завъртяли около надлъжната си ос (с посока NNW-SSE) към SSE. Едновременно с това са образувани и неотектонски валове (сводове) - Сръбско-Македонският, Мусаленският и Пиринският вал.

3.5.4. Геоложки строеж в участък М5


  • Геоложки строеж на Разложки район (картен лист 83 – Разлог)

В географско отношение тук попадат Северен Пирин (вр.Вихрен, 2915 м), Капатнишкият дял на Рила (вр.Капатник, 2170 м), южната част на Влахина планина и северната част на Малешевската планина.

Районът се отводнява от р.Струма и притоците й: Стара река, Градевска река и Влахинска река, и от притоци на Места.

По р.Струма са разположени Благоевградското, Симитлийското и Кресненското (Гарапиринско) поле, а във водосбора на Места е Разложкото поле.

На територията попадат части от четири тектонски блока: Влахински, Капатнишки, Огражденски и Пирински. Блоковете са оформени преди K2 (някои през докамбрия). Навличането на Огражденския върху Пиринския и Влахинския блок (преди K2/преди Даутовския плутон) е протекло при вече оформени тектонски единици.



Влахинският блок е изграден от високометаморфни скали (гнайси, мигматити, амфиболити - Тросковската група). На E от Струмската разломна зона са запазени части от Огражденската надгрупа (гнайсово-мигматитовия комплекс на Малешевската група). В западната му част (по р.Вранищица) Тросковската група е покрита от Фролошката диабаз-филитоидна свита.

Огражденския блок (най-северната му част) е изградена от гнайсово-мигматитовия комплекс (навлечен по Кадийския навлак върху Фролошката свита и Крупнишкия гранитоиден плутон от Пиринския блок).

Капатнишкия блок (югозападната му част) е изградена от Въчанската свита (Родопска надгрупа), и от Капатнишкия плутон на Рило-Западнородопския гранитоиден батолит.

Пиринския блок (северната му част) е изградена от Родопската надгрупа, палеозойския (южнобългарски гранитоиди) Крупнишки плутон и гранитоиди на K2 и Pg.

Късноалпийският и неотектонският структурен план се доминират от развитието на разломни зони (NNW-SSE) от Струмския разломен сноп (Лисийска, Струмска, Западнорилска, Гарапиринска, Градецка, Огражденска, Западнопиринска разломна зона), Пределската разломна зона (WNW-ESE), и разломи на Брежанската разломна зона (NNE-SSW). В резултат на вертикални движения са образувани Падешкия, Брежанския и Местенския грабен (Pg), и Благоевградския, Симитлийския, Санданския и Разложкия грабен (N-Q), както и Лисийския, Кресненския, Пиринския и Огражденския хорст.




  • Геоложки строеж на Петрички район (картен лист 94,95 – Петрич)

Областта обхваща южните части на Малешевска планина и българската част на Огражден и Беласица. Тук попада и част от Пирин. Отводнява се от р.Струма, Струмешница, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица, както и р.Лебница.

В тектонско отношение територията обхваща части от ранноалпийски единици (Огражденски и Пирински блок) и късноалпийски (неотектонски) единици (Огражденският, Беласишкият и Пиринският хорст) и Струмешнишкият грабен.

Геоложкият строеж на ранноалпийските тектонски единици се различава значително. Огражденският блок е изграден изключително от скалите (предимно мигматити) на Огражденската надгрупа. Пиринският блок се заема от скали на Родопската метаморфна надгрупа, всред които са внедрени гранитоиди с палеозойска (?) и късноалпийска възраст. Границата между двата блока е покрита от автохтона на неотектонския Сандански грабен.


  • Основни геоложки формации

Разкриват се два скални комплекса, контрастни по възраст и състав - докамбрий-ски метаморфити от Арденската група и неогенски (Делчевска, Санданска и Калиманска свита, с меот-понтска възраст) и кватернерни рахли седименти.

Единият вариант на трасето (ляв, зелен) минава основно в неогенски седименти, а другият (десен, червен) - в метаморфити, кватернерни наслаги и частично в неподелени груби неогенски отложения.




  • Състав и стратиграфски взаимоотношения на формациите

Огражденска надгрупа

Арденска група. Тя е най-горната част на докамбрийската Огражденска надгрупа. Представлява гнайсово-мигматитов комплекс (PC, 95), изграден от биотитови и двуслюдени гнайси и мигматити с прослойки от лептинити, гранат-кианитови и кианит-ставролитови шисти и ортоамфиболити с габро-пироксенитов и ултрабазичен състав. Поделена е на 5 задруги, които не са отразени на геоложката карта. Има сложен гънков строеж. Подстила неогенските седименти. Дебелината е от порядъка на km.

Неоген. Представен е от отложенията на Санданския грабен. Отделните литотела прехождат едно в друго.

Делчевската свита (dN1) е в основата - червени и червено-кафяви алевролити с прослойки от червени слабо споени пясъчници и сиви пясъчници с овъглен растителен детритус. Дебелината на свитата варира от 150 до 600 m.

Санданската свита (sN1) представлява незакономерна алтернация на конгломерати, пясъчници и алевролити с въглищни прояви. Цветът е сиво-зеленикав, сиво-жълтеникав или сиво-бял. Свитата има обща дебелина от 180 до около 1500 m.

Калиманската свита (kaN1) в обхвата на трасето се разкрива само при Кресна. Главно едро- и дребнокъсови конгломерати и брекчоконгломерати, несортирани, изградени от гранитни късове с обилна песъчлива спойка. Съдържат тънки песъчливи и алевролитови прослойки. Дебелината на отложенията надхвърля 600 m.

В десния склон на р.Струма, като петна върху метаморфитите, се намират слабо споени конгломерати, които не са отнесени към никоя литостратиграфска единица. Неогенските седименти са образувани в условия на добре развита речна система.

Кватернер. Кватернерът включва холоценски алувиални речни тераси и русла и пролувиални (наносни конуси) наслаги по поречието на р.Струма и притоците й, представени от чакъли, пясъци и глини.


  • Тектонски строеж (тектонска схема на картен лист 83, 94, 95)

Участъкът има разломно-блоков характер. Огражденският блок е със сложен гънков строеж, плод на многофазово тектонско развитие в докамбрия. През австрийската тектонска фаза (?) е навлечен върху Пиринския блок, а в късноалпийския етап е разломен по нарушения с ориентация NW, някои от които запълнени от дайки с олигоценска възраст. Пиринският и Беласишкият хорстове са неотектонски, а върху тях през неоген-кватернера са наложени Санданския и Струмешнишкия грабен.

Структуроопределящи са разломите от Западнопиринската разломна зона, с листричен характер и пропадане към W.

Струмската разломна зона е фосилизирана под отложенията на Санданския грабен. Огражденската разломна зона (направление NNW-SSE), е съвременно активна. Нови дистанционни изследвания установяват кулисообразни разседни нарушения в източния склон на Огражден и по поречието на р.Струма.


  • Тектоника на Разложки и на Петрички, райони (к. лист. 83,94/95)

В тектонско отношение областта се характеризира с два резко контрастни структурни плана, чието образуване е твърде отделечено във времето.

• Първият структурен план засяга високометаморфния фундамент (докамбрийски синметаморфни деформации, с наложени върху тях фанерозойски пластични деформации). Този етап завършва с ранноалпийски навличания на Огражденския върху Пиринския блок.

• Вторият структурен план е късноалпийски. Неотектонските движения са главно разломно-блокови (палеогенски движения).

Доавстрийски структурни особености

Строеж на Огражденския блок. Отражденският блок има сложен гънков строеж (многофазово тектонско развитие). Обособени са три зони с различен стил.

Първата (Цапаревската) зона (посока NNW-SSE) е най-голяма. Обхваща по-голямата част от Малешевска планина и източната част на Огражден. Изградена е от подчертано линейни гънки (посока NNW-SSE), които интерферират с по-ранни гънки (посока WNW-ESE и NNE-SSW): Клепалската антиклинала (при р.Клепало; дълж.> 7 km; нормална, с наклони на бедрата 5-30º); антиклиналата по р.Цапаревчица (посока WNW-ESE и наклон на оста към NNE; вергентност към SW); Горнорибнишката синклинала (дълж. 13 km, посока WNW-ESE до NW-SE и SW-вергентност; около с.Горна Рибница е нормална; в ядката й е Горнорибнишкото габроидно тяло); Лебнишката синклинала (на W от Игралищенския гранитоиден плутон; нормална гънка с наклони на бедрата 25º, шарнир - 330/10º). Най-голяма е Малешевската антиклинала (посока 315-335º, наклон до 20º; вергентност към SW). На N от с.Цапарево има сложна напречна синклинала (три синклинали и разделящи ги две антиклинали с посока NNE-SSW).

Втората (Огражденската) зона (на SW от първата, заема голяма част от Огражден) се доминира от Марковата антиклинала (посока E-W - през вр.Маркови кладенци; нормална, с наклон на бедрата 30-40º). На N от нея има синклинала (посока ENE-WSW). Тази част на блока има гънков брахиформен строеж (от типа “купол-корито”).

Третата (Беласишката) зона (сегашния Беласишки хорст) е силно повлияна от алпийски деформации. В нея има няколко брахигънки (в ядките на някои от тях се има тела серпентинитизирани ултрабазити).

Наред с гънките с посока NW-SE има и напречни гънки (с посока NE-SW).

Строеж на Пиринския блок. В северната му част преобладават силно деформирани гънки с посока NNE-SSW (характерно за Пиринската област, вкл Западни Родопи от Родопския масив).

Метаморфните скали от Родопската надгрупа са разделени и деформирани от южната периферия на Спанополския купол (от Централнопиринския плутон).

На NE от Мелник е Петровската антиклинала (ядка - гранитоиди, мантия – скали на Въчанската, Бойковската, Бачковската, Луковишката и Добростанската свита). Южната част от гънката е конична (Бельовска конична гънка).

На N и E от с.Лиляново е Лиляновския брахисинклиналоид (Въчанската свита е в южното бедро на Шашка синклинала).



Австрийски и субхерцински структурни особености. Допалеогенските алпийски тектонски събития в областта са фосилизирани от седименти на неогена.

През австрийската? тектонска фаза се е образувала зоната, по която Огражденския блок е навлечен върху Пиринския. Тя се състои от: Стримонския навлак (в Гърция), Брезнишкия и Аликочовския навлак (на NW от гр.Кресна). По тази зона скали на Огражденската надгрупа (от Огражденския блок) са E-вергентно навлечени върху Родопската надгрупа (от Пиринския блок). Навлачната зона е покрита от неогенски скали.

Горнокредни структури са запазени като реликти от Безбожкия гранитоиден плутон, силно нарушени от Хлевенския купол на палеогенския Централнопирински плутон.

Късноалпийски строеж. Късноалпийската тектоника е разломно-блокова. Палеогенските структури (възраст ранен олигоцен) са незначително представени.

Горнорибнишката дайкова зона (посока NW-SE) в Огражденския блок се следи на разстояние около 30 km - от границата със Сърбия (на NW от с.Горна Рибница) до долината на Струма и Струмешница (при с.Кърналово и Кожух). В зоната има множество дайки и малки тела вулкански скали с посока NW-SE (NE-SW и E-W). Тези дайки се асоциират и с дайки от конгломерати, пясъчници и туфозни пясъчници при с.Цапарево и Горна Рибница.

Централнопиринският плутон (изграден от два купола с посока NNE-SSW) е главна палеогенска магмено-тектонска структура в Пиринския блок.

Неотектонският строеж също е разломно-блоков. Разломни зони и разломи очертават два грабена (Сандански и Струмешнишки) и три хорста (Огражденски, Беласишки и Пирински).

Санданският грабен е ограничен от Огражденската (от W) и Западнопиринската (от E) разломна зона. Неговият неогенски пълнеж покрива (фосилизира) Струмската разломна зона. Грабенът е асиметричен (вертикална амплитуда по Западнопиринската разломна зона 3.5-4.0 km, а по Огражденската разломна зона – 200-500 m). Грабенът е претърпял ротация (10-25º) по надлъжната си ос (с посока NNW-SSE) с наклоняване към E (неогенските седименти имат наклон 5-20º).

Наклонът на нарушенията на Западнопиринската разломна зона намалява от N към S (60-70º - на N от с.Плоски, 50-55º - при с.Лиляново, 40-45º - при с.Любовка). Към S зоната се разделя на две: Мелнишки разлом и Пирински (Горноспанчевски) разсед (с наклон 27-40º към SW). Движенията по зоната са многократни и по различни разломи. Разседи с посока NW-SE, NE-SW и E-W има и във вътрешността на грабена.

Струмешнишкият грабен също е асиметричен. Вертикалната амплитуда по Подгорскиs разлом (който го разделя от Беласишкия хорст от S) е 2.0-2.5 km, а тази по Струмешнишкиs (или Първомайски) разлом - няколкостотин метра. Вътрешният строеж на грабена е усложнен от разседи.

Вътрешният строеж на хорстовете също е усложнен от разломи. В Беласишкия хорст такива са субмеридионалните Петрички и Коларовски разлом.

Корелацията на денудационните заравнености показва, че в тази част на Балканския полуостров преминава голям вал (Сръбско-Македонски - с посока NNW-SSE), в чието източно бедро заравнености и пластове ротират и придобиват източен наклон.


  • Полезни изкопаеми

Разнообразните полезни изкопаеми на територията нямат промишлено значение.

• • • •




ЕТ “АЙРИН” гр. София



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница