Доклад за овос на инвестиционно предложение „ Добив на подземни богатства строителни материали


Водоизточници за питейно и битово водоснабдяване на населението, общо водоползване и собствени потребности



страница3/5
Дата14.03.2018
Размер0.8 Mb.
#62967
ТипДоклад
1   2   3   4   5

Водоизточници за питейно и битово водоснабдяване на населението, общо водоползване и собствени потребности


Извън площта на инвестиционното предложение, на по – ниски коти от контура на находището и депото за минни отпадъци, са разположени два водоизточника от подземни води, използвани за питейно и битово водоснабдяване на населението от с. Порой: “Западен – каптаж Бейкьой” и “Източен – каптаж Паметника”. По данни на БД – Черноморски район гр. Варна, за района около находище „Порой” предстои учредяване на санитарно - охранителни зони за питейните водоизточници и за реализацията на инвестиционното предложение няма ограничения, произтичащи от водоизточници и техни СОЗ.

Като водоизточници за общо водоползване се означават няколкото каптирани извора, западно от концесионния контур. Такива са: чешмите в центъра на с. Бата, чешмата северно от връх кота 210.6, чешмата западно от връх кота 210.6, чешмата югозападно от връх кота 210.6. Използват се главно за водопой на домашни животни. Като водоизточници за собствени потребности на населението в границите на населените места могат да се означат тръбните и шахтовите кладенци в границите на с Бата (22 бр. регистрирани кладенци) и с. Порой (5 бр. регистрирани кладенци).



4.3. Земи и почви

Почвите, които се установяват в района на инв. предложение са, както следва:



12. Излужени смолници глинести

19. Типични канелени горски, тежко песъчливо-глинести до леко-глинести

20. Излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести

21. Смолницовидни (тъмни) излужени канелени горски, тежко песъчливо-глинести до леко глинести

24. Канелени подзолисти (псевдоподзолисти), повърхностно оглеени, леко песъчливо-глинести, по-рядко глинесто-песъчливи

27. Ливадно-канелени, тежко песъчливо-глинести

31. Алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и глинесто-песъчливи

32. Алувиално-делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести, предимно каменисти

44. Ерозирани канелени горски.

В ДОВОС е напарвен подробен преглед на отделните почвени типове.

Съгласно извлечения от плана за земеразделяне на селата Бата и Порой, площта на предлаганото инвестиционно предложение включва предимно земи от Общински горски фонд. Обработваемите земеделски земи, частна или общинска собственост, заемат незначителен дял.


Вид на земите

Собственик

Площ в %

Общински горски фонд

Община Поморие

59,1 %

Частни земеделски земи

Частни стопани, обединени в кооперация

27,9 %

Общински земеделски земи

Община Поморие

11,4%

Напоителни системи

„Напоителни системи” АД – клон Бургас

1,6 %


4.4. Геоложка среда

Находище „Порой”представлява част от покров изграден от трахити, отнасящи се към Драгановската свита (dgK2sn). Под тях залягат скали на Медовската свита (mdK2sn). В горната част на геоложкия разрез се разполагат наслагите на кватернера. Участъкът има дължина около 4000 m и максимална ширина 400 m. Дебелината на проучените трахити е 30 до 50 m. Вертикалният диапазон на разпространението им е повече от 100 m.

В ДОВОС са представени данни от изследвания на добития в кариерата материал и технологичните му характеристики. Фракциите, произведени след натрошаване на трахитите от проучвателната кариера отговарят на изискванията за трошен камък за пътни основи и асфалтови настилки и за пълнители при производство на бетони от всички марки и групи.

4.5. Биологично разнообразие, защитени природни територии.

4.5.1. Растителност

Инвестиционното предложение попада във флорен район Източна Стара планина (Айтоска планина). Коренната растителност е от дъбово-габърова гора – цер Quercus cerris, благун Quercus frainetto и келяв габър Carpinus orientalis. Сега те са изместени от производна растителност от келяв габър и драка Paliurus spina-christi. Около тях в равнините и по-ниските места има агрофитоценози – ниви, овощни градини и насаждения от лавандула.От дървесните и храстови видове по хълма между селата Бата и Порой се срещат още космат дъб Quercus pubescens, обикновен глог Crataegus monogyna, обикновен дрян Corus mas, джанка Prunus cerasifera и круша Pyrus communis.

Площта на бъдещата кариера се използва за пасище. Тревистата растителност, която се среща в концесионната площ е съставена от съобщество на степна тимотейка Phleum phleoides, теснолистна тимотейка Phleum subulatum, белизма Dichanthium ischaemum, четинест сеноклас Cynosurus echinatus, влакновидно коило Stipa capillata, ежова главица Dactylis glomerata, козя брада Chrysopogon gryllus, тънкокрак Koeleria schurii, полска овсига Bromus arvensis и тениатерум Taeniatherum caput-medusae. От сем. Бобови участват смирненска детелина Trifolium smyrnaeum, четинеста детелина Trifolium setiferum и извито сграбиче Astragalus hamosus.
4.5.2. Животинския свят

В района на обекта, е регистрирана сравнително богата гръбначна фауна, от която с най-голям брой са представени птиците. Посочени са в подробен списък 119 вида птици, 8 вида влечуги и 24 вида бозайници или не по-малко от 151 гръбначни вида. За територията на самата кариера и непосредствено прилежащите й площи са описани като актуални 4 вида влечуги, 26 вида птици и 7 вида бозайници или общо 37 вида гръбначни. В Приложение 2 (на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно) на Закона за биологичното разнообразие попадат само 4 вида птици: блатна сова, горска чучулига, полска бъбрица и червеногърба сврачка.


4.5.3. Защитени природни територии.

Находище „Порой” се намира в землището на с. Бата и с. Порой, община Поморие, област Бургас. То отчасти попада в границите на защитена зона „Айтоска планина” по директива за хабитатите – Натура 2000 (BG0000151), одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. Концесионната площ „Порой” съгласно концесионния договор заема площ от 1454 декара, като от тях 1374 декара попадат в обхвата на зоната. Това съставлява около 0,46 % от защитената зона. През 25 годишния срок на концесията, по проект се предвижда да бъдат нарушени до 450 декара, или до 0,15% от територията на защитената зона.

На изток, извън района на инвестиционното предложение, се намира и защитена зона „Емине” по Директивата за птиците, приета с решение на Министерски съвет № 802 от 04.12.2007 г. с код BG0002043 и обща площ 66603.01 ha (666,030 km2). През време на концесионния срок от 25 години добивни работи ще се извършват в западната част на концесионната площ, на повече от 2 km от защитена зона „Емине”.

Изготвен е Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „Айтоска планина” (код BG0000151) на инвестиционно предложение „Добив на подземни богатства – строителни материали – трахити” от находище „Порой” в землищата на с. Бата и с. Порой, община Поморие, област Бургас.


4.6. Ландшафт

Районът на находището, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров П., География на България, БАН, 1997 г.) се отнася към планинските и полупланински ландшафти и се определя от следните таксонометрични класификационни единици:

4. Клас – Планински ландшафти

4.9 Тип – Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори.

4.9.20 Подтип - Ландшафти на нископланинските ксерофистнохрастови гори.

4.9.20.46 Група - Ландшафти на нископланинските ксерофистнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Според схемата на последното регионално ландшафтно деление на страната (Петров П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, както и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, площта на находището попада в ландшафтен район със следните регионални ландшафтни единици:

Б. Старопланинска област

VІІІ Приморско-Старопланинска подобласт

54. Терзийско-Айтоски район

В ДОВОС е направен подробен преглед на всички представени в района на инв. предложение ландшафти.
4.7. Исторически и културни паметници

От първоначално заявената за предоставяне на концесия площ на находище «порой» е изваден участък, в който специалисти от Регионален исторически музей (РИМ) –Бургас са установили археологически паметник на културата - № 24 по регистъра на паметниците в Поморийска община – Късноримско и късноантично селище и пътна станция „Казалет”. Други паметници на културата не са установени.


4.8. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

Като потенциално засегнато население от кариерата могат да се възприемат жителите на селата Бата и Порой, тъй като те са единствените населени места и обекти, подлежащи на санитарна защита в района на инвестицията.

Границите на концесионната площ, в която се предвижда да се изгради кариерата за добив на трахити, отстои на 480 m източно от регулационната линия на с. Бата (552 m от най-близката жилищна постройка) и на 1910 m югозападно от с. Порой. Предвидената граница на кариерата в края на концесията, т.е. границата на реално извършваните производствени дейности по кариерния добив, отстои на 800 m от регулационната линия на с. Бата (890 m от най-близката жилищна постройка) и на 2010 m от с. Порой. По този начин инвеститорът планира отдалечаване на кариерата от населените места, като спрямо с. Бата предоставя над 320 m допълнителна „буферна зона” в рамките на концесионната площ.

В Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда според Приложение №1, т. 205 за “Добив на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 7 от Наредбата”, хигиенно-защитната зона е определена на 1000 m. Според горепосочения чл. 7, при пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места. Последното изискване е доказано спазено от заключенията на експертите, разработили „Цялостен технически проект на находище Порой”. Извършените изчисления за обекта установяват, че максималният радиус на опасната зона при провеждане на пробивно-взривни работи за кариера “Порой” ще бъде R=373 m, или не повече от 50 на сто от разстоянието от границата на кариерата до най-близкия санитарно-охраняем обект – с. Бата, отстоящо на 800 m.

Инвеститорът е организирал изготвянето на предварителна здравно-екологична оценка от здравен експерт, която да анализира от хигиенни позиции разположението на кариерата спрямо близките две села, с оглед оценка на здравния риск за населението и промяна на ХЗЗ.

Потенциално засегнато от инвестицията също ще е населението на с. Медово, през което се планира преминаване на маршрута на извозване на добитите трахити по посока трошачната инсталация.


5. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение, ползването на природните ресурси и емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт
5.1. Атмосферен въздух

Основните замърсяващи приземния атмосферен слой вещества са праховите емисии от добива на трахити, откривка, рекултивация и газови емисии от ДВГ на кариерна техника и на тежкотоварен транспорт за превоз на добитата скална маса по четвъртокласнитe пътища от регионалната пътна мрежа на разстояние 21 km. Зоните на замърсяване са определени чрез математическо моделиране на разпространението на замърсители от двата типа източници – площни и линейни.

Определени са очакваните средногодишни концентрации на замърсителите в атмосферния въздух и максималните еднократни концентрации, т.е. максимално възможното замърсяване, което може да се получи при зададени източници, като се определят както максималната стойност на замърсяването, така и метеорологичните условия, при които то се получава.

Годишни концентрации


  1. Площни източници

Използвана е версия на програмен продукт “ДИФУЗИЯ” за определяне разсейването на замърсители от площни източници, в която също се отчита процента “тихо време” при годишната розата на вятъра. Моделирано е замърсяването с ФПЧ10 за най-натоварения хоризонт 200. При моделирането на разпространението на емисиите максималната получена концентрация за ФПЧ10от 0.04033mg/m3. Дължи се главно на неорганизираните емисии от фини прахови частици прах при булдозериране и попада далеч от населени места в района на самата кариера. По отношение на работниците трябва да се вземат мерки за предоставяне на лични предпазни средства.

  1. Линейни източници


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница